2. Принципи на административния процес (2011)

Разработки по административен процес, съобразени с актуалния учебен план и съдържание на изучавания материал.

2. Принципи на административния процес (2011)

от atanassoff » Пет Юни 24, 2011 3:04 pm

2. Принципи на административния процес

1. Понятие за принцип на административния процес

Принципите на административния процес представляват основни начала на базата, на които се изгражда дейността на администрацията във връзка с решаването на даден проблем. Те въплъщават в синтезиран вид ръководните идеи, които стоят зад определени комплекси от правни норми Принципите на АП са част от процесуалната дейност и в този смисъл има много общо между административнопроцесуланите принципи и тези на гражданския и наказателния процес:
- За обективната истина
- За равенство на страните в съдебната фаза
- За езика


Административното право има и своите специфики, тъй като урежда неравнопоставени отношения. В по голямата си част административното право се намира в изпълнителната власт. Отношенията са по вертикал. Естеството на изпълнителната дейност е такава, че някои от процесуалните принципи, присъстват слабо в административното право.

2. Принципи на административния процес

2.1. Законност. Принципът означава, че всяко процесуално действие на участниците в административните производства трябва да е съобразено с процесуалния закон, а при издаването на административен акт трябва да се приложи правилно и материалният закон. Административните актове са винаги подзаконови – т.е. по презумпция те са законни. Администрацията може да действа само в рамките на правомощията, които са й отредени съобразно закона, който урежда дадена материя. Това предполага производството по издаване на АА да се води от компетентен орган при наличие на правно основание. Важен елемент от принципа на законност е възможността за отмяна на всички видове незаконосъобразни актове, освен изрично посоечените със закон.

Проявления на принципа на законност са принципите на правната сигурност и на защита на оправданите очаквания. Правната сигурност налага да не се издават АА с обратно действие. Защитата на оправданието очаквания изисква последователна и предвидима практика (особено, когато администрацията действа в условия на оперативна самостоятелност).

2.2. Съразмерност. Принципът на съразмерност се характеризира с три аспекта: а) подходящност; б) необходимост; в) пропорционалност в тестен смисъл.

Тези аспекти се проявяват в уредбата на принципа в АПК. Съгласно чл. чл. 6 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Този принцип се отнася само до някои производства, а не до административния процес като цяло.

2.3. Истинност (принцип на обективната истина). Принципът на истинност в процеса е тясно свързан с материалноправната законосъобразност. Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Съгласно чл. 36 ПК доказателствената тежест в производството е върху административния орган.

На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая – т.е. цялата релевантна информация.

2.4. Равенство. Съгласно чл. 8 АПК всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Проявление на принципа е забраната на всякакъв вид дискриминация.
В областта на съдебния процес принципът диктува страните да се третират като равни. Във фазата на съдебното обжалване на административния акт издателят му вече не е в надмощно положение, а в позицията на равнопоставеност.

Принципът на равенството въвежда задължение за административните органи, дори и да действат при оперативна самостоятелност, при еднакви условия да третират еднакво сходните случаи.

2.5. Служебно начало. Този принцип е свързан със задължението на водещия производството административен орган по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразното му развитие. Служебното начало се проявява във всички фази на процеса. При администрацията, в качеството ù на орган на изпълнителната власт, доказателствата около административните актове се събират служебно, докато съдът няма задължение да събира доказателства- той напомня на страните, че са длъжни да докажат твърденията си.

При обжалване по съдебния ред (чл. 168, ал. 1, ал. 2 АПК) нищожност се обявява даже да няма искане за това. Съдът не е обвързан от оплакванията на гражданите - той е длъжен служебно да констатира законността и/или правилността на един служебен акт. Съдът ще проверява всичките пет изисквания за законност поради невъзможност гражданинът или огранизацията, да си осигури правноквалифицирана преценка. Това е противоположното на диспозитивното начало, в което съдът преценява само конкретното оплакване т.е обвързан е от жалбата на гражданина или организацията и не проверява останалите 4 изисквания. Според АПК първата инстанция разглежда жалбата според принципа на служебното начало, а касацията е по диспозитивното начало.

2.6. Самостоятелност на водещия производството орагн. Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. Неправомерното изземване при всички случаи води до нищожност на крайния административен акт.

Този принцип се отнася само до някои производства, а не до административния процес като цяло.

2.7. Бързина и процесуална икономия. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт (чл. 11 АПК).

2.8. Достъпност, публичност и прозрачност. Изискванията за достъпност, публичност и прозрачност са прокламирани от АПК като принципи – чл. 12. Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на АПК, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. По производствата не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.
________________________________
(i) Въпросът е актуален към: 24.06.2011 г.

(o) Използвани източници:
1. Лекционен курс на проф. Д. Хрусанов (2009 - 2010)
2. Административен процес., Лазаров, К., И. Тодоров, С. 2009
3. Административнопроцесуален кодекс (ДВ, Бр. 39 от 20.05.2011 г.)
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта
cron