Същност

Екологичните проблеми на съвременното общество и ролята на правото в тяхното разрешаване. Правомощия на отделните органи и администрации.

Същност

от edelvais » Пет Окт 12, 2007 2:09 pm

1.Същност на противоречията в системата “общество-околна среда”, развитие на глобалните екологични проблеми и състоянието им при съвременното обществено развитие. Основни екологични понятия.Екологизация на правото и ролята правото като социален регулатор за разрешаването на екологичните проблеми.


През 60-70-те год. на ХХв. възникват много теории.През този период се зараждат и първите екологични движения.Цялостна теория няма-поставят се отделни проблеми.
Според материалистичната доктрина движението на материята се приема за основно нейно свойство.Това движение се разглежда през ХVІІІ-ХІХ в. на 3 равнища:
1.равнище-нежива природа.
Действат относително точни закони с ясни причинно-следствени връзки.Те описват движението на материята на това равнище.
2.равнище-на живата природа.
Действат законите на биологията,биохимията,биофизиката,генетика.За това равнище е характерно,че материята придобива свойството при определени външни условия да може да се самовъзпроизвежда в разнообразие от външни форми-биологични форми.
3.равнище-социално ( обществено).
Действат и социални закони.Характерно:освен , че материята се възпроизвежда в хомосапиенс , съществува възможност проявена в човека да възприема информацията от обкръжаващата среда ,информацията да се обработва и на базата на този анализ човекът да определя своето поведение. Първостепенни в човека са социалните цели,а те се определят чрез този процес на възприемане и анализ на информацията-това отличава човека от други биологични видове-разум , способност да мисли.
Материалистите твърдят , че между тези 3 равнища има съотношение на взаимовръзка на принципа база –надстройка ( нежива природа – жива природа – социум ).
Проявлението на екологичните проблеми е всъщност един обективен и закономерен резултат на самото движение и той се проявява като противоречие между целите на развитието на равнище ( подобряване на начина на живот ).От една страна ние сме биологични индивиди и като такива се нуждаем от блогоприятна природна среда , а от друга като социални индивиди , на базата на този процес на възприемане на информация и възможност за абстрактна обработка на информацията въздействаме върху околната среда, стремим се да подобрим начина си на живот. Като мислещи същества ние се нуждаем от тази информация.Това противоречие между биологична и социална същност не се е проявило изведнъж , а се проявява в резултата на развитието социалното същество.Противоречието се засилва в исторически аспект с развитието на материалното производство.В настоящият момент човек има такива възможности , които надхвърлят по потенциал на въздействието и мащаб естествените глобални процеси.Този съвременен етап на развитие е настъпил в средата на ХХв.-около 50 г.Външни белези за това са :
- овладяване на атомната енергия;
- развитие на компютърните технологии.
Обективни фактори:
- равнище на производството и технологиите;
- географски и климатични особености;
- степен на увреждане компонентите на околната среда.
Субективни фактори:
- водената политика;
- равнище на екологична култура:-на отделни индивиди ; - на обществото.
Екологични понятия
1.Екология – 1866г. Ернет Хекел –научна дисциплина обясняваща взаимовръзките между живите организми и околната среда.Днес се разглежда като социална наука , занимава се с връзката между общественото развитие и проблемите които то нанася в околната среда.
Науката е интердисциплинарна – използва научни дисциплини на други науки – биология , химия , физика , химия и т.н.
2.Биосфера – част от земната обвивка, пространствена среда на развитие на живата материя.
3.Ноосфера – е онази част от биосферата и около земното пространство, в която обществото и биосферата си взаимодействат и която се изменя под въздействието на човека.
4.Околна среда – понятието се разглежда в сравнение с две други понятия :
1.природна среда ;
2.жизнена среда.
Околната среда е комплекс от естествени и антрипогенни фактори и компоненти които се намират в състояние на взимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живото, здравето на хората,културното и историческо наследство.Това е легалната дефиниция за околна среда.Компонент-атмосферния въздух , водите , почвата,земните недра , природните обекти, минералното разнообразие и неговите елементи.Фактор-биват: естествени и антропогенни-вещества , процеси , рискови енергийни източници.З-на за опазване на околната среда под фактори разбира , тези фактори които влияят негативно.
5.Природна среда – понятието се използва в нормативните актове , като понятие , свързано с тази част от околната среда с най-малко повлияние от човешкото въздействие ( защитените природни обекти и главно защитените територии ).
6.Жизнена среда –това е онази урбанизирана среда , в която се осъществява човешката дейност ( населените места ).Там естествените компоненти на природата са най-силно модифицирани под влияние на човешката дейност.
Екологизация на правото
Тенденция , която се проявява в развитието на нормативната система , изразяваща в постепенно навлизане на все повече норми , които имат за цел да регулират отношенията във връзка с опазване на околната среда.Дори в най-древните нормативни източници има норми с екологична насоченост във връзка с природни обекти , чиято защита е била във връзка с защитата на правото на собственост.С развитието на обективното право повече норми са били насочени към регулиране на отношенията във връзка с опазване на околната среда.Навлизането на норми с екологична насоченост наричаме екологизация на правото.
Ролята на правото като социален регулатор –правото се използва за разрешаване на екологични проблеми , защото е най-ефективния социален регулатор за коригиране на човешкото поведение.
Аватар
 
Мнения: 135

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта