Пенитенциарно - лекции

Пенитенциарно - лекции

от lindeman_ » Нед Апр 26, 2009 5:23 am

Благодарско на Крикор Малхасян за лекциите ;)

НП – наказателно право
НИП – наказателно-изпълнително право
НПП – наказателно-процесуално право
КРБ – Конституцията на РБългария

1. Обща характеристика на НИП. Историческо развитие. Източници
Наказателното право е самостоятелен отрасъл от системата на действащото право и като такъв той представлява система от правни норми изградени върху общи принципи и е насочено към общи цели и задачи. В много държави се нарича Пенетенциарно право. Не бива да се нарича “Изпълнение на наказанието”, защото е дейност, а не правен отрасъл. Предметът му на регулиране са обществените отношения, възникващи в процеса на изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди за извършени престъпления. НИП използва императивния метод на регулиране, защото се касае за правна уредба на обществени отношения, свързани със субекти извършили най-тежки нарушения на законността – престъпления от една страна, а от друга преставлява упражняване на репресия чрез държавна принуда. Именно този метод на регулиране е критерия на разграничаване на Наказателното право от НИП и от Наказателно-процесуалното право.
Така например задача на Наказателното право е да наложи наказание за извършено престъпление като затова то определя наказателно отговорни лица; престъпление, за което се носи наказателна отговорност; наказание за съответното престъпление и принципите за определянето им. Задача на Наказателно-процесуалното право пък е пълно и бързо разкриване на обективната истина по обстоятелствата на обвинението. Задачи на НИП са обществените отношения по повод изпълнението на наказание, наложено с влязла в сила присъда.
Следователно Наказателното право и Наказателния процес са насочени към постановяване на присъдата, която да влезне в законна сила, докато НИП предполага наличие на вече влязла в сила осъдителна присъда.
Значението на НИП се определя от предмета на регулиране, а това е борбата срещу престъпността. Наказателната репресия поначало се осъществява в процеса на реализация на наложеното наказание и затова тя се проявява при неговото изпълнение в конкретен вид, място и организация.
Значението на НИП се проявява и във връзка с въпроса за гарантиране човешките права и свободи. Чърчил още е казал: “Кажете ми какво преставляват вашите затвори и аз ще ви кажа какво е вашето общество”. Затова една от основните задачи на НИП, а то е и конституционно начало, залегнало в чл.31 ал.4 от КРБ е да се създадат всички възможни гаранции, да не се засягат правата на осъдените извън това, което е предвидено в закона, както и всички възможни гаранции за защита на осъдените от подобни нарушения. Такива са:
право на защитник
право на срещи с него винаги при поискване
право на подаване на молби, жабли до държавни органи, съд, прокуратура, спициализирани международни организани и организации, ангажирани със защитата на човешките права.
В тази област НИП има предимство и самостоятелно значение и това е изобирането на осъдения от обществото и от възможността да върши нови престъпления. За реализирането на тази цел на НИП се извършват редица дейности във връзка с изобацията и охраната на осъдените (например бягство на осъдения).
НИП и дейността по изпълнение на наказанието в голяма степен определят и облика на държавата пред международната общност. Така проблемът за гарантиране на човешките права води и до подписването на множество международни актове ратифицирани от България: ЕКЗПЧОС, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и Европейската конвенция против изстезанията. В областта на НИП са приети Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода – тя е на ООН и Европейските правила за затворите. Те нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за човешки права и свободи и демократичния характер на държавите.
Източниците биват: вътрешни и международни.
Вътрешни – КРБ, ЗИН, НК, НПК, ЗСВ, подзаконови – Правилник за приложение на ЗИН (ППЗИН), Наредба 11 от 1990г. за приложение на чл.12 ал. 3 и 4 и чл.15 ал.4 ЗИН, Наредбата за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, Наредба 5 за полагане на труд от лишените от свобода лица и др.
Международни – чл.5 ал.4 КРБ, както и международните договори и конвенции изброени по-горе.


2. Изпълнение на наказанията като дейност
Изпълнението на наказанията е дейност на определени субекти и поради сложността си е поверена на различни държавни органи. Едни от тях са създадени с тази цел и това са: затворите и поправителните домове. Други пък осъществяват отделни функции в наказателното изпълнение (пример: общинските съвети, съд, прокуратура). А трети осъществяват изцяло дейността по изпълнение на изпълнение на наказанието, макар това да не им е основна задача (например: фирмите, в които работи осъденият, изпълняващ наказанието пробация с пробационна мярка поправителен труд; органите признаващи или контролиращи правото да се упражнява определена професия или дейност по изпълняване наказанието лишаване от права). Като дейност по реализиране на наложено с влязла в сила присъда наказание, наказателното изпълнение е подчинено на строго определена цел и има специфична своя задача. Целта е посочена в чл.2 ал.1 ЗИН и тя е същата, която е посочена в гл.36 НК
а) да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави;
б) да въздействува предупредително върху тях;
в) да им отнеме възможността да вършат други престъпления и
г) да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Следователно целта на ЗИН съвпада с целта на самото наказание, залегнало в чл.36 НК и това е така, защото изпълнението на наказанията е дейностпо реализиране съдържането на самото наказание.
Същете тези цели са посочени и в чл.65 от Европейските правила за затворите, като в тях липсва 4-тата цел - да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Дейността по изпълнение на наказанието обхваща:
а – дейност по реализиране на тяхното съдържание и тя е с точно определени граници. Състои се в осъществяване на онези ограничения в правния статут на гражданите, които са предварително определени от закона и са елемент от съдържанието на конкретното наказание. Така например за наказанието лишаване от свобода това е дейност по изолацията подчинена на определен режим отнемане или ограничаване на някои права. Този вид дейност се осъществява само от държавните органи, субекти на наказателно-изпълнителното правоотношение;
б – дейност по прилагане на други средства за поправяне и превъзпитание на осъдения, която също се включва в наказателното изпълнение. Например: при наказанието лишаване от свобода това са – обществено полезен труд, дисциплинарните мерки, възпитателната работа. В тази дейност освен държавни органи участват и обществени органи и организации, а също и самите осъдени, когато се касае за наказания лишаване от свобода, организирани в самодейни органи. Изпълнението на наказанието трябва да се разграничава от привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда и от изпълнението на наказанието на присъдата.
Изпълнението на наказанието е дейност, с която се реализира съдържанието на наказанието и се прилагат другите средства за поправяне и превъзпитание. Тя предполага наличието на влязла в сила присъда и разпореждане за привеждането й в изпълнение. Така например за пробационната мярка поправителен труд този момент е денят, от който започват да се правят отдръжки от трудовото възнаграждение на осъдения, съгласно чл.141е, ал.2 ЗИН. За останалите пробационни мерки съгласно чл.139 ал.2 ЗИН е денят на явяване при пробационния служител.
Наказателното изпълнение започва от деня, в който според закона започва да се изчислява срокът на наказанието лишаване от свобода, а за наказанието без срок със започване на фактическите действия по изпълнение. Но за да се стигне до изпълнението на наказанието се извършва и друга дейност, с което започва реализирането на влязлата в сила присъда и това е дейността по привеждане в изпълнение на наказанието. Съгласно чл.412 ал.2 НПК Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:
1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;
3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
Съгласно чл.416 ал.2 НПК от съда присъдите се изпращат на прокурора, който ги привежда в изпълнение.
Действията на прокурора се състоят в разпореждане на прокурора до съответните органи, придружено с влязлата в сила присъда, с което те се задължават пряко да започнат изпълнението на наказанието.
Има случаи, в които съдът сам привежда влязлата в сила присъда без да я изпраща на прокурора, посочени в чл. 416 ал.1 НПК:
1) Присъдата, с която подсъдимият е оправдан
2) Присъдата, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и определението за прекратяване на наказателното производство
3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 НК
4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
5) С оглед мерките по чл.67 НК, когато условно осъдения по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи и да учи.
След като присъдата се получи от прокурора същесвува още една възможност преди да е приведена в изпълнение да се отложи изпълнението на наказанието й съгласно чл.415 НПК. Това може да направи окръжния прокурор, относно наказанието лишаване от свобода и районния прокурор – относно пробацията.
Изпълнението на присъдата, както и изпълнението на наказанието е дейност на определен държавен орган. И като дейност, и като понятие изпълнението на присъдата има много по-широко съдържание от изпълнението на наказанието. Защото изпълнението на наказанието е изпълнение на присъда. Защото не може да има наказание подлежащо на изпълнение без наличие на влязла в сила осъдителна присъда. В много случаи изпълнението на присъдата не винаги е изпълнение на наказанието, защото с нея се решават и други въпроси. Пример: уважаването или отхвърлянето на граждански иск, отнемане на вещи, присъждане на разноски. Затова изпълнението на присъдата в тази част се извършва, без да се налага наказание. На изпълнение подлежи и оправдателната присъда, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказание, а също и определението на съда, с което се прекратява наказателното производство.


3. Основни принципи на НИП
Те предствавляват ръководни правни идеи осъществяващи наказателно-изпълнителната политика на държавата. Чрез тях се осъществява единство на правното регулиране и на наказателно-изпълнителната дейност.
Основните принципи на НИП се делят на две групи:
1.Общи за цялата правна система
2.Специални – специфични са само за НИП
ОБЩИ
Законност и върховенство на закона. Съгласно чл 58 ал.1 КРБ и почти всички международни актове във връзка с правата на човешката личност са дадени законовите регламентации на всички случаи, в които е допустимо засягането на правата и свободите на човека. В практиката на Европейския съд за правата на човека изрично се посочва, че този принцип се изразява в това:
- че законът трябва да е достъпен
- че е необходимо да се осигури възможност за всеки да се запознае с неговите изисквания
- че е необходимо строго и точно спазване на законите и подзаконовите нормативни актове от всички държавни органи, длъжностни лица и граждани
Принцип на хуманизма – от една страна изпълнението на наказанието съдържа репресивни елементи, изразяващи се в засягането правата на осъдения, лишения, страдания, а от друга – изисква да се проявява хуманизъм и по отношение на потърпевшите от престъпление, техните близки и другите членове на обществото. Затова е необходимо да се преценят и поставят в правилни съотношение репресията срещу осъдения и необходимостта от удовлетворение чувството на възмездие у пострадалия и обществото.
В НИП, в съответствие и с международните актове този принцип се изразява в превъзпитание и поправяне на осъдения, за да се върне той като гражданин, който няма да е заплаха за това общество.
Още в чл.2 ал.2 ЗИН се подчертава, че изпълнението на наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание и унижаване на човешкото достойнство.
В съответствие с този принцип се полагат грижи за физическото или психическото здраве на осъдените – безплатна храна, дрехи, обувки, безплатна медицинска помощ, забрана за конвоиране на болни затворници, забрана за полагане на извънреден труд.
Равенство пред закона – чл.6 и чл.26 КРБ. В НИП този принцип не зависи от вида на изпършеното престъпление, наложеното наказание, поведението на лишения от свобода, но трябва да се прави разлика между равенството на лишените от свобода пред закона с равенството в правния им статут, който е качествено различен от този на свободните граждани.
Принцип на справедливостта – той означава съответствие на наказанието с извършеното престъпление. Това съответствие зависи не само от вида на наказанието, от размера му, но и от начина на изпълнението.
В НИП той се изразява в съобразяване на ограниченията и лишенията, на които се подлага осъдения с характера и тежестта на извършеното престъпление в предишно осъждане, с особеностите на личността му. В ЗИН е намерил израз в отделяне на осъдените за пръв път лица до 5 години лишаване от свобода за умишлени и за непредпазливи престъпления се настаняват в затворнически общежития, при облекчен режим.
Съществуват 5 вида режими в местата за лишаване от свобода (лек, общ, строг, усилено строг и специален) във възможността да се изменя режима в по-лек или по-тежък, в зависимост от поведението на осъдения, в правото на администрацията, по целесъобразност да дава поощрения или да налага дисциплинарни наказания.
Принцип на уважение на човешкото достойнство – той е продължение и доразвитие на принципа на хуманизма и законово е уреден в чл.6 ал.1 КРБ, в чл.10 ал.1 МПЧПП, в чл.1 от Европейските правила за затворите и чл.2 ал.2 ЗИН.
СПЕЦИАЛНИ ПРИНЦИПИ
Принцип на диференциран и индивидуализиран подход при изпълнение на наказанията. Обословен е от принципа на справедливост и е насочен към постигане целите на наказанието. Той е проявление на наказателно-правните принципи за диференциация и индивидуализация на наказателната отговорност – чл.54 и сл. НК.
Под диференциран подход се разбира съобразяване изпълнението на наказанието с особеностите на определена група осъдени лица. Прилага се както при изпълнение на отделното наказание, така и при изпълнение на едни и същи наказания. Съгласно ЗИН при изпълнение на наказанието лишаване от свобода диференцирания подход се прилага по отношение на пълнолетни и непълнолетни лица, поставени на един режим и поставени на друг, болни и здрави, рецидивисти и други затворници, млади пълнолетни (до 25 години) и възрастни затворници.
Индивидуалния подход означава отчитане особеностите на личността на отделните осъдени. Той трябва да се различава от индивидуализацията на наказанието, макар да е негово продължение, защато има много по-широк обхват и се предполагат и други средства за поправяне и превъзпитание на осъдените. Освен това индивидуализацията на наказанието е индивидуален акт на съда, докато индивидуалния подход трае непрекъснато през целия процес на изпълнение на наказанието. Той е нужен при определяне работата, която затворникът ще изпълнява, при изменение на режима, условното предсрочно освобождаване, при налагане на дисциплинарно наказание и даване на поущрения
Принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Приет е в почти всички цивилизовани пенетенциарни системи. Изисква съобразяване на ограниченията и лишенията на които осъдения се подлага с постигнатите резултати от поправянето и превъзпитаването му. Основната идея на този принцип е да се даде възможност на осъдения чрез собственото си поведение и усилие да подобри положението си. Тази система дава възможност след изтичане на определен срок тежестта на наказателното изпълнение да се постави в зависимост от поведението на затворника, а не само от тежестта на извършеното престъпление като измененията в статута му настъпват по силата на закона. В ЗИН тя намира израз във възможността за изменение на режима, в зависимост на поведението; възможността за зачитане на работните дни или незачитането им; възможността за условно предсрочно освобождаване и предсрочно освобождаване
Принципа на демократизма
– широко привличане на обществеността по работата свързана с изпълнението на наказанието. Пример комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; методически съвети към затворите; комисията по чл.17 ЗИН и др.
- колективен подход при решаване на някои въпроси от областта на наказателното изпълнение. Това са специални органи като комисията по чл.17 ЗИН, Детски педагогически стаи, Педагогически съвети в поправителните домове
- участие на самите осъдени в работата по изпълнение на наказанието и най-вече в полагане на средствата за поправяне и превъзпитаване – участие в съмодейните органи на лишените от свобода
Принципа на участие на различни държавни органи в дейността по изпълнение на наказанието. Чрез него се осъществяват процесуалните гаранции за защита правото на осъдените, като те се изваждат от изпълнителната власт и в зависимост от пенетенциарния потенциал – чл.7 ЗИН. Тези органи са:
- съдът – той определя първоначалния режим на лишаване от свобода, заменя го с по-тежък, постановява условно предсрочно и предсрочно освобождаване, отменява зачитането на работните дни. Окръжния съдия участва в комисията по чл.17 ЗИН
- прокурор – той упражнява надзор за законност. Окръжния прокурор прекъсва изпълнението на наказанието лишаване от свобода, дава съгласие за награди, разрешава свижданията, прави предложения за условно предсрочно освобождаване, за изменение на режима и присъства на заседанията на комисията по чл.17 ЗИН, а районния прокурор прекъсва наказанието пробация
- общински съвети – те участват в комисията по чл.17 ЗИН. Помагат за изграждане на материалната база в местата за лишаване от свобода.
- органите на МОН – оказват помощ при организиране на общообразователното и професионалното обучение на лишените от свобода и издават документи за завършено образование, назначават и освобождават учители.
Принципа на съчетаване дейността по реализиране съдържанието на наказанието с прилагане на други средства за поправяне и превъзпитание на осъдените. Най-последователно той е развит при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В ЗИН тези средства са точно определени и те са:
- обществено полезен труд
- възпитателна работа
- поущрения и дисциплинарни наказания
- общообразователно и професионално обучение
Принцип за системен контрол върху дейността по изпълнение на наказанието. Той има за цел да гарантира законността и ефективността на наказателно-изпълнителната дейност. Свързан е както с отпадане възможността за нарушаване правата на осъдените, така и да се спазват законовите ограничения в техния правен статут. Контролът се упражнява както от вътрешни така и от международни органи. Те могат да бъдат: съдебни или несъдебни.
Несъдебните от своя страна могат да бъдат: в системата на пенетенциарната администрация или извън нея. А международните могат да бъдат с юридикционни или без такива функции.


4. Същност и съдържание на наказанието лишаване от свобода
1)Лишаването от свобода е най-тежкото наказание.
2)То дава възможност да се провежда системна възпитателна работа с осъдените за по-продължителен срок при специално създадени условия за това от една страна, а от друга – изолацията на осъдените ограничава в максимална степен възможността да вършат други престъпления.
3)Лишаването от свобода съдържа значителни ограничения и лишения като по този начин оказва предупредително възпиращо въздействие върху осъдените и останалите членове на обществото. Освен тези полужителни страни, лишаването от свобода има и отрицателни. По-важните са:
отрицателно влияние на обкръжаващата среда;
формиране на неправилни представи за облика на хората и обществото;
претъпяване чувството на срам;
свикване с мисълта, че е престъпник;
създаване на връзки с други престъпници;
прекъсване и отслабване на връзките със семейството и приятелите;
привикване с живота в затвора;
4)Лишаването от свобода е наказание, т.е предвидена от закона мярка на държавна принуда налагана от съд за извършено престъпление, която засяга определени права и интереси на осъдения и изразява отрицателната оценка на държавата и обществото към дееца и към извършеното от него обществено опасно деяние.
В теорията се водят спорове какво означава да се лиши даден човек от свобода, като колебанията започват още с изясняването на понятието свобода, което освен юридеческо е и още философско, и политическо. В юридическия смисъл понятието човешка свобода не е получило общоприемливо определение, затова за нуждите на НП и НИП от се разглежда като конкретна мярка на принуда с конкретно съдържание, влияещо върху човешката свобода, но без да я отнема изцяло. Както в НП, така и в другите закони е определено точно съдържание на наказанието лишаване от свобода, макар че поначало е необходимо да има задължително определение от гл.т на принципа на законността. Затова, за да изясним съшността на наказанието лишаване от свобода трябва да се изясни какво трябва да бъде неговото съдържание и в какво се изразява това съдържание по нашето право.
5)Съдържането на наказанието лишаване от свобода определя неговата тежест, а това означава доколко тя е достатъчна за постигане на неговите цели. Тези цели не са абстрактни и неизменни. Те зависят от национабните особенсти, морал, ниво на престъпност, културно и материално развитие. С оглед на това именно въпроса за съдържанието на наказанието лишаване от свобода съществува само като препоръка в приетите от ООН Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода и то Европейските правила за затворите, но не е включено в нито един международен договор, който да е задължителен за ратифициралите го страни.
а – в чл.31 ал.5 КРБ е направен опит да се даде основна посока за разбиране съдържанието на наказанието лишаване от свобода. Според тази разпоредба на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които са ограничени само от действието на присъдата, но действието на присъдата изисква изолиране на осъдените в специални места за лишаване от свобода. От тази изолация възникват проблемите в каква степен трябва да е тя – като е прието, че основното е, че извън изолацията на лишените от свобода не трябва да се засягат други права.
б – лишаването от свобода представлява като свяко друго наказание промяна в стимула на осъдения като му се отнемат или ограничават определени права или правни възможности и му се възлагат нови задължения. Затова наказанието лишаване от свобода представлява:
- настаняване и задържане на осъдените в специално определени места за лишаване от свобода. То се извършва в затвори и поправителни домове;
- подчиняване на предварително определен режим.
Дефиниция на понятието режим. Режимът е съвкупност от специфично установени от държавата правила, регулиращи диференцираното настаняване на лишените от свобода, реда и дисциплината, разпределението на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, правилата на свиждане, колети, кореспонденция и суми за лични нужди.
Режимът е средство за поправяне и превъзпитаване на осъдения и затова именно е елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода. Той има двуяка роля – да наказва и възпитава. Репресията (наказанието) е в ограничаване на правния статут на осъдените, а възпитанието се постига чрез предвидените ограничения, създаването на ред и дисциплина, в подходяща битова обстановка, в диференцирано настаняване.
- засягане в значителна степен на правата и правните възможности на осъдението. Пример на пенсия, право на осигуровки за рискове предвидени в държавното обществено осигуряване, ограничаване правото на възнаграждение за положения труд.



5. Места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода
Местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са държавни органи създадени специално за тази цел. В тях понякога се изпълнява и мярката на неотклонение – задържане под стража. Съществуват два вида места за лишаване от свобода – затвори и поправителни домове. Към тях могат да се създават и затворнически общежития, които обаче не са самостоятелни места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а поделения на съответните затвори или поправителни домове. Общото ръководство в местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност ес осъществява от Министерството на правосъдието, чрез Главна дирекция «Изпълнение на наказанията». Работните обекти също не са самостоятелни места. Съгласно чл.7 ал.2 ППЗИН. Затворите, поправителните домове и затворническите общежития се откриват и закриват със заповед на Министъра на правосъдието, а работните обекти с заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията».
Местата за лишаване от свобода вече са на бюджетна издръжка. За началници на затворите и затворническите общежития се назначават лица с юридическо образование, а при липса на такива с друго подходящо образование. За началници на поправителните домове – с висше юридическо или педагогическо образование.
Създаването на различни видове места е необходимост наможена от изискванията на принципа на диференцирания подход при изпълнение на това наказание. Това е така за да се отделят от другите затворници тези, които поради криминално минало, личностни особености са склонни към доминиране или оказване на отрицателно влияние, за да се въздейства за индивидуализация на подхода при третиране на затворниците с оглед на социалното приспособяване след освобождаването им и да се подпомогнат управата на затворите и сигурността в тях.
Чрез различните видове места за лишаване от свобода се цели:
а - провеждане принципа на справедливост на наказанието, продължавано в наказателното изпълнение;
б - ограничаване на отрицателните страни на наказанието лишаване от свобода, които са:
отрицателно влияние на обкръжаващата среда;
формиране на неправилни представи за облика на хората и обществото;
претъпяване чувството на срам;
свикване с мисълта, че е престъпник;
създаване на връзки с други престъпници;
прекъсване и отслабване на връзките със семейството и приятелите;
привикване с живота в затвора;
в – създаване на оптимални условия за ефективност на прилаганите средства за поправяне и превъзпитание, което е изчерпателно изброено в закона: режим, труд, възпитателна работа, обучение;
г – изработването на критерии за постигане всички цели на диференциацията. Затова в момента със ЗИН е изработена една сравнително добра система на местата за лишаване о свобода, които са:
- затвори за рецидивисти;
- затвори за жени;
- затвори за осъдените против републиката;
- затвори за останалите осъдени.
С чл.13 ал.1 ЗИН се създаде възможност за обособяване на затвори и затворнически обжещития за млади пълнолетни затворници (все още няма такива). По изключение в поправителните домове лишените от свобода могат да останат до навършване на 20-годишна възраст, когато това е необходимо за довършване на образованието им. Затворническите общежития са от закрит, открит и преходин тип – чл.8 ал.2 ЗИН. Към поправителните домове се създават само от преходен тип.
Разликата в тези видове затворнически общежития е в категорията осъдени, които се настаняват, в степента на изолация, както и други ограничения в статута им.


6. Органи на изпълнение на наказанието лишаване от свобода
Те се делят на 2 вида: Специализирани и Неспециализирани. Първите пряко са натоварени с изпълнение на наказанията, а вторите изпълняват само отделни функции в тази област.
1.Към специализираните органи се отнасят:
а – министерство на правосъдието – осъществява общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контрола върху дейността им (чл.19 ЗИН). Някои от неговите функции се извършват чрез Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», а други са в компетентността на самото министрерство, като например: назначаване, уволняване, наказване и награждаване на ръководния персонал, откриване и закриване на затвори и поправителни домове, затворнически общежития, издаване на подзаконови нормативни актове;
б - Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» - орган на Министерството на правосъдието, чрез който се осъществява непосредственото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода – най-съществената й задача. Осъществява и редица преки функции определени в ЗИН и ППЗИН. Главна дирекция «Изпълнение на наказанията»:
- премества затворници от един затвор в друг;
- отменя незаконосъобразно решения на Комисията по чл.17 ЗИН за изменения на режима;
-може да дава всички наказания по чл.76 ЗИН;
-да отменя заповеди за награди и наказания по своя инициатива или по молба на осъдените;
-да издава заповеди за изолиране в единична килия по чл.85 ЗИН;
-разрешава свижданията по между лишените от свобода съпрузи и роднини от първа степен;
- определя датата и мястото на бракосъчетание на лишените от свобода (чл.78а ЗИН);
в – администрацията на местата за лишаване от свобода – състои се от началник и заместник-началник. Тя организира и ръководи цялостната дейност в съответното пенетенциарно заведение;
г – Комисията по чл.17 ЗИН – тя не се числи към администрацията на местата за лишаване от свобода. Към всички затвори и поправителни домове се създават комисии по чл.17 ЗИН. Състава й е: председател - началникът на затвора или поправителния дом, и членове - съдия от окръжния съд, заместник началник, представител на наблюдателната комисия, пробационен служител и психологът на затвора или поправителния дом. В комисията се включва и инспектор по социална дейност и възпитателна работа, но само когато се разглеждат въпроси за затворниците от неговата група. В поправителните домове в комисията участват и представители на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. На заседанията участва и окръжен прокурор. Той не е член на комисията, няма право да гласува, но участва с оглед упражняване на надзор за законност.
Функции на комисията:
- изменя режима на лишените от свобода в по-лек или по-тежък, но само в границите на определения от съда първоначален режим;
- прави предложение до съда за промяна на първоначално определения режим в по-тежък;
- прави предложение пред съда за предсрочно условно и предсрочно освобождаване;
- премества лишените от свобода по реда на чл.12а ЗИН в затворнически общежития – чл.12а, ал.3 преместване на лишените от свобода в затворнически общежития от преходен тип или чл.12а, ал.6 – в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, ако са били в открит или преходен тип, както и по чл.122 ЗИН – за непълнолетните, които се преместват от поправителен дом в затворническо общежитие от преходен тип;
- настаняване на осъдените на доживотен затвор по реда на чл.127б, ал.4 ЗИН заедно с другите затворници, т.е да се направи преценка на риска, който представлява тази категория осъдени за себе си и за пенетенциарния персонал.
Комисията заседава най-малко един път на 2 месеца. Редовно е заседанието, ако са уведвомени всички членове и пресъстват най-малко 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. За заседанията се съставя протокол, който се подписва от всички членове, които са присъствали.
2.Към неспециализираните органи се отнасят: съд, прокуратура, обществени органи и органи на МОН.
Към министерството на правосъдието има научно-методически съвет по затворно дело. Съствава му е от щатни сътрудници и представители на различни ведомства и организации и се определят от Министъра на правосъдието, а се ръководи о Заместник-министъра на правосъдието.
Задачи:
да разработва научно-методически указания по изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
да участва при изготвяне на нормативни актове.
Към затворите се създават и методически съвети като органи подпомагащи дейността им.


7. Разпределение на осъдените по затвори, поправителни домове и трудово-възпитателни общежития
Разпределението на осъдените е реализация на пренципа на диференцирания подход и е предпоставка за постигане целите на наказанието. Разпределението по затвори и затворнически общежития се извършва от прокурори, които привеждат в изпълнение влязлата в сила присъда, а изпращането по затворническите общежития се нарежда от началника на затвора или поправителния дом. Извършва се съгласно ЗИН и Наредбата за приложение чл.12а, ал.1 и ал.4 и чл.15 ал.4 ЗИН. Преведени са последователни както в закона, така и в Наредбата 2 принципа:
а – разпределение по вид на място за лишаване от свобода;
б – разпределение в зависимост от местоживеенето на лишения от свобода преди осъждането му.
Първия принцип е основен и се извършва по следния начин:
1)Непълнолетните се настаняват в поправителни домове
2)Пълнолетните жени изтърпяват наказание в отделен затвор
3)Рецидивистите изтърпяват наказанието в самостоятелни затвори. Чл.158 ЗИН определя понятието рецидивист.
1. Рецидивисти по смисъла на този закон са:
а) осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 НК, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;
б) осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.
2. Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено:
а) пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само един път;
б) десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти.
3. При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
4) Осъдените за престъпление против републиката в обособено отделение на затвора в Ст. Загора, изключения от това правило не се допускат дори ако е рецидивист по смисъла на чл. 158 ЗИН
5) Лицата, които не са български граждани изтърпяват наказанието си в Софийския затвор, изолирани от останалите по местоживеене и работа.
6) Затворническите общежития от закрит тип са от същия тип, който са затвора и поправителния дом.
7) Затворническите общежития от открит тип – осъдените за пръв път до 5 години за умишлено предсъпление и осъдените за непредпазливи престъпления.
8) Затворническите общежития от преходен тип – в тях се настават осъдените с добро поведение, изтърпяли най-малко 6 месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остатъка от наказанието да е по-малък от 5 години.
Разпределение в зависимост от местоживеенето – кой затвор да се затвори осъдения. Ако затворите са няколко се прилага чл.15 ал.1 ЗИН, съгласно който наказанието се изтърпява до най-близкия до местоживеенето затвор от съответния тип.
От този принцип има изключения и те са:
- когато осъдения се настани в болнично заведение в местата за лишаване от свобода
- когато подлежи на задължително общообразователно обучение
- в заведение за рецидивисти от закрит тип за нуждите на обслужващата дейност могат да се настаняват и до 5% нерецидивисти, но само с изрично тяхно писмено съгласие;
- за такива нужди могат да се привеждат и решения на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията» и мъже в затвора за жени в гр. Сливен, а също и в поправителния дом в Бойчиновци
- при данни за бягство или за извършване на друго престъпление Главна дирекция «Изпълнения на наказанията» може да настани осъдения за по-продължителни срокове, не в затвор, общежитие от закрит тип, а в най-близкия затвор по местожителството му.


8. Преместване на осъдените от едно място за лишаване от свобода в друго
Принципа е, че осъденият изтърпява наказанието си в заведението, в което е настанен, но някои съображения могат да наложат преместването му. Действат 2 основни правила:
1)Преминаването от един вид заведение в сящия вид в рамките на затвора или поправителния дом се извършва от началника на затвора. От това правило има 3 изключения: за жени; за чужди граждани и за лица извършили престъпления против републиката.
2)Във всички останали случаи преместването се извършва от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».
Редът на преместването е според причините и различаваме следните видове премествания:
a)Преместване от един затвор в друг от същия вид. Причините могат да бъдат: настаняване в учебно заведение; болнично заведение; охранителни съображения; осигуряване на работа;
b)Преместване от поправителен дом в затвор при навършване на пълнолетие и ако няма разшерение на прокурора по чл.127 ал.2 ЗИН за оставане в поправителния дом до 20-годишна възраст за довършване на обучението;
c)Преместване от затвор за рецидивисти в затвор за нерецидивисти. Чл.12 ал.2 ЗИН допуска това в изкючителни случаи, когато осъденият се е поправил и няма опасност за оказване на отрицателно влияние върху другите затворници;
d)Преместване от затворническо общежитие от открит тип или преходен тип в друго заведение (затвор или затворническо общежитие от закрит тип). Основанията могат да бъдат:
- грубо или системно нарушаване на установения ред
- системно отклонение от работа;
- оказване на отрицателно влияние на останалите затворници;
Тези основания са посочени в чл.55 ЗИН и са същите, които се отнасят за изменението на режима. Тези две мерки могат да бъдат наложени кумулативно. Преместването се извършва с мотивирана писмена заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията», връчва се срещу подпис на осъдения. Тя може да се оспори пред Министрерството на правосъдието, но това оспорване не спира изпълнението й. Срокът на преместването е до 6 месеца, като може да бъде съкратен или продължен по предложение на началника на съответното място за лишаване от свобода. Ако в заповедта не е посочен срок се счита, че той е 6 месеца. След изтичането му осъденият се връща в първоначално установеното място за лишаване от свобода, за което връщане не е необходима заповед.
3)Когато се изменя режима на лишените от свобода, настанени в затворническо общежитие от лек или общ в строг режим, преместването в затвор или затворническо общежитие от закрит тип заповедта се издава от директора на затвора, ако няма затворническо общежитие към затвора заповедта се издава от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».


9.Диференцирано настаняване на лишените от свобода вътре в затворите и поправителните домове
Под този вид настаняване се разбира диференцирано настаняване вътре в едно и също поделение или поделения на един и същ затвор, но от един и същ тип.
Ако в един затвор има поделение за рецидивисти, запределението между него и останалите поделения на същия затвор ще бъде въпрос на настаняване по затвори и затворнически общежития, а не на настаняване вътре в тях.
ЗИН съдържа няколко разпоредби:
1)Съгласно чл.43 ал.3 ЗИН лишените от свобода поставени на различни режими се настаняват в различни отделения. По този начин се осигурява изолоцията помежду тях. Този принцип е задължителен за поставените за специален режим и рецидивистите.
2)Съгласно чл.121 ЗИН непълнолетните поставени на различни режими се изолират задължително даже по време на работа или престой на открито. Като се допуска само изключение от това правило само за общообразователното обучение. Тази изолация е наложителна, заради силното отрицателно влияние, а също и за това, че е по-лесно осъществима и в предвид на това, че в поправителните домове има само срог и общ режим.
3)Съгласно чл.13 ал.2 ЗИН младите пълнолетни затворници, които изтърпяват наказанието си в затвори и затворнически общежития за възрастни, по възможност се настаняват в отделни помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.
4)Чл.14 ЗИН дава възможност за организирани отделения за страдащите от психически разстройства. Те се обособяват със заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията».
Приемането на новопостъпили затворници става въз основа на влязла в сила присъда и разпореждане за влизането й в сила, а за подсъдимите и обвиняемите приемането става с определение за задържане под стража. Приемането се извършва от дежурния надзирател.
В затвора лишеният от свобода се настанява в отделно помещение, където престоява от 14 дни до 1 месец. За тези които се настаняват в затворническо общежитие периода на престояване в отделно помещение е по-кратък – 2 денонощия. През това време се оформя личното досие на лишения от свобода. За вещите и ценностите, които лишените от свобода не могат да държат в себе си се оформя протокол и един екземпляр се връчва на лишения от свобода. Дават им се разяснения за реда в затвора, за свижданията, колети, кореспонденция и други.


11. Режим в местата за лишаване от свобода – същност и съдържание.
Режимът е съвкупност от специфично установени от държавата правила, регулиращи диференцираното настаняване на лишените от свобода, реда и дисциплината, разпределението на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, правилата на свиждане, колети, кореспонденция и суми за лични нужди.
Подчиняването на предварително определен режим е елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода. Наред с това той е средство за поправително въздействие върху осъдените. Но има и обезпечаваща функция, а именно да създаде условия за ефективно прилагане на другите средства за въздействие. В местата за лишаване от свобода видовете режими, които се прилагат са:
В затворите и затворническите общежития за рецидивисти – общ, строг, усилено строг и специален;
В останалите затвори и затворнически общежития – лек, общ, строг, усилено строг;
В поправителните домове – общ и строг;
В затворите за жени – лек, общ, строг;
Разликата в отделните режими е в тяхното съдържание, степен на изолация, характер на охрана, участие в различни видове труд, в правото на свиждане, кореспонденцията, престоя на открито, разполагаемите суми за лични нужди. Така например лишеният от свобода при специален режим се поставя в специално помещение при засилен надзор и охрана.
Свиждания между лишените от свобода се допускат само ако са съпрузи, роднини по права линия, братя или сестри, като разходите за свижданията са за тяхна сметка.


12. Определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
Изискването първоначалния режим да се определи от съда беше въведено през 1968г. в НК, а в последствие беше възтприето от ЗИН и НПК. Той има голямо значение за гарантиране на законността.
Първоначалния режим се определя от съда с присъдата. С чл. 306 ал.2 НПК се даде възможност съдът да се произнесе и с определение относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да стори това заедно с произнасянето на присъдата. Това определение подлежи на проверка по глава 21 НПК. Първоначалният режим може да се определи и от въззивната инстанция, когато се отменя изтърпяването на наказанието по чл. 64 ал.1 и чл.66 НК и когато се определи наказание лишаване от свобода, ако такова не е било наложено от първата инстанция.
Първоначалният режим се определя чрез критериите посочени в чл. 45 до чл.48 ЗИН
Съгласно чл. 45 ЗИН лек режим се определя на осъдените за първи път на:
а) лишаване от свобода до пет години за непредпазливи престъпления, с изключение на случаите, когато престъплението е извършено в пияно състояние при професионална непредпазливост;
б) лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените за престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по чл.279-280 и чл.382-386 НК.
Съгласно чл. 46 ЗИН общ режим се определя на осъдените:
а) за престъпления, извършени по непредпазливост, освен ако съгласно чл. 45, б. "а" следва да се определи лек режим;
б) за умишлени престъпления на лишаване от свобода до пет години, които не са рецидивисти, освен ако съгласно чл. 45, б. "б" следва да се определи лек режим.
Съгласно чл. 47 ал.1 ЗИН строг режим се определя:
а) на осъдените за умишлени престъпления на лишаване от свобода за повече от пет години, които не са рецидивисти;
б) на рецидивистите, които не представляват голяма обществена опасност.
Съгласно чл. 47 ал.2 ЗИН строг режим може да бъде определен и на осъдени на лишаване от свобода за по-малко от пет години, които не са рецидивисти, ако са извършили няколко еднородни умишлени престъпления при условията на чл. 23 НК.
Съгласно чл. 48 ЗИН усилено строг режим се определя на:
а) рецидивистите, които представляват голяма обществена опасност;
б) осъдените за бягство от затворите, които представляват голяма обществена опасност;
в) осъдените на лишаване от свобода за повече от 15 години, когато то е предвидено алтернативно на доживотния затвор или на доживотния затвор без замяна или заменя доживотния затвор.
Чл.51 ЗИН дава възможност на съда да определи следващия следващия по-лек или по-тежък режим с изключение на усилено строг режим, както и на лек режим при осъждане за посочените в чл. 45, б. "б" видове престъпления - лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления с изключение на осъдените за престъпления против Републиката, грабеж, кражба, измама, хулиганство и престъпления по чл.279-280 и чл.382-386 НК.
Осъдения се поставя на първоначално определения режим от администрацията на затвора.
При изтърпяване на наказание при две или повече присъди съгласно чл.52 ал.1 ЗИН лишените от свобода се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим.
Това правило не се прилага, когато за двете присъди могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.23 до чл.25 НК, като се приложи общо наказание, ако осъденият при изтърпяване на едно от наказанията вече е бил на такъв или по-тежък режим, или ако те е бил на такъв режим и при групирането на наказанията се определи този по-тежък режим, то той ще се постави на него.
При определяне на общото наказание по чл.25 НК или при присъединяването на наказанието по чл.27 НК съдът задължително се произнася и по първоначалния режим.
За тежко болни, кърмачки и бременни поставени на усилено строг или строг режим докато трае това състояние със заповед на началника на затвора съгласно чл.57 ЗИН се поставят на общ режим.
Когато не е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода затворническата администрация уведомява съда и докато съдът се произнесе осъденият се поставя на общ режим.


13. Изменение на режима на лишените от свобода
Прогресивната система на изпълнение на наказанието лишаване от свобода дава възможност за проследяване развитието на осъдените и промяна на условията, при които са поставени съвместно с измененията в поведението им. При данни за поправяне осъденият се поставя на по-лек режим или обратното – при по-тежък. Значението на дейността по изменение на режима се определя от ролята му на средство за възпитателно въздействие. Според ЗИН изменението на режима може да бъде:
1)Първоначално и последващо изменение;
2)Изменение в по-лек или изменение в по-тежък режим.
Последващото изменение може да бъде:
- изменение в по-лек след като е бил изменен в по-тежък;
- изменение в по-лек след като е бил изменен в по-лек;
Изменението в по-тежък може да бъде:
- изменение в по-тежък от първоначално определения от съда;
- изменение в по-тежък, но в рамките на определения от съда първоначален режим;
Предпоставки за изменението на режима – разграниченията са две:
1)Формална предпоставка – тя е налице само при изменение на режима в по-лек. Изискванията се съдържат в ЗИН и това е осъденият да е изтърпял минимум отнаказанието. Този необходим минимум зависи от това дали се касае за първоначално или последващо изменение на режима:
а – първоначалният режим се определя от съда. За да има гаранция, че този акт ще окаже необходимата роля чл.54 ал.1 ЗИН предвижда, че той може да се измени след изтичане на минимум на ¼ , но не по-малко ог 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание. При изчисляване на този минимум се включват не само фактически изтърпяното наказание, но и признатото време от зачитане на работните дни. Този минимум се изчислява от деня на поставяне на определен режим с оглед на остатъка на наказанието към този ден. Затова и времето, през което осъдения е бил задържан под стража не се признава за изтърпяно наказание, а се приспада от определеното наказание на основание чл.59 ал.1 НК. Частичното опрощаване на наказанието при помилване също само се приспада, а не се включва в изтърпяната част от наказанието. Взема се предвид и времето през което осъдения е бил на общ режим на едно от основанията по чл.57 НК. С изменението от 2002г се изисква обаче добро поведение, положително отношение към реда, с което осъденият е показал, че се поправя и превъзпитава. Когато осъдения е изтърпял наказания по две или повече присъди по отношение, на които не могат да се приложат правилата по чл.25 и чл.27 НК срокът за изменение на режима се изчислява с оглед сбора на наказанията, но не повече от 30 години.
На последно място всички във всички тези случаи този срок не може да е по-малък от 6 месеца. Следователно лишеният от свобода, на който наказанието е по-малко или равно на 6 месеца режимът въобще не може да му се заменя с по-лек.
б – при последващото изменение на режима с по-лек също се изисква определен минимум, но разликата е че се касае не до промяна на едно положение, което е създадено с акт на съда, а че става дума за лице, което вече е изтърпяло повече от ¼ от наложеното му наказание или чийто режим е бил изменен в по-лек поради наличие на доказателства за поправянето му. Затова и чл.54 ал.3 определя този срок на 6 месеца. Тук обаче изискването е изтърпяване на 6 календарни месеца, независимо от зачитането на работните дни.
В чл.63 ППЗИН е създадена една специална хипотеза, даваща възможност за замяна на режима с по-лек, след като първоначално е бил заменен с по-тежък и по този начин осъдения се поставя в по-благоприятни условия. Тази разпоредба беше възприета и в ЗИН с чл.54а, ал.4 ЗИН, 2002г., като се предвиди че в тези случаи може да се предвиди по-лек режим от този определен от съда, при условие, че осъдения е изтърпял ¼ от срока на наказанието.
в – формална предпоставка при изменение на режима към по-тежък не се изисква
В зависимост от това дали се касае за изменение в по-лек или в по-тежък режим - чл.54 ал.1 ЗИН предвижда че за изменение на режима в по-лек затворникът трябва да покаже, че се поправя и превъзпитава, което се изразява чрез добро поведение и положително отношение към реда.
Поведението на лишения от свобода се определя от спазването на режима, изпълняването на нарежданията на администрацията, отношението към другите затворници, получаването на награди, налагането на наказания.
Положителното отношение към реда се определя от това дали затворника се стреми към работа и дали я изпълнява с желание.
Тези две предпоставки са дадени кумулативно, защото само заедно сочат поправянето на лишения от свобода, като изискването на ЗИН за изменение на режима е осъденият да покаже, че се поправя. Затова това поправяне се решава конкретно за всеки отделен случай.
2)Материални предпоставки за изменение на режима в по-тежък са:
- лишения от свобода грубо или системно да нарушава реда;
- системно да се оклонява от работа
- да влияе отрицателно на другите (чл.55 ЗИН)
Това нарушение може да бъде както еднократно и грубо, така и да е повтарящо се и системно, но леко. Отрицателното влияние може да е съзнателно или несъзнателно. ЗИН по отношение на пълнолетните допуска замяна на режима с по-тежък и при несъзнателно влияние, но само за възрастните затворници. По отношение на непълнолетните и младите пълнолетни по аргумент от чл.120 ал.1 б. «б» ЗИН такава е допустима само при съзнателно влияние.
Органи заменящи режимите в зависимост дали се касае за замяна в по-тежък или по-лек са:
а – по-лек – Комисията по чл.17 ЗИН – тя може да заменя към по тежък, но в границите на първоначално опрделения режим. Инспекторът по социалната дейност и възпитателната работа представя списък на затворниците изтърпяли минимума по чл.54 ЗИН и дава мнение. Началника на затвора прави мотивирано предложение пред комисията придружено с характеристика за цялостното предложение и личното досие, и оценка на риска – съгласно чл.64 ППЗИН за всеки един поотделно. Предложения могат да се правят и от окръжния прокурор, наблюдаващи комисии, а също и от всички членове на комисии по чл.17 ЗИН. Решението се взема с обикновено мнозинство, ако се заменя с по-тежък или се отказва замяната му с по-лек решенията се мотивират. Решенията могат да се успорват от затворника пред Министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по реда на чл.58 ЗИН, но в границите на първоначално определеното;
б – замянана на режима с по-тежък от първоначално определения се постановява от окръжния съд по местоизпълняване на наказанието. Така се създават гаранции за спазване закона за осъдените, защото тази замяна не е свързана със срок. Предложение може да се прави освен от началника на затвора, комисията по чл.17 ЗИН и от окръжния прокурор. То се разглежда в съдебно заседание в присъствието на окръжния прокурор и осъдения и има право на защита. Окръжния съд се произнася с определение подлежащо на обжалване пред апелативния съд. Ако той отмени определението, делото се решава по същество.


19. Средства за поддържане реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода – дисциплинарни наказания и поощрения
Дисциплината и реда в местата за лишаване от свобода са важна предпоставка за реализиране целите на наказателното изпълнение. Те са необходими с оглед осигуряването личната безопасност на затворниците, тази на персонала и в създаване на условия на нормално общуване и съвместен живот. Такива средства са поощренията, наказанията, засилените мерки, отнемането на пари и вещи, чието държане е забранено по реда на чл.87а ЗИН. Тези средства се спазват при запазване на законноста, при индивидуалния подход, при съобразяване вида на проявата и личността на лишения от свобода.
Поощренията са посочени в чл.74 ал.1 ЗИН и те са:
а) публична похвала;
б) извънредно свиждане или хранителна пратка;
в) увеличаване на времето за престой на открито;
г) увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;
д) парични или предметни награди;
е) домашен отпуск- за срок до пет денонощия;
ж) домашен отпуск до две денонощия месечно независимо от отпуска по буква "е" - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от преходен тип;
з) разрешение да се ползува годишната почивка по чл. 28 извън затворническото общежитие - за лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит и преходен тип;
и) отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;
к) заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.
Основания за награди не са посочени в ЗИН, но те се дават за подчертана дисциплинираност, трудови постижения и други положителни прояви. Органите даващи награди са: началникът на затвора или поправителния дом, както и началника на затворническото общежитие (но само първите 5 по чл.74 ал.1 ЗИН).
Домашния отпуск се дава с писмено съгласие на прокурора, но за осъдените, които се намират в затворнически общежития от открит и преходен тип такова не е необходимо. Домашен отпуск не се дава на осъдените за опасен рецидив, непълнолетните осъдени, поставените при строг и осилено строг режим. Времето на домашния отпуск се зачита за изтърпяване на наказанието. Той може да бъде прекратен при опасност от отклонение или при опасност осъденият да извърши ново престъпление.
Дисциплинарните наказания са определени в чл.76 ЗИН и те са:
а) бележка с предупреждение;
б) извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;
в) лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец
г); намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;
д) изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;
е) изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;
ж) лишаване от право на домашен отпуск по чл. 74, ал. 2 за срок от един месец;
з) отмяна на награда, която не е ползвана.
Наказанията се налагат от началника на затвора, а една част от тях от директора на Главна дирекция «Изпълнения на наказанията», която има право да отмени всички заповеди за награди и наказания по свой почин или по жалба, която се подава чрез началника на затвора в 7-дневен срок от запознаването на лишения от свобода с нея. Произнася с в двумесечен срок, но жалбата не спира изпълнението на заповедта. Началника на затвора или началника на затворническото общежитие налагат наказанието с писмена, мотивирана заповед, като имат задължение да изслушат затворника, а също и рапорта на лицето констратирало нарушението преди да я издадат. За едно нарушение се налага само едно наказание. При определяне на наказанието се има предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на затворника към него, помеденето му преди това, здравното му състояние.
Наказането може да се отложи, замени или затворника да се освободи от изтърпяването му при лошо здравословно състояние, но само ако осъзнае вината си. Дисциплинарни наказания не се налагат, ако са изтекли 6 месеца от извършване на нарушението или 1 месец от откриването му, а не се изпълнява, ако е изтекъм 3-месечен срок от налагането му. Ако от налагане на наказанието в срок от 1 година затворника не извърши друго нарушение това наказание се заличава.
Наказанята «изолиране в наказателна килия» се обжалват в 7-дневен срок пред съответния районен съд, който разглежда делото в закрито заседание по реда на чл. 78б ЗИН и неговото решение е окончателно.


20. Засилени предпазни мерки, прилагани към лишените от свобода
Засилените предпазни мерки са уредени в чл.84 - чл.85 ЗИН и те са:
1)Усмирителен пояс – слага се когато резултатът не може да се постигне с белезници, в случаите на буйстващи затворници, които застрашават живота и здравето на околните или сигурността в затвора, при оказване на физическа съпротива, при изпадане в тежко психическо растройство, когато има опасност затворникът да посегне на живота си.
2)Белезници – поставят се при конвоиране на осъдения затворник, при прояви уличаващи подготовка за самоубийство, бягство, нападение, за обуздаване на непокорни и афектирани затворници.
3)Гумени и електрически палки – използвата се след предупреждение, като крайно средство за пресичане на бягство, бунтове, за отблъскване на нападение върху служители, граждани или затворници, при оказване на съпротива срещу длъжностни лица, при масови или единични, но демонстративни и предизвикателни нападения.
4)Безопасни химически вещества – използват се при бунт, масови неподчинения и нападения на затворници.
5)Изолиране в самостоятелна килия по чл.85 ЗИН. Тя е за срок от 2 месеца. За предотвратяване на бягство, посегателство върху живота и здравето на други лица, при извършване на други престъпления. Налага се по нареждане на Министерството на правосъдието.
6)Настаняване в постоянно заключени помещения на лишените от свобода при строг или осилено строг режим при засилена охрана, надзор. Налага се с мотивирана заповед на началника на затвора при грубо нарушение на реда и отрицателно влияние върху останалите, с което представляват опасност за сигурността в затвора. Предпоставките за нея са:
- грубо и системно нарушаване на реда;
- отрицателно влияние върху другите;
- опасност за сигурността;
Разликата между последните две мерки е в правния статут на изолираното лице по чл.85 ЗИН. Те посочват всички права, включително и тези по режима: свиждания, кореспонденция, пари за лични нужди. Целта е да се предотврати бягство, посегателство върху живота и здравето на другите лица, а не да се наказва дееца. Тя може да се наложи и без да е извършено никакво нарушение, т.е има превантивен характер.
7)Може да бъде използвано и оръжие като крайна мярка – чл.84е ЗИН. То може да се приложи в следните случаи:
- за пресичане на бягство;
- за защита от нападение, застрашаващо живота или здравето, както и при освобождаване на заложник;
- за отблъскване на групово или въоръжено нападение.
По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само при въоръжено нападение.
8)Изземване на пари и предмети, които затворниците нямат право да държат при себе си.
Според чл.40 ЗИН на лишените от свобода е забранено:
а) да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени, а на настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип - и пари;
б) да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;
в) да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;
г) да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;
д) да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;
е) да провеждат митинги и групови протести;
ж) да провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;
з) да се придвижват безконтролно в и извън района на местата за лишаване от свобода, освен в случаите, предвидени в този закон.
Съгласно чл.87а ЗИН предметите и парите, държането на които не е разрешено, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на държавата със заповед на началника на затвора или поправителния дом. Тази заповед се връчва на затворника срещу подпис. Тя влиза в сила, ако затворника не я успори в 14-дневен срок. При успорване началника на затвора или поправителния дом има право в 7-дневен срок сам да я отмени, но ако не я отмени, изпраща я в съответния районен съд за решение. Разглежда се в затворено заседание.


21. Имуществена отговорност на лишените от свобода
В ЗИН е предвидена самостоятелна глава 8, чл.88-чл.92 ЗИН, с която се дава солидна нормативна уредба. Имуществената отговорност на лишените от свобода е пълна или намалена. Пълната имуществена отговорност е равна с тази на свободните граждани. За намалената са необходими две предпоставки:
1) Щетата да е причинена при или по повод възложена работа
2) Извършеното да не съставлява престъпление.
Възложена работа – не само тази, на която затворникът е назначен постоянно, но и всяка друга работа, на която е изпратен от съответно длъжностно лице.
Да не представлява престъпление – влючват се не само умишлените, но и непредпазливите престъпления.
Обещетението при намалената имуществена отговорност е в размер на причинената щета, но не повече от полагащата се на лишения от свобода част от основното месечно възнаграждение за съответната работа.
При изчисляване на полагащата се част има някои особености:
- тя не зависи от броя на дните, през които затворникът е работил;
- тя не зависи от преизпълнението и изпълнението на трудовите норми;
- от полученото трудово възнаграждение;
Ред за реализиране на намалената имуществена отговорност. След констатиране на щетата се издава заповед от началника на затвора, с която виновният се задължава да плати обещетение. Връчва му се препис от нея и ако той я успори спора се отнася до районния съд, чието решение е окончателно. Издаването на заповедта трябва да е в 6-месечен срок от причиняване на щетата и един месец от откриването й. Възраженето срещу нея е в 14-дневен срок от връчването й, а отнасянето на спора в съда е в 7-дневен срок.
Намалената имуществена отговорност е само за виновно причинена щета. Изградена е на принципа на договорната гражданска отговорност. При изчисляването й се имат предвид само претърпените загуби, но не и пропуснатите ползи. Отдръжките по нея не могат да са повече то 2/3 от полагащото се възнаграждение.
Ако затворникът се освободи преди заплащането й, вземането се реализира по съдебен ред. Този ред обаче няма да се приложи ако спора преди това е бил решен от съда. Тогава въз основа на постановеното от районния съд се иска издаването на изпълнителен лист.
Чл.91 ЗИН урежда отговорността при причинена щета на трето лице от затворника. Ако тя не е по повод възложената работа – отговорността е на затворника, а ако е по повод на възложена работа, отговорността е за затвора, който я заплаща в пълен размер, а от своя страна той може да търси връщането й от затворника, но само по реда на намалената имуществена отговорност.


22. Освобождаване от местата за лишаване от свобода
Всяко наказание е за определен срок, с изтичането на който осъденият се освобождава от ограниченията, на които е бил подложен в процеса на изпълнението на присъдата. Основанията за освобождаване от местата за лишаване от свобода са посочени в чл.100 ЗИН и те са:
а) при изтърпяване на наказанието – наказанието се счита за изтърпяно от деня, когато изтича определения с присъдата срок, намален с помилване и зачитане на работните дни и осъденият се освобождава от този ден. Ако срока изтича в неработен ден осъденият се обвобождава в предходния неработен ден.
Сроковете се изчисляват в години и месеци. Наказанието свършва на същото число на месеца, на който осъденият е задържан, а ако месеца няма такова число на последното число от месеца.
При намаляване на наказанието чрез зачитане на работните дни – 30 дни се зачитат за 1 месец, а 360 дни за една година. Работните дни съгласно чл.103 ал.4 ЗИН се зачитат и за тези, които само учат.
б) при амнистия - тя бива два вида:;
- заличава престъпния характер на деянието, а от тук и всички последици свързани с него като осъждане, съдимост, история на наказанието;
- освобождаване на наказателна отговорност и от последиците на осъжданите за определено престъпление.
Амнистията се постановява само със закон. В затвора се създава специална комисия, която решава кои лишени от свобода поподат под амнистията на закона.
в) при помилване – помилването става чрез указ на Президента, който е поименен. Чрез помилването може да се опрости наказанието изцяло или от части. А доживотния затвор да се опрости и да се замени с лишаване от свобода без посочен размер. Когато опростената чрез помилване част от наложеното наказание е равна или по-голяма от остатъка това е основание за освобождаване на лицето от местото за лишаване от свобода. Освобождаването става в деня, в който в затвора се получи указа на Президента.
г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване – чл.70-чл.73 НК
Предпоставките са:
1.Изискване лишеният от свобода да е изтърпял фактически определена част от наказанието.
Фактически изтърпяно наказание – изтърпяно в календарни дни от датата на задържане до датата на постановяване на предсрочно освобождаване. Следователно не се взимат в предвид зачитането на работните дни и частичното помилване.
Наложено наказание – наложено с присъдата за пълнолетните тази част е ½, а за пълнолетните е 1/3
2. Изискване за поправяне на осъдения
За разлика от предпоставките за изменение на режима, където е достатъчно той да покаже, че се поправя тук процесът трябва да е довършен и у съда да устане убеждение, че той няма да извърши друго престъпление. Необходими са доказателства за добро поведение и честно отношение към реда.
Когато лицето е осъдено за престъпление, извършено като непълнолетно, но се освобождава след навършване на пълнолетие се прилагат предпоставките за непълнолетни, но по отношение на деянието се прилагат предпоставките за пълнолетни. Това означава, че се определя изпитателен срок, който е равен на срока на остатъка от наказанието и не може да бъде по-малък от 6 месеца. Докато ако се освобождава като непълнолетен такъв срок няма.
При извършване на друго умишлено престъпление в изпитателния срок лицето изтърпява и неизтърпяната част от наказанието оп условното предсрочно освобождаване.
Редът за постановяването му е регламентиран в чл.437-чл.442 НПК. Предложения се правят от Комисията по чл.17 ЗИН или окръжния прокурор. Разглеждат се от окръжния съд със задължително участие на окръжния прокурор и началника на затвора (председателя на комисията) и осъдения. Окръжния съд се произнася с определение. Характерно за него е че то може да се протестира, а при отказ за допускане на протеста обжалване на отказа е недопустимо.
Ново предложение при отказ може да бъде направено едва след 3 месеца след постановяване на определението.
Условното предсрочно освобождаване не е право, а е само възможност на лишения от свобода и затова производството се движи служебно.
д) при прекъсване изпълнението на наказанието – постановява се от окръжния прокурор по местоизпълнение. Според чл.447 НПК изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:
- когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;
- при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;
- при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;
- за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.
е) при разпореждане на прокурора по реда на чл. 420, ал. 3 и на съда по чл. 423, ал. 2 НПК.
Ред за освобождаване от местата за лишаване от свобода. Той включва подготовка, която се отнася само за тези затворници, които се освобождават, поради изтърпяване на наказанието. Започва 3 месеца преди срока. Вписва се в специална книга по реда на приблизителната дата на освобождаване. С тези затворници психолога на затвора провежда ресоциализация. 3 дни преди освобождаването затворника се спира от работа, настанява се в отделно помещение, предават се собсвените му дрехи и вещи, а той връща зачислените. Действието се извършва в даване на удостоверение, че наказанието е изтърпяно. По поискване се издава и характеристика. Тези затворници, които нямат пари им се дават такива за пътуване, храна и т.н. Болните и недъгавите се съпровождат, а според чл.107 ал.1 ЗИН ако в деня на освобождаването лицето се намира на лечение в лечебно заведение за лишени от свобода и здравословното му състояние налага лечението да продължи, администрацията осигурява настаняването му в друго лечебно заведение.


23. Зачитане на работните дни за налаляване срока на наказането
Въведено е за пръв път през 1914 г. То е гарантирано от закона субсидиарно право за разлика от предсрочното освобождаване, което е само една възможност – чл.41 ал.3 НК и чл.103 ЗИН. Съгласно чл.103 ЗИН зачитането на работните дни за намаляване срока на наказанието става под формата на заплащане на труда на лишените от свобода, които се делят на две категории и те са:
- работещи по трудови норми – зачитането на работните им дни е в зависимост от изпълнението на трудовите норми. При изпълнение на трудовите норми на 100% или повече процента се зачита цял ден. При изпълнение на трудовите норми под 100% се зачита съответен процент от дните през които лишения от свобода е работил. Не се зачитат преизпълнението на нормите и извънредния труд в извънработно време, но се зачита вложения труд в неработни и празнични дни.
- работещи без трудови норми – работните дни им се зачитат в зависимост от уплътняване на работното време (по отношение на непълнолетните). Работните дни се зачитат в зависимост от действително изработеното време. В ЗИН са предвидени 4 случая, когато работните дни се зачитат без работниците да са работили и те са:
По време на годишната почивка по чл.28 ЗИН
При нетрудостпособност, причинена от трудова злополука.
Ако обаче растройството на здравето е причинено умишлено работните дни не се зачитат и това се установява с мотивирана писмена заповед от началника на затвора.
При почивка при случай на бременност и раждане.
При отпуск за полагане на изпити и изготвяне на дипломни работи.


24. Отменяне на зачетените работни дни
Чл.41 ал.4 НК предвижда възможност за отмяна зачитането на работните дни, когато лицето се отклонява значително от обществено полечен труд, извърши умишлено престъпление или при тежки нарушения на реда и с това покаже, че не се поправя. Необходимо е да се установят мотивите на престъплението. Отменяване се постановява от окръжния съд по местоизпълнение. То може да бъде частично или пълно, не за повече от 2 години от извършване на последното нарушение. Допустимо е по всяко време на изпълнение на наказанието. Отменянето на зачетените работни дни не е дисциплинарно наказание и не се налага като възмездие за извършено нарушение, макар санкционния му характер да не може да се отрече. Целта му е да се продължи още известно време възпитателния срок чрез труда.
Изводи:
Срокът на отменяване не зависи от тежестта на извършеното нарушение, а от особеностите на личността на осъдения и от нуждите за превъзпитаване и поправяне
Решаващо значение за определяне срока на отменяването е не неговата продължителност, а това колко работни дни включва този срок в себе си. Затова е възможно по отношение на един затворник, който не е работил редовно отменяването на зачетените работни дни дори да е максималния срок от 2 години, да е много по-малко по отношение на друг затворник. Примерно ако отменяването е за срок от 6 месеца за един да е повече, при положение, че работи редовно, а за друг, за който е 1 година да е по-малко, защото той не работи редовно.


27. Положение на обвиняемите и подсъдимите в местата за лишаване от свобода
Разграничение между мярката за неотклонение задържане под стража и лишаването от свобода. Съгласно чл.10 ал.3 ЗИН в затвор се настаняват и лица с взета мярка за неотклонение задържане по стража. Използването на затворите и поправителните домове се обяснява с липсата на подходяща материална база, с това, че е за определен срок, който ако обвиняемия бъде осъден на лишаване от свобода съгласно чл.59 ал.1 НК той се приспада от срока на наложеното наказание с общите елементи между задържане под стража и лишаване от свобода като например: лишаване от възможност за свободно придвижване, изолация от обществото и диференцирано настаняване.
Европейските правила за затворите и Минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода също не поставят изрично изискване за задържаните и подсъдимите с затворниците. Това има редица отрицателни страни свързани с презумцията за невиновност; с правния им статут; с чувството за собствено достойнство; с нежелано отрицателно въздействие; с възможността за конфликти, побоища, употреба на наркотици, хомосексуализъм и други.
Между затворниците и задържаните под стража има разлики и те са:
Изпълнението на наказанието предполага влязла в сила присъда, а мярката за неотклонение задържане под стража се прилага за лица, които се считат за невиновни до доказване на противното.
Лишаването от свобода е наказание и съдържа репресивни елементи, докато задържането е мярка за процесуална принуда и се взема съгласно чл.64 НПК. За разлика от целите на наказанието посочени в чл.36 НК, които са: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, целта на мярката за неотклонение е да се попречи на лицето да се окрие – чл.64 НПК.
Осъденият се освобождава след изтърпяване на наказанието, докато подсъдимите без да им се наложи наказание.
Положението на обвиняемите и подсъдимите е уредено в глава 12, част 2 ЗИН и глава 14 ППЗИН. В нея се влага съдържание различно от това в НПК. Обвиняем е лице, което е привлечено в това качество при условията и по реда на НПК.
Настаняването и изолация на подсъдимите и обвиняемите се извършва от органа постановил мярката или съответния следствен началник. Те се задържат в затвора в района, в който се води досъдебното производство, а непълнолетните в най-близкия поправителния дом. Жените се настаняват в най-близките затвори с обособени отделения за жени.
Права на посдъмимите и обвиняемите – чл.129б ЗИН:
1) Всеки задържан има право незабавно да уведоми писмено семейството или близките си за постъпването си в следствения арест или затвора. Ако задържаният не желае те да бъдат уведомявани, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може да уведомява близките на задържания по своя инициатива.
2) На задържаното лице се разясняват правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.
3) Задържаните лица, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатическите или консулските представители на държавата им и незабавно се осигуряват условия за това.
4) Задържаните лица при настаняването в следствения арест или затвора срещу подпис се уведомяват за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и дисциплинарна отговорност.
Изолацията включва в себе си настаняване по специални помещение. Тя представлява ограничаване или отнемане възможността за контакти със свободни граждани, с оръдени и други обвиняеми и подсъдими. Правилата за настаняване се разделят на 3 групи:
а – задължителни:
- отделно настаняване на пълнолетни от непълнолетни;
- отделно настаняване на обвиняеми и подсъдими от осъдени;
- отделно настаняване на мъжете от жените;
б – правила, от които се допуска изключение – съгласно тях в отделни помещения се настаняват обвиняеми и подсъдими за престъпления срещу Рбългария, рецидивисти и чужди граждани;
в – правила прилагащи се само при изрично указание за това – съобразно тях се настаняват в отделни помещения обвиняеми и подсъдими, за които има изрично писмено указание на прокурора или съда. Това се прилага най-често при съучасници. Могат да се приложат и за изключване на възможността за предаване на информация, установяване на контакти при преместване от едно помещение в друго.
Пълната изолация е задължителна само между мъжете и жените, рецидивисти и извършили престъпления срещу Рбългария.
Особености в правното положение
Според чл. 131 ЗИН Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство, или по разпореждане на съответния съд. Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или следствения арест, за което се уведомява съответният прокурор или съд.
Според чл. 132а ал 1 ЗИН Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващите органи, съдиите, експертите и защитниците по делото, а според ал. 6 На прокурорите, които упражняват надзор за законност в местата за лишаване от свобода, достъп се осигурява по всяко време на денонощието.
Според чл. 132б ЗИН Обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им. По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка. Разговорите със защитника не могат да бъдат подслушвани или записвани, но срещите им могат да бъдат наблюдавани.
Според чл. 132г ал.5 ЗИН Вътрешният ред в следствените арести се определя със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Според чл. 132д ал.1 ЗИНОбвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да работят по възможност и при изрично писмено изявено желание за това.
Според ал.3 Обвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да бъдат наказвани или награждавани по реда на глави седма и единадесета.
Според ал.4 По отношение на обвиняемите и подсъдимите не се прилага наградата домашен отпуск..
Според чл. 132з ЗИН В затворите и поправителните домове се настаняват и задържаните лица по искане за предаване на чужда държава. До изпълнението на решението за предаване на чуждата държава и до влизането в сила на решението на съда относно изпълнението на чуждестранната присъда лицата ползват правата на обвиняемите и подсъдимите съгласно този закон.


28. Изпълнение на наказанието доживотен затвор и наказанията конфискация на имуществото, глоба, лишаване от права и обществено порицание
Доживотния затвор е уреден в глава 11 ЗИН.
Съгласно чл.127а ЗИН това наказание се изпълнява в отделни затвори или обособени отделения към затворите. Осъдените се държат постоянно заключени и под засилен контрол. Първоначалния режим е специалния, който се определя от съда, изменението му е допустимо след изтърпяване на не по-малко от 5 години от наложеното наказание, при наличие на добро поведение. Съгласно чл.127б, ал.3 ЗИН се допуска изменение в строг или осилено срог режим. Нямат право на домашен отпуск, във всички други случаи се прилагат правилата на осъдените на лишаване от свобода.
С решение на комисията по чл.17 ЗИН те могат да се настаняват в общи помещения, с право на участие в трудови, спортни, възпитателни дейности, но само след преценка на риска, който представляват за себе си и за околните.
Конфискация – принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащо на виновния имущество, на част от него, на определени имущества на виновния или част от тях. Може да се постанови само на налично имущество. Тя не е допустима и по отношение на вещи, посочени в специалния списък от Министерски съвет. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите причинени с престъплението, както и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждане на наказателно престледване, когато установеното налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задължението.
Наказателна конфискация се изпълнява по отношение на движими и недвижими вещи от Агенцията за държавни вземания по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи, а по отношение на паричните средства от тази по местожителство на осъдения.
Глоба – тя е създаване на парично задължение на осъдения към държавата. За разлика от конфискацията, която може да се постанови само спрямо налично имущество за глобата такова изискване не същесвува. Може да се събере и след смъртта на осъдените от неговите наследници. Наказанието се изпълнява от от Агенцията за държавни вземания по местонахождението на осъдения или от съдебен изпълнител. Сумите се внасят в приходите на държавния бюджет.
Лишаване от права съгласно чл.37 НК. Наказанията лишавене от права са:
- чл.37 т.6 и т.7 НК, т.е лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и т. 7 лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Срокът по тези две точки не може да бъде по-дълъг от 3 години, освен ако изрично е предвиден друг в особената част на НК. Ако лишаването от права се налага с наказание лишаване от свобода този срок не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода и може да го надвишава най-много с 3 години. Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да е изтекло наказанието лишаване от свобода. Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, зачитането на работните дни или приспадане на срока на предварителното задържане (чл.59, ал.1 НК).
- наказание по чл.37 т.7 се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните длъжностни лица. Ако осъдения е заемал такава длъжност се освобождава незавабно. Лишаването от права за упражняване на определена профисия се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят. Първите отнемат документите за трудоспособност на осъдения, а вторите го освобождават незабавно, ако работата му е свързана с правото, от което е лишен. Отнемането на ордени и звания се изпълнява от органа, който е дал отличието или е присвоил званието.
Обществено порицание – изразява се в даване на обществена гласност на извършеното от дееца и на наложеното му наказание. В НК и ЗИН са посочени само примерно начините, по които то може да се изпълни: обявяване на присъдата пред колектива; пред профсъюзна организация по работа, по местоживеене; обявяване в радио, телевизия и т.н.
Следователно дадена е възможност съдът да избере кой от посочените начини да предвиди или изпълни на това наказание, или изпълнението на това наказание да стане по друг начин, непосочен от закона.

10. Правно положение на лишените от свобода – същност и съдържание
14. Общественополезен труд на лишените от свобода
15. Права на лишените от свобода във връзка с участието в общественополезния труд
16. Възпитателна и колекционна работа с лишените от свобода
17. Общообразователно и професионално-техническо обучение на лишените от свобода
18. Самодейни органи на лишените от свобода
25. Особености при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните
26. Особености при изпълнение на наказанието лишаване от свобода в общежития от открит и преходен тип
29. Изпълнение на наказанието поправителен труд
30. Изпълнение на наказанията – задължително заселване и лишаване от право на местоживеене в определено населено място
31. Общи въпроси на прокурорския надзор в местата за лишаване от свобода
Аватар
 
Мнения: 168

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта