16. Следствени и съдебни версии. Видове версии в НП.

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

16. Следствени и съдебни версии. Видове версии в НП.

от balletlover » Съб Ное 28, 2009 9:45 pm

В зависимост от фазата на наказателния процес версиите могат да се представят като следствени и съдебни. Следствените версии биват първоначални и последващи.
Първоначалните обикновено се изграждат в началото на досъдебното разследване и са най - многобройни. В много от случаите са с недостатъчна вероятност на изводите и в значителна степен недобре обосновани и целенасочени. Характерна е и недостатъчната им индивидуалност. Тези версии могат да бъдат изградени и при използване на извънпроцесуални данни – например по материали на оперативно-издирвателните органи на МВР. Тези версии се изграждат за да дадат вероятното обяснение на основния факт на престъпното деяние и да очертаят вероятностната принадлежност на престъплението към един или друг състав на НК. Това се определя от факта, че в началото материалите по делото са малко и непроверени в много от случаите. Първоначалните версии имат голямо значение за организацията на досъдебното разследване. Въз основа на тях се планират следствените действия. Те се явяват ориентир за изграждането на последващите следствени версии (ПСВ).
ПСВ най-често са логично продължение на първоначалните. Те се отличават със своята обоснованост, която произтича от възможността да се изградят върху значително по-голям брой проверени факти относно престъпното деяние. Те са по-реални, не противоречат на обективното положение, което вече е изяснено. Отличават се с по-голяма надеждност и перспективност въз основа на по-голямата информация, на която са изградени. ПСВ се изграждат след приключване на първоначалните следствени действия и така съдействат за доизясняване на първоначалните версии.

Друг източник на разследване са съдебните версии. Те са изградени от съдебните органи. Те са по-малко на брой и се отнасят до по-тесен кръг от обстоятелства по делото. Изграждането и проверката им следва да бъде съобразено с разпоредбите на НПК и тактическите изисквания, разработвани от криминалистиката. В съдебното производство версиите са пряко свързани с функциите по обвинението и защитата. Биха могли да се класифицират като обвинителни и оправдателни.

Оперативно-издирвателни версии (ОИВ).
Изграждат се преди и след образуване на досъдебното производство. Специфично за тях е ярко изразеният им разузнавателен характер. Това са главно предположения за кръга от лица, сред които може да бъде установен извършителят на престъплението, за мястото на извършване, на укриване на оръжието и други. Главното предназначение на тези версии е да се определят източниците на доказателствена информация. От значение за версиите, които се изграждат при оперативната проверка, е събирането на данни за източника на сигнала за извършено престъпление. Така се проверява достоверността му. След получаване на информация за лицето, се посещава мястото, където се сочи, че е било извършено престъплението. Това не е оглед на местопроизшествието!
ОИВ зависят от количеството на постъпилата информация, от източника на сведения и от други фактори. От значение на този етап е координацията между оперативно-издирвателните органи и разследващите органи.
Установените данни нямат доказателствено значение и подлежат на съответната проверка чрез прилагане на процесуални средства за тази цел. Прилага се НПК, Закон за специалните разузнавателни средства и ЗМВР. Временно се ограничават неприкосновеността на личността, жилището и кореспонденцията.
Оперативните способи, които се използват, са наблюдение, проследяване, подслушване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция.

Източници на версиите:
Процесуални – следи, веществени доказателства, обяснения на обвиняемия, показания на свидетелите, пострадалите, резултати от претърсване, изземване, от проведен оглед, от проведен следствен експеримент, експертни заключения и прочие.
Извънпроцесуални – материалите на оперативно-издирвателните органи, средствата за масова информация и др. Основен източник са материалите по делото.
Практиката – за изграждане на т. нар. типични версии, прилага се метдът на аналогията.
Интуицията – на разследващия орган и съда

Структура на версиите:
Определя се от наказателно правната наука и от изискванията на формалната логика. Структурата включва основание на версията, изграждане на предположение и заключение (извод).
Основанията са факти, обстоятелства, сигнали и други явления, които могат да послужат за изграждане на предположение относно извършеното конкретно деяние, съответно лицата, които са го извършили. Фактите могат да са проверени и непроверени. При алтернативното умозаключение доказване на невярното потвърждава вярното.
Предположенията са същността на версията. По своята логическа същност те са съждения и умозаключения, които са проблематични. Изграждането на такива логически форми се основава на предварително известни признаци, присъщи за дадените явления. При определени условия предположенията обуславят появата и съществуването на тези явления, а при други правят невъзможно тяхното съществуване или ги променят. Предположенията се изграждат за да обяснят появата и наличието на неизвестното и да разкрият характерните признаци на престъплението. Те са логично обобщение в процеса на изграждането и образуването на основанието и предположението. Те са и следствията, изведени от версиите във форма на логични съждения.
Заключенията конкретизират следствената версия, като дават възможност за получаване на нови знания. Те са вид съждения.
Изграждането на версиите се извършва съобразно със законовите изисквания и с тези на диалектическата и формална логика – анализ, синтез, индукция, дедукция и аналогия. Изграждането започва с анализа. Това е познавателен метод, при който фактите се разчленяват мислено на съставните им признаци за да бъде разкрито особеното в тях. Действа се избирателно, като се отделят онеи факти и явления, които а специфични за това престъпление. Съществена роля при подбора има практическият опит
Синтезът обединява единичните и “разкъсани” явления и факти в един завършен вид. Позволява да се пренесат знанията от едно явление към друго и да се използват логическите връзки между явленията и предметите като по този начин се конструира следствената версия.
Индукцията е метод за получаване на общи знания от единичните възприятия. В наказателния процес запознаването с фактите и обстоятелствата по делото ззапочва с изучаване на единичните явления и факти.
Аналогията се използва главно при изграждане на типични версии. Разследващият орган посредством аналогията използва сведения за факти и явления от едно престъпление за да получи правдоподобни впечатления за друго подобно.
Дедукцията е път на мисълта, който води от общото към особеното. Не се прилага самостоятелно, а само при използване с индукцията. Чрез дедуктивния метод изградената обща версия получава развитие в частните версии или от общата се извежда частна.

Версиите трябва да отговарят на следните тактически изисквания – обоснованост, надеждност, конкретност, реалност, съгласуваност помежду им, вътрешна непротиворечивост, обективност, всестранност, своевременност. Всички версии се проверяват едновременно Практическата проверка се предшества от логическата. Версиите имат значение за планирането, очертават насоките на разследването и определят предмета на доказване по делото.
Аватар
 
Мнения: 86

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта