5.Система на съдебната експертиза в България. Тенденции на р
Публикувано на: Сря Дек 24, 2008 1:00 am5.Система на съдебната експертиза в България. Тенденции на развитие на правната уредба.
В правната уредба, която дават НПК и ГПК поначало е закрепена традиционната система, създадена и характерна още за 19 век. Според нея в зависимост от хронологичната последователност на извършването експертизата бива: първоначална, допълнителна, повторна.
Според броя експерти – еднолична и колективна. Според характера на специфичните знания – еднородна.
На развитието на науката доведе до възникването и на други видове – комплексна, нова, неправилно отъждествявана с допълнителна и повторна. Не са изолирани и случяи на назначаване на паралелна под формата на повторна и на арбитражна.
С оглед на това през 20 и 21 век се очертава следната система:
Еднолична и колективна
Еднородна и комплексна
Обикновена комплексна и комплексна смесена
Първоначална и допълнителна
Обикновено допълнителна и допълнетелна по време на съдебното следствие
Първоначална и повторна
Обикновена повторна и повторна състезателна
Първоначална и нова
Първоначална и паралелна
Тази система не засяга системата в специалната част.
Първоначална или основна – назначавана най – напред за изясняване обстоятелствата по делото. Тя може да остане окончателна. Може да бъде еднолична или колективна. Винаги се назначава нечетен брой експерти. Най – често тя е повторна, но може да бъде и първоначална основна, като основните проблеми, свързани с нея засягат водещия експерт, действително колективно изследване, експертно заключение в случаите на разногласие между експертите. Водещ или контролиращ експерт в колективната експертиза има най – големият опит и авторитет и може най – ефективно да организира работата, а в случай на разнограсия- и обсъжданията в допълнителните изследвания. На всички нива на експертизата участват всички експерти. При разногласия важен е начинът на оформяне на протокола. Първо се изготвя общият протокол, подписан от всички, с отразено особено мнение на несъгласните с него експерти, които изготвят самостоятелен. Първоначалната може да бъде също еднородна и комплексна. Комплексна – отразява погранични интердисциплинарни знания, знания от две или повече частни науки и извършва цялостно ,комплексно изслидване на обекта. Тя бива: - същинска комплексна
смесена комплексна
Втората съчетава чертите на комплексната с тези на еднородната → едни от задачите изискват използването на интердисциплинарни знания, или знания от две и повече настни науки, или комплексно изследване на обекта, а другата – еднородни знания.
След първоначалната експертиза може да възникне необходимост от нова. Тя се извършва след като по време на производството се установи, че представеното експертно заключение не може да бъде използвано → затова тя не е допълнителна, защото не са налице основанията за такава, не може да бъде и повторна. Основанията за назначаване на нова експертиза са:
допусната е техническа грешка от експерта или от компетентния орган във връзка с извършеното експертно изследване.
При неясно или неточно индивидуализиране на обекта на експертизата и задачите на изследването
При новооткрит сравнителен материал, даващ основание за категоричен извод вмосто направения вероятен в представеното вече заключение
При мотивирано искане за друг, различен от извършеното аспект на изследване.
Новата експертиза може да бъде възложена на същия или на друг експерт.
Допълнителна – назначава се да попълни пропуск, да даде заключение върху нов елемент, установил се в един по – късен момент. Тя се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно ясно.
Има две разновидности: - обща допълнителна –за двете фази на наказателния процес
- допълнителна – само за съдебна фаза
Повторната има две разновидности: - обикновена повторна – експертният състав се определя съгласувано от стараните или пряко от компетентния орган
-повторна състезателна – дава се възможност на страните да посочат по един или повече експерти, които заедно с определение от съда формират експертната комисия.
Паралелна - оскълява процеса и може да доведе до противоречие с назначената вече експертиза и до необходимост от назначаване на повторна. С нея се цели двойно ползване на специалните знания, а не конкуренция на назначената експертиза и така се осигурява значително по – голяма сигурност за относимостта на използваните специални знания към съответните обстоятелства по делото, за изясняване на които е назначена експертизата.
Възниква необходимост и то т н арбитражна експертиза, с която се цели преодоляване на непримирими различия между депозираните експертни заключения и приключване на спора и колебанията относно правилността на експертното заключение. В ред случаи това е неназованото съображение на страните и компетентния орган за назначаване на повторна експертиза. Главно основоние за назначаване – различие между представените експертни заключения, които са имали общ обект и задачи на изследване. Цели се да бъде деден окончателен отговор даколко използваните от предишните експерти методи и средства са били подходящи и отговарят ли те на съвременните специални знания в съответната област.
В правната уредба, която дават НПК и ГПК поначало е закрепена традиционната система, създадена и характерна още за 19 век. Според нея в зависимост от хронологичната последователност на извършването експертизата бива: първоначална, допълнителна, повторна.
Според броя експерти – еднолична и колективна. Според характера на специфичните знания – еднородна.
На развитието на науката доведе до възникването и на други видове – комплексна, нова, неправилно отъждествявана с допълнителна и повторна. Не са изолирани и случяи на назначаване на паралелна под формата на повторна и на арбитражна.
С оглед на това през 20 и 21 век се очертава следната система:
Еднолична и колективна
Еднородна и комплексна
Обикновена комплексна и комплексна смесена
Първоначална и допълнителна
Обикновено допълнителна и допълнетелна по време на съдебното следствие
Първоначална и повторна
Обикновена повторна и повторна състезателна
Първоначална и нова
Първоначална и паралелна
Тази система не засяга системата в специалната част.
Първоначална или основна – назначавана най – напред за изясняване обстоятелствата по делото. Тя може да остане окончателна. Може да бъде еднолична или колективна. Винаги се назначава нечетен брой експерти. Най – често тя е повторна, но може да бъде и първоначална основна, като основните проблеми, свързани с нея засягат водещия експерт, действително колективно изследване, експертно заключение в случаите на разногласие между експертите. Водещ или контролиращ експерт в колективната експертиза има най – големият опит и авторитет и може най – ефективно да организира работата, а в случай на разнограсия- и обсъжданията в допълнителните изследвания. На всички нива на експертизата участват всички експерти. При разногласия важен е начинът на оформяне на протокола. Първо се изготвя общият протокол, подписан от всички, с отразено особено мнение на несъгласните с него експерти, които изготвят самостоятелен. Първоначалната може да бъде също еднородна и комплексна. Комплексна – отразява погранични интердисциплинарни знания, знания от две или повече частни науки и извършва цялостно ,комплексно изслидване на обекта. Тя бива: - същинска комплексна
смесена комплексна
Втората съчетава чертите на комплексната с тези на еднородната → едни от задачите изискват използването на интердисциплинарни знания, или знания от две и повече настни науки, или комплексно изследване на обекта, а другата – еднородни знания.
След първоначалната експертиза може да възникне необходимост от нова. Тя се извършва след като по време на производството се установи, че представеното експертно заключение не може да бъде използвано → затова тя не е допълнителна, защото не са налице основанията за такава, не може да бъде и повторна. Основанията за назначаване на нова експертиза са:
допусната е техническа грешка от експерта или от компетентния орган във връзка с извършеното експертно изследване.
При неясно или неточно индивидуализиране на обекта на експертизата и задачите на изследването
При новооткрит сравнителен материал, даващ основание за категоричен извод вмосто направения вероятен в представеното вече заключение
При мотивирано искане за друг, различен от извършеното аспект на изследване.
Новата експертиза може да бъде възложена на същия или на друг експерт.
Допълнителна – назначава се да попълни пропуск, да даде заключение върху нов елемент, установил се в един по – късен момент. Тя се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно ясно.
Има две разновидности: - обща допълнителна –за двете фази на наказателния процес
- допълнителна – само за съдебна фаза
Повторната има две разновидности: - обикновена повторна – експертният състав се определя съгласувано от стараните или пряко от компетентния орган
-повторна състезателна – дава се възможност на страните да посочат по един или повече експерти, които заедно с определение от съда формират експертната комисия.
Паралелна - оскълява процеса и може да доведе до противоречие с назначената вече експертиза и до необходимост от назначаване на повторна. С нея се цели двойно ползване на специалните знания, а не конкуренция на назначената експертиза и така се осигурява значително по – голяма сигурност за относимостта на използваните специални знания към съответните обстоятелства по делото, за изясняване на които е назначена експертизата.
Възниква необходимост и то т н арбитражна експертиза, с която се цели преодоляване на непримирими различия между депозираните експертни заключения и приключване на спора и колебанията относно правилността на експертното заключение. В ред случаи това е неназованото съображение на страните и компетентния орган за назначаване на повторна експертиза. Главно основоние за назначаване – различие между представените експертни заключения, които са имали общ обект и задачи на изследване. Цели се да бъде деден окончателен отговор даколко използваните от предишните експерти методи и средства са били подходящи и отговарят ли те на съвременните специални знания в съответната област.