25. Организация на Конституционния съд – конституционна и за

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

25. Организация на Конституционния съд – конституционна и за

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:15 am

25. Организация на Конституционния съд – конституционна и законова регламентация

В България за пръв път конституционна юрисдикция се създава през 1991 г. (с третата вълна на създаване на конституционни съдилища започнала с разпада на Източния блок). Тя възприема класическите правила на европейския модел за конституционосъобразност. Конституционният съд гарантира върховенството на Конституцията в правната система като преценява конституционосъобразността на актовете и действията на основните политически институции на държавата. Той играе ролята на защитник, гарант за правата и свободите на гражданите, прокламирани от Конституцията. Негово седалище е София. Следи учредените от Конституцията власти да действат в рамките на определените от основния закон правомощия, основани на разделението на властите. Конституционният съд се състои от 12 съдии, които имат 9-годишен мандат, като 1/3 от тях се назначават от президента на Републиката, 1/3 се избират от Народното събрание и 1/3 от Общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС. На всеки 3 години се променя 1/3 от състава на съда (трима съдии се заменят се заменят с двама нови от квотата на НС и един от тази на президента), т.е. възприет е принципът на приемственост и системно обновяване, като на всеки 3 години от 12-те съдии се избира председател на съда с 3-годишен мандат. Възприет е принципът на ротацията при промяна на състава на съда. Конституционният съд няма мандат. Съдиите имат 9-годишен мандат. За конституционни съдии могат да бъдат избирани само български граждани, които нямат друго гражданство освен българското, които имат юридическо образование, имат най-малко 15-годишен юридически стаж. Освен това трябва да имат високи професионални и морални качества. Съдиите встъпват в мандат с полагане на клетва пред самия Конституционен съд. КС има малък състав, който се основава на квоти, за да е сигурно, че той няма да прокарва нечия политическа воля. Също по тази причина членовете му имат мандат несъответстващ на мандата на органа, който го е избрал. Никой не може да бъде конституционен съдия втори път, след изтичане на мандата му, дори той да е бил частичен. Положението на член на КС е несъвместимо с представителен мандат,със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат, с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. Членовете на КС се ползват с имунитета на народни представители.
Мандатът на съдия в КС се прекратява при – изтичане на определеният срок, подаване на оставка, фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията повече от 1 г., влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, несъвместимост с длъжности и дейности и смърт.

Председателя на КС – представлява съда, ръководи съдебните заседания, упражнява бюджета, разпределя работата между съдиите, назначава главния секретар и служителите на съда, ръководи административната дейност на съд и обнародва актовете на съда. При отсъствието му се замества от най – възрастния.

Председателя получава месечно възнаграждение – средноаритметично от това на президента на републиката и председателя на Народното събрание. Съдиите получават 90 % от възнаграждението на председателя на КС. Те се ползват със статута на председателя на Народното събрание. Имат право на пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо дали са навършили пенсионна възраст.

Конституционният съд осъществява контрол за конституционосъобразност на актовете на Народното събрание и актовете на президента на Републиката. Извън контрол са изведени актовете на Министерския съвет и на съдебната практика. Конституционният съд дава общозадължително за всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, тълкуване на конституционните текстове. Съдът решава спорове за компетентност между президента, правителството и Народното събрание,както и между органите на местно самоуправление и органите на централна държавна администрация. Конституционният съд се произнася за съответствието на международните договори, които подлежат на ратификация с текстовете на Конституцията преди самата ратификация, както и за съответствието на законите с общоприетите принципи на международното право и международните договори, по които България е страна. По отношение на конституционосъобразността на международните договори, които следва да бъдат ратифицирани, КС осъществява превантивен контрол за установяване на законосъобразност. КС се произнася по спорове за конституционосъобразност на политически партии. КС извършва преценка за законосъобразност на избора на президент и вице-президент и народни представители. КС се произнася по обвинение срещу президента и вице-президента за нарушение на Конституцията и държавна измяна (т.нар. “импийчмънт”). Ако КС прецени, че такива действия са извършени, прекратява мандата на президента, респективно вице-президента. КС също се произнася за законосъобразност на изборите за НС и президент, той обаче не може да ги касира. Решенията в случая се изпращат на НС, ЦИК и други заинтересовани лица. Правомощията КС са лимитивно представени в Конституцията – те не могат да бъдат стеснявани или разширявани. Конституцията определя и субектите, които могат да сезират КС. Той не може да се самосезира, ното пък да разглежда въпроси, по които не е сезиран – 1/5 от народните представители, Министерският съвет, президентът на Републиката, ВКС, ВАС, главният прокурор,а в случаите на спорове между местни органи на самоуправление и централните държавни органи, могат и общинските съвети. Субект на сезиране е и националният омбудсман само когато текстове на закон нарушават права и свободи на гражданите. Когато в конкретно съдебно производство българските съдилища констатират противоречие между текстове на закон и текстове на Конституцията, те спират производството, отнасят въпроса съответно до ВКС или ВАС, които сезират Конституционния съд за произнасяне по конституционосъобразността на закона. След произнасянето делото продължава своя ход, като съдиите се съобразяват с решението на КС и го прилат. Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства. Българската Конституция към момента не допуска пряка жалба. Никой не може да откаже предаването на писмени доказателства или поискана информация, независимо дали тя е класифицирана или представлява държавна и служебна тайна. Гражданите могат да се обърнат или към главния прокурор, или към омбудсмана. Съдът действа като колегиален орган. Той заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от съдиите и се произнася само с абсолютно мнозинство от гласовете – 7 съдии трябва да подкрепят проекта за решение (ако подкрепилите са малцинство или ако са наравно с отхвърлилите решенито, то не се приема). Процедурата включва два етапа – процедура по допустимост и процедура по същество на спора. Допустимостта включва преценка дали съдът е сезиран от субект, който има право да отправи конституционно искане до него, дали съответният спор влиза в рамките на изричната компетентност на съда, дали съответното искане е мотивирано съгласно изискванията на закона за КС и ако съдът отговори положително на тези въпроси, съдът допуска спора за разглеждане по същество. Председателят на съда определя съдия-докладчик по съответното дело. Съдът конституира заинтересовани страни, като им предоставя възможност да представят становище по делото. Съдът се произнася с мотивирано решение по същество. Решенията задължително се обнародват в Държавен вестник заедно с мотивите в 15-дневен срок след приемането им. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им и са задължителни за всички, но тези решения не са нормативни актове. Решенията на съда имат действие занапред, с изключение на тълкувателните решения. Законът или текстовете от закона, които са обявени за противоконституционни не се прилагат от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че законът или съответните текстове не се прилагат в бъдеще. Частта от закона, която не е обявена за противоконституционна, запазва своето действие. Тълкувателните решения на КС за Конституцията решават начина на прилагане на определени текстове от нея и веднъж тълкувани, рези текстове се прилагат винаги по указания начин.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron