15. Специфика на правозащитната дейност на прокуратурата. Ор

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

15. Специфика на правозащитната дейност на прокуратурата. Ор

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:14 am

15. Специфика на правозащитната дейност на прокуратурата. Организация на прокуратурата – принципи, система

Системата на прокуратурата е прилична на тази на съдилищата. Тя и е съответствена на структурата на системата на общите съдилища и самостоятелна и се състои от гл. прокурор, ВКП, ВАП, апелативни, военноапелативна, окръжни, военно-окръжни и районни прокуратури. Районите им на действие съвпадат с тези на съответните съдилища. Прокуратурата е строго йерархизирана, единна и централизирана – всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ от него, а всички – на гл. прокурор. Седалище на прокуратурата е София. Трябва да се отбележи, че директорът на Националната следствена служба е и зам. гл. прокурор (има лична уния, една личност с две функции).

Прокуратурата е специализирана да осъществява надзор за спазване на законността. Прокуратурата и нейните органи не решават правни спорове, т.е. дейността на прокуратурата не е юридикционна. Само в един случай прокуратурата може да се намеси за уреждане на правен спор – при самоуправство. Тя ръководи разследването. (следователно разследващи органи са полицията, следствието и прокурора) Прокурорът извършва надзор за законността на следствието. Самият прокурор може да извършва следствени действия заедно или вместо разследващите органи. Главна функция на прокуратурата е да поддържа обвинението и да привлича към отговорност лица извършили престъпления от общ характер, когато обвинението се повдига от държавата. Прокурорът се явява обвинител от името на държават и обществото спрямо илца извършили престъпления от общ характер. Прокурорът извършва надзор върху съдебното производство, той може да протестира срещу актове и действия на съда, когато ги смята за незаканосъобразни, пред по-горна инстанция. Прокуратурата изпълнява надзор и при изпълнение на наказателни и принудителни административни мерки. В този смисъл прокурорския надзор се разпростира върху местата за лишаване от свобода за принудително лечение и т.н. Тя може да предприема действия за отмяна на незоконносъобразни административни актове (ВАП). По инициатива на прокурора може да се направи предложение за атакуване на незаконносъобразни актове пред административния съд. Прокуратурата участва в граждански и административни дела, напр., при осиновяването, прокурорът решава дали осиновяването е интерес на детето, при регистрация на политическа партия, той се произнася по законносъобразността на внесените документи. Решенията на прокуратурата могат да се обжалват в по-горестояща такава.

Системата на прокуратурата е субордирина, защото ако съдиите са независими при осъществяване на техните функции при разглеждане на всеки един казус в рамките на съдебния съсстав и прилагат закона по съвест и убеждение, никой друг съдия не може да въздейства или да определя тяхното убеджение в дадения казус. В дейността на прокуратурата това не е така, писмените разпореждания на висшестоящия прокурор са задължителни за изпълнение, с оглед на извършване на процесуални действия за упражняване на функциите на прокурорския надзор. В този смисъл е закрепеното правомоощие на гл прокуро да осъществя методическо ръководство върху всичик прокурори в страната.

Прокуратурата се ръководи от гл. прокурор. Той назначава и освобождава служителите на ВКП и ВАП, дава указания относно дейността на прокуратурата, осъществява надзор за законност над всички прокурори. Той и неговите зам. могат да отменят или изменят актове на подчинените им прокурори, ежедогно внася доклад във ВСС относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата, извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Гл. прокурор може да сезира Конституционния съд.

Прокурорът може да изисква документи, сведения, експертни мнения и други материали, да извършва лично проверки, да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица и дори да разпорежда принудителното им довеждане при нужда, да прилага предвидените от закона мерки при наличии на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер. Разпорежданията на прокурора, произтичащи от компетентността му са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. Те са длъжни да му оказват съдействие при изпълнение на правомощията му. Прокурорът може да дава и задължителни писмени разпореждания на полицейските органи. Може да иска отмяна или изменение на незаконосъобразен акт. При изпълнение на фукцията си за надзор за законност върху изпълнение на наказанията прокурорът посещава, без нужда от предварително разрешение, местата за задържане, лишаване от свобода и пр. и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата. Може да разглежда сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принодителни мерки. При установено нарушениец прокурорът може да освободи всеки, който е незаконно задържан, дава разпореждания за отстраняване на нарушения, спира изпълнението на незаконносъобразни писмени заповеди.

Дейността на прокурора е функционално свързана с органите на предварителното разследване. В крайна сметка качеството на прокурорската дейност заваси от качеството на дейността на тези органи, практически те осъществяват заедно борбата с престъпността като се започне от разкриване на извършено престъпление и се стигне до изпъртяване на наложеното наказание.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта