Лекционен курс по административен процес (2009-2010)

Разработки по административен процес, съобразени с актуалния учебен план и съдържание на изучавания материал.

Лекционен курс по административен процес (2009-2010)

от d.t » Вто Юни 22, 2010 8:50 am

ПОНЯТИЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС
/ Въпрос 1/

Aдминистративният процес е най-новото направление в българското процесуално право. Административния процес се развива с бързи темпове. През 2006г. влиза в сила АПК, целта е да се постигне бърз и дисциплиниран процес;
Административният процес от гледна точка на теорията е съвкупност от процесуални правила, на чиято основа се осъществява изпълнителната дейност /държавно управление/, включително и решаване на правните спорове във връзка с осъществяваното й.
Съдържанието на административния процес – в две групи процесуални норми:
1. личният административен процес;
2. административен наказателен процес
Нормативна основа (oсновни източници):
1. АПК – 2006г.-
2. ЗАНН - 1969г. -
АПК отменя ЗАП, ЗВАС, Закон за предложенията, сигналите, жалбите, молбите, Закон за административното обслужване на физическите лица и юридическите лица; плюс специални регламентации, специални процедурни производствени правила в някои закони:
1. Закон за научните степени и научните звания – специална процедура за издаване на АА;
2. ЗУТ - плановете;
3. Закон за горите- спец. производство за категоризацията на горите;
4. Закон за патентите и полезните модели
Субсидиарно в административният процес се прилагат правилата на гражданския и наказателния процес.
Чл.144 от АПК – показва връзката между АПК и ГПК !
„Чл. 144. За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. „
Чл.84 от ЗАНН – показва връзката между ЗАНН и НПК;
„Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.”
В теорията има тясно и широко понятие за административен процес:
1. Тесен смисъл- /застъпва се от цивилистите/ - свързва се с наличието на административноправен спор. Там, където има спор – там е процесът. Решаването на административния процесуален спор – това е административния процес.
2. Широк смисъл – по-меродавно определение. Включва освен правилата, въз основа на които се решават споровете и др. правни норми, които обективно съществуват – издаването на АА, налагане на административни.наказания; т.е. административния процес включва спорни и безспорни производства. АПК и ЗАНН са израз на това широко понятие.

Значението на безспорното производство е такова, че ако се спазят правилата на процеса се обезпечава законността на административните актове;
Примери:
!!! В АПК:
1. Безспорно производство – издаването на АА / и НАА, и ИАА/ .; изпълнението на АА;
2. Спорно производство – обжалването на АА;
!!! От ЗАНН:
1. Безспорно производство – организирането на административно наказателно производство;
2. Спорно производство – при присъда и евентуалното нейно обжалване.

ПРИНЦИПИ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
/ Въпрос 2/

ПРИНЦИПИТЕ са основни ръководни начала за организацията и функционирането на процеса;

I. Законност – всички действия на участниците в административния процес трябва да протичат на основание закона и за постигане целите на закона;

Чл.4 от АПК /условията за законосъобразността на АА/;
„Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.
(2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
(3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.”
чл.1,12 от ЗАНН
„Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите”
„Чл. 12. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.”
II. Прилагане на нормативен акт от по-висока степен

Съобразяване йерархията на НА – не само ЗНА, но и специалната разпоредба в АПК го предвижда.
„Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
(2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.”
III. Съразмерност в АПр.
„Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.”
IV. Истинност
Важни са действителните факти за конкретния случай; трябва да се преценят всички факти, имащи значение за случая; Установяването на истината въз основа на тези факти става по правилата, реда на закона;
„Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.
(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Чл.44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.
Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.”
V. Равенство в процеса
Следва от самата Конституция; т.е. с равни процесуални възможности субектите да могат да защитят своите материални права и законни интереси. Не се допускат никакви привилегии за никого.
„Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво”
VI. Служебно начало в процеса
„Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.
(2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.”

„Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.”
Чл.35 от АПК – тежестта на доказване пада върху водещия процеса орган; Административния орган събира доказателства служебно;
„Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3.”
VII. Самостоятелност и безпристрастност
„Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.
(2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.”
Три проблема при този принцип:
1) точно спазване на компетентността;
2) проблемът за делегиране на компетентност;
3) отвод – когато липсва безпристрастност;
чл.51 от ЗАНН – с оглед на безпристрастността; специална разпоредба
„Чл. 51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което:
а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;
б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него;
в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
(2) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе.
(3) Отводи по същите основания могат да се правят и от нарушителя, и от пострадалия от нарушението.”

VIII. Бързина и процесуална икономия -
Бързината се определя от кратките срокове; Процесуална икономия – може в един процес да се реши въпросът за административна и гражданска отговорност; Правото на отзив.
„Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.”
IX. Публичност, достъпност в процеса – чл.12 от АПК; чл.40 от ЗАНН;
„Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.
(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.”
„Чл. 40. (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.
(2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
(3) При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
(4) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.”
X. Последователност и предвидимост
Тук се има предвид хипотезата при издаване на актове от органи в условия на оперативна самостоятелност.
„Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.”
XI. Език, използван в процеса
„Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.
(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(5) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава тълковник по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени.”
Чл.14 от АПК, чл.21 от НПК;
„Чл. 21. (1) Наказателното производство се води на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.”
XII. Презумпция за невиновност
чл.31 от Конституцията
„(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.”
чл.16 от НПК;
„Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.”

УЧАСТНИЦИ, СУБЕКТИ И СТРАНИ В ПРОЦЕСА /Въпрос 3/

Участници е процеса – всички органи, лица и организации, имащи определени права и задължения при възникването, развитието и приключването на административния процес;
***широко понятие, тъй като обхваща 1. различни държавни органи (административни органи, част от съдебната власт- адм. съдилища, ВАС, районни съдилища, прокуратура (във всяка окръжна прокуратура е създадено административно отделение), 2. обществени органи, 3. граждани, 4. длъжностни лица. Тези лица нямат еднаква роля и участие в административния процес.
Общата категория участници се разделя на групи:
1. участници
2. субекти
3. страни
**в отделните производства един субект може да има различна роля, в зависимост от производството може да се сменя статутът на субекта., по-тясно понятие от участници- субекти на административния процес, а не на административното право изобщо. Субектите имат решаваща роля в процеса, могат да поставят началото на процеса, от тях зависи ще има ли производство или не, могат да придвижват процеса, могат да спрат производството, приключват процеса.
Пример : Адм. орган е субект, когато издава административен акт.
*Страни – най-тясно понятие, чл.15, ал.1. от АПК; страни могат да са адм. органи, прокурор, всички граждани и организации, които са засегнати.
„Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.”
Пример: когато адм. орган участва в спорно производство. Обжалва се при първа инстанция – адм. съд. Страни – адм. орган и жалбоподателят. Съдът се явява като субект в процеса.
За гражданина в адм. процес има специална позиция- ако е непосредствено засегнат от адм.акт може да се конституира като страна в процеса. Доказва се личен и пряк интерес. Изключения – едно изключение в чл. 15 е отбелязано.
„Чл.15. (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.”
За прокурора като страна в адм. процес - може да образува производство, да обжалва адм. акт., той упражнява право на страна, но не защитава свои лични интереси, той служебно атакува адм. акт в обществен интерес.
Представителство на адм. органи, гражданите и организациите е допустимо;
- Адм. орган- когато става дума за колективни адм. органи представляват се от председателя си или от овластени изрично от тях други членове, едноличните органи могат да се представляват от овластени от тях заместници, по принцип действат лично. Пред съда адм. органи могат да се представят по пълномощие по реда на ГПК.
- Представителство на граждани и организации- представляват се по закон и по пълномощие по реда на ГПК пред съда;
- Пред административните органи гражданите могат да се представляват чрез писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от други граждани или организации.

УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА В АМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
/ Въпрос 4/

Основания – чл. 127 КРБ , т. 5 и 6 – надзорни функции на прокуратурата
!!! Има Върховна административна прокуратура, а не Върховна прокуратура !!!
Прокурорът действа ex officio; чл. 145 , ал. 5 ЗСВ, чл. 16 АПК, ЗАНН
„Участие на прокурора в административния процес
Чл. 16. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:
1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове;
2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;
3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.
(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение”
Форми за участие на прокурора , правно-технически средства
1. Предложение
2. Протести
3. Заключения
Протестите – свързват се с оспорване на АА по админ. ред.
Чл. 83, ал. 3 АПК –
„(3) Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт.”
Става дума за адм. контрол, жалбоподателят на този етап може да претендира и за правилността.; прокурорът- само относно законосъобразността на АА.
Оспорване на АА по съдебен ред- пак чрез протест. Основанието е чл. 147, ал. 2 от АПК. Могат да се оспорват индивидуални, общи, нормативни АА.
„(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.” (вж. Член 16 по-горе)
Касационен протест –чл. 210, ал. 1 и 3 АПК, това е второинстанционното оспорване по съдебен ред.
„Право на касационно оспорване
Чл. 210. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.
(3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест.”

Чл. 238, ал. 1 и 2 АПК –извънреден контрол, отмяна на влезли в сила съдебни решения.
„Право на искане за отмяна
Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.
(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните.”
-чл. 59 и чл. 63 ЗАНН;
“Чл. 59. (1) Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
(2) Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2002 г.) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лв. включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност освен ако в специален закон е предвидено друго.”

“Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба”

Това, че е подадена жалба не значи, че прокурорът не може да претендира на различно основание.
Възможност за предложение – чл. 24, ал. 1 АПК
„Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган”
Прокурорът предлага да се издаде съответен АА, прокуратурата не може да издаде АА, затова предлага това на админ. орган.
На основание чл. 100 от АПК се възобновява производството за издаване на АА.
„Чл. 100. В случаите по чл.99, т.1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството.”

Чл.72 ЗАНН – възобновяване на админ. –наказателните производства, следва се АПК.
“Чл. 72. (1) Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор и се разглежда от съответния окръжен съд.
(2) С предложението прокурорът може да спре изпълнението на наказателното постановление или решението на съда.”

Заключения- предвижда се в АПК пред първа инстанция, когато се атакуват НАА.- чл. 192 АПК, задължително участие на прокуратурата и заключение за проблема. „Чл. 192. Делото се разглежда с участието на прокурор”
При касационното производство също имаме задължително участие на прокурор.
Чл. 217, ал. 2 АПК „(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.”

ДОКАЗВАНЕТО В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
/ Въпрос 5/

Дейност, с която са ангажирани всички участници в административния процес.; всички производства по АПК и ЗАНН;
-цел на доказването- осигуряване, обезпечаване на обективни управленчески решения.
-същност- изясняване и оценка на правнозначимите факти и обстоятелства и обективната истина за тях във всеки конкретен случай;
-чл.35 от АПК – за издаването на ИАА
„Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.”
ЗАНН - „Чл.52 (4) Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.”
*Доказателства – факти и обстоятелства с правно значение за всеки отделен случай; изяснява се конкректния АА, конкретното съдебно решение.
*Доказателствени средства- източници на сведения за подлежащите на доказване факти и обстоятелства.
Доказателствените средства са винаги предвидени от закона; може да се доказва не със всички, а само с предвиденото от законодателя. Информация и сведения, получени от непредвидени в закона източници нямат значение за случая.
С тях се установяват факти, допускат се:
• Писмени доказателства –
АПК -„Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.”
„Чл.150 (2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.”
декларации, схеми- също представляват доказателства, чл. 150, ал. 2 от АПК.
• Веществени доказателства – чл. 41 от ЗАНН ; в областта на админ. наказване предимно.
„Чл. 41. При констатиране на административни нарушения, актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21. „

• Свидетелски показания – на тях се държи по традиция изключително много (лъжесвидетелството е наказуемо);
• Обяснения на страни – страната, давайки показания е заинтересована, докато при свидетелите е характерна повече безпристрастност.
• Вещи лица- допустими в админ. процес. Съдът не е всекомпетентен орган, нужни са специалисти, които да дадат компетентно мнение, това което се твърди от вещите лица не ангажира на 100 % съда.
Способи за събиране и проверка на доказателствени средства:
1. Разпит на свидетеля; 2. Оглед; 3. Експертиза.; 4. Претърсвания.

ПОНЯТИЕ ЗА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ (ИАА). НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
/Въпрос 6/

Обща характеристика – отнася се към безспорните производства, представлява основна фаза на процеса, определя се и като необходима фаза на процеса.
1. 1 фаза- админ. орган издава АА
2. 2 фаза – контролна фаза ( админ. и съдебен контрол)
3. 3 фаза – изпълнителна фаза
1 фаза – приключва с издаването на админ. акт, той трябва да е законосъобразен.; основна фаза на процеса, без нея развитието на админ. процес по-нататък е невъзможно.
2 фаза (контролна) – спорно производство, при законосъобразен акт втората фаза отпада.
АПр. – бърз, дисциплинарен процес.
Приложимост на производството – производство за издаване на ИАА – чл. 21 от АПК, дефинирано понятие за ИАА
Определение на индивидуален административен акт
„Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.”

Съдържанието на индивидуалния админ. акт предопределя приложното поле на производството
Не само конститутивните, но и декларативните актове също се намират в приложното поле на АПК
Чл, 21, ал.1 от АПК – изяснява въпроса за конститутивните (правопораждащи) актове- изгражда се на базата на два критерия –субективен и обективен/предметен.
Обективен - Става дума за отношения между админ. неподчинени субекти- отделни граждани или организации., не се късае за вътрешно служебни актове.
Субективен критерий – не така ясен ???
Параграф 1 от допълнителните разпоредби – определение за админ. орган- широко понятие
„1. „Административен орган” е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.”
- Чл. 21, ал. 2 от АПК –относно декларативните ИАА
Чл.21, ал. 3 от АПК – удостоверителни ИАА
Чл . 21, ал.4 от АПК – относно отказа на админ. орган да издаде ИАА; но самият отказ също е ИАА.
Чл. 21, ал. 5 от АПК – от акта, а не от подготвителния етап за издаването му, се пораждат права и задължения.

Неприложимост на производството по издаване на индивидуални административни актове.

! Генерално изключване – не се прилага АПК !
„Чл.2 (2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете:
1. на Народното събрание и на Президента на Републиката;
2. с които се упражнява законодателна инициатива;
3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица”
Вътрешно служени актове – чл. 2, ал. 2, т.3 са израз на оперативна администрация, не се прилага АПК.
! Спец. Икзлючване – относимо само към производството по издаване, когато има специални производства за специални админ. актове , тогава не се прилага АПК, а се следва специалното производство.
“Чл. 2. (1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго”
Спец. Изключане. –
Чл. 22.АПК „ Производството по този раздел не се прилага за:
1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.”
Чл.22, т. 2 – ИАА на Министерски съвет – МС не е обвързан с правилата на АПК ; например – назначаване на областен управител.
Има много АА, които подлежат на автоматично изпълнение дори с жалба не може да се спре действието на АА.
Примери:
1. Главна инспекция по труда- реализира специализиран адм. контрол
2. По ЗМСМА – заповед на кмета на общината за опазване на общ. ред

Начало на производството по издаване на индивидуални административни актове
Тъй като е в сферата на администрацията, то тя трябва да е ангажирана.
Администрацията не трябва да е пасивна страна, а да съдейства на гражданите. (виж Чл. 28 от АПК)
Инициатива за започване на производството, регламентирана от АПК и спец. законодателство- на компетентния админ. орган, гражданин или организация.
Чл.24, ал. 1 от АПК – препращане към спец. законодателство
„Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.”
Когато едно производство започва по искане на гражданин или организация формата на искане може да бъде писмена или устна.
„Чл. 29(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.;”
Лицата, приемащи исканията потвърждават това писмено (входящ номер)
„Чл. 29 (5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.
(4) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронна поща, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.” Искания, подавани по поща, мейл, факс.
Дата на започване на производството – дата на постъпване на искането
Срокове за внасяне „Чл.29.(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.”
Отстраняване на недостатъци в искането-срокове

“Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.”
Когато адм. орган започва производството служебно – производството започва, когато извърши нужните процесуални действия. – чл. 25, ал.2, 3 АПК
„Чл.25.(2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго.
(3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.”

Уведомяване – задължително се уведомяват заинтересованите лица – чл. 26 от АПК
„Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.
(2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.”

Конституирането на страните става с подаването на искането
„Чл. 27, ал. 1 от АПК – Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.”
Админ. орган проверява предпоставките за допустимост на искането –
„Чл. 27(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:
1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон”

Препращане по компетентност – чл. 31
Препращане на компетентния орган
„Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.
(3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
(4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
(5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3.”
Исканията трябва да се отправят до компетентните органи;
!!! Чл. 31, ал.3 – искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок !!!
Свързани производства – чл. 32 АПК – обединяване на всички в една процедура
„Чл. 32. По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.”
Отвод – чл. 33 и чл. 10 от АПК (във взаимна връзка)
„Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
(2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.
(3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв.”
Съмнения и безпристрастност
„Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.
(2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено”

Приключване на производство по издаване на индивидуален административен акт
ИАА
*** Изричен – чл. 59 от АПК
“Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.”
Разпореждане за предварително изпълнение- чл. 60 от АПК
„Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.
(7) Определението на съда подлежи на обжалване.”
!Административен акт в административния акт – на основание чл.60, ал. 1. Разпореждането винаги трябва да е мотивирано, има характера на ИАА и може да бъде обжалвано самостоятелно;
ИАА могат да се издават и в устна форма,която трябва изрично да е предвидена.
Чл. 59, ал. 3 АПК „(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.”
Трябва да се прави справка със спец. закон- при издаване на ИАА в устна форма.
!!!!!Изричен админ. акт – писмен, устен, отказ (мотивиран отказ)!!!!!
***Мълчалив- чл. 58 от АПК
1. Мълчалив отказ-– непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ
2. .Мълчаливо съгласие – чл. 58, ал. 4 – непроизнасянето в срок е мълчаливо съгласие в случаите, изрично посочени с спец. закони
„Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.”
. Мълчаливият отказ е принципът, мълчаливото съгласие е изключението.
Споразумение
Чл. 20 АПК
„Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.
(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
(6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
(8) Споразумението замества административния акт.” (Тук не се издава ИАА)
Други действия
В кратък срок ИАА трябва да бъде съобщен – това става в 3-дневен срок от издаването на акта. Ако отказът е изричен също се съобщава.
Форми на съобщаване – устно уведомяване; писмено съобщение (важно е страната да бъде уведомена)
Чл. 61, ал. 3 АПК- неуредици относно адреса
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.”
1. Съобщаване
2. Внасяне на допълнения в ИАА – преди изтичане на срока за обжалване на ИАА може да се внесат допълненията, самото допълнение има характера на самостоятелен ИАА
3. Поправка на фактически грешки
4. Тълкуване
Следва издаването на АА. По искане на страна авторът на акта писмено го тълкува
Чл. 62, ал. 3 АПК (3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.


ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИАА
/ Въпрос 7/
1.Цел– издаването на едно обективно управленческо решение /на един законосъобразен индивидуален административен акт/;
2. Доказването – на базата на АПК;
3. Доказателства – фактите и обстоятелствата, имащи значение за правата, задълженията, законните интереси на заинтересованите лица;
- факти, имащи значение;
- обстоятелства;
„Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.”
4. Доказателствени средства – АПК + спец. закони;
- чл.39 от АПК – примерно изброяване на възможните доказателствени средства;
„Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.”
- ако в спец. закон са предвидени определени доказателствени средства, прилага се спец. закон
5.Видове доказателства:
5.1. писмени доказателства – използват се във всички производства; валидността им се зачита според законодателството по време на тяхното създаване;
- заверени копия на документи;
- сведения – дават се писмено;
- разпечатки
5.2. Гласни /устни/ доказателствени средства
- пояснения – от страните на нарочни заседания за изслушване; На тези заседания се призовават всички заинтересовани лица;
Чл.47 от АПК – съдържание на призовката;
„Чл. 47. (1) Призовката съдържа:
1. наименование и адрес на административния орган;
2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;
4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
6. правните последици при неявяване.
(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.”
Чл.48 от АПК – право да отказват сведения, пояснения
„Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.”
Вещи лица – имат съответните спец.значения в различни области, възможно е да се призовават и повече от 1 вещи лица;

5. Способи за събиране на доказателства

5.1 вещо лице – експертиза (всички лица, притежаващи определени доказателства са длъжни да предоставят достъп), експертизата завършва с писмено заключение.
5.2 Оглед – на място от съответните експертни лица;
5.3 Свидетели- разпит
6. Тежест на доказването
„Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.”
„Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
(2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.”

Тежестта е върху администрацията, доказателствата се събират служебно- /чл.9 ал.2 от АПК/В чл.36 ал.2 от АПК е въведено задължение на страните за съдействие; По правило административният орган не може да събира повече доказателства от нужното;
Събирането на доказателства може да бъде и по инициатива на страните – чл.41 от АПК.
„Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.”
Неучастващи в процеса също носят задължение да предоставят информация; Административния орган проверява и оценява представения доказателствен материал – чл.36ал.3 от АПК;
В чл.38 от АПК е закрепено изискването да не се разпространява определена информация;
„Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи.”


ХОД, ДВИЖЕНИЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИАА
/ Въпрос 8/


1. Движение:

Страните имат право да преглеждат документацията по преписката, да правят извадки, копия ;
чл.34 от АПК – специални хипотези;
„Чл. 34. (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка.
(2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности.
(3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.”

Спиране и прекратяване на производството - /задължителни действия на административния орган при точно определени хипотези - обвързана компетентност на адм. органи;

2. Спиране:
чл.54 ал.1 от АПК – 6 хипотези;
„Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството;
2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството;
3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано;
6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.
(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”
Спирането има временен характер; последици – не тече срокът за издаване на АА;Същестшуша задължение за съобщение на страните, че производството се спира със специално разпореждане, което подлежи на обжалване /съд.обжалване/; След като отпаднат причините за спирането производството се възобновява служебно от адм. орган или ако адм.орган бездейства, по искане на една от страните.
Възобновяване
„Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.
(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.”

3. Прекратяване

„Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.
(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.
(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”
По искане на страна;
В случай на чл.30 ал.1и2 на АПК -
“ Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.”
Последици – прекратяването има траен характер; производството приключва с разпореждане, което подлежи на обжалване / съдебно – чрез адм. орган до съда/;
Движение – за да се даде движение на производството понякога е нужно съгласие или мнение на друг орган. Ето как законът разрешава този въпрос в Чл. 53 АПК.
„Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган.
(2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни.
(3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.
(4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.”
Липсата на съгласие се явява пречка за издашане на индивидуален АА. Но законът приравнява в този случай съгласието и мълчанието. Мнението не обвързва задължително административния орган – не е пречка за издаване на АА;
Срокове
„Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.
(4) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.
(5) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5.
(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.”
!Ако в специален закон е предвиден друг срок – прилага се спец.закон!

4. Приключване

Има три варианта:
4.1.Изричен ИАА - писмен
-устен
4.2. Мълчалив ИАА
4.3. Споразумение

чл.59 ал.2 (в 8 клаузи )АПК очертава точно съдържанието на писмения ИАА
- съдържание
- фактически основания = мотиви

„(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.”

„Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.
(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
(6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
(8) Споразумението замества административния акт.”

ИЗДАВАНЕ НА ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
/ Въпрос 9/
1. Определение
Чл. 65 АПК – ОАА (общи)
„Определение на общ административен акт
Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.”
Приликата с ИАА – и двата имат еднократно действие.
Приликата с НАА (нормативните)- и двата засягат неопределен кръг лица.
Пример: обявяване на бедствено положение в една област (ОАА)
Началото на производството се поставя с публично уведомяване от страна на адм. орган, издаващ акта; форми на уведомяване – чрез средствата за масова комуникация и изпращане на проекта до съответните заинтересовани лица и организации; Прилагат се правилата на производството на издаване на ИАА; Сочат се мотивите, наложили издаването на ОАА, както и формите на участие.
АПК определя 4 форми, като адм. орган решава коя да допусне.
2. 1 Писмени предложения и възражения
3. 2 Участие в консултативни органи
4. 3 Участие в заседание на органа, ако е компетентен
5. 4 Обществено обсъждане
Но трябва да посочи поне една форма, срокът за реализиране на формите е 1 месец, предоставя се достъп до процедурата на заинтересованите лица.
„Участие в производството на заинтересовани лица от съседна държава
Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност.
(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68.
(3) Уведомяването по член. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава.
(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица - граждани на съседната държава.
(5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.
(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.
(7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.
(8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.”
ОАА се издава не по-рано от 1 месец от уведомяването .
„Общ административен акт, издаден в неотложни случаи
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.”
По неуредените въпроси се прилага производството по издаване на ИАА ( субсидиарно приложение)

ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА НОРМАТИВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
/ Въпрос 10/

Определение на нормативен административен акт
Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
(2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
(3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
(4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Чл. 75, ал. 3 АПК- форма на НАА- винаги писмена, дава се наименованието, автор на акта, главен предмет ,
Чл. 75, ал. 4 – задължително посочване на правно основание за издаване на НАА
Чл. 75, ал. 2 – посочва се целта на НАА – издават се по прилагане на закон или на подзаконов акт от по-висока степен.
Компетентност за издаване на НАА – нужно е изрично овластяване или по закон трябва да има такова овластяване , забранено е да се делегира компетентността ( чл. 76, ал.2)
НАА- със смесено значение- компетентни да издават такива са общинските съвети, уреждат се въпроси с местно значение, уредба – ЗМСМА.
„Компетентен орган
Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.
(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение”

Ред за издаване
• Субсидиарно прилагане на ЗНА
• Задължително обсъждане на проекта за НАА, заедно с всички възражения, становища и тн.
• НАА се обнародва с изключение на актовете на общинските съвети- те се разгласяват чрез местните печатни издания, чл. 78, ал. 3 АПК „(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.”
• НАА се подписват от премиера (когато става дъна за НАА на МС) , във всички други случаи на НАА – от органът, който ги издава.
• При колективните органи подписва се само председателят (преди е било председател и секретар)
• Промяна в НАА е възможна
• НАА може да се отмени, измени, допълни – това става с изрична разпоредба на последващия АА.



ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД
/ Въпрос 11/

Контролна фаза на процеса

!!! Контролната фаза на процеса не е задължителна, всичко зависи от административния акт.!!!
Има две подфази:
административен контрол
съд. контрол

АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ
Това е оспорване по административен ред. Всичко може да приключи с него и да не се стига до съдебно оспорване. Адм. контрол не е задължителен, т.е. не е абсолютна предпоставка за съд. контрол; може направо да се прибегне до съд. контрол !

Кои актове ще могат да се оспорват по административен ред ? Индивидуалните и общите, но не и нормативните.

„Чл. 81. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ.
Изключения от обхвата на оспорването по административен ред
Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:
1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание;
2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
4. на Висшия съдебен съвет;
5. на областните управители;
6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.
(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.”

*** Чл.2 ал.1 от АПК – генерално изключване;
„Чл. 2. (1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.”
*** Закон за държавния служител – чл.10 „В”- изключва АПК; спец.производство;
*** Чл.82 от АПК – конкретни АА, които не могат да се оспорват по адм. ред; 6 случая.
*** ЗОПДИППД – Закон за отнемане в полза на държавата на имущество , придобито от престъпна дейност

*** Комисията Кушлев – няма по-горестоящ орган – чл.82 ал.2 от АПК;
*** решение на общински съвет;

Особености:
Eдноинстанционен контрол – упражнява се от непосредствено по-горестоящия адм. орган; забранява се прескачането. Актовете се оспорват, а не се обжалват !!!
Субекти на оспорването са :

„Чл. 83. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица.
(2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт.
(3) Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт.”
Гражданите и организациите подават жалби, а прокурорът протести. Прокурорът подава протести само за законосъобразност, докато гражданите и организациите и за правилност.

Изисквания за жалбите и протестите в АПК
„Чл. 84. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.”
Жалбоподатели могат да бъдат заинтересовани лица, които трябва да обосноват
личния интерес.Формата е еднаква при протеста и жалбата.
чл.85, 86 от АПК –
„Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.”

„Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.”

!!!Задължително е изискването да се посочи какво се иска – да се отмени даден
административен акт и защо –дали е незаконосъобразен или неправилен!!!
„Чл. 87. (1) Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни.
(3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя.”

*Несъществени недостатъци – нередовна жалба – чл.87 ал.1 от АПК. При нередовност на жалбата – да се остави без движение или без разглеждане.
„Чл. 88. (1) Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:
1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
2. са подадени след срока по чл. 84;
3. подателят няма интерес от обжалването;
4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.
(3) Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.”
!!! При по – съществени пропуски, чл.88 определя жалбата като недопустима и прекратява производството;
чл.88 ал.1 т.1 – препраща се на компетентния орган, няма прекратяване;
чл.88 ал.1 т.2,3,4 – прекратяване,

Важен е моментът на съобщаването, защото са кратки сроковете за обжалване – 14 дни;
Сроковете са преклузивни;
чл.89 от АПК - възможност за възстановяване на срока
„Чл. 89. (1) В случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.
(2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата”
Прокурорът не може да се възползва от възможността на чл.89
Жалбата има суспензивен ефект – чл. 90 от АПК; суспензивният ефект – автоматична последица от подаването на жалбата е спирането на производството;
„Забрана за изпълнение на акта
Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага, когато:
1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.”

Жалбата по чл.90 е адресирана до горестоящия орган.Тя не се подава директно до горестоящия адм. Орган, а се подава чрез органа издал акта;
Преразглеждане на акта
„Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
(2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.”

В чл.91 ал.1 от АПК е закрепено правото на отзив. Отзив е правото на органа да преразгледа акта. Това е право за админ. орган, а не негово задължение. Само в това производство съществува правото на отзив;
чл.92 от АПК
Чл. 92. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.
(2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.

Новост в процедурата – непосредствено по-горестоящият орган да назначи комисия за разглеждането на въпроса, ако е много сложен;
„Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.”
Чл.95 от АПК – становище на комисията – не обвързва адм. орган; ако административния орган не приема становището трябва да се мотивира – защо;
„Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.
(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.”
Новост – изслушване на заинтересованите лица – чл.96 от АПК – съставя се протокол за изслушването;
„Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол”
Произнасяне на контролния орган – чл. 97
\„Чл. 97. (1) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.
(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.
(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.”

Мълчалив отказ е различно от непроизнасянето на по-горестоящ орган; Мълчалив отказ – чл.58 от АПК има само в първата фаза- тази по издаване на акта; Мълчанието е индикация да се отнесе въпросът в съда – само за законност; Решението на контролната инстанция трябва да се съобщи на всички заинтересовани лица.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ
(Въпрос 12)

Възобновяването е извънреден способ за адм. контрол; По същество адм. контрол е едноинстанционен, той се извършва пред по-горестоящ адм. орган, в този смисъл той се явява/възможен, но допълнителен контрол; Производството се свежда до възможност за отмяна или изменение на АА, влязъл в сила; ИАА и ОАА подлежат на този контрол; Какви са хипотезите за възникване на такъв контрол:
„Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство;
4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.”

АА трябва да е влязъл в сила и да не е оспорван по съдебен ред или да е оспорен по адм. ред, но жалбата да е отхвърлена; Съгласно чл.99 от АПК оспорването се извършва пред непосредствено по-горестоящ орган или орган, който го е издал. Не може да се използва общото основание на оспорване. Законът извежа специални хипотези:чл.99 т.1 до т.7;(виж горе), които съставляват съществени нарушения от изискването за законосъобразност

Инициатива за възобновяването – чл.100 от АПК
„Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството”.

!!!Ако имаме страна – говорим за искане Ако е прокурор – предложение!!!
Инициатива за възобновяването от трето лице
„Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.”
Срок за образуване на производството:

„Чл. 102. (1) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта.
(2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.”
Решение на административния орган –може да отмени или измени АА; Новият АА може да се оспорва по всички възможни начини.
„Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс.”

ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА / Въпрос 13/

При оспорването по съдебен ред има две съдебни фази – първа и втора инстанция;
Съществува забрана за отказ от правосъдие съгласно чл.127 от АПК.
„Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.
(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.”

Обект на съдебен контрол са всички административни актове: ИАА; ОАА; НАА; На втора инстанция могат да се атакуват съдебни актове и съдебни решения. Съдът следи само за законосъобразност, осъществява надзорна дейност;
Съд. контрол върху АА се основава на общата клауза;
Чл.120 от Конституцията
„Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.”

Чл.128 от АПК – обща клауза, а чл 128 ал.3 – изключение – не подлежат на съдебно обжалване АА, с което непосредствено се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната;
„Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
4. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.”

Чл.131 от АПК –съдебния контрол е двуинстанционно производство. Адм. съд – първа инстанция, а ВАС – втора инстанция; Понякога ВАС е първа инстанция, когато уеднаквява практиката;
Родова подсъдност
„Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.”

Местна подсъдност има адм. съд в района, в който се намира седалището на органа, издал акта. Ако органът е в чужбина – адм. съд в София .

„Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административния съд - град София.
(2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.
(3) Когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в съседен административен съд.”

Спорове за подсъдност
„Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.
(6) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд.
(7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване”


ОСПОРВАНЕ НА ИАА ПРЕД СЪДА.КОМПЕТЕНТЕН СЪД. ПРЕДМЕТ И ОСНОВАНИЯ. СТРАНИ. ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ. СЪСТАВ И ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ (Въпроси 14, 15 и 16)

Оспорване на индивидуални административни актове

Предмет на оспорване

Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен актът по т. 1;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.
Основания за оспорване
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
Право на оспорване
Чл. 147. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.
Изборност на ред за оспорване
Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.


Срокове за оспорване

Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.
(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага
Подаване на жалбата и протеста
Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт.
(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.
(4) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.
Страни

Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.
(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган.
(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба.
Конституиране на страните
Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно.
(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му.
Оттегляне и отказ от оспорването

Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.
(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.
(3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.
Оттегляне на оспорения акт
Чл. 156. (1) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.
(2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.
(3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства.
(4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава.
Образуване и насрочване на делото
Чл. 157. (1) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда.
(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.
Проверка на редовността на жалбата и протеста
Чл. 158. (1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.
(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.
(4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване
Проверка на допустимостта на жалбата и протеста

Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.
(2) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а в случаите по чл. 159, т. 4 и 5 - в открито съдебно заседание.
Възстановяване на срока за обжалване
Чл. 161. (1) В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата.
(2) В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1.
(3) Определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото.
Съобщаване на акта от съда
Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.
(2) Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.
(3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.
Връчване на преписи от жалбата и протеста и отговор по тях
Чл. 163. (1) Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните.
(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.
Състав на административния съд
Чл. 164. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия.
Състав на Върховния административен съд
Чл. 165. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии.
Спиране изпълнението на административния акт
Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.
(2) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
(3) Искането по ал. 2 се разглежда в открито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от обявяването му на заседанието.
Допускане на предварително изпълнение от съда

Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
Предмет на съдебната проверка
Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3.
Съдебен контрол и оперативна самостоятелност
Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
Тежест на доказване
Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
(2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.
Доказателства
Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК . Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.
Решение по делото
Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.

Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт

Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.
Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение
Чл. 174. Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това.
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 175. (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
(2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.
Постановяване на допълнително решение
Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.
(2) Съдът в открито заседание с призоваване на страните постановява допълнителното решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.
Действие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.
Споразумение пред съда

Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му.
(2) В споразумението задължително участват всички страни по делото.
(3) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него.
(4) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото.
(5) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава.
(6) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение
За ср. бележки от лекци
///*** Доказване на засегнатия интерес, който трябва да е личен и пряк
Пример :
Общински избирателни комисии – Решение
Кандидат кмет (страна) - оспорва Решението на общинските избирателни комисия (страна ответник)
Кмет – заинтересовано лице
В съдебния контрол участва и прокуратурата 1. По преценка на прокурора, но има и 2. Задължително участие.
Съдебни актове – съдебни решения, съдебни определения, разпореждания (правят се периодично)
Чл. 144 от АПК –субсидиарно прилагане на ГПК;
Възможност за удължаване на срока – чл. 140 АПК, възможно е при 2 вариянта, срокът се удължава до 2 месеца или до 6 месеца (в зависимост от хипотезите)
„Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца.”
Безсрочно оспорване – за нищожност оспорването не е свързано със срок
Правно-технически средства за оспорване 1. жалба 2. Протест, строги изисквания отностно оформянето им. Чл. 150 АПК (форма на жалбата или протеста); 151 АПК (приложения)
Ред за подаване – жалбата/ протестът се подават пред съда чрез съответния адм. орган. Тук адм. орган няма правото на отзив.
Жалбата и протестът може да се оттеглят по всяко време. АА може да се оттегли по време на процедурата и дори да се издаде нов.Възможно е съединяване на жалби и протести.
„Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.”

Не могат да текат едновременно 2 процеса- пред адм. орган и пред съд. Вторият има приоритет.
Проверка на допустимостта на жалбата/ протеста ; извършва се проверка от съдията-докладчик за редовността и допустимостта на жалбата -чл. 158 – относно редовността; чл. 159 относно допустимостта (виж по-горе) .
Суспензивен ефект на жалбата –спира изпълнението на АА
Предварително изпълнение – при условията на чл. 60 АПК
„Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.
(7) Определението на съда подлежи на обжалване.”
Решението следва да се постанови в едномесечен срок от последното заседание по разглеждане на делото. Отлагането е възможно, но за срок не по-дълъг от 3 месеца. ; Съдът се произнася с решение.
Когато е нищожност, тя се обявява, когато е унищожаемост, актът се отменя/ изменя (решение по същество)
Контролно-отменителен характер – чл. 172/ 173 АПК (виж по-горе)
Споразумението пред съда има сила на влязъл в сила съдебен акт. (наместо съдебно решение) ///***

ОСПОРВАНЕ НА ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ / Въпрос 17/
„Срокове за оспорване
Чл. 179. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.
Действие на оспорването
Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.
(2) Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3.

Съобщение за оспорването
Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд.
(3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото.
Страни

Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв..
(3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставя на насрещните страни.
(4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
Действие на решението
Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.
Субсидиарно прилагане
Чл. 184. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 155.”
Прилагат се по принцип правилата за оспорване на ИАА, без възможността да се оттегля оспорването.
Жалбата/ протестът нямат суспензивен ефект (не спират изпълнението)Чл. 180, ал. 2 изключение

ОСПОРВАНЕ НА НОРМАТИВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ / Въпрос 18/

Предмет на оспорване
Чл. 185. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд.
(2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби.
Право на оспорване
Чл. 186. (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.
Безсрочност на оспорването
Чл. 187. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
(2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Съобщение за оспорването
Чл. 188. Оспорването се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 и 2. (виж, как е за ОАА)
Страни
Чл. 189. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.
Действие на оспорването
Чл. 190. (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.
(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.
Подсъдност и състав на съда
Чл. 191. (1) Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.
(2) Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.
Участие на прокурора
Чл. 192. Делото се разглежда с участието на прокурор.
Решение по делото
Чл. 193. (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.
(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.
Обнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
Действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.
Субсидиарно прилагане
Чл. 196. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178.
Прилагат се правилата за оспорване на ИАА с изключение на :
1. АО не е длъжен да направи списък на страните
2. Не може да има решение по същество
3. Не може да се приключва със споразумение пред съда
4. Тук задължително участва прокурор
5. Безсрочност на оспорването- няма срок за подаването на жалба/ протест (те нямат суспензивен ефект, съдът по преценка може да спре изпълнението)
Съобщаване – обявяване в Държавен вестник. Съдът се произнася с решение, което има само контролно-отменителен характер. Не може да има решение по същество. Съдебното решение се обнародва в Държавен вестник, но след като изтекат сроковете за обжалване пред втора съдебна инстанция. Влиза в сила от деня на обнародването. Подзаконов акт се отменя от съда от деня на влизане в сила на съдебното решение.Има сила по отношение на всичи. Преди всеки е можело да оспорва всички АА независимо от интереса, сега трябва да се доказва интерес – нов момент в АПК.
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО- ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ, СЪСТАВ НА СЪДА, СТРАНИ
/ Въпрос 19/

Редовен способ за съдебен контрол върху първоинстанционното съдебно решение. Няма за непосредствен предмет законосъобразността на АА. Основната му първостепенна и непосредствена цел е проверката на законосъобразността и редовността на първоинстанционното решение – касационно производство (КП).
Понятието касация идва от френски и значи анулиране, разбиване.
КП е редовен способ за преценка и преоценка на съдебното решение. То е елемент от съдебния контрол и е част от редовната дейност на съдилищата при съдебния надзор върху АА. Освен редовен способ КП по административни дела при действието на сегашните КРБ и АПК е второинстанционно производство, т.е. административните дела са двуинстанционни и КП е втора инстанция. Не е предвиден друг редовен способ за следващ или по-нататъшен инстанционен съдебен контрол. Поради това КП и респ. касационното решение имат окончателен характер. Окончателният характер значи, че съдебната власт в резултат на първо- и второинстанционно производство се е произнесла окончателно по съществуващия правен спор относно законосъобразността в действията на администрацията. Това значи, че за съдебната власт спорът е приключил. КП е важно и заради това, че представлява механизъм за съдебен надзор относно точното и еднакво прилагане на закона и непротиворечивото тълкуване и прилагане на правните норми в областта на административното правосъдие.
Въпросът е какво представлява КП. Дали то има контролно-отменителен характер или това е производство по същество. В по-голяма степен може да се твърди, че това производство има контролно-отменителен характер, тъй като основната му цел е отмяна на първоинстанционното съдебно решение, което идва след касационното производство. Това КП започва само след сезиране. Касационната съдебна инстанция като правило и в конкретния случай на АПК е ограничена от съдържанието на касационната жалба.
„Чл. 210. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.
(2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото.
(3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест.”

Страни по касационното оспорване са страните по делото, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно. На второ място, право на касационно оспорване съгласно чл.210 АПК имат тези лица, за които решението е неблагоприятно, но по някаква причина не са успели да участват в делото. Основният критерий, посочен от законодателя, е решението да е неблагоприятно. Това означава:
• Става дума за първоинстанционното съдебно решение по административно дело. Негов предмет е най-общо законосъобразността на административния акт;
• Това е първоинстанционното съдебно решение, което не е влязло в сила, тъй като ако е влязло в сила, КП е недопустимо;
• Решението е неизгодно и като неизгодното води до ограничения, стеснения или лишения в правната сфера на лицето, до което се отнася и тези ограничения са извън установените рамки на закона.
Неблагоприятността е основание да се иска и да се започне КП. Небагоприятността е предпоставка за започването на КП. Тя открива възможност и създава условия съответната страна да възрази по надлежния ред срещу първоинстанционното съдебно решение. Тази неблагоприятност е по-важна според законодателя от факта на участие или неучастие на страната. Основното е първоинстанционното съдебно решение да има неблагоприятен характер спрямо страната. Съдебната инстанция, която се произнася е ВАС.
Освен касационна жалба може да има и касационен протест – право на главния прокурор и зам. гл. прокурор към Върховна административна прокуратура. Жалбата и протестът се подават чрез съда, издал съдебното решение. За жалбата срокът е 14 дни. За протеста – 1 месец.
Ако първоинстанционният съд е съответният административен съд, то КП става пред 3-членен състав на ВАС. Ако първоинстанционното съдебно решение е постановено от 3-членен състав на ВАС, то касационната инстанция е 5-членен състав на ВАС – чл.217 АПК. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. Това участие е задължително. КП е възможно, когато има недостатъци на първоинстанционното съдебно решение (чл.209 АПК).
„Чл. 209. Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:
1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.”
Нищожност означава, че решението не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение – не е издадено в писмена форма, не е от съдебен орган, не е постановено от редовен съдебен състав, не съответства със спора, решението не е подписано от надлежния състав и др. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Например: 1) жалбата е оттеглена; 2) когато жалбата или протестът са нередовни и не могат да породят правно действие; 3) неправилност на решението (съществено нарушение на производствените правила, необоснованост). В тези случаи говорим за една обща нередовност – неправилност. Посочените в чл.209 основания се отнасят до първоинстанционното съдебно решение. Те не касаят характеристиката на АА, който е бил предмет на спора.

ХОД И ДВИЖЕНИЕ НА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО. ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ
(20 Въпрос)
Касационната жалба и протест се подават чрез първоинстанционния съд. Срок за жалбата – 14 дни, за протеста – 1 месец. Устойчива традиция в българското процесуално право е жалбите и протестите да се подават чрез органа, постановил първоинстанционното решение.
Жалбата – възможност и упражняване на субективно потестативно право, чрез която е възможна защитата на права, които са евентуално накърнени от съдебното решение на първата инстанция, което страда от вероятни недостатъци. Жалбата и протестът се подават в писмена форма и тя е задължителна. Те трябва да имат определени реквизити, като те са гаранция за волята на жалбоподателя и второ, жалбата, съдържаща тези реквизити, е годен инструмент за сезиране и произнасяне на касационната инстанция. Законодателя е предвидил, че към жалбата/протеста се прилагат различни документи, които са от значение за редовността и затова тя да се разгледа от касационната инстанция.

„Чл. 214. (1) Оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство.”

Чл.214 АПК предвижда възможността за оттегляне или отказ от касационно оспорване- това означава отказ и на молба и на протест. Те са възможни до приключване на касационното производство. При нередовности на жалбата и протеста те могат да бъдат оставени без разглеждане и без движение. Това са две процесуални възможности на съда, които той може да използва, когато са налице предвидените условия в чл.215 и в чл.216 за оставяне без движение.

„Чл. 215. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:
1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство;
2. решението или обжалваната му част не съществува;
3. са подадени след срока по чл. 211;
4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване;
5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.”

„Чл. 216. Жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. В тези случаи се прилага чл. 158.”

При разглеждане на делото ВАС се произнася само по посочените в жалбата/протеста пороци. Той е ограничен в своята преценка само до посочените касационни основания. По този начин се появява идеята, че става дума за второинстанционно производство, и че първоинстанционният съд вече се е произнесъл по фактическата и правна обстановка.
Чл.218 ал.1 АПК е принципа, допуска се отклонение от него в чл.218 ал.2.
„Чл. 218. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.”
Особеност на КП са и доказателствата. За установяване съществуването/несъществуването на касационните основания има ограничения в доказателствата;
Съгласно чл.219 АПК – в КП се допускат писмени доказателства; Съществуват (и в съдебната практика) спорове относно това дали се допускат и други доказателства освен писмените, тъй като в отменения ЗВАС са се допускали само писмени доказателства. За да се облекчи дейността на касационната инстанция е предвидено, че пред съда се представят не изобщо доказателства, а такива, които са свързани с посочените касационни основания – чл.219 ал.2 АПК.
Заради характера на производството като последно, като редовен способ, е предвидена забраната за фактически установявания. Касационната инстанция възприема фактически установеното от първоинстанционния съд. Има сериозна разлика в предмета на съдебна проверка в първата и втората инстанция. В първата – за законосъобразност на АА, а във втората – преценява се съдебното решение от първата инстанция. Основанията са различни.
1. За първата инстанция – чл.146 АПК
„Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.”
2. За втората инстанция – чл.209 АПК (виж по-горе)

Разлика има и в дейността на съдебната проверка. В зависимост от вида на посочените пороци и касационни основания, съдът действа или като контролно-отменителна инстанция, или като такава по същество (в хипотезата на чл.222 ал.1 АПК).
„Чл. 222. (1) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество.
(2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.”


Какво е съдържанието на решението се определя в чл.221 АПК.
„Чл. 221. (1) Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(2) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.
(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.”
Когато решението е върнато на първата инстанция, тя го разглежда по общия ред. Започва се от това процесуално действие, което е първото незаконосъобразно действие на първоинстанционния съд. Допускат се само писмени доказателства. Това установено повторно първоинстанционно решение подлежи на оспорване пред ВАС. В този случай ВАС решава окончателно и по същество.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ
/Въпрос 21/

I.Отмяна на влезли в сила съдебни актове е извънреден, допълнителен способ за контрол. При него съдебните актове вече са влезли в сила и са стабилни. Има две условия, за да приемем, че съдебните актове са влезли в сила:
1. когато не подлежат на обжалване
2. подлежат на обжалване, но жалбата не е подадена в срок
3. жалбата е подадена в срок, но е недопустима (има сериозни дефекти)
4. подадена е, но е оттеглена от жалбоподателя
5. съдът не уважава жалбата

II. Предмет на производството са влезли в сила:

1. Съдебни решения
2. Определения
3. Разпореждания
2 и 3 –с които се прегражда развитието на делото
Чл.237 указва за предметът на отмяна :
„Чл. 237. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.
(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.”
Съдебни решения, свързани с нормативни административни актове (има само едно и двуинстанционно производство) не подлежат на обжалване.
III. Състав на ВАС
„Разглеждане на искането
Чл. 243. Искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административния съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.”
- открити заседания
- състав 3 члена, 5 члена или 7 члена – зависи от автора на съдебното решение, виж чл. 243

IV. Право на искане за отмяна
„Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.
(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните”
V. Основания – чл. 239 АПК

„Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.”


