Процесът по проф. Хрусанов (2008-2009)

Разработки по административен процес, съобразени с актуалния учебен план и съдържание на изучавания материал.

Процесът по проф. Хрусанов (2008-2009)

от Ani » Пет Сеп 26, 2008 6:24 pm

Тема №45
Понятие за административен процес


I. Понятие

В административното право съществуват два вида административноправни норми- материалноправни и процесуалноправни като последните уреждат реда, начина, процедурата за осъществяването на едно право.
Всяка материалноправна норма трябва да бъде придружена от съответстваща процесуалноправна норма. Административният процес е съвкупност от процесуални административни норми, които уреждат начините, реда и процедурите, по които работят органите на администрацията.
Значение за изясняването на понятието за административен процес има и структурата на административното право като правен отрасъл или по-точно поделението му на обща, административен процес и специална част.
Административният процес може да бъде обяснен и като част от процесуалната дейност изобщо, която от своя страна включва гражданска, наказателна и административна процесуална дейност. Основно в този аспект е общото и различното между трите вида процеса.
В исторически план основното разбиране за процеса дълго време е гражданскоправно. След създаването на АПК се обособява и специфичен административен процес. Основно тук е отчитането на спецификите на административния процес без да се прилага ГПК. ГПК използва понятието за процес в неговия тесен смисъл т.е процес има там, където има спор.
Широкото понятие за процес се използва от АПК или разбирането за процеса като съвкупност от процесуални правила и норми. Нормите тук обхващат цялостната дейност на администрацията от самото решение за издаване на административния акт. Разбирането на ГП за процеса е само част от разбирането за процеса според АП. Процесът обхваща, както производството по споровете, така и техниката за издаване на актове. Така се защитават субективните права на адресатите и се ограничава възможността за произвол на администрацията.

• Тясното понятие е част от широкото (господстващо)

Понятието за процеса се разбира като съвкупност от различни производства от АП (процесът обхваща издаването, контролирането и изпълнението на административния акт).

• Основните производства са 3 на брой:
1. Издаване
2. Контрол
3. Изпълнение

II. Нормативна база

Нормативната основа включва ма първо място основните закони:
1. АПК,
2. ГПК,
3. НПК.
Като ГПК и НПК се прилагат субсидиарно.
На второ място нормативната база включва специалните закони (ЗП, ЗОП, ЗЗ, ЗСВ). Основното тук е, че в АПК се съдържа основната клауза, а специалната е в специалния закон.

Тема № 46
Принципи на административния процес


I. Определение

Принципите на административния процес представляват основни начала на базата, на които се изгражда дейността на администрацията във връзка с решаването на даден проблем. Те не са уредени еднозначно. Представляват част от процесуалната дейност и в този смисъл има много общо между административнопроцесуланите принципи и тези на ГП и НП:
1. За обективната истина
2. За равенство на страните в съдебната фаза
3. За езика

Административното право има и своите специфики, тъй като урежда неравнопоставени отношения. В по голямата си част административното право се намира в изпълнителната власт. Отношенията са по вертикал.
Естеството на изпълнителната дейност е такава, че някои от процесуалните дейности, присъстват слабо в административното право.
Преди приемането на АПК много рядко някои от принципите са били дефинирани- налагало се е да се извлекат от дефинираните, както и чрез субсидиарно прилагане на ГПК и НПК. В новия АКП (гл. 2) се изброяват основните принципи. По този начин те вече са изрично дефинирани- изведени са напред в съдържанието на кодекса и важат за всички следващи производства, уредени в АПК. Формулирането на принципите на процеса обяснява съдържанието на всеки от тях и гарантира законосъобразното изпълнение на правилата, закрепени в целия кодекс.

II. Основни принципи

Чл. 4-14, гл. 2 от Кодекса съдържа само някои основни принципи на процеса. Това са принципи на АПК, но не на административния процес като цяло. Те са принципи на отделните производства, но не и на процеса като цяло. Когато се говори за принципи на процеса трябва да се имат в предвид и принципите на материалното право. Това е нормално, защото голяма част от административния процес е съдебната фаза (правосъдие) като тук принципите са идентични с тези на ГПК и НПК.

III. Основни деления

1. Основни и допълни принципи
Част от тях се покриват с тези в ГПК и НПК- обективна истина, служебно начало, равенство.
Допълнителните са много слабо развити или почти не присъстват в спецификата на административния процес (пр. публичност). В АП публичността е излишна (издаване на индивидуални административни актове, тяхното изпълнение).
Основните принципи могат да са от различно естество. Дефинициите дадени в АПК са непълни- всеки от принципите може да има различни проявления (пр. принципът за служебното начало в чл. 9 е формулиран по различен начин за администрацията и съда. При администрацията, в качеството ù на орган на изпълнителната власт, доказателствата около административните актове се събират служебно, докато съдът няма задължение да събира доказателства- той напомня на страните, че са длъжни да докажат твърденията си.
При обжалване по съдебния ред – чл. 168, ал. 1, ал. 2 - нищожност се обявява даже да няма искане за това.
Съдът не е обвързан от оплакванията на гражданите- той е длъжен служебно да констатира законността и/или правилността на един служебен акт. Служебното начало има силен социален смисъл. Той излиза от твърдението, че граждани и организации от граждани нямат нужната подготовка да преценят какви доказателства да представят. Оттук и нуждата съдът служебно да ги набавя. Съдът ще проверява всичките 5 изисквания за законност поради невъзможност гражданинът или огранизацията, да си осигури правноквалифицирана преценка. Това е противоположното на диспозитивното начало, в което съдът преценява само конкретното оплакване т.е обвързан е от жалбата на гражданина или организацията и не проверява останалите 4 изисквания. Диспозитивното начало е характерно за по-развитите страни- държавата осигурява достатъчен жизнен стандарт, за да се осигуряването от заинтересуваното лице на правноквалифицирана оценка.
Според АПК първата инстанция разглежда жалбата според принципа на служебното начало, а касацията е по диспозитивното начало.
Текстът на чл. 9 е най-интересен с това, че въвежда непознатата досега в теория и практиката възможност въпросът да се реши, пред административен орган или пред съд, със споразумение, което да замести административния акт.

Принцип на обективната истина- според АПК принцип на истинност. Очертава се истинността на всички факти и доказателства за решаване на спора или издаване на акта. Нужно е събиране на всички факти или обстоятелства от значение за съда.

Принцип на равенство на страните- в съдебното производство всяка от спорещите страни трябва да притежава еднакви права и задължения. Тук се наблюдава преплитане на принципи. В борбата помежду си е нужно страните да разполагат с еднакви права и възможности да докажат твърденията си. Този принцип най-пълно се развива в съдебното производство. При издаването на административен акт страните не са равнопоставени– издаващият акта е висшестоящ, упражнява властнически правомощия. Единствено адресатите на акта са равнопоставени. Качеството решаващ въпроса/спора и страните по спора не са равнопоставени. Един решаващ орган- две страни по спора, решаван от независим орган (съд). В административното право, когато едно лице иска издаването на един административен акт, няма никаква равнопоставеност. Равнопоставеност има само ако има и друга заинтересована страна.

Принципът на равенството въвежда задължение за административните органи, дори и да действат при оперативна самостоятелност, при еднакви условия да третират еднакво сходните случаи.

Основните принципи на процеса са инкорпорирани в АПК:
• Принцип на бързина и процесуална икономия- дълго време този принцип се възприема като два отделни принципа. Принципът на бързината е желанието на законодателя за решаване на въпросите поставени пред администрацията в най-кратки срокове. Принципът за процесуална икономия има за цел с по-малко средства и разноски да се внесе окончателно решаване на въпроса. Съдът може да е контролно-отменителна инстанция- връща отменения акт в издалия го орган, може да действа и по същество- освен да го отмени и да издаде нов (процесуална икономия). Като пример за процесуална икономия може да се възприема и отзивът (административният орган, издал административния акт може да го отмени).
• Принцип за разделяне и разпределяне на доказателствената тежест- всяка от страните трябва да докаже собствените си твърдения- идеята е за ограничаване на безпочвени, неверни твърдения („шиканиране на процеса”). Едната страна в процеса може да се позове на твърдяна, но недоказана теза от другата страна и така да се реши спорът.

При административнонаказателния процес лицата до 16 г. са неотговорни. Административно наказание може да се налага на непълнолетни (16-18 г.) в случай, че администрацията докаже, че лицето е вменяемо т.е доказателствената тежест за доказване на вменяемост принадлежи на администрацията.

• Принципи насочени към едно или друго производство (допълнителни):

- принцип на съразмерност (при оперативна самостоятелност)- опит да се формулира донякъде понятието за правилност в актовете и действията. Правомощията си административните органи трябва да упражняват по разумен начин, добросъвестно и справедливо;
- принцип на целесъобразност;
- принцип на ефективност;
- принцип за най-малко вреди на адресата на административния акт;
- принцип за самостоятелност и безпристрастност- чл. 10 . Следва да се подчертае забраната за изземване на компетентност- по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос, предоставен на подчинен нему орган.
Тези принципи са характерни не за АПК като цяло, а за отделните производства.

Принципът за законност е един от обявените най-напред. Той изобщо не е характерен за административния процес. Актовете на администрацията са подзаконови- т.е по презумпция за законни. В АПК се има в предвид, че органите действат в рамките на правомощията си (чл. 146) т.е издават само онези актове, за които са оправомощени.
В теорията се обособяват принципи на административното право по отделните производства- по издаването, оспорването и изпълнението.
В ГПК и НПК основен принцип е на устността- в АПК принципът за устност се развива по съвсем друг начин- почти липсва.
Принципът на непосредственост- съдът непосредствено да осъществи събирането на доказателства- рядко намира приложение в административната дейност.


Тема № 47
Субекти, страни и участници в административния процес


В АП статусът на решаващ въпроса и страна по спор не могат да се сливат т.е когато се издава административен акт администрацията не може да е страна по спора. В съда тя е равна с жалбоподателя- страна.

- Административен процес- действие по решаване на някои въпроси

I. Субект
Административният процес като дейност включва различни субекти:
- Органи на администрацията;
- Адресати на акта;
- Органи по изпълнението на акта;
- Представители на страните;
- Адвокати;
- III-ти страни;
Т.е понятието е много широко и обхваща всички държавни органи, организации на граждани, граждани, които участват в някоя от фазите на административния процес.

II. Субекти на административния процес- 2 определения:
- Двете спорещи страни и решаващият спора орган. Тези от неговите участници, които със собствени действия могат да започнат процеса, да го придвижат и приключат.
- Административният акт се издава по инициатива на съответния административен орган, но и лицата и администрации, които могат да изискат издаване на административен акт чрез заявлението си също стават инициатори на създаването на акта. Също така и в контролната фаза- по обжалването съдът също е субект на административния процес- той е субект по приключването на административния процес.

III. Страни на административния процес- лицата, които бранят собствените си интереси- на които актът засяга определени права и интереси. Адресатът на административния акт е страна в процеса. Страна ще е и органът издал акта (при обжалване). В АП съществуват страни в материалноправно отношение (пр. при издаване на паспорт), страни в процесуално правоотношение както и съчетание на двете.

IV. Понятието страна/и по административния процес- в АПК се прави разграничение между страни в процеса и в отделни производства. За страните е характерно, че са равнопоставени- не може едната страна да е решаваща спора. Администрацията в този смисъл не може да се разглежда като страна в процеса, когато е решаваща даден въпрос. Равенството е характерно за I-вата и II-рата фаза на процеса, но не и в III-тата (чл. 15 АПК ). Администрацията може да е страна по производства, но не и в самия процес.

V. Страни в отделните производства

VI. Страни по издаването на административни актове
За издаване на административен акт органът, от който това се изисква е длъжен да изиска становище или съгласие от друг орган, с цел изясняване на фактите около решението с редица други органи, които са спомагателни, допълнителни.

Интерес повдига въпросът прокурорът страна ли е по делото. Той не участва в административния процес освен в два случая:
• Когато самият кодекс или специален закон предвижда участие на прокурора (пр. при оспорване на нормативни актове) и когато прокурорът има право на преценка при решаване на важен за обществото или държавата въпрос или да се включи към вече започнал процес. Със собствени действия прокурорът може да започне сам производство.
• Когато прокурорът се включи към определено производство с аргументиране- включва се за защита на обществен или държавен интерес- тук вече прокурорът участва в процеса като страна.

Адвокати и вещи лица са само участници.


Тема № 48
Доказателства и доказателствени средства


Въпросът за доказателствата обхваща няколко основни момента, които са свързани с разкриване обективната истина.

I. Предмет на доказването (различни производства-различни предмети).
За да се установи какво е производството е нужно да се определи предметът (пр. при съд се доказва закононарушение- предмет са петте изисквания за законосъобразност).
В областта на доказването не става въпрос за индивидуални или нормативни (предметът при нормативните се разширява- включва се и правилността) актове.

Доказателствата представляват факти и обстоятелства от обективната действителност, които са от значение за решаване на въпроса/спора. Кои са те решава административният орган или съдът (принцип на служебното начало).
Доказателствата в процеса могат да са различни като основните са свързани с техния носител:
- писмени;
- гласни;
- веществени (справки, служебни бележки);
Писмените са най-често употребявани поради естеството на административната дейност. Те се делят на официални и частни като официалните се издават от държавни органи в предвидения от закона ред– по образец, а частните изхождат от различни държавни образувания или частни лица. Официалните и частни писмени доказателства имат еднаква доказателствена сила, но различна степен на достоверност.
Доказателствата се делят и на релевантни (от значение за решаването на въпроса/спора) и ирелевантни (без значение за спора/въпроса) като се представят само релевантните.
Друго деление на доказателствата е на косвени и преки. Косвените не доказват настъпването на факт или обстоятелство, но дават основание за предположение. Преките директно доказват съществуването на някой факт или обстоятелство. Не може едно решение да се присъди на основа само на улики.
Доказателствата се делят и на положителни (доказват настъпването на факт или обстоятелство) и отрицателни (доказват ненастъпването на факт или обстоятелство).

- Отрицателен установителен иск- установяване, че задължение, чието изпълнение се изисква не съществува.

II. Доказателствени средства- начини и способи за фиксиране, закрепване на доказателства за по нататъшното им използване. Нужно е доказателствата да бъдат фиксирани за използването им в един бъдещ момент.
Доказателствените средства са установени от закона:
- Протокол- доказателствено средство за доказване на гласно изразени доказателства.
- Писмено становище- от вещи лица;

Способите за събиране (процесуални действия на определени длъжностни лица, които целят събирането или издирването на доказателства- използват се само посочени в закона процесуални дейности и се осъществяват само от посочени в закона длъжностни лица) и проверка на доказателства.


Тема № 49 Издаване на индивидуални административни актове

Производството по издаване на индивидуални административни актове е уредено в Раздел I на Глава пета на АПК. Първото производство (състои се от производства) е по издаване (най-широко е уредено) на индивидуални административни актове. Издаването на административни, общи и нормативни административни актове са различни производства. В АПК се посочват само разликите между индивидуалните, общите и нормативните актове като за издаването на общите и нормативни административни актове се препраща към индивидуалните, които и условно могат да се нарекат основни.
Първият въпрос, който възниква е за характеристиките на издаването на индивидуалните административни актове:
• Законността тук е поредица от действия на участващите в производството, които са уредени последователно.
Втората задача на това производство е да защити правата и интересите на крайните адресати на нормите. Тази фаза на процеса се нарича „безспорно административно производство”. Тази дейност по решаване на някакъв въпрос не е дейност по решаване на спор, защото той би възникнал ако има отказ от издаването на акта. Когато се атакува вече издаден акт, възниква и спорът за пороците на акта или неговото съвършенство. В производството по издаване отношението е властническо (издаващ акта орган и неговите адресати).

NB! Всяко производство, без значение дали е по издаването, контрола или изпълнението, се развива по един и същ начин:
1. Начало- кой може да инициира, как да започне производството;
2. Ход и движение;
3. Приключване (начин на приключване)

1. Общи разпоредби (основни изисквания на производството)- общите положения са налични и при издаването и при съдебното производство и по приключването.
По издаването на индивидуалните административни актове общите разпоредби са кратки. Първото разпореждане засяга спорове за компетентност, които се делят на положителни и отрицателни спорове за компетентност. Чл. 19 - Когато два административни органа спорят за компетентност спорът се решава от общия им висшестоящ орган. Когато нямат такъв спорът се решава от административен съд. Ако са в един и същ съдебен район- от съответния административен съд. Ако са от два различни- от административен съд- София-град. В София има две административни съдилища (София-град и София-област). Не може да се обжалва решението на спора за компетентност.
Второто положение по издаването на индивидуални административни актове урежда съвършено нов институт в България, но съществуващ в Западна Европа- споразумението (чл. 20, ал. 8 ). Всеки спор може да се реши и чрез сключването на административен договор между адресата на акта и издалия го орган. Споразумението може да се сключи винаги, когато съответният въпрос може да бъде решен чрез издаване на административен акт т.е споразумението замества административния акт. То има силата на административен акт (може да се осъществява принудително). Няма разлика в юридическата сила между споразумението и административния акт.
Реквизитите на споразумението трябва да са същите като на индивидуалния административен акт (ал. 5 ). Това е нормално, защото споразумението замества акта.
При споразумението има два неясни момента:
А. Между кого може да се сключи споразумението. Чл. 20 предвижда два варианта като вторият е неясен:
- Между административния орган и страните в производството (главният архитект издава акт за отчуждаване на имот- вместо това сключва споразумение).
- Между страните- административният орган не участва като страна, а само одобрява решението. Това противоречи с определението на административния акт - властническо едностранно волеизявление. Сключеното споразумение между два равнопоставени граждани не би могло да е едностранно, властническо волеизявление (двама граждани спорят за границата на имотите си- решават спора помежду си, а административният орган одобрява).
B чл. 20, ал. 3 е вторият неясен момент. Първата неяснота е неясната административна редакция- може да се изчисти чрез тълкуване. Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила на акта. А той влиза в сила когато изтече срокът за обжалването му (14 дни). Редакцията предполага издаден административен акт и течащ срок за обжалване, който е кратък. Идеята не е такава- това е теорията и на съдилищата. Не е нужно издаването на акта, а предварителното му заместване със споразумението. Втората неяснота е свързана с конструкцията- до оспорване на административния акт пред съд т.е ако актът е оспорен не може да се сключи споразумение. Това е невярно- споразумение може да се сключи и пред съд, но тогава ще се одобри от съда. Алинеята е с некоректно съдържание.

I. Първата фаза по издаването на административния акт е материалноправна. Чл. 21 дава ново определение на индивидуалния административен акт, необходимостта, от което възниква от решението издаването на индивидуални, общи и нормативни административни актове да се обособят в отделни произвидства. Чл. 21 в 4 алинеи дава определение за индивидуален административен акт, а ал. 5 указва, какво не е индивидуален административен акт.
По отношение на чл. 21, ал. 5 в практиката не е било ясно положението със сложните фактически състави (поредица от сложни фактически действия, които предполагат завършване с издаването на административен акт). Предварителните административни действия в този смисъл се определят като подготвителни т.е при усложнен фактически състав не са самостоятелно обжалваеми т.е само крайният продукт е обжалваем.
Началото (чл. 24 „Инициатива за производство”) съдържа два основни варианта
- Служебно и
- При поискване (от физическо лице или организация- отправя искане до администивния орган за издаване на административен акт). В чл. 24, ал. 1 се посочват и други предвидени от закона случаи при които инициативата за издаване на административен акт може да бъде поета от прокурора, омбудсмана, висшестоящ орган или друг държавен орган.
Първото задължение на органа при издаването на административния акт е уведомлението (чл. 24). Това е реализацията на служебното начало- преценяване на това кои са заинтересованите страни (чл. 24 „освен заявителите”) пр. при издаване на разрешително за строеж да се уведомят и съседите с покана за участие в издаването на акта. Това е от голямо значение при обжалването.
Чл. 27 е нов в българското законодателство („Допустимост на искането”). В чл. 27 се изброява кои са страните по издаването (основен е принципа за равенство на заинтересованите страни). По отношение на допустимостта на исковете в чл. 27, ал. 2 се съдържат шест хипотези при наличието, на които административният орган отказва да приеме за разглеждане искането за издаване на административен акт т.е това са шест хипотези, които предполагат забрана на административния орган да приеме искането за издаване на индивидуален административен акт:
1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

Чл. 33 е озаглавен „Отвод”- ако органът или страните имат съмнения за необективност друг служител трябва да издаде акта.

II. Ход и движение
В чл. 34 се посочва, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая (принцип за обективната истина) и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива да дадени, съответно направени. Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в кодекса случаи. Административният орган преценява доказателствената сила на доказателствата.
В чл. 39 се посочват доказателствените средства. Кодексът, както и ЗАП, възприема принципа за примерното изброяване на допустимите доказателствени средства: първо посочва най-често употребяваните доказателствени средства и след това добавя, че могат да се използват и друг, които не са забранени със закон. „Забранени със закон” означава доказателствени средства, чието използване води до правонарушение. Доказателствените средства, изброени в кодекса са съответно:
• Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
• Писмени декларации
• Сведения, изискани от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. В кодекса не е определено наказание за лъжесвидетелстване пред административен орган.
• Пояснения, дадени от страна в производството и изискани от административния орган, когато това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.
• Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито административният орган няма.
• Оглед се извършва от административния орган, само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.

Чл. 41-44 предвижда общо задължение към всички граждани и организации, които имат някакви доказателства от значение за издаване на акта трябва да бъдат предоставени. Това са допълнителни задължения и тяхното неизпълнение може да се наказва. Задължението отпада ако доказателствата биха били навредили на лицето или негови близки. Регламентирани са и доказателствата на вещите лица. При искане на органа или страните при нужда от специализирани знания се наема вещо лице, чието заключение не е обвързващо. Ако мнението на вещото лице не е прието административният орган трябва да обоснове отказа си.
В чл. 53 (свързан с чл. 54) се регламентира съгласието или мнението на друг орган. Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съгласието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, но не по-дълъг от 14 дни (пр. съвместно издаване от два органа на един административен акт- съавторство). Ако съгласието му не е дадено в срок- мълчанието се приема за съгласие- това е единственият пример, когато мълчанието е съгласие.


Тема № 49 Срокове за издаване на индивидуални административни актове

Според чл. 57 административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Декларативните и констативни актове по чл. 21, ал. 2 , както и документите по ал. 3 , се издават до 7 дни от датата на започване на производството. Когато издаването на акт или извършване на действие по ал. 2, включва и експертиза или за нейното извършване е необходимо лично участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.
Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по предишните алинеи.
Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но не с повече от 14 дни. Този срок би могъл да се окаже прекомерно кратък поради това, че е напълно възможно въпросът, по който се иска съгласието или мнението на другия орган да е много сложен. В случаите на ал. 5, 6, 7 чл. 57 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.

Когато издаващият орган е колективен (не заседава всеки ден т.е срокът се определя по-особено) срокът може да бъде удължен- решава се на първото заседание на колективния орган. Срокът от 14 дни може да се удължи с още 14, когато се иска издаването на друг акт от друг орган. При поискване на издаването на акта срокът може да е незабавен.
Страните трябва да знаят предварително 14 дневния срок за издаването на акта, за да могат да обжалват влизането му в сила. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаването на акта (чл. 58). Този отказ може да бъде също обжалван. В случаите предвидени от специален или отраслов закон може мълчанието да бъде съгласие (чл. 53 е единственото изключение в АКП при което мълчанието означава съгласие)- когато мълчанието се смята за съгласие то е едно мълчаливо одобрение (разрешение). По принцип мълчанието е отказ. Въпрос представлява документирането на мълчаливо издадения акт.

Приключване на издаването на индивидуалния административен акт.

Има няколко текста, но не и изричен текст, регламентиращ приключването на издаването на индивидуалния административен акт. Чл. 59 (форма на индивидуален административен акт). Когато производството завършва с издаването на писмен акт прилага се чл. 59, ал. 2 . В чл. 59 са изброени реквизитите, които трябва да съдържа издаденият индивидуален административен акт. Когато липсва наименованието на издаващия орган, името на адресата или разпоредителната част актът е нищожен поради липса на форма. Останалите реквизити дори и да липсват водят до унищожаемост т.е могат да бъдат коригирани след издаването на акта.
Административният акт може да бъде издаден и устно (МВР). По отношение на устните административни актове- те се издават само ако е посочено в закона. Устните актове се вписват и подлежат на обжалване.
Производството може да се приключи и чрез споразумение, както и по искане на заинтересованото лице (това, което е изискало издаването на акта)- при отпадане на интереса.
Задължение на органа е да съобщи решението си на всички заинтересовани лица, без значение дали са участвали в производството (чл. 61) в срок от 3 дни.
Чл. 60 регламентира предварителното изпълнение. Предварителното изпълнение има суспензивен ефект- когато актът е издаден в срока за обжалване той не може да действа. Изключения са само предвидените хипотези в специален закон. Допуска се възможността на административния орган в момента на издаване на индивидуалния административен акт да назначи предварително изпълнение на акта (докато се произнесе съдът акта вече действа). Всеки орган може да предвиди предварително изпълнение, за да се осигури здравето и живота на гражданите и т.н. (7-8 хипотези).
Първоначално се оспорват мотивите за издаването на акта, а след издаването му актът се обжалва. Мотивите са съответно за допускане на предварителното изпълнение и за самия акт. При предварителното изпълнение се внася гаранция (определена сума пари), която при установяване на незаконно предварително изпълнение се предава на ощетената страна.
В чл. 63 се посочва, че актове, с които се извършва производството са по разпореждане. В чл. 64 се добавя решението на АПК за неподлежащи на обжалване актове, издадени по чл. 63.
С връчването на издадения административен акт завършва и производството по издаването на индивидуални административни актове.

Тема № 50
Издаване на общи и нормативни административни актове


I. Чл. 65 съдържа легално определение за общи административни актове- еднократно издаване, неопределяемост на адресата. Следващите текстове гарантират защитата на правата на адресатите. Първото задължение за органа, издаващ акта е да се уведомят бъдещите адресати посредством публично оповестяване (чл. 66). Чл. 69 предвижда участие на адресатите на акта в издаването му посредством:
1. писмени предложения и възражения;
2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;
3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;
4. обществено обсъждане.
След уведомяването се дава срок от един месец да се подготвят възраженията (чл. 70). Вж. чл. 72 (съобщаване на акта)- Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66., чл. 73 (управление при кризи)- в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
В чл. 74 се посочва, че за неуредени въпроси се прилагат разпоредбите за индивидуалните административни актове.

II. Нормативни (подзаконови) административни актове
Кодексът е надхвърлил правомощията си. Основният закон за нормативните актове е ЗНА. Излишен е текстът на чл. 78. Част от уредените въпроси са уредени вече в ЗНА. Чл. 80 е грешен (той е най-горделив). Възражения буди чл. 79 - той не трябва да бъде прилаган. Изричната разпоредба противоречи на ЗНА (когато НС издаде закон противоречащите му подзаконови актове се смятат за мълчаливо отменени), а в АПК се предвижда изрична писмена отмяна на нормативните актове.


Тема № 51
Оспорване на административни актове по административен ред


Спорни фази на общия процес от жизнения цикъл
Гл. 6 отделни закони на АПК (чл. 81-98)
Оспорването на административни актове по административен ред е първото спорно производство, което е по административен ред. Предмет са индивидуалните (чл. 21) и общи административни актове (чл. 65). Те се оспорват по отношение на тяхната законосъобразност и правилност (целесъобразност). § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на АПК означава административния акт, издаден при неправилно упражняване на дискреционната власт като нецелесъобразен. В кодекса е записано понятието оперативна самостоятелност (дискреционна власт). Оперативна самостоятелност е българският принос в административната теория.
Целесъобразността не трябва да се разглежда единствено с оглед органа издал акта, а с оглед интересите на адресата. Предметът на оспорване (чл. 83, ал. 2, 3). Този член въвежда за първи път възможността да се оспорват не само административни актове, но и административни услуги, както и отказите за извършването им, освен ако са изрично извадени от приложното поле на оспорването. Основание за това ни дава § 8 от предходните и заключителните разпоредби на кодекса. Право на оспорване имат всички заинтересовани лица .

• Формално производство- уредено до най-малката подробност; най-важното производство е по правораздаването;

Основанията за оспорване на административни актове по административен ред са основанията в чл. 146 за оспорване на незаконосъобразните административни актове по съдебен ред, поради това че законността следва да е еднаква и в рамките на администрацията и на съдебната власт.
Основанията за оспорване на правилността- не може да има такива, защото биха ограничили властта на администрацията, когато законът позволява това (дискреционната власт).
Основанията за оспорване на незаконосъобразните административни актове се извежда от добрата административна практика. Оспорването на административния акт по административен ред не е задължителна процесуална предпоставка за оспорването им по съдебен ред (чл. 148).
Първият ЗАП (1970 г.) определя административното оспорване като задължителна предпоставка. Този от 1979 г. дава право за избор. По новия АПК може да се оспори едновременно и по съдебен и по административен ред. Административните актове се оспорват пред непосредствено горестоящия административен орган на органа автор на акта (въззивно оспорване; оспорване по вертикала; йерархичен административен контрол). В практиката не е лесно да се установи кой е непосредствено по-горестоящия орган. Има и органи, които нямат по-горестоящи органи. Колкото по-долу в йерархията стои един орган толкова по-трудно е да се установи кой е непосредствено по-горестоящия орган. Важно е спазването на срока и улучването на компетентния орган.
Чл. 81, ал. 2 във връзка с чл. 93 по отношение на компетентния орган. Чл. 81 определя по-горестоящия орган като водещ процеса, а чл. 93 конкретизира разпоредбата в своите пет алинеи.

• Прокурорът може да подава протест.
• Правомощията на областния управител могат да се прилагат само по отношение на законосъобразността, защото той е външен на местното управление.


Срокът за обжалване е 7-дневен, когато органът е едноличен и 14-дневен, когато е колективен. Самият орган, автор на акта може да преразгледа въпроса и да оттегли, да отмени, да измени акта или да го издаде в случай на отказ като уведоми за това адресата на акта. Този контрол се нарича автоклауза или отзив, тъй като жалбата и протестът се подават чрез административния орган автор на акта сроковете за отзива започват да текат от деня на получаването им. Органът, автор на акта, не е длъжен да пристъпи към отзив. Той може да комплектова преписката и да я изпрати на по-горестоящия орган. Това е преразглеждане на акта (чл.91). Новият акт подлежи на оспорване на общо основание, но не подлежи на повторно преразглеждане от органа, автор на акта. На оспорване подлежат всички индивидуални и общи административни актове на основата на общата клауза, освен ако за някои от тях изрично е предвидено друго. Изваждането на определена категория актове от общата клауза може да бъде направено само с изричен текст и се тълкува ограничително (чл. 82 ). Чл. 82, ал. 1, т. 6 определя специалната клауза –друг ред, предвиден в специален закон.

Чл. 91 и чл. 97 NB !!!

Оспорването на административните актове по административен ред има за цел повторно да се разгледа въпросът, решен с административен акт, за да се поправи взетото правно решение ако то е незаконосъобразно и неправилно при условие, че административният акт е оспорен в предвидения от закона ред. Единствено отзивът може да се осъществи без непосредствено оспорване, макар че отзивът започва след получаването на жалбата или протеста. Жалбата или протестът имат деволутивен ефект. Те сезират контролните органи, подават се в 14 дневен срок, а мълчалив отказ и мълчаливо съгласие се оспорват в 30 дневен срок. Те са преклузивни- тяхното пропускване води до загуба на правото да се оспори актът (чл. 84, във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 8 и във връзка с чл. 89). Ако сроковете са пропуснати по причини, извън волята на правните субекти или на непредвидени обстоятелства сроковете се възстановяват. В теорията този бланкет се преценява от горестоящия административен орган, към който се отправя искането за възстановяване на срока заедно с върнатата жалба. То може да се направи най-късно на седмия ден след получаване на съобщението за прекратяване на производството поради преклузия (пропускване на законовия срок). Не се допуска възстановяване на срока за прокурора. Той е длъжен да следи тези срокове ex officio и не може да се оправдава със субективни причини, тъй като непредвидените обстоятелства за него биха могли да се избегнат от друг прокурор.
За да бъдат валидно правно-техническо средство за започване на производството по обжалване жалбата и протестът трябва да отговарят на определени законови изисквания. Те трябва да съдържат кумулативно предвидените в чл. 85-86 реквизити (тяхната съвкупност). В тях могат да се поискат доказателства като в производството по оспорване на административния акт по административен ред се събират всички доказателства, които не са представени пред органа, автор на акта. Ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията на закона на подателя се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в седем дневен срок. Съобщението трябва да съдържа указания как да се отстранят нередовностите. До отстраняването им жалбата или протеста остават без движение.
Жалбата и протестът имат суспензивен ефект- спират изпълнението на акта. В чл. 90 се постановява забрана за изпълнение на акта преди да са изтекли актовете на тяхното оспорване. Суспензивният ефект е само за актовете, за които е предвидено предварително изпълнение (чл. 60, ал. 5 Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.)- триинстанционност само за актовете, за които е предвидено предварително изпълнение.
Административните актове не се изпълняват при подадена жалба или протест до решение на спора (чл. 90, ал. 1). Това правило има изключение, когато заинтересованите страни писмено поискат предварително изпълнение. Това преодолява жалбата и протеста и когато със закон или специално разпореждане е допуснато предварително изпълнение (чл. 90, ал. 3).
Суспензивният ефект на жалбата и протеста (чл. 166, 167) се прилага спрямо актове, за които е предвидено предварително изпълнение. Това правило има две изключения, а второто изключение има друго изключение. Първото изключение е при молба на страните. Второто е, когато по закон е допуснато предварително изпълнение, а изключението от второто изключение е когато висшестоящ орган прецени, че предварителното изпълнение е незаконосъобразно.
Произнасянето на контролния орган е свързано със срокове. Оспорването на административния акт по административен ред е с контролно-отменителен характер. То е едноинстанционно, макар че в случаите на отзив може условно да се приеме неговата двуинстанционност.
Срокът за произнасяне на контролния орган е две седмици за едноличния орган и едномесечен за колективен. Произнасянето на по-горестоящ орган по контрола в винаги мотивирано (чл. 97, ал. 1) (5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

NB!!! Прогласяване нищожността на административния акт (ново!)
Административният орган отменя акта изцяло или отчасти или отхвърля жалбата или протеста (потвърждава акта). Спорът се решава по същества, освен ако актът е от изричната компетентност на по-долустоящ орган- това задължава органа, автор на акта да го издаде като му се определя срок.
Чл. 94 предвижда възможност ако въпросът не е изяснен или представлява фактическа трудност да се назначи комисия, която да изготви становище по въпроса (съставена от юрист, 2-ма специалисти по въпроса от които поне единият не трябва да е от институцията, издала оспорвания акт). Това решение не обвързва органа и той не е длъжен да се мотивира. Основание за липса на мотивиране е стабилността на оборота.

Тема №: 52
Възобновяване на производства по издаване на административни актове


• Административният акт се издава, оспорва посредством три вида способи:
1. редовни способи- по административен и съдебен ред;
2. алтернативни способи- омбудсман, предложения и сигнали на граждани, натиск от медиите;
3. извънредни способи- възобновяване на производства и отказ. Това са именно способите, защитаващи справедливостта като основна ценност за правото. Първите два вида способи защитават законността и стабилността на оборота, което в определени случаи означава засягане интересите на гражданите. Това произтича от възможността едно административно решение макар и законосъобразно да не е справедливо (не всеки закон е правилен, закон и право не са тъждествени);

До 1989 г. не е съществувала уредба на института на възобновяването на производства по издаване на административен акт. Проф. д-р Кино Лазаров се смята за автора на посочения институт в българската правна теория. АПК въвежда възобновяването, както на индивидуалните така и на общите административни актове. Отмяната е известен способ, който се осъществява в съда.
Касационното производство е редовен способ за оспорване/издаване на административен акт.

Възобновяването на производства по издаване на административни актове предполага поставяне отново за решаване на въпрос вече решен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. Възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните решения .
Възобновяването е своеобразно продължаване на административното производство като материалноправните въпроси отново се поставят. Когато се говори за административен акт, чието производство се възобновява се има в предвид и акт с положително съдържание и отказ (мълчалив или изричен). Законът приравнява отказа с белезите за индивидуалния административен акт. Чл. 99 съдържа основанията за възобновяване на производство по издаване на административни актове. Тези основания са извънредни съотнесени към чл. 146. Първото основание акумулира в себе си всичките пет изисквания за законосъобразност на административния акт, но разпоредбата гласи, че възобновяването е възможно ако е нарушено някое (което и да било) от тях. Необходимо е обаче това основание да е нарушено съществено. Несъщественото не довежда до активиране на извънредния способ- възобновяване на производства по издаване на административни актове.
Второто основание за възобновяване на производство по издаване на административни актове е възможно, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта. Тези обстоятелства и доказателства трябва да не са били известни на страната, която инициира възобновяването в хода на административното производство по издаването на акта. Страната трябва да докаже този акт, а горестоящият орган по контрола преценява дали твърдението отговаря на обективната истина.
Третото основание е свързано с извършването на престъпление. По надлежен ред се установява престъпното деяние на страната, на неин представител или административен орган/ член на колегиалния орган, издал решението. Това престъпно деяние следва да е дало отражение върху административния орган, автор на акта. Трябва да има влязла в сила присъда като законодателят не се интересува дали престъплението е умишлено или по непредпазливост.
Четвъртото основание е от формален характер. Възобновяването е възможно ако административният акт е основан на документ, който по надлежния ред е признат за подправен (в такъв случай се предвижда и наказателно производство) или се основава на акт на друг държавен орган, който е бил отменен. Това е преюдициална пречка за издаването на акта т.е отпада основанието за издаването му.
Петото основание за възобновяването на производство по издаването на административен акт е когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал друг административен акт, който противоречи на оспорвания (res udicata).
Шестото основание е свързано с участието на страна в производството или по-точно с невъзможността да присъства. Когато страната е лишена от възможност да участва в производството по причина или препятствие, което не е могла да предотврати това е основание за възобновяване на производството.
Седмото основание за възобновяването на производство по издаването на административен акт е свързано с решение на съда по правата на човека в Страсбург. Решение за възобновяване на производство, което издаденият административен акт противоречи на Конвенцията по правата на човека и основните свободи. Дела, които са в материалната компетентност съда в Страсбург са съответно извън тази на административния съд, постановил решението.

Инициативата за възобновяване на производство по издаване на административен акт има всяко лице, спрямо което административният акт има сила- както страна в производството, така и лице, което не е било страна, но е засегнато или би могло да е засегнато от административния акт. В ГП това е „необходимо другарство” (ново!!!)
Инициатива за започване на производство има прокурорът, омбудсманът, както и самият административен орган (чл. 99, т.1). По чл. 99, т.1 възобновяване може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта. В доктрината се отбелязва, че този срок е твърде кратък, защото такива са сроковете за касационно обжалване, а за извънредните способи е редно да се даде по-голям срок за такова сложно производство. За останалите хипотези (т.2-7) срокът е 3-месечен от узнаването на обстоятелството, което служи за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от 1 година от възникването му.
Производството за възобновяване се осъществява по реда на гл. VI (ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД). Непосредствено по-горестоящият орган отменя или изменя акта. Отказът да се допусне възобновяване се оспорва по реда на гл. X (ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ), раздел IV (Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт) от АПК. В случая, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, се отменя издаденият незаконосъобразно административен акт. Новият административен акт се оспорва на общо основание по реда на АПК с оглед оспорванията, които са осъществими за него. Ако с неговото възобновяване трети лица са придобили права от акта тези права не могат да бъдат засегнати от производството по възобновяване издаването на акта. Трети лица са тези, които не са участвали или не са могли да участват в акта, както и тези, които не са имали качеството на страна в него. Добросъвестни са онези лица, които не са знаели и не са могли да знаят за неправомерни деяния, станали основание по възобновяването на производството по издаване на административния акт. За онези административни актове, които са били оспорени пред съд и за които не се отнася възобновяването като извънреден способ се предвижда извънреден способ- отмяна (глава четиринадесета „ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ”).

Тема №54
Оспорване на индивидуални административни актове пред първа инстанция


Същността на съдебното оспорване (констатация на съответния съд) се свежда до възможността решаването на конкретен спор да се изземе от правомощията на административната власт и да се предаде на съдебната. Осъществява се принципът за разделение на властите- съдебното оспорване на административните актове е реализация на втората част от принципа на разделение на властите (взаимен контрол на властите).
На второ място, когато сме изправени пред съда, говорейки за принципите на съдебното производство, се реализира напълно правното равенство на страните- администрацията вече е страна в процеса.
Съдебното производство се състои от две производства (двуинстанционна защита)- пред първа инстанция и касационно производство.
В АПК се дава възможност за изборност на пътя за оспорване- жалбоподателят или прокурорът могат да използват два пътя за защита (административно/съдебно оспорване) или когато нямат доверие в административното правосъдие да пристъпят направо към съдебно. Това е важно във връзка със сроковете.
Оспорването пред първа инстанция има редица особености. Обхвата на съдебното оспорване е стеснен. При административното оспорване може да се оспорва и законосъобразността и правилността на административния акт. По съдебен ред се оспорва само законосъобразността на акта.
Продължаващ суспензивен ефект на съдебното производство (административният акт не може да породи последиците си преди да е приключило оспорването). Пред съд може да се оспори и актът на горестоящия орган, издал административен акт при административното оспорване. Жалбата се оспорва от компетентния орган. Срокът за съдебното обжалване е идентичен на този с административното(чл. 149)- 14 дневен срок- ал. 3 (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.)
Ново разрешение на административния кодекс е към преписката да се изпрати списъкът на заинтересованите лица- те трябва да са поканени да участват в издаването на акта. Списъкът се изпраща до съда и той преценява дали има още заинтересовани лица, които не са посочени.
Преди приключване на първоинстанционното оспорване АПК предвижда Общи разпоредби (важат и за второинстанционно производство)- нови моменти в АПК: чл. 127 – „Забрана за отказ от правосъдие” ал. 2- съдилищата не могат да откажат правосъдие при липса на правна норма. Това е въпрос, който се дискутира от 1991 г.- пряко приложение на конституционния текст- съдилищата отказват прякото приложение на конституционните текстове- въвеждат се разпоредби, които посочват, че дори и конституционният текст да не е развит, той позволява въпреки това конституционната норма да се прилага.
Чл. 129 - „Съединяване на жалби”- когато по административен ред и пред съд се оспорва един акт жалбите се съединяват в едно производство, подведомствено пред съда.

Определяне на компетентния да разгледа жалбата съд.
Изброяват се случаите, когато ВАС е компетентен- в останалите случаи компетентен да разгледа жалбата е административен съд. Когато първа инстанция е административен съд спорът се разглежда от един съдия, когато е ВАС- от тричленен състав на ВАС. Чл. 132 - осем случая, когато ВАС е първа инстанция със състав от трима съдии.
Чл. 135- спорове за подсъдност между общите и административни съдилища. Този текст се критикува (3-ма души от ВКС и 2-ма от ВАС). Това е грешка или подценяване на ВАС. От началото на годината около 200 дела за подсъдност са разгледани от т. нар. обши състави.
Нов момент е чл. 136 - той дава възможност за задължително представителство. Ако повече от десет лица с еднакви интереси, които не са представени от общ пълномощник, могат да бъдат задължени от съда в срок да излъчат един от тях за пълномощник. Ако в срока те не го излъчат съдът назначава служебно. Според чл. 136, ал. 2 дори и да е назначен служебен общ процесуален представител неговите действия могат да се дерогират.
Чл. 140 (нов!) когато не са спазени реквизитите пред кой орган и в какъв срок трябва да се оспорва. Когато в административния акт не е посочено в какъв срок и пред кой орган трябва да се обжалва срокът се удължава до два месеца, ако е посочено че не може да се обжалва- шест месеца срок за обжалване.
При разглеждане на административноправен спор губещият спора трябва да заплати разноските. Когато съдът потвърди оспорения административен акт- той се е оказал перфектен- жалбоподателят заплаща разноските.
Чл. 144- субсидиарно прилагане на ГПК.
Най-неуреден се оказва въпросът за призоваването. Съдебното оспорване важи и за трите вида административни актове. Оспорване пред първа инстанция на индивидуалните административни актове- какво е предмет на оспорване? Кои административни актове могат да бъдат оспорени пред съд.
Чл. 146- посочва предмета на доказване. Изброява петте изисквания за законосъобразност.
Чл. 147- „Пряк и личен интерес” от обжалващия за обжалвания. Трябва да се докаже, че оспореният акт представлява пряк интерес за оспорващия го. Актът остава без обжалване ако не е посочен пряк интерес. Интересът на прокурора се презюмира. Той е равен на страните, но трябва да посочи мотивите си за оспорването.
Чл. 148- изборност на реда за оспорване. ДОПК забранява това.
В чл. 150 се намират и условията за редовност. Трябва да се докаже дали протестът или жалбата са правилни. Условия за редовност (напр. подпис на жалбоподателя).
Чл. 153- нов текст. Кои са страните в производството по оспорване пред първа инстанция- оспорващият, авторът на акта и всяко друго заинтересовано лице.
Чл. 155 -156 съдържат възможност за прекратяване на производството пред съда (прекратяване на делото). Авторът на акта може да оттегли оспорения акт при съгласието на страните.
Чл. 161 „Възстановяване на срока за обжалване” при особени, непредвидими обстоятелства или поведение на администрацията, въвело в заблуждение жалбоподателя. Те дават основание за възстановяване на срока- може да бъде подадена и с жалбата т.е тя се подава след изтичане на срока за обжалване. Няма изрична норма, че и прокуратурата може да се ползва с тази норма, но практиката доказва, че само жалбоподателят може да се ползва с удължаването. Няма как да настъпят такива обстоятелства за прокуратурата.

Нови разрешения:
- изпълнение
- допускане на предварително изпълнение, но вече от съда

Производството пред първа инстанция също предвижда в чл. 166 , ал. 1 спиране изпълнението на административния акт (суспензивен ефект). В чл. 167, ал. 2 е въведена особеност за съда за случаите, в които е предвидено предварително изпълнение. Има изисквания и предпоставки при наличието, на които съдът може да прекрати или постанови предварително изпълнение).
Необвързаност на съда” от оплакването на жалбоподателите. Съдът е длъжен да провери всички изисквания за законосъобразност. Чл. 148, ал. 3- нищожност може да се иска без ограничения във времето. Това е възможно само ако не е обжалван преди това обжалваният административен акт. Срока за обжалване е 14 дни- съдът разглежда жалбата и констатира, че актът е перфектен- не нищожен, но не и унищожаем т.е жалбата е неоснователна. Не може вече да се поиска обявяване за нищожност. Отхвърлянето на жалбата прегражда пътя за по-нататъшна жалба за нищожност.
Чл. 169 „Съдебен контрол и оперативна самостоятелност”- съдът разглежда само законосъобразността.
Първата съдебна инстанция е инстанция по същество- може да се отмени акт, който е издаден само при обвързана компетентност. Ако актът е издаден при оперативна самостоятелност- съдът може да отмени акта, но е задължен да го върне за преразглеждане. Контролът върху оперативната самостоятелност я обезличава. Съдът в този случай трябва да прецени дали актът е издаден при оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. В първия случай съдът е контролно-отменителна инстанция, а при втория действа по същество.

Приключване на производството по първа инстанция.
В едномесечен срок съдът се произнася- това е желанието на законодателя да стимулира съдилищата да действат бързо. Срокът е инструктивен. Съдът може да отмени акта изцяло, частично, да го измени, когато действа по същество или да го потвърди.
Чл. 173- когато актът е издаден при обвързана компетентност след като отмени акта съдът решава делото по същество.
Оказва се на практика, че съдът много трудно може да бъде инстанция по същество. Това се предполага от съдържанието на административния акт (пр. данъчна оценка) т.е (ал. 2), когато естеството на административния акт не позволява решаване по същество той го връща на компетентния административен орган.
Нов текст на е на чл. 174- за да бъде наблюдавана администрацията съдът следи дали постановеният от него административен акт е издаден в срок. Съдът може да налага и наказание при неизпълнение.
Чл. 177- съдебното решение действа спрямо всички.
Връзка между чл. 20 и чл. 178- позволява споразумение да се осъществи по време на цялото съдебно производство.

Тема № 57
Касационно производство


I. Предмет на касационното производство е вече решението на Първата съдебна инстанция. В този смисъл не се проверява индивидуалният, общият или нормативният административен акт. Става въпрос за други дефекти на основата, на които първата съдебна инстанция е постановила решението си- касационни дефекти. Наличието им дава основание за касационно оспорване.
Основно за касационното оспорване е диспозитивното начало- разглежда се само посоченото основание за оспорване (за разлика от Първата съдебна инстанция, в която се проверяват всичките пет основания за законосъобразно решение).
АПК изисква точно да се посочи дефекта и да бъде обоснован. Разглежда се само посоченото основание, без другите четири основания за незаконосъобразност т.е съдът е обързан от основанието. Основанията са съответно:
1. Ако съдебното решение на Първата инстанция е нищожно (пр. подписано от съдия, който не е участвал в делото).
2. съдебното решение да е недопустимо (нарушени са подсъдността, жалбата е просрочена).
3. Неправилно съдебно решение:
4.А. когато е решението е постановено при нарушаване на материалноправна норма.
4.Б. съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
5. Необоснованост- разминаване между мотиви (разсъжденията на съда) и диспозитив (извод от мотивите).
=> едно от тези основания трябва да е посочено.
II. Допустими са само писмени доказателства (без свидетели)
III. Компетентният съд е винаги ВАС като когато първата инстанция е III-чл. състав на ВАС касационната е V чл. състав на ВАС. При първа инстанция административен съд касациооното обжалване се осъществява пред III чл. състав на ВАС.
IV. Правомощия на съдебната инстанция- касационната инстанция е инстанция по същество с изключение на едно изключение- когато основанието за касационното обжалване е ссъществено нарушение на съдоприозводствените правила от първоинстанционния съд. При тази хипотеза делото се връща за ново разглеждане от момента на извършването на същественото нарушение. При повторно отменяне на същото основание ВАС вече решава делото по същество. Решението е окончателно и влиза веднага в сила т.е придобива две качества:
1. Формална законова сила- не може вече да се обжалва
2. Материална законова сила- сила на присъдено нещо (res iuricada) т.е между същите страни, по същия спор и пред същия съд не може да се оспорва. Това е забрана да се пререшава спора, който е вече решен. Окончателност на решението- същото качество получават и актовете, които не са оспорени в срок. Влязъл в сила административен акт не може да бъде изменен или допълван. Той е задължителен за адресатите и администрацията и влиза веднага в сила.
Касационната жалба се разглежда подобно на първоинстанционното обжалване за допустимост и т.н.

С това приключва контролната фаза.

Тема № 59
Изпълнение на административните актове и съдебни решения.


Фазата по изпълнението е значително разширена в кодекса за разлика от дотогавашната уредба.
I. Изпълнителни основания- актовете, които подлежат на изпълнение:
1. влезли в сила административни актове (станали окончателни- пр. необжалван индивидуален административен акт) .
2. съдебни решение (влезли също в сила)
3. сключени споразумения (заместващи или самият административен акт или съдебното решение) ново!!!
В АПК са посочени и абсолютните процесуални предпоставки, при наличието на които трябва да се пристъпи към задължително принудително изпълнение. Две от тези предпоставки са особено важни:
1. Покана за доброволно изпълнение (преди извличано от ГПК и теорията). Изтичането на срока, в който съдебното решение или административният акт могат да се обжалват не дава основание за принудително изпълнение. Трябва да се даде втори допълнителен срок за доброволно изпълнение. Това са абсолютни положителни предпоставки. Органът изпраща покана до задълженото лице, в която посочва срока за изпълнение (най-много 14 дни). Трябва да се посочи, че след изтичане се преминава към принудително изпълнение и да се посочи принудителният способ.
2. Зачитане на existence minimum- вещи или права върху вещи, които не могат да бъдат засягани. Това е минимумът за нормално съществуване. Тези вещи или права не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Това също е полпожиъелна процесуална предпоставка.
=> липсата на посочените предпоставки е основание за обжалване пред съд (за законосъобразност)

II. Органът, автор на акта се грижи и за неговото изпълнение. само в административния процес авторът на акта е и изпълняващият го.
III. Въвежда се и втори орган (ново), който в някои случаи се грижи за изпълнението- пр. седебен изпълнител. Ново разрешение на АПК е изпълнението срещу административни органи т.е разширява се понятието за индивидуален административен акт (чл. 21 АПК).
От общата част на АП е известно, че съществуват два способа за принудително изпълнение:
1. замено изпълнение (изпълнение по заменно допустими способи. От името и за сметка на задълженото лице) и
2. изпълнителни глоби (при незаместими задължения се налагат периодично изпълнителни глоби ит 50 до 1000 лв. седмично, 10 месеца подред),
които са и вече развити в кодекса.
Заменоизпълнението е уредено в чл. 286 – „Изпълнение на заместими задължения”, а в чл. 287- „Изпълнение на незаместими вещи”.

3. новото в кодекса е изпълнението срещу административни органи по чл. 286 и 287. Посочените членове могат вече да се прилагат и срещу администрацията. Когато съдът върне в административния орган решение за изпълнение определя и срок за изпълнение. Заменоизпълнението срещу административен орган се осъществява с участието на съдия-изпълнител (чл. 289- заменоизпълнение срещу администрацията). Т.е вече гражданин адресат на административния акт може да го изпълни вместо администрацията и след изпълнението да връчи сметката на административния орган.
Когато задължението е лично, гражданинът може чрез съдия изпълнител да налага глоби на административния служител (50-120 лв. седмично).
Примери: разрешение за сеч- администрацията трябва да изпрати служител, който да маркира дърветата, които могат да се секат. Администрацията не изпълнява това свое задължение и адресата на акта възлага това на лесичей, на който плаща 200 лв. Тази сума би могла да се изисква от администрацията.
При втория случай- отменено решение на общинския съвет. АПК възлага срок за ново решение но общинският съвет не се свиква => глоби за председателя.
• И в двата посочени случая се изисква участието на съдия изпълнител.

Тема № 58
Отмяна на влезли в сила съдебни решения


Има и други фази на процеса, освен основните три. Това са възобновяването на производство по издаване на индивидуални административни актове и отмяната на влезли в сила съдебни решение.
Когато един акт или съдебно решение е придобил сила на решено (формално и материална сила като материалната е пречка за оспорване):
1. Формално становище- съдебното решение щом е окончателно повече не може да бъде оттегляно, преразглеждано и т.н с оглед на правната сигурност т.е каквито и да са дефектите на съдебното решение то не може да бъде повече преразглеждано. Твърде формален възглед.
2. Ако влязло в сила съдебно решение има дефекти трябва да има способи за контрол (основните са два0 първа и втора инстанция). Нужни са и извънредни способи за извънредни, съществени пороци- много сериозни нарушения, изчерпателно посочени в закона.
• Два са способите: единият е- възобновяване производството по издаване на индивидуален административен акт (чл. 59 АПК), а другият отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Когато решението е оспорено по съдебен ред се използва отмяната, която е извънреден способ за отмяна на съдебни решения. В чл. 239 са посочени основанията за отмяна на съдебни решения. Общото между тях е, че ако съответното нарушение не е било извършено съдебното решение би било друго. Тези основания са близки до тези за административното възобмовяване.

Документ, върху който е обосновано съдебното решение е подправено; експертиза, но невярна (пр. вещото лице е подкупено, лъжесвидетелстване) => логично е в тези случаи това съдебно решение да не поражда правни последици. Ако тези основания са наличе лицето, чиито права са нарушени подава молба, в която се сочи конкретно основание, установено по надлежния съдебен ред (присъда, влязла в сила от наказателен съд за лъжесвидетелстване, подправен документ и т.н). От съдебното решение (постановената присъда) възниква и основание за преразглеждане. ВАС винаги е компетентната инстанция по подобни дела като компетентен е по-големия състав (при III чл.- V чл., при V чл.- VII чл. ново!!!).
От възможност за отмяна са изведени само нормативните актове- от съображения за правна сигурност.
ВАС действа като контролно-отменителна инстанция. Връща делото за ново преразглеждане т.е започва се от самото начало- от Първоинстанционния съд.
Решението по молбата за отмяна от ВАС вече не подлежи по никакъв начин на атакуване.

Оспорване по специална клауза.
Специалният закон предвижда специален ред, различен от този в АПК.
В АПК е уреден общият ред за оспорване. В чл. 120 КРБ се посочва, че законодателят може да предвиди и друг ред (специален ред за правораздаване) върху някои, най-вече индивидуални административни актове.
Първата специфика при оспорването по специална клауза е, че специалният закон решава дали определена категория актове може да се обжалва пред съд или административна юрисдикция. Това зависи от законодателя. Когато специалната клауза пред съдебната система за запазват почти всички специфики на съдебното производство без суспензивния ефект (ДОПК- жалбата или протеста не спират изпълнението).
Когато е пред административна юрисдикция- обхвата на обжалването обхваща и законосъобразността и правилността. Разлика има в правомощията- когато се решава от съда специалния закон го определя като контролно-отменителна инстанция.
Различна е и процедурата- сроковете, изискванията за жалбата и протестът трябва да са е уредено в специален закон. Ако липсва изчерпателно уреждане се прилага ГПК за празноти. Не се допуска прилагане на АПК.

Производство за обезщетение (към тема № 32)
Когато е обжалван един индивидуален административен акт и е отменен, а актът е вече изпълнен (т.е когато жалбата няма суспензивен ефект или е предвидено предварително изпълнение т.е в много редки случаи). От това изпълнение възниква възможност за производство за обезщетение. АПК разширява пътищата за търсене на обезщетение- заедно с жалбата да се запише ако актът се отмени, че се иска обезщетение и да се определи размера.
Определянето на обезщетение е по-сложно, изисква повече време, както и вещи лица. Съдът може да раздели производството. Първо да реши дали жалбата е основателна и едва след това да определи обезщетението т.е искането за обезщетение изчаква решението по оспорването.

Общи положения при разглеждането на предложения и на сигнали.
В Конституционния текст е записано,ч е гражданите имат право на предложения, сигнали и петиции. Този текст е развит в АПК. Сигналите са за нередности в работата на администрацията (т.е критики), а предложенията предлагат способи за усъвършенстване на административната дейност.
Производството по сигнали и предложения се счита за приключено при изпълнение на решението по сигнала или предложението.
 
Мнения: 7

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта