Конспект по Криминология (СУ)

Пониятие. Юридическо и криминологично направление. Произход и място на криминологията сред другите науки. Школи. Задачи на криминологията.

Конспект по Криминология (СУ)

от atanassoff » Пон Окт 08, 2007 8:14 pm

Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Юридически факултет


ВЪПРОСНИК ПО КРИМИНОЛОГИЯ

ОБЩА ЧАСТ

1. Криминологията като наука: предмет, система и задачи. Криминологията и другите науки
2. Организация и методика на криминологическите изследвания. Видове, методи
3. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България
4. Биологично направление в криминологията – теории
5. Социологическо направление в криминологичта – теории
6. Престъпност – понятие. Престъпление и престъпност
7. Основни характеристики на престъпността и измерители
8. Престъпността в България – характеристика и оценка
9. Личност на престъпника – понятие и характеристика. Механизъм на престъпното поведение
10. Типология на престъпниците
11. Виктимология. Класификация на жертвите
12. Причини на престъпността. Причинността в криминологията
13. Класификация на причините на престъпността. Актуални проблеми на причините на престъпността в България
14. Превенция и контрол на престъпността. Видове превенция и класификация на превантивните мерки
15. Система за управление на превенцията и контрола на престъпността и нейните субекти. Основни изисквания в организацията и фунцкионирането на системата
16. Криминологическо прогнозиране и планиране

ОСОБЕНА ЧАСТ

17. Рецидивна престъпност – понятие, видове, класификация на рецидивистите. Характеристика на рецидивната престъпност
18. Личностни особености на рецидивистите. Причини на рецидивната престъпност. Превенция и контрол
19. Младежка престъпност – понятие и характеристика. Личностни особености на непълнолетния правонарушител и на престъпниците в младежка възраст
20. Причини на младежката престъпност. Превенция и контрол
21. Користна престъпност – понятие и характеристика. Личностни особености на извършителите. Причини. Превенция и контрол
22. Насилствена престъпност – понятие и характеристика. Личностни особености на извършителите. Причини. Превенция и контрол
23. Престъпност в икономиката – понятие и характеристика. Причини. Превенция и контрол
24. Организирана престъпност – понятие и характеристика. Сфери на действие и проявни форми. Причини. Контрол над организираната престъпност
25. Международно сътрудничество в противодействието на престъпността

Доц. д-р Ал. Билярски
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Конспект по Криминология (СУ)

от d.t » Вто Юни 22, 2010 8:58 am

КРИМИНОЛОГИЯ
Проф. Б.Станков
Обща част

1.в. Предмет , характер и метод на криминологията. Задачи на криминологията.
Предмет на криминологията. Крим. Е обществена наука за престъплението и престъпника, престъпността и престъпниците, жертвите на престъплението и престъпността за причините засягащи отделния човек и обществото за превенцията и контрола над престъпното поведение, престъпността и виктилизацията.

Криминологията в тесен смисъл – Предметът на криминологията е значително стеснен и се изчерпва с традиционните проблеми за престъплението и престъпника. Ограничението на науката в тези 2 основни проблеми е привидно. Криминологичното познание дори когато се разгръща на по стеснена основа изявява претенции за многостранност – така възниква теорията за престъпния човек на Ломброзо.
Криминологията в широк смисъл - това разбиране е отражение на опита да се излезе от тесните рамки на определението, което ограничава предмета на криминологията до проблемите на престъпника и неговото престъпно поведение като се запълни с по конкретно съдържание определението на криминологията в широк смисъл.

2.Характеристика
а/ Криминологията е самостоятелна наука. Означава да бъде определена не чрез традиционното и ограничаване от останалите науки, а посредством анализ на нейните собствени проблеми. Проблема за самостоятелния характер бе решен на международния конгрес по криминология проведен 1975г. в Лондон .
б/ Криминологията е обществена наука
в / Криминологията е интердисциплинарна наука
г/ Криминологията не е емпирична наука – подчертава опитния характер на криминологичното познание на самата криминологична наука.
Основен източник на познанието на престъплението и престъпника за престъпността за криминалната детерминация и за превенцията и контрола над престъпността е опитът. С провежданите емпирични изследвания беше подсилена приложната страна на криминологията.

3.Метод на криминологията е специфичният подход в процеса на познанието на криминологичните реални, в своята общност е методът на обществените науки, в които са акумулирани методи на др. различни по своята същност частни науки, но под дифиницирани с оглед на характера на криминологическото познание. В криминологията успешно се развива и прилага сравнителния метод. Използването му се налага поради множеството емпирични изследвания извършени в различни страни. Сравнителния метод спомага за по интензивното развитие на криминологията за провеждане на многонационалните сравнителни изследвания – съвместни или паралелни.

4. съставни части на Криминологията:
а/теоретична криминология е насочена към изясняване същността на самата наука на криминологическото познание във всички негови аспекти на основните научни проблеми: престъплението като соц.факт, на социалните основания за криминализиране на определени деяния на личността на престъпника и източника на нейната престъпна активност.
б/Приложната криминология има предметен характер това е криминологията в действие и се осъществява чрез дневната дейност на органите на полицията , следствието, прокуратурата и съда и от др. органи за превенция и контрол над престъпността .

Връзката м/у а и б е отражение на реалната взаимозависимост м/у криминологическа теория и социална практика .

5.Структура на Криминологията.
а/ Феноменология – изследване и изучаване явленията и соц.факти които са в основата на криминологията. / девиантно / отклоняващо поведение/
б/Етиология – изучава принципите за възникване ,съществуване и изчезване на феномените в криминолог.реалност. Етиология- търси каузални връзки. Етиология – учение за причината – сблъскавт се идеи ,становища, концепции.
в/ превенция и контрол – Обуславя се от вътрешната неразкъсваема м/у наука и практика.

6. Задачи на Криминологията
А/Сциентистка задача – К трябва да дава съвкупност от знания които всестранно и задълбочено да отразяват най новите достижения на криминологическото познание . Някои я определят тази задача като евристична / откривателска /
Криминологията не може да се ограничи само със събирането и описването на информация за соц. Факти , явления и процесите които имат пряка или посредствена връзка с престъплението и престъпността. Криминол.изучава същността на нещата в тяхната взаимовръзка използвайки изцяло каузалния подход. Така тя осигурява ново значение което е достоверно и обективно.
б/Информационна задача . Чрез изпълнението на информационната си задача тя предоставя знания , данни , изводи на др. науки , институции и гражданите.
Изпълнението на тази задача на криминолог.-е свързано с определени организационни решения , главно създаване на информационни центрове за : 1)Усъвършенстване на наказателната политика; 2)Изменение на законодателството; 3)усъвършенстване дейността на органите на СВ; 4)усъвършенстване дейността на органите на изпълнение на наказанието ; 5) усъвършенстване на наказателно правната теория
в/ Задача за изпълнение в практиката – криминолог. Като приложна наука .

3в. Криминологически школи

1.Класическа школа.Началото на крим. Като система от науки знания поставя Чезаре Бекарил.Той формира новите принципи на наказателната политика : законоустановеност на престъпността, законоустановеност на науката,хуманност на наказанието, неотвратимост на наказанието. Негови превърженици са Бентъм,Карара,Ромили. Най-голямата заслуга на крим.школа в криминалистиката е преодоляване на схематизма изолирвания х-р на възгледите за престъплението и престъпника, за тяхната етиология и превенция и поставяне началото на наука криминалогическа теория.

2.Позитивистична школа-формира се под въздействие на Ломброзо.Позитивистите отхвърлят концепцията за свободната воля и юридическия подход към изследване на престъплението и неговият извършител и обосновават необходимостта от обясняване на соц.факти посредством изучаване на множество криминогенни фактори.Те отричат въпроса за вината и индивидуализацията на наказателната отговорност и развиват идеята за социалната реакция на престъпното,която да бъде освободена от характерните за характеристики.
Формирането на позитивистичната школа е свързано с развитието на социалната статистика.през 19в. чрез Кетле и Герс дава се тласък на социално ориентираната криминология.Тук чрез статистиката се търси в/ка между престъпност и фактори като бедност,пол,раса и климат.
Книгата на Ламброзо “Престъпния човек” се постави началото на криминалистиката като самостоятелна наука и окончателното и отделяне от нак.пр.

3.Марксиска школа- формира се върху принципите на материалистичната теория на Маркс,Енгелс,Ленин.Характеристика – това е теория на икономическия детерминизъм която единствено постулира ликвидиране на престъпността.
Свеждането на “ Социалистичната криминология “до отделна криминологична концепция не отчита сложното развитие на криминологическото знание и наука през един голям период от време.К. предхожда проявата на позитивизма включително институционализирането на криминалистиката в тези страни.
Марксистиката теория обявява други теории за ненаучни.В основата на противоречията слага противоречията в общ строй труд и капитал.Марксистката школа се основава на “догми” най-вече ликвидиране на престъпността при определени общи условия.

4.Клинична криминология- по настоящем се разработва от колектив под ръководството на Дж.Канепа в Генуа Италия .Клиничцистите отчитат чрез изучаване на отделните случаи последиците от социалната реакция в зависимост от индивидуалните особености на случая.Всеки човек реагира различно .Различието е истинската действителност която трябва да се познае.

5.Критична криминология - /нова/като нова концепция на девиантността и нейните причини.Теоретичните основи на критичната криминалистика са теориите за конфликта и социалните реакции на девиантността,дадени в марксисткия модел за обществото и правото.Критичната криминалистика повече от всички други направления в криминалистиката,освен от марксисткото е наситена с политика.Нейните привърженици са за разбиване на политическата система,но този краен радикализъм не сочи пътища за това.

6.Други школи – 1.Школа за социална защита и американска криминалогическа школа-създадени от Уорън Фокс.
1- е концепция в съвременната наказателна политика,обърната непосредствено към наказателното правосъдие и третирането на правонарушителите с цел да се измени коренно посредством нова идеология.

4в. Криминология и наказателна политика. Начало на съвременната наказателна политика / Ч. Бекариа/
1.Наказателната политика определя най-общите принципи и насоки както и методите на превенция на престъпността.Целта на наказателната политика е да формира обща концепция за превенция и к-л на престъпността и изложи стратегии за практическо реализиране на тези концепции, т.е. принципите, тактиката и средствата за постигане оптимален контрол над престъпността.
Криминологията-като съдейства за формиране на съвременна наказателна политика, изпълнява своите социалнопрактически задачи.Криминологията най-често се свежда до: 1.усъвършенстване на законодателното. 2:усъвършенстване на държавното устройство чрез изграждане на система от органи за превенция и к-л и осигуряване на нормативни и организационни предпоставки за взаимодействие между тях. 3:ограничаване на престъпността чрез ефективна превантивна политика,съчетана с контрол над престъпността.

2.Чезаре Бекариа и начало на съвременната наказателна политика.
Бекариа има изключителна заслуга за формирането на съвременна наказателна политика Бекариа формира няколко принципа на наказателната политика които имат основополагащо значение за изграждане на модерна наказателна пр.теория и наказателно правосъдие и дават посока за изграждане на криминологична мисъл. Основните принципи дават насоки в развитието криминологичната мисъл.
1.Принцип за законоустановеност на наказанията, трябва да бъдат установени единствено от закона.
2.Принципът че наказателната отговорност е лична.
3.Принципът за съответствие на наказанието на престъпността по тежест и по начин на изпълнение.
4.Принцип за равенство пред законите.
5.Принцип за неотвратимост на наказанието
6.Принцип на съвременност на наказанието
Цел на Бекариа – Умерено законодателство с което се поставя началото на реформите в наказателното правосъдие в Европа.Основен проблем при Бекариа е привенцията на пристъпността.Според Бекариа проблемът за смъртното наказание трябва да се реши на рационална основа,като част от превантивната стратегия на държавата. Бекариа не крие негативното си отношение към смъртното наказание- не се подкрепя от никакво право.
Смъртта на осъдения не е единственото средство за предпазване на гражданите от престъпления.
Смъртното наказание е вредно,закона дава примери за престъпност.
Възможност от евентуална съдебна грешка.
Прехвърлянето на смъртното наказание стана част от последователната политика на ООХ и СЕ за хуманизиране на наказателното правосъдие.


5в. Нова социална защита възгледи за лекуване и наказване на престъпниците. Освобождаване от наказателна отговорност. Медиация.

Новата социална защита се появява като нова идеология срещу реприсивното право прилагано в Италия и Германия,след 30-те на 20век.Новата социална защита е обща концепция за системата за борба с престъпността която се стреми не само към изкупление на вината чрез наказанието но и към опазване на общото от престъпления.Превържениците на новата социална защита считат ,че системата от мерки трябва да обезпечи неутрализиране на лечебни или възпитателни мерки.- Принципи за новата социална защита:
1.Индивидуалната превенция .2.Хуманузация на новото наказателно право.3.Хуманизираното наказателно право се основава на изучаване на престъпното деяние и личността на престъпника.4.Новата социална защита се опира на политичната философия която се определя още като социален индивидуализъм.
Критика- опасност от политически и съдебен произвол чрез подмяна принципите на наказателното право –още повече ако се предвиждат изолиране на правонарушителите за неопределен срок.
Достойнствата – в превантивните стратегии за ограничаване на престъпността и приноса за реформиране на теорията и практиката на соц.к-л. Над престъпността и приемане на радикални законодателни решения.
2.Медиация- е отклонение от конвенционалните правни системи,действащи в страни.по своята същност тя е недържавна система за извънсъдебно разрешаване на конфликта,включително и възникнали в резултат на престъпление.Теоретичните основания за установяване института на медиацията се търсят във възгледа за престъпността като конфликт и допускане идеята за общ д-р.Независимо от теоретичните обяснения ,медиацията се утвърждава като алтернативна на “държавния съд” и средство за борба с леката престъпност.Медиацията има превантивен ефект спрямо тежките престъпления,най-вече от битов и регионален характер,чрез неутрализиране на междуличностните конфликти.
3.Освобождаване от наказателна отговорност на лице,извършило престъпление,е спрецифичен институт на съвременните наказателно правни системи.Освобождаването от наказателна отговорност не е отказ от правото на Държавата да санкционира лицето извършило престъпление.Вместо наказание предвидено в системата от наказание в НК,се използват специфични методи.
В бълг. НК,освобождаване от наказателна отговорност е уредено в чл.8
От криминологична гледна точка освобождаването от наказателната отговорност може да се разглежда като ефективно средство за борба с леката престъпност.


6в. Престъпление и престъпност . Основни характеристики на престъпността

1.Престъплението е проява на девиантно отклоняващо се поведение .То може да разкрие съдържанието си, най –общо в контекста на девиантното поведение.Тук се преплитат общо социологически , криминологически и юрид.възгледи.
Девиантно поведение – отклоняващо . От Определя се като такова когато едно лице чрез начина си на поведение нарушава очакването най малко на 1 друго лице или институция. Очакването трябва да се отнася до нещо – норма, ценност , което има устойчиво място в ценностната с/ма .Девиантното поведение е социологическа , а не юридическа категория. Отклонение от соц.норма за обществен живот – това са асоциални и антисоциални прояви.
-Общосоциално поведение вкл. : А/ проявите , характеризирани най общо като девиантни, отклоняващи се ; б/ престъпни прояви на девиантно поведение са престъпната по НК правообществените прояви които нямат признаци на престъпния правонарушение по отделни закони и подзаконови актове.
Престъплението е понятие на НП, а престъпността на криминологията т.е криминологията не трябва да се занимава с престъплението, а само с престъпността. Има два основни подхода при разграждания на понятието за престъплението :
А/ Легалистичен подход - легалното законово определение ;
Б / антлегалистичен подход - социалните аспекти но определено деяние . Престъпното е соц.факт, която бива оценяван като застрашаващ обществените интереси . Релативност на наказателно правна норми в съотношение със социални норми се сочат деяния като аборт, проституция.

2.Престъпността като социално явление – теоретичните основи на престъпността като социално, т.е като масово явление , очертават през 19 в. Кетле и Фери Кетле формулиран закон за относителното постоянство на величините на престъпността. При търсене на закономерности трябва да се търсят единствено обективни фактори . по късно Фери формулира закона за прага на насищане с престъпност. С този закон нивото на престъпността се явява следствие от социална организация.

3.Престъпността е закономерно явление – Тя не е иманентна единствено на експлоататорското общество. Престъпността не е исторически преходно соц.явление. Историческата предходност на явлението е тезис също на историческия материализъм и социалистическата криминология.

4.Престъпността е относително самостоятелно соц.явление.Самостоятелността е по отношение на времето и мястото .Във времето се проявява приемствеността на видове и форми на престъпната дейност , осигуряваща най вече устойчивостта на престъпленията от групата на традиционните . Относителната самостоятелност на престъплението се проявява в териториални граници в отделни райони , общини, области, региони. Измененията в териториален аспект настъпват след сериозни социално икономически промени. Националната и регионална особеност на престъпността се наблюдава закономерно и при съвременното състояние на престъпността , придобила транснационалност и превърнала се в световен проблем.

5.Престъпността като многостранно социално явление . Престъпността поразява всички обществени сфери и като статистическа съвкупност представя сложния си многостранен характер най вече в своята структура. В този смисъл престъпността се разглежда като с/ма от съответни подструктури и самостоятелни обекти на социално управление. Това разбиране отговаря на възгледа за закономерния характер на престъпността, а не като някакво стихийно явление.

6 Количествено определение на престъпността – Престъпността е съвкупност от престъпленията извършени през определен период от време на определена територия- ТОва е т.нар. количествено определение – отнася се до всички престъпления – явни и латентни, умишлени и непредпазливи. Престъпността не е обикновен сбор , а статистическа съвкупност , която се подчинява на статистически закономерност . Единствено чрез нея може да се представи обемът на престъпността нейното ниво, структура, да се определи тенденциите на изменение.

Основни видове престъпност :
1.Фактическа престъпност т.е реална престъпност. Това е престъпността която съществува в определен период от време на определена територия. Нейният обем е неустановим в абсолютните й стойности.
2.Заявена престъпност – отговаря на съвкупността на всички престъпления които са доведени до занието на компетентните органи – МВР , прокуратура, съда ,на органите местната за лишаване от свобода /МЛС /
3.Регистрирана престъпност - нарича се още полицейска статистика . Тя е най надеждната информация за обема на престъпността, нейната структура и динамика.
4.Разкрита престъпност – е онази част от обществения интерес които изисква всички престъпления да бъдат разкрити и всички извършители на престъпления да бъдат разкрити и да се приложи наказателния закон.
5.Санкционирана престъпност е тази която е установена и по определения от закона процесуален ред престъпленията са признати от съда или др. компетентен за извършено виновно и извършителите са били наказани или спрямо тях е взета друга мярка за въздействие.

- Основни признаци на престъпността
Престъпността има своите количествени и качествени признаци структура на престъпната динамика на престъпно ниво на престъпленията.
1. Ниво на престъпността е количествен признак които характеризира размера на престъпността за определен период от време в дадени териториални граници. Нивото на престъпността е признак , характеризиращ цялата обща престъпност или определен вид престъпност .
Нивото на престъпността се измерва с : а/ абсолютни числа ; б/ относителни в/ коефициенти
- количеството на извършени престъпления или лица ,извършили престъпления на 100 хил. Или 10 хил. Или 1000 дущи от населението .
- Пример: Кпр / коефициент на регистрирана престъпност / = Пр – бр. Регистрирани престъпления / делено на Н – брой на населението
2. Структура на престъпността – това е иманентно свойство на явлението, тя е вътрешната форма , която осигурява целостността и едновременно с това разделността на престъпността. Структурата на престъпността е по устойчива в сравнение с нивото което е по динамично. Големите изменения в структурата са възможни при коренни социални промени в обществото и поява на нови видове престъпност със статистическа стойност.
Структура на престъпността - Предметна - отразява съотношението м/у отделни видове престъпност, обособени в съответствие с предмета на престъпното посегателство. ; - Личностна структура на престъпността : а/ престъпност на непълнолетни ; б/ младежка престъпност ; в/ престъпност на зрялата възраст ; г/ престъпност на старческа възраст.
3. Динамика на престъпността – това е изменението на нивото и структурата на престъпността в определен период от време на дадена територия.Динамиката на престъпността се проследява за 1 ,3 , 5 10 и повече години. По този начин се откривали тенденциите в развитието на общата престъпност или на отделни нейни видове. По този начин случайни фактори отпадат и се проявяват закономерностите.
4. Географска карта на престъпността .Начини – използване на оперативна информация, изготвяне на карти в/у тях се нанасят местата с голяма концентрация на престъпност. Изготвят се от полицията.; - изготвяне на криминологична карта / след извършване на криминологични изследвания/
Териториалното разпространение на престъпността възниква като криминологичен проблем в следствие развитието на градовете и свързаното с това нарастване на престъпността поради новите икономически, социални и културни условия на живот.
Разработване на съвременни стратегии за контрол над престъпността изисква използването на нови и различни методи за изучаване на ........ с цел – децентрализиация на борбата с престъпността.
5. Цена на престъпността – Престъпността има своята цена – тя има главно икономически социален и морален и психологически характер. С нарастване на престъпността във всички страни проблемът за нейната цена придобива изключителна актуалност .На 5 конгрес на ООН се повдигна дискусия за цената на престъпността : а/ вид и размер на негативните последици от престъпността ; б/ методи за оценка на цената на престъпността; в/ мерки за намаляване на иконом. И социални последици на престъпността . Основанието за обсъждане на проблема е че отделните страни губят ежегодно от 2 до 16 % от бюджета.

Структура на престъпността
1. Коеф. На пестъпност = бр. На регистрираните престъпления Х 100 делено на бр. На общо население х 10,
2.Специфични коефициенти при непълнолетните
КПр/п/ = бр. Регистрирана престъпност / непълнолетни / делено на бл. На непълнолетните /14 – 18 год/
Криминална активност = бр. На извършители осъдени лиза Х 100 делено на бл. Наказ.отговорно население - над 14 год.
7в. Латентна / скрита / престъпност .

1.Определение : Латентна престъпност е криминологическа категория за означаване на престъпността , което се явява разлика м/у обема на действително извършените престъпления и обема на регистрираните престъпления спрямо които има соц. Реакция.
Явната /известна/ престъпност трябва да изчерпва обема на регистрираната престъпност, сведения за което дава полицейската статистика. У нас определяне на латентна престъпност се използва по друг подход – предоставянето и като сбор от престъпленията които са останали неразкрити от органите на МВР, прокуратура, съд и не намирали отражение в отчета на наказуемите деяния.

2. Поле на латентната престъпност - Латентна и реална престъпност
В полето на реалната /фактическа престъпност се разполага в значително по големи граници от заявената . В заявената престъпност се включват и онези деяния за извършването на които са уведомени компетентни органи но след проверка е установено ,че те или не са извършени изобщо или нямат признаците на престъпления.
Латентна престъпност се представя чрез няколко групи:
2. група – включва всички деяния които съдържат посочените в НК признаци за съответните престъпления , но не са станали известни на държавните органи.
3. група отнася се до случаите , когато престъплението е станало известно на компетентните органи , но извършителя е останал неизвестен.
4. група - когато престъплението и извършителя са станали известни на компетентните органи но наказателното преследване не е реализирано. Причините са изтекла давност, прекратена преписка.

3.Проблемът за латентност – Латентността е особено , иманентно свойство на престъпността да остане неизвестна и с това несанкционирана. Това общо свойство на престъпността определя границите на латентната престъпност , която е многократно по голяма от установената . Латентността е различна при отделните видове престъпления. Има престъпления предимно извършени в икономиката, които остават крити, нерегистрирани и несанкционирани .

4. Айсберг на престъпността - 3 основни групи
1.Явни престъпления – с ниска латентност – убийство, грабежи на МПС , банки
2.Престъпления със средна латентност/скрита / – насилствени престъпления, извършени от неизвестни лица, взлом, кражби .
3. обхваща престъпления / скрита / с висока латентност .Това са престъпленията в икономиката от които малка част излизат на повърхността . Към тази група се отнасят и нападенията с/у жени, сексуалните злоупотреби, кражби в магазин.

5.Обем на латентната престъпност - се измерва с формули която дава възможност да се установи : а/ общата латентна престъпност ;
б/ латентността на видовете престъпност Обща латентна престъпност .
Коеф.на латентна престъпност Клп = ПР / бр. На регистрирана престъпност х100 делено на Пд / бр. На действително извършени престъпления

Специфична латентна престъпност / латентност при кражбите /
Ккл/ коеф.на латентност при кражби /= Пкр /бр. На регистрирани кражби /х100 делено на Пкд /бр. Действително извършени кражби .

6.Фактори на латентност латентната престъпнос се обуславя от множество фактори :
1. Степен на социална дезорганизация В икономиески и социално нестабилно общество нараства общата престъпност, а едновремено с това се увеличават факторите за латентност – улична престъпност , транспортна.
2. Отслабва контролна с/ма затруднена дейност на полицията неефективна съд.с/ма , неефективна с/ма за превенция ; страх у гражданите за сигнализиране на престъпление, липса у гражданите на доверие към органите на полиция.
3.Специфичен фактор – фактор за латентост на икономимеската престъпност :
а. Деянието не е насочено към определен човек които повече от др. Е заинтересован да съобщи за пръстъпление, на което е станал жертва.; б/ извършителя на престъплението е с висока професионална квалификация ; в/ извършителя владе тези правила има представа за икономическата дейности обмисля спокойно всичко преди да извърши престъплението.
4.Нов фактов в сферата на конвеционалната престъпрост. Частните орханителни фирми са тези, към които пострадали грждани се обръщат, и това също попада в полето на латентното престъпление.

7.Граници на латентна престъпрост . Правени са различни опити за установяване точния обем на латентна престъпност и са разработвани различни методи за измерване степента на латентност на отделните фактори но успехите са незначителни
Криминолозите приемат че м/у латентната и явна престъпност съществува неизменно съотношение. Прави се извод за възможността явната част от престъпноста да бъде репрезентативна на обема и структурата на латентната престъпност.
Изводът за съществуванета репрезентативност м/у явна и латентна престъпност по скоро е интуитивен , отколкото дедуктивен.

8. Методологически проблеми на изследване на латентаната престъпност.
Методи на изследване
1. Общи методи – допитване до населението , до правонарушителите, до жертавата;
-допитване може да има и до информаторите.
2.Специални методи на изследавне са : научниу наблюдения , експертизи, документи проучвания , озенка на ескрепти , работещи в МВР , следователи, прокурори.
3.При изучаване на лат.престъпност изисква да се отчетат : - интензивността на общата и на отделните видове престъпност на соц. И икономечсия живот в страната.
-криминалната активност на населението на определена територия или на отделни групи.


8в. Личността в криминологията .Методи за изучаване на личността в криминологията.

І. Проблемът които следва да постави и реши съвременната криминологична наука е не толкова и не само за личността на престъпника , а за човешката личност в определени нейни аспекти , доколкото тя има отношение към извършено престъпление .Тук се има в предвид – личността на престъпниците жертвите и трети лица .
Само в процеса на компетентното изучаване на личността може да се разкрие същността на личността, както и онези криминологични аспекти които имат значение за теорията и практиката на превенцията и контролът на престъпността.

ІІ Формирането на личността - и особено на престъпника и част от жертвите е продължителен процес протичащ много интензивно срещу институционалната намеса поради което самото изследване изисква по дълъг период за наблюдение в/у измененията в личността и съответните формиращи механизми. На тази основа могат да се формират различни изследователски задачи:
1.)Разкриване на социалнопсихичните свойства и качества на личността;
2)разкриване на фактори за десоциално развитие на личността.
3)разкриване маханизмите на престъпното поведение ;
4)разкриване зависимостта на активността на личността.;
5)разкриване взаимодействието м/у бъдещия престъпник , средата и жертвата и отражение в/у формиране личността на престъпника ;
6)изследване на личността в неформалните групи и механизми на превръщането им в негативни 7)изследване особеностите на престъпната активност на жените.
Тръгвайки от емпиричния човек , изследователят иска да определи социалния тип на престъпника – крадец, на жертвата , или на 3те лица. Разкриването на структурата на личността е от огромно значение за прогнозата и нейното изменение и развитие.

ІІІ.Целите на изследването :
1.Изучаване личността по време на предварителното производство. Изследването обхваща нормалната и патологичната личност или личността със симптоми на отклонение. Да се изследват индивидуалните различия на всички лица чиито социални свойства имат криминологическо значение и от тук да се разкрие индивидуалността . По време на предварителното разследване може най точно да се установи социалната дистанция на личността в социалните общности , да се измери степента на груповата интеграция.

ІV.Методи на изследване на личността :
1.Социологически метода - най надеждното средство за събиране на първичната информация посредством интервю или анкета е стандартния въпросник за изучаване личността на престъпника, жертвата , 3 – те лица .
2.Социалнопсихологически метод – те се използват за разкриване социалнопсихологическите закономерности на развитие и поведение на личността изобщо .С методите на социологическото изследване - анкета, интервю или наблюдение могат да се установят особеностите на формиране на ценностни отношения и ориентации в процеса на общуването. Всички останали методи и особено тестовете имат спомагателно значение .
3.Психологически методи – имат спомагателно значене в криминологическото изследване. Използват се различни тестове и методики и отделни методи като метода на самооценката на личността.
4.Татуировките са своеобразен източник за някои качества на личността и преживяванията й в опредени ситуации.
5.Психиатрично изследване – негов обект са лицата от патологична психика – извършили престъпления ,жертвите или 3 те лица . Методите са : снемане на анамнеза, преглед на лицето и наблюдение.

V.Оценка и значение на информираност – Обществените резултати от изследването разкриват параметрите на личността в нейната социална и антисоциална изява до извършването на следователския процес.Но тъй като формирането на личността на престъпника или нейната ресоциализация е продължителен и противоречив процес , за да се разкрият неговите закономерности е необходимо да се проследи развитието за по голям период от време.
Втория период може да започне след 3 или 5 години като се проследяват измененията в личността на всички които са били изследвани .
Третия период след 3 или 5 год. проучването може да се повтори по отношение на новия контингент определен след справка в бюрото за съдимост.
Четвърти период след изтичане на 10 г. период може да се приеме че изследователския процес е приключил .
Личността е всеобемащото , глобалното и включва многостранните социални и социално негативни свойства и страни . тя е социално битие на човека , такъв какъвто той е в даден период.

9в. Личност на престъпника

І.Определение –Личността на престъпника може да се определи като наказателно отговорно лице , взето в определен негов аспект като представител на специфичната негативна социална група с характерната за нея система от отклоняващи се отношения и връзки, това е личност с деформирано или с признаците на започнала деформация ,съзнание и самосъзнание, нарушена ценностна ориентация и двойственост в общуването .
При определяне на понятието трябва да се държи с/ка за принципа на детерминираност на социално психичното формиране на човека и за разбирането за единство на психиката и дейност , при това на човека като член на обществото. Социалнопсихологическия подход при изучаване на личността е много по перспективен от останалите . Той разкрива многообразието от връзки и отношения на човека , извършил престъпление със социалната и природната среда.
Наказателно правния подход – изразява теж.... на криминолозите , наказателни процеси към задържане на ........ в границите на наказателно правните науки.
-Лицето трябва да е наказателно отговорно . В това отношение има сходство на криминологичното понятие личностно и престъпника с наказателно правния субект на престъплението. Съответния наказателен закон определя възрастовите граници в които лицето може да бъде субект на престъпление и да носи наказателна отговорност.
-Престъпника трябва да се разглежда като представител на определена социална група. .Соц.грипа на престъпниците е своеобразна негативна група в обществената структура , която съществува закономерно поради закономерния характер на престъпността и се характеризира с устойчивост. Характерно за негативната соц.група на престъпниците е че м/у нея и другите елементи от структурата на обществото съществуват антагонистични отношения . Всички останали се стремят посредством своето въздействие да противодействат да ограничат негативната група като явление . За тази цел се създават институции и заведения за репресия . С нея е свързано възникването и функционирането на съдебната власт .
-престъпника е личност с деформирани или с признаци на деформация съзнание и самосъзнание. Процесът на деформация засяга съзнанието и самосъзнанието на престъпника , това което в ная голяма степен характеризира личността – отношението им към обществото и неговите институции, ценностите, социалните норми, хората и т.н. , както и отношението към самия себе си и останалите.
-една от най характерните особености на личността на престъпника е двойствеността в общуването .В действителност в обществото преобладават правонарушители чиито престъпления не са разкрити или по скоро тяхното авторство не е разкрито. Те са част от обществото и участват повече или по-малко в общуването. При това те могат да поддържат контакт дори с хора които са пострадали от престъплението без последните да подозират това. В обществото се формират двойствен морал и неадекватна оценка за личността на правонарушителя.

ІІ Социалното и биологичното в престъпното поведение . Развитието на теорията на личността и в част на криминологичното познание ни убеждава все повече че биологичното и социалното съществуват в единство само съотношението м/у тях е различно на отделните етапи на онтогенезата. От тук може да се заключи че твърденията за родения престъпник са необосновани. К.Вайншенк е категоричен “ родени престъпници няма “ . Във възхода на всяка криминална кариера се откриват резултатите от неправилното развитие на личността.

ІІІ.Опасно състояние на личността - това състояние характеризира готовността на лицето да извърши престъпление при определени обстоятелства .Разкриването на това особено състояние може да има превантивен ефект . не е необходимо то да бъде крайно неизменно, иманентно.достатъчно е да е действено , да привежда личността към активност. Това обяснява превантивните мерки които полицията и прокурорът могат да вземат съгласно закона. В определени случай въпросът става медицински поради което опасното състояние обосновава настаняването на определено лице на лечение включително и принудително.

ІV. Престъпна кариера . Обикновено този проблем се разглежда в контекста на рецидива. Но те не всякога стоят на една плоскост. Рецидивът обикновено е свързан с престъпна кариера, по често тази кариера е примитивна. Истинската престъпна кариера се изгражда с интелектуални средства при по малко лица и техния контакт с правосъдието се превръща в събитие, тъкмо защото доказването че са свързани с престъпни структури е изключително трудно.
1.Като криминологичен проблем може да се разгледа от два аспекта : първият когато той е част от продължително изследване и задачата е да се проследи процеса на криминализиране на личността. И втория , когато отправната точка на изследването е криминализираната личност , което с отрицателните свойства представлява самостоятелен обществен интерес .
І ви тип изследване е проспективен - от него наблюдаваният контингент не може отначало да се определи дали ще излезе ярка криминална личност.
ІІ ри тип е ретроспективен , изследователите се връщат в миналото за да търсят фактори които са обусловили кариерата на известен престъпник.
Проспективния подход – при наблюдаване на двама непълнолетни и след навършване на пълнолетие, като тръгват от две противоположни по своя характер семейства - едното е с нормални взаимоотношения , а другото с изявена криминалност на всички негови членове.
Ретроспективния подход - насочен е към разкриване особеностите на семейството , в което е израстнал престъпника, социализация или десоциално развитие , средата на улицата и др.


10в. Механизмът на престъпното поведение .

І.Конфликт и същност на конфликта. Престъплението е резултат от възникнал конфликт м/у личността и съществуващите социални норми.конфликтът е временно или трайно отрицателно отношение на личността към определени обекти и страни на действителността.

ІІ.Същност на конфликтната ситуация – Конфликта се разрешава в конкретна ситуация поради това тя била означавана като конфликтна. Тя се дефинира най често като определено съчетание от обективни обстоятелства в живота на човека на неговото поведение.

ІІІ. Видове ситуации с криминологическо значение.
Ситуацията в сферата на престъпната дейност е винаги конфликтна , но не всяка конфликтна ситуация съдържа елементите на криминалната. Престъплението се извършва в конкретна криминална ситуация. Тя включва няколко етапа:
А/ Предкриминална ситуация – това е етапът на възникване на потребности , мотив и формиране на решение да се извърши престъпление. Тази ситуация продължава понякога доста дълго време. Предкриминалната ситуация представлява криминологичен интерес поради възможността да се разкрие комплексът от взаимоотношения м/у извършителя и жертвата , когато има такива и от кога на практика започва разследването в наказателен процес.
Б/ Актуална криминална ситуация – това е същинската ситуация, етапът на който се реализира решението за реализиране на престъпление. Тази ситуация поставя пред престъпника изисквания превишаващи далеч неговите възможности за нравствено и правилно поведение. Истинско адаптиране на престъпника към нея е невъзможно. По продължителното оставане в подобна ситуация може да доведе до развитие на патологично състояние.
В/ След криминална ситуация : Това е ситуация която следва престъплението и разкрива поведението на неговия извършител след разрешаване на конфликта .Изясняването на съдържанието на следкриминалната ситуация, разкрива субективното отношение на дееца към престъплението.
- самооценката за престъплението и бъдещо поведение признаване на авторството и вината ,заемане на защитна позиция или предприемане на действия за укриване на престъплението или себе си с цел да се избегне осъждането.
С оглед на времетраенето ситуациите могат да бъдат : - краткотрайни и продължителни .
С оглед на съдържанието : обикновени и сложни.

ІV .Източник на престъпната активност на личността – е онова реално противоречие м/у възникналата и преживяваната потребност от изменения в действителността и невъзможността или нежеланието при конкретни условия да бъдат удовлетворени по правомерен начин, т.е м/у наличното и исканото / желаното / с оглед на изменение на наличното в бъдеще битие.
Умишлено престъпление е волеви акт на личността. Непредпазливите престъпления са резултат на психична активност .

V. Потребности и престъпна активност на личността.
Потребността е актуално състояние у човека , разкриващо ди...м/у организма или личността от една страна и от друга средата която поражда импулс към дейност . Потребностите които се включват в механизма на престъпното поведение могат да се класифицират : А / потребност от уравновесяване със средата ; Б/ потребност от общуване ; в/ потребност от социална реализация; Г/ потребност от материален и духовен комфорт . Д/ потребност от само възпроизвеждане ; Е/ потребност от емоционална наситеност.

VІ. Мотиви и мотивиране на престъплението е особеното психично състояние на престъпника , възникнало в процеса на разрешаване на противоречието – източник на престъпна активност , в хода на неговото развитие, което енергитизира и направлява поведението на личността в конфликтна ситуация. В процеса на мотивиране на престъплението се проявяват в най голяма степен деформациите на интересите и ценностните отношения на личността-
Умишлено престъпление се извършва при активна борба на мотиви . Сложен етап в мотивационната дейност на престъпника на който неговата воля следвайки егоистични цели се определя към извършване на престъплението.
Класификация на мотивите :
-корист – касае се до престъпления при които стремежът за набавяне на материални облаги подчинява поведението на престъпника. Всички престъпления от кръга на “белите яки “ се основават на користния мотив .
-Отмъщение – мотивът за отмъщение се поражда на лична основа и е личен от елемент на по значителна социалност .
-себезащита – престъпления в чиято основа лежи потребността на личността за себезапазване като биологичен индивид.
-Престъпна солидарност – единствено на убеждения и действия взаимна помощ и поддръжка.
-Самоутвърждаване – чрез престъпление може да се общосоциално – търсещи общо признание ; в група – да се изяви като лидер ; и пред самия себе си .
-евтанация –правонарушителят се ръководи от желанието да освободи пострадалия от излишни страдания
-политически мотиви - с идеологически характер.

VІІ. Вземане на решение в механизма на престъпното поведение на личността - се разглежда в аспект на вземане на решение като логичен процес , динамика на вземането на решение . Вземането на решение преминава през следните етапи : - подготвителен - целта ; същински за извършване на престъплението ; изпълнителния - извършване на необходимите действия.
Класификация на решенията – реални и нереални ; окончателни и неокончателни ; Ситуативни и неситуативни ; индивидуални и групови; краткотрайни или дълготрайни ; устни и писмени.


11в. Типология на престъпността.

Целта на типологизирането е научна и свързана с разширяване на познанието и теорията за личността на престъпника , практическа , основаваща се на потребността от диференциран подход в процеса на ресоциализацията на правонарушителите .
Всяка типология е възможна само в/у основата на единствен и достатъчно определен критерии: В л-рата са известни подходи съзнателно избиращи два критерия : – единият – статичен и основен / лабилност и импулсивност на личността / а другия динамичен / егоцентризъм и ефективна индиферентност / .
В криминологиятаа проблемът за типологията е най – актуален при престъпниците и жертвите. Обвързаността им в една обща конфликтна ситуация изисква да се търсят сходни теории за типологизиране. Критериите трябва да отразяват общественозначими процеси и те са :
А/ криминализрането на обществото и на неговите членове ;
Б/ виктимизиране на обществото и неговите членове ; Процесът на криминализиране на обществото е обективен , но той се проявява при отделните хора в зависимост от това до колкото са налице субективните предпоставки. При това криминализирането е многостепенно - едни личности са по криминализирани, др.по малко . С оглед на това като основен критерии за типологизиране на престъпниците може да се предложи степента на криминализиране на личността като интегративен признак .

На базата на това можем да определим няколко типа престъпници :
А/ случаен престъпник - този престъпник в по голямата си част има ситуативен характер.Това са престъпления по непредпазливост, доколкото е поведението си не нарушават системно забранени във връзка изпълняваната дейност / злоупотреба с алкохол, преди шофиране /
Б/ Личност с незначителна степен на криминализиране – Отличава се от случайния престъпник с наличието на незначителен брой отрицателни качества на личността , формирани при не особено неблагоприятни условия на живот. Тези деформации могат да бъдат отстранени без трудности с положителна намеса на семейството , трудовия колектив.
В/ личност с повишена степен на криминализиране – характерно е че личността притежава негативни и значителна част положителни качества и свойства , но и формирана вече вътрешна готовност да се извършват престъпления. В/у решението все още силно въздействат ситуацията и активността на др. лица и на жертвата .
Г/ личност с висока степен на криминализиране – отличава се с притежаване на комплекс от отрицателни свойства и качества които слагат отпечатък в/у цялата личност .Има негативно отношение към общественото мнение за себе си и ярко изразена вътрешна готовност да извърши престъпления в зависимост от собствените си интереси.
Д/ личност с много висока степен на криминализиране- характеризиране се цялостно деморализиране – абсолютна асоциалност и антисоциалност трайно не упражняване на обществено полезен труд,системно участие в спекулативни сделки, “ нормалната среда на живот е сред криминални лица .Престъплението извършва без вътрешни задръжки, ръководи се от стремеж за себезапазване. Не се страхува от наказанието и дали ще изтърпява наказание в затвор. Тук се наблюдава професионално отношение към престъплението.
Значение не типологията на престъпниците. Този проблем има голяма практично значение. Ускореното развитие на теорията за превенцията и на превенцията като практическа дейност налага цялостно решение на проблема за личността на престъпника.

12. Виктимология.Развитие на виктимологията.

1. Развитие – понятието виктимизация произлиза от лат. Victima – жертва и старогръцката logos – учение , за жертвата. Виктимизацията има предмета и метода на криминологията, тя се развива в нейните граници ,съобразно феноменологичните концепции за престъплението и престъпността, престъпника и престъпниците. Проблемът за жертвата е сравнително по ограничен от този за престъпника, но с това неговата актуалност не намалява. Значенето му е особено голямо в някои сфери на престъпността , където няма съмнение за наличие на физическа жертва – насилствената , ПТ престъпност и престъпността свързана с/у собствеността. Заедно с престъпността на жертвата е др. важна фигура в полето на престъпното поведение. При по голяма част от престъпленията, тя е необходим елемент от конфликтната ситуация, годен да привнася условия в нея или да я изменя изцяло в своя полза.
Поведението на жертвата преди и по време на престъплението има съществено значение за криминологията и особено за изучаване на психологичните и социално психологическите аспекти на престъпното поведение.
1. Определение за жертвата - тя е човекът който в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стеклите се обстоятелства е понесъл физ.морални или материални вреди от противо правното деяние независимо дали законът изрично е признал качеството му на пострадал и дали субективно той оценява себе си като такъв.От това следва че в центъра на своите проблеми виктимологията поставя ФЛ.

-Жертвата може да бъде разграждана в мираж и тесен смисъл :
1. В широк - това са неформалните и формалните соц.групи т.е общностите , чиито колективни интереси са непосредствено засегнати от престъплението.
2. В тесен смисъл – това е разбиране за физическата жертва, но само в границите на наказателното право.

-Виктимността – понятие за означаване на онази съвкупност от свойства и качества на личността , или на определена общност, която повишава риска да станат жертва на престъпление . Виктимността е една потенция , а не задължителна характеристика на реална жертва.
-виктимизацията – е обективния процес които довежда до виктимизиране на дадено лице, група или обществото, като цяло и възникване на онзи комплекс от свойства , които е характеризиран като виктимност.
-индивидуалната виктимизация – засяга отделен човек и тя се проявява в общия процес на социализацията на личността.Обикновено жертвите са изградени личности или личности в процес на формиране и с това в различна степен влияят на хода извършване на престъплението в/у поведението на престъпника , а в определени граници и в/у формиране на неговата личност .
С оглед на това главните виктимологични проблеми са :
1.определения кръг от лицата които най често стават жертва на престъпленията
2.изучаване взаимовръзката м/у поведението на жертвата престъпника.
3.изучаване формиращото въздействие на поведение и личността на потенциалната жертва в/у личността на част от престъпниците.

3.Лица които са най чести жертви на престъпността:
а/ виктимни професии които са соц.полезни и правно регламентирани – полицай , шофьори на такси
б/виктимни групи, участници в които са с висок риск за станат жертви – простутки , сутеньор и др.

4.Роля на жертвата за извършване на престъплението. Поведението на жертвата може да бъде правомерно, неправомерно , неутрално:
а/ Правомерно –то може да влияе в/у вземането на решение от престъпника и да внесе съмнение относно необходимостта от извършване на престъплението или от използване на определени средства
б/ неправомерните –често това поведение е провокация и източник на конфликт. Формите на провокационното поведение са различни от физическо и психическо насилие в/у престъпника и негови близки до обидното отношение . Провокация могат да бъдат и с естетичен характер – облекло маниери, стил.
в/ неутрално поведение – характеризира се с отсъствие на директна връзка с престъпника , поради което много често престъплението е неадекватно на криминална ситуация.
Пример : Жертвата случайно се оказва на виктимното място във виктимното време.
6.Формално значение на жертвата . Със своята личност и поведение, жертвата може да влияе в/у престъпника. Проблемът е не за обикновената интеракция в конфликтната ситуация , а за взаимоотношенията м/у бъдещата жертва и престъпника в един по дълъг период.
Изучаването на виктимните проблеми с отчитане цялостната роля на жертвата дава възможност да се разкрие по пълно цялата картина на престъпното и престъпленията.


13в. Виктимологична типология

І Общи въпроси - разработването на типологията на жертвите от престъпления има научно познавателен и практически цели да се повиши ефективността на превенцията на престъпността и да се предпазят гражданите като потенциални жертви. “Типичната “ жертва подобно на “типичния “ престъпник е научна абстракция. Едно от основните изисквания е виктимологията питология да отразява генезисната връзка м/у личността и поведението на жертвата и поведението на престъпника преди и по време на извършване на престъплението. Тази връзка може да се изследва от различни аспекти: социален, биологичен , психологичен, етически и др.

ІІ Виктимологична типология – проведените досега изследвания дават възможност да се приеме че при формирането на типологизиращи критерии във виктимологията в много голяма степен следва да се отчитат социалните , нравствените, естетическите и психическите особености на жертвата и нейното поведение. Комплексноста при тяхното използване позволява да се формира един по общ критерии за осъществяване на виктимологичната типология. Такъв критерии би могъл да бъде степента на виктиминост, отразяващ в най обобщен вид :
а/ виктимогенната деформация на личността
б/ професионалната виктимност
в/ възрастовата виктимност
г/ виктимната патология .
Насочването към степента на виктимност като основен критерий дава възможност да се обособят няколко типа жертви :
1. Случайна жертва - при липса на виктимогенни признаци или само на незначителни такива , но без връзка с престъплението, лицето става жертва в резултат на стечение на обстоятелствата /случайно/ В по голямата си част взаимоотношенията м/у бъдещата жертва и престъпника възникват ситуативно непосредствено преди престъплението.
2.Жертва с незначителни рискове качества и живееща при нормалните общи рискови фактори , чиято виктимност е нараснала непредвидено под влияние на конктената неблагоприятна ситуация.
3. Жертва с повишени рискови качества или по отношение на която действат комплекс рискови фактори. В тази група спадат 2 –та основни типа жертви : - жертви на непредпазливи престъпления /ПТП/ ; - жертви на умишлени престъпления
4.Жертви с много големи рискови качества – чиято нравствено социална деформация ни се отличава от някои от най известните правонарушители. Тя се характеризира с трайна асоциалност / проституция, незаконна търговия / Много от тях са осъждани.Изключителна висока викимност е трайно във времето състояние.
5.Доброволна жертва - Тук няма типична жертва и само особеното качество, свързващо определено лице с престъпния акт , го прави жертва на престъпление. Особения характер на тази жертва идва от заявеното от нея желание престъпника да извърши спрямо нея действия с които да я засегне / евтаназия / . Такава жертва е и жертвата съучастник , доколкото участва в извършване на престъплението с друго лице , съзнавайки че ще бъде засегната.

ІІІ .Значение на виктимнологичната типология . Разработването й е свързано непосредствено с решаването на практическите задачи на превенцията на престъпната и ограничаване виктимизацията на обществото.Чрез определяне типа жертви се улеснява дейността на съответните органи по издирване на потенциалните и провеждане на колективна или индивидуална превантивна работа с тях.


14в. Виктимизация . Антивиктимогенна политика.

1. Определение : -Виктимизацията е обективен процес на превръщане на отделни човешки групи от хора или обществото в реални или потенциални жертви на отделно престъпление или на престъпността като цяло.
Виктимизациянта е пряка зависимост от Криминализацията . Колкото обществото е по криминализирано толкова то е по виктимизирано. Процесът на виктимизация се осъществява на макро и микро ниво. На макро - виктимизирането на големи групи от хора посока на глобализиране на процеса или самото виктимизиране на обществото като краен резултат. На микро ниво – виктимизиране на отделния човек.

2.Виктимизицаята на обществото е крайната степен от негативното развитие на процесите в резултат на която сигурността на живота, здравето и имуществото на хората почти отпада поради невъзможноста на д-вата да контролира разрушителните тенденции в страната. Такива са ситуациите на обща дестабилизация в обществото застрашаваща устоите на д-вата.

3.Виктимизация в обществото е процес на създаване на обективни и субективни предпоставки , повече или по малко хора да станат жертва на престъпления.Различават се ниска, , средна и висока степен на виктимизация , като “високата” не достига характеристиките на “високата - глобална виктимизация. Степента на викитимизацията е в зависимост от два основни фактора: обем и структура на престъпността. Един от признаците на увеличаващата се виктимизация е ескалирането на обществения страх. Полицейската статистика отчита 2 основни гр.жертви. : а/ жертви на традиционната конвенционална престъпност ; б/ жертви на ПТП .
Икономическа престъпност – поражда сложна виктимилогични проблеми. Обикновено тя стои в полето на латентната престъпност. Организирана престъпност - е един от най значителните виктимизиращи фактори. Измерването на виктимизацията става на глобално / общо / и частно ниво Коеф.на обща виктимизация КВ =брой на жертвите х100хил. делено на брой на населението
Коеф.на обща виктимизация показва броя на жертвите на престъпността за опеделн период на определена територия , съотвестващ на 100 хил. Души от населението.

4.При защита на жертвите -тя е проблем на гражданското право ,за стр. Пр. Адм.пр В България по традиция тя се реализира главно със средствата на наказателния закон и в по-малка степен с институтите на Гправо. Нак.процесуалните проблеми са особено важни с оглед възмоностите за достъп на пострадалия до справедлив процес. Наказателната политика по отношение на жертвите трябва да отговаря на международните актове и стандарти.

5.Антивиктимогенна политика. Стратегии.политиката на д-вата за осигуряване на ефективна защита на населението се основава на определена концепция и стратегии за превенция и контрол над престъъпноста , вкл. И на стратегии за ограничаве на виктимността.
А/ стратегии за антивиктимогената политика :
1. Социално подопомагане на дезорганизираните и конфлектни семейства;
2. Соц.подпомагане на маргиналните групи съчетано с контрол над рисковите групи.;
3 разработване на спец.програми за защита на гражданите и в часттност жертвите на престъпления – модели за безопасно поведение и ниформиране за тези модели, съдейсттвие за възстановяване доверието на гражданите към органите на реда , най вече полицията и информираност на гражданите за дейсващи обществени формирования които със законни средства участват за налагане на контрол над престъпността.
4.усъвършенстване на с/мата от технически средства за индивидуална и групова защита на гражданите и имуществото им.
5. разработване на пограми за органичаване на корупцията и информиране на гражданите. 6. организиране на системно наблюдение и контрол над виктимините места.
7. усъвършенстване на законодателството чрез регламентиране правомощията на органите на реда. Провеждане на анативиктимногенна политика е част от общата национална политика.


15в. Криминологическа прогноза.

Криминилогичната е научно обоснован извод за изменението и бъдещото състояние на престъпната и престъпното поведение както и на явленията и процесите свързани с тях.
Цел: Целта е да се достигне най високата степен на вероятност м/у предвиденото състояние на явленията и процесите и тяхното сбъдване в реалността.Прогнозата се извършва на макро и микро ниво. Прогнозата на престъпността се извършва на макрониво.
Изтогвянето на прогноза на престъпността е възможно при наличието на няколко предпоставки :
1 .Наличие на информационна база , която да е достатъчно надеждна.Това означава , че данните съдържащи се в информационната база , трябва да са от надеждни , източници, правилно организирано статистическо наблюдение , данни от конкретни изследвания . Всички прогнози са изготвени въз основа на криминалната статистика.
А/ регистрирана престъпност , санкционна престъпност ;
Б/ статистика за проявите на соц.патология ;
В / статистика за жертвите на престъпления ;
Г / пенитенцирана статистика ;
д / информ. За латентна престъпност .

2.Познаване на криминологичната обстановка . То включва познаване на извършващите се социални, икономически и др. процеси, както и причините на престъпността.

3.Важен и изборът на факторите , чиято прогноза релевантност ще бъде изследвана в определен период от време . Те не трябва да бъдат случайни . Правилният избор обезпечава надежност на прогнозирането. В обсега на прогнозата може да бъде общата престъпност или отделните видове в зависимост от обществения интерес; конвенционната престъпност ,икономическа престъпност , престъпление против личността.
Обектът на прогнозиране м/е да се обособи и с оглед на интереса към определени групи от населението , показваща повишена престъпна активност в определен период от развитието на обществото.
Като самостоятелен обект на прогноза може да бъде евентуалния риск различни възрастови групи от населението да станат жертви на престъпността.

4.Методи за прогнозиране на престъпността.
І.Интуитивен метод Основанието на интуицията за изменение и бъдещо състояние на престъпността има значение при специалистите които вземат управленски решения във връзка с превенцията и контрола над престъпността.
ІІ . Метода на експертната оценка - Експертна оценка се изготвя въз основа на поставена изследователска и управленска задача , за изпълнение на която се провеждат ретроспективни и проспективни криминалогически изследвания. Експертните оценки могат да бъдат индивидуални или групови.
ІІІ. Метода на моделиране - характерно за него е създаването на модел за явяването , което ще бъде изучавано с оглед на определяне бъдещото състояние .
ІV Метод на аналогията – при него се разчита главно на повторяемостта въпреки възможните модификации на пълнота, социални явления и процеси . Посредством аналогията могат да се открият общи характеристики на престъпността в действията за държавно или обществено противопоставяне на престъпленията.
V. Статистически метод на прогнозиране. Това е най често прилагания метод. За основа на прогнозата се използват статистически данни. Това предполага единна и непроменяема методика за събиране на статистическа информация
VІ. Метода на съдържателния анализ . Анализът е насочен към същността на явленията и процесите , разкрива се действителността на факторите . Тази прогноза има глобално значение и се разработва въз основа на многостранна информация събрана чрез анализ на икономическите и социалните явления които пораждат индустриализацията , миграцията , дълбоки реформи. В законодателството и държавното устройство.
С оглед на периода от време за който се изготвя прогнозата : - краткосрочна до 5 г; средносрочна от 5 до 10 г. – дългосрочна от 10 – 15 г.
Краткосрочната и средносрочните се исновавата на повече факти от действителността ; дългосрочната проявява се много случайни или непредвидими фактори които влияят в/у развитието на престъпността.

ІІ Прогнозиране на престъпното поведение – се извършва на микроструктивно ниво .Прогнозата е насочена към бъдещото развитие на личността или група лица с оглед на изискването за спазване на наказателно правните норми .
А/ отделната личност или група лица ;
Б/ поведението на отделната личност - индивидуална или група;
В / индивидуална и неговото поведение в рискова ситуация да стане жертва на престъпление.
Прогнозата на микро ниво се извършва най често с оглед на криминален рецидив и превръщането на лицето в рецидивист или повторно виктимизиран. При прогнозирането на престъпното поведение се използват методи , някои от които се използват при прогнозиране на престъпността.
А/ интуитивен метод - прогнозата може да се направи от неспециалистт – родител, учител
Б/ Клинична прогноза - дава се от психиатри , психолози или криминолози, работещи главно в областта на клиничната криминология.
в/ Статистически метод - намира приложение при прогнозиране на престъпно поведение най вече при използване на прогностични таблици.
Г/ метод на тестово проучване.
Прогнозирането на престъпното поведение е перспективно. Като изследователски процес то ще се усъвършенства. Прилагането му ще се определя от нарастващото значение на индивидуалната прогноза , отговарящо на променящото се наказателно законодателство и наказателно правосъдие от все по активното включване в процеса или в допроцедуални форми на разрешаване на конфликтите за разширяване дикреционните правомощия на полиция, прокуратура , съд.


16в. Причини за престъпността.

І .Причините и условията на престъпността обикновено се определят като “система от негативни за съществуващата обществено – икономическа формация явления детерминиращи “ престъпността като свое следствие .
Проблемът за причините на престъплението и престъпността трябва да бъде разглеждан на различни нива :
А/ на глобално ;
б/ на частично .
-причините които обуславят престъпността на глобално ниво имат относително по – дълготрайно действие в исторически аспект. Съществуват регионални различия в причините които детерминират различните престъпности. Обидност има само в онези причини които детерминират престъпността като социален феномен във всички общества независимо от историческите им особености. Тези причини имат изцяло социален характер , те не могат да бъдат измествани от субективни фактори. В най общ план това е проблемът за социалното развитие и престъпността.
Причини които обуславят престъпността на частично ниво / парциално / са съвкупностт от фактори с преобладаващ соц. Характер.
С оглед на някои видове престъпност на непълнолетните ,жените вкл. И на рецидивистите мога да се прояват фактори които имат биологичен и психичен характер – акселерация , физиологични особености на жените, психичени отклонеия и др.

ІІ Социалните промени в съвременния свят имат важно значение за развитието на престъпността.
1. Соц.прогрес и престъпностт - Връзката м/у соц.прогрес и престъпноста се отдава установена като реален научен проблем – той е поставен през 30 г. на ХХ в. – САЩ. Основанието е нарастване обема на общата престъпност, поява на нови видове престъпление .
- Индустриализация и престъплност .- Процесът на индустриализация с години се извършва в най големите западни страни и измени коренно социалния им облик се повтаря в страни , характерни като развиващи “ и “ или “ страни в прехода , но при съвършено нови икономически социални и културни условия .
Индустиализацията е свързана закономерно с миграция и урбанизация .
- Урбанизация и престъпност - В урбанизирането общество има повече самоубийци алкохолици, наркомани, проститутки . Живота в големия град става анонимен, а анонимността се превръща в мощен фактор за висока престъпност по голямата част от която става латентна. Разкриваемостта на престъпността в големия град е най ниска. С установяването на условията на обществения живот в тях разкриваемостта непрекъснато спада . Една от най важните последици от индустриализацията урбанизацията и миграцията е подпомагане устоите на семейството , това има деморализиращо значение на личността.
Като самостоятелен проблем в Криминологията се разглежда - имиграцията на преобладаващата част от емиграцията във всички страни се отрежда най ниско място в соц.структура. На тях се гледа като потенциални правонарушители и среда в която се възпроизвежда субкултура. Нахлуването на значителен контингент правонарушители компромантира и специалисти , които търсят реализация по правомерен начин. Като превенция се вземат мерки от някои западни страни за ограничаване свободното придвиждавен на граждани предимно от източна Европа.
-Престъпност и култура – В живота на всеки човек , както и в живота на обществото , културата има важно регулативно значение. Основателно тя се възприема като фактор в причинно обяснение , на отделното престъпно поведение и в престъпността като социално явление . Културата има двустранно значение от една страна , тя е криминолигичен фактор , но в същото време тя е мощен антикриминогенен фактор. Превантивната политика на съвременната д-ва вкл В своите стратегии културата с оглед ограничаването на престъпността.
Престъпност и средства за масова информация . Средствата за масова информация участвали активно във формиране на общественото мнение вкл. И за престъпността .Поради това те са мощен фактор с антикриминогенно значение. При разумна д-вна политика с/у престъпността , пресата, телевизията радиото без да са формално обвързани с д-вните институти или да са част от държавната структури допринасят за нейното реализиране.
- Съврем. Проблеми на причините на престъпността.
Увеличаването на обема на престъпността в целия свят и интензивното изменение на нейни основни характеристики поради транснационалността и организираност поставя въпроса за някои фактори с усилено криминогенно действие.
а/ криминализиране на л- а от обезпечени слоеве.
б/социално преструктуриране на обществото в много д-ви
в/ увеличаване на безработицата
г/ интелектуализация на престъпността
!!!!! Социалната промяна в Б-я и др. страни доведе до обособяване на 2 гр. детерминирана от новия икономически ред налага по висок жизнен стандарт за малка група от населението.


17 в. Биологични теории в криминологията.

Идеята за биологичното несъвършенство на човека и оттам обяснението за неговото престъпно поводени в биологичен план идва от древността. Тезата за родения престъпник не е заслуга –Ч.Ломброзо ,макар той да е свързан най често с нея.

І .Концепция за родения престъпник-
1.ЧЛомброзо за пръв път той формулира като научен проблем биологич.детерминация на престъпното поведение.Трудът му “ Престъпния човек “ е разработен от гл.т. на антропологията и правото.Той подлага антропологично и психиатрично изследване затворници и психично болни. Крайният му извод е че психо-физическият строеж даден на чов. По рождение е причина за престъпното му поведение. А оттук следва че престъпника е такъв по рождение. Така възниква идеята за родения престъпник и престъпния тип човек. Според Ломброзо главният , ако не е идинстдвеният фактор на престъпността е биологичният. Ломброзо разработва първата научна класификация на престъпниците :
1.Престъпник по рождение .
2. престъпник по привичка / навик – това са душевно болни лица / ;
3 престъпник по страст/политически престъпления/;
4 случаен престъпник.
Само престъпниците по рождение притежават атавистични черти които ги сбилжавата с първобитните хора ,вкл. Живтоните. Този тип човек е фатално обречен , и Ламрозо разработва схема за признаците – аномалии на мозъка на тялото, биопсихологични особености и др. Ламброзо по става началото на клиничната криминология чието развитие допринася за разработване на нови и усъвършенстване на стари методи за изследване на чов. Личност.

2.Рафаело Гарофало – той възприема призитивстичния възглед за детеринизма и утвърждава идеята на Ломброзо за родения престъпник.Основния му труд е “Криминология 1895 г” . Той създава своята теория за естествени и изкуствени престъпления. Ессетвените престъления са дълбоко вкоренени в чов.природа - това са вечните престъпления против личността и свободата.Изкуствените са по скоро конюктурни и не засягат сериозно обществето. Гарофало обособява 3 гр. престации и предлага различни законодателствени средства за въздейдствие в/у тях.
І ва гр. принципи които поради вредни психични аномалии са неприспособими към никоя среда – те трябва да бъдат ........от живот. ІІ –ра гр. принципи които нямат вродени аномалии и могат да се внедрят в соц.среда след изолирване в затвора. ІІІ –та гр. случайни правонарушители у които алтруистичните чувства са недостатъчно развитие.

3.Енрико Фере – др. известен последовател на Ломброзо . Първият му труд “ теория на невменяемостта и отрицание на свободната воля “ 1878г. Той възприема биологични детерминация , но търси нови на които отдава по голямо значение – иконом. Социалните и политическите които си взаимодейсват. Той изгражда нова типология на престъпниците , като към типологията на Ломброзо добавя още един тип – престъпници по лудост. Причините за престъплението според него са биологични , физически и социални .Решаваща роля има биологичния фактор и следователно престъпника се разглежда като биологичен индивид.

4.Чарлз Горин – той е първият последовател на Ломброзо които експериментално отхвърля тезиса за физическия тип престъпник. ТОй достига до този извод чрез използване на статистически методи в своите изследвания. Така в книгата си “Английския затворник “ Статистически изследвания той опровергава Ломброзо , но въпреки това си остава превърженик на биологичната детерминираност. Горинг утвърждава генеалогичния метод и чрез него приема съществуването на престъпната предиспозиця – наследствено престъпно поведение.

ІІ. Конституционнално учение за престъпността :
То възниква в началото на 20 – те год. ХХ в. И обогатява биологично направление в криминологията. Има се в предвид съвкупността от морфологичните физологичните и психичните особености на чов.организъм. Основни идей за зависимостта м/у строежа на чов.тяло престъпното поведение са развити от Ернст Кречмер. В труда си “ строеж на тялото и характера “ той обособява 3 –ри основни типа.
1.Лептосомният тип хора са с неособено развита костна с/ма , тесни рамене , тънки ръце и крака, слаба мускулатура.
2.Атлетичния тип – силно развита костна с/ма мускулатура и здрава кожа.
3.Пикническия тип – в средна възраст “ със силно развитие на главата , гърди, корем склонен към затлъстяване при нежна структура на двигателния апарат.
Кречмер прибавя и 4 ти тип комбиниращ черти от другите 3 –ри типа. Така според строежа на тялото се търси психичното предразположение.

2.Ърнест А Хътън с години провежда експерименти изследвания в/у затворници. Той е силно повлиян от Кречмер и въвежда неговата типология. Търси доказателства за теироията на Ломброзо за фатално обреченият чрез наследствеността престъпник. В трудовете си възражда теорията за ролята на расата и детерминацията на престъпността , но подчертава че във всяка раса има биологически непълноценни индивиди.

3. У.Х. Шелъдн – последовател на Керчем, той обособява 3гр. :
А/ ендоморфния – силно развити вътр. Органи и жлъчка
б/ мезоморхния – развит скелет и мускулатура
в/ ектоморхния – нежна кожа и развита нервна с/ма
Шелдън обобщава че криминално най зависими от собствената си физическа конституция / строеж / са мезоморфния тип и по слабо - на ендоморфния теп.
Положителното в конституционалната криминология е че всички нейни представители изграждат възгледите си в/у голям клетъчен материал , подреден научно и статистически анализиран. В критичен план – липсват убедителни доказателства за концепцията за трайна зависимост м/у строежа на тялото и психичния живот на човека.


18в. Психологически теории в криминологията.

Обособяването през втората половина на 19 в. На психологията като самостоятелна наука
Рязко засилва самостоятелните психологически изследвания. През този период в САЩ се разработват първите психологически тестове които веднага се прилагат и спрямо престъпниците.
1. Обективен детерминизъм на психиката.
Ив. П.Павлов /руснак/ е най големия представител на тази теория . Рефлекторната теория на Сеченов и Павлов се основава на разбирането за единство на организма и средата и активното взаимодействие м/у тях. Павлов разграничава висша и нисша нервна дейност и обяснява особеностите на безусловно и условна рефлекторна дейност. Така той достига до извода за обективна детерминираност на психиката. В учението на Павлов !!!! място заема концепцията за втората сигнална с/ма от временни нервни връзки в мозъчната кора , които се образуват под действието на думата, речта. Втората сигнална с/ма взаимодейства с първата и така се явява физиологичната основа на всички висши психични процеси у човека. Павлов изгражда по нов начин учението за темперамента, като обвързва своеобразния комплекс от основни свойства на нервни процеси - възбуда и подтискане с тяхната сила равновесие и подвижноснт .:
Типове висша нервна дейност :
І силен , уравновесен , подвижен / сангвиник / ;
ІІ - силен неуравновесен , подвижен – холерик ;
ІІІ – силен уравновесен , слабоподвижен – флегматик / ;
ІV - сламб – меланхолик
Първия тип висша нервна дейност отговаря на сангвиничния темперамент – лека емоционална възбуда ; бързо протичане на психичните процеси, повишена телесна активност, жизнерадостност .
Втория тип - е физиологична основа за холеричния темперамент / неудържимия / повишено емоционалност , голяма бързина на психч.процеси , енергични действия резки смени на настроението.
Третия тип - отговаря на флегматичния темперамент / спокойния ниска емоционалност, забавени психични процеси по слаба физическа активност, устойчивост на настроението и плавност при промяната му .
Четвъртия тип отговаря на меланхоличния темперамент – висока физическа активност , бавна смяна на настроенията.
За криминологията учението за обективния детерминизъм на психиката има значение за разработване теорията на личността главно на престъпника и жертвата , вкл. И за криминалната и виктимологична типология. В основата на учението на Павлов стои принципа на невризма .

2.Антична психология – неин основател е Карл Густав ЮНг 1875 – 1961 които извежда два рязко различни типа психика , наречени “ интроверсия и екстраверсия “според ориентацията на човека към данните които му доставя външния свят.
Екстравентът – е ориентиран към обективните данни така че постъпките му се ръководят не от субективни възгледи , а от обективни отношения.Неговото внимание следва обективните събития / лица и вещи / и най вече тези които не посредствено го заобикалят.
Интровертът – е ориентиран към собствените си субективни фактори т.е макар и да вижда външните условия , определящи са субективните му възгледи. Връзката се престъпността е очевидна при екстравентът , тъй като той проявява вниманието си вкл. И агресивно към външните обекти - хора , вещи.

3.Теория за психоанализата и детерминацията на престъпността . Най изразен психологизъм в обяснението на престъплението , поведение се съдържа в теорията на Зигмунд Фроид 1856 – 1939г. и последователите му . Фроид поставя въпроса за не съзнаваното в психологията ,разбирайки че съзнателните признаци съвсем не изчерпват човешката психика. Поради това възниква необходимост от признаване на псих.процеси които протичат независимо от съзнанието. Учението на Фроид преминава през 3 те периода на развитие.
І ви период се характеризира с господство на идеята за пенсексуализма . Всяка проява на здравия човек се обуславя от неговото либидо. Фроид разработва концепцията за несъзнаваното , пред съзнаваното и съзнаваното като решаващо значение отдава на на несъзнаваното базирано на първичния инстинкт. На тази плоскост развива възгледа че всички психически процеси по своята природа са несъзнавани. В основата на несъзнаването той поставя в либидото, превърнато от него в обща детерминанта на човешко поведение. Но Фройд не отрича възможността породения в не съзнаването психичен акт да премине в по горна с/ма включително и в съзнание . През този подход Фроид е силно повлиян от архаичните фантазии и според него всяко човешко поведение е подчинено на сексуалния нагон , като доминиращи са принципите на удоволствието и неудоволствието – това всъщност е пенсексуалността.
Фроид изследва и механизмите за решаване на вътрешния конфликт водещ до извършване на престъпление. Според него това е и конфликт м/у тотем и табу които са причина за поведение . Табуто е външно наложена архаична забрана , а удоволствието от нарушаването й е дълбоко в не съзнаваното на психиката.
-Втория подход се рахактеризира с откриването на Едиповия подход като доминиращ, поведението фактор . ТОй се основава на старогръцкия мит за Едип и Йокаста и се изразява в несъзнателния стремеж да се убие бащата , за да се осъществи ницест с майката т.е убиеца да се ожени за вдовицата на своята жертва. Деецът е воден от своето либидо / несъзнателно и импулсите от най ранното детство ,когато за малкото дете майката е била обект на инцест , а бащата - агресор.
Третия тип е доминиращ от идеята за действената роля на нагона към смъртта – първичния нагон за живот не е нищо друго освен нагон към смърта.”
Основното в учението на Фройд , запазено и от последователите му е детерминизиращата роля на либидото . Но макар и то безспорно да е важно не може да се приема за всеобща причина на човешката активност,включително и социалната.


19в. Социологически теории в криминологията. Теория за аномията. Теория за диференциалната асоциация.

Теорията за аномията – възниква в края на 19 в. И е първата социологически ориентирана теория за обяснения на престъпното поведение и престъпността. Нейн основоположник е Емил Дюркхаим / 1858 – 1917 и неговите възгледи бележат първия преход от развитието на тази теория . Тук аномията трябва да се разбира като откъсване на човека от обществото / от средата му / това се нарича аномична ситуация. Така според него основен фактор за девиантно / отклонение , вкл. Престъпно / поведение е липсата на хармония в отношенията м/у индивида и държавата . Той издига индивида в култ и смята че д-вата е длъжна да създава и гарантира правата на отделната личност. Солидарността и социалната сплотеност е в основата на обществения живот. А в основата на обществената структура стои семейството , където индивида се възпитава и му се внушава умереност.
Самоубийството постепенно заема основно място в теорията на Дюркхаим като основният му труд по темата е “Самоубийството – социологичен етюд” Дюркхаим е детерминист. Той приема че самоубийството се определя от външни за индивида причини ,които упражняват хората , а не от вътрешни своиства . Той търси и изучава социалните измерения на това явление.
Дюркхаим е убеден че общото може да съществува нормално само при социална сплотеност , а социалната дезорганизация е факторът които я разрушава .За него социалната дезорганизация е фактор които я разрушава . За него аномията е именно състояние на дезорганизираност когато около индивида настъпва пълен крах. Той разграничава два вида аномия :
1. Икономическа – когато е нарушен нормативния ред установяващ относително мах. ниво на материално състояние на обществените класи.
2. – семейна – когато е нарушен семейният порядък , осигуряване баланс във взаимоотношенията .
В анализа си за самоубийствата Дюркхаим отхвърля индивидуалната ........ и посочва като основана причина за суициодно поведение социалната среда. Той разграничава 4 типа суициодни прояви : суицидни .
1. Егоистично самоубийство - когато индивида осъзнава пълната си изолация от вторичните социални групи / първичната е обществото/ .Изолацията е по скоро самозащита в следствие на егоизма и индивидуализма определящи поведението на индивида. Обикновено то се наблюдава при трудно приспособими хора . Дълбоката причина е социалната дезинтеграция.
2.Алтруистично самоубийство – когато индивида е изключително привързан към определена идея или дело на което е посветен. Дюркхаим ги свързва с древните обичай : самоубийство на робите при смърт на господаря, но в съвремения свят такива са случаите на самоубийци камикадзе.
3.Аномично самоубийство – това има голямо криминологично значение. Свързано е с кризис ни периоди и коренни промени в обществото. Промените дезорганизират индивида , някои загубват досегашното си социално положение , чувства се напълно изолирани . Тези самоубийства са характерни в сферата на търговията.
4. Фаталистично самоубийство – то е резултат от засилен контрол на непосредствената групо към която принадлежи индивида. Този външен натиск понякога става непоносим и индивидът използва самоубийството за да се освободи.
Робърт Мертън в края на 30 те год. на ХХ век дава нов тласък на теорията на аномията, като това е съвременния етап от развитието й . Тук вече аномията се възприема като безнориативност .
В условията на нарастнала и изменила се престъпност Мъртън приема че аномията е присъща на всяко човешко общество и чрез ная може да се обясни детерминацията на социалните девиации. Според него престъпното поведение е резултат от една страна , противоречието м/у културата и социалната структура и от друга - на използваните средства за постигане на социалните културни цели.
Девиенат е този които се отклонил или изцяло се е откъснал от културната група към която принадлежи.
Според Мъртън аномията може да се отпредели като състояние което възниква в ситуация на рязко разминаване м/у кулутурните норми и културните цели , от една страна и от друга възможностите на индивиде да постъпва в съоотвествие с тях. В условията на тези сложни адаптации се разграничават няколко типа адаптация.

Тип адаптация културни цели допустими средства от закона за достигане
На целите

1. конформизъм + +
2.Иновация + -
3.Ритуализъм - +
4.Ретретизъм - -
5.метеж + -
- -
1.Конформизъм - конформното поведение е насочено към достигане на културните цели с допустими от закона средства. То е нормален тип на социална адаптация и не носи рискове от девиация.Модалите на конформизъм се усвояват в процеса на социализацията на личността. Останалите черти типа адаптация са основа за девиантно поведение.
2.Иновация - индивидът възприема културните условности но не и средставата за дотигането им / престъпност на белите яки/
3. Ритуализъм – индивидът приема институционализираните средства , но не и целите – той се отказва от тях или ги свежда до степен която позволява те да бъдат постиганити с позволените средства .Насочвайки се към свои различни от културните цели индивидът внимава да не се компрометира но това не му носи удовлетворение. Само приспособеността му го предпазва от девиантно поведение и само рамките на този самоконтрол опасността от криминализиране на личността
4.Ретротизъм / оттегляне / тази адаптация има голям криминогенен потенциал. Индивидът отрича и целите и средствата в следствие на пълно отчуждение от обществото. Такива са алкохолиците , наркоманите, психопатите и др. като в тази среда властва такава аномалия.
5 метеж - индивидът се отказва от целите и средствата като не ги смята за задължителни и едновременно възприемат нови цели и средства. Когато инстиционалната с/ма се превърна в преграда за узаконяване на културните цели и средства нужни за достигане на желания стандарт, възниква условия за метеж. Тази адаптация характерна за хората които искат да изменят обществото и за това често мотивите им са политически.
Така според Мертън трябва да се приеме че натискът на социалната група /култура / предразполага към аномия и с това към девиантно поведение. Степента на предразполженост при всеки човек е различна и е в пряка зависимост от принадлежността му към единна друга група.
След мъртън определение на аномия дава и Е Съдърланд : “Лицето се превръща в деликвент поради преобладаващо въздействие на становищата подкрепящи нарушаването на закона над становището покривителстващи спазването му.”

2.Теория за диференциалната асоциация - тя е изгладена като нова теория за престъпността от Едуин Съдърланд в трето му издание на “ Принципи на криминологията “ Теорията е изцяло социологическа и осн.идея на Съдърланд е че престъпното поведение се заучава , а не е вродено. Теорията е базирана на 9 – те хипотези на Съдърланд .
1. хипотеза - престъпното поведение се научава . Научаването е процес които по форма съвпада с процеса чрез които се усвоява социалнопозитивното поведение в средата.
2.Хипотеза – престъпното поведение се научава в интера... с други лица в процеса на общуването . Системното престъпно поведение е процес на връзка с тези които извършват престъпления.
3 хипотеза - основаната част на научаването на престъпното поведение се осъществява в групи с близки личностни отношения.
4 хипотеза – когато престъпното поведение се учи , наученото включва : - техника за извършването на престъплението, които понякога са сложни или прости ; б / специфичната насока на мотива цели рационализации и отношения. Съдърланд приема че възможността отделен човек да възприеме престъпното поведение зависи от честотата и интензивността на контактите с модели на това поведение .
5 хипотеза – специфичната насока на мотиви и цели се научава от правните кодекси като благоприятни и неблагоприятни. Тук се имат предвид само отклоняващите се мотивации а не техниките на поведение.
6 хипотеза – човек става правонарушител поради това че дефинициите благоприятни по отношение на нарушаване на закона, превъзхождат тези които са неблагоприятни спрямо нарушаване на закона / конфликта на култури/
7 хипотеза деиференциалните асоциации могат да варират по честота трайност приоритет и интензивност. Това е основният принцип на теорията в които се дава определението й . Преди всичко това е честотата на позитивните или негативни контакти с образи на поведение. Трайността на връзките е моделите на поведение има особено значение за качването . По продължителните престъпни асоциации /контакти осигуряват по бързо усвояване на криминалното поведение. Приоритетът на криминал.асоциации определя доколко те имат лично значение за личността .Интензитетът за Съдърланд е позитивно оценяване на степента на дадено поведение , но само доколкото личността се стреми към неговото усвояване. колкото е по висок престижът на източника на комуникация толкова по позитивна е оценката за дадения модел поведение.
В същност тази хипотеза утвърждава социалната дезорганизация като осн; причини за системното девиантно поведение вкл. И престъпноста.
8 хипотеза - процесът на научаване на престъпното поведение е резултат от асоциацията / връзките / с криминални и антикриминални образци вкл. Всички механизми , които се вкл. При всяко друго обучение.
9 хипотеза - въпреки че престъпното поведение е изява на осн. Потребности и ценностни с/ми то не се обяснява чрез тях , тъй като не престъпното поведение е изява на същите потребности и ценности . Този принцип се оттнася до особеностите на мотивацията.


20.в. Конфликт на културите.Субкултура и престъпност . Теория за сигматизацията . Теория за дрейфа.

1.Теория за конфликта на културите – тя за разлика от другите социални концепции се основава на социалната психология и социално психологическите механизми на формиране на личността на престъпника.
Конфликта възниква при стълкновение на интереси на различни групи. Интересът на групата изисква всички нейни членове да ги отстояват за да може групата да оцелее. Това зависи от привързаността на човека към групата. Престъпникът се идентифицираа с групата чиито членове са обеденинили от желанието за извършат престъпления.
Торстън Селин обосновава тезата че този конфликт всъщност е конфликт на културните ценности и че в основата на престъплението е конфликта на културите. Според него криминогенният фактор са именно противоречията породени в една среда в която различните поколения са носители на различни ценности. Т.Селин е повлиян от високата престъпност на децата от имигрантски семейства и търси обяснение във високата конфликтност в имиграционната среда. Той проследява живота на детето от италиански сем и сложните взаимоотношения със семейството от една страна и с американското училище от друга страна. При равни възможности Селин отбелязва дискриминационното отношение на учителите към имигранта. На тази база той разграничава две форми на конфликт на културите .- пъвичен в най близко обкръжение и вторичен основава се на дискириминацията проявявана спрямо определени групи от населението.
Теорията на конфликта на културите се използва за обясняване на големите различия в престъпната активност на лицата от различните културни средства / вкл. По раса ,етнос религия / .Според : 1 Селин се извършва трансмисия на нормите от една социална група в друга поради респекта на промулгирани от държавната норма.

2.теория за субкултурите и престъпността - интензивните изследвания в/у субкултурата започва с Ф.Тестър които изучава младежки престъпни банди в Чикаго. Той има много последователи сред които А.Коен.
-А.Коен допуска че при разрива м/у социални цели и средства за тяхното достигане настъпва преход от аномия към девиантно поведение. Основния тезис от които тръгва Коен е че човек се развива в собствената си среда: Групата от равни на него или в криминални групи, чиито ценности са по усточиви и с това се определят дълготрайността на групата. Той изследва културната на криминалните групи, като изходния въпрос занего е кои са причините за съществуването на криминални банди сред децата от нишите класи на американското общество и кои причини не са нещо необходимо или целенасочено . Той търси отговора в съдържанието на деликвентната субкултура , тай като най често девиантното поведение се среща сред децата от нишите класи на големите градове. Отхвърляйки утилитарния характер на престъпното поведение т.е преследването на някакъв финансов успех той стига до извода че причината е в самата субкултура. Детето е работническата класа от раждането си е обречено да ъбде в низините без възможност да успяване стандарти на други класи. Деликвентната субкултура е “явно и пълно отрицание на стандартите на средната класа “. Обратната реакция т.е. пълното оричане на ценностите на средната класа се проявява когато детето разбере че възможностите да се издигне в соц. Струкктура са обречен и това поражда страх.В престъпната група се чувства по добре. Самото й създаване е колективен изход от безнадеждното положение на низшите класи.
- У Милър е по краен от Коен , той смятаче престъпната субкултура по правило е част от ценностите на нисшите класи.
- Кл.Шоу и Х. Макей акцентират в/у изключително криминогената роля на сем.,съседска среда и тази на улицата. Основнията за възникване на престъпни младежки банди са няколко :
А/ ежедневнието на нъпланолетните трябва да е част от криминалната дейност на възрастните с които са в една соц.група.
Б/ контакта с възраастните престъпници , особено ако те упражняват контрол над непълнолетните ,ускорява усвояването на нормите и ценностите на субкултурата.
Теорията за деликвентните субкултири - според нея човекът се оказва затворен в собствената е си среда от раждането си и всички опити да премине битието си са обречени под въздействието на соц.среда той остава престъпник.

3.Теорията за етигматизацията – в нейната основа стои възгледа на Дж.Мийд за символичния интеракционизъм - индивидът усвоява опит посредством социални символи , най вече вербална комуникация и така изгражда самосъзнанието си. Мийд следва формулата “ младият правонарушител се превръща в лош защото бива определян като лош” това е механизмът на стигматизизирането , поставянето на печат в/у определено лице като престъпник.

Цялостната инерпретация на идеите за стигматизацията прави Е.Лемерт . В центъра той поставя дисоциалността като последица от интеракция м/у индивида и обществото. На тази основа той търси отговор на въпроса защо индивида нарушава закона и защо в следствие продължава като се търси механизмът на стигматизацията. Лемерт разграничава първична девиантност – с цел да установи механизма на първото провинение, и вторична девиантност – тя е налице при лица които продължават да нарушават закона .М/у тези два вида девиация са разположени криминогенните фактори.
Анализът на вторичната девиантност разкрива механизмите на престъпната кариера на лицето . Според теорията за стегмантизацията причината за това е социалната реакция спрямо извършеното престъпление възбуждането на нак.преследване и съд.процес особено ако е публичен.
Схема на стигматизирането на Лемерт :

1. Първична девиация
2. Нова първична девиация с проява на връждебност към санкциониращите .
3. Активизиране на девиантното поведение като реакция на стигматизирането и наказанието .
4. Следваща първична девиация


a. санкция
b. по сериозна санкция и отчуждение

c. криза в търпението на санкциониращия която се проявява в формално стигматизиране на лицето
d. окончателно стигматизиране на правонарушителя като такъв

Така стигматизацията се очертава като фактор водещ до престъпност и за това трябва да бъде избягван чрез търсене на идеи за хуманизиране отношението към престъпника. Тази теория има голямо практическо значение за усъвършенстване контрол над престъпността.

4 Теория за Дрейфа- тя се изгражда в/у разбирането за положението на младия правонарушител . В съвременното общество което се характеризира със сложни схеми на социализация в условията на множество забрани от една страна и от друга възможността за преодоляване или изгубване на тези забрани.
Водещо име в областта на тези идеи е Д.Матза .Според него в сложното съвременно общество младежът не е принуден да избира м/у нормалното и престъпното поведение. А именно поради усложнената структура и противоречивост на обществото той може без особен риск да “дрейфува” м/у позволеното и забраненото поведение. Много хора особено от ниските класи дрейфуват успешно разчитайки на снизходителност от страна на полицията и правосъдието. Основанието е че ниския им социален статус се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство. Младежите които са придобили вече този опит се чувстват улеснени да продължават да “дрейфуват “
Механизма на дрейфа се използва и от престъпните групи . Разчитат на незначителната публичност на гангстерските банди и дейността им, като отговорността за действията на отделно лице или група се прехвърля на друг.


21. Теория за икономическия детерминизъм.

Иконом.детерминизъм като водеща идея за обясняване на престъпността представлява самостоятелен проблем в криминологията. Привържениците на иконом.детерминизъм поставят в основата на обществения живот и живота на индивида икономическия фактор. Според тях той има господстваща роля , а всички останали второстепенна поради това че са породени от взаимовръзките м/у икономическите явления.

1.Марксистката теория за престъпността - тази теория на К.Маркс и Фр.Енгелс , Ленин за престъпността дава обяснение за възникването , същестуването и ликвидирането на престъпността като соц.явление. В основата на общественото развитие е материалното производство – икономическото развитие на обществото , начинът на производство и размяна. Историческия материализъм разглежда производството на материални блага като единство от :
а/ производителски сили – средства за производство, създадени от обществото и най вече оръдия на труда , хората които ги привеждат в действие с цел производство на материални блага използвайки опита и навиците.
б/ производствени отношения - отношенията м/у хората в процеса на производство. Към тези отношения се отнасят формите на собственост в/у средствата за производство, произтичащото от това положение на соц.групи и техните взаимоотношения.
Така формулираната като основа на общественото развитие иконом. База оказва активно въздействие в/у правото и правните отношения в/у възгледите на хората за закон законно и противозаконно за изграждане на институциите които прилагат правото.
В този смисъл е формулирано и учението на Марк за иконом.база в/у която издига правнаат и политическата надстройка.
Основополагащо значение има разбирането за самата същност на човека като част от общото , а оттам и за учението за престъпника. Марк пише “ Същността на човека е съвкупност от всички обществени отношения”
-Творчеството на Ленин е нов етап в марксистката теория но в основата си остава учение за базата надстройката . Престъпността както и другите надстроечни явления има класов характер, а коренната причина за нея е в “нарушаването на правилата “ “ в експлоатациите на масите следователно престъпността ще бъде премахната с премахване на тази причина което може да стане само при комунизма. Идеите на Ленин за борба с престъпността в последствие заляга в основата на съветската превантивна и наказателна политика.
Вилем Бонгер е първият кримонолог – марксист които се опитва да изгради пълна теория за престъпността. Престъпленията са антисоциален акт , отражение на господстващия морал, а престъпността е детерминирана от икономиката. Класовото разделение на обществото прави една класа зависима от друга само защото последната притежава средствата за производство .
Капиталистичното производство деморализира личността и обществото и така мизерията и цикличните иконом. Кризи раждат престъпността.


22 в. Неокласическа икономическа теория за престъпността / Г.Бейкър/ Теория за благоденствието като причина на престъпността.

1.Неокласическата иконом. Теория – нейните основни принципи са формулирани от представителите на Чикагската иконом. Школа , сред които изпъква името на Гари Бекър . Тази теория се изгражда в/у възгледа за икономиката като интеграция на социално икономическата наука , разглеждана като всеобхватна програма на познанието. Проява на самата икономическа програма е рационалния избор .Към тардиционното определение за икономика се прибавя и “наука за чов. Избор “. Тази правна теория разкрива голямо сходство в теорията и играта. Участниците в пазарните отношения са играчи и правото трябва да осигури рационално пазарно поведение на стопанксите субекти / така престъплението има второстепенна роля , а в основата са икономическите отношения / .Бейкър изследва вариантите на икономическото поведине ,т.е на поведението на отделния участник на пазара и на тази основа формулира общо учение за поведението , а също и неикономически форми на поведение – брак, любов, религия- Доколкото престъпното и икономическото поведение са проява на рационален избор , то престъпното поведение по своята същност е икономическо поведение. На тази база се прави извода че престъпностт а не е нищо друго освен проява на икономическа активност. Този подход се характеризира като подход на рационалния избор който в крайна с/ка е икономически подход.
Според тази теория потенциалния престъпник излиза на “пазара “ с определени но не много на брой комбинации на поведение , като едни от тях са позволени , а др. Забранени. Извършването на престъпление означава че в конкретната ситуация рационалния избор на съответния “ игра “ е бил за забранения вариант на поведение. Този избор е повлиян от соц.предпоставки като бедност, безработица и др. ПРетенцията на тази теория е чрез рационалния избор като универсален подход да се обясни човешкото поведение , независимо дали то е законосъобразно или не.

2.Теория за благоденствие ,- тя възниква за да обясни тревожния ръст на младежката престъпност в периода след ВСВ , когато се осъществява т.нар. “икономическо чудо” и западните страни и Япония развиват политика осигуряваща балагоденствие на гражданите. Опит за такова обяснение е концепцията за престъпността породена от изобилието на материални блага. Тя е изцяло противоположна на възгледа че бедността ражда престъпност.
Теорията се основава на формулата за пропоционалното нарастване на престъпността с увеличаване на благосъстоянието. Високият жизнен стандарт стимулира желания за ново забогатяване и завоюване на нов социален статус като един от начините за постигането му е престъплението.
Понастоящем тази концепция е много актуална за новите видове престъпност в областта на екологията , технологията и най вече за престъпността на “белите яки “.
23в. Превенция и контрол над престъпността.

Чрез превенцията и контрола съвремената киримонология осъществява задачата за изменение на действителността която престъпността поражда и поддържа. Основанията са общото нарастване на престъпността в света подмладяването и увеличаване на тежката насилствена престъпност , поява на нови престъпления, организирането на транс национално ниво повишаването на виктимизацията на обществото , маргинализирането на големи групи от хора и развитие на социална интология .Терминът превенция има латински произход - превенцио – предотвратяване, предпазване .

1.Определение на превенцията – в теорията има различия относно съдържанието на основните понятия превенция и контрол на престъпността. В световната криминологична литература и в официалните документи на ООН се употребяват единствено тези понятия - превенция и контрол.
Превенцията е дейност на д-вата д-вните институции , обществените формирования и гражданите по прилагане на системи от мерки от икономически и социален правен , религиозен и др. характер за отстраняване и ограничаване на причините за престъпността. Следователно превенцията е с/ма от мерки и с/ма от действия . Според съдържанието на с/мата от мерки има няколко вида превенция:
а/ общо социална - тя е с/ма от мерки с икономически и политически характер които не са насочени пряко към престъпността , а към социалния живот. Тя е подчинена на изискванията за създаване на жизнен стандарт , които да изключва престъпността породена от материална нужда , тя изгражда общия фон в/у които се води превантивната политика.
б/ специална - специфична дейност по прилагане мерките насочени непосредствено с/у престъпността общо или с/у отделни видове престъпност . Мерките могат да са икономически, политически, правни и др.
-Наказателно правна превенция – тя е превенцията на наказателния закон по средством наказанието като основно средство . В нея е залегнал принципа за необратимост на наказанието . Нашия НК предвижда генерална превенция - наказанието се налага с цел да се въздейства възпитателно и предупредително в/у другите членове на обществото /чл. 36 ал. 1 ; - индивидуална превенция - наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави , да се въздейства предупредително в/у него и да му се отнеме възможността да върши др. престъпления чл. 36 /
-Криминалистична превенция - тя е С/ма от методи целящи да се затрудни или изключи напълно извършването на престъпление тя се свежда главно до физическо противопоставяне и се използва най често от полицията и др. органи .
Пенитенциарната превернция –дейност на компетентните органи за поправяне на осъдените и подготвянето им за реинтегриране в обществото посредством с/ма от специфични мерки. Тя е насочена към изключване на рецидив при отделните осъдени.
в/ Видове превенции според обекта .
-Първична - тя се осъществява посредством стратегии насочени към социални икономически и др. области на обществената политика . ;
-Вторични - тя се съдържа в политиката на накаателното правосъдие и мерките по прилагането му от наказателния закон.
-Третична - нейните мерки имат репресивен характер и са насочени към рецидивизма и дейността на полицията и органите от с/мата на наказателното правосъдие.
-Обща - тя е насочена към неограничен кръг хора – мерките имат най общ характер.
-Групова - насочена е към по ограничен кръг хора. Групите могат да са различни , формални или неформални и обособяването им като обект на превенция дава възможност да се провежда целенасочена превантивна дейност .
Характера на мерките е съобразен с групите.
-Индивидуална – обект на въздействие с отделния човек но не само правонарушителят защото спрямо отделния човек се прилагат и общо социални мерки. Предимството й пред общата и груповата превенция е че резултата от нея може да се определи конкрентно с оглед поведението на индивида - положителен, отрицателен или съмнителен. Обект на индивидуалната превенция могат да са :
а/неделиквенти – които се намират в рискова среда
б/лица с отделни противообществени прояви , но не извършили престъпление
в/лица осъдени за престъпление
г/лица настанени в места за изтърпяване на наказание
Индивидуалната превенция с оглед на времето може да бъде :
-ранна чрез нея се неутрализират или изключват факторите , които могат да доведат до криминализиране на личността . Тя е особено важна при малолетните и непълнолетните.
-текуща – осъществява се в момент когато противонарушителя е обект на процесуално въздействие от страна на органите на наказателното правосъдие. Мерките обикновенно са неотложини или са свързани с превантивната роля на процеса. Такава мярка е медиацията.
-последваща - неин обект е правонарушителя след санкционирането му от компетентния орган .Важно мястов нея има пенитенциарната превенция и с/мата за ресоциализация на нарушителя .

2.Контрол над престъпността - определение : той е дейност на д-вна или други институции неправителствени организации и обеществени формирования по прилагането на с/ма от мерки за най общо наблюдение и въздействие в/у престъпността и престъпниците. Т.е контрола е системно наблюдение над поведението на определена група граждани и използването на средства за действие с/у криминалното им поведение.
Контрола бива : социален и държавен . Той е институционален, независимо дали се осъществява от д.-вни , министерства или обществени / църквата/ институции. Гражданите също осъществяват контрол , но в рамките на закона и съответната институция . Обществените наблюдатели са вкл. в с/мата за борба с престъпленията на малолетни и непълнолетни , но винаги действат институционално.
- д-вния контрол се осъществява главно от органите на реда и съдебната власт .Той е институционален , нормативно определен контрол чието основно средство е наказанието превидено в закона както и др. законови санкции.
- Социалния контрол се осъществява от гражданското общество чрез прилагане на мерки от религиозен, морален, възпитателен и т.н характер с цел въздействие в/у хората към спазване на правните , моралните и др. норми в обществото. Т.е целта му е да мотивира към комформизъм.
Механизмите за контрол над престъпността се изграждат в сложен и продължителен процес които зависи от характера на обществотто и неговото д-вно устройство , националните традиции и народо психологията.

3.Принципи на превантивната политика. Те отговарят в най голяма степен на общата политика на д-вата изразени в наказателно правната с/ма . Превантивната политика трябва да е хуманна , съобразена със закона и демократична. За това тази политика трябва да е отворена за участие на гражданите в превенцията която от своя страна трябва да е научно обоснована.

4.Управление на превенцията и контрола . То се извършва на научна основа . Схема на процеса на превенцията на П.Екблом.

Събиране на данни за проблемите на престъпността
Анализ и интеграция на данните непрекъснато наблюдение на
Престъпността
Изработване на превантивна стратегия
Внедряване
Оценка
В управлението на превенцията основно място заема взаимодействието .То е причината за възникването ,функционирането и развитието на с/мите .координацията е метод на управеление на превенцията с цел постигане на единодействие.
В с/мата на превенцията съгласуваността , конкретизира или допълва координацията с определни форми на дейност . Взаимодесйтвието има нормативна основа - общ закон за превенцията или др. акт. В Б-я след 1975г. се утвърждава разбирането че превантивната политика може да се провежда ефективно чрез програми ,които осигуряват по голяма оперативност . Превантивната политика трябва да се осъществява на национално и регионално равнище чрез децентрализация и изграждане на превантивни и контролни с/ми според особеностите на престъпленията на съответния регион.


24 в. Система за управление на превенцията и контрола над престъпността.

1Субекти на превенцията и контрола . Основен субект е д-вата като политическа организация на обществото . Задълженията на д.-вата да осигури нормален живот на гражданите включително да ги предпази от извършване на престъпление и от това да бъдат жертви на такова. Единят субект д-вата провежда своята превантивна политика посредством с/ми на управление вкл. по общи и специални субекти. Най важната функция на всяка отделна с/ма е управлението. За да може оптимално да изпълнява задачите си трябва да отговаря на определени изисквания :
А. Да бъде структурирана по начин осигуряващ сравнитевлно точно разпределяне на компетенциите и функциите на различните субекти.
Б.Това разпределение да води до специализация в дейността на звената от всяка с/ма .
В.С/мата трябва да бъде адаптивна. Независимо от разделението на властите : законодателна , изпънителна и съдебна власт имат общи задължения по превенцията и контрола над престъпността. Така превантивната политика се осъществява чрез с/ми от субекти които са д-вни и обществени.

2.Д-вна с/ма за превенция и контрол .Тя вкл.- всички субекти принадлежащи към трите власти . Д-вната с/ма съотвества на териториалната и функционална компетентност и с оглед на това тя е национална и регионална. Най общо д-вната с/ма може да бъде структурирана съобразно 3 те власти.
А/ Законодателна власт - осъществява се от народното събрание , което е с особенно значени за провеждане на такава законодателна политика ,която да бъде основа за превенцията и контрола над престъпността. Законодателствто в социалната и иконом.-област трябва да има за цел такъв жизнен стандарт които да създава предпоставки за социална реализация на отделния човек.
Наказателното законодателство трябва да отговаря на реалната престъпност и да предлага ефективни правни средства за контрол над нея.
Б/ Изпълнителната власт - нейните органи реализират законодателните актове чрез ръководството на вътрешната и външната политика МС , министерсвата и др. ведомства като органи на изпълнителната власт провеждат превантивната политика на д-вата над престъпността. МС има правомощието да осигурява обществения ред и националната сигурност . чл.105 ал. 2 Конституцията . Следва да организира превенцията на престъплението. МВР и министерство на правосъдието са най тясно свързани с осъществяването на контрола над престъпността. ПРез 94г. МС прие национална програма за противодействие на престъпността актуализирана през 95 г. , а през 98 и 2002 г. – национална стратегия за противодействие на престъпността.
Превантивна дейност на органите на реда – органите на МВР са пряко обвързани с опазване на реда и сигурността в страната . Основните задачи на МВР са нормативно определение : защитата на националната сигурност и обществения ред ; противодесйтвие на престъпността ; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот. ; здраве, и имущество ; охрана и контрол на д.-вната граница ; защита на икономическата и финансова кредитна с/ма на д-вата и нейните културни ценности чл. 6 Закона за МВР. Съгласно чл.7 закона МВР – основните дейности на МВР в борбата с престъпността са : осигуряване на информация , оценка , анализ и прогнозиране при разработване на стратегически насоки свързани с националната сигурност и обществения ред. ; Оперативно издирвателна дейност и т.н , действие с/у организираната престъпност и корупцията. Повечето от основните задаачи и дейности свързани с превенцията и контрола се осъществяват от национална служба полиция. Национална служба, борба с огранизираната престъпност е специализирана полицейска оперативна , издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури чл. 89 закона МВР.
Дейността на НСБОП е свързана с икономическата, финансова, кредитна с/ма ; теоретични десйтвия , контрабанда , незаконен трафик, фалшификация и т.-н.
Национална служба гранична полиция е специализирана охранителна и оперативно издирвателна полицейска служба на МВР , която осъществява контрол по д-вната граница при нейното преминаване и при полети на гражданската авиация. Има различни възгледи за организацията на полицията – централизирана , децентрализирана. Министество на правосъдието - то е свързващо звено м/у изпълнителната и съдебната власт . По закона за съдебната власт на министъра които е предстедател на ВСС са възложени функции обединяващи усилията в превенцията и най вече в контрол над престъпността . В Мин.на правосъдието е главна дирекция “изпъллнение на наказанията “
Съдебна власт - тя защитава правата и законите интереси на гражданите , ЮЛ и д-.вата . В нея са включени - съда , прокуратура и следствените органи. В съвременните международни документи те се наричат органи на наказателното правосъдие . те имат правомощия да осъществяват контрола над престъпността главно чрез наказанието като специфично средство и предвидено в НК. Цялата санкционна политика е насочена към контрола.
Прокуратура като самостоятелен орган на съд.власт - тя има по широки правомощия в превенцията . Съгласно Конституцията и закона за съд. Власт тя слледи за спазване на законността, като :
1.Привлича към отговорност лица които са извършили престъпления и поддържа обвиненито на наказанието от общ характер.
2.упражнява надзор при изпълнение на наказанието и др. принудителни мерки.
3.Действа за отмяна на незаконосъобразните актове .
В рамките на своите правомощия прокурора сам освобождава от наказателна отговорност при определени законни предпоставки и взема определени възпитателни мерки / с комисята за БППМН/ или принудителни медицински мерки. Прокурорът действа екс официо, той ръководи и осъществява надзор над предварителното производство и непосредствено контактува с правонарушителите
Следствените органи извършват предварителното производство по наказателното действие .В процеса на разследването , следствие или дознание, следователите имат непосредствено наблюдения в/у всички участници в процеса.
Тези органи работят в тяхно взаимодействие с органите на МВР в рамките на НПК или извън процесуално.
СЪдът – осъществява правосъдието .Превантивния ефект от дейността на съда е в рамките на наказателния процес доколкото с присъдата съдейства за реализация на генералната и индивидуална превенция на закона. Съда е основния орган за контрол над престъпността. Той определя наказанието по вид и размер . Съда има широки правомощия по освобождаване от наказателна отговорност или по замяна на наложеното наказание .

3.Обществената превенция на престъпността обикновено се цели масовост , широка осведоменост , възможност за упражняване на социален контрол. Основното изискване е участието да се осъществява доброволно.

25в. Изследвания на престъпността и престъпното поведение.

1.Нарастващато значение на криминологията за превенцията и контрола на престъпността поставя пред нея задачата за засилване на изследователската и приложната дейност . въз основа на изследванията се разработват стратегии за превенция и контрол.

2.Криминологични изследвания - видове :
а/ изследвания на престъпността като социално явление – обект на това изследване може да е общата престъпност или отделни видове ; Тези изследвания са насочени към разкриване характеристиките на престъпността през определен период на определена територия като се търси причинната й обусловеност . Основни източници на информация на статистическите изследвания
б/ изследвания на престъпното поведение – обект са престъплението и извършителя които се изследват като абстрактни категории но е възможно обект да е й отделен случай
в/изследвания с оглед на насочеността
-фундаментални – крупни теоретични изследвания в/у фундаментални проблеми на криминологичната наука
- приложни - насочени са непосредствено към практиката и целят спомагане за решаване на конкретна управленска задача.
г/ изследвания с оглед на предмета
-феноменологични - обект са основните явления свързани с престъпността , нейното състояние , структура и динамика.
-етиологични – насочени са към проблемите на криминологията , детерминация , изувачане на процеси , свързани с причинната обусловеност на едни или други престъпления . Те са много важни за превенцията .
- Изследвания на превенцията – те могат да са теоретични или приложни с цел да решат конкретни задачи на превенцията / общо или на отделни видове превенция/
д/ изследвания с оглед на целта -
-диагностични , целят да се установи разпространението даденото явление, причините за пораждането му , правните му форми, мястото му в общата криминална ситуация и възможностите за ограничаването му.
-обясняващи - извършват се в областта на етиологията и имат за задача да обяснят закономерностите в развитието на престъпността или отделните й видове да обяснят причинната зависимост м/у определени фактори и конкретния резултат от дейстивето им.
-прогностични - представят вероятностен вид на бъдещото развитие на престъпността
е/ изследвания с оглед на времевия обхват
-експресни – правят се за кратко време с ограничен обхват и методи за бързо постигане на изследваната цел.
-традиционни - те са основния вид изследвания , провеждат се за период от 2 – 3 год. и завършват с научен доклад за резултатите и предложенията по проблема.
-Лонгитудиални - те се извършват през определени интервали от време . Те позволяват многоаспектното изучаване на определен континген правонарушители за дълъг период .
-Пилотни - обикновенно се провеждат за 2 – 3 месеца с цел да се провери годността на методиката на изследването и нейното подобряване.
-Контролни - провеждате се на 2 , 3 или 5 год. след приключване на основните / традиционни / изследвания за проверка ефективността на приложените мерки.
Ж/ изследвания с оглед на териториалния обхват -
-национални само за отделна д-ва на цялата й територия или локално / местно/
-международни -те са : 1. Регионални за 2 или повече страни от един регион ; 2 интеррегионални - за страни от различни региони ; Международните изследвания имат голямо предимство за стравнителното изучаване на престъпността в различните д-ви.
з/ изследвания с оглед на обхвата. –
-изчерпателни – обхващат всички подлежащи на изследване единици от общата съвкупност , което ги прави точни и обективни. Те са най желани но най рядко извършвани понеже изискват множество средства и мащабна организация. Б-я са провеждани редица такива изследвания за убийсва , хулиганства понеже генералната съвкупност не е голяма.
-репрезентативни / представителни / - наречени - извадки , защото обхващат извадка от генералната съвкупност ,като е възможно в нея да попадне всяка отделна единица при спазване на определени закономерности на емперичното изследване.
Извадката трябва да има такъв характер, че обобщенията и изводите да могат да се отнесат към генералната съвкупност . Извадката може да се формулира по :
1.Осмутрение / целенасочено /
2.Случаен избор
3.Комбиниран избор
При това изследване трябва да се определи величината на възможната грешка за да са надеждни изводите.

3. ПРОЦЕС На криминологичното изследване – всяко изследване има пространствени и времеви параметри , за извършването му се обособява обект на изследване, всяко изследване трябва да е социално значимо и актуално . То има няколко етапа:
1.етап - включва подготвителен : - консултативен етап - консултация м/у изследовател и възложител на изследването .
-предварително планиране след консултациите – темата трябва да се вкл. в изследователския план . В него се оказва и срока на изследването. Плана трябва да бъде приет по надлежен ред от компетентен орган.
-изработване на концепция – теоретично осмисляне на проблема и изработване на концепция научна програма , която е основен документ на изследването . Тя трябва да отговаря на следните изисквания : 1. В нея да се обосновава необходимостта от изследването .
2.Определяне целта на изследването – тя зависи от характера му.
3.Определяне на задачите
4 Формулиране на хипотези на изследването . Най важната част от концепцията по проблемите му .
5.ИЗбор на методите на изследването - те се определят от вида и характера на изследването и могат да са статистически, психологически, социологически и др.
6. Организиране на емперичното изследване –
2 етап Същински основен етап – извършват се дейностите от научната програма в съотвествие с организационния план .
-събиране на информация чрез избраните методи
-обработка на данни / статистическа /
-изготвяне на задания за машинна обработка от изследователя
-теоретична разработка на информация - в обобщаващия краен документ на изследването / научен доклад / се анализират данните , доказват се или се отхвърлят хипотезите.
Разработване на мерки за превенция и контрол
3. етап
Внедрителски - практическо реализиране на изследването на предложенията направени въз основа на резултатите от него . Тъй като криминологията не може да ги реализира непосредствено , функцията на този етап е консултативна.
4.ОСНОВНИ МЕТОДИ на криминологичните изследвания.
а/ статистически –чрез тях могат да се разкрият най общите характеристики на явлението но и сложните каузални връзки. Основни задачи по този метод могат да са :
1.Описателни - цифрова характеристика за нивото ,структурата и динамиката на престъпността
2.Аналитични - установяват се статистическите връзки и зависимости м/у показателите на престъпността.
3.Прогностични – определят тенденциите в престъпността и нейните детерминанти
4.Организаторски въз основа на техните резултати се изработват стратегии за превеция и контрол.
Статистическите изследвания имат 3 етапа .
Статистическо наблюдение на явленията и процесите ; Статистическа групировка и сводка – разпределяне на информацията по определени признаци ; статистически анализ - обобщаване и съставяне на практически изводи ;
б/ социологически метод – използваните в криминологията са : доккументален метод - изучаване на документите . Той е основен метод в криминологията . Основните документи с криминологична информация са : наказателните дела , предварителните производства, проверки , преписки , оперативни материали на МВР , възпитателна дейност на местните комисии за БППМН и др. Обикновенно информацията се събира от наказателните дела и с влязлите в сила присъди. Нак.дело от общ характер носи информация за личността на престъпника , жертвата и свидетелите и др. лица.; ИНформация за престъплението ; за поведението на институциите - органи на МВР ,следователи, дознатели, прокурори съд.
2.Анкетен метод - има спомагателен характер за получаване на обективна и субективна информация . – пряка анкета ; косвена ; - интервю;
3. Анкетна карта - въпросника трябва да съдържа кратки и ясни въпроси , целенасочени . Те могат да са открити, полу открити и закрити.
4.Наблюдения - на поведението на престъпника , жертвата или др.- лице ./ Има тайно и явно наблюдение/
5.Принцип на криминологичните изследвания - професионализъм , научна добросъвестност ,анонимност на изследваните лица.


26в. Институционализиране на криминологията.Роля на МАК , ООН и СЕ

1.Общи проблеми – институционализирането на криминологията е резултат от :
а/ интердисциплинарния характер на криминологията
б/ потребностите на социалната практика от ново знание за престъплението , престъпника и престъпността.
в/от нуждата от международно сътрудничество в разработване проблемите в криминологията и в областта на превенцията и контрола.

2.Направления инснтитуционализиране на криминологията :
а/ обособяване на K като научна дисциплина - приемането и преподаването на K като университетска дисциплини става в катедри по Етиология, етнология, социология на престъпността и др., напр. в САЩ криминологията се приема за чисто социолог. задача .
б/ организации на криминологичната общност -
-Междунардна асоциация по криминология / МАК / тя е най авторитетната организация на криминалистите със седалище Париж. Учредена е през 1934г. по инициатива на френски и италиански учени .Нейн ръководен орган е ОС в което са представени колективните и индувидуални членове. ОС има мандат от 5 год. и решава основните проблеми от дейността на асоциацията. Управляващ орган е борда на директорите с мандат 5 год. Той включва 24 представтиелни на страни членки от различни криминологични областти. Борда се ръководи от президента на МАК , 4 вице президенти , ген. Секретар, 2 пом. Секретари и членове.
Научния комитет е съставен от специалисти , работещи в различни криминологични области за формиране на научната политика на МАК. Той е съставен от президент, вице президент , секретари и 18 члена.
Службите към ген. Секретар на организацията след 1987 г. в 4 сектора :
1.Изследвания и научни планирания вкл. организиране на курсове и конгреси
2.Връзки с националните и междунардни асоциации и организации
3.Документация - публикации и л-ра
4.Управление на финансовата дейност.
-Международните конгреси по криминология са основни научни прояви с характер на световен форум за обсъждане на най актуалните проблеми на теорията и практиката . Проведени са 12 конгреса .
Международните курсове – организират се ежегодно в различни региони на света.
МАК издава свое списание и бюлетин и има учредени награди за заслуги в научната криминология.
-Международни центрове за научни изследвания : - има изградена с/ма от такива центрове по проблемите на престъпността, правосъдието и пенитенциарното дело , които обикновенно са в структурата на големи университети или правителствени институции. Международния център за клинична криминология /МЦКК / - към университета в Генуа , създаден 1975 г. той е коопериран с института по криминология и съдебна психиатрия и изследва виктимологията , сексуалната престъпност и др.
Международен център за сравнителна криминология към университета в Монреал – Канада , като организация на МАК
Международна асоциация за изследване на организираната престъпност -IASOC – Чикаго , САЩ
Международни организации на научната общност - основно място на ред с МАК заемат асоциациите на специалистите по наказателно право , виктимолозите и социолозите . Международната асоциация по нак.право - в нея членуват 67 страни и 37 национални д-ви .
Световно дружество по виктимология - неправителствена , непрофесионална организация със статут на консултант на ООН и в съвета на Европа. В него участват учени, соц. работници, юристи.
Международна социологическа асоциация / МСА / 1949г. към нея има изследователски комитет по социология на правото.
в/ Органи на ООН - една от задачите на ООН беше да се развият превенцията и контрола над престъпността и създаване на трайни , научни организационни основи за международно сътрудничество за борба с престъпността.
ОС - генералната асамблея - основен орган на ООН, чиито решения са обвързващи за страните членки и определят стратегиите за борба с престъпността.
Конгресите на ООН за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите - провеждат се през 5 г. в различни региони на света .
Икономическия и социален съвет на ООН - той е основен орган на които е възложен осъществяване на превантивна политика, политика в наказателното правосъдие и координация на дейността на регионалните институти.
Регионални институти на ООН - те са 4 :
1.Азиатски и далеко източен институт за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите към ООН . 1962г. ,седалище Токио(
2. Африкански институт за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите - 1986 , седалище Уганда ,
3.Латиноамерикански за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите 1975г. Сан Хосе , Коста Рика
4.Европейски институт за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите 1981 г. Хелзенки, Финландия . Той обхваща Европа САЩ и Канада.
Международния институт за изследване на престъпността и правосъдието – Торино , Италия .
Международно общество за социална защита / МОСЗ / то има консултативен статут към ООН.
Г/ ОРгани на Европейската общност - ЕО се отличава с оригинална институционна с/ма - д-вите делегират част от суверенните си права на независими органи , които представляват както националните , така и интересите на общността. Проблема за превенцията и контрола на престъпността има важно място в създаването на европейско право.
Европейския съвет - провежда особена политика в областта с престъпността.
Европейския комитет по проблемите на престъпността - той координира изследванията на борбата с престъпността.
-Криминологичен научен съвет.


28в. Криминологията в България.

Криминологичната мисъл в Б- я се развива след Освобождението в на страната.

1.Периодизация и развитие на криминологията.
а/ Криминологията през периода 1878 – 1920 през това време тя все още няма характер на самостоятелна наука. Предпоставките за създаване на съвременна криминология възникват благодарение на младите български юристи завършили образованието си в Западна Европа и Русия.
С. Бобчев поставя началото на изследванията в областта на писаното и обичайното наказателно право. Първата самостоятелна публикация по проблемите на престъпността и нейната детерминация е книгата на Кръстьо Раковски “ престъпността нейните причини и средства за изкореняването й “ 1900 г. Неговият подход отговаря на теорията за социалната и икономична детерминираност на престъпността. Някои от криминологичните проблеми в Западна Европа в края на 19 в. Биват пренесени и в България. Проституцията като непознато до Освобождението явление привлича вниманието на бълг. Изследователи Ст .Кунчев, П. Берон 1910 г. и др. От значение за развитието на криминологията е въвеждането на статистическо наблюдение на престъпността през 1910 г. Създава се информационна база за анализ на престъпността. Поставя се началото на неизменното присъствие на психиатрите в разработването на проблемите на личността в норма и патология. През този период за първи път се организира статистическо наблюдение на престъпността и осъдените лица по нак.дела.
б/криминологията в периода 1921 – 1944 г. това е период на интензивно и по целенасочено изследване на отделни криминологенни проблеми. Кризата след първата световна война води до изменение структурата на престъпността. Г. Георгиев издава първата книга в Б-я в която се прави анализ на престъпността въз основа на съд.статистика “ Престъпленията в Б-я 1925г. той използва сравнителния метод за очертаване състоянието и тенденциите на престъпността. Т.Кулев и Д. Георгиев правят изследвания сред затворници.През този период като обект на изследване се обособява престъпността на жените. По тази тема публикации правят Н.Калчев – 21г. ; А.Тулов – 26г. като се основават на статистически анализ. Значителни са изследванията на психиатъра Ст. Данаджиев, основоположник на науката за душевните болести в Б-я. Той отделя особено внимание на интелекта на извършителите, умствените разстройства, вменяемостта, афекта и др. През този период се поставя началото на сериозните социолигически и соц-психологически изследвания. Иван Хаджийски адвокат по професия и социолог по призвание остава най значителния изследовател на социологията на престъпността и народопсихологията. Първия опит за институционализиране на криминологията в Б-я се прави през 1922г. с учредяване на дружество за борба с престъпността.
в/ криминологията през периода 1944 – 89 г. той е най дългият и богат по съдърж. период.
До средата на 60 – те години криминологичната мисъл остава извън научното познание защото властват принципите на историческия материализъм. Най голямо развитие криминологията в Б-я достига след 1965 г. и съвпада с разцвета на криминологията в повечето страни.
-начало на емпиричните изследвания - първите емпирични издлевания в Б-я са направени на умишлените убийства / М.Хинов, М.Узунов / и изнасилванията / Д.Фиданов / . Голям принос имат Иван Ненов и К.Лютов за първите емпирични изследвания извършени от прокурори в Главна прокуратура, особена заслуга има главния прокурор Ив. Вачков.
-институционализиране на криминологията в Б-я - в съответствие с инстуционализирането на криминологията в Европа към Главна прокуратура се създава Комисия за изучаване на причините и условията на престъпността която през 1960г. е преобразувана в междуведомствена. Главна прокуратура постепенно се превръща в орган на които се възлагат определени превантивни функции / организатор на борба с престъпността/
През 1967г. се поставя началото на трайно институционализиране на криминологията. С решене на МС е създаден Съвет за изучаване причините на престъпността и разработване на мерки за предотвратяването й при Главна прокуратура. Съвета има междуведомствен характер. Председател на съвета е Главния прокурор, а фактическото ръководство се осъществява от зам.председателя. През 1968г. със заповед на министъра на вътрешните работи е създаден научно изследователски институт по криминалистика и криминология. Във Варна през 1970 г. при Окръжния народен съвет е създаден първия регионален криминологичен център като заслугата е на Г.Данаилов и С.Кателиева. Започват системни криминологични изследвания в страната.
-превантивната политика на д-вата - със закон за борба с детската престъпност 1958г. се поставя началото на изграждане на специфична с/ма за превенция и контрол над престъпността на непълнолетните .
-криминологична л- ра през 1983г. излиза “ основи на криминологията на НРБ “ подготвена от авторски колектив
-криминологията като научна дисциплина - първоначално тя е включена като задължителна дисциплина във Висшия институт на МВР , а по късно като избираема в ЮФ на СУ.
г/ Криминологията след 1989 г. периодът е кратък и се характеризира с коренни социално икономически и политически промени. Периодът се характеризира с организационна и кадрова нестабилност на изследователските звена, затруднена научна дейност, опит за критично преосмисляне на криминологията от близкото минало. Издадена е книга за престъпността в Б-я “ – авторски колектив.
Криминологията е задължителен предмет във всички юридически и педагогически факултети.
 
Мнения: 132

Re: Конспект по Криминология (СУ)

от d.t » Вто Юни 22, 2010 9:06 am

Колеги, това са лекциите по Общата част. Темите са годни за изпита. Извинявам се предварително за хилядите правописни и пунктуационни грешки, но не съм ги писал аз и не ми се занимаваше да ги редактирам.
 
Мнения: 132

Re: Конспект по Криминология (СУ)

от Tarabella » Пон Авг 30, 2010 9:32 am

Някой да има представа откъде мога да намеря нужните за изпита въпроси от Специалната част?
 
Мнения: 2


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта