6. Същност на правозащитната дейност, осъществявана от съдил

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

6. Същност на правозащитната дейност, осъществявана от съдил

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:11 am

6. Същност на правозащитната дейност, осъществявана от съдилищата. Принципи на организацията на съдилищата

Съдилищата са самостоятелна подсистема в системата на съдебната власт, осъществяваща функцията правосъдие. Тяхната дейност е юрисдицкиционна дейност, т.е. те разрешават правни спорове със сила на присъдено нещо. Това означава, че след влизане в сила на съдебно решение/присъда, правният спор се следва за разгледан и решен завинаги.
Съдилищата не са единствените юрисдикционни органи. Различни правни спорове се разглеждат и решават от особени юрисдикции, например Комисията за защита от конкуренцията (административен орган) или от арбитражни съдилища (търговски арбитражи), но дори тези органи да разглеждат и решават правни спорове, крайните им актове подлежат на съдебен контрол, т.е. съдебен орган се произнася по тяхната законосъобразност.
Основната конституционна функция на съдилищата е да защитават правата и интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Следователно дейността на всички съдилища, без оглед на нивото и специализацията им, е свързана с разглеждането и решаването на правни спорове или установяване на факти с правно значение, рефлектиращи върху субективни права на граждани или юридически лица. Съдилищата разглеждат правни спорове без оглед на субектите, които представят за разглеждане правния спор, т.е. субекти могат да бъдат и чужди юридичеси лица или чужди граждани. Въпросът е правният спор да е от териториалната подсъдност на българските съдилища и да се прилага българското законодателство или правото на Европейския съюз при решаване на правния спор.
Съдилищата изпълняват и съдебни поръчки на чужди правоохранителни органи, било то органи на друга държава или наднационални правозащитни институции.
Съдилищата разглеждат т.нар. дела за екзекватура, т.е. признаване за изпълнение на територията на Република България на решение на чужд съдебен орган или международен арбитражен орган.
Съдилищата осъществяват своята дейност въз основа на процедурни правила, установени по законодателен път. Същестуват кодификации на тези процедурни правила, в зависимост от сферата на защитата на правата. У нас действат 4 кодификационни акта, които определят съдебната процедура – наказателно-процесуален кодекс, граждански процесуален кодекс, администравно-процесуален кодекс и данъчен процесуален кодекс.
Кодификация на материята означава всички правни отношения, които трябва да бъдат регулирани от държавата или държавен орган да бъдат обединени в един нормативен акт, а не в множество нормативни актове. Това е важно за създадане на единна и непротиворечива нормативна база. Кодификацията е много труден и сложен процес.

Принципите, върху които се изгражда системата на съда, са конституционно закрепени в глава Съдебна власт на Конституцията от 1991 година. Освен това те са развити в Закона за съдебната власт.
Това са, на първо място, принципът за независимост на съдиите при изпълнение на служебните им задължения. Тази независимост се гарантира организационно, финансово и кадрово чрез дейността на Висшия съдебен съвет. Тази независимост се гарантира в рамките на отделния съдебен процес от нормите на съответните процесуални закони (кодекси). Независимостта не е абсолютна, тъй като всеки съдия при разглеждане и решаване на отделен казус е обвързан от закона.
На второ място, това е принципът на равнопоставеност на страните в процеса и състезателното начало на процеса. Независимостта на съдиите предполага, че те не могат да подпомагат страните в процеса, които имат равни права да навеждат доказателства в подкрепа на своите тези. Самият процес има състезателен характер, доколкото представлява състезание на доказателства, които се преценяват от съда.
На следващо място това е принципът на демократичното начало. Той се изразява в три направления:
Постановяване на всички решения и присъди в името на народа, т.е. съдът правораздава от името на обществото.
С участието в съдебния състав по определени дела на съдебни заседатели, които са представители на обществото. У нас съдебните заседатели са част от решаващия състав, т.е. имат глас равен на този на съдията-титуляр. В англо-саксонската система съдебните заседатели са обособени в т.нар. жури, което се произнася само по въпроса за вината.
Откритият характер на съдебния процес – делата се гледат при открити врати, с изключение на случаите, когато става въпрос за съхраняване на служебна или държавна тайна, или за защита на личния живот и неразгласяване на факти, които оронват престижа на някоя от страните в процеса. Това се преценява за конкретния случай от съдебния състав.
На следващо място е принципът на инстанционност. Той е функционален принцип, който дава възможност едно дело да се разглежда от повече от един състав, с оглед гарантиране на правата и интересите на правните субекти, правилното прилагане на закона (както от гледна точка на материалниия, така и на процесуалния). Целта е да не се допусне влизане в сила на незаконосъобразен акт.
Принцип за гарантиране правото на защита – правото на защита е основно конституционно право на гражданите, което им дава възможност да се явяват пред всички държавни органи, включително и най-вече пред съдебните с адвокат, т.е. лице, което да ги подпомага и да компенсира недоброто познаване на закона от всеки. По определена категория дела (търсене на наказателна отговорност), когато обвинението е за престъпление, при което се налага най-тежкото наказание – „лишаване от свобода”, се предвижда задължително участие на защитник в лицето на адвокат. Дори когато съответната страна – подсъдим не е упълномощил адвокат или няма възможност да наеме такъв, му се назначава служебен защитник. Неучастието на службен защитник е основание за отмяна на крайния акт.
Важен принцип – всички актове на изпълнителната власт подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, т.е. могат да бъдат атакувани пред съд, с изключение на онези, които са предвидени в особен закон. Обикновено това са актове в сферата на външната политика, отбраната и сугирността на държавата. Актовете в тези сфери се изключват от съдебна защита. Съдът може да преценява само законосъобразността на обжалваните актове, не може да преценява тяхната целесъобразност.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта