1. Правозащитната функция на правовата държава и гражданскот

Правозащитна функция на правовата държава и гражданското общество. Съдебната власт в разделението и баланса на властите. Съдебна система. Видове съдилища. Структура на съдебната система. Правен статус на съдиите от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Правозащитна дейност, осъществявана от Съда на европейските общности - видове.

1. Правозащитната функция на правовата държава и гражданскот

от iodine » Сря Юни 16, 2010 8:08 am

1. Правозащитната функция на правовата държава и гражданското общество. Правото като обект на правна защита

Държавата създава правото, за да се институционализира чрез него. Чрез правото държавата осигурява ефективно осъществяване на държавната власт и защитата на общопризнати ценности. Правото е изключително важно средство, служещо за организацията и изявява функционирането на държавата. Призвано да защитата ценности, то самото става такава и изисква особена правна защита. Така може да бъде обяснено пораждането и съществуването на правозащитната функция, осъществявана от държавата. При правовата държава тази функция има някои особености. Най-напред държавната власт се осъществява само въз основа и в рамките на правото. Именно това в случая е основната специфика на взаимоотношение между държавата и правото. Правовата държава се управлява според Конституцията и законите, тя се самоограничава да реализира държавната власт само в правната рамка на законите. Тя освен това се самозадължава да гарантира живота, достойнството и правата на личността и да създаде условия за свободното развитие на човека и гражданското общество. Правото е задължително и за самата държава. То е мяра на допустимост на вмешателство и в живота на хората.

Като обект на правна защита правото има двупосочно праявление – вътрешно и външно. То материализира в общозадължителни правила политически моделирава воля, изразяваща по дефиниция общ интерес. Тази воля се обективизира чрез закони. Обективното право довежда до обществена хармония, само ако то самото е вътрешно хармонично. Това се постига чрез изискването за съобразяване на смисъла и съдържанито на един юридически акт с друг такъв (поради което източниците са йерархизирани). Тук спада изискването за конституционност на законите. Поради това се извършва контрол за конституционност от Конституционния съд. Тук спада и изискването за законосъобразност на подзаконовите актове, което се следи чрез специализирано правосъдие – административното. От неговата външна перспектива обективното право е основание за възникването на правоотношения между правните субекти. По тази причина субективните права и интереси биват защитавани от правото чрез съдебния ред. Чрез съдилищата се изявява най-силната правозащитна функция на държавата но тя в не изчерпва напълно.

Освен на националноправно ниво съществува и защита осъществявана чрез международното право, чрез междудържавни общности като напр. Съвета на Европа, чрез него европейските държави изграждат общо разбиране и осигуряват общо спазване на правата прогласени в Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи. В тази конвенция се предвижда и наднационален механизъм за правна защита, възложен от 1994 г. на Европейския съд по правата на човека.

Международните договори ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. България стават част от вътрешното и право. Тази отговорноснот прави действащото международно право обект на правна защита от националните правозащитни институции.

Следва да се спомене и правото на ЕС. То се прилага пряко от държавите-членки. Правото на ЕС, чиято най-съществена особеност е върховенството му спрямо националното право в най-голяма степен е обект на правна защита от страна на Съда на Европейските общности в Люксембург.
 
Мнения: 30

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта