12. Върховен касационен съд

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

12. Върховен касационен съд

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:13 am

12. Върховен касационен съд

ВКС оглавява съдебната система от районни, окръжни и апелативни съдилища. Той е действащ като трета инстанция по отношение на жалби по второинстанционни актове. Юрисдикцията му се простира на територията на цялата страна. Упражнява върховен съдебен надзор за еднаквото прилагане на законите от съдилищата в гражданското и наказателното производство. Касационното разглеждане на дело от ВКС е евентуално – ВКС сам решава дали ще приеме разглеждането на делото. ВКС има наказателна, гражданска и търговска колегии, ръководени от председателя на ВКС или негов заместни и имат отделения.

Състават по разглеждане на третоинстанционни дела е трима съдии. При взимане на тълкувателни решения в областта на гражданското, наказателното или търговското правораздане съставът е общото събрание на съответната колегия. При вземане на тълкователно решения по общи въпроси на гражданското и търговското правораздавене съставът е този на двете колегии.

ВКС има общ пленум, състоящ се от всички съдии. Той определя състава на колегиите и отделенията и броя на последните. Пленумът обсъжда ежегодния доклад на председателя на ВКС. Нужният кворум за провеждане е половината членове, а за взимане на решение – повече от половината гласове. Той не може да взима решения, компетентност на председателя на районния съд, свързани с организацията на дейността на съда.

Общите събрания на трите колегии се състоят от съответните съдии във всяка една от тях. Споменатото по-горе общо събрание на гражданската и търговската колегия се състои от сигиите и на двете колегии. Нужният кворум за провеждане е половината членове, а за взимане на решение – повече от половината гласове. За взимане на тълкователни решения обаче са нужни повече от 2/3 от съдиите, за същинското вземане на решение са нужни повече от половината гласове.

В заседанията на пленума имат право да участват и изразяват становище, но без право на глас: главният прокурор или заместникът му при ВКП, председателите на апелативните съдилища и други съдии, председателят или член на Висшият адвокатски съвет, мин. на правосъдието.

Председателят на ВКС се назначава с указ на президента, които трябва да получи контрасигнатурата на мин. на правосъдието. Той осъществява организационно и административно ръководство, отговаря за дейсността на съда и го представлява. В тази връзка на всеки шест месеца изготвя и предоставя на Инспектората към ВСС и на мин. на правосъдието обобщена информация относно образуването, движението и приключването на делата. Той изгорвя годишен доклад за прилагането на закона и дейността на всички съдилища, с изключение на административните, който предоставя на ВСС. Извършва проверки на организационната дейност на апелативните съдии. Докладите от проверките се обсъждат от съдиите във ВКС, които се свикват от председателя. Прави искания за приемане на тълкувателни решения и постановления. Заедно със заместниците си предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения. Той назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби. Свиква и ръковори общото събрание на колегиите и пленума. Много важно е, че неговите разпореждания относно организацията и работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Веднъж на три години, в случай на свободно съдийско място във ВКС, председателят на ВКС може да командирова в срок до 6 месеца съдия от апелативен или окръжен съд със най-малко 12 години юридически стаж, който да заеме празното място при нужда.

Тълкувателната дейност на съда не е не нормотворческа дейност, тъй като тълувателинте решения имат за цел да уеднаквят практиката на съдилищата при разгреждане на определени казуси, тогава когато различни районни, окръжни или апелативни съдилища влагат различно съдържание в определени правни норми, т.е. създава се различна практика в отделните съдилища. Тези решения са насочени към съдилищата и са задължителни за тях. Те не се адресират към други правни субекти, макар че държавните органи, съответно адвокатите и страните по съотв дела се ориентират именно по практиката съдържаща се в тълкувателинте решенията на ВКС. Тълкувателни решения се приемат при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. То се взима от съответните колегии, както беше посочено по-горе. Искане за прилагане на тълкувателно решения могат да правят председателят на ВКС, ВАС, гл. прокурор, мин. на правосъдиято, омбудсманът и председателят на Висшият адвокатски съвет. Искането за тълкувателно решение се прави в писмена форма и трябва да съдържа съответни мотиви. В заседанията по приемане на тъклувателно решение могат да участват без право на глас гл. прокурор или негов зам., мин. на правосъдието или негов зам.-министър, председателят на Васъвет или определен от него член на Съвета, могат да се поканят също други юристи и омбудсмана. Тълкувателните решения се обявяват в срок от три месеца от постъпване на искането. Те се публикуват всяка година в бюлетина на ВКС или ВАС и са задължителни за чсики органи за съдебната, изп. власт и местното управление и всички органи издаващи административни актове.

Спорове за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от от състав трима членове на ВКС и двама от ВАС.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта