3. Принципи на избирателното право

[northern-star]

3. Принципи на избирателното право

Има 4 принципа. Те характеризират активното избирателно право, но предопределят облика на избирателната система като цяло. Те са се утвърдили като класически принципи на избирателната система и са критерий за определяне на неговата демократичност. Всички съвременни законодателства се придържат към тези принципи – закрепват се в конституциите им. Принципите на всеобщо избирателно право, право на равното избирателно право, право на прякото избирателно право, право на тайно гласуване за първи път намират място в Конституцията на Франция от 1848г. и се възприемат и до днес в демократичните конституции в цял свят. Смята се, че изборите са свободни и демократични, когато са проведени тези 4 принципа.

Право на всеобщо избирателно право – определя т.нар. избирателен корпус (всички лица, които имат активно избирателно право). Избирателното право е универсално, политическо право на гражданите в една държава, дава им правото да участват в политическия живот. Чрез изборите на представители, чрез участие в демокрацията посредством референдум. Всеобщото избирателно право предопределя активно гражданско право. Избирателното право не възниква като всеобщо – първоначално то е ограничено въз основа на редица юридически предпоставки, които се означават с понятието цензура. Обществото разделя цензурата в 2 групи: активни (от тях зависи политиката) и пасивни граждани (обект на управлението, търпят управлението). Цензурните ограничения се основават на признаците възрастов, полов, имуществен, образователен; отседналост, семейно положение. Въвеждането на цензурата понякога драстично ограничава избирателното право. От 1848г. посредством законодат. избирателният корпус е свит на 750 хил.души (Ф-я 16 млн.). Политическото представителство, осъществявано от органите, е изкривено. С еволюцията на избирателното право се смекчава цензурата. Най-дълго се запазва ограничаването в зависимост от пола на лицата. Швейцария – чак до 1972г. Късно отпадат и избирателните цензове – в 60-те години на 20 век в южните щати на САЩ се изисква избирателите да могат да четат и да тълкуват Конституцията. Всеобщото избирателно право се утвърждава от законодателя на страните между двете световно войни. Извършват се серия законодателни реформи, отпадат масово цензовете. Избирателното право се превръща в масово. Всички демократически законодателства се основават на разбирането, че всеки е законодател и гражданин, но не всеки гражданин е избирател. Гласуването представлява едно волеизявление – не е словесно, а чрез действия. Волеизявлението се основава на осмислен политически интерес. Избирателят трябва да е в състояние да формира и изрази волята си – поради осъзнат политически интерес. Гласувайки, избирателят посочва кой от кандидатите желае да представлява интереса му в политическия орган. Това волеизявление трябва да бъде свободно и да съответства точно на интереса на избирателя. Избирателят може да гласува само лично. За разлика от частното право, където всеки може да действа от името на всеки, при избирателното право такава схема не може да бъде приложена. Поради всичко това упражняването на избирателното право е свързано с определена юридическа квалификация. Един гражданин трябва да отговаря на определените изисквания – те обаче не са ограничени, те са предпоставки за формирането и изразяването на политическата воля чрез гласуване. Гражданството е абсолютна юридическа предпоставка. Избирателното право има за цел участието в управлението и контрола му. Няма държава, която да разреши чужденците да упражняват избирателно право. Конституционните процеси в Европа довеждат до смекчаване. Със създаването на политическия съюз в Европа се установява категорията „европейско гражданство”. То не е гражданство на федерална държава. Европейското гражданство не отменя и няма предимство пред националното гражданство на лицата. Европейски гражданин е всеки гражданин на държава-членка на ЕС. Европейското гражданство се въвежда с оглед допълнителни механизми в защита на правата и интересите на страните-членки на ЕС. То дава възможност на лицата, които живеят трайно на територията на държава-членка от ЕС, различна от тяхната национална държава, да гласуват в изборите за местни органи на управление, както и в изборите за органи на ЕС.

Принципът за равно избирателно право – свързан е с правото на всеобщо избирателно право. Правото на равно избирателно право има 4 модалитета:
1) всички избиратели притежават и упражняват избирателното право на равни основания (конституционни или законови)
2) всеки избирател притежава един глас или толкова гласа, колкото притежава всеки от останалите
3) всеки избирател може да гласува само веднъж в един вид избор
4) гласовете на избирателите имат равна тежест, т.е. еднакво се съотнасят и допринасят за изборния резултат – най-трудно се осъществява на практика.
Първата предпоставка за реализирането му е изграждане на избирателни райони – те се формират така, че да бъде спазена равна норма на представителство в рамките на цялата страна. Тя означава, че частното отделение на броя на избирателите в избирателен район с броя на местата/ мандатите е константна за цялата страна. Това математически точно не може да бъде спазено – то е не на базата на избирателите, а на базата на населението. Невъзможно е избирателни райони да се формират като се има предвид броя на избирателите (той се мени постоянно). Условно се приема, че не равен брой население съответства равен брой избиратели. Равната тежест на гласовете зависи от избирателната активност – процентът на избирателите в различните райони. С цел да се уеднакви този фактор някои законодателства въвеждат задължително гласуване.

Пряко е онова избирателно право, при което избирателят гласува непосредствено за кандидат/и, които, събирайки определен брой гласове, спечелват мандат. При прякото избирателно право волята на избирателя непосредствено се отразява върху изборния резултат. Непреки са онези избори, при които избирателите гласуват за избирателна колегия. Избирателите, които не гласуват за кандидати, а гласуват за друго лице, което упълномощава то да гласува на свой ред за кандидатите. Така се прекъсва връзката между избирателите и крайния резултат. Непреките избори се прилагат ограничено (избор на президент в САЩ, поради федералния характер)

Принципът на тайното гласуване – гарантира тайната на волеизявлението. Свободата избирателят да изрази волята си без да е смущаван от каквито и да е страхове. Да не се допусне въздействие върху волята на избирателя, да не се допусне да гласува срещу волята си. Тайното гласуване е изказ на волята на политическото разбиране на гласоподавателя. Вотът остава анонимен. Гласът не може да се свърже с избирателя. Тайното гласуване гарантира свободата на волеизявлението.