1. Пропуски в доказателствения материал – т. 1
2. Извършени са престъпления- т.2 , т.3 (трябва например свидетелят да бъде осъден в влязла в сила присъда)
3. страната не е участвала в делото – т.5 по вина на съда, по вина на представляващия лицето, по обективни причини
4. налице е друго съдебно решение по същия спор между същите страни- т.4
5. с решение на Европейския съюз за защита правата на човека – т.6

VI. Срок – по-дълъг, чл. 240 АПК
„Срокове за подаване на искането
Чл. 240. (1) Отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението.
(2) Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението.”

1. Едногодишен срок от възникване на основанието, 3-месечен срок от узнаването му
2. За жалбите – чл. 212, 213 АПК – същите като в касацията

„Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 212. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) Оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
Приложения
Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията - жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.”

VII. Ред за подаване – чрез първоинстанционния съд
“Подаване на искането
Чл. 242. (1) Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241, то се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
(2) В 7-дневен срок от получаването на преписи от искането останалите страни могат да подадат възражения.”

“Решение по искането
Чл. 244. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти.
(2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
(3) Решението по искането не подлежи на обжалване.”


Чл.244 АПК – отхвърля иска, отменя решението. Касационната инстанция решава по същество и е посочено в кои случаи се връща за ново разглеждане. При отмяната касационната инстанция отменя решението и връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

VIII. Отмяна по искане на трето лице

„Предмет на отмяна
Чл. 245. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.
(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.
(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Право на искане за отмяна
Чл. 246. (1) Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото.
(2) Трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1.”

ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ НА ОСНОВАТА НА СПЕЦИАЛНАТА КЛАУЗА
(Въпрос 22)

Административните актове могат да се оспорват и пред съдилища и пред особени юрисдикции. По АПК имаме само обща клауза – няма особени юрисдикции.
Пример: Особени юрисдикции са Комисия за защита на конкуренцията, Патентното ведомство.

По общата клауза само съдът е компетентен да разглежда оспорването на административните актове. Специалната клауза предоставя тази възможност на съда и особените юрисдикции.
Какво представляват особените юрисдикции – те не са съдилища, но правораздават.. Действат само въз основа на сезиране ( като съда), решават по същество.
Съдилищата също могат да действат по специалната клауза – законът казва кой съд ще бъде първа инстанция, следва се специалното производство.
Подаваните жалби нямат суспензивен ефект.
Решенията са по същество.
Втора инстанция ще бъде надмощният съд..
Ако има непълноти в регламентацията на производството по специалната клауза се следва реда на ГПК, а не на АПК.
Това е добавено от legaltheory *** “Някои категории административни актове не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на общата клауза (по АПК). Това не означава, че те изобщо са забранени за обжалване – те също се обжалват пред съд или юрисдикция, но по специален ред, предвиден в специален закон.
Това е общото правило, от което има изключения за конкретни административни актове. Тези изключения се допускат от закона поради особености на административните актове и на съдържанието му или пък на зависимост от органите, които ги издават. В случая от гледна точка на административния процес оспорването на индивидуалните административни актове на основата на специалната клауза означава, че в законите, които уреждат административния процес – основно АПК и ЗАНН, съществуват изключения. Те са свързани със специални правила, които се отнасят до оспорването на отделни категории административни актове пред съд/ друг правораздавателен орган.
Особеностите при приложението на специалната клауза са в няколко насоки.
>> По отношение на органите, пред които се развива това производство.
Общата клауза е намерила своето нормативно регулиране в АПК и в ЗАНН. Тук контролната дейност се осъществява само от съдилища (АПК – административните съдилища и ВАС в съответствие с подсъдността; ЗАНН – районния/ окръжния/ административния съд).
Специалната клауза в подсъдността има особености. Съдебният надзор се осъществява от съдилищата, но част от актовете подлежат на контрол на т. нар. особени юрисдикции (звена и структури, които са в системата на изпълнителната власт). Когато пред тях се постави за решаване правен спор, то тогава те, решавайки правния спор, действат като особени юрисдикции или като административни юрисдикции. В дейността им са характерни няколко особености: решава се правен спор, има две страни, които са самостоятелни помежду си и по отношение на решаващия орган. Пред особената юрисдикция се развива състезателно производство и то приключва с акт на особената юрисдикция, която наподобява решенията и определенията на съдилищата.
За решенията на особените юрисдикции е характерно, че имат особена юридическа характеристика, която е присъща на съдебните решения (силата на присъдено нещо). Обхватът на преценка има особености – при оспорване на правилата по общата клауза, това става само по законосъобразността, а при оспорване по специалната клауза съдилищата правят преценка само по законосъобразност, а особените юрисдикции преценяват административния акт основно по законосъобразност, но в отделни случаи и по правилност. Правило при специалната клауза е, че жалбата няма суспензивен ефект (изпълнението продължава, освен ако решаващият орган не постанови друго). В АПК е възприет друг принцип – жалбата има суспензивен ефект, освен ако особени обстоятелства не налагат предварително изпълнение. За специалната клауза е характерно, че решаващият орган – съд или юрисдикция – действа по същество.
По отношение на контрола на съдебните решения/ решенията на особените юрисдикции на специална клауза има няколко особености: няма уредба на контрола върху решенията на особените юрисдикции. В някои случаи ВАС приема за разглеждане решение на особените юрисдикции, тъй като ги приема за административни актове. Съдилищата прилагат процедурата по ГПК. Пример за особена юрисдикция е Комисията по дискриминацията, Отделът по споровете в патентното ведомство.”***

ОСПОРВАНЕ НА ОТКАЗИ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА АА
/ 23 въпрос/

Чл. 24 / АПК регламентира инициативата за започване на производство по издаване на АА. Постъпването на искането в адм. орган бележи начало на производството.
„Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
(2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.”
Чл.27, ал.2 / АПК - адм. орган извършва проверка на предпоставките за допустимост на искането
„(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:
1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.”
Винаги при оспорването трябва да се обоснове личен и пряк интерес - дори и за оспорването на НА
Изричен отказ може да има по време на производството по издаване на административни актове. Изричният отказ подлежи на съдебен контрол (а не на административен контрол!);
Чл.197 / АПК изброява основанията и срока за обжалване; Срок за обжалване – 14 дни; става чрез административния орган;
Право и срок за обжалване

„Чл. 197. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.”
-
Административния орган има съответни задължения: изпраща препис от жалбата на останалите страни в производството (ако имат възражения); срок – 7 дни. Преписката се изпраща до съответния компетентен съд (административен съд или ВАС); Заседанията са закрити;
„Връчване на преписи и изпращане на жалбата на съда
Чл. 198. (1) След като приеме жалбата, органът изпраща преписи на останалите страни в административното производство, които в 7-дневен срок от получаването им могат да подадат възражения.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 жалбата заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията се изпраща на съда.

Разглеждане на жалбата
Чл. 199. Жалбата се разглежда в закрито заседание.”
В едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът следва да се произнесе. Това става с определение. Съдът може:
1. да отхвърли жалбата;
2. да отмени отказа, т.е. уважава жалбата. Изпраща преписка на административния орган, който трябва да решава въпроса по същество
Допуска се определението да се обжалва с частна жалба; тя отива към „по-старшата” инстанция.
„Определение по жалбата
Чл. 200. (1) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.
(2) Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.

Действие на определението
Чл. 201. По разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Обжалване на постановлението за спиране на административното производство
Чл. 202. По реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.”

ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА СЪДА
24 въпрос
„Чл. 229. (1) На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията:
1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството;
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.”

В член 229 са изброени основанията за обжалване, ограничава се предмета на производството. Щом имаме обжалване имаме и по-горестояш съд. Определеленията и разпорежданията се обжалват с частна жалба.
Срок за обжалване
„Чл. 230. Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. „
Форма на обжалване
„Чл. 231. По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 216. „

Частната жалба се подава от засегнатата страна в7-дневен срок. По отношение формата на частната жалба се прилага касационното производство. (чл.212-213 / АПК). Частната жалба може да се остави без движение.
Отговор по жалбата
„Чл. 232. Съдът изпраща препис от частната жалба на насрещната страна, която в тридневен срок от получаването му може да подаде възражение с писмени доказателства по нея. „
Действие на жалбата
„Чл. 233. (1) Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго.
(2) Когато определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, разглеждането му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт заедно с частната жалба, приложенията и възраженията.
(3) По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба.”
Разглеждане на жалбата
„Чл. 234. (1) Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго.
(2) Съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба.”
Определение по жалбата
„Чл. 235. (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба.
(2) Определението на съда е задължително за по-долния съд.”

Съдът предоставя на насрещната страна препис от частната жалба, като тя има възможност в рамките на 3 дена да предяви възражения. По правило частната жалба не спира изпълнението (частните жалби нямат суспензивен ефект), но чл.233 от АПК указва за това, че по-горният съд може да спре производството. Заседанията за разглеждане на частната жалба са закрити. Съдът може да отхвърли жалбата или да уважи жалбата(отменя определението или разпореждането) и решава делото по същество. Определението е окончателно.
Субсидиарно прилагане
„Чл. 236. Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. „

Съгласно чл. 236 могат да се прилагат правилата на касацията за неуредените случаи !!!


. ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
25 въпрос

Предмет на тази защита са действията и бездействията на административни органи и на длъжностни лица, които не се основават на никакво законно разпореждане. Целта е да се защитят субектите срещу тези действия, те да бъдат прекратени, респ. да се наложи извършването им.

Основанието за защита е посочено в чл. 250 АПК
„Чл. 250. (1) Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.”

Съществува отделна възможност да се търси обезщетение по реда на чл. 203 (обезщетението е отделна възможност) или по реда на чл. 128, ал. 2 .Съдебното производство се развива пред административните съдилища.

„Чл. 251. (1) Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията.
(3) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.”

Искането се разглежда незабавно.Съдът трябва да получи данни от съответните лица, които са заинтересован. Съставя се протокол за проверката.Съдът се произнася с разпореждане. Незабавно се изпълняват разпорежданията на съда. Разпореждането подлежи на обжалване в 3-дневен срок. Разпореждането може да се обжалва, а производството се води по реда на обжалването на определения и разпореждания . (виж по-горе).
„Чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено.
(2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.”
Съдебният контрол е двуинстанционен съгласно чл. 131 АПК.

„Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго.”
Чл.253, ал.2,3 / АПК – относно действията на съда
„Чл. 252. (1) Искането се разглежда незабавно от съдия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание.
(4) За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол.
„Чл. 253. (1) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане.
(2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията.”

Неоснователни бездействия

Неоснователните бездействия се обжалват пред съда. Съществува противоречие в АПК – в едни случаи бездействията могат да се оспорват безсрочно, в други случаи в рамките на 14 дни. Може да се атакува пред административния орган или ВАС; съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване.

!!!При действията имаме разпореждане, а при бездействията – решение !!!

„Чл. 256. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.”
„Чл. 257. (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.”


ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕДИ / Въпрос 26/

Нормативната уредба, свързана с производството за обезщетение, се съдържа в Конституцията, ЗОДОВ и АПК. ЗОДОВ препраща към АПК и обратно. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица (чл.7 КРБ).
Пълна отговорност на държавата; текстът не касае само имуществени вреди;
ЗОДОВ добавя към отговорността на държавата и тази на общините;

Препратки:
Чл.1, ал.1 / ЗОДОВ – искове за обжалване се разглеждат по реда на АПК
Чл.203, ал.1 / АПК – препратка към ЗОДОВ;
”Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.”
Глава 11 / АПК – ред за реализиране на държавната отговорност по съдебен ред
Исковете се насочват към административния съд и ВАС; Процедурата започва с иск (тук не се подава жалба) – когато се иска само обезщетение, а не и оспорване. При оспорване се подават жалби; Делата се разглеждат в открито заседание; Вината няма значение. За да възникне правото на обезщетение – въпросът за вината се изолира,няма значение, защо актът е незаконен.
Има няколко варианта за разглеждане исковете за обезщетение:
• Чл.204, ал.1 / АПК – след отмяната на административния акт (АА) по съответния ред; -
„ (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.”
чл. 133, ал.1,2 / АПК – относно местната подсъдност;
„Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административния съд - град София.
„Чл. 133 (2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.”

• Искът може да се предяви и заедно с жалбата за оспорване на АА до приключване на първото заседание;
Чл.204, ал.1 – отделен иск
„ (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.”
Чл. 204, ал.2 – присъединен иск съвместно с жалбата
„(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание”

• Отделно се внася само иск за обезщетение (без жалба):
Иск за обезщетение, защото смятаме, че актът е незаконосъобразен (съдът се произнася относно незаконосъобразността);
„(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.”
Иск за обезщетение – заради незаконосъобразни действия;
„(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.”
Ответник по иска
„Чл. 205. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. „
Отделяне на исковете
„Чл. 206. (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.
(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта”

При прекратяване производството относно АА – прекратява се и производството по иска за обезщетение;
„Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.
(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.”
Може ли да се наследи правото на обезщетение? – отговорът не е в АПК, а в ЗОДОВ;
„Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.”

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
/Въпроси 27, 28 и 29/

Изпълнението на изпълнителни актове и съдебни решения по административни дела става по реда на АПК. Изпълнителни основания са посочени в чл.268 / АПК;
„Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1. индивидуални или общи административни актове;
2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3. споразумения пред административните органи или пред съда.”

По изключение могат да бъдат приложени ДОПК или ГПК – предимно за публични вземания, което произтича от различния характер на задълженията.
Органи по изпълнението са:
1. административният орган, издал акта (когато става дума за изпълнение срещу граждани и организации);
2. съдебният изпълнител (когато изпълнението е срещу АО);
Актовете, които се издават в производството по изпълнение са постановления – те се издават се от административния орган или съдебния изпълнител;
„Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е:
1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
(2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.
(3) Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
(4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2.
(5) При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.
(6) Органът по изпълнението се произнася с постановления.”

Изпълнението следва да се извърши в определен срок, което следва от смисъла на чл.273
„Чл. 273. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. „
Страните в производството са взискател и длъжник ( виж чл.274, ал.1,2 / АПК);
„Чл. 274. (1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(3) Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.”

Има четири фази на изпълнителното производство:
1. Начало – служебно
2. Спиране
3. Прекратяване
4. Приключване

При изпълнението имаме служебно начало, то започва по инициатива на самия орган на изпълнението;
„ Чл. 276. (1) Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
(2) Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на
прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 158.”

Покана за добровилно изпълнение на задължението – 14-дневен срок- чл.277 АПК
„Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. „

Възможност за отсрочване или разсрочване – чл.278 / АПК;
„Чл. 278. (1) Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя.
(2) Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони
(3) Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.”

Обезпечителни мерки- Чл.279 / АПК
„Чл. 279. (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.
(2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.”
Спиране на изпълнението- чл.280 АПК (Спирането е с временен характер (отстраняват се пречките и се възобновява изпълнението)
„Чл. 280. Изпълнителното производство се спира:
1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;
2. по писмено искане на взискателя, и
3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.”

Прекратяване на изпълнението - чл.282 / АПК (11 хипотези)

„Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането;
11. в случаите по чл. 280, т. 3 - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.
(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.
(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.”

Приключване – когато задължението реално се изпълни; създава се преписка- чл.283
„Чл. 283. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.”
-
Изпълнение срещу граждани и организации- чл.286 - 288 / АПК
„Чл. 286. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.

Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 287. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие.
(2) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване по реда на раздел VI.
Изпълнение на задължение за предаване на вещ
Чл. 288. (1) Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.
(3) Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.”

Искова защита- чл.292 – чл.301 /Раздел V/ АПК
***“Искова защита
Отрицателен установителен иск

Чл. 292. Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.
Страни и подсъдност
Чл. 293. (1) Искът се предявява от длъжника срещу взискателя.
(2) Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
(3) Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 - по седалището на административния орган.
Раздел VI.
Обжалване на действията на органа по изпълнението
Предмет на обжалване

Чл. 294. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението.
Право на жалба
Чл. 295. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.
Подсъдност и срок на обжалване
Чл. 296. (1) Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.
Производство по жалбата
Чл. 297. (1) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета, като преписите от нея се връчват от органа по изпълнението.
(2) Жалба, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание.
(3) Заедно с копие от преписката органът по изпълнението изпраща на съда и мотиви за обжалваното действие.
(4) Подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й.
Решение по жалбата
Чл. 298. (1) Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това.
(2) Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му.
(3) Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глобите по чл. 290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съдебният изпълнител, на когото е възложено да довърши изпълнителните действия, изисква преписката или си набавя необходимите документи във връзка с производството.
(4) Решението не подлежи на обжалване.
Раздел VII.
Възстановяване и обезщетяване
Задължение за обезщетяване

Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.
Производство по исковете
Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.
Възстановителни мерки при отмяна на акта
Чл. 301. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. “***




ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ НА ГРАЖДАНИТЕ
/Въпроси 30 и 31/

Въпросът за предложенията и сигналите на гражданите е уреден в дял втори / АПК; чл.107-126 АПК
С приемането на АПК е направен опит за кодификация на материята, посветена на възможността гражданите да влияят върху управлението като подават предложения и сигнали до изпълнителната власт. Те са алтернативна форма на оспорване на административните актове и защита правата и интересите на гражданите. Прилагат се, когато се изчерпят традиционните форми на контрол и надзор. Субекти са гражданите и техните организации (със стопанска и реална цел). Адресат на предложение или сигнал може да е всеки орган на изпълнителната власт, но и други административни органи в широкия смисъл на понятието.
„Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.”

Чл.107 / АПК - формулира се адресатът на предложението и сигнала – „всеки орган, който осъществява публичноправни функции”. Предложенията и сигналите могат да се подадат и до онези органи, които не са част от йерархията на изпълнителната власт – Комисия за конкуренцията, Комисия против дискриминацията, т.е. органи, създадени със специални закони, и ефикасността на чиято дейност се гарантира от независимостта им. Затова и те не са в йерархията на изпълнителната власт. Тези органи приличат на независимите административни агенции в САЩ и са нови за България.
Адресат на предложения и сигнали може да е и всеки друг орган или организация, който осъществява публичноправни функции по възлагане, конкурс, публичноправно партньорство и други. Могат да са организации с нестопанска цел, когато са страни по административни договори или изпълняват публичноправни дейности.
Предложения и сигнали по глава 8 от дял 2 АПК не се прилагат, когато за тяхното разглеждане е предвиден друг правен ред, т.е. предвидени са в други закони – например Закон за здравето;
Предназначението на предложенията и сигналите е да съдействат за усъвършенстването на организацията и дейността на органите по ал.1 „и други въпроси, включени в компетентността на тези органи”.
Чл.107 ал.4 – алгоритъм за съдържанието на предложенията и сигналите. Предложения могат да се правят при конструктивни намерения, позитивни препоръки, а сигналите се подават за 1) злоупотреба с власт (чл.146 АПК – аналогия, случаите на несъответствие на целта на закона), 2)лошо управление (Европейски кодекс за добро административно поведение), 3)бездействие на администрацията, 4)всички останали незаконосъобразни и нецелесъобразни действия, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, 5)корупция по отношение на производствата, свързани с предложенията и сигналите се спазват принципите на административния процес (чл.4-10 АПК и чл.108 АПК) – предложения и сигнали следва да се разглеждат обективно и законосъобразно в установените срокове и никой не може да бъде преследван за тяхното подаване).
“Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.”

„чл.4-10 АПК – дял първи, глава втора „Основни принципи””

Страни в производството – граждани, организации и омбудсманът.
Всеки орган на изпълнителната власт, както и органите с публичноправни функции са длъжни да уредят работата с предложенията и сигналите в своите устройствени правилници, в които следва да се определи длъжностно лице, което да отговаря за цялостната работа с предложенията и сигналите по смисъла на чл.10 ал.2 / АПК;
„Чл.10 (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.”
Законодателят определя формите на предложения и сигнали в чл.111 ал.1 по възможно най-формалния начин. Те трябва да се регистрират. Не се приемат, анонимни предложения и сигнали. Не се допуска подаването на предложения и сигнали, ако са минали повече от 2 години от извършването на нарушението, предмет на предложението или сигнала. Ако са подадени не до компетентния орган, органът, до който са подадени, е длъжен да ги препрати до компетентния орган, освен ако има данни, че той получил вече предложения и сигнали. Подателят трябва да бъде уведомен за препращането, за да се отчетат сроковете;
„Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.
(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години”
Органите, до чиято дейност се отнасят предложенията и сигналите, не могат да участват в тяхното разглеждане; Решение за конфликт на интереси по смисъла на чл.113 АПК;
„Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.”
Органът, разглеждащ предложението или сигнала, е длъжен да организира производство по събиране на обяснения и възражения на заинтересованите лица като преди това им обясни за техните права и интереси; За изясняването на обективната истина са допустими всички доказателствени средства, които са разрешени от закона; Органите, разглеждащи предложенията и сигналите, имат право да изискват всички документи и сведения по случая, като всички адресати по исканията им са длъжни да отговарят;
„Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.”

По отношение на предложенията, за да се гарантира обективност в производството, законът допуска възможност предложенията да се изпращат и до по-горестоящ орган; Решението по предложението следва да се вземе най-късно в 2-месечен срок от постъпването и да се обяви в 7-дневен срок. 2-месечният срок може да се увеличи, когато въпросът е правна или фактическа сложност по решение на горестоящия орган, но не повече от 6 месеца. Горестоящият орган трябва да уведоми подателя. Това решение не подлежи на оспорване.
Подаването на сигнали е по-ефикасното от двете средства. Негативна оценка предполага засягане на права и интереси. Подават се до по-горестоящ орган от органа, извършил нарушението, като самият подател може да прецени и да го подаде на автора на нарушението с цел цялата преписка да премине по-горе (гаранция за сигнала).
Предложенията и сигналите нямат суспензивен ефект; органът, до който е изпратен сигналът, може по своя преценка да спре актовете или действията, предмет на сигнала. Решението по сигнала следва да се вземе в 2-месечен срок. Удължаване е допустимо само с 1 месец. Подателят трябва да бъде уведомен за удължаването на срока. Когато сигналът се уважи, органът, уважил сигнала, организира изпълнението. Ако сигналът не се уважи – изпраща се с мотиви до по-горестоящия орган в срок от 1 месец от подаването му. Когато се вземе решение по сигнал, за изпълнението му се уведомяват и третите лица, които изпълнението може да засегне, както и органите на местно управление и местна администрация. Прокуратурата също може да бъде уведомена – при установяване извършено престъпление; Решенията по сигнали не подлежат на обжалване; Изпълнението следва да се организира в 1-месечен срок; може да се удължи, но не повече от 2 месеца; Органът по изпълнение предвижда обезщетение; размерът му на свое основание може да се оспорва.


Административнонаказателен процес
НОРМАТИВНА ОСНОВА И СТРУКТУРА НА АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
ЗАБРАНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА.
Въпрос 32 и 33
Административнонаказателният процес е свързан с извършване на нарушения и налагане на санкция.
Нормативната уредба и структура на процеса се съдържа в ЗАНН ,
субсидиарно се прилага НПК (чл.84 ЗАНН) ,
“Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.” ,
а по отношение на реда на касационното производство ЗАНН препраща към АПК (чл.63 ЗАНН)
„Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния”.
Административнонаказателният процес протича в три фази –
*** фаза по налагане на наказанията (основна);
*** контролна фаза (тук може да има само съдебен контрол (евентуална);
*** изпълнение на наказанието.
** (две подфази)
* Установяване на админ. нарушения
* Налагане на админ. наказания
** (три подфази)
* Оспорване пред първа съдебна инстанция
* Оспорване пред втора съдебна инстанция
* Извънреден способ за контрол

Начало на административнонаказателно производство се поставя със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение (чл.36,ал.1 ЗАНН).
„Чл. 36. (1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.”
Първата фаза е изцяло административна . В закона са уредени хипотезите, в които е забранено образуването на административно производство, независимо че има извършено нарушение:
Чл. 33. (1) Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
„Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.”

Прекратяване на производството имаме в няколко хипотези:

***Чл. 33 „(2) Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.”

*** Чл. 34, ал.1 „а”, „б”, „в”(виж по-горе на същата страница)

*** Чл. 34 „(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 12 от 1996 г.) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.”
!!! Сроковете за съставяне на актза нарушение за преклузивни.

СЪСТАВЕН АКТ- ЗНАЧЕНИЕ, ФУНКЦИИ, РЕКВИЗИТИ
Въпрос 34
Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган (чл.36 ЗАНН). Съставеният акт слага началото на производството.
Съставянето на акта има няколко функции – установителна (констатираща), обвинителна (официално се обвинява едно лице в извършване на административно нарушение) и сезираща (сезира административнонаказващия орган). Наказанията се налагат от администрацията.
Актът е писмен и е със строго определено съдържание. Реквизитите са посочени в чл. 42 ЗАНН
„Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
2. датата на съставяне на акта;
3. датата и мястото на извършване на нарушението;
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;
5. законните разпоредби, които са нарушени;
6. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;
7. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;
8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива.
9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;
10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
При всички положения трябва да има свидетел. Предварителна защита на обвиняемия представлява възможността за възражение в акта.

АКТОСЪСТАВИТЕЛИ И ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АКТА

В ЗАНН са предвидени два начина за определяне на актосъставителите.
Първият е нормативен:
„Чл. 37. (1) Актове могат да съставят длъжностните лица:
а) посочени изрично в съответните нормативни актове;”
Вторият начин е оперативен. Прави се изрично:
„Чл. 37. (1) б) определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.”
Следва се принципа на публичност при съставяне на акта.
NB!!! Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В тридневен срок след подписването на акта се дава възможност на извършителя да направи писмени възражения по него. Оформената преписка се изпраща в 14-дневен срок на административнонаказващия орган.!!!NB
“Чл. 40. (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.
(2) Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
(3) При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
(4) Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.”



Административнонаказващи органи. Компетентност. Спорове за компетентност. Безпристрастност.
Въпрос 36

След съставянето на акта и след оформянето му се появява задължението да се пристъпи към следваща фаза- налагане на админ. наказание (АН). АН могат да се налагат от определените от закона органи. Те са няколко категории и са уредени в чл. 47 ЗАНН - в зависимост от мястото, което заемат в администрацията; от уредбата в конкретния закон; съдебни и прокурорски органи.Те са ограничени с изискване за изрична уредба в закона.
“Чл. 47. (1) Административни наказания могат да налагат:
а) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;
б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;
в) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.”
Общият принцип е, че АН се налагат от ръководители на ведомства и организации, областни управители и кметове, на които е възложено да прилагат нормативните актове или да контролират изпълнението им. Прилагането означава, че съгласно разпоредби на спец. закон, тези категории органи имат правомощия по изпълнение на целия закон или отделни разпоредби.
Контролът е специална дейност, елемент на правоприлагането, но се осъществява в специална контролна фаза. Част от категориите държавни органи имат право да издават НА или ИА по прилагането на закона и след това да осъществяват контрол по това прилагане. Елемент на контрола е и налагането на АН като един от видовете държавна принуда.
Чл. 47, ал. 1, т. „б” – установява друг механизъм и категория държавни органи и длъжностни лица. На длъжностни лица и органи извън посочените в буква „а”, спец. закон изрично предоставя качеството админ. наказващ орган, т.е. това са лица, чието служебно положение и място в йерархията и системата на администрацията дават основание за възлагане на правомощия като адм. наказващ орган.
Внимание заслужава чл. 47, ал. 2 ЗАНН – има няколко съществени особености. Допуска се лицата по буква „а” да възлагат правата си на наказателни органи на други лица, ако това е допустимо от закон или указ. Това значи, че за да се стигне до налагане на АН от друго длъжностно лице, извън чл. 47, ал. 1, б „а”, е нужно да са спазени или да са налице две изисквания:
1. възможност, предвидена в закон
2. ръководителят по чл. 47, ал. 1, буква „а” да е овластил съответното длъжностно лице да осъществява правата му като админ.-наказващ орган.
Административната и съдебна практика поставят няколко проблема. Първият е законът да допуска такова предоставяне на правомощия. Предвид това, че в държавата има чести и различни трансформации на органи, се налага след всяка промяна да се преценява кой е ръководителят и дали той в качеството си на такъв, е осъществил задължението си изрично да упълномощава съответните длъжностни лица или органи. При несъвпадение на тези два елемента (ръководител-упълномощаване), то това ще е сериозно нарушение и основание за отмяна на АН. Трябва да се прецени кой конкретно е админ. наказващият орган.Ако става дума за министър проблем може и да няма, т.к. той е компетентен за цялата страна. Ако министърът е предоставил правата на админ. наказващ орган на съответната регионална структура се прилагат правилата на чл. 48 ЗАНН, ал. 1 и 2.
„Чл. 48. (1) Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.
(2) Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.”
Законът създава решения за т. нар. „спорове за компетентност/ подведомственост”- в тази хипотеза имаме два органа, които спорят кой е компетентен да наложи АН. Тези спорове са два вида:
1. Положителен – и двата органа мислят, че трябва да наложат АН
2. Отрицателен – и двата органа считат, че не са компетентни да разгледат съответния въпрос.
Ако са от едноведомствена система- решава ръководителят , ако те са от различни ведомствени системи спорът се решава от съответния окръжен съд. (чл. 50)
„Чл. 50. Споровете за компетентност по административнонаказателни производства между органи на едно и също ведомство или организация се решават от ръководителя на съответното ведомство или организация, а между органи от различни ведомства или организации - от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на органа, който е съставил акта.”
Безпристрастността се гарантира се по няколко начина. Най-важен е механизмът за отвод . При него са дадени хипотези, предполагащи, че въпросът няма да се реши безпристрастно, а под влияние на различни странични фактори.


НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ – ХОД И ДВИЖЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Въпрос 37

Админ. наказващият орган трябва да се произнесе по преписката в месечен срок. Възприема се, че срокът е инструктивен и неспазването му не влияе върху наказателното постановление.
Админ. наказващите органи трябва да се запознаят със съдържанието на акта и да се преценят две неща: законосъобразност и обоснованост. (това са различни категории от законосъобразността и целесъобразността на АА). Преценяват се събраните доказателства. Те са различни в зависимост от характера на нарушенията. Нужно е органът да се запознае с възраженията по преписката. Адм. наказващият орган може сам или като възложи на някой друг да разследва спорни обстоятелства.
Чл. 53, ал. 2 –наказателното постановление се издава и при допусната нередовност в акта.
„2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Може да се издаде наказателно постановление, ако са установени безспорно три неща:
1. Извършване на нарушението
2. Самоличност на нарушителя
3. Вината на нарушителя
Тези три елемента го правят годна основа за налагане на АН.
Ако няма специална бланка или други определени реквизити , е възможно издаване на наказателно постановление, т. е. налагане на АН. В хода на производството админ. наказващият орган трябва да се произнесе по съдбата на вещите, чието притежание не е разрешено или тези, които имат малотраен характер. Произнасяне има и относно обезщетението. Има разлика и в увредените лица- чл. 55, ал.1/2
„Чл. 55. (1) При издаване на наказателното постановление наказващият орган се произнася и по искането за обезщетение на причинените от нарушението вреди.
(2) Когато с нарушението са причинени вреди на държавно предприятие, учреждение или организация, наказващият орган се произнася по обезщетението и без да е предявено искане.
(3) Размерът на обезщетението за вредите се определя по предвидения ред, а когато няма такъв, може да бъде определен с помощта на вещо лице.”
Днес това разграничаване е неоправдано заради прогласената в Конституцията равнопоставеност на собствеността и защитата на стопанските субекти. (тези, които са държавна собственост са много малко). Ако при това произнасяне за обезщетение има фактически или правни трудности, то производството се прекратява и законът препраща към граждански съд за търсене на обезщетение. След като се преценят характеристиките на съставения акт., необходимостта от доразследване и произнасянето за обезщетение, админ. наказващият орган пристъпва към определяне на наказанието и съставяне на наказателно постановление.

NB !!! ЛИПСВА ВЪПРОС 38/ ПРИНЦИПИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА. НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ-ПРАВНА СЪЩНОСТ РЕКВИЗИТИ.!!! NB

ОСПОРВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ПРЕД СЪДА
Въпрос 39

Главната особеност на проблема, свързан с оспорването на наказателните постановления (НП) е, че НП не подлежат на административен контрол, защото имат правораздавателен характер. Наказващият орган действа като особена юрисдикция. Оспорването се извършва пред съд. Съдебният контрол се осъществява според разпоредбите на ЗАНН и НПК.
Право да обжалват наказателните постановления имат нарушителят, гражданският ищец (в случай, че деянието е резултатно и има нанесени щети), както и прокурорът. Нарушителят и гражданският ищец оспорват с жалба, а прокурорът – с протест.
По повод установените срокове за оспорване се следва общия принцип за бързина на процедурата. Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. Районният съд се явява първа седебна инстанция. И тук действа общата клауза за оспорване. Според ЗАНН всички НП подлежат на оспорване. Но следва да се посочат някои изключения от правилото. Специалният закон дава определен минимум на необжалваемост. Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лв. включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност освен ако в специален закон е предвидено друго.
Районният съд действа едновременно като първа и втора съдебна инстанция, като втора първа инстанция. Административнонаказващият орган е особена юрисдикция. Районният съд също е юрисдикция. Имаме произнасяне на втора юрисдикционна инстанция. Първа е и защото районният съд по правило е първа съдебна инстанция.
NB !!!! Заседанията в районния съд са публични. Съдът заседава еднолично. Задължително се призовават нарушителят, гражданският ищец (ако има такъв) и представител на учреждението, от името на което е издадено НП. Призовават се и свидетели. След изслушванията съдът се произнася с решение. Ако съдът прекрати делото, това той прави със съдебно определение. Съдът се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. В хипотезата, когато съдът изменя НП, действа забраната да се утежнява положението на жалбоподателя. Наказанието може да се увеличи само в случай, че е направен протест от прокурора и последният е поискал повишаване на наказанието.

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Въпрос 40

Съгласно чл.63 ЗАНН е допустимо касационно обжалване на съдебното решение пред административния съд, в територията на който попада районният съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
“Чл.63. Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.”
Касационните основания са изброени в чл.348 от НПК:
“ Чл.348 (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.”
Основанията могат да бъдат обобщени условно в три групи. Подлежи на касация решението на районния съд, което не е влязо в сила:
1) При нарушение на материалния закон;
2) При нарушение на процесуалния закон;
3) Неложено е несправедливо наказание
Правомощията на касационната инстанция при постановяване на решението са изброени в чл.354 от НПК. Те трябва да кореспондират на основанията.

Чл.354 НПК (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:
1. остави в сила присъдата или решението;
2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл.24 ал.1 т.1- да оправдае подсъдимия;
3. измени присъдата или решението;
4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. приложи чл.64, ал.1 или чл.66 Наказателния кодекс;
4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се:
1. увеличи наказанието;
2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
(4) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл.339, ал.1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ.
Въпрос 41
Влизане в сила на наказателните постановления:
“Чл. 64. Влизат в сила наказателните постановления, които:
а) не подлежат на обжалване;
б) не са били обжалвани в законния срок;
в) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.”


Раздел 8 ЗАНН
Предметът на възобновяване е даден в чл. 70 ЗАНН.
„Чл. 70. Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато:
а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда са неистински;
б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда;
в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда;
г) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление.”
Не подлежат на обажалване актовете, които:
1. Не са обжалвани в законния срок
2. Обжалвани са, но са потвърдени от съда
Основания за възобновяване: конкретни обстоятелства и факти, изрично посочени в ЗАНН, със съществуването им правото свързва:

I.Чл. 70 „а” ЗАНН
Неистинността на обстоятелствата трябва да е безспорна. Без значение е дали неистинските доказателства са единствени. Когато по причини, изключващи наказателното преследване, неистинността на може да се установи с влязла в сила присъда, този факт се отбелязва от прокурора: давност, амнистия, смърт на дееца.

II. Чл. 70 „б” ЗАНН
Наказателното преследване не може да приключи с присъда при давност, невменяемост и др. Изброяването се отнася само до лицата, вземащи решение или страни.
III. Чл. 70, „в” ЗАНН
„не са били известни” – не дали са съществували или не, а дали наказателният орган и съдът са знаели за тях.
„съществено значение” – обстоятелства, даващи основание за нови изводи.
Чл. 53, ал, 2 ЗАНН --- > „(2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
IV. Чл. 70 „г” ЗАНН
Има различни срокове в зависимост от основанията:
- 6 м. – за основанията по „а” и „б” ; тече от влизане в сила на присъдата;
- 2 г,. – по „в” – тече от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението на съда;
- За „г” няма предвидени срокове
„Чл. 71. Възобновяването на административнонаказателно производство се допуска, ако предложението по букви "а" и "б" на предходния член е направено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква "в" - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.”
!!!Сроковете са императивни, сигнали след изтичането на срока остават без разглеждане.!!!
Инициатива за възобновяването има САМО окръжен прокурор пред окръжен съд
„Чл. 72. (1) Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор и се разглежда от съответния окръжен съд.
(2) С предложението прокурорът може да спре изпълнението на наказателното постановление или решението на съда.”

Процесуален способ – предложение. Прави се независимо от това има ли искане на страна по делото. Състои се от обстоятелствена част и диспозитив. Самото предложение определя рамките на делото, съдът не може да излезе извън това предложение. Когато се иска възобновяване за един от съизвършителите , основанията са валидни и за останалите, макар и те да не са поискали възобновяването.
Окръжният прокурор може да спре делото, когато изпълнението на съдебното решение или наказателно постановление поставя в опасност интересите на страната или когато могат да настъпят непоправими вреди. Разпореждането за спиране подлежи на безусловно изпълнение.
Ход на делото :
1. Открито заседание;
2. Задължително призоваване на страните ;
3. Предложението се връща, ако е просрочено или по него няма никакви доказателства
Решаване на делото (относно правомощията на съда):
Първо становище чл. 73, ал. 2 ЗАНН
„(2) Когато предложението е основателно, съдът постъпва съгласно разпоредбите на чл. 68.”
Бел. Чл. 68 е отменен !!! Това е текстът на разпоредбата преди отмяната.
„Чл. 68. (1) Когато отмени наказателно постановление или решение на районния съд, окръжният съд се произнася и по същество, като събира и доказателства, ако това е необходимо.
(2) Когато окръжният съд отмени определение за прекратяване, той връща делото на районния съд за продължаване на производството.”
Ако предложението се уважи съдът не връща делото за преразглеждане, а го отменя и разглежда делото по същество.
Варианти за разглеждане по същество:
1. отменя или изменя оспорвания акт като може да освободи от отговорност;
2. не уважава протеста;
3. прекратява производството при прекратителни и погасителни основания.
Второ становище – чл. 84 ЗАНН
Съдът връща делото за продължаване от стадия, в който пътят на производството е преграден
„Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.”
Чл. 425 НПК
„Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:
1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;
3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения.
(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.

Ако искането е основателно, съдът отменя постановлението, решението, определението и връща делото за ново разглеждане като посочва и стадия, от който трябва да започне новото разглеждане.
Отменя постановлението, решението, определението и прекратява
Изменя в случаите, в които основанията за това са в полза на лицето.
Решението на съда е окончателно.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ И РЕШЕНИЯТА НА СЪДА
Въпрос 42

Раздел 9, ЗАНН
Субсидиарно се прилагат ГПК, ДОПК.
****Принцип: на изпълнение подлежат само влезлите в сила наказателни постановления или решения на съда. Изпълнителният титул е влязлото в сила наказателно постановление, препис от който се получава от изпълнителния орган. При наказателни постановления, които са обжалвани, изпълнението става чрез изпълнителен лист.; ****
Начало на изпълнението
3 дневен срок за започване на изпълнението. За отделните видове наказания има отделни правила.
„Чл. 74. В тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение”
Обществено порицание - изпълнението става пред колективна или обществена организация. Целта е да се формира отрицателно мнение срещу нарушението и нарушителя. Нормално е нарушителят да присъства, но той не може да бъде принуден, тоест извършва се и в негово отсъствие.
Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност – изпълнението се състои в отнемане на документа, който легитимира лицето да упражнява определена професия или способност – изземването на документа не е достатъчно за изпълнението. Ако наказаният заема длъжност по професия, ръководителят на учреждението или организацията е длъжен да го освободи незабавно от тази длъжност. Трудовия договор се прекратява по силата на наказателното постановление или съдебното решение.
Глоба
!Обезщетението не е наказание !
!!! След изтичането на 3-дневния срок наказателният орган или съдът правят преценка за начина на изпълнение.
„Чл. 79. (1) Наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.
(2) Наказателните постановления и решения на съда, с които са присъдени парични обезщетения в полза на държавни предприятия, кооперации или други обществени организации или на граждани, се изпълняват по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.”

Способи за изпълнение:

Ако глобите и обезщетенията са в полза на държавата, те се изпълняват в специален ред за събиране на държавни вземания- в ДОПК. Събират се от публични изпълнители при НАП, които са органи на принудително изпълнение, извършват действия по обезпечаване. Обезпечаване на публични вземания – без него ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на задължението. Обезпечителни мерки: възбрана върху недвижим имот, запор върху движими вещи и вземания на длъжника, върху сметки и стоки в оборот. Мерките могат да се обжалват пред директора на компетентната териториална дирекция и пред админ. съд. Може няколко вида обезпечения да се налагат.

Доброволно изпълнение - чрез плащане в брой или безкасово по номера на съответната сметка. Органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати в 7 –дневен срок. Ако задължението е над 5000 лв. може да се наложат принудителни административни мерки – забрана на длъжника да напуска страната, уведомяване на всички органи, издаващи лицензии или разрешения за определена дейност, да не му се издават такива- това се иска от МВР. Ако няма изпълнение в определения срок органът може да разгласи имената на длъжниците и задълженията им (над 5000 лв ) в средствата за масова комуникация.
!!! При всички останали случаи на обезщетения (в полза на граждани, организации ) изпълнителният процес се води по реда на ГПК.
Изпълнителният лист е съдебен акт, удостоверяващ право за принудително изпълнение. Той задължава и овластява изпълнителните органи. Органи в изпълнителния процес са изпълнителният орган (съдебният изпълнител) и този, който търпи изпълнителните действия; Контрол орган е съдът, той изпълняващпредварителен и последващ контрол.

Глава 14 ГПК – изпълнение на парични взмемания
Чл. 405 ГПК
„Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(6) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.”
Принципът е, че изпълнението може да се насочи срещу всяка вещ или вземане на длъжника. Той може да предложи изпълнение върху други вещи, а не тези, посочени от взискателя, решава съдия- изпълнителят.
Несеквестируеми вещи и доходи- чл. 444 и чл. 446 ГПК
„Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.”
„Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Ако е постановено отнемане на вещи в полза на държавата изпълнението се осъществява от НАП.
Принцип- наложеното наказание се изпълнява в 3-дневен срок след влизане в сила на санкционния акт. Давността тече от датата на влизане в сила на санкционния акт. Процесуални действия, прекъсващи давността – изземване на вещи и други действия по обезпечаване.
След прекъсването на давността тече нова давност. Наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, превишаващ с 1//2 сроковете , посочени в чл. 82, ал. 1. За глоба- 2 год, за обществено порицание – 3 месеца, за отнемане правоспособността за дадена дейност – 6 м. Абсолютна давност не се прилага по отношение на глобата, ако в рамките на 2 г. е образувано изпълнително производство.
„Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.”

НАЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ
Въпрос 43

Административнонаказателната отговорност е лична отговорност. Свързва се с характера на деянието. За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Проблемът за налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци е уреден в ЗАНН. Тези имуществени санкции се налагат по реда за налагане на административните наказания. Касае се за налагане на имуществени санкции, а не на административни наказания. ЗАНН постановява, че на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Санкцията се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. ЗАНН препраща към специалните закони и имуществена санкция ще се наложи, ако специален закон е предвидил такава възможност. Постановление на Министерски Съвет, както и наредби на общинските съвети също могат да предвиждат имуществени санкции.
Пример: в нарушение на чл. 17 от Закона за горите, който се явява специален по отношение на ЗАНН, чл.97а от същия специален закон предвижда налагане на имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец.:
чл. 97а. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 17, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
чл. 83 от Закона за защитените територии също предвижда специален ред за налагане на имуществени санкции от 1 000 до 10 000 лв. На ЮЛ и ЕТ, които:
1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта;
2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.
(2) Когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство или разработване на площи, глобата е от 5000 до 50 000 лв.
(3) В маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 100 до 1000 лв.
ЗАНН предвижда специален ред за имуществени санкиции на юридически лица, които са се обогатили от престъпна дейност. Престъпната дейност е свързана с лица във връзка с ЮЛ. В чл. 83а са изчерпателно изброени субектите, които са наказателно отговорни, а процедурата по е регламентирана в чл.83б от ЗАНН
„Чл. 83а. На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), 142 - 143а, 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 156, 158а, 159 - 159г, 209 - 212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254,256, 257,280,283, 301 - 307, 319а - 319е, 320 - 321а и 354а - 354в от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.
(2) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.
(4) Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.
(5) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага имуществена санкция по ал. 1.
Чл. 83б. (1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до окръжния съд:
1. след внасяне на обвинителния акт; или
2. когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание, че:
а) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
б) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
в) деецът е починал;
г) след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
(2) Предложението трябва да съдържа:
1. описание на престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;
2. вид и размер на облагата;
3. наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;
4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;
5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица;
6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;
7. списък на лицата за призоваване;
8. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.
(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.”
 
Мнения: 132

Re: Лекционен курс по административен процес 2009-2010

от d.t » Вто Юни 22, 2010 8:51 am

Административен процес I част
1. Понятие за административен процес
2. Принципи на административния процес
3. Участници, субекти и страни в процеса
4. Участие на прокурора в административния процес
5. Доказването в административния процес
6. Начало на производството по издаване на индивидуални административни актове
7. Доказателства и доказателствени средства в производството по издаване на индивидуални административни актове
8. Ход, движение и приключване на производството по издаване на индивидуални административни актове
9. Производство по издаване на общи и нормативни административни актове
10. Оспорване на административните актове по административен ред
11. Възобновяване на производства по издаване на административни актове
12. Оспорване на административни актове по съдебен ред – обща характеристика
13. Оспорване на индивидуално административни актове пред съд
14. Оспорване на общи и нормативни актове пред съд
15. Касационно производство
16. Отмяна влезли в сила съдебни актове
17. Оспорване на административни актове на основата на специална клауза
18. Оспорване на откази за разглеждане на искане за издаване на административни актове, на определения и разпореждания на съда
19. Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията
20. Производства за обезщетения за вреди
21. Изпълнително производство- обща характеристика
22. Изпълнение срещу граждани, организации и административни органи
23. Обжалване на действията по изпълнението и обезщетяване
24. Производство по предложения и сигнали

Административен процес II част
1. Нормативна основа и структура на административнонаказателния процес
2. Производство по установяване на административни нарушения. Актосъставители . Съставен акт.
3. Производство по налагане на административни наказания. Наказващи органи. Наказателно постановление
4. Оспорване на наказателни постановления пред съд
5. Касационно производство
6. Влизане в сила на наказателните постановления. Възобновяване на административнонаказателните производства
7. Изпълнение на наказателни постановления и решения на съда
8. Налагане на имуществени санкции на юридически лица и еднолични търговци
 
Мнения: 132

Re: Лекционен курс по административен процес 2009-2010

от d.t » Вто Юни 22, 2010 8:54 am

Това са лекциите на проф. Костов. Стават за изпита и при Хрусанов гарантирано. Конспекта е редуциран от самата административно правна катедра т.к. по някои въпроси нямаше достатъчно материал/оттам идва и разминаването между номерациите на въпросите в лекциите и в конспекта/. Успех на всички!
 
Мнения: 132


Re: Лекционен курс по административен процес 2009-2010

от aum » Вто Юни 21, 2011 1:51 pm

изменени членове в АПК от 2010:

чл. 141, 90 (2), 102, 145 (2), 160 (2), 166 (2), (3), (4) - нова, 172а (нов), 227, 307

изменени в ЗАНН:

чл. 39 (4)-нова, 50, 59 (1), (2) и (3), 60 (1) и (2), 61 (1), 63, 72 (1), 73 (1), 83а (1), 83б (1), 84, 85а - нов.

други разлики някой може ли да каже? Доколкото разбрах Законът за научните степени и научните звания е отменен.
Аватар
 
Мнения: 41


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта