Разработки по Съдебна реторика

Същност и структура на съдебната аудитория. Съдебният състав и страните като съдебна аудитория. Процесуална природа на съдебната реч. Структура на съдебната реч. Произнасянето като невербална комуникация.

Разработки по Съдебна реторика

от atanassoff » Сря Яну 09, 2008 9:48 pm

СУ "Св. Климент Охридски" 2007-2008 уч.г.

Разработки по Съдебна реторика
* При преговор на материята можете да използвате и плановете от valtcheva.com


(#) 1. Същност и структура на съдебната аудитория.

1. Субекти на процеса и субекти на реторическо общуване

В съдебната аудитория като субект на реторическо общуване се включват не само субектите на процеса и субектите на наказателнопроцесуални правоотношения, но и лицата, които по силата на началото на публичност на съдебните заседания присъстват в залата. В този смисъл понятието „субект” в реториката е с по-голям обем дори от широкото разбиране за „участници в наказателния процес”, а именно – всички органи и лица, които вземат участие в процеса в едно или друго процесуално качество. Всички присъстващи в съдебната зала по време на произнасяне на речта аудират (слушат и разбират) тази реч. Следва да се вземе предвид контекстът на общуването между съдебен оратор и съдебна аудитория. Това общиване се реализира в рамките на един етап от съдебното заседание – пренията. Съдебната прения, етап в който се подлага на анализ и оценка целият доказателствен материал, когато се прави характеристика на деянието на подсъдимия, когато се посочват причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението и пр., има огромно превантивно въздействие и значение.

Според Голдингер съдебният оратор се среща с две аудитории. Едната – „основна” е съставът на съда, а другата е „седящата в залата публика” (но не включва останалите съдебни оратори). Алексеев и Макарова обособяват няколко групи в съдебната аудитория на базата на целевите установки и задълженията на лицата, намиращи се в съдебната зала: 1) професионални участници в процеса (съд , прокурор, адвокат), които изпълняват професионални и процесуални задължения); 2) представители на обществеността, които имат дадени обществени и морални задължения (обществени организации, трудови колективи); 3) други участници в процеса, заинтересувани от изхода на делото или спомагащи за неговото разглеждане (подсъдим, пострадал, граждански ищец, свидетел, експерти и т.н.); 4) слушатели (публика), обединени единствено от интереса им към делото .

Следователно съдебната аудитория включва всички присъстващи в съдебната зала лица. Зимная отбелязва, че всички членове на съдебната аудитория имат мотив за присъствие в съдебната зала и го съотнасят с обекта на действието – съдебната реч.

2. Характеристика на съдебната аудитория

2.1 Обща характертистика. Съдебната аудитория е контактна (директна, неразпръсната). За нея е характерна постоянната права и обратна връзка по време на самото общуване. Спецификата на общуването при монологичните форми: движение на вербална и невербална информация от оратора към аудиторията и предимно или изключително невербална от аудиторията към оратора не бива да заблуждава, че е налице пасивност от страна на аудиторията. Това е привидна пасивност, зад която се крие скрита форма на диалогична реч.

Като понятия разграничаваме еднородна и разнородна аудитория. В чист вид тези аудитории се срещат сравнително рядко. Може да се говори за преимуществено еднородна и преимуществено разнородна аудитория и в тях за степен на еднородност или разнородност. Ще търсим евентуална разнородност на съдебната аудитория по три признака: 1) в професионално отношение – съдия, адвокат, пркурор, експерти, профсии на подсъдим и т.н.; 2) в демографско отношение – пол, възраст, образование и т.н.; 3) в социално-психическо отношение – от гл. т. на потребностите, интересите и мотивите за участие на различните членове на аудиторията.

2.2 Трудност на съдебната аудитория. Знанието на оратора за трудността на една аудитория и преди всичко причините за нея намаляват трудността.

Трудността на съдебната аудитория се определя и от това, че тя се отнася към закритите аудитории. Закритата аудитория е контактна, т.е. директна – няма опосредстващо звено между оратора и нея (радио, телевизия), но не изразява или почти не изразява външно отношението си към това, което чува и вижда. Това я отличава от откритата аудитория, която ръкопляска, вика, задава въпроси, прави реплики и пр. Налице е свеждане до минимум на обратната връзка, която има безспорно коригиращо значение за оратора. И все пак налице е една специфична обратна връзка от невербално естество – изражение, поглед, поза, микрожестове.
Умората също може да бъде причина за трудност на аудиторията. Това е естествена човешка реакция, която нерядко се наблюдава след тежко и продължително съдебно следствие. Ораторът трябва да атакува и неволевото внимание и да цели сливането му с волевото, в резултат на което речта му ще се възприеме на базата на следволевото внимание. При него липсва налагането на волево усилие за възприемане, независимо че тъкмо така се е започнало. Това може да стане, като важната и значима информация в текста на съдебната реч се поднася достъпно, интересно и подчертано активно, където ролята на невербалното – интонация, изражение, разнообразност в поза, жестикулация и пр., е огромна.

Трудността на съдебната аудитория е следствие най-вече на нейната разнородност. Сред видовете разнородност определяща трудността й е нейната социално-психическа разнородност, което определя съдебната аудитория като съставна аудитория. Различните или противоположните възгледи предизвикват различно отношение към една и съща информация. В. Бойко разглежда четири типа масова аудитория, която възниква във връзка с отношението й към получаваната информация:
• Съчувстваща – състои се от хора с осъзнат интерес и положително отношение към информацията.
• Потенциална – включва хора с неосъзнат интерес и положително отношение към информацията.
• Свръхактивна – при нея е налице осъзнат интерес, активно рационално и емоционално отношение към информацията.
• Негативна – отношението й към информацията е отрицателно.

Отношението на аудиторията е основен критерий при диференцирането й. Допълнителен критерий: образование, професия, възраст. Съдебната аудитория включва лица с всички позиции от тези на В. Бойко, част от тях се определят като бариерни, възпрепятстват въздействието.

2.3 Бариери. Изясняването на същността на бариерните позиции изисква изясняване същността на психичната бариера. Най-лаконично и точно е определянето й като метафора, използвана за означаване на защитната система срещу нежелателна обстановка. Към изискването за съответствие на постановките в съдебната реч на материалната истина трябва да се добави и изискване за специализирано, съобразено с бариерите, подготвяне и поднасяне на речта. За целта е необходимо да се установи бариерата или бариерите, които превръщат позицията на отделните членове на аудиторията в бариерна. Това могат да бъдат най-различни компоненти на личността: потребности, интереси, емоции, ценностна система, мотиви и пр.

За съдебната аудитория е характерна изключително висока стабилност на позицията, произтичаща от основните функции в процеса и законодателното обвързване на определени субекти в процеса с реализирането им – защитникът е длъжен да направи всичко в полза на подсъдимия, той не може да се превърне в позитивен спрямо речта на прокурора. Възможно е обаче въздействие върху вътрешното убеждение на даден субект и на неговата теза, без това да означава напускане на заетата позиция.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Разработки по Съдебна реторика

от atanassoff » Чет Яну 10, 2008 1:37 am

(#) 2. Съдебният състав като съдебна аудитория.

1. Обща характеристика на съдебния състав като съдебна аудитория

Класификацията на В. Бойко разглежда четири типа позиция: негативна, позитивна, потенциална и свръхактивна. Съставът на съда е класически пример за свръхактивна позиция. По принцип тази позиция се характеризира с осъзнат интерес към информацията, повишена емоционалност и възприемчивост поради значимостта, актуалността, полезността на информацията.

Особено важна съставка на свръхактивната позиция, наред с подчертания интерес към информацията, е липсата на негативно или позитивно отношение към нея. От тук обаче не може да се направи извод, че у съда не се формират никакви бариери по отношение на обвинителната и защитната реч. Въвеждайки основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели (чл. 25 НПК), законодателят цели да предпази процеса и по този начин диренето на обективната истина, от възниквание в съда на бариери, дължащи се на предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото.

Обективната истина е висша ценност за съда. Става дума преди всичко за процесуална ценност. В резултат на практиката се създава установка, която води до поставянето на тази ценност на високо място и в ценностната система на отделния съдия. Тя създава неговата основна (професионална и човешка) мотивация за участие в процеса. Това се отнася както по отношение на действията, които той лично предприема съгласно официалното начало, така и спрямо дейността на всички присъстващи в съдебната зала.

2. Бариерни позиции в хода на съдебното производство. Значение на съдебното следствие.

2.1 Бариерна позиция може да се получи вследствие на предубеденост на съда. Тя невинаги е резултат от визираните в чл. 25 НПК хипотези. Това е една от най-трудните за преодоляване бариери и ораторът трябва много внимателно да следи за възникването й. Атакуването й изисква особен подход. Съмнението е обратният полюс на предубедеността. Съдията е длъжен да разреши съмнението, за да произнесе присъдата. Окончателно това става в съвещателната стая, но по време на пренията съмнение е налице и е бариерно по отношение на съдебната реч, която не дава своя дан в разрешаването му. Следователно спорните въпроси изискват и съответен подход.

От презумпцията за невиновност могат да се породят бариери у съда по отношение обвинителните речи на прокурора и частния обвинител респ. частния тъжител при делата от частен характер. Презумпцията за невиновност сама по себе си не съдържа хипотезата на виновността. Но тя се сблъсква с нея при доказването. Основното противоречие в наказателния процес е това между двете страни – презумпцията за невиновност и хипотезата за виновността. Като функция от тежестта на доказване на обвинението у съда се формира очакване към прокурора или частния тъжител. Следователно когато прокурорът не изпълни задължението си, произтичащо от правилото на чл. 83 ал. 1 НПК, тежестта на доказване ще бъде бариерна спрямо съда.

2.2 Съдебното следствие е с най-голямо значение за формирането на вътрешното убеждение на субектите на процеса, участващи в съдебно заседание. В този етап на процеса се извършват всички необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. Данните от съдебното следствие във висока степен детерминират съдебните прения. Фактически съдът оформя своето вътрешно убеждение в резултат на собствения анализ и оценка на доказателствения материал и под влияние на вътрешното убеждение на страните, формулирано в техните съдебни речи.

3. Гаранции за постигане на обективната истина. Отвод по чл.25 НПК. Съдебни заседатели.

3.1 Отвод. Отвеждането на съдиите и съдебните заседатели на основание чл. 25 НПК представлява една от гаранциите за постигане на обективната истина в процеса. Фактическите основания закрепени в тази разпоредба са основания за възникване на бариерна позиция спрямо някоя от съдебните речи. Законът обаче не може да обхване безкрайното разнообразние на живота и наред с конкретните основания за отвод е предвидил и едно „отворено” в т.9 на чл. 25 НПК – наличие на други обстоятелства, които пряко или косвено могат да доведат до предубеденост или заинтересуваност. Страните могат да правят отвод и след началото на съдебното следствие, ако основанията са възникнали или саим станали известни по-късно (чл.27, ал.2 НПК). Върховният съд на Република България е на мнение, че правото на отвод по т.9 може да се ползва „само когато има сериозни основания да се счита, че съдията поради някакви съображения може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от изхода на делото” (362-77-I). Предложението за отвод ще бъде отхвърлено, когато не е явно обосновано.

3.2 Съдебни заседатели. Съда със съдебни заседатели е въведен чрез демократичните буржоазни реформи, за да отмени съсловните съдилища. В българския наказателен процес съдебните заседатели не са отделени в самостоятелен колегиален субект, не произнасят вердикт, а решават едновременно с прецедателя на състава. Наблюденията показват, че твърде често съдебните заседатели не са убедени в смисъла от личното си участие в процеса. Съществуват пасивни и активни съдебни заседатели.

Законодателят не случайно е допуснал обществеността в реализирането на една толкова важна функция – по ръководството и решаването на делото. Жизненият опит, мъдрост, познания, чувство за справеливост и пр. на съдебните заседатели могат да създадат трудни, а понякога и непреодолими бариери по отношение на обвинителната, а и на всяка друга съдебна реч. В теорията на психическата бариера се гледа преди всичко като на вредно психическо образувание с преграждащо или деформиращо постъпилата или постъпваща информация. Причините за възникването на психична бариера могат да бъдат различни Бариери от подобно естество могат да възникнат и у съда. Следва да се отбележи, че съществуват и бариери, които са обективно полезни за процеса.

Ефективността на една съдебна реч би следвало да се търси не по пътя на манипулативното преодоляване на бариерите, които възпрепятстват установяването на обективната истина, а в подготвянето и произнасянето на речта по начин, който въобще няма да ги задейства.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Разработки по Съдебна реторика

от atanassoff » Чет Яну 10, 2008 2:56 pm

(#) 3. Страните като активна част от съдебната аудитория.

1. Обща характеристика.

Според чл. 289, ал. 2 НПК „Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.” Това е максимално възможния, а не задължителния обем на тази група от съдебната аудитория.

Функциите по обвинение и защита, която отделните страни осъществяват, правят групата с активно участие нехомогенна вътрешно. Тя е съставена от малки социални групи и отделни лица, които не са или не могат да бъдат включени в такива групи. Малката социална група е субект на дейност в психологически и реторически смисъл. Не става дума за колективни субекти на процеса. Във всички случаи, в които страните упълномощават защитник или повереник, ще е налице малка социална груша при това формална група, отличаваща се с вътрешна организираност, разпределение на ролите, задълженията, осъществяването на контактите с други групи и лица.

В някои процеси групата с активно участие може да бъде значително усложнена: наличие на повече от един частен обвинител, граждански ищци, граждански ответници, подсъдими, съответно упълномощили или не защитници и поверенеци.

2. Лица и групи, реализиращи функцията по обвинението.

2.1 Субекти. В наказателния процес има само едно обвинение и една обвинителна функция, които се осъществяват от различни субекти в различно процесуално качество и с различни процесуални средства. Това не означава, че между отделните субекти няма понякога и големи различия. Нерядко противоречието между държавен обвинител и частен обвинител може да бъде значително по-остро и съответно по-ярко изразено в речите им от противоречието между държавно обвинение и страните със защитна позиция.

2.2 Интереси и цели. Законодателят изисква от прокурора да бъде обективен като събира и проверява доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му (чл. 86 НПК). В осъществяване на дейността си прокурорът изхожда не от личен, а от държавен и обществен интерес. За разлика от прокурора именно личният интерес е основанието за допускането на частния обвинител в процеса. Тук е коренът на евентуалното противоречие.

Прокурорът преследва визираните в НК цели. Според чл. 36, ал. 1 НК наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При страните, които защитават личен интерес, целите са тези, които според тях най-добре ще спомогнат за защита на този интерес. Следователно освен интеререса, целите също са детерминант на бариерна позиция по отношение на обвинителната реч, когато страната прецени, че отделни положения в нея или изцяло могат да попречат за защита на този интерес и постигане на тези цели.

2.3 Отрицателни емоции. Засягането на имуществен или неимуществен интерес създава отрицателни емоции на частния обвинител, които могат да създадат бариерна позиция. При частния обвинител е налице взаимодействие между т.нар. „фундаментални емоции” на гняв, отвращение и презрение, които пораждат устойчивият комплекс на враждебност. Враждебността може да прерастне в афективно-когнитивна ориентация, която се нарича ненавист.
Отрицателните емоции на частния обвинител не стават автоматически отрицателни емоции на неговия повереник, въпреки че е неизбежно, в някаква степен, психологическото отъждествяване на повереника с частния обвинител. Както липсата на отъждествяване, водеща до липса на емоционално отношение, така и прекомерното отъждествяване ще доведе до изпопачено възприятие и нежелано поведение. Самият повереник, както се изтъква, трябва да участва в преодоляването на бариери у частния обвинител, които са в явна негова вреда.

2.4 Бариерна позиция на частния обвинител и на гражданския ищец. Бариерната позиция на частния обвинител е насочена към информацията, изхождаща от подсъдимия и неговия защитник, а и срещу личността им, но не е изключено действието й спрямо обвинителя и отделните негови тези. Най-ярко ще е проявлението й в случая, когато прокурорът аргументирано се отказва от обвинението. В резултат на действието на бариерите поведението му, в този случай, може да се възприеме не като израз на неговата обективност, а като опит за оправдаване на престъпника и престъплението, очерняне на жертвата и едва ли не резултат от корупция. Тази реакция е обяснима психически. Ето защо вече и на друго основание, с оглед превенцията и създаване на правосъзнание, е необходимо и изключително важно речта на прокурора да бъде насочена не само към повереника, но и към частния обвинител.

Съгласно чл. 60 ал. 1 НПК пострадалия и неговите наследници, учрежденията, предприятията и организациите, които са претърпели вреди от престъплението могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. Когато като граждански ищци се конститурат учреждения, предприятия и организации, можем да приемем че се формира бариерна позиция само тогава, когато между него и прокурора има разминаване, с което се засяга основанието и размера на неговата гражданска претенция. Когато като граждански ищци се конституират пострадалият или неговите наследници, ще е налице устойчивят комплекс враждебност, детерминиращ бариерна позиция в същата степен, в каквато е тя и при частния обвинител.

3. Лица и групи, реализиращи функцията по защитата.

Това са лицата и малките формални групи, извършващи система от процесуални действия, насочени към пълно или частично оборване на обвинението.

3.1 Граждански ответник. Според чл. 65 НПК лицата, срещу които е предявен гражданския иск, с изключение на обвиняемия, участват в наказателното производство като граждански ответници. При гражданския ответник бариерната позиция е функция от застрашения имуществен интерес и е толкова по-силно изявена, колкото по сериозно е застрашен този интерес. Оттук е и мотивацията за участието му в процеса и с тези мотиви се съпоставя обектът на дейността – обвинителната реч.

3.2 Подсъдим. Обвиняемият не е просто страна и субект на процеса. Той е „централната фигура”, без която няма и наказателен процес. Осъществява защитата си лично или с помощта на защитник. Самозащитната реч не е типична за съдебната практика. Причините за това се търсят в две направления. От една страна, в слабата юридическа и ораторска подготовка и от друга, в особеното психическо състояние на подсъдимия. В зависимост от личностните психически особености и престъплението в което се обвинява, подсъдимият може да е в състояние на тревожност или депресия. И при двете състояния не може да се очаква напълно или понякога въобще адекватно възприятие и реакция.

Обвинителната реч на прокурора среща три типа бариери у подсъдимия.
(->) Първата бариера, доколкото той сравнително рядко е юрист, е от езиково естество и се отразява на възможността да аудира (възприема и разбира) тази реч. Липсата на еднаква и сходна система на кодификация и декодификация създава езикова бариера. Езиковата бариера се поставя на първо място сред т.нар. тотално-ключови бариери в общуването. Трябва да се има предвид, че езикът на правото е една от езиковите подсистеми, т.нар. „термино-системи” или „функционални езици”.
(->) Вторият тип бариери у подсъдимия са свързани с дейността по защитата. Той прави възможното за оборване на обвинението – изцяло или отчасти. При това изхожда от своите потребности, интереси, ценности, което създава и мотивацията за тази му дейност и за набелязването на съотвените цели.
(->) Третата бариера е особеното психическо състояние. Заплахата за най-висшите ценности у обвиняемия е осезателна и най-често води до емоционалния комплекс – депресия. Налице са стресови реакции и неадекватност в поведението и възприятието.

3.3 Защитник на подсъдимия. Той не е в стресово състояние. Основните бариери по отношение на обвинителната реч се дължат на това, че като член на групата със защитна позиция, като професионален участник в процеса, той трябва да полемизира с тезите и изводите на обвинението и да предлага свои виждания.
При дела с повече от един подсъдим, чиито интереси са противоположни, на страната на защитата се оформят и повече от една защитни групи. В тези случаи въздействието следва да бъде специализирано за всяка една от тях, да се открият конкретните бариерни позиции и детерминантите им.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Разработки по Съдебна реторика

от atanassoff » Съб Яну 12, 2008 11:05 pm

(#) 4. Професия, юридическо образование и възраст като критерии за изследване на съдебната аудитория.

1. Професия. Специализиране на съдебните заседатели.

Съдебният оратор във висока степен отчита наличието на т.нар. професионални участници в процеса. Основен въпрос е какво означава речта да бъде съобразена с професията на аудиторията. Това е преди всичко подготвянето й в зависимост от свързаната с професията възможност на аудиторията да възприема и разбира, да прави асоциации, аналогии, обобщения. Това означава да се изхожда от знанията, уменията и навиците, свързани с професията, моралните добродетели на конкретната аудитория, да се отчита културата и образователното й равнище.

Следва да се вземе предвид факта, че дори решаващата аудитория в първата инстанция е съставена преимуществено от неюристи. От полза за процеса и обективната истина би било специализирането на съдебните заседатели, а по някои категории дела може да се предвиди и професионално специализиране. Специализацията няма да превърне съдебните заседатели в почти професионални съдии. Съдебните заседатели встъпват в процеса, в ръководството и решаването на делото със своите знания, житейски опит и мъдрост, чувство за справедливост и пр. Психологически неоправдано е обаче да се мисли, че създаденият вследствие специализацията опит ще измести всичко, което се е натрупвало в продължение на години в психиката им. Напротив, новите знания, умения и навици са разковничето, което ще задейства пълноценно тази психика в конкретната и все пак нетипична за тях ситуация.
В теорията напълно основателно се сочи, че един от най-сигурните пътища на саморазрушаване на вредните бариери е методът на самоубеждението. Именно новият, резултат от специализацията, опит може да се превърне в такъв саморазрушаващ бариерите фактор.

Законът не е чужд на идеята за специализация на съдебните заседатели. Например чл. 382, ал. 1 НПК предвижда делата срещу непълнолетни да се разглеждат с участието на съдебни заседатели, избрани измежду учители или възпитатели, които са родители. Специализацията не би следвало да се разглежда като опит за въвеждане на ценз при избора на заседателите или нещо като допълнителни вещи лица.

2. Възраст.

Възрастта може сравнително рядко да бъде използвана като критерий за диференциране на съдебната аудитория. Би могло понякога да се говори за преимуществена във възрастово отношение еднородност по отношение на публиката.

В тези случаи възрастта се съчетава с друг обединяващ критерий (например професия).
Специфики, които биха могли да бъдат съобразени, притежава младежката аудитория. В теорията се изтъкват редица характерни тъкмо за тази възраст интелектуално-психологически качества. Младите хора правят впечатление със своята противоречивост: критическа преоценка на ценностите и в същото време наивност; стремеж към усвояване на знания и едновременно – субективизъм; порив и неопределеност на целите; болезнено самолюбие се съчетава със своята противоположност – неудовлетвореност от себе си; потребност от общуване, отвореност, стремеж към хората и в същото време негативизъм към чужди мнения, оценки и поведение. Младежите в много отношения имат напълно реална представа за заобикалящия ни свят. Те са много по-внушаеми, а техните групи са с повишена конформност (вътрешногрупова внушаемост).

В сравнително редки случаи бихме могли да срещнем ученичаска аудитория като евентуална съдебна аудитория. Като основни характеристики на ученическата аудитория се сочат: активност, стремеж към самостоятелност и независимост, силна вътрешна позиция, устременост към бъдещето. Тази аудитория, особено в юношеска възраст, не е склонна да се съгласява бързо и лесно. Не приема декларации и не робува на личности. В същото време обаче тази аудитория е подчертано емоционална и това може да предопредели и способа за въздействие върху нея.

3. Други признаци за диференциация на съдебната аудитория.

Като всяка аудитория, така и съдебната може да бъде диференцирана и според други признаци: произход (от голям или малък град), пол, конкретна професия, по степен и вид образование.

***

4. Обобщение.

В резултат на всичко изложено съдебната аудитория може да бъде определена като работеща общност, съставена от малки формални и неформални социални групи и отделни лица, всяка и всяко от които встъпват в съдебната фаза на наказателния процес с различни потребности, за защита на различни интереси, с различна мотивация, цели и определени от наказателнопроцесуалния закон вид и форма на активност.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Разработки по Съдебна реторика

от Aniston » Пон Фев 23, 2009 7:28 pm

В 1ят въпрос потенциалната аудитория по Бойко се характеризира с липса на определено отношение, позиция към информацията, а не с положително такова.
 
Мнения: 27


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron