Лекции по медицинско

Предмет, система и източници на медицинското право. Правен режим на лечебните заведения.

Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:09 pm

1.Предмет, система, източници

Предмет – дискусионен в Б-я и в чужбина по отношение на неговия обем и съдържание. Няма закон или друг нормативен акт, който да го дефинира. Предметът се определя от доктрината. Възприето е становището, че това са тези обществени отношения, които се реализират в сферата на здравеопазването между следните субекти: държавни и обществени органи, медицински специалисти, пациенти и трети лица. Това е най – спорният предмет от видовете спорни дискусии, но според нас обхващат всички правоотношения в сферата на здравеопазването. Вследствие на предмета е и наименованието. Наименованиеот условно и за краткост се възприема и нлага като Медицинко право. Единственият нормативен акт у нас е Наредба № 39 за следдипломна квалификация в системата на здравеопазването и в нея се използва наименованието на специализираната квалификация за юриста: Правно регулеране на здравеопазването, здравно законодателство, здравеопазно право.
Система – също е спорна, но все повече се налага и възприема разбирането за разделяне на обща и специална част. Има мнения от почти всички специалисти в Административното право, че специалното част на Административното право, която е свързана с регулиране и управление на здравеопазването включва и предмета на медицинското право. Съществуват провоотношения със смесен отраслов характер, такива, които не могат да се причислят към публичноправните правоотношения. Дали специалната част на Административното право включва и всякакво законодателство, свързано с този отрасъл → говорим за САМОСТОЯТЕЛНА СИСТЕМА.
Обща част – Всички правни въпроси, свързани с утвърдените отласли в правото – гражданска, наказателна, конституционна, трудовоправна, административна.
Специална част – Тези правни въпроси, които на могат за да се включат ва рамките на конкретен правен отрасъл, понеже ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ Е МУЛТИОТРАСЛОВО – трансплантация, изкуствена репродукция, - ефтаназия.
Източници – всички нормативни актове, съдържащи правни норми, регулиращи обществени отношения от предмета на Медицинското право.
Конст. – чл 29, 47, 48, 52, 55
С К се урежда въпросът за гарантирането на првното осигуряване на лицата.
Въвежда се държавен контрол върху дейността на лечебните заведения, върху производството и търговията с лекарства и медицинска техника.
Забранява се принудителното лечение на граждани, освен когато изрично е предвидено в закон.
Забраняват се медицински и научни опити върху граждани, ако не са дали своето изрично съгласие.
Закони : Закон за здравето
Закон за лечебните заведения
Закон за лекарските продукти в хуманната медицина
Закон за здравното осигуряване
Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите – сега лекари по дентална медицина.
Допълнителни : Закон за трансплантацията на органи, тъкани и клетки
Закон за контрол на наркотичните вещества
Закон за здравето – отменя действащия 20 г. Закон за народното здраве. Влиза в сила 2005г. Урежда всички основни въпроси от Общата част на Медицинсктото право, като: компетентност на органите на управлението, на здравната информация, защита на данните, правоотношения между всички лица при оказване на медицинска помощ, правата и задълженията на пациента, медицински експертизи, админ – нак отговорност и някои въпроси от специалната част – репродукция, задължително лечение, медицински експерименти. Това е конституцията на здравеопазването у нас.
Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина - най – нов – април 2007 г. и урежда въпроси за търговията с лекарства и употребата на лекарства, клиничните изпитвания на нови лекарства, рекламирането им.
Закон за лечебните заведения – опр какви са видовете лечебни заведения у нас, в които е възможно и разрешено да се извършва лечение. Регламентацията е строга – регистрационни режими, санкции, затваряне на лечебните заведения.
Закон за здравното осигуряване – системата на здравното осигуряване в страната, начинът на събиране на здравноосигурителните вноски, на разходване на средствата зе лечение.
Закон за съсловните организации на лекарите и докторите по дентална медицина – създ се 2 съсловни орг .- на лекарите и стоматолозите. Задължително членство на всички лица, упражняващи професията, като условие за това упражняване. Създава се вътрешен съсловен контров върху спазването на етичните правила от лекарите. При нарушения на етичния кодекс - наказания вътре в съсловието.
Подзаконови н. а. – голям брой, над 100, почти нама друг отрасъл с такава обширна подзаконова регламентация. Според ЗНА всеки подзаконов н а урежда конкретни детайли и доразвива закона. В здрамеопазването детайите са многобройни с оглед целта ан закона.
Наредба за спешната медицинска помощ – когато пациентът е в състояние, застрашаващо неговия живот.
Наредба за неотлажната медицинска помощ - състоянието изисква такава, но не застрашава пряко живота, въпреки че евентуална забава би задълбочила здравословния проблем.
ПЪРВАТА РАЗЛИКА Е В ЗДРАВНИЯ СТАТУС НА БОЛНИЯ.
ИМА АБСОЛЮТНО НОРМАТИВНО РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА ВРЕМЕТО ОТ ПОВИКВАНЕ, ДО ПРИСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТНИЯ ВИД МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ 20 МИНУТИ ЗА СПЕШНА И 30 ЗА НЕОТЛОЖНА, КАТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ РАДИУСЪТ НА МЯСТОТО, ДО КОЕТО ТР ДА ДОСТИГНЕ КОЛАТА НА МЕД. ПОМОЩ.
При спешната медицинска помощ ако транспортът на екипа дефектира по пътя
→ всички водачи на моторно превозно средство са длъжни да го предадат, за да пристигне на време екипа, а ако не → екипът е длъжен да спре водачите.

Международноправни актове като източници:
Споготби между Б – я и други държави обикновено за медицинско обслужване на граждани от едната държава в другата, отношения на спешност, на заплащане.
Подписаната от Б – я Биоконвенция – Конвенция за правата на човека и биомедицината – вече става и вътрешен н а.
Актове от Международното право, които нямат правна сила, защото не са конвенции или споготби, а регламенти, декларации, препоръки с пожелателен характир.
На Световната здравна организация, спазва се на базата на етиката и взаимните отношения.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:11 pm

2.Възникване и развитие.
Разлика от подобни дисциплини.
В Б - я в началото на двайсти век доктрината и юриспруденцията са били доста развити в тази сфера, но учените, които са се занимавали с тези въпроси, са били съдебни медици, а не уристи, но въпреки това техните учебници и сега се ползват. Професор москов е слажил основите на Медицинското право в Б – я. Законодателството е било в апогея си. 29 г.- Законът за народното здраве – съвършен и прецизен. Тогава НК е уреждал почти същите престъпления,каквито и сега. Има конкратни правни норми – защите срещу шарлатанството в медицината. Сега се казва неконвенционални методи, уредени са, но защита няма.
Съдебната практика е развита. 40 – те е закрита от ВАС частна болница с експертиза.
В света:
Исторически аспект –в Римското право получава широко развитие, уреден е статутът на лекаря, отн лекар – пациент, статутът на зародиша.
Характеризира се с различна насоченост в защитата на субектите. В Стария Рим се отдава предпочитание защитата правата на пациентите - благородници. При смърт на пациент в резултат лекарска грешка лекарят заема местото на роб, ако пациентът е бил роб. Атина – законодателството минава в защита на лекаря - освободен от военн повинност, при случай на задържане и мярка за неотклонение - парична гаранция, с мотива, че неговите познания са нужни на обществото.
Разлика с други учения и дисциплини
Медицинската етика и деонтология - в медицинските факултети. Разлика и прилика. При професионалната етика и деонтология - наука за професионалния дълг, изучаваните норми са свързани с морала, етиката и не са правни.
Формират само вътрешното убеждение и мотивация на адресатите.
Правните норми- по силата на своята задължителност под страх от сдържавна принуда. Етичните норми се пре„връщат в правни, ако законодателят ги регламентира.
Биоетиката- с по - широк обхват, касае не само отношуенията лекар – пациен, но обхваща генно инженерство, опити върху животни, влияние на околната среда върху човешкото здраве.
Развитие по света в момента – учебна дисциплина, задължителна по цял свят.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:13 pm

3.Правен режим на лечебните заведения

Уреден е в Закона за лечебните заведения. Сички лечебни заведения са с търговско – провен статут. Те са ЮЛ – търговски дружества и кооперации или ФЛ – еднолични търговци или упражняват свободна професия по смисъла на чл. 1 ал 1 ТЗ. Макар за са търговци по смисъла на ТЗ, те имат специален предмет на дейност, който включва само извършването на мецицинска дейност и търговски сделки единствено за нуждите на пациентите – снабдяване с храна, с лекарства. Първото условие при създаване на лечебно заведение е то да бъде вписано в Търговския регистър като търговец. Законът за лечебните заведения въвежда административно – правен ражим за тяхното създаване, който е два вида – регистрационен и разрешителен. На регестрационен ражим подлажат по – елементарните форми на организация на лечебните заведения – извънболнични. Регистрация се извършва от директора на РЦЗ. На него подлежат болничните заведения и други видове, които имат по – усложнена форма като диализни центрове, диспансер. Разрешението се издава от министъра. Съществува и трети режим – акредитационен. Всяко лечебно заведение, с изключение на индивидуалноте и груповите амболаторри подлежат на процедура на оценка на качеството. След като получи актедитация и оценка лачабното заведение получава правото да се финансира от Здравната каса и други възможности, които са екстри към лечебната дейност.
1 – Заведения за извънболнична и двоболнична помощ
2 – Заведения за болнична помощ
3- Смесен вид
1 – амболатория за индивидуална практика
- за групова практика
- медико – стоматологичен център
- диагностично – консултативен център – ДКЦ
- лаборатории
2 – болница за активно лечение
- за долекуване
- за рехабилитация
- за долекуване и рехабилитация
3 – хопсис
- дом за медико – социални грижи
- диспансер
- диализен център
- тъканни банки
- трансфузионна хематология
- център за спешна мед. помощ
Особености:
Амболатория – за индивидуална практика, собственикът е ФЛ, лекар или стоматолог. Разделят се на 2 вида - за обща медицина – джи пи
за специална медицина – по специалност – кардиолог, психиатър
Еднолични търговци – ЕТ, упражняващи своб професия.
Амболатория за групова практика – обща медицина – джи пи
специализирана групова практика. Търговско – правният статут е различен – ЮЛ, тъй като се създава от 2 или повече лица лекари или стоматолози.
Медицински център – винаги е ЮЛ – търгов друж, кооперация, собствениците не е нужно да имат медицинско образование, но трябва в него да работят поне трима лекари с 3 различни специалности:
1 – медико – стоматологич
2- медицински
3 – стоматоло„гичен
ДКЦ – най – сложен – ТД, ЮЛ, Няма значение соб да има медицинско образов или не, но тр да има на трудов договор поне 10 лекари с 10 разл специалности, тр да има на разположение - може и вътрешни структури, може и на основа сключен договор с други институции – апаратура за образна диагностика – скенер, рентген, лабораторна диагностика.
Лаборатории - 3 вида
1 – медико – диагностична – биологични и клинични изследвания
2 – зъботехнична – изработване на помощни средства
3 – ортопедична – изработ на помощни ортопедич средства
Също е ТД
Всички заведения за болнична помощ сда ТД
Болница за активно лечение – 2 вида
1 – многопрофилна – МБАЛ – минимум 4 отделения в 4 разл специалност
2 – еднопрофилна – специализирана
Законът въвеждя специална управленска структура, съответстваща на ТД. Управител или изпълнит. директор – да са лекари – икономисти със следдипломна квалификация Здравен мениджмънт или Икономика на здравеопазването и да имат трудов стаж
Болница за долекуване – същото важи, но лицата пациенти се изпидват от първия вид и се изпращат във втория за продълж на лечението в по – лека фаза.
Болница за рехабилитация – същото важи. Изв се рехабилитационна дейност, физиотерапия.
Хосписи – лечебно завед за лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико – социални проблеми. Ръководител може да е лице с всеки вид медицинско образование. Може да е мид сестра, фармацевт.ЮЛ и няма значение в чия собственост
Дом за медикосоциални грижи – пац са с хронични заболявания и медико – социални проблеми, всеки с мед образование може да ръководи. ТД, но когато пациенти са деца – може само ДС – държ соб.
Диспансер – издирване на болни лица, лечение при 4 типа заболявания – онкологично– ракови, кожно – венерически, белодробни, психиатрични. ТД, само психиатр диспансер със стационар е ДС.
Център за спешна помощ и за кръвопреливане са ДС.
Всички останали са ТД.
Законът за лечебните заведения съдържа глава 13 – режим на приватизац на държ и общински заведения. Година по късно е отменен и такава глава сега изобщо няма и изобщо няма уредба за приватизация.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:13 pm

5. Фармацевтично законодателство - търговия на едро, внос, износ, производство, разрешение за употреба на лекарствени средства. Правен режим на аптеки и дрогерии- създаване, действие, закриване.

Закон за лекарствените продукти илекарскинте вещества – понятие за лекарствен продукт, внос, износ, търговия, правен режим на откриване и дейност на аптеки и дрогерии, употреба на лекарствени вещества в България, клинични изпитвания на нови лекарствени форми.
Закон за медицинските изделия – аналогични въпроси по отношение на медицинската апаратура и други подобни изделия, използвани за лечение на хора.
Търговията на едро с лекарства: законодателствато изисква всички лица, които я извършват да имат търговско – правен статут, регистрация по ТЗ и да имат административно разрешение или лиценз от министъра на здравеопазването по предложение на Изпълнителната агенция по лекарствата. За да се издаде лицензът, търговецът трябва да отговаря на ред условия в закона:
да разполога със складове помещения, специфични условия за съхранение на лекарства. Спецефични изисквания да се защити качеството на лекарствения продукт, влажност, вентилация, процентно съотнешение на боя в мазилката на стените.
Дейността да се ръководи от фармацевт с висше образование плюс минимален стаж.
Производство на лекарства се извършва също от субекти, регистрирани по ТЗ. Също се издава разрешение то министъра по прадложение на Агенцията. Специфични изисквания за помощенията, оборудване на производството. Ръководител на фармацевтичното производство – фармацевт или химик или боилог с минимален тригодишен стаж. Когато субектът е производител на лекарства, той може да бъде и търговец на едро, без да има отделен лиценз за това, като едното поглъща другото.
Внос и износ на лекарства – с приемането на Б – я в ЕС понятието внос и износ отпадна по отношение на търговията между страна и държавите членки. Когато се внасят или изнасят лекарства се извършва търговия на едро с разрешение или лиценз за търговия на едро. Само за държави нечленки на ЕС се изисква допълнитебно разрешение то министъра за съответния внос или износ на лекарства.
Административно – правен режим, държавен контрол върху дейността на всяка дейност, свързана с лекарствата. Последици и предпоставки на режимите. Законът въвежда т. н. ФАМАКОПЕЯ – регистър на лекарствата, за които има разрешение да бъдат употребявани на територията на Б – я. Всеки един производител или вносител или търговец на лекарства не може произволно да си избере лекарствен продукт, с който да работи, а е длъжен преди да извърши основната дейност, за която има разрешение, да получи разрешение за употреба на това лекарство в страната. Разрешението се издава от Изпълнителната агенция по лекарствата въз основа на усложнена процедура, включваща фармакологична експертиза, оцента на т н досие на лекарството с подробности относно състава му, относно начена на лечение, противопоказания и едва, когато преминат всички процедури се издава разрешителен акт от Агенцията това лекарство да пулучи:
разрешение за употреба в Б – я
да бъде вписано в регистъра
да се извършва съответната дейност на лицето с това лекарство – търговия, вос, износ.
Всяка държава следва такава процедура за разрешаване на лекарствата, които се употребяват с цел да има пълен контрол върху употребата на лекарства в страната, който включва:
превинция с разрешителен режим
текущ контрол Изпълнителната агенция има право на проверки на съдържанието на лекарството, срока на годност, опаковка, етикети, последващ контрол, който включва принудителни админ мерки за бързо спиране разпространението на продукта по аптечната мрежа при установяване но опасен за здравето ефект - т н система за блокиране и изтегляне на лекарството. Тези принудителни мерки могат да се обжалват, ако субекта ги счита за незаконосъобразни.
Фалшификация на лекарства
Внос в ЕС – новият Закон за лекарствените продукти дава възможност за т н съкратени процедури – съответното лекарствено веществох вече е разрешено за употреба в друга страна членка, възможно е да се представят в Б – я документите на разрешителните актове и съответните компатантни органи бързо дават разрешение , счита се, че то на територията на Общността вече е разрешено и на тази база се вписва в Националния регистър за лекарствата.
Съществува единна информационна система между българската изпълнителна агенция по лекарства и Европейската агенция по лекарства, като всяка държава член на ЕС е задължена чрез своята Изпълнителна агенция да предоставя налични данни в Националната и сега Централната европейска агенция, която е координационен орган на всички държава членки на ЕС.
Търговия на дребно – има два вида субекти с право да търгуват на дребно с лекарства:
Аптеки
Т н дрогерии
Аптека – търговски субект, регистриран в ТЗ като търговец. Собственик на аптека може да бъде всяко лице без оглед на неговото образовение. Трябва да назначи за ръководител на дейността задължително МАГИСТЪР ФАРМАЦЕВТ по професия.
Дрогерии – нова форма, въведена преди 4 5 години, с предходния закон, търговец на дребно на лекарства, които са без рецепта, не са предписани от лекар. Тези лекарства се публикуват в списък на министъра на здравеопазването и всяко лице може да направи справка дали е публикувано. Дрогериите са също търговски обект и могат да се открият от всяко лице, изискванията са по – занижени. Ръководителят е лице с медицинско образование, но не е непременн магистър фармацевт. Може да бъде сестра, рехабилитато. Най – често помощник фармацевт.Открива се с акт на Изпълнителната агенция по лекарствата, а аптеката - с акт на министъра. Контролът е засилан, предвижда се принудително закриване и на двата вида търговски обекти, има възможност за обжалване на заповедите, ако субектите ги считат незаконосъобразни.
Реклама на лекарства :подлежи на специален контрол, въведен от закона, поради факта, че информацията, досдтигаща от до потребителя, следва да бъде контролирана, защото потребителят няма познания, медицинско образованеие и тя би могла да го подведе и това да повлияе върху неговото отношение към съобтветния лекарствен продукт. Всяка държава има такъв режим.Съществува и международна Конвенция, подписана от Б –я за рекламите по телевизията. Според нея рекламите на лекарства, които са под лекарско предписание са забранени, докато са разрешени рекламите на лекарства без рецепта, но самата реклама, като образ, текст и съдържание, трябва да се представи в Агенцията по лекарствата и тя издава допълнително одобрение, че в този си вид рекламата може да се публикува или излъчи. Агенцията проверява дали информацията е правдива, достоверна, поднесена разбираемо и едва тогава дава одобрение за излъчване. Когато лекарството е по предписание на лекар, то също може да се рекламира, но не в средства за масова информация, а в специализирани медицински издания, ползвани само от медицинските специалисти.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:14 pm

6. Провоотношения лекар – пациент
Понятие за двата субекта.



Лекар – лице с придобита профисионална квалификация
Пациент - дискусионен въпрос. Лице, което страда от заболяване или лице, което се нуждае от медицинска помощ или му се оказва такава. Нашият Закон за здравето за пръв път дава дефиниция – чл. 84 – всяко лице, което е потърсило, или на което се оказва медицинска помощ.
Правоотношения - в световната наука от два – три века насам се поставят и развиват три вида провоотношения:
1 – Патерналистично
2 – Инженеринго
3 – Договорен
1 – пациентът безусловно се подчинява на волята на лекаря и се характеризира с авторитарно отношение от страна на лекаря. Отговорността е в правната сфера на лекаря.
2 – превес има волята на пациента, като лекарят само информира за заболяването, видовете лечение, но пациентът сам решава какво да избере.
3 – уравновесяват се положенията при првите два модела. Рекарят информира пациента за всичко и дава прогнози, пациентът има право на избор. В българското законодат, макар никъде да не се посочва изрично от Закона за здравето птълкувателен път се извежда договорният модел като възприетият. Дискусия между лекар и пациент по съответни въпроси.
Права и задължения на пациента:
Права – уредено от общото ни законодателство, не само медицинскоправното, но и цялата правна система. Трудовопревни и осигуретелноправни права, когато лицето придобие правен статут на пациент, се освобождава от своите трудови задължения и има право на осигурителни правоотношения за периода на нетрудоспособност.
Медикоправни права – лицето трябва да получи медицинска помощ в качоството и количеството, които са му нужни. Закона за здравето – глава три, раздел втори – права и задължения на пациента.
Основни права – зачитане на граждаски, религиозни и социални права на пациента, право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата и лечението. Защита на данните, отнасящи се до здравословното състояние на пациента. Запознаване на достъпен език с правата и задълженията, здравословното състояние. Лекрарска е преценката как да поднесе информацията, така че да бъде разбрана правилно от пациента. Прецинка на интелекта, на психо – физическото състояние. Законо за здравето – специални права само по време на да болничното лечение – да бъде посещаван от своя личен лекар по време на хоспитализацията, да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител, право на образование, да получи точна информация за цената на всяка манипулация.
Задължения на пациента – да допуска извършване на лекарски прегледи, когато му се оказва медицинска помощ, да спазва предписания лечебен ражим, да доверява на лекаря информацията, която му е изискана и която е свързана с лечението.. Лекарят се освобождава от отговорнаст при грешка око пациентът не е доверил изисканата информация. Чл. 94 ЗЗ – 4 конкретни задължения:
1-да се грижи за собственото си здраве и да спазва режгима
2-да не уврежда здравето на другите
3-да съдейства на лекаря при осъществяване на дейностите, свързане с оказване на медицинска помощ
4-да спазва установения ред в лечебните и здравни заведения - да не пуши, пие и т н.
Договор между пациента и медицинския спициалист – има договорно правоотношение, независимо кой от трите модела се избира. В Б – я нямаме определение в закон, който да наименова този договор и да определи съдържанието на елементите. Нито в специалните закони, нито в общите облигационни закони.
Срещат се няколко варианта:
Договор за услуга – ЗЗД
За изработка – ЗЗД
Ненаименован догоговор, неформален, включващ елементите на двата предходни, както и спицифични елементи, които липсват в общото облигационно законодателство. Елементите на този договор са : обръщането на пациента към лекаря - волеизявление да влезе в облигационни отношения, ако лекарят приеме и пациентът започне да обсъжда симптомите, се счите, че той влеза в това правоотношение → договорът е двустранен. Възможно е да е между пациента и конкретен лекар или между пациент и лечебно заведение. При първото отговорността при небрежност, грешка, деликт е по чл. 45 ЗЗД, само по отношение действията на физическото лице.
Между пациент и лечебно заведение – деликт 49 – 50 ЗЗД, отговорно е ЮЛ, срущу лице, лица, апаратура, която е некачествана, отговорността се разширява.
След влизане в сила на ЗЗ в правоотношението лекар – пациент се намеси и една трета страна – Здравната каса като финансиращ орган, но тя се намесва само в конкретни правоотношения, финансирани от нея. Едно е правоотношението, когато пациентът сам си плаща, друго е когато Касата като трети лица заплаща услугата, тогава се усложнява договорното правоотношение при некачествено извършена услуга. Тя предявява иск за връщане на средствата, коита и вложила.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:15 pm

7. Понятие за професионална етика в медицинската професия.

Възникване на понятието - за пръв път този въпрос се представя през 18 век във Фр, когато се осъжда лекар затова, че е изпратил покана за доброволно плащане срещу дължимата услуга на пациент, на който е излекувал заболяване, което посочва в кореспонденцията – Фр приема норма в ГК и НК. В Б – я през миналия век още в 20 – те години нормата намира място в Закона за народното здраве и специална наредба към Закона за борба с венерическите заболявания.
Сега в Б- я ЗЗ, НК:
Нк – чл 145 – издаване на чужда тайна , опасна за доброто име на някой, която трябва да бъде узната във връзка с медиценската професия на извършителя и жертвата трябва да поддържа тезата и за изразява мнение, че това е навредило на доброто му име.
ЗЗ – дава най – прецизнана уредба - специален раздел за защита на данните, свързани с лечението. Изброени са подробно лицата, които могат да боравят с документация и данни, на кого могат да ги предоставят, Закона за защита на личните данни чл 2 – данните на пациента са лични данни по смисъла на закона и лицата, които разполагат с тях, са длъжни да се рагистрират като администратори на лични данни. Кодексът на професионалната етика, , приет от съсловната организация и публикуван в ДВ – чл 54 от него, също задължава лекаря да опазва тайната на пациента.
Правни последици:
НК
Останалите закони – водат до административно – наказателна отговорност - в ЗЗ и в ЗЗЛД се предвиждат глоби, а според Кодекса на професионалната етика е възможно да се наложи от съсловните организации т. н наказание за нарушаване на етиката, като тези наказания наподобяват административните – глоба плюс лишаване от право за упражняване на определена професия плюс възможност да се търси деликтна отговорност по общия ред.
Изключение от противоправността на деянието
ЗЗ – задължение на лекаря да съобщава незабавно на някои институции при откриване на заразно венерическо заболяване или при съмнение за криминалин аборт.
ЗЗ - ако прокуратура и следствени органи изискат информация, лекарят е длъжен да я разкрие. Когато лекарят е експерт по делото, не се счита , че той разкрива тайна.
Съществува възможност на пациента да упълномощава трето лице да получи информацията от лекаря. Това положение за пръв път е уредено в Националния рамков договор преди няколко години – пълномощно, писмено с нотариална заверка на подписа.
Небрежност при издаване на професионална тайна
публикуване в медицинска литература лични данни на пециент, негови снимки, без да се вземат мерки за неидентифициране.
Невземане на мерки по подреждане и съхраняване на документацията във вид, недостъпен за трети лица
Ако лекар вземе мерки за конфиденциалност, но те не са достатъчни
В електронното пространоство – по небрежност, поради невзети мерки в предоставянето на информация чрез интернет
Обмен на масиви с информация между държавни органи, обмен на донори и реципиенти
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:15 pm

8. Информирано съгласие на пациента.

Юридическото понятие информирано съгласие се използва в ЗЗ, като от чл 85, 86, 87 – са регламентирани предоставянето на информация, процедурата, вземането на съгласие при принципни хипотези при дееспособни и недееспособни лица. Понятието в цялата си съвкупност съдържа 5 елемента: - фактическо предоставяне на информация
предоставяне на информацията по начин, даващ възможност н пациента да я разбири.
Приемане на информацията от пациента, така че да е възможно нейното осъзнаване
Изследване от страна на лекаря дали пациентът е придобил нужната за него компетентност по въпроса
Даване на съгласие от страна на пациента
Тези 5 елемента са във взаимовръзка помежду си и липсата на някой от тях ще доведе до правните последици, че е извършено действоие без вземане на необходимото информирано съгласие.
Фактическото предоставяне на информацията по ЗЗ е задължение на лекаря, като имаме два етапа на предоставяне:
преди интервенцията
по време на медицинската интервенция или по време на лечението
Преди интервенцията медицинският специалист е длъжен да изясни на пациента заболяването му, лечението, прогнозите. Хипотезите са: ако лицето е недееспособно медичинският специалист дава информация на законните му представители, като ако лицето е непълнолетно се дава информация и на него и се изслушва мнението му. Друга хипотеза е когато лицето се нуждае от спешна помощ – информация може да не му се даде, а да се извърши интервенцията, ако трябва да се спаси животът му, а в същото време лицето не е в състояние да възприема. Формата за даване на информация е устна, с изключение на хирургичната интервенция. При хирургичната интервенция информацията е писмена. Лекарят трябва да задава допълнителни въпроси, за да разбири дали лицето разбира информацията. Принципното съгласие е устно, с изключение на случаите в ЗЗ, чл 88 и 89, когато трябва да е писмено – при хирургична интервенция, при използване на методиу, които отнемат съзнанието и в случаите на използване на редки методи.
В специалните закони се дават специални хипотези на информираното съгласие: Закон за трансплантацията – съгласието винаги е писмено и има изискване на нотариална заверка, Закона за лекарствените продукти – при клинично изпитване на лекарставне форми. При мълчаливо съгласие – презумпция за съгласие – то на пректика е липса на противопоставена на пациента при извършване на интервенция. Не е уредено изречво в закона, но в практиката се възприема, тъй като при някои интервенции е ясно, че пациентът зане, информиран е и си е дал съгласието.
По време на интервенцията и по време на лечението – чл 92 ЗЗ – изрично е указано лекарят да дава информация на пациента по време на започнало лечение или по време на неговата хоспитализация.
Длъжен ли е лекарят да каже всичко – чл 92 ЗЗ – пациентът изрично може да откаже да получи информация от лекаря отнвосно здравето си – писмено.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:16 pm

9. Защита правата на пациентите.

Законодателна уредба:
1.К – чл 56 дава възможност всеки гражданин да има възможност за защита при нарушаване на правата му.
2.Специални закони: - регламентират защитата разпокъсано според контекста и целта на закона. Няма единен закон и специален закон, който да обединява правата на пациента и тяхната защита. Към този момент има 3 проектозакона, официално внесине в НС, но все още не се е стигнало да проиемане на единен специален закон за правата на пациента. Спори се дали такъв е нужен.
Действащи закони по тази материя:
ЗЗ
ЗЗО – Закон за здравното осигуряване
ЗПСОЛЗ – Закон за професионалните съсловни организации на лекари и зъболекари
НРД – Национален рамков договор
ЗЛПАХМ – Закон за лекарските продукти и аптеките в хуманната медицина
Общи закони: ЗЗД, НК, ЗО – Закон за омбудсмана
ЗЗД – административно – наказателни производства, които магат да се инициират по жалба, оплакване, сигнал на пациент. Съставите на нарушенията – гл 8. ЧЛ 220 – длъжностно лице, което не информира пациента за определени обстоятелства, преди да му вземе съгласието - пропуснат е първи компонент.
Чл 220 ал 2 – нарушаване на втория компонент – указване на медицинска помощ без даване на информирано съгласие от пациента. Изключение – ако пациентът е в безсъзнание, чл 88 и 89 - изключения – застрашаване живота на пациента и нужда от оказване на спешнва помощ в ситуация в която той не е в съзнание или по друга обективна причина не може да си даде съгласието.
Втора възможност в ЗЗ – позоваване на принзципните законови норми, свързани с правата на пациента – раздела Права и задължения на пациента – чл 84 до 98 и всички провни норми свързани с правата от типа на опазване на тайната, права на спешна помощ и т н.
ЗЗ дава възможност на пациента да отправя жалби до директора на Районните здравноосигурителни каси, когато се нарушават права, свързани с медицинската помощ, финансирана от Здравната каса. Извън ЗЗ по отношение на тези права добавяме ЗЗО и НРД.
Жалбите до Здравната каса свързани със специфични права на здравно – осигурения пациент – отказ да получи направление за преглед от специалист от стран на джи пи, отказ да пълучи лекарство, което се заплаща от Здравната каса , неправомерно искане на допълнителни плащания, независимо, че Здравната каса поема съответните разходи.
ЗПСОЛС – пациентът може да подава жалби до т н Комисия по етика към Български лекарски и Български стоматологични съюзи. Според закона тези комисии разглеждат дали са налице нарушения на етиката и морала от страна на медицинските специалисти и съответно имат право да предложат на председателите на съюзите да предлагат наказания, предвидени в закона. По ЗЗД пациентът може да ползва защита при деликт, свързан с неизпълнение договора с медицинския специалист, който увражда неговата правна сфера.
По НК съставите са конкретизирани и пациентът има две възможности: - да ползва защита по общия ред при престъпрелния то общ и частен характер
ЗО – пациентът може да подава жалби, сигнали и въз основа на тях омбудсманът е длъжен да уведомява органите на прокуратурата при престъпления от общ характер, да уведомява администрацията и общинската администрация – посредническа роля.
Англия – специален закон за оплакванията на пациентите в болничните заведения, всяка болница назначева служител юрист, който приема жалбите и се произнася по тях, но две три години след приемането се установява, че не би могло този метод да бъде обективен. Тогава се създава независим орган, койдо да разследва случаи по жалби на пациенти – подобни има Исландия, Португалия, като и в двете законите определят производствата по произнасяне по жалбите. В Португалия срокът е само 5 дни. Съставът се създава по предложение на Върховния съд. Съдържа лекари и юристи, като има забрана лекарите да работят в здравеопазването – нещо като особена юрисдикция.
Швеция – ползва система, наречена организирано застраховане при лекарска грешка. Федерацията на здравните заведения сключва договор с няколко застрахователни компании, като при увреждане на пациента пациентът веднага се компенсира финансово от компанията, като е длъжен да докаже само факта на увреждане, а ако пациентът иска да докаже умисъл, тогава върху него лежи тежестта на доказването.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:17 pm

10. Недееспособност и невменяемост на лицата при заболявания

ЗЛС – чл 2 – признаци на дееспособността на физическите лица. Те са 2 – кумулативни. Навършване на 18 г. Способност чрез своите действия да придобива права и задължения – при липса на един от критериите е налице ограничена или пълна недееспособност.
Чл 5 ЗЛС – регламентира условия за недееспособносту като обособява втория признак – психо – физиологичен. – невъзможнодст да се грижи за своите работи поради слабоумие и душевна болест. Когато следва да се извълшва съдебна преценка относно недееспособността на лицето по този признак винаги съдът назначава СМЕ – обикновено психиатрична и допълнителна със специалност на експерта, която е съответна на вида заболяване.
В съдебво медицинската практика и на квалификация на някои видове заболявания и типичните прояви, водещи до недееспособност – за напълно недееспособно съдът обявява обикновено болните с тежка форма на дебилност, с тежки хронични психози и на шизофрения. Тези заболявания обикновено дават следните признаци и правен ефект:
- безразличие към заобикалящата ги среда
- липса на интерес да защити свое право
- параноидно мислене и халюзцинации
При тези заболявания е налице недееспособност да се придобиват права и задължения. Пряка последица – назначаване на попечител или настойник.
Частична недееспособност – обосновава се с възможност на лицето да сключва елементарни сделки за задоволяване на текущи нужди, обаче при по – усложнена житейска ситуация болните проявяват невъзможност да прецезират своите умозаключения:
лека и средна степен на дебилност
тежки форми на хронична алкохолна болест
тежки форме на наркомания във фази на хронична зависимост от хероин, кокаин и тн.
Характерна е непрекъсната промяна в правните действия – сменят адресат на завещание, упълномощават различни лица да сключват от тяхно име сделки, извършват дарения в полза на различни лица.
Ако се докаже наличие на тези симптоми и те са в причинна връзка с действията – това е правна възможност за ограничаване или лишаване от дееспособност
Отскоро се признава съществуването на нова провна фигура – временна недееспособност - лицето страда от хронично заболяване, обаче са налице т н РЕМИСИИ – светли периоди. Те могат да продължат дълго. В тези периоди лицето е напълно дееспособно, но се налага да се ограничи неговата дееспособност за периодите, когато болестта е във фаза.
Разлика между недееспособност и унищожаване на сключена сделка:
Критерият е в ЗЗД. Медицинската експертиза трябва да установи дали лицето е било в състояние да разбира същината на действието към момента на сключване на сделката при унищожаването й, докато при отнемане на дееспособност същата трябва да установи дали това състояние на лицето би продължило краткотрайно или дълготрайно напред във времето. Какво е обаче правното дяйствие на единия и другия юридически акт? – при унищожаване на сделка правната сила е обратна въвв времето – EX TUNC. При обявяване недееспособност правната сила е занапред – EX NUNC. С оглед спецефиките на заболяванията могат да се съчетават двата правни режима, но принципно законодателството ги дава като две отделни правни възможности.
Недееспособност и невменяемост – разлики.
Невменяемостта е правна категория на НП и е регламентирана в чл 33 НК. Лицето за да е вменяемо тр да разбира свойството и заначението...... КЪМ МОМЕНТА НА ИЗВ НА ДЕЙСТВ. Може 1 лице да е недееспособно по гражданското право, но да е вменуемо към изв на престъпното деяние – дееспособно. Вина – в Медицинското прво се счита, че дееспособността няма прука връзка с вината. КРИТЕРИИТЕ ЗА ДЕЕСПОСОБНОСТ СА ПО – ШИРОКИ, ПОНЕЖЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАЧЕСТВА НА ЛИЧЕТО В ПО- ШИРОК МАЩАБ – ПО ОТНОШЕНИЕ ОБКРЪЖЕНИЕТО И ДЕЙСТВИЯТА МУ – ВМЕНЯЕМОСТТА Е СТРОГО КОНКРЕТНА КЪМ ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ, КОНКРЕТНО ФАКТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ ОТ КОНКРЕТЕН МОМЕНТ – ДВЕТЕ ПОНЯТИЯ НЕ СЕ ПОКРИВАТ НИТО ЮРИДИЧЕСКИ, НИТЕ ПСИХО – ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ КАТО ПРОЯВИ НА ЛИЦЕТО. И ТУК НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗЕ ПРИПОКРИВАНЕ, КОГАТО ПРОЯВНИТЕ ФОРМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ПОКРИВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО И НА ДВЕТЕ ПОНЯТИЯ. Заключ на експерта – док средство, не обвързва съда.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции по медицинско

от lindeman_ » Съб Яну 10, 2009 7:17 pm

11.Сключване, унищожаване и разтрогване на брака при заболявания

Чл 15 СК – правни ограничения за встъпване в брак:
1 – да е налице пълно запрещение, или ако още не е налице такова, то лицето да страда от болест, основа за поставяне под запрещение.
2 – да е налице забъляване на единия съпруг и то да представлява сериозна опастност за живота и здравето на другия и на поколението им. Изключения се допускат, когато болестта е опасна само за единия съпруг и той знае за нея. Освен СК съществуват и др нормативни актове, които гарантират условията за встъпване в брак – Наредба за предбрачното медеценско освидетелстване и НК. Наредбата регламентира прегледи от опр лекари – специалисти, издаване на документи от тях и заключение дали лицето страда от заболяванията, изброени в наредбата. НК урежда 2 състава на престъпления, единият е чл 286 – когато лицата, които ще встъпват в брак подпишат декларация с невярно съдържание, че не страдат от посоченот заболяване и я представят на лицето по гражданско състояние, е самостоятелен състав.
Втори състав – чл 311 – общ състав за издаване на медицински свидетелства с медицинско съдържание и касае медицинския специалист като субект на престъплението. Българското право – СК предвижда, че ако е сключен брак при наличие на заболяване, което се явява законова пречка за сключването му, се предвижда възможност за унищожаване на брака по съдебен ред със съдебно решение.
Разтрогване на брака
Българското законодателство не предвижда правна норма, която да дава възможност да се прекрати брака поради заболяване – няма такъв пряк начин.
Чл 99 СК – бракът се разтрогва по съдебен ред, когато се докаже пред съда наличие на дълбоко и непоправимо разтройство. Тъй като законът не изяснява понятието за това съдействат субективни и обективни критерии, които се изследват във всеки 1 случай. Възможно е заболяването да бъде обективен критерий само за себе си , то обаче не е основание за разтрогването – ако е налице този обективен критерий, то от него следва да произтичат и субективни причини, довели до разтройство на брака. Когато се представят доводи от един съпруг, че поведението на другия, поради заболяванот, е довело до разтройство на брака, тогава е възможно да се назначи СМЕ по делото и те ще могат да докажат дали у съпруга – болния – са налица такива прояви в поведението му, че те неистина да водят до невъзможност за съжителство между лицата. Експертът дзава само заключение за проявите на болестта, но не може да реши правно казуса.
Особени хипотези при разтрогване на брака – когато е възможно да се съчетае бракоразводно дело и поставяне на лицато под запрещение. Тогава бракоразводното дело се спира, зада се учреди настойничество, и след това бракоразводното дело се продължава,като се включва настойника, защитаващ интересите на лицато. Ако вече едно лице със сключен брак е минало през производството за ограничаване на дееспособността и за негов попечител или настойник е назначен съпругът му – не може лицето да се защитава от съпруга, поради противоположни интереси. Назначава се особен представител на запретеното лице и едва тогава продължава бракоразводното дело.
Аватар
 
Мнения: 168

Следваща

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron