4. Принципът за независимост на съдебната власт и организаци

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

4. Принципът за независимост на съдебната власт и организаци

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:09 am

4. Принципът за независимост на съдебната власт и организационното му осигуряване

Съдебната власт е независима. При осъществяване на функциите си съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Съдебната власт трябва да е отделна и независима от изпълнителната и законодателната. Тази независимост изключва възможността някой от другите държавни органи да задължи съдебната власт да приложи определен закон в даден момент. За да има ефект правораздането съдебната власт трябва да е независима и ефективна – съдът да се произнася в точния момент и в определен срок.

Независимо от промените, настъпващи в изпълнителната власт, съдебната не се променя. Тя е постоянна и правораздава еднакво за всички.

Съществуват няколко гаранции, осигуряващи независимостта на съдебната власт:

– Тя има бюджетна самостоятелност: необходима е, заради нуждата от достатъчно средства, за да функционира самостоятелно, без да е зависима финансово. Бюджетът не се определя от МС. Той се изработва от мин. на правосъдието, дава се за обсъждане на ВСС, който дава окончателин вид на проекта. Той се предава на МС, който няма право да го променя, а е длъжен да го включи в бюджета. При превишаване на исканата сума, може да се сезина НС;

– Съдиите, прокурорите, следователите се назначават от ВСС: накратко, тук се избягва назначаването им от изпълнителната или законодателната власт. Назначаването винаги има вид на назначаване отгоре – назначаващият се явява по-висшестоящ от назначения. Т.е. ако съдиите, прокурорите и следователите биваха назначавани от другите две власи, щеше да излезе, че съдебната им е подчинена, а това изобщо не е така;


– При определени от Конституцията условия съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми и могат да се лишат от длъжност само по опрделен от Конституцията начин: несменяемостта настъпва 3 години след назначаването, изисква се 5 години стаж след атестиране и решение на ВСС, т.е. добиването на несменяемост е един фактически състав. Лицата на несменяема длъжност могат да бъдат освободени, когато навършат 65 години, ако подадат оставка, при влязла в сила присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление, при трайна фактическа невъзможност за изпълнение ба длъжност повече от една година, при тежно нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или извършване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт;

– Съдии, прокурори и следователи се ползват то функционален имунитет: магистратите се нуждаят от имунитет, за да могат да изпълняват служебните си функции. Според притежавания функционален имунитет, магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност само при изпълнение на функциите си. Ако извършат умишлено престъпление от общ характер, те носят отговорност. Имунитетът може да бъде снет при извършването на умишлено престъпление от общ характер при изпълнение на служебни дейсвия (напр., при подкуп). Следователно имунитетът е освен функционален и преодолим. Искането за сваляне на имунитет се прави от гл. прокурор. ВСС, разглеждайки мотивите на иска, решава дали свалянето на имунитета да бъде осъществено, разглеждания магистрат се отстранява временно от длъжност. Ако бъде осъден, последва отстраняване завинаги.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта