31. Разпит на обвиняем.

Разработки по Криминалистика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

31. Разпит на обвиняем.

от atanassoff » Пон Ное 23, 2009 6:16 pm

31. Разпит на обвиняем. Общи особености и изисквания на провеждане. Особености на разпита на непълноле-тен обвиняем.

Използвана литература:
Беленски Р., Криминалистика., С. 2008.
Цеков Ц., Коцева Е., Криминалистика., С. 2006.
Наказателно процесуален кодекс, актуален към м. януари 2009 г.


1. Обща характеристика и основания за извършване.

1.1. Обвиняем.
Обивняем е накзаелно отговорно лице по смила на Общата част от НК, срещу което са събрани достатъчно доказателства за виновността му в извършването на престъпление от общ характер и не са налице основания за прекратяване на накзателното производство. Обясненията на обвиняемия са годно доказателствено средство, когато са събрани по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. В съдебната фаза фигурата на обвиняемия се преобразува във фигура на подсъдим.

1.2. Обша характеристика на разпита на обвиняем.
Процесуалната предпоставка за разпита е предявяването на постановлението за привличане на обвиняем, след което разпитът се извършва незабавно. Разпитът има характер на задължително следствено действие (арг. от чл. 221 НПК). Първоначалният разпит на обвиняемия не подлежи на тактическа преценка. Извършва се с оглед гарантиране и спазван на правото на обвиняемия да дава обяснения. С оглед на правото на защита на обвиняемия в хипотезите на задължителна защита и когато обвиняемият поиска това, разпитът му се извършва с участието на защитник. Обвиняемият не носи процесуална и материално правна наказателна отговорност за достоверността на получените при разпита обяснения. По преценка на разследващия орган разпитът на обвиняем може да се извърши пред съдия от съответния първоинстанционен съд – чл 222,
ал. 1 НПК. Когато има привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно (чл. 138,
ал. 6 НПК). Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина – чл. 115, ал. 2 НПК.

1.3. Основания за извършване на разпита.
Фактическото основание за провеждането на разпита произтича от необходимостта да се изяснят някои обстоятелства от предмета на доказване чрез гласни доказателствени средства, каквито са обясненията на обвиняемия.
Юридическото основание за разпита е повдигнатото и предявеното преди това обвинение към определено лице.

2. Подготовка за извършване на разпита.

2.1. Обща характеристика.
Подготовката за разпита се отличава с това, че е насочена към гарантиране спазването на процесуалните правила и криминалистичните изисквания за извършването му. Подготовката съдейства за намирането на оптималното в процесуален и тактически аспект решение на задачите на разпита и на разследването като цяло.

2.2. Тактико-криминалистични изисквания.
2.2.1 Проучване на материалите по делото. От тях съществено значение имат тези с процесуален хатактер и доказателствено значение. Въпреки това необходимо е да се проучат всички материали, дори и тези които нямат пряк процесуален характер.
2.2.2. Изграждане на следствени версии. Изграждат се версии за връзката на обвиняемия с другите участници в процеса, както и за фактите, които може да установи с обясненията си обвиняемия, за мотивите за извършването на престъплението, за личностните характеристики на обвиняемия и други.
2.2.3. Определяне времето на извършване на разпита. Времето се определя в два аспекта – определяне на разпита в системата на останалите процесуално следствени действия (съобразно чл. 221 НПК за незабавното извършване на разпита на обвиняемия след предявяване на постановлението за привличане не се суспендира възможността за тактическа преценка въобще) и определяне на продължителността на разпита.
2.2.4. Определяне на последователността, в която да бъдат разпитани обвиняемите. Възможни са два подхода. На първо място да се изхожда от следните критерии – очакван обем информация, очаквана достоверност на информацията, връзката между обвиняемието и другите участници в процеса, обемът и съдържанието на събраната до момента информация, отношението на отделните обвиняеми към разследваното престъпление, очакваната продължителност на разпита. На вторто място е възможно да се изхожда от фактическата (темпорална) и логическа последователност на отразяване на механизма на престъплението в обективната действителност.
2.2.5. Определяне на мястото на извършване на разпита. Най-често това е кабинета на разследващия. Няма пречка да се извърши и на територията на местопроизшествието, но това по-скоро важи за повторния разпит.
2.2.6. Определяне на други участници в разпита. Защитникът участва в разпита на обвиняем предвид две обстоятелства: когато са налице хипотезите на задължителна защита по чл. 94 НПК и когато обвиняемият направи искане да даде обяснения в присъствието на защитник. Преводач участва след установяване на факта на невладеене на езика. Такъв се назначава по инициатива на органите на досъдебното производство и винаги, когато обвиняемият е направил искане за това (без оглед на степента на владеене на езика). Когато обвиняемият е глух и/или ням се назначава тълковник.
2.2.7. Определяне на тактическите способи, коио ще бъдат използвани при разпита. Най-често се използват предявяване на доказателства, задаване на система от въпроси, детайлизация на разпита, промяна в темпа на разпита, способът на внезапност, шах-матния способ на разпит, използване на система от веществени доказателства, конкретизация на разпита.
2.2.8. Определяне на въпросите, които ще бъдат задавани и тяхната поредност. Всеки въпрос представлява единна система, която се състои от фактологическа и прогностична част.
2.2.9. Проучване на личността на обвиняемия. От значение са демографските и обществените характеристики на личността на обвиняемия, условията и начина на живот, моралните и интелектуалните качества. Следва да се съобразят психическите особености и здравословното му състояние, както и дали има данни за асоциално поведение.

3. Извършване на разпита.

Извършването на разпита следва да се извърши при следната последователност. На първо място се снема самоличността на обвиняемия. Следва установяване в какви отношения се намира с други обвиняеми и участници в производството. Разясняват му се правата по чл. 55 и чл. 138 НПК. Уведомява се за изготвяне на звуко- и видеозапис, ако това е предвидено при подготоивката на разпита.
Същинският разпит на обвиняем започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканв да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото. Свободният разказ има съществена роля за очертаване на защитната позиция на обвиняемия и свързаните с нея тези. Задаването на въппроси се извършва след приключване на свободния разказ (то няма задължителен характер).
При изготвянето на протокола за разпита е необходимо да се търси максимално съответствие между устната реч и писмения й запис. Недопустимо е да се извършват стилови корекции и „оформяне” на обяснениеята на обвиняемия. Ако по време на разпита са използвани схеми, скици, чертежи и т.н., те се прилагат към протокола.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта