3. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Суб

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

3. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Суб

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:09 am

3. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Субекти, осъществяващи съдебната власт, според Конституцията на Република България от 1991 г. Магистратура

Съдебната власт представлява една от трите власт-фунции в съвременната демократична държава. Устройственото разделение на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна е свързано с разпределението на държавните функции между различни институции, при което никой от трите власти не може да навлезе в чужда компетентност. Тези субекти осъществяват държавната власт в условия на взаимен контрол и взаимно разбиране от една страна и в същото време чрез сътрудничество въз основа на общите цели на държавното управление. Тези субекти не могат да дейсват изолирано един от друг. Те са организационно разделени, структурират се самостоятелно, но в същото време са функционално обвързани. Органите на съдебната власт не могат в континенталния кръг правни системи едновременно да прилагат правото и да го създават, за разлика от системите на общото право, т.е. системите от англосаксонското право. Следователно без законодателната власт на парламента, органите на съдебната власт не могат да изпълняват своите функции. За осъществяване на съдебната власт са необходими определени материални предпоставки, които не могат да бъдат създадени без необходимостта от изпълнителната власт. Следователно съдебната власт, макар и отделена от останалите власти, не може да фунционира самостоятелно.
В различните конституционни модели съдебната власт се структурира по строго специфичен начин. Ако отделните конституции, що се отнася до органите на законодателната и изпълнителната власт, могат да бъдат характеризирани в рамките на няколко модела на управление, от гледна точка на компетентност и взаимодействие в отношенията между тях, то всяка съвременна конституция закрепва много специфичен модел на закрепване на органи на съдебната власт, доколкото се базира на историческия опит и спецификата при изграждането органите на съдебната власт. Затова не може да се говори за общ конституционен модел, дори в рамките на Европа, за изграждане и функциониране на съдебната власт. Организациите зависят от формата на държавно устройство, от типа на правната система, от историческия опит и традициите. В англо-саксонските правни системи, съдът е не само орган по прилагане на правото, с оглед защита на субективни права и интереси, съдът може да създава правни норми, да бъде нормотворчески орган чрез създаването на т.нар. юридически правни прецеденти. Следователно и законодателната власт не е единственият нормотворец и не само нейните актове структурират правната система на съответната държава.
България принадлежи към френско-германските правни системи, към континенталната правна система, при която съдебната власт не може да създава правила за поведение, т.е. тя е обвързана от правопорядъка, създаван чрез законодателната дейност, но и чрез подзаконовите нормативни актове, които се издават от органите на изпълнителната власт в лицето на правителството. Съдът не може да създава нови правни норми. У нас съществува система на съдебната власт, която не се среща често в другите конституционни системи, а именно включването на три подсистеми в съдебната власт – подсистема на съдилища, на прокуратурата и на следствието. В другите правни системи същинският носител на съдебната власт е системата на съдилищата. Прокуратурата, която осъществява обвинителната функция на държавата или е изведена като самостоятелна система от органи или е включена в изпълнителната власт. Що се отнася до следствието, изобщо функциите по предварително разследване на престъпленията, като цяло се осъществява от органи на изпълнителната власт. И в България има едно развитие в тази посоча, тъй като освен органите на следствието предварително разследване осъществява дознателският апарат на МВР и други органи на изпълнителната власт (митнически и т.н.).
Особената структура на съдебната власт се появява с приемането на Конституцията през 1991 г. Седмото Велико народно събрание, което създава действащата конституция си поставя като първа задача да гарантира независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната, защото цялата история на българската държава показва един и същи парадокс, че макар и да се възприема принципът за разделение на властите, изпълнителната власт винаги доминира над съдебната, а всяка съдебна власт е замислена да действа като неполитическа власт, за разлика от другите две власти. Органите на съдебната власт прилагат закона, такъв какъвто е, като се абстрахират от политическата власт, която е заложена в закона. Поради това желание на Великото народно събание в съда се включват и подсистемите на прокуратурата и следствието, които също да бъдат независими от законодателната и изпълнителната власт. Практически се стига до създаване на изключително независима съдебна власт, която не е длъжна да се отчита пред никого и това води до състояние, в което България е най-критикуваната държава в Европейския съюз, по отношение на практикуването на съдебната власт.

Магистратурата у нас включва всички лица, които осъществяват длъжност съдии, прокурори и следователи. Това са лица, които са в особени правоотношения и въз основа на акт на Висшия съдебен съвет, осъществяват длъжност в магистратурата. Тези лица се намират на държавна служба, но не са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител. Спрямо тях не действат и всички правила на Кодекса на труда, а специалният им статус се определя от Закона за съдебната власт.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта