7. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

7. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:11 am

7. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система

Според гл. 6 от КРБ понятието съдебна власт следва да се определи като родово такова. Системата на съдебната власт включва три подсистеми, обхващи съответни три групи органи с правозащитни функции, които избраждат общата система на съдебната власт: съдилища, прокуратура и следствена служба. Тези органи защитават законовите интереси на гражданите, юридическите лица, държавата – всички правни субекти.

След последната промяна на Закона за съдебната власт съществуват две подсистеми – на съдилищата и прокуратурата, към която се намират и следствените органи. Затова към окръжните прокурори има и отдел следователи. Прокуратурата влиза в ролята на методически ръководител на следствието. По тази причина началникът на Националната следствена служба има статута на зам. прокурор.

Според Конституцията от 1991 г. съществуват два вида съдилища: общи, които разглеждат граждански, търговски и наказателни дела без оглед на тяхната специфика. Конституцията допуска да бъдат създавани специализирани съдилища, но забравяна създаването на извънредни съдилища. Специализираните съдилища дават възможност определена категория дела, отличаващи се със специфика, да бъдат разглеждани от съдилища с особена компетентност. Т.е. определени видове правни спорове се разглеждат в рамките на една система от съдилища. Това дава въможност за макар и по-тясна специализация на магистратите като всъщност ускорява съдебния процес. Специализираните съдилища се обособяват за разглеждане на конкретен тип дела, за разлика от общите съдилища, където такава специализация не е налице. Забранените от Конституцията извънредни съдилища се съзадата за контретен случай ат-хок, да разгледат и решат конкретен казус.

Съдилищата в Р. България са районни, окръжни, административни, административни, военни (те са специални), апелативни, ВКС и ВАС. На тях са подсъдни граждански, наказателни и административни дела. Районите на всички (без последните две, тъй като те важат за територията на цялата страна) могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

На дъното на пирамидата на съдебната власт и структурата на съдебната система стоят районните съдилища. Те разглеждат дела, които не са превоставени със специален закон в компетентността на окръжния съд като първа инстанция. Съставът по разглжедането на делата е от един съдия (освен ако законът разпореджа друго) и двама съдебни заседатели. Съществува равнопоставеност в гласовете на тримата. Заседателите участват само в наказателни дела. Районните съдилища са основни първоинстанционни съдилища.

Като втора инстанция по решения на районните съдилища действат окръжните. В този случай те имат състав от трима съдии. При по-висока цена на иска те действат като първа инстанция с идентичен състав като този на районния съд.

На окръжен съд е приравнен военният, който е специален съдебен орган – на него са подсъдни наказателни дела извършени от военнослужещи или приравнени на тях. Съставът му се състои от съдия и съдебни заседатели, който са под пагон – на военна длъжност.

Като втора инстанция за актове на окръжните съдилища действат апелативните такива. Апелативното разглеждане на втора инстанция повтаря процедурата пред първоинстанционния съд. Това означава, че делото относо се гледа по същество, с възможност на страните да представят и нови доказателства извън онези, които са представили на първа инстанция. В България има 5 апелативни съдилища, заедно с военно-апелативният съд, (втора инстанция за решенията на военните съдилища). Петте апелативни съдилища се намират в София, Варна, Бургас, Пловдив и В. Търново. Съставът на апелативните съдилища е от трима съдии.

Съдебната система от районни, окръжни и апелативни съдилища се оглавява от ВКС, действащ като трета инстанция по отношение на жалби по второинстанционни актове. Юрисдикцията му се простира на територията на цялата страна. Заседава в състав от трима съдии. Касационното разглеждане на дело от ВКС е евентуално – ВКС сам решава дали ще приеме разглеждането на делото. Касационната инстанция не събира нови доказателства нито ги квалифицира. ВКС е трета инстанция и за военните съдилища. Тя се поизнася само по това дали при първоинстанционното и второинстанционното разглеждане правилно е приложен мателиания и процесуалния закон, т.е. касационното произвоство е само произвоство по законосъобразност на решенията, на актовете на първа и втора инстанция.

От другата страна на пирамидата на съдебната система са административните съдилища, които са на нивтото на окръжните. Пред тях се атакуват незаконосъобразни актове на публичната власт, включително и на областният управител. Делата се гледат в състав един съдия.

Като втора инстанция действа ВАС. Юрисдикцията му се простира над цялата територия на България. В определени случаи той може да действа и като първа инстанция (решения на министри). Като първа инстанция ВАС действа в състав от трима съдии, като втора – пет. Произнася се само по законосъобразността на актовете.

Спорове за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от от състав трима членове на ВКС и двама от ВАС.

Председателите на ВКС и ВАС се назначават с укази на президента, които трябва да получат контрасигнатурата на мин. на правосъдието.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта