38. Тактическа организация на специалните разузнавателни сре

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

38. Тактическа организация на специалните разузнавателни сре

от atanassoff » Пон Ное 23, 2009 6:33 pm

38. Тактическа организация на специалните разузнавателни средства.

Използвана литература:
Беленски Р., Криминалистика., С. 2008.
Цеков Ц., Коцева Е., Криминалистика., С. 2006.
Наказателно процесуален кодекс, актуален към м. януари 2009 г.


1. Обща характеристика на СРС.

1.1. Понятие и особености.
По правната си същност СРС са специфичен способ на доказване, отличаващ се със сложен, комплексен характер, състоящ се от множество конкретни познавателни способи. При използването на СРС временно се ограничават съществени конституционни права: неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Поради това СРС имат ограничено приложение – само за тежки умишлени престъпления, изирично и лимитативно изброени в чл. 172, ал. 2 НПК. Нормативната организация на СРС е уредена в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
СРС са свързани с разследването по конкретно определено дело и се прилагат по изключение – когато не съществува друга възможност за изясняване на обстоятелствата от значение за разследваното престъпление или установяването им е свързано с изключителни трудности. СРС подлежат на съдебен контрол – предварителен и последващ. Актът, с който се произнася съдът задължително трябва да предхожа по време използването на СРС и да бъде мотивиран. Използването на СРС се извършва по особен ред, за изирично определен срок. Фактическото прилагане на СРС се извършва от органите на МВР под единното процесуално ръководство на прокурора, наблюдаващ разследването.
СРС имат смесена природа – от една страна проявяват особеностите на способите на доказване, а от друга имат характер на технико и тактико-криминалистични способи. Предвид спецификата им, в тактическата организация на СРС като способ за доказване се прилагат едновременно няколко вида СРС.

1.2. Видове.
1.2.1. Технически средства. Те обхващат електронни и механични съоражения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.
1.2.2. Оперативни способи.

(^) Наблюдение (->) Зрително и чрез технически средства се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.
(^) Подслушване (->) Чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.
(^) Проследяване (->) Зрително и чрез използване на технически средства се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.
(^) Проникване (->) Чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.
(^) Белязване (->) Поставят се белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.
(^) Проверка на кореспонденцията (->) Чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.

1.2.3. Контролирана доставка. Изразява се в непрекъснато наблюдение над контролирано лице във връзка с движението на вещ – предмет на престъпление.
1.2.4. Служител под прикритие. Действа в две хипотези – при осъществяване на доверителна сделка и при разследване под прикритие.

1.3. Доказателствено значение на СРС.
При СРС законодателят е определил доказателствения обхват на резултатите от прилагането на СРС в две направления: [1] За резултатите от прилагането им (контролираната доставка и доверителната сделка са способи, чрез които се събират веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел); Не могат да бъдат използвани резултати от СРС, получени извън направеното искане по чл. 173 НПК, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 НПК. [2] За постановя-ване на присъдата (но обвинението и присъдатата не могат да бъдат основани само на данните от СРС).

2. Основания, хипотези и ред за използване на СРС.

2.1. Основания за използване на СРС.
НПК предвижда три обстоятелства: [1] необходимостта от улесняване на разследването (доказването) на тежки престъпления по чл. 172, ал. 2 НПК; [2] невъзможност обстоятелствата от предмета на доказване по посочените в чл. 172, ал. 2 НПК престъпления да бъдат установени чрез друг процесуален способ; [3] когато, макар и да съществува друг процесуален способ, то това е свързано с изключителни трудности;

2.2. Хипотези за използване на СРС в наказателния процес.
2.2.1. Прилагането на типичните основания по чл. 172, ал. 2 НПК. Първата хипотеза е свързана с реализирането на типичните основания, предвидени в чл. 172, ал. 2 НПК. За приложението на тази хипотеза е необходимо да се извърши система от действия, която обхващат няколко момента. На първо място се изготвя мотивирано писмено искане от прокурора, наблюдаващ разследването, до окръжния съд, съдържащо информация за престъплението, описание на извършените до момента действия и резултатите от тях, данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат СРС, оперативните способи, които следва да се приложат, срока на използването. Председателят на окръжния съд или изрично оправомощен от него заместник-председател се произнася незабавно и издава писмено разрешение. В случай на отказ, това може да стори председателят на апелативния съд. На трето място се осигурява писмено разпореждане от министъра на вътрешните работи за прилагане на СРС.
2.2.2. Хипотеза на неотложност. Втората хипотеза на прилагането на СРС е свързана с основанията за неотложност, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването. Става дума само за действията на служител под прикритие, който в този случай действа по разпореждане напрокурора, наблюдаващ разследването. Дейността на служителя се прекратява, ако до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация.
2.2.3. Използване на СРС в хипотезата на чл. 123, ал. 7 НПК. Тя е свързана с необходимостта да се опазят живота или имуществото на лицата, защитени по чл. 123, ал. 1 НПК – свидетелят и/или неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. В този случай към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват СРС.

2.3. Ред за използването на СРС.
2.3.1. Срок за използване на СРС. Той е до два месеца. В случай на необходимост може да бъде продължен, но не за повече от шест месеца общо.
2.3.2. Прекратяване използването на СРС. Основания за това са изтичането на срока на разрешението, постигането на предвидената цел с използването им, когато използването не дава резултати, при опасност от разкриването на оперативните способи, когато е невъзможно прилагането им.
2.3.3. Закрепване на резултатите. То се извършва непосредствено след получаването им в две форми – писмена в протокол и чрез изготвяне на веществени доказателствени средства по реда на НПК. Трябва да има пълно съвпадение между двете форми за фиксиране. Неразделна част от протокола са веществените доказател-ствени средства, които се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението. Към протокола се прилагат скици, планове, схем и други графични изображения. В случаите, когато използването на СРС е прекратено от органа, направил искането, преди изтичане на срока, не се съставя протокол, а събраната информация се унищожава в 10 дневен срок.
Съхраняването на материалните носители се извършва от лицата, които ги прилагат и от органите на съдебната власт от момента на образуване на досъдебното производство и в хода на наказателния процес по правилата на НПК. В съдържанието на протокола изготвените СРС трябва да се посочи разрешението на председателя на съответния окръжен съд.

3. Отделни видове СРС.

3.1. Контролиран доставка.
Контролираната доставка се извършва в рамките на международното сътрудничество в борбата с престъпността с цел да се разкрият участниците в трансгранично престъпление. Тя е насочена към контролиране на лица и вещи (последните са предмет на престъпление). Контролната доставка се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на държавите, участващи в контрола. Компетентният орган осигурява безпрепятствено преминаване на конролираните лица и вещи през границата и територията на Р. България. Контролираната доставка се извършва при непрекъснат контрол.

3.2. Доверителна сделка.
Доверителната сделка представлява привидна сделка, сключена от служител под прикритие с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката. Служителят под прикритие не носи гражданска или наказателна отговорност за неизпълнението на сделката.

3.3. Служител под прикритие.
3.3.1. Понятие, регламентация и процесуални особености.
Служителят под прикритие по смисъла на чл. 10в ЗСРС е служител от компетентните служби по ЗМВР, Закона за отбраната и въоражените сили, Закона за държавна агенция „Национална сигурност” или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност. На служителя под прикритие се създава нова самоличност за прикритието му и му се дава идентификационен номер.
В НПК изрично са уредени въпросите относно наказателната отговорност във връзка с прекратяване на наказателното производство при служител под прикритие, действал в рамките на правомощията си по закон
(чл. 24, ал. 1, т. 11 НПК) и относно разпита на служителя под прикритие, като защитен свидетел по реда на
чл. 141, ал. 3 НПК.
3.3.2. Тактико-криминалистична организация на разследването.
Необходимо е на служителя да се разяснят задачите на разследването. Определя се срока на прикритието, начина на вързка с наблюдаващия прокурор, видовете веществени и писмени доказателствени средства, които би следвало да се изготвят от служителя. Определят се също така и контролираните лица, с които служителят ще трябва да влезе в контакт. Набелязват се тактико-криминалистичните способи, които биха могли да се използват в хода на прикритието. Определят се версиите, които да се проверят в хода на прикритието. Осигуряват се необходимите документи и материално-технически условия за поддържане на прикритието и др.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта