Парламентарно право (СУ)

Парламентаризъм и парламентарна форма на управелние /еволюция и разновидности/. Функции и правомощия на Народното събрание. Парламентарни групи и парламентарни комисии. Процедури на въпросите и питанията. Гласуване на доверие и недоверие. Парламентарни анкети, изслушвания и проучвания.

Парламентарно право (СУ)

от atanassoff » Пон Сеп 24, 2007 1:29 am

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Юридически факултет


Конспект по Парламентарно право


1. Предмет и източници на Парламентарното право.
2. Парламентаризъм и парламентарна форма на управелние /еволюция и разновидности/.
3. Функции и правомощия на Народното събрание – обща характеристика.
4. Състав и срок на пълномощията на народното събрание.
5. Структура и ред на дейност на народното събрание.
6. Конституиране на Народното събрание.
7. Ръководни органи на Народното събрание /председател, заместник – председатели, секретари, Председателски съвет/.
8. Характер на мандата и правно положение на народните представители.
9. Парламентарни групи – определение, роля и функции.
10. Парламентарни комисии – определение и видове /постоянни и временни/.
11. Система на постоянните комисии – функции, начин на образуване и ред на дейност.
12. Обща характеристика на законодателната дейност и основни фази на законодателния процес.
13. Законодателна инициатива – субекти и осъществяване.
14. Обсъждане на законопроектите – субекти и основни подфази.
15. Гласуване на законите /кворум и мнозинства/.
16. Промулгиране и връщане на законите за повторно обсъждане.
17. Парламентарна процедура за образуване на правителството /”колективна инвеститура” и програма на правителството/.
18. Парламентарен контрол – предназначение, основни техники и процедури.
19. Процедури на въпросите и питанията.
20. Гласуване на доверие /инициатива, процедура, мнозинство/.
21. Гласуване на недоверие / инициатива, процедура, мнозинство/.
22. Парламентарни анкети, изслушвания и проучвания.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Парламентарно право (СУ)

от dzverche » Чет Дек 04, 2008 6:33 pm

А някой може ли да разсясни как минава изпита ? И от къде можем да се готвим (blush)
Аватар
 
Мнения: 2

Re: Парламентарно право (СУ)

от YahooSmile » Сря Дек 17, 2008 4:57 pm

без да съм нахална.... някой може ли да качи някоя и друга лекцийка? (blush) (blush) щото учебник ако не се лъжа по това няма....
Изпита доколкото знам протича нормално. Близнашки е разбран човек (clap) и ако сме чели естествено ще си го вземем добре (nerd) , ако не сме чели значи сме мързеланчовци и се съмнявам да си го вземем толкова добре
успех
 
Мнения: 6


Re: Парламентарно право (СУ)

от antony_zp » Пет Яну 09, 2009 12:43 pm

1-ви въпрос 11.10.07г.

Предмет и източници на ПП

Относително обособена, самостоятелна част от КП. Система от знания относно организацията и функционирането на НС, което в качеството на общонационална представителна институция, заема централно място в политическата система на Р. България. ПП изучава правната уредба на организацията и дейността на НС. Предмет на правното регулиране са обществените отношения, свързани с организацията на НС и неговите органи, правния стату на народните представители, както и взаимодействието на НС с останалите държавни органи и структурите на гражданското бщество. ПП получава развитие в европейските страни с парламентарна форма н управление. В нач. на ХХв. – стремеж да се обощи парламентарната практика във Великобритания. Появява се наръчник по парламентарна практика – Томас Мей.
Спорад Томас Джеферсън /3-ти президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта/ хората се стремят към свобода. Стремежът към щастие- възможнастта за самореализация и развитие на потенциала.
ПП се появява като израз на обобщената практика.
1- Основен източник е Конституцията, която установява обща практика на дейността на НС;
2- Правилник за организацията и дейността на НС – създава се временна комисия, която подготвя проекта и процедурата е по свободна в сравнение със законодателния процес;
3- Отделните решения на КС – упражнява контрол върху процедурата за приемане на правилника.
НС- притежава регламентарна автономия, т.е.сам урежда вътрешните си отношения, в сравнение с кралската власт в епохата на ранния парламентаризъм.
- Парламентарната практика също се разглежда като източник в другите страни: обичаи –> прецеденти-> конвенции.
Конвенции- споразумения между основните политически сили в парламента, коитопо силата на традицията се превръщат в трайни и устойчиви правила. Конвенциите във Великобритания са ядро на неписаната Конституция. /конвенции- неписани правила/.
Конвенция за политическата отговорност на правителството – неписана; изписана е за първи път в Органичния закон за организация; по-късно в нашата Търновска конституция. /искането на вот на доверие- от Франция/.

2-ри въпрос

Парламентаризъм и парламентарна форма на управление

Парламентаризмът е многозначно понятие. Обозначава:
1- идейно и политическо движение, насочено към установяване на парламентарното управление; /НС- централно място в конституцията и политическата система/.
2- Парламентарна форма на управление- т.е. специфичен начин на организации и взаимодействие на висши политически институции /управлява правителство, което се излъчва от парламента, а върху неговите актове и действия е налице парлментарен контрол/;
3- Политически режим- защото парламентаризмът е равнозначен на партийно управление, защото за властта си съперничат политически партии, които се редуват във властта – ДЕМОКРАТИЧЕН АЛТЕРНАНС.
3 Фази в развитието на парламентаризма:
РАНЕН- от 1688 /Славна революция/ до първото десетилетие на 19в.-
Обявява се във Великобритания, в следствие на опитите да се премахне абсолютизма.
-1742г.- за първ път се бламир премиер- министър в Англия.
- министрите започват да управляват чрез парламентариума на парламента.
- дуалистичен, защото съществува въпрос дали центърът на властта е кралят или парламента, а правителствата носи двойна отговорност, като се ползва с доверието на монарха и парламента. Правителството- връзка.

КЛАСИЧЕСКИ- от втората половина на 19в. до първото десетилетие на 20в.
1832г. и 1878г. – две избирателни реформи.
С избирателна реформа във Великобритания избирателна активност получават 5% от населението. Започва възходящо развитие на парламента, който става център на политическия живот в страната.Според либералното мнозинство парламентаризмът е управление чрез дискусия. Министрите са зависими от мнозинството в парламента. /епоха на парламентарно красноречие/.1832-1878г. – Златен век на парламентарното управление в Англия / монистичен

СЪВРЕМЕНЕН РАЦИОНАЛИЗИРАН- в Западна Европа след края на ІІСВ


Парламентаризмът е определен чрез публична дискусия пред всички. След ІІ-та избирателна реформа се слага край на независимите депутати, за да се създадат масови партии, които да обединят електората => засилване на партийната система, силата на власта ще се премести от парламента към правителството /премиер- министър/. Великобритания запазва двете основни партии и затова допринася мажоритарната избирателна система с относитлно мнозинство.
Франция- ІІІ френска република през 19в. след порагението и във франко-пруската война- най-голямата фракция за легитимистите.
1875г. се решава държавния глава да бъде президент и да има изборен държавен глава- установява се републиканската форма на управление. В ІІІ република влизат множество партии, като нито една не излъчва мнозинство за формиране на кабинет= коалиционни правителства, които са вътрешно разнородни, нестабилни; краткатрайно пребиваване във властта, поради което не педприемат реформи.

ИНТЕРПЕЛАЦИИ- повдигане навъпроси към министрите, на които се е отговаряло в първия едни час.
ИНЦИДЕНТНИ БЛАНОВЕ- начин да се бламира правителствотоц
КОСВЕНИ БЛАНОВЕ- нежеланието на парламента да одобри законопроекта от правителството, защото е от особена важност= правителството излиза в оставка.
ИМУБИЛИЗЪМ – неподвижност, нежелание за предвижване напред.
По време на ІІІ република започва възход на парламентаризма, когато президентите не са си позволявали да свалят правителството. След ІСВ много държави /Чехия, Чехословакия, Италия/ преминават към парламентарни режим. Но по-късно в повечето държави те рухват и се настаняват авторитарни режими.
- за да бъде стабилно правителството, то трябва да се ползва с парламентарна подкрепа.
- Дуалистичен парламентаризъм- държавният глявя дя излъчва правителството.

Рационализация на:
1- правителството на мнозинство в Парламента= извод І- усъвършенстване на процедура на излъчване на парламентарна основа, т.е. вот на доверие от Парламента. Установява се ЛИЧНА ИНВЕСТИТУРА – лидерът на най-голямата партия представлява програмата пред парламента и кралят го назначава, като министрите се назначават от краля. Мин-председателят е пръв сред неравни;
2- специалн процедура за бламиране на правителството- внесено изрично искане, т.е. не се допускат повече инцидентни и косвени актове като интерпелации. Трябва да се внесе резолюция за порицание- повече от половината на гласовете на всички депутати.
- конструктивен вот на недоверие – искане за гласуване на недоверие и предложение за нов канцлер- абсолютно мнозинство /повече от половината от общия брой депутати/;
3- Конституционализиране на статуса на политическите партии- дейността им се поставя в много стриктни предели.Те трябва да осзнаят, че работят за общото благо, а не против него.


3-ти въпрос 25.10.07г.
Функции на НС
НС- общонационална представителна институция.
Функции – направление от дейността на държавния орган. Всяка функция има конкретни проекции в правомощията.
2 големи групи /условно/:
1- ПОЛИТИЧЕСКИ;
2- КОНСТИТУЦИОННИ.

ПОЛИТИЧЕСКИ:
-а/ ИНТЕГРАЦИОННА – на първо място се събират различни политически институции. Еманация на граждаското общество е Парламентът, където се намират всички значими соц- пол сили, където получават своето представителство институционално.
- б/ СТАБИЛИЗИРАНЕ, мирно регулиране на конфликтите в обществото; канализация на мирно преодоляване на конфликтите, които намират изразв Парламента.
Общото благо- ядро от ценности около които се сплотява националната общност. Има различно съдържание през различните епохи; резултат от един фундаментален консенсус.
- в/ мобилизиране на допълнителна подкрепа сред обществеността на дейността на парламента. Тези функции не са ясно изразени в конституционния текст.

КОНСТИТУЦИОННИ -реализирани са в конституционния текст,имат легална опора:
а/ ЗАКОНОДАТЕЛНА - /класическа функция/ Парламентът е един вид легислатуря. Свързва със законодателния процес процеса на формулиране на общата воля. Обащата воля е свързана с общото благо.
- Разделението на труда на пленума и комисиите на НС- израз на законодатерния процес. Законодателна инициатива на депутатите и правителството. Правото на законодателна инициатива е гарантирана от конституцията възможност определена комисия да внесе законопроект в НС. Законите се правят от юристи специалисти- драфтери. Законопроектът се изработва н правни групи.

б/ Създаване и поддържане на правителството и то при парламентарен режим
- правителствата не се назначават от президента. НС избира мин- председателя и лестата, предложена от него.
- Вот на инвеститура; вот на доверие;
- В други страни президентът назначава МС.
- Колективна инвеститура- конституционно остаряло. В Европа се ползва с лична инвеститура-избира се и подкрепя само премиера, а той си назначава министъра. /персонална отговорност на премиер/
- Делегирано законодателство- МС създава закон. /Българската конституция не предвижда, когато МС идва на власт да даде програмата си на НС за одобрение/.
- Несъвместимост между министерския пост и депутатския. Депутатите след като станат министри не са депутати при формиране на МС. Не притежават двете качества едновременно.

в/ Ф-я- политическо импоксиране на правителството. Неюридически актове, които се издават отНС : Решения, Декларации, Обръщения;
НС посочва на МС къде да засили и къде да намали дейността.
Решения на НС- определя приоритетите, стратегиите= МС трябва да се съобразява с решенията – няма как МС да не се импоксира. Ако има програма, НС внася корекции в нея чрез мнозинство, стават определени импоксирания на МС.
- Парламентарен контрол- /политически характер/ НС не отменя актове на МС. Вот на доверие/ недоверие . Предназначението на парламентарния контрол- да задвижи механизмите на политическата отговорност на МС.
Парламентарен режим- реалното разделение на властите е на парламентарно мнозинство и парламентарно малцинство, а не на законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
- Квазисъдебна функция на Парламента- инициира политическата отговорност на президента по нарушения на конституцията.

4-ри въпрос

Състав и срок на пълномощията на народното събрание

Изборите за народните представители след УНС са преки, на основата на всеобщо избирателно право с тайно гласуване, по избирателни закони, като са прилагани пропорционална, мажоритарна или смесена система. Първият Закон за избиране на представители за Обикновено и Велико Народно събрание е приет от Второ ОНС през 1880 г.
Срокът на пълномощия на Народното събрание се определя с конституциите. Според Търновската конституция от 1879 г. мандатът на ОНС е три години, изменен през 1893 г. на пет и през 1911 г. - на четири години. ВНС няма срок на дейност, тъй като се свиква за конкретни въпроси и може да се разпусне след решаването им. Според конституциите от 1947 г. и 1971 г. НС се избира съответно за срок от четири и пет години, а съгласно Конституцията от 1991 г. - за четири години. Ако се проследят отделните събрания, се вижда, че времетраенето на много от тях е по-малко от конституционно определения мандат - дейността на повече от половината е прекратявана предсрочно, в резултат на настъпили кризи. Най-краткото събрание в историята на българския парламент е Второ ВНС (1881 г.), продължило около час. Мандатът на Народното събрание е четиригодишен, но в случай на война, военно или друго извънредно половение , настъпили по време или след изтичане на мандата му, срокът на неговите правомощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Народното събрание може да се саморазпусне предсрочно, както и да бъде разпуснато от президента на Републиката, кагато не е постигнато съгласие за образуването на правителство по реда на чл. 99 от Конституцията. Изборите за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Броят на народните представители в отделните събрания е различен поради промени в нормата на представителност или конкретното му определяне. Според Търновската конституция за ОНС е избиран един представител на 10 000 души, с изменението от 1893 г. - по един на 20 000 души. Във ВНС народните представители са два пъти повече. Според Наредбата-закон за избиране на народни представители за ОНС от 1937 г. броят на депутатите е 160. Конституцията от 1947 г. определя по един представител на 30 000 жители, измененията от 1961 г. и 1965 г. - съответно по един на 25 000 и по един на 20 000. Според Конституцията от 1971 г. броят на народните представители е 400. Съгласно Конституцията от 1991 г. народните представители са 240, а ВНС се състои от 400.

5-ти и 6-ти въпрос
Структура и ред на дейност на народното събрание.
Конституиране на Народното събрание.
Конституиране, организация и ред на дейност на Народното събрание. Заседания, кворум, мнозинства

Избраните кандидати придобиват депутатски мандат. След свикването на първото заседание се конституират в орган и могат да осъществяват правомощията си. В срок от 1 месец след произвеждането на изборите НС се свиква на първото си заседание от президента (ако той не го направи - от 1/5 от народните представители). Народните представители полагат клетва, това е задължителен акт.
Акт на конституиране на НС е избирането на ръководни органи: председател и заместник-председатели. Избрани са кандидатите, които са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Формират се и постоянни и временни комисии. Създават се парламентарни групи.

Редът на дейност на НС е установен в предписанията на К и Правилника. Заседанията на НС се откриват от председателя или от заместниците му. Заседание може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители.
НС работи по програма за една или две седмици. Тя се изготвя от председателя със съдействието на заместник-председателите. Предложения за включване в нея на въпроси се правят писмено от народните представители и председателите на парламентарните групи не по-късно от 18h на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува програмата. На основата на приетата програма се изготвя проектът за дневен ред. В края на всяко заседание председателят обявява датата, часа и дневния ред на следващото заседание. В подреждането на въпросите в дневния ред приоритет има най-голямата парламентарна група. НС не винаги успява да разгледа и реши всички въпроси от дневния ред.

Заседанията се ръководят от председателя или от заместниците му. За желаещите да се изкажат, се съставя списък. Думата за изказване се дава, като се редуват представителите на различните парламентарни групи. Въпроси извън дневния ред не могат да се обсъждат. За да се осигури свобода на изказванията, се дава възможност да се правят до три изказвания от народни представители, които поддържат различно становище от това на своята парламентарна група. Присъстващите на пленарното заседание министри могат да вземат думата винаги, когато я поискат.
Народният представител може да се изказва по същество по обсъждания въпрос само едни път. За да се разменят мнения и действително да се дискутира по обсъжданите въпроси, народните представители могат да отправят реплики към изказалия се депутат. Репликата е възражение по направено изказване. На репликата народният представител има право на отговор – дуплика.

Гласуването е лично. То може да се извърши явно и тайно. Гласува се „за”, „против” и „въздържал се”.

Пленарното заседание може да бъде прекратено или отложено с решение на пленума по предложение на председателя или на парламентарна група. Прекратяването означава, че заседанието с този дневен ред няма да бъде възобновено. Отложеното обсъждане на въпрос от дневния ред ще продължи на заседание в друг ден. Заседанията могат да бъдат прекъсвани от председателя за определено време.
За заседанията се води пълен стенографски протокол.

За да се проведе заседание на пленума на НС и да се приемат решения, е необходимо присъствието на определен минимален брой народни представители, които представляват кворума. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове. Той е основата, върху която се изчислява мнозинството.
Обикновеното мнозинство представлява повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. С такова мнозинство се приемат закони, решения, декларации, обръщения.
Абсолютно мнозинство е повече от половината от гласовете на всички народни представители. С такова мнозинство се гласува вот на недоверие на МС, приема се решение и пр.
Квалифицирано мнозинство са гласовете на 3/4 или 2/3 от всички народни представители. То се прилага при приемане, изменение и допълнение на Конституцията
Организацията на работата на Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на Правилник , който се приема от НС. По своята същност правилникът е нормативен акт, регламентиращ вътрешната организация и дейността на НС, като разпоредбите са в съответствие с Конституцията. В правилниците на отделните НС се забелязва както приемственост по отношение на организацията и дейността, така и спецификата на всяко от тях. Още УНС приема Правилник за вътрешния порядък , наричан от депутатите “Уредник” или “Регламент”.
Организацията на пленарната дейност (сесии, заседания, ваканции) през годините е променяна. Народното събрание се свиква на сесии според конституциите от 1879, 1947 и 1971 г. Времетраенето е различно - от няколко месеца до 2-3 дни. Според Конституцията от 1991 г. НС е “постоянно действащ орган”. Фактически то има три сесии годишно, прекратявани от три парламентарни ваканции. Редовните заседания са три дни седмично. Заседанията винаги са били публични, освен когато има конкретно решение да са закрити. Гласуването е лично и явно (при решение - може и тайно). Първото заседание според Търновската конституция е откривано от княза и председателствано от най-възрастния народен представител. Според конституциите след 1947 г. то се открива и ръководи до избирането на председател от най-възрастния народен представител. Депутатите полагат клетва. Избира се председател на Народното събрание и заместник-председатели (в миналото - вицепредседатели или подпредседатели). За заседанията на Народното събрание още от УНС се правят протоколи. След въвеждането на стенографирането на пленарните дебати през есента на 1879 г. се публикуват Стенографски дневници .
Според партийната си принадлежност или политическата си организация народните представители образуват парламентарни групи.
Дейността на Народното събрание се подпомага от парламентарните комисии . Броят и наименованията им се определят в правилниците и са различни за отделните легислатури. Комисиите са постоянни (работата им е свързана с постоянната законодателна и контролна дейност на НС) и временни (създадени по конкретен повод за проучвания или анкети). Първите парламентарни комисии са избрани в УНС (за подготвяне на Правилника за работа и на Доклада по проекта за Конституцията).
7-ми въпрос
Ръководство на Народно събрание
Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след съгласуване с Председателския съвет;
5. (изм. доп. ДВ бр. 107/2007 г.) организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник";
8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;
9. (нова - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) осигурява и следи за спазването на този правилник;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) утвърждава единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя и на заместник-председателите, както и служителите към парламентарните групи по тяхно предложение;
13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) утвърждава правилник за работа на администрацията на Народното събрание;
14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията и дейността на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 25 юни 2005 г.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.
Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. (нова - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) предоставят в началото и прибират в края на пленарното заседание картите за гласуване по чл. 53, ал. 5, които не са на съхранение в народните представители;
3. (нова - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) по време на пленарното заседание осигуряват неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор от титулярите им, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискването им от титулярите;
4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) при гласуване с компютризираната система съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) четат имената на народните представители при поименно гласуване;
8. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 26 от 2007 г., в сила от 27.03.2007 г.) осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване и при техническата организация на тайно гласуване;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, министри и допуснати от Народното събрание длъжностни лица.
 
Мнения: 1


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron