32. Самопризнание и алиби на обвиняемия.

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

32. Самопризнание и алиби на обвиняемия.

от atanassoff » Пон Ное 23, 2009 6:17 pm

32. Самопризнание и алиби на обвиняемия – същност, значение и тактически особености на представянето и проверката.

Използвана литература:
Беленски Р., Криминалистика., С. 2008.
Цеков Ц., Коцева Е., Криминалистика., С. 2006.
Наказателно процесуален кодекс, актуален към м. януари 2009 г.


1. Понятие, специфики и видове самопризнание.

Самопризнанието е изявление на обвиняемия, с което той признава определени или всички факти по повдигнатото срещу него обвинение. По процесуалната си природа самопризнанието е доказателствено средство.
Специфичните черти на самопризнанието са няколко. То се отличава с това, че от съдържателна страна може да се отнася до всички обстоятелства, свързани с извършеното престъпление и включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. При получаването му е необходимо да бъде спазена предвидената в закона процесуална форма.
Самопризнанието бива два основни вида с оглед на съдържанието си: пълно – когато се отнася до всички елементи от предмета на доказване и частично – когато се отнася само до отделни елементи от предмета на доказване или фактическия състав на разследваното престъпление. Самопризнанието може да се отнася както до обективната, така и до субективната страна на престъплението. Не бива да се изисква самопризнанието да визира всички обстоятелства от предмета на доказване, но за да е налице самопризнание, то трябва да е релевантно към обстоятелствата, визирани в чл. 102 НПК. В повечето случаи в съдебната практика, когато обвиняемият прави признание, съдът не е приел друга фактическа обстановка, различна от установената с признанието.

2. Тактика особености на представянето и проверката.

2.1. Получаване на самопризнанието.
Първата възможност за получаване на разпоредбата на чл. 210 НК още при образуванто на наказателното производство – това е личното явяване на дееца и заявлението му, че е извършил престъпление. Получаването на признанието в този случай няма процесуална стойност, ако не бъде извършен след това процесуално годен разпит, в който по надлежния ред да се оформят данните от законния повод като годно доказателствено средство. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС. Самопризнанието може да бъде получено при извършването на предвидените в закона процесуални способи за събиране и проверка на доказателствата, стига те да са извършени в съответствие с предписания от него ред.
Самопризнанието трябва да е направено пред компетентния орган, извършващ разследването. Недопустимо е като самопризнание, изявление на обвиняемия, направено пред трето лице преди образуването на предварителното производство, с което той казва, че е извършил определено престъпление. Най-често в следствената и съдебната практика самопризнанието се получава при депозиране на обясненията на обвиняемия при неговия разпит.

2.2. Защита на обвиняемия.
В случаите на задължителна защита, следва, с оглед интересите на обвиняемия да участва защитник при разпита на обвиняемия и депозиране на показания (обяснениея), съдържащи признание. Участието на защитник представлява гаранция за процесуална прецизност и извършването на процесуално-следствените действия в съответствие със закона. Защитникът се явява свидетел на факта, че показанието е депозирано доброволно, а не чрез заплаха или насилие или е изфабрикувано.

2.3. Мнимо самопризнание.
Причините дадено лице да направи мнимо самопризнание са от различен характер – за да се предпази трето лице от наказателно преследване, поради очакване на изгода от признанието или облекчено отношение при разследването от органите на предварителното производство и по-лека присъда.

3. Правни последици на самопризнанието.

Правните последици, до които може да доведе признанието, са в две насоки: по отношение развитието на наказателния процес и по отношение на приложението на материалния закон при постановяване на присъдата.

3.1. Процесуални последици.
Със самопризнанието обаче не отпада задължението на органите на досъдебното производство и съда да събират други доказателства по делото. Особена хипотеза на самопризнанието в съдебната фаза на процеса е свързана с разпоредбата на чл. 371 НПК – при съкратеното съдебно следствие, когато се извършва предварително изслушване на страните. В този случай подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствента част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства по тези факти.

3.2. Материалноправни последици.
Възможно е да се срещнат решения в две насоки – третиране на самопризнанието като смекчаващо вината обстоятелство и решения, които го игнорират при постановяването на присъдата.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта