33. Разпит пред съдия и в съд. производство.

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

33. Разпит пред съдия и в съд. производство.

от atanassoff » Пон Ное 23, 2009 6:19 pm

33. Разпит пред съдия. Разпит в съдебното производство.

Използвана литература:
Беленски Р., Криминалистика., С. 2008.
Цеков Ц., Коцева Е., Криминалистика., С. 2006.
Наказателно процесуален кодекс, актуален към м. януари 2009 г.


1. Обща характеристика и основания за извършване.

1.1. Понятие и особености.
Разпитът пред съдия е нормативно уреден в чл. 222 и 223 НПК. Извършва се на обвиняем и свидетел.
Разпитът пред съдия се извършва само в досъдебната фаза на наказателното производство. В зависимост от възможността за преценка на извършването му, той има условно-задължителен характер. Може да се извърши, както по искане на разследващия орган, така и по искане на обвиняемия и неговия защитник, както и свидетелят, когато има интерес да приключи участието си в процеса на досъдебна фаза. Неизвършването на разпита предотвратява възможността за противопоставяне на изменените свидетелски показания или обяснения на обвиняемия на съдебната фаза.
Субект на разпита може да бъде прокурорът, следователят, дознателят. Извършва се пред „съответния първоинстанционен съдия”. С участието си в разпита съдията изпълнява удостоверително-контролни функции. Разпитът пред съдия би могъл да се извърши както като първоначален, така и като повторен. Той се извършва в системата на първоначалните следствени действия по изключение – когато се касае за разпит на свидетели очевидци и са налице изрично посочените в чл. 223 НПК обстоятелства – продължително отсъствие от страната и тежко заболяване. Компетентния орган на досъдебното производство е суверенен в преценката си на основанията за извършването на разпита.

1.2. Основания за извършване на разпита.
1.2.1. Общи основания. Общите основания за провеждане на разпит пред съдия не зависят от процесуалното качество на разпитвания – обвиняем или свидетел. Те се определят от две групи обстоятелства – 1) от опасността от несъбиране на гласни доказателствени средства по различни начини респ. опасността за тяхното умишшлено изменение и 2) от доказателствената стойност и тежест на обясненията на обвиняемия и свидетелските показания.
1.2.2. Непосредствени основания. Визираните в чл. 223, ал. 1 НПК обстоятелства в значителна степен конкретизират общите основания и обхващат две групи хипотези.
На първо място това са причини, които правят невъзможно явяването на свидетеля в съдебно заседание. Такива са състояние на тежка болест (относимо към момента на вземане на решението за извършване на разпита пред съдия и очакваното време на провеждане на съдебното следствие); продължително отсъствие от страната респ. при разпит на чужденци, пребиваващи в страната; други причини, които правят невъзможно явяването на свидетеля. Второто непосредствено основание се определя от необходимостта от закрепване показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина.
Законодателят не е посочил непосредствени основания за разпита на обриняемия. На практика това са случаите когато има опасност обвиняемия да се отклони от наказателното производство, при искане за извършване на разпита от обвиняемия или неговия защитник (при което се очаква самопризнание) и когато има основания да се очаква, че обвиняемия може да промени обясненията си по време на съдебното следствие или да твърди, че не си спомня нещо.

2. Подготовка, извършване и фиксиране на резултатите от разпита.

2.1. Особености на подготовката.
На първо място следва да се проучи личността на разпитвания. Следва определяне на предмета на разпита и на въпросите, които ще се задават, както и тяхната последователност. Определя се мястото на извършване и времето на разпита съобразно чл. 138, ал. 1 НПК. Осигурява се явяването на свидетеля или на обвиняемия и неговия защитник т.е. извършват се валидно действията по призоваването им по реда на чл. 178 и сл. НПК. Осигуряването на свидетеля става по реда на редовното призоваване или по реда на принудителното довеждане съобразно разпоредбата на чл. 71 във връзка с чл. 120, ал. 3 НПК.

2.2. Извършване на разпита.
Разпитът следва да се извърши от компетентния орган на досъдебното производство при спазване на изискванията характерни и за разпит, извършван не пред съдия. Същинският разпит протича в две части – свободен разказ и задаване на въпроси, като не разкрива особености и различния спрямо общите особености на разпита. Не бива да се допуска разпитът да се води от съдията.

2.3. Фиксиране и оценка на резултатите от разпита.
Съставянето на протокола е задължения на компетентния орган на тази фаза на процеса. Не бива да се допуска протоколът да се оформя по какъвто и да е начин от съдията. Той ще трябва да подпише протокола само като един от участниците в разпита. Протоколът се предявява на разпитваното лице и на защитника (ако такъв участва в разпита). В случай на допуснати неточности или направени бележки, искания или възражения във връзка с извършването на разпита, то те трябва да се отстранят и протоколът да се подпише от участниците.
Проверката и оценката на резултатите съпътсвтат цялта процесуална дейност, свързана с доказването в процеса и са логическо продължение на извършването на разпита. В хода на оценката е необходимо да се извъри класификация на получената информация с оглед нейната доказателствена стойност, достоверност и пълнота, да се анализират причините, на които се дължат непълнотите или неточностите, да се изследват източниците на информация на разпитвания. Оценката на резултатите се извършва както от разследващия орган, така и от защитата.

3. Съдебен разпит.

3.1. Особености на разпита в съдебното производство.
3.1.1. Процесуални особености. Те се отнасят до няколко обстоятелства. На първо място събирането на гласни доказтелствени средства има условно задължителен-характер. Със съдебния разпит могат да се изяснят всички обстоятелства, включени в предмета на доказване – фактът на извършване на престъплението и участието на обвиняемия в него, обстоятелства от значение за определяне на отговорността на обвиняемия, характерът и размерът на причинените вреди и причините и условията, способствали за извършване на престъплението. При съдебния разпит намират пълното си проявление някои от основните начала на процеса. Това са принципът на публичност, както и принципите на непосредственост, устност и непрекъснатост, състезателното начало. Съдебният разпит се извършва пред колективен и колегиален орган. Съдебното следствие се извършва в значително по-кратки срокове в сравнение с досъдебното производство.
3.1.2. Криминалистични особености. Следва да се има предвид, че при съдебния разпит е известна позицията на разпитваните лица по отношение на фактите и обстоятелствата, съставляващи предмета на разпира. Съдебният разпит разкрива в тактическата си организация характерните черти на последващ разпит. В съдебното следствие не е необходимо да бъдат разпитвани всички свидетели, които са разпитани в досъдебното производство. Той се извършва във време значително отдалечено от момента на извършвне на престъплението, което оказва влияние върху изчерпателността и конкретността на показанията. Съществуват специфични психологически особености на възпроизвеждането от разпитания.

3.2. Подготовка и извършване на съдебния разпит.
Подготовката на съдебния разпит преминава през проучване на материалите, определяне на лицата, които могат да бъдат призовани, проучване на показанията от досъдебното производство, уточняване на въпросите, които ще бъдат задавани, осигуряване на доказателствата, които биха могли да се предявят при разпита.
Характерно за извършването на разпита е използването на два много важни тактико-криминалистични способа: кръстосан разпит и шахматен способ. Кръстосаният разпит е способ, при който насрещните страни в процеса разпитват едно и също лице за едни и същи обстоятелства. Шахматният способ по своята същност се изразява в задаване на въпроси за едни и същи обстоятелства на различните лица. Той е удачен, когато събитието е било извършено в съучастие или е възприето едновременно от няколко свидетели. Разпитът отново може да протече в свободен разказ и задаване на въпроси.
При извършване на съдебния разпит е възможно да се приложи един тактически способ, който е процесуално закрепен – прочитане на показанията, дадени на досъдебното производство (чл. 279 и 281 НПК). Този способ разкрива своето приложение когато между тях и показанията, дадени на съдебното следствие има съществено противоречие и когато разпитваният отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо. Една от необходимите предпоставки за прочитането на показанията е те да са получени при разпит пред съдия.

3.3. Разпит на подсъдим.
Разпитът на подсъдимия е първото проецсуално следствено действие в съдебното следствие. Непосредствено преди разпита обвинителният акт се прочита от прокурора. разпитът започва със запитване към подсъдимия от председателя на съда разбрал ли е в какво се обвинява, след което го поканва да даде обяснения по обвинението. Предмеът на разпита на подсъдимия се определя от предмета на доказване по чл. 102 НПК.
Редът за задаване на въпросите е нормативно закрепен в чл. 277, ал. 3 и 4 НПК. На подсъдимия се задават въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник; гражданския ищец и неговия повереникл гражданския ответник и неговия повереник; другите подсъдими и техните защитници; защитника на подсъдимия.
Когато подсъдимите са двама или повече са възможни няколко подхода:
(->) Разпитът да се извърши съобразно формата на участие в престъпната дейност – най-напред извършителят, а после помагачът и подбудителят;
(->) Да се разпита най-напред онзи подсъдим, от когото се очакват добросъвестни показания или възможно самопризнание;
(->) Когато има отношения на звисимост между отделните подсъдими или когато някой от тях е малолетен, първо се разпитва подчинения респ. малолетния;
(->) Допустим е разпитът на някой от подсъдимите в отсъствие на другите подсъдими, когато това се налага за разкриване на обективната истина.

3.4. Разпит на свидетел.
Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите сидетели. Член 280, ал. 1 НПК няма императивен характер. Съдът по свое усмотрени може да преценява и изменя този ред. Предметът на разпита на свидетел обикновено е аналогичен с този от досъдебното производство, но той може да бъде и стеснен или разширен, когато се установи, че свидетелят не е дал изчерпателни показания и са му известни допълнителни факти и обстоятелства.

3.5. Фиксиране на резултатите.
Фиксирането на резултатите от съдебния разпит се извършва чрез протокола за съдебноо заседание по реда, предвиден в чл. 311 и 312 НПК.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта