36. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване. ...

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

36. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване. ...

от atanassoff » Пон Ное 23, 2009 6:25 pm

36. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване – в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни. Особености. Различия от разпознаването на живи лица. Разпознаване в гражданското производство. Основни хипотези.

Използвана литература:
Беленски Р., Криминалистика., С. 2008.
Цеков Ц., Коцева Е., Криминалистика., С. 2006.
Наказателно процесуален кодекс, актуален към м. януари 2009 г.


1. Видове разпознаване.

В зависимост от обекта разпознаването бива на живи лица, на трупове, на предмети и на животни. С оглед характера на идентификационните признаци и на особеностите на идентификационния процес разпознаването бива по външни признаци и по функционални (динамични) признаци. От гледна точка на състоянието на обекта – разпознаване в натура и по фотоснимки. С оглед наличието/липсата на предварителна подготовка – организирано и спонтанно разпознаване. Според организацията на извършването му разпознването бива открито и скрито (при което няма пряк контакт между разпознаващия и обекта или скрито в смисъл, че е осъществено без знанието на разпознавания обект – в този случай няма доказателствена стойност).

2. Разпознаване на живи лица.

Разпознаването на живи лица може да се извърши по четири начина: по анатомични признаци; по функционални признаци; по анатомични и функционални едновременно (с изключение на гласа и речта); по анатомични и функционални признаци последователно.
С предварителния разпит се изяснява доколко са възприети цялостно и запомнени добре анатомичните и функционалните признаци на обекта, както и неговото облекло и съпътстващи признаци.
Чрез предявяването на сходни лица се осигурява обективност на извода. Не се допускат възрастови и други различия освен несъвпадения в облеклото. Предявяваните лица имат право да знаят каква е целта на разпознаването и как ще бъде извършено. Те са длъжни да съдействат с поведението и за обективно протичане на разпознаването, като изпълняват законните разпоредби, свързани с извършването му, и не разгласяват данните от предварителното разследване. Разпознаващият не бива да познава тези лица. Продължителността на разпознаването не бива да се съкращава или излишно да се удължава. По искане на разпознаващия предявените лица могат да изменят положението си.
При разпознаване по гласа и речта се осигуряват подходящи помещения, за да протече идентификационният процес при аналогична отдалеченост и близка степен на интензивност на гласа и речта и за да се избегне влиянието на зрителните възприятия при формиране на извода. Разпознаване на походката и другите функционални признаци се извършва при максимално сходни условия. Целта на разпознаването в този случай може да се запази в тайна.

3. Разпознаване на труп или части от труп.

Разпознаването на труп разкрива няколко особености: не се осигуряват сходни обекти заради особената утежнена психична обстановка; разпознаваният дава сведения и за т.нар. скрити признаци на трупа (белези, следи от хирургическа намеса); не се провежда предварителен разпит, когато липсват сведения кои лица могат да извършат разпознаването. Разпознаването се извършва обикновена или на мястото, на което е намерен или в специализираните медицински заведения.
Непосредственото предявяване за разпознаване става при спазване на общите процесуални и тактически изисквания. Когато трупът е обезобразен или поради късното му откриване са настъпили интензивни изменения на характерни негови признаци, преди предявяването се прави т.нар. „тоалет на трупа” (възстановяване на първичните признаци) от съдебен медик. Възможно е предявяване на части от труп, ако съдържат достатъчно характерни признаци.
Разпознаването може да се завърши с положителен идентификационен извод или с извод, че разпознаващият е виждал приживе лицето, но не може да установи демографските му характеристики.

4. Разпознаване по фотоснимки. Разпознаване на предмети и животни.

Разпознаването по фотоснимки се извършва, „когато не е възможно да се покаже самото лице”
(чл. 171, ал. 4 НПК). Става дума както за фактическа, така и за юридическа невъзможност (напр. обвиняем е отказал участие в разпознаване). Обекти могат да бъдат живи лица, трупове, предмети и съвкупност от предмети, ако при фотографското им фиксиране са отразени идентификационни признаци. Спазват се общите процесуални и тактически изисквания. Снимките се изготвят по възможност по правилата на опознавателната фотография. Те са еднакви по размер и отразяват обектите в сходни положения. Предявяват се най-малко три снимки на три различни сходни обекта.
При разпознаване на предмети особено значение има предварителния разпит. Той позволява да се реши тактически целесъобразно ли е извършването на разпознаване. Подробно се описват обстоятелствата, при които е наблюдаван идентифицираният предмет. Той се предявява сред други еднородни предмети – най-малко три.
Разпознаването на животни се извършва, когато свидетелят е дал сведения за определено животно, придружавало извършителя на престъплението, и когато може да се изгради обосновано предположение, че ще се установи собсвтеникът на животното и това има значение за разследването. Спазват се общите тактически правила. Когато разпознаващият е заявил, че е собсвтеник на животното, трябва да се следи реакцията му, за да се установи дали е налице разпознаване на разпознаващия от животното.

5. Разпознаване в съдебно заседание.

5.1. Основания за извършване.
Основания за разпознаване в съдебно заседание са налице в няколко хипотези: когато разпознаване не е проведено в стадия на разследването и нуждата от използването му не е отпаднала; ако в хода на съдебното следствие се открият нови обстоятелства, които оправдават извършването на разпознаване; ако се приобщят нови веществени доказателства или се призоват нови свидетели и възникналите във връзка с това въпроси могат да бъдат изяснени с помощта на разпознаване.

5.2. Подготовка и извършване – особености.
Характерна особеност на подготовката е извършването й от колегиален орган – съда. При определянето на мястото на разпознаването в системата на другите следствени действия следва да се има предвид, че в много случаи е тактически целесъобразно то да се проведе непосредствено след разпита на подсъдимия.
Предварителният разпит на разпознаващия се провежда в условията на публичност и състезателност. Това не позволява да се ограничи предметът на разпита само с обстоятелствата, относими само до разпознаването. Фиксирането на резултатитите от разпита не се отразя в самостоятелсен протокол. С повече трудности е свързано осигуряването на сходни обекти. При разпознаване на предмети сходните обекти се осигуряват преди съдебното заседание на база показанията респ. обясненията от досъдебното производство.
В хода на непосредственото предявяване за разпознаване се държи сметка за влиянието на публичността върху психологическат аобстановка и на състезателността върху обективността на изводите. Повече са опасностите от нарушаване на самостоятелността на заключението поради съзнателно или неволно външно внушение. При разпознаването присъства целият състав на съда, гражданският ищец и ответник и другите участници в процеса. Необходимо е разпознаващият не само да посочи разпознатото лице, но и да обясни по кои признаци го е разпознал. Възможно е разпознаване и по фотоснимки.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта