Казуси

Тестове и казуси по материята на гражданското право - обща част.

Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:43 pm

Казус (действие на ГПН)

На 25.II.1991г. птицелюпилня „Устрем” ООД със седалище в с. Врабево, Ловешко, сключила договор за продажба на едноседмични пилета – тип „канадски бройлер”- с фирмата за разносна търговия ЕТ „Коко Димов” със седалище в гр. Попово.
Продавачът („Устрем” ООД) предал в срок дължимите от него еднократно съгласно договора 1 500 бр. перната стока. На 30.VI.1991 г.настъпил падежът на задължението на купувача (ЕТ „Коко Димов") от 3000 лв. за заплащане на цената на бройлерите. Въпреки многобройни напомняния по телефон и факс от „Устрем” ООД, такова плащане изобщо не постъпило в неговите банкови сметки. Решени да получат дължимата им сума, управителите на „Устрем” ООД упълномощили през октомври 1994г. адвокат Луизов да се заема със случая. На 22 октомври с.г. той предявил искова молба от име на ООД-то, с която предявил два иска. С единият той претендирал за осъждане на ЕТ „Коко Димов” да заплати дължимата сума от 3000 лв, а с другия - обезщетение от 200 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, дължимо от ЕТ „Коко Димов”от деня на забавата.
Адвокатът на ответника – Вълев – възразил, че претендираните права били погасени по давност съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД, а дори и да не е така, то поне правото на ответника да иска обезщетение със сигурност било погасено по давност съгласно същата разпоредба.
Въпреки възражението на адв. Вълев, съдът уважил исковете.
Какво е взел предвид съдът?
Какво щеше да реши съдът, ако исковете бяха подадени през април 1996г.?
Как ще квалифицирате действието във времето на анализираната уредба – същинско обратно действие ли е то, или е настъпило преуреждане на заварени правоотношения? Каква е разликата между тях?

Правна уредба: чл. 110, чл. 111, чл. 79, ал. 1 и § 7 ЗЗД

***

Казус (тълкуване и прилагане на ГПН)

Стефанов и Георгиев поделили поравно построената от тях в съсобствено дворно място двуетажна къща.. Стефанов получил първия, а Георгиев – втория етаж. Между тях започнал спор за извършване на боядисването на общото стълбище.
По съвет на адвоката Пейчев, Стефанов отправил писмена покана до всички обитатели на сградата за провеждане на общо събрание със следния дневен ред:
1. Избор на управител на етажната собственост;
2. Решаване на въпроса за боядисване на общото стълбище.
На събранието в определения ден и час от семейството на Стефанов се явили петима, а от семейството на Георгиев – двама. След бурни разисквания съпругата на Стефанов предложила той да бъде избран за управител на етажната собственост. При гласуването Стефанов бил избран с гласовете на членовете на своето семейство. По т. 2 той предложил въпросът да се реши против и с мнозинството от гласовете на неговото семейство ОС решило стълбището да не се боядисва.
Георгиев предявил иск пред районния съд, в който поискал на основание чл. 32 ЗС РС да се произнесе за боядисването на стълбището. Стефанов възразил – въпросът бил решен отрицателно от ОС на етажната собственост; освен това РС не е компетентен да се произнесе по спора, тъй като между тях съществува етажна собственост, а не съсобственост.

Основателен ли е така предявеният иск?
Защо?



***
Петев и Джиджов били приятели. През есента на мин. година те решили да отидат на излет в Централна Стара планина и изкачат вр. Ботев. Петев много държал приятелят му да вземе със себе си неговия познат Давидов, който бил опитен планинар. Джиджов обещал и двамата с Петев се уговорили да се чакат в 6,45 ч. в събота сутрин на автогара Родопи. Джиджов не успял да се свърже с Давидов, тъй като мобилният му телефон бил изключен. Освен това закъснял с 55 мин. за срещата заради нередовния градски транспорт през уикенда, поради което се наложило вземат по-късния автобус до началото на туристическия маршрут. Те успешно изкачили върха, но заради забавянето сутринта слизането им продължило до 22 ч. При него задухал ураганен вятър и се появила мъгла, те се изгубили по билата на планината и носът и пръстите на ръцете на Петев измръзнали. След 5 дневен престой в болница лекарите му издали медицинско заключение за измръзване втора степен, в резултат на което обонянието му било трайно нарушено и били накърнени хватателните способности на двете му ръце.
Петев предявил иск за неимуществени вреди срещу Джиджов на следните основания:
А) Вредите той претърпял именно поради закъснението на Джиджов за срещата. Ако бяха тръгнали навреме, щяха да изпреварят урагана и мъглата. Така нямаше да се загубят и Петев да измръзне;
Б) Ако Джиджов беше взел опитния Давидов или поне да беше получил съвет от него за екипировката им, не би се стигнало до такова развитие на събитията. Т.е. Джиджов не е изпълнил едно свое задължение.
Основателни ли са аргументите на Петев?
Има ли правно отношение между двамата приятели?

***
Константинова намерила в крайпътно кафене мъжки часовник с титаново покритие. Тъй като нямала нужда от подобен, продала находката си на Севов, който го подарил на сина си по случай навършване на 16 г.
Когато синът му бил на имен ден у приятели-връстници, един от тях поискал да види часовника му. След като го погледнал, той упорито започнал да твърди, че часовникът е на баща му, който го загубил по време на командировка. Като доказателства за това той посочил гравюрата на вътрешната страна на капака на инициалите от името на баща му, както и датата на рождения му ден.
Какви правоотношения се създават и между кои страни?
Кои са били собственици на часовника?
Кой е неговият последен собственик?
Правна уредба - ЗС, гл. VІІІ
***
Кътев и Нончев били съседи по дворно място в подножието на местността Сините камъни, Сливенско. Караджов посадил в имота си слънчогледи, тъй като бил запален рибар – ходел всеки уикенд на риболов и имал нужда от достатъчно количество кюспе за качествена стръв. Освен това, те носели естетическа наслада на цялото му семейство – любители на творчеството на прочутия художник Ван Гог.
За разлика от Кътеви, Нончев ненавиждал слънчогледите, защото му напомняли за знойното лятно време. Нончева отглеждала котка, която по цял ден прескачала у лехата на съседите, за да дебне птички и насекоми, спотайващи се в листата на слънчогледите. Тъй като тя я пускала в дома им, много се ядосвала, че любимката ù се прибира всеки ден изподрана, нацапана и посипана с шума.
Като гледали един ден през верандата си поклащащите се стъбла, те взели ответни мерки. Макар, че не били любители на летателните преживявания, от техни близки те взели назаем балон за летене, който последните използвали за реклама главно в дните на Пловдивския панаир. С него Нончеви закрили гледката към съседа си, като го застопорили в двора си и надували до максимум (22,5 м височина и 16м в диаметър) през всеки ден на интензивно слънчево греене. Поради недостига на светлина слънчогледите започнали да линеят и не могли да захранят нормално ядките. Кътев получил много слаб добив и се принудил да закупува друга стръв за хобито си.
На прибиране от паша, един ден кравата на Кътев се подплашила от свистенето на въздуха от устройството за надуване на балона и го „атакувала”, влизайки в двора на Нончеви. В резултат на това тя пробола с рогата си балона и повредила устройството, като си обгорила краката и ушите. Нончев я упоил с етер и затворил в обора си, като заявил на Кътев, че няма да му я върне, докато последният не изкорени слънчогледите.
Кътев завел срещу Нончев иск за собственост за връщане на животното.
Въпроси:
1. Правомерни ли са действията на Кътев? А тези на Нончев?
2. Как може Кътев да се защити? А близките на Нончев?
3. Какви ще бъдат последиците, ако Нончев убие кравата на Кътев?

*******

КАЗУСИ (Суб. права и правни задължения)

№ 1 Стоянови сключили брак през 1990 г. 10 години по-късно Стоянов придобил недвижим имот, който вписал на свое име. През септември 2001 г. съпругата му Стоянова починала. Скоро след смъртта ù той дарил имота на Петров. Тъй като Стоянови имали 2 деца от брака, те предявили иск по чл. 30 във вр. с чл. 28 и 29 ЗН за намаляване на дарението поради накърняване на запазената им част.
В процеса Петров изтъкнал, че Стоянов му е прехвърлил свой личен имот. Дори да не е само негов, Стоянов имал по-голям дял. Освен това Петров не можел да знае, че и други лица притежават права върху имота - нотариалният акт бил издаден само на името на праводателя му Стоянов. От своя страна наследниците възразили,че дарението на чужда вещ е нищожно и следователно Петров трябва да върне имота.
Въпроси:
1. Анализирайте правоотношенията според техните правосъздаващи, правопроменящи и подобни юрид. факти; съдържание (видовете суб. права) и страни. 2. Има ли преобразуващи права и кой е техният носител?
3. Прехвърлени ли са чужди права? 4. Налице ли са такива и ако – да – от кой момент?

№ 2 Панова и Цаков били съсобственици на апартамент. Цаков решил да продаде своя дял от правото си на приятеля си Белев. В изпълнение на изискването по чл. 33 ЗС Цаков изпратил писмена покана до Панова да изкупи дела му за 10 хил лв, платими при сключване на договора. Последната нямала средства, но не искала да бъде съсобственица с Белев, с когото не се понасяли. Затова влязла във връзка с Хинов и го убедила той да изкупи дела. В отговор на поканата на Цаков тя съобщила, че приема условията, но вместо на нея, съсобственият дял да се прехвърли на Хинов. На уговорения ден пред нотариуса се явил Хинов, а не Панова. Цаков представил отговора ù.
Вариант А: Ако вие сте нотариус, ще изповядате ли така посочената сделка? Защо?
Вариант Б: Нотариусът изповядал продажбата между Цаков и Белев въпреки яростния протест на присъстващия Хинов. Може ли последният да се защити? Как? Защо?
Вариант В: научавайки за случилото се по вар. Б, Панова предявила иск срещу Цаков и Белев за изкупуване на дела на последния, за да встъпи в продажбата между тях.
Основателен ли е така предявеният от нея иск? Защо?

№ 3 Пенев имал оставената му в наследство от родителите къща в с.Марково, която не използвал, защото живеел и работел в гр.Пловдив. За да не стои къщата празна и за да има кой да стопанисва имота, Пенев учредил право на ползване върху целия имот в полза на Киров. Киров живял живял сам в имота известно време, след което през 2003 г. сключил договор за наем с Христова в писмена форма с нотариална заверка, според който тя наемала 1 стая срещу сумата от 70 лв. месечно за срок от 3 години, като имала право да пренаема стаята. На следващата година Христова заминала за гр.София, където си била намерила работа. Тя не прекратила обаче договора за наем, а сключила нов с Цветкова пак в писмена форма с нотариална заверка, като й преотстъпила стаята за 75 лв. за срок от две години. През есента Киров си счупил крака и постъпил за няколко месеца в болница.
През това време Пенев сключил договор за наем със Стоянов за цялата къща- за няколко месеца. Като пристигнал в селото обаче, Стоянов заварил в къщата Цветкова. Между тях възникнал спор кой трябва да напусне къщата.
Въпроси: 1.Какви правоотношения, от кои юрид. факти и между кои лица са възникнали? 2.Какви видове субективни права и задължения образуват тяхното съдържание? 3.Какво наричаме „колизия на права”? Как следва да се разреши спорът между Цветкова и Стоянов?

№ 4 Козата на Шаренков излязла на пътя. За да не я блъсне, каращият с голяма скорост Цветков, завил в насрещното платно. Срещу него идвал мотористът Донев, който за да избегне стълкновението, се блъснал в оранжерията на Арнаудов, като разрушил оградата му. Шаренков изтичал да прибере козата, каращият след Цветков Гергов, го блъснал. Козата влязла в оранжерията на Арнаудов и унищожила част от приготвените за пазар ранни домати. Като видял това, в яда си Арнаудов убил козата.
Въпроси: 1.Какви правоотношения, от кои юрид. факти и между кои лица са възникнали? 2.Какви видове субективни права и задължения образуват тяхното съдържание? 3. Кой носи отговорност за причинените вреди?

№ 5 Караджов и Николов били съседи. Караджов построил в дворното си място лятна кухня, чийто комин бил в непосредствена близост до спалнята на Николови. Николов помолил Караджов да премести комина, но Караджов отказал. Тогава Николов започнал да пише молби до различни инстанции, в които молел да бъде възстановено предишното положение. Ядосан, Караджов засадил бързорастящи дръвчета в градината си, които да засенчат ягодовата градина на Николов.
Един ден свинята на Караджов влязла през оградата в двора на Николов и изровила градината. Николов я затворил в мазето си и казал на Караджов, че няма да му я върне, докато Караджов не разруши комина и не отсече дърветата. Караджов завел срещу Николов иск за собственост за връщане на животното.
Въпроси: 1. Как можете да квалифицирате правно действията на Караджов? 2. Как може Николов правомерно да се защити? 3.Правомерни ли са действията на Николов? 4. Какви ще бъдат последиците, ако Николов убие свинята на Караджов?

№ 6 Арсов бил дълго време в чужбина. Ванков използвал отсъствието му и завладял вилното му място, в което направил редица подобрения за 10 000 лв. След завръщането си Арсов предявил иск за отнемане владението от Ванков.
Последният поискал да му се присъдят направените подобрения.
Арсов възразил, че присъждането на сумите за подобренията може да стане само при предявен иск. Такъв иск Ванков не бил предявил в процеса, поради което съдът не можел да даде защита на неговото вземане.
Може ли съдът да присъди стойността на подобренията без предявяване на иск от страна на Ванков? Защо?

№ 7 Папазов закупил от ООД „Златна мистрия” апартамент в гр.Пловдив, като останал да му дължи 600 лв. Папазов не изплатил сумата в срок, и ООД-то завело иск за заплащането й.
Папазов възразил, че не дължи, тъй като се появили скрити дефекти (протекъл таванът на банята, пропаднала част от пода на кухнята), за които той своевременно уведомил ООД-то, но служителите му не ги отстранили. Затова той сега иска да се намали цената с 600 лв. съгласно чл.195 от ЗЗД. Адвокатът на ООД-то Ангелов възразил, че за да упражни правото си за намаляване на цената, Папазов трябва да предяви иск. С възражение той не може да упражни правото си на намаляване на цената.
Въпроси: Анализирайте правоотношенията според техните правосъздаващи, правопроменящи и подобни юрид. факти; съдържание (видовете суб. права) и страни!
Може ли Папазов да упражни правото си чрез направеното възражение?

№ 8 Марков и Тодоров били пазачи на бостана на ТКЗС. Техните приятели Янчев и Гергов (също полски пазачи), решили да ги посетят през нощта. Те разбрали, че Марков и Тодоров спят и за да ги изплашат, Янчев гръмнал с пушката, която носел и извикал „Стой, не мърдай!”. Спящият в колибата Марков, се събудил, грабнал пушката си, стрелял и убил Янчев.
Наследниците на убития Янчев предявили иск за обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Въпрос: Основателен ли е предявеният иск?

№ 9
ЕТ „Феникс-Иван Иванов” предявил иск срещу Любенов и Христов за заплащане на 2000 лв. обезщетение, от които 1000 лв. за счупеното от Христов витринно стъкло и 1000 лв. за пропуснати ползи от магазина за хранителни стоки на ЕТ „Феникс-Иван Иванов” в продължение на 10 дни.
По делото било установено, че счупването на витринното стъкло се дължи на следното: Христов се движил с леката си кола в дясната страна на уличното платно. Насреща му се движил Любенов също с лека кола. Любенов забелязал на уличното платно дупка. За да я избегне, изненадващо навлязъл дясното платно. Създала се обстановка, при която двете коли ще се сблъскат. За да предотврати удара, Христов завъртял волана надясно, качил колата на тротоара и се блъснал във витрината на магазина за хранителни стоки на ЕТ „Феникс-Иван Иванов”.
Въпроси:
1.Основателен ли е предявеният иск и кой следва да плати причинените щети?
2.Дължи ли Христов обезщетение за пропуснатите ползи?

№ 10 На една от масите в заведение „Весело село” седели Филипов и Гинов. Между двамата възникнал остър спор. Генов, който бил под влияние на алкохола, грабнал една от бутилките на масата и замахнал с нея към главата на Филипов. Последният обаче успял да отклони главата си и удара попаднал в рамото. Гинов посегнал да нанесе втори удар, когато Филипов успял да вземе нож от масата и го намушкал в коремната област. Гинов на свой ред извадил кама, която носел в себе си и пробол Филипов в гърдите. И двамата не могли да бъдат спасени и починали в болницата. Наследниците на Гинов предявили иск срещу наследниците на Филипов за обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател. Филипови възразили, че те имат по-голямо основание да искат обезщетение на вредите и на свой ред предявили насрещен иск.
Въпрос: Как ще разрешите спора?

№ 11 Петров и Иванов, които били на 17 години, отишли на излет заедно с 25-годишния Георгиев. Поради това, че завалял силен дъжд, те се подслонили в колибата на Данев. Георгиев заспал, а те напалили в преддверието на колибата огън. Колибата била пълна със слама и сено и лесно се подпалила и изгоряла, като спящият Георгиев едва се спасил.
Данев предявил иск срещу родителите на Петров и Иванов за причинените вреди в размер на 5000 лв. Те не признали иска. Според тях искът следвало да бъде предявен срещу Георгиев, който ги надзиравал в това време, а също така и срещу синовете им, защото те работели и получавали възнаграждение.
Решете спора. НОРМАТИВНА УРЕДБА: чл.3 и чл.4 от ЗЛС; чл.45 и чл.49 от ЗЗД; чл.16 от ГПК
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:45 pm

ЮЛНЦ

Казус 1
Вариант 1: Регистрираното по ЗЮЛНЦ сдружение с идеална цел "Фолклорен танцов състав" със седалище в Широка лъка получило широка популярност у нас и зад граница. Освен сценичните изяви на неговия състав нараснали и продажбите на аудио- и видео материали с изпълненията на състава, в резултат на което доста се увеличили поръчките от търговците. Това довело до разширяване на по принцип спомагателната стопанска дейност на сдружението, което спъвало нормалните занятия по танци. Ръководството на сдружението предложило и общото събрание приело решение за отделяне на тази дейност, като се образува ЕООД, в което собственик на капитала да бъде сдружението. Негов предмет на дейност щял да бъде импресарска, продуцентска, видео- и звукозаписна дейност, както и разпространение.
В изпълнение на решението, УС на "Фолклорен танцов състав" поискал вписване на ЕООД „Аудио мастър” в Кърджалийския окръжен съд, като предоставил всички документи, изискващи се съгласно чл. 113 и сл. ТЗ.
Какво ще е решението на съда? Защо? Ще бъде ли различно съдебното решение според това дали сдружението е в частна полза или е за извършване на общественополезна дейност?
Вариант 2: Ще бъде ли различно съдебното решение, ако до момента на започване на процедурата по регистрация сдружението не е извършвало спомагателна стопанска дейност?


Казус 2
Като пазарни агенти в текстилния бизнес, ЕООД „Лъч”, „Везир” АД и „Пенев, Кънев и с-ие” СД създали сдружение за общественополезна дейност „Възход” по смисъла на ЗЮЛНЦ. Негова цел била опазване на околната среда чрез възраждане на традиционни и екологично чисти местни производства, както и чрез насърчаване на потреблението на естествени тъкани. Като негови дейности били посочени осъществяване на научно-развойна дейност във връзка с развитието на пашкулите; популяризиране на отглеждането на буби; оказване на безплатна консултантска помощ на производителите на буби.
Три години то извършвало с променлив успех своята дейност, поради което учредителите му (а то нямало други членове освен тях) решили да го прекратят, защото им носело само финансови задължения. След изпълнение на изискванията на закона за свикване на общо събрание, на установеното време и място, за него се явили главният счетоводител на ЕООД-то Стамов, Пенев от СД-то и Щерев - изпълнителен член от Съвета на директорите на АД –то, нарочно овластен от Съвета съгласно чл. 244, ал. 4 ТЗ. Разгледали въпроса по т. 2 от дневния ред за прекратяване на сдружението и единодушно решили „за”. Две седмици по-късно управителният съвет на сдружението обжалвал пред съда така постановеното решение като незаконосъобразно.
Какво е имал предвид обжалващият орган? (насочващи въпроси: Постановено ли е валидно решение? Може ли счетоводителят да изяви воля от име на ЕООД-то? Може ли член на Съвета на директорите на АД да бъде негов представител, ако е овластен само да го управлява? Спазени ли са изискванията на чл. 235 и сл. ТЗ?)
Може ли по случая да се приложи ТРОСГК № 1/02? Защо? (Из Тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ВКС, ОСГК: „1. Порочните решения на общото събрание са отменяеми. Квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ. Недопустимо е квалифицирането на решенията като унищожаеми. ... Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ... Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не на унищожаване.”)

Казус 3
Ръководството на тъкачна фабрика „Чипровски килим” АД решило да създаде фондация. Спазвайки изискванията на закона, АД-то учредило вещно право на ползване върху възрожденска къща в Чипровци на бъдещата фондация „Българска шевица”. В изпълнение на чл. 34, ал. 1 ЗЮЛНЦ в учредителния акт като цел на фондацията било записано „издаване на списание, което ще популяризира българските традиции в областта на текстилообработването, както и новите постижения на местни производители”.
Тъй като тази цел звучала доста ограничено по обхват на юридическия съветник на АД-то адв. Барашки (специалист по търговски дела), при съставянето на учредителния акт той включил и словосъчетанието " както и постигането на други, позволени от закона цели". Така адвокатът смятал да даде по-голяма автономия в съществуването на проектираното ЮЛНЦ. От името на учредителя и след надлежно овластяване, адв. Барашки поискал вписване в Монтанския окръжен съд, като внесъл нужните документи.
Ще регистрира ли съдът фондация „Българска шевица”?
Има ли разлика между цел и предмет на дейност при ЮЛНЦ? Какво е значението им за ЮЛНЦ?

Казус 4
Сдружението „Защитници на вечните ценности в изкуството” съществувало от две години и развило мащабна дейност по организиране на дискусионни клубове и участия на членовете му в арт предавания. Тъй като били уверени в неговото бурно развитие в борбата с кича в изкуството, членовете на неговия управителен съвет решили да поискат промяна на настоящия му статут на ЮЛНЦ за дейност в частна полза в ЮЛНЦ за общественополезна дейност. За целта органът подал молба до министъра на правосъдието за вписването на сдружението в Централния регистър за ЮЛНЦ за общественополезна дейност. Министърът отказал вписването.
Правилно ли е постъпил министърът? Защо?
Може ли такова сдружение да придобие статут на ЮЛНЦ за общественополезна дейност?
Вариант 2: Ако сдружението е било първоначално създадено като ЮЛНЦ за общественополезна дейност, може ли да промени статута си като ЮЛНЦ за дейност в частна полза?
Вариант 3: Как биха се развили отношенията, ако съществуващото ЮЛНЦ беше фондация?

Казус 5
Ръководствата на „Такси Щром” КДА, „ТИР Спедит” СД, „Ромитранс” ООД и „Сити Бус” ЕООД решили да създадат сдружение на превозвачите в гр. Сливен. За целта те се обърнали към адв. Бояджиев със следните въпроси:
1) Какви действия трябва да извършат, за да учредят проектираното ЮЛНЦ?
2) Могат ли да нарекат сдружението „Асоциация на сливенските превозвачи” или са длъжни ex lege да посочат в наименованието правно-организационната му форма, т.е. длъжни ли са да го нарекат „Сдружение на сливенските превозвачи”?
3) Коя форма на съществуване на сдружението е по-подходяща (то да бъде в частна полза или за извършване на общественополезна дейност), при положение че горепосочените дружества се обединяват, за да:
- осъществяват по-ефективно партньорство с общинската и държавната администрация по транспортните проблеми (уточняване на градската и областната транспортна схема; промяна в режима на движение на ППС в града и други по-важни пътни артерии и под.);
- популяризират пътническите превози с обществен транспорт, които значително намаляват задръстванията по пътищата, както и пътнотранспортния травматизъм;
- обучават пътниците на елементарните правила за пътуване в обществения транспорт; както и на правилата за движение;
- организират кампании, предназначени за младите водачи на ППС с цел отговорно поведение на пътя;
- провеждат периодично опреснителни курсове за шофьорите от дружествата-учредители по проблеми на пътнотранспортния травматизъм, правилата за движение и под.
4) От своя страна, „Такси Щром” КДА поискало да има решаващ глас в ръководството и управлението на проектираното ЮЛНЦ – срещу встъпителна вноска в троен размер то да притежава 4 гласа като член на ЮЛНЦ. Останалите дружества били съгласни и се постигнало споразумение за всяко от тях да се разпределят по 2 гласа. Възможно ли е това разпределение да бъде закрепено в проектоустава на ЮЛНЦ? Защо?

Казус 6
Двадесет и седемгодишният Пенев бил запален любител на ски спорта. Посещавал зимните курорти по два пъти на сезон от осемгодишна възраст. Занимавал се и като инструктор по ски в свободното си време. Научавайки, че от месец в неговия град е създаден спортен клуб „Ски спорт за всички” като сдружение по смисъла на чл. 10 и сл. от Закона за физ. възпитание и спорта (ЗФВС), той подал молба за членство в него. Два месеца по-късно Пенев получил официален отговор от клуба, от който с изненада узнал, че общото събрание не го е приело за член, въпреки неговата изрична декларация, че споделя целите му, формулирани в устава; че ще работи за реализирането им, както и че ще спазва останалите негови разпоредби.
Огорчен от решението на общото събрание, две седмици по-късно Пенев предявил иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ пред съда по регистрацията на сдружението със следните аргументи:
- решението на общото събрание накърнява неговата свобода на сдружаване по смисъла на чл. 12 и 44 от Конституцията на РБ. Следователно то е не просто противозаконно, а и неконституционносъобразно;
- решението на общото събрание не е съответно на устава на ЮЛНЦ, защото се е произнесло отрицателно за приемането му за член, а той е запален скиор и ски инструктор от дълги години. Тук Пенев приложил удостоверения за завършени ски курсове, както и удостоверение за инструкторска правоспособност;
- решението на общото събрание е израз на лични амбиции, защото председателстващ събранието бил Урумов – набор на Пенев и дългогодишен конкурент при инструктажа на ски-курсовете;
От своя страна адвокатът на спортния клуб (Точков) възразил, че:
- именно автономията на ЮЛНЦ му дава правото самостоятелно да преценява кои лица да бъдат приети за негови членове;
- щом Пенев не е приет за член, той не може да бъде с накърнено конституционно право, защото никой не му забранява да образува друго ЮЛНЦ или просто да сформира неперсонифицирано образувание от типа на клуб по интереси и др. подобен.
Решете спора!
Вариант 2: Ако УС/управител на клуба на приеме Пенев за член, може ли последният да се защити?
Ако – да, по какъв начин?
Аргументи на Пенев: - УС/управител на клуба не е компетентен да приема нови членове (арг. чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ); - решението му е противоуставно; - ако предходните му аргументи не се приемат, то да се има предвид, че решението на УС/управител на клуба не е съобразено с предхождащо го решение на общото събрание, което задължава УС/управителя да приема всички лица, желаещи да станат членове на сдружението.

Вариант 3: Различно ли би било, ако в тази ситуация става дума за изключване на член на сдружението?


сайтове по темата:
http://www.mjeli.government.bg/
http://www.bcnl.org/index.php?P=1
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:46 pm

Обекти

1) Милка и Щилян Шаранкови се развели след 20 год. съвместен съпружески живот, тъй като съпругата флиртувала със свои по-млади колеги от службата.
От брака останала съсобствена плодна градина от 5 дка в с. Лилково, за чиято подялба Щилян се отнесъл към Пловдивския районен съд. Той желаел в исковата си молба освен делба на градината, също и делба на засадените там плодни дръвчета: кайсии – 6 бр., ябълки петровки – 3 бр., мушмула – 1 бр., череша – 3 бр, бадем – 2 бр.
В съдебно заседание Милка поискала по-голям дял от дръвчетата, като изтъкнала, че от 1999г. насам бащата на Щилян се грижи и прибира реколтата от овошките, а тя не е накусвала ни 1 плод от тях.
Какво ще е решението на съда относно дръвчетата? Защо?

2) Янев улучил шестица от тотото. Синът му, като разбрал това, успял да измъкне фиша от портфейла на баща си. Той имал намерение да изтегли печалбата, да си купи мотор и остатъка от парите да върне на баща си. Точно преди да изтегли печалбата, синът отишъл на кафе с приятели, където портфейла му с фиша изчезнал.
Печелившият фиш бил предявен за плащане от Станев седмица по-късно.
Кой е собственик на фиша – Янев, синът му или Станев?
Кой е кредитор на вземането за печалбата към тотализатора?
Може ли Янев да защити правата си?
Вариант 2: Би ли имало разлика, ако Янев бе спечелил с лотариен билет сумата от 100 х.лв? Защо?
Из ЗАКОН за хазарта Обн., ДВ, бр. 51 от 4.06.1999 г., посл. изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г.
Глава трета ХАЗАРТНИ ИГРИ Раздел I Видове хазартни игри
Чл. 36 (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.
(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.
Раздел II Лотарийни игри
Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.
(2) Лотарийните игри могат да бъдат:
1. периодични - провеждани през определен период от време;
2. еднократни.
(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм., бр. 102 от 2001 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.
(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.
(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., бр. 105 от 2005 г.) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.
Провеждане на тиражите
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.
(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.
Раздел III Тото и лото игри
Определение
Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.
(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.
(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.
(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., бр. 105 от 2005 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.
Провеждане на тиражите
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Получаването на паричните или предметните печалби се гарантира от организатора.

Из ПРАВИЛНИК за игралните условия на Българския спортен тотализатор (Издаден от министъра на финансите и председателя на БСФС, обн., ДВ, бр. 31 от 17.04.1984 г.)
………..
Чл. 49. (1) Печалбите се изплащат от приемателния пункт, където е подаден фишът, срещу задължително представяне на отрязък "А". Изплащането се извършва въз основа на отрязък "В" или съответен документ, който е изпратен на приемателния пункт от центъра за обработка.
(2) Не се изплаща печалба без отрязък "А" или ако отрязък "А" носи друга серия и номер, различни от отрязък "В" или от вписаните в описа.
(3) При загубване или унищожаване на отрязък "А" участникът може да потърси правата си върху печалбата по съдебен ред чрез установителен иск по чл. 97, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс. Съдебните и деловодните разноски са за негова сметка.[/QUOTE]


3) По инициатива на родителите се събирали средства за спешен ремонт на ОУ „Пробуда” в с. Яврово. Наближавал 1.11 и те желаели да направят жест към учреждението, макар и събраните средствата да не били големи. За целта те подарили на училището 33 лотарийни билета, които секретарката и директорът описали в специална книга и оставени за съхранение в сейфа на училището. Три дни по-късно в канцеларията избухнал пожар от неугасена цигара, който засегнал важни документи, както и съхраняваните ценности в сейфа. При тегленето на печалбите се оказало, че според описанието на изгорелите билети един от тях печели лека кола, а другият – 20 х.лв.
Директорът а училището поискал от организаторите на лотарията да изплатят печалбата, като му представил данните от книгата, датиращи опреди датата на тиража, надлежно подписани и подпечатани името на ръководството на училището; също и дарителска грамота, издадена на инициативния родителски комитет заради направеното дарение.
Следва ли да се изплати печалбата? Има ли и други начини за защита на правата?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:47 pm

***
Лозев вървял по площад „Централен” в компанията на млада колежка, с която току-що се запознал. Срещу него се насочил пласьор на рози, втъкнал една от тях в ръката му и казал, че ако иска да си я купи, да продължи да върви. Лозев продължил и пласьорът му поискал 5 лв за цветето.
Лозев обаче, приятно разсеян от увлекателния разговор с колежката си, едва след като минал няколко крачки, опитал да върне розата, отказвайки да плати.

Сключен ли е договор? Ако – да, от кой момент и по какъв начин?

***
Когато се прибирал в жилището си, автомонтьорът Махагонов намерил в пощенската си кутия сигналния брой на списание „Клаксон (всичко за автоманиака)”, придружено от картичка – обръщение към потенциалните читатели, в която се казвало, че ако списанието не бъде върнато обратно до 15 дни, редакцията ще го смята за свой абонат. Месец по – късно той получил бр. 1 от същото списание и фактура за дължим шестмесечен абонамент, макар че в този период от време не сторил нищо за отношенията си с редакцията.
Сключен ли е договор? Ако – да, от кой момент?
Кой закон е приложим за сключването му освен ЗЗД - Законът за защита на потребителите (ЗЗП) или ТЗ? Това променя ли отговора на поставения въпрос?
Дължим ли е абонаментът?

***
Иван отишъл на имен ден у колегата си Димитър при което много харесал системата му за домашно кино. Тъй като именникът очаквал подарък от чужбина с последно поколение подобна система, търсел да продаде сега притежаваната от него. Иван му предложил приемлива цена и Димитър се съгласил. Уговорили се, тя че бъде платена на следващия ден на среща между двамата.
Тогава обаче на Иван му възложили спешен служебен ангажимент, поради което той решил да преведе сумата по сметка на колегата си. Три дни по-късно Иван разбрал, че жилището на Димитър било обрано, като крадците взели и платената от него система, и пристигналата ден по-рано от чужбина. Той отишъл да банката и поискал да отмени превода по сметка, но оттам му отговорили, че вече са извършили трансфера и без съгласието на титуляра (Димитър) не може да се извършват никакви действия с неговите авоари. Отчаян, Иван поискал обратно платената сума лично то Димитър, но последният отказал да му ги върне, защото кражбата му причинила много загуби. Иван отишъл за консултация при адв. Пирянков с надеждата, че може да си върне парите.
Какъв ще е мотивираният отговор на адвоката?
Възникнало ли е договорно отношение между Иван и Димитър?
Основателно ли последният задържа парите?

***
Лаков и Въчев сключили писмен договор през м. март, по силата на който първият прехвърлил на втория собствеността върху едноетажна вила, намираща се в местността Аладжа манастир, Варненско. Уговорили се, че ще облекат договора във формата по чл. 18, ЗЗД след три месеца. Въчев платил, взел ключовете и се нанесъл, стягайки къщичката за туристически атракцион. Когато започнал пролетния дъждовен период, теренът се свлякъл, стените поддали и постройката се срутила.
Кой претърпява вреди? Защо?
Може ли Въчев да иска връщане на платената цена? Защо?
Какво би станало, ако той предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?


***
Бонев обявил за продажба сенокосачката си и Чакъров се явил като купувач. Последният констатирал, че тя има нужда от почистване и смазване на ходовата част. Съгласил се да я купи за 300 лв само при условие, че Бонев намери опитен механик, за да извърши почистването и смазването.
Вариант А: Бонев, макар че не разбирал много от устройство и принцип на работа на сенокосачки, извършил сам исканото от Чакъров. Когато дошъл да вдигне вещта, последният я изпробвал и , ядосан, заявил на съдоговорителя си, че ремонтът не е качествено извършен, затова нито ще плати уговорената сума, нито пък ще вземе със себе си косачката.
Може ли Бонев да се защити? Настъпило ли е действието на договора между Бонев и Чакъров?
Вариант Б: Бонев намерил опитен майстор, който при ремонта изявил желание да купи машината за 350 лв. Бонев се съгласил.
Кой е собственик на косачката? Защо? Настъпило ли е действието на договора между Бонев и Чакъров? А това на договора между Бонев и майстора? Откога?
Вариант В: Бонев се разколебал (възникнала му спешна работа с продавания уред) и решил да не търси механик. След като многократно го издирвал, Чакъров сам намерил механик, но Бонев отказал да ги пусне в двора си, където държал машината.

Настъпило ли е действието на договора между Бонев и Чакъров?
Може ли последният да иска реално изпълнение?

***
В началото на юни т.г. Милен изпратил SMS на приятеля си Янко с въпроса не знае ли къде се продават билети за концерта на „Депеш мод”. Тъй като последният имал един свободен, решил да му го продаде и веднага му отвърнал, че му предлага един за 45 лв. Милен на свой ред му отговорил, че е съгласен.
Има ли сключен договор? Ако – да, от кой момент?
Кой е предложител?
Би ли имало разлика, ако случката се развива по телефон? А ако се развива по т. нар. чат-канали?

***
Лаков писал ел. писмо до Николов, с което го молел за съвет как да си намери надеждно колело за планинско катерене (байк) от втора ръка. Последният отговорил, че му препоръчва байка на неговия познат Папазов, като поел ангажимент да говори с него. Лаков се съгласил. Два дни по-късно Папазов му писал от мейла на Николов (той нямал собствен), като обявил цена от 250 лв за запазения си байк „Драг”. Лаков отвърнал, че е съгласен и изпратил сумата по пощенски запис. Освен това посочил, че държи да сключат договора в писмена форма, за което изпратил по мейл приложена бланка на договор. Николов намерил това за странно и не отговорил на Лаков, нито пък уведомил Папазов за изискванията на отсрещния.
Има ли сключен договор? Ако – да, от кой момент?
Кой е предложител? Има ли разлика между титуляр и автор на ел. изявление? Каква е тя? В чия сфера настъпват последиците от ел. изявление?
Какво е значението на писмената форма в случая?
Би ли имало разлика, ако контактът между Лаков, Николов и Папазов се осъществява чрез обикновени писма?



За сключването на договори по електронен път вж. Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия!
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:48 pm

1. СД „Сачев и с-ие” сключило договор с „Чита” ООД, по силата на който първото ЮЛ наемало магазинно помещение от ООД-то. Управителите на двете дружества постигнали договореност и за сключване на писмен предварителен договор за продажба на производствено хале – собственост на СД-то с цел да се обезпечат вземанията на наемодателя по първия договор.
В предварителния договор страните включили клауза, според която ООД „Чита” има правото да предявява иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако СД-то не изпълнява задълженията си по наемния договор. Освен това, той не съдържал клауза, определяща цената на имота.
СД „Сачев и с-ие” се забавило с изплащането на три месечни наема, освен това натрупало дългове за консумирана ел. енергия и вода, поради което управителят на ООД-то чрез пълномощника си адв. Парамаков предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Решете спора!
Вариант ІІ: Ще бъде ли различен изходът от спора, ако „Чита” ООД беше сключила предварителен договор с В. Тихомиров (братовчед на управителя на СД-то) за продажба на неговото жилище с цел да обезпечи вземанията си на наемодател?
Вариант ІІІ: Ще бъде ли различен изходът от спора, ако и цената на имота беше посочена в предварителния договор?
Вж. чл. 19, 26, 149, 152 ЗЗД

2. Съпрузите Станка и Стефан Щонови не били в добри отношения и имали намерение да се разведат. За да избегнат съдебните спорове, решили да поделят своевременно имуществото и се спогодили колата да бъде на съпруга. Веднага след споразумението Стефан поискал да продаде колата, но нотариусът отказал заверката, тъй като липсвало съгласието на съпругата. Тогава Стефан представил писмена декларация от нея, че тя е съгласна колата да е негова, още повече, че макар и придобита по време на брака, тя е записана на негово име. Нотариусът пак отказал. Тогава съпрузите решили да облекат така постигнатата спогодба във формата на нотарияален акт, но нотариусът отново отказал.
В кои случаи нотариусът действа законосъобразно и в кои – не?
Какви са били неговите мотиви?

3. Пенка и Стоян били млада влюбена двойка, която прекарвала летния си отпуск на брега на морето. В един облачен и дъждовен ден те решили да направят разходка до близкия курортен комплекс. Когато в следобеда дъждът спрял, след дълго обикаляне по магазини и кафенета, те се насочили към широката плажна ивица, за да подишат чист въздух. Макар облачно и ветровито, те копнеели да се насладят на пясъка, да погледат панорамата към хоризонта и да споделят романтични мигове заедно. Когато след дълго вървене по ивицата спрели за отдих и смяна на връхните дрехи под един чадър, те били изненадани от дошлия на третата минута касиер. Той им поискал целодневна такса за ползването на чадъра. На възражението на Стоян, че те не дължат никаква такса, тъй като от един поглед към небето е ясно, че днес никакво слънце не ще пече и чадърът не ще влезе в употреба, касиерът отвърнал, че това изобщо не го интересува, тъй като те вече са изявили конклудентно воля за сключване на договор за дневно ползване на чадър – да са мислили къде ще почиват и сменят дрехите си предварително.
Решете спора!

4. Коцева живеела с възрастния си баща и се грижела за него. в знак на благодарност бащата решил да ù подари апартамента си. За да не стане дарението достояние на брата на Коцева, който живеел в друг град и по съвет на адв. Палейков, страните сключили договор за продажба, спазвайки предписанията на чл. 18 ЗЗД. Според него бащата продава на дъщеря си апартамента за 100 хил. лв, която сума не била платена.
Вариант І Месеци по-късно отношенията между страните по сделката се влошили. Бащата се нуждаел от издръжка, но Коцева отказала да му я дава и дори му заявила да напусне апартамента.
Има ли симулация на сделката?
Ако – да, от кой вид е тя? Има ли привидна и прикрита сделка? Кои са те?
Какъв е правният им режим?
Може ли бащата да разкрие привидността?
Може ли да се отмени дарението?
Вариант ІІ Година по-късно бащата се споминал. Два месеца след това братът случайно узнал за така направеното прехвърляне.
Накърнява ли то негови интереси? Ако – да, може ли той да се защити? Как?

5. На 31.10.2002 г. Станев и Тянков сключили писмен договор за заем за 5 000лв, по силата на който Станев се задължил да върне получената сума в 23-месечен срок от датата на подписване на договора. За обезпечаване на вземането на Тянков се предвиждало, че ще му бъде прехвърлен недвижим имот, като след връщане на заетата сума същият имот ще бъде обратно продаден на бившия му собственик. В изпълнение на посочената клауза още на същия ден страните сключили и договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, с който Станев прехвърлил на Тянков своя апартамент.
Въпреки че Станев изплатил дълга си до м. август 2003г., имотът не му бил обратно прехвърлен (както първоначално било уговорено). Месец по-късно той потърсил Тянков, за да му напомни за изпълнението на тази уговорка, но се оказало, че последният не можел да бъде открит в страната. Когато той се завърнал у нас през декември с.г. и Станев разговарял с него, разбрал, че не ще си получи обратно апартамента, тъй като вече друго лице е негов собственик. За да не бъде голословен, бившият заемодател предоставил на бившия си заемополучател документи, според които това се случило на 12.02.2003г. Тогава Тянков прехвърлил жилището на Щерев с нотариален договор за продажба.
Сериозно изненадан от тази вест, на следващия ден Станев поискал справка в службата по вписванията. Оказало се, че наистина е вписан такъв прехвърлителен договор между Тянков и Щерев. Нещо повече – от справката в книгите по вписванията станало ясно, че и самият Щерев вече бил прехвърлил апартамента на съпрузите Катя и Стоян Тачеви по силата на нотариален акт от 05.10.2003г.
Решен да се защити, Станев потърсил в архива си доказателства за цялостната картина на взаимоотношенията си с Тянков. Там той открил единствено препис от договора за заем. Консултирал се с адвокат, според който собственоръчната заверка на посочения препис ще придаде достатъчна сила на това доказателство за разкриване на истината в евентуален съдебен спор.
1) Налице ли е симулация на договорите?
2) Ако – да: - при кой (кои) от посочените по-горе договор (-и)? -от кой вид е симулацията?
3) Може ли Станев успешно да се защити? А Тачеви? Ако – да, с какви правни средства? Спрямо кого ще е нужно те да бъдат предявявани?
4) Има ли правно значение обстоятелството дали Станев притежава или не обратно писмо? Може ли да се придаде такава сила на посочения по-горе препис?
5) Правилно ли е становището на адвоката? Има ли значение фактът, че липсва оригиналът на екземпляр от договора за заем?
6) Би ли имало разлика, ако в процеса се установи, че през януари 2003г. Тянков и Щерев са разпитвани като свидетели в производство по НПК (отразено в протоколи с техните показания), при което те са признали привидния характер на извършеното прехвърляне на апартамента от Станев на Тянков?
7) Кой е собственик на апартамента? Ще запази ли Щерев правата си на последващ приобретател при положение, че е признал привидния характер на извършеното прехвърляне на апартамента от Станев на Тянков? А Тачеви?

6. Стеляна Павлова (22г.) и Димо Чакъров били внучка и дядо. Дядото много бил привързан към нея (сравнено с чувствата му към другите 3 внуци). В знак на това, а също и поради наближаващия край на дните си (всички близки знаели, че бил болен от рак в напреднала фаза), прехвърлил на Стеляна 5/8 ид. части от имот в пловдивската централна час срещу задължение последната да го гледа и издържа. Договорът бил изповядан пред нотариус на 30.06.02г., при което била спазена повелята на чл. 18, ЗЗД.
На 28 08 с.г. дядото починал.
Валиден ли е така сключеният договор?

7. Оник прехвърлил на брат си Артур апартамент у нас, тъй като отдавна живеел в САЩ и не можел да стопанисва имота. Последният и без туй през това време се грижел за апартамента, отдавал го под наем и управлявал фещо собствеността. Заради положените грижи Оник искал да надали брат си. Така и сторили, но по съвет на адвокат Разпопов изповядали сделката като продажба за 35 хил. лв, спазвайки формата по чл. 18 ЗЗД. Сумата не била платена, но пак по съвет на същия авдокат, всяка от страните издала на другата писмен документ, от който било ясно какво са целели те.
9 години по-късно Елза, до момента кротка и вярна съпруга през 17-годишния брак на Артур, предявила иск за развод поради несходство с характерите. Тъй като той не искал дълги и мъчителни съдебни процеси, склонил да се разведат по взаимно съгласие. Процедурата по постигането по чл. 101 СК му вървяла добре, докато не дошъл моментът за уреждане на имуществените отношения, по- точно – относно жилището, което Артур получил на основание продажбата от брата си.
Може ли Артур да се защити?

8. ООД ”Шик”, Тъкачна фабрика „Финес Стил” АД и ТПК”Шивашка комуна” притежавали в режим на съсобственост спортна зала, в която работниците им се грижели за своето здраво тяло. Управителят на ООД-то, Търнев, получил покана за работа в чужбина като мениджър и преди да премине на другата работа, развил контакти между управляваното от него дружество и дружеството – негов бъдещ работодател. Оказало се, че двете ще могат да развиват успешно съвместна дейност у нас в областта на спорта. След като се посъветвал със собствениците на капитала на управляваното ООД; получил одобрения от органите му, той пристъпил към прехвърлянето на половината от идеалните части от правото на собственост върху спортната зала, принадлежаща на ООД-то. Търнев се съобразил с консултации на адвокати и макар че намерението между страните било да се развият само продажбени отношения, първо дарил 1/12 идеална част от имота по силата на нотариален акт, издаден на 17.10. сутринта. Още на същия ден по обед друг нотариус изповядал между същите страни нотариален акт за продажба на още 1/12 идеална част от имота.
Как ще квалифицирате така извършените действия, имайки пред вид уредбата на чл. 26 и сл. ЗЗД и чл. 33 ЗС?
Какво са имали пред вид адвокатите?
Могат ли ТПК и АД да се защитят? По какъв начин?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:48 pm

Представителство

1. През март 2000 г. Димитър и сина му Георги Лазарови се явили пред адв. Петров. Те му заявили, че първият иска да дари на втория собствената си къща. Те подписали пълномощно с което упълномощили Петров да сключи сделката. Георги Лазаров представил на адв. Петров необходимите документи. Петров като пълномощник на двамата изповядал сделката по нотариален ред.
В януари 2001 г. Д. Лазаров починал. В делбеното дело заведено от Илия Лазаров, другият син на дарителя, Георги представил нотариален акт за дарение на къщата и поискал тя да бъде изключена от делбената маса. Илия оспорил представения договор, защото той бил подписан от едно и също лице, като дарител и надарен /адв. Петров/, поради което той не бил породил желаните правни последици.
Решете спора

2. Хаик се изселил в Израел. При напускане на страната той оставил пълномощно на адв. Паунов да се грижи за имуществото му - двуетажна къща в с. Стойките. В същото било казано, че пълномощникът “има право да се ползва от нея, както намери за необходимо”. Наемателят Иванов освободил къщата през 1998 г. и Паунов с изваден нотариално заверен препис от пълномощното, продал същата къща като представител на Хаик на сестра си Венева за 6 хиляди лева. Продажбата била изповядана по нотариален ред на 10.05.1998 г.
Научавайки за това Хаик, при идването му в България през 1999 г. предявил на 15.04. с.г. иск за обявяване на недействителността на сключената сделка между Паунов и Венева. В процеса било установено, че при изваждане на преписа от пълномощното Паунов е заменил в текста му думата “ползва” с “разпорежда”. Освен това ищецът установил, че имотът струва 10 хил. лева и сделката е сключена при накърняване на интересите му.
Венева възразила срещу иска:
а./ Че не е знаела за поправянето на пълномощното
б./Ако е налице увреждане интересите на Хаик, той да търси вреди от пълномощника си, а не от нея, защото пълномощното макар и в препис е перфектно за нея.
Решете спора
Какви ще бъдат последиците от уважаване на иска, ако приобретателката е знаела, че пълномощното е подправено

3. Гогов упълномощил писмено Христозов да продаде караваната му и заминал на лечение в Карлово. Там той случайно се запознал с Искилиев, който искал да купи караваната. Гогов изпратил телеграма на Христозов, с която оттеглил упълномощаването и на другия ден сключил писмен договор за продажба с Искилиев. От своя страна Христозов също продал караваната само че на ООД”Мечта”.
Какви отношения се създават между Гогов, Искилиев, Христозов и ООД”Мечта”?
Има ли значение обстоятелството дали Христозов е получил телеграмата?
Кой става собственик на караваната?
Каква е сделката, сключена с купувача, който не ще стане собственик?

4. Денева получила като наследство къща в Трявна. Тъй като имала нужда от пари и не била в състояние да я поддържа писала писмо на братовчед си Симеонов да продаде къщата. Симеонов се съгласил и Денева му изпратила нотариално заверено пълномощно. Като купувач се явил Кънчев и договорът бил сключен на 5.05.2000 г. Същият ден купувачът платил определената цена на Симеонов. Преди да успее да изпрати парите на Денева, Симеонов получил остра сърдечна криза и след два дни починал.
След известно време Кънчев писал писмо на Денева, в което я помолил да освободи имота от покъщнината, за да стъпи във владение. Тя отговорила, че няма да го допусне до имота, докато не си получи цената. Кънчев обяснил, че е платил цената и продавачката трябва да си я търси от наследниците на Симеонов. Те обаче възразили, че упълномощаването не им било известно, а парите намерили след смъртта на наследодателя и си ги поделили, и голяма част изхарчили. Тъй като били добросъвестни не се считат задължени за сумата.
Какво е правното положение на наследниците на Симеонов?
Има ли право Денева да получи продажната цена? И от кого?

Казуси (пог. давност)
1. На 26.11.1995 г. около 17,30 часа продавачката в РУМ Дружба Сийка Анкова се прибирала от работа. Тя се движела се по пътя от местоработата си към центъра непосредствено до пътното платно. Времето било влажно и мъгливо. Била блъсната в гръб от лек автомобил, марка "Застава", управляван от Гаро Геров. След ПТП той направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, която била изпаднала в безсъзнание. Тя била настанена в болница, където била на лечение в хирургично отделение от 26.11.95 г. до 28.12.1995 г.
Още при започване на наказателното преследване (02.12.1995 г.) за престъпление по чл. 343а, б. "а", пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е предявен и приет за съвместно разглеждане и граждански иск за претърпени от Анкова неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, който тя поддържала в наказателното производство. В резултат на претърпяното ПТП, С. А. получила множество сериозни увреждания, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота, включващи разстройство на здравето с временна опасност за живота; трайно намаление слуха на дясното ухо; на зрението; трайно затруднение движението на снагата, поради счупвания на ребра; трайно затруднение на движението на десния горен крайник от счупената ключица; Тежката степен на увреждането на здравето на пострадалата, довели до инвалидизиране завинаги (Експертно решение на ТЕЛК) и пенсионирането ù.
Делото от 1995 г било прекратено на 09 10 2003 г. поради изтичане на абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Научавайки за това, адвокатът на ответницата Лаков предявил на 20 09 03 г. иск за същите вреди пред гражданския съд. Той се възполвал от възможността по чл. 64, ал. 3 от НПК (когато се прекрати наказателното производство, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд по общия ред).
Довереникът на ответника – адв. Талев възразил, че давността за обезщетението била изтекла, тъй както е изтекла давността за наказателно преследване.
Решете спора!
(Из Решение № 49 от 26.06.2002 г. на РС - Кубрат по гр. д. № 364/1999 г.)

2. На 1 04 1995 Райнов взел назаем от Диков 2500 лв. Уговорили се, че Райнов ще върне парите , когато Диков ги поиска. Освен това, постигнали съгласие Райнов да плаща 5 % годишна лихва до окончателното изплащане на заема. На 21 04 1997 страните решили да удължат давностния срок за главницата и лихвите с три години. През март 2000г. Райнов признал на Драгнев (приятел на Диков), че дължи на Диков пари. Към средата на април Диков и Драгнев се срещнали и посладният го посъветвал да потърси вземанията си. Диков предявил на 27 04 2000г. иск срещу Райнов.
Валидно ли е съглашението между Диков и Райнов относно срока? Как може да го квалифицирате?
Какво е значението на признанието на Райнов пред Драгнев?
В кой момент се прекъсва давността при признанието на дълг?
Ще бъде ли уважен искът на Диков и ако – да, в какъв размер?

3. Петрунов, студент в І к. на ЮФ, наел стая в апартамента на Гаджева. Отначало той плащал редовно наема си, но от юли 1989г. престанал. Гаджева го харесвала, тъй като той ù помагал при поддържането на жилището и не му искала наема. В януари 1990г. те сключили граждански брак.
В следващите пет години отношенията между двамата постепенно се влошавали поради увлечението на Петрунов по млади момичета. На 12 юли 1995г. бракът им бил прекратен, при което Гаджева предявила иск срещу бившия си съпруг за неплатен наем от юли 1989 до юли 1995г. Петрунов възразил, че задълженията му до януари 1990г. са погасени по давност, а за останалия период той не дължи наем като съпруг. Съдът уважил иска.
Петрунов обаче не бил завършил образованието си и нямал доходи, за да изпълни задължението си. През 04 1999г. започнал работа като юрисконсулт. Гаджева подала молба до съдия-изпълнител, в резултат на която започнали да му удържат от заплатата. Той възразил на съдия-изпълнителя, че задълженията му по наемния договор са се погасили в тригодишен срок, а от 1995 до 1999г. са изминали 4 години.
За кой период Гаджева може да търси вземанията си за наем?
С какъв иск тя може да прекъсне давността?
Правилно ли е решението на съда?
Докога може да търси вземанията си Гаджева, ако искът беше отхвърлен?
Анализирайте вързаженията на Петрунов!
Кога ще се погасят по давност задълженията на Петрунов?

4. През 1992г. Минчев и Страхинов сключили договор за продажба на шевна машина. Година по-късно М. заявил на С., че договорът е унищожаем поради грешка в съществени качества на предмета. Когато купувал, М. мислел, че с машината може да се шие и тънка кожа, но се оказало, че тя шие само плат. Той се колебаел дали да предяви иск за унищожаване на сделката поради две причини- не искал да плаща обезщетение по чл. 28, ал. 3 ЗЗД, а и машината работела добре при шиене на обикновен плат. Страхинов не възразил срещу унищожаемостта на договора поради грешка и казал, че само от М. зависи дали да предяви иск за това. в 1995г. М. предявил такъв иск, но по делото Страхинов възразил, че давносттта е изтекла. М. оспорил възражението на ответника, като казал, че макар от откриването на грешката да са изминали повече от три години, давността по чл. 32 ЗЗД не е изтекла, защото Страхинов е направил признание по смисъла на чл. 116, б. а) ЗЗД.
Следва ли да се уважи искът?
Кое твърдение е основателно?

5. В януари 1998 Панов дал 500 лв на заем на Лилов , който се задължил да му ги върне при поискване. През април с.г. Панов заминал на работа в Ирландия. Върнал се през март 2003г. и веднага поискал парите от Л. последният се позовал на изтекла давност.
Панов възразил, че според уговорката парите се дължан при поискване, а не преди това. следователно, давността не можа да почне да тече преди поискването. Освен това, било безсмислено да иска парите си, когато е зад граница. Там те не биха му свършили никаква работа.
Решете спора!
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от Jantex » Сря Апр 16, 2008 2:49 pm

ЮЛНЦ

Иван Савов на 21 години, Мария Христова – 19 годишна и Христо Гергов – 20 годишен, студенти се завърнали от лятна бригада от САЩ силно повлияни от идеите на Сан Мен Муун. Връщайки се в България те се заели да търсят други последователи на „Църквата на обединението”. За тяхно съжаление не могли да се свържат с такива и водени от своя ентусиазъм решил да основат своя организация на симпатизанти на Муун.
Първият въпрос, пред който се изправили била правната форма, под която да започнат дейността си. Иван смятал, че трябва да регистрират вероизповедание, Мария мислела, че е по-добре да направят сдружение в обществена полза, а Христо настоявал да създадат политическа партия. След дълги обсъждания надделяла Мария и убедила своите приятели, че е най-лесно да се създаде сдружение по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Следвайки изискванията на закона те се ангажирали да убедят свои приятели да станат учредители на сдружение „Приятели на Муун”. В правотата на своята кауза успели да убедят 17 годишната сестра на Иван – Силвия, бабата и дядото на Мария, двама свои колеги от университета и приятелката на Христо – Илиана.
За да постигнат компромис помежду си приятелите посочели като цел на сдружението утвърждаване и разпространение на идеите на пастор Муун в българското общество и установяване на правилата на „Църквата на Обединението” като общо валидни, а като средство за постигане на целите – организиране на образователни курсове, семинари, лекции, масови чествания на празници и участие в избори.
За да си осигурят финансиране за постигане на основната дейност приятелите решили, че ще се финансират от дарения, че всеки от членовете на сдружението ще прехвърли половината от имущество си в негова полза при приемането му и че имайки опита от пътуването си в Америка ще развиват стопанска дейност, като разносвачи на най-различни доставки в района на град София.
В заключителните разпоредби на своя устав „Приятели на Муун” посочили, че при прекратяване или ликвидация на тяхното сдружения събраните от него средства трябва да отидат в полза на „Църквата на Обединението”, САЩ.
Подготвени по този начин те внесли документи за регистрация в Софийски градски съд, който обаче отказал вписване.


Въпроси:
1. Има ли недостатъци при учредяване на сдружение „Приятели на Муун” и кои са те?
2. Каква правноорганизационна форма бихте посъветвали приятелите да използват, ако вие ги съветвахте?
Аватар
Модератор
 
Мнения: 254


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта