24. Институционализиране на контрола за конституционосъобраз

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

24. Институционализиране на контрола за конституционосъобраз

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:15 am

24. Институционализиране на контрола за конституционосъобразност. Конституционни модели

Контролът за конституционна съобразност възниква на един късен етап от конституционната революция на съвременните демокрации. Той е свързан с едно разчупено и ново разбиране за принципа за народния суверенитет. Първоначално в конституционната теория и практика принципът на народния суверенитет обосновава виждането за върховенство на парламента като единствена национална представителна институция и единствен законодателен орган. Законодателната воля на парламента е непроизводна, първична и основаваща се на факта, че парламентът се избира пряко от народа.
Неговата воля се определя като върховна в континенталния кръг правни системи, що се отнася до формирането на правната система чрез приемането на законите. Законодателството е продукт от волята на парламента, който като цяло представлява народа по силата на възприетия конституционен принцип на народния суверенитет. На волята на парламента не може да се противопостави волята на друг орган, доколкото това би означавало отстъпление от принципа на народния суверенитет. Правните системи, основани на демократичните конституции наред с фундаменталните принципи на народния суверенитет – разделение на властите, възпроизвеждат и принципа на правовата държава, при който се причислява идеята за върховенство на Конституцията в правната система. Върховенството на Конституцията е изискване за функционирането на правовата система. Парламентът посредством законодателната си дейност създава законите. Тези закони трябва да бъдат съобразени с Конституцията, те не могат да й противоречат.
Първоначално се смята, че парламентът следва сам да преценява конституционосъобразността със закона. Това разбиране господства в правната доктрина и конституционната практика в края на 18 и целия 19 век в Европа. Това е пряка последица от френската конституционосъобразна теория. Тази философия намира израз в конституционните текстове. В англо-саксонската правна система законът не е основен източник на правото. Заедно с него се прилагат правните обичаи и съдебните прецеденти. Съдебните органи не само приемат, но и създават правото. В англо-саксонската система се стига лесно до идеята, че самата съдебна власт може да преценява при разглеждането на конкретни казуси дали парламентът, приемайки законодателен текст, действа на основата на Конституцията. В практиката на съдилищата се създават първите белези на контрол за законосъобразност и постепенно започва институционализирането на този контрол.
Първият орган за този контрол започва да функционира през 1803 г. в САЩ в лицето на Върховния съд в САЩ. Делото Марбъри vs. САЩ – при разглеждането му се разглежда въпроса, че в случаите когато страна по делото се позове на твърдението, че законът , който трябва да се приложи, противоречи на Американската Kонституция, съдът трябва да направи преценка дали законът е в съзвучие с текстовете на федералната Конституция и ако прецени, че законът противоречи, съдът обявява закона за противоконституционен. Този модел е прагматичен, основава се на практиката на Върховния съд, като първо е въведен, а след това е осмислен теоретично. Възниква от прецедента от делото Марбъри vs САЩ. Такова правомощие американската конституция не предоставя на конституционния съд. Фактически съдът си го присвоява, тълкувайки Американската Kонституция. Този контрол е децентрализиран и инцидентен, тъй като той се осъществява в рамките на разглеждането на конкретно дело. Ако някоя от страните повдигне въпроса за противоконституционност на закона, тогава съдът приема да разглежда този аспект на правния спор. Решението на съда има значение за решаването на точно този спор, който разглежда, но решението на съда играе ролята на прецедент, защото по силата на инстанционното производство едно дело стига до Върховния съд. Следователно практиката на ВС ще предопредели окончателното разрешаване на конкретния правен спор. Затова тези решение се съблюдават и спазват и от всички останали федерални съдилища. Този конституционен контрол е дифузен, тъй като не се осъщствява само от ВС,а от цялата система на съдилища, като те се ръководят от практиката, от решенията на ВС. Този контрол е последващ, т.е. той се осъществява по вече приет закон, който е влязал в сила и следва да се приложи при разрешаването на конкретния казус. Този контрол е казуален, дотолкова, доколкото е обвързващ по отношение на страните по съответното дело. Преценявайки конституционосъобразността на законите, ВС на САЩ натрупва огромна практика, като тази практика се основава на тълкуване на конституционните текстове, поради което практиката на съда довежда до т. нар. развитие на американската конституция и затова практически тя не се променя, а се променя тълкуването на нейните текстове с влагането на различен исторически контекст в тях.
Вторият модел на конституционен контрол може да бъде определен като европейски модел. Става въпрос за страните от континентална Европа. Този модел е развит теоретично от австрийския теоретик на правото Ханс Келзен в първото десетилетие на 20-ти век, но като конституционен модел е възприет в конституциите на Австрия и Чехословакия – 1922-1926 г. (първа вълна на възникване на конституционни съдилища), след ПСВ. В тези конституции се създават органи за конституционен контрол, наречени конституционни съдилища. Келзен смята, че контролън за конституционосъобразност не бива да е в правомощията на НС, а че конституционните съдилища са нужни, за да се произнасят за конституционносъобразността на на законите на НС, ако закон бъде обявен за неконституционосъобразен, той не се прилага. КС респектира НС да създава конституционносъобразни актове. Практически европейският модел се въвежда масово в годините след ВСВ (втора вълна на възникване на конституционни съдилища). Този модел е централизиран, тъй като контролът се институционализира в една институция, наречена конституционен трибунал, съвет или т.н. Този орган се занимава само с конституционен контрол. Този орган не се занимава с друга юрисдикционна дейност. Този орган е ситуиран извън съдебната власт. Той играе ролята на една неутрална власт, като по този начин разделението на властите става още по-сложно. Този контрол е общ контрол, тъй като решенията на Конституционния съд действат по отношение на всички правни субекти. Този контрол е абстрактен. При европейскят модел конкретните дела остават на заден план, съдът не се възползва от тях. Този контрол като цяло е последващ, т.е. осъществява се по отношение на приети и влезли в сила закони, като има и изключения от това правило. В някои конституционни системи се допуска и превантивен контрол на конституционосъобразност. Например, Конституционният съвет на Франция, който се произнася и по внесени пред Националното събрание във Франция законопроекти. Освен това с развитието на европейския модел за конституционен контрол не само законите, но и актовете на другите институции попадат в компетентността на конституционната юрисдикция. Запазва се обаче общото и за двата модела правило, че конституционните юрисдикции не могат да се самосезират, т.е. не могат служебно да извършват преглед на конституционните закони. Субекти, външни за съответната юрисдикция, могат да сезират конституционните съдилища. Обикновено това са държавните институции, но с еволюцията на европейския модел се допуска и т.нар. частна жалба. Конституционните съдилища в европейския модел стоят извън съдебната система, те са съд само по име, т.е. осъществяват „квази” съдебна дейност, тъй като се сезират от субект, който предявява своята претенция и поставя за разглеждане един правен спор.

В България за пръв път конституционна юрисдикция се създава през 1991 г. (с третата вълна на създаване на конституционни съдилища започнала с разпада на Източния блок). Тя възприема класическите правила на европейския модел на институционализиране на контрола за конституционосъобразност.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта