Ценности и цели на конституционното управление

Същност на конституцията. Историческо развитие на конституцията. Основни проблеми на конституционното учение.

Ценности и цели на конституционното управление

от ELLiE » Вто Юни 08, 2010 6:05 pm

Ценности и цели на конституционното управление

В навечерието на модерната епоха ще възтържествува концепцията за raison d’etat – величието на държавата. При нея ударението се поставя върху могъществото на държавата, т.е. държавата се разглежда като абсолютна ценност като за нейното оцеляване са допустими всякакви жертви. Иначе казано на преден план се извежда колективното начало, свързано с пребъдването на политическата общност. Модерната епоха е свързана с една промяна в духовната атмосфера като на преден план се извежда индивида с неговите собствени интереси. Особено важна роля за този процес играе естественоправната доктрина. Обратът се извършва постепенно. Томас Хобс пледира за силна държава, която обаче трябва да гарантира физическата неприкосновеност на своите граждани. На тази основа се извършва големият пробив, осъществен от Джон Лок: „живот, свобода, собственост” – три ценности свързани с отделния индивид.
След Лок на държавата се гледа отдолу нагоре през призмата на интересите на отделния индивид. Оттук е и разбирането, че Конституцията трябва да се предхожда от декларация за правата на човека. Показателно е обаче, че още когато се поставя въпроса за декларацията за правата се прави и предложение да се приеме и декларация за задълженията на гражданите, което ще бъде отхвърелно. Затова и в хода на Великата френска революция взема връх индивидуалното начало за сметка на колективното. Затова и по-късно когато постиженията на революцията се подлагат на различни критики, една от тях е, че Френската революция се опитва да изгради държавата единствено върху правата у свободите на гражданина, а това е „пясъчна основа”, защото се пропуска онова, което съставлява единството на обществото на държавата – институционализирана монархия. Но така или иначе независимо от управлението на Наполеон I, който извежда на преден план въпросът за националното единство, Френската революция преминава под знака на либерализма.
Бенжамен Констан извежда на преден план въпроса за индивидуалната свобода. Той сравнява свободата на хората в модерната епоха с тази на древността. Именно това е либералното разбиране за свобода. Исая Бърлин прокарва разграничението между неговата свобода и позитивната свобода. Според него народната свобода е свобода от външна намеса в частните дела на отделния индивид – същинската свобода. Политическата свобода е свободата да участваш в делата на държавата. От това разграничение следва и разграничението, което е неправилно защото се прави разлика между правата на човек и правата на гражданина.
Великата френска революция има за свой идеалист прочутата триада: „свобода, равенство и братство”. Съвременната интерепретация на братството е социалната справедливост. Тези три ценности се разглеждат като политически код на модерната епоха – цялото последващо развитие е закодирано в тези три ценности. Либералната концепция за свобода е свързана с разбирането на въшни препядствия пред индивидуалните начинания. Републиканската интерепретация на свободата въвежда темата за доминация, господство между индивидите.
По същия начин се поставя въпроса за равенството. Според либералната версия равенството е в правата. Втората версия за равенството е социалистическата – равенство във възможността за равен старт в живота. Комунистическата версия е равенство в крайните резултати.
Социалната справедливост се разглежда като синтез между свободата и равенството. Всички идеи на политическите отношения се събират на едно място, за да не се произнесат по въпроса за начина, по който може да се постигне синтез между началата на индивидуализма и колективизма. Съвременните конституции обаче са изправени пред намирането на решения на значително по сериозни теми – т.нар. равна Свобода, която да дава шанс за пълноценна, житейска изява на всички граждани. Потвърждава се концепцията на човешкото достойнство. Индивидуалната свобода не се разглежда като абсолютна цел.
 
Мнения: 1

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта