1. Избирателно право

Избирателно право. Българско избирателно законодателство. Избирателна система, политическо представителство и политически партии. Мажоритарни избирателни системи. Пропорционални избирателни системи - методи за разпределение на депутатски мандати. Смесени избирателни системи. Организация на изборите.

1. Избирателно право

от northern-star » Съб Юни 21, 2008 9:50 pm

1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури

Изборите са механизъм за избиране, за излъчване на определени лица сред множество кандидати с оглед заемането на една длъжност. Всеки избор предполага три неща: избиратели (лица, които гласувайки, излъчват победител); кандидати (лица, които се конкурират помежду си за спечелване доверието на избирателите като ги мотивират да гласуват за тях); победители от гласуването (влизат в състава на държавните органи и осъществяват представителен мандат, представляват интересите на онези, които са ги избрали).

Всеки избор предполага печелещи и губещи кандидати. В съвременното демократично управление е немислимо без състезателният избор. Ако мандатите са повече от кандидатите, практически няма състезателни избори и гласуването се превръща в акт на одобрение/ неодобрение на съответните кандидати, но спечелването на мандатите не се определя от броя на гласовете. Съвременните демократични общества с плуралистичен политически режим предполагат провеждането на състезателни избори, което е демонстрация на борбата на идеи, различни алтернативи за развитието на обществото.

Изборите са онзи демократичен фундамент, върху който се изгражда държавното управление. Основната част от политическите институции на всяка конституционна система се формират чрез избори. Те легитимират държавните институции, дават им първично основание да осъществяват своята компетентност, но това върви с власт, която по презумпция се осъществява от името на избирателите в публично осъществен интерес.

Понятието избирателно право се използва в смисъла на обективно право – системата от правни норми, която регулира изборния механизъм, институт на КП и се урежда от Конституцията и законовите норми (висок нормативен ранг). Нормите на избирателното право регулират основните и най-важни отношения, които възникват, протичат и се погасяват в хода на изборния процес. Избирателното право е и субективно избирателно право, гарантирано от Конституцията на гражданите от съответната държава и което те упражняват по определен нормативен ред.

Избирателното право е основно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни принципа: на суверинитет и политически плурализъм. Посредством него гражданите участват в упражняването и осъществяването на контрол, включително и политическа отговорност към излъчените държавни институции за начина на осъществяване на властта. Въз основа на ИП активното гражданство участва както в представителното управление чрез избиране на държавен орган, така и в различни форми на пряка демокрация (референдумната дейност, при която не се избират органи, а гражданите пряко гласуват за политическите решения).

Съвременните конституции закрепват ИП заедно с редица други политически права, но в сравнение с тях ИП има най-пряко отношение към осъществяването на държавната власт, поради което демократичното управление е немислимо без избори и избирателно право. Съвременните конституционни системи в по-голямата си част възприемат ИП като субективно право – призната и гарантирана правна възможност, която гражданите могат да реализират за постигане на политическите им интереси (зависи от политическата воля за управление на ИП), тъй като гласуването представлява изразяване на политическа воля, насочена към формиране на представителство на интереси. ИП не може да бъде задължение. В правната теория се отстоява виждането, че участието в управлението чрез избори не е единствено право на индивида, но е и публична функция на гражданина, поради което той трябва да гласува от граждански дълг. Тръгва от хипотезата, че ако никой не гласува, то няма как да бъдат формирани изборните държавни органи. Избирателните системи са така устроени, че при минимално участие има изборен резултат. При ниска избирателна активност се получава сериозно изкривяване на политическото представителство. Независимо от това съвременното законодателство не въвежда юридически задължения за гласуване, отстоява се позицията, че ИП е класическо субективно право (Гърция, Белгия, Аржентина – неучастието в изборите води до административни санкции като глоби или изключване от избирателните списъци). Независимо от налаганите санкции няма абсолютна избирателна активност.

Ниската избирателна активност показва проблем в развитието на съвременната представителна демокрация, зависи от политическите партии и техните кандидати за политическа мобилизация и политическа социализация на гражданите и възпитание на определена политическа култура на широки социални слоеве.
ИП се дели условно на две категории: активно и пасивно ИШ. АИП означава правото да гласуваш, да участваш в изборите като дадеш своя глас за предпочитан кандидат (от мотивацията за/ против кандидат. ПИП е възможността на определени лица, отговарящи на изискванията на Конституцията и закона да издигнат и регистрират своите кандидатури като се конкурират за доверието на избирателите.

Избирателна система:

Три основни схващания – първото поставя знак за равенство между ИС и избирателно право (правни норми). Преобладаващото становище е, че това понятие свива обществените отношения, които регулира правото (има отношения, които не са уредени от правните норми, има и морални норми – например номинацията и издигането на кандидати не се урежда от действащото право – норми на партийни устави – партийна демокрация). Формите, в които се води предизборна кампания са толкова разнообразни, че не могат да се обхванат от най-детайлното законодателство (например в интернет). Второто становище поставя знак за равенство между ИС и системата за определяне на изборния резултат (представлява наниз от логически математически правила, посредством което абсолютният брой подадени гласове в съответните избирателни райони се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния държавен орган). Системата за определяне на изборния резултат се закрепва с правните норми и е правилото, формата за определяне на изборния резултат. Извън изчислителните действия в изборите се включват отношенията между множество правни субекти, които допринасят за определяне на изборните резултати, които не могат да бъдат игнорирани  ИС не са математическа формула. Преобладаващото схващане е, че ИС е един от елементите на ИП. Най-широко използвано понятие за ИС е, че тя е сложна съвкупност от обществените отношения по подготовката, организацията и провеждането на изборите, както и по определяне на изборния резултат. В този смисъл се разработва система от елементи за определяне на ИС с цел чрез съответната система от елементи и техните вариации да може да бъде описана всяка ИС и най-сложната дори. Това дава възможност за разбиране функциите на ИС, параметри, но и сравнителен анализ на различните ИС – известни са около 160 различни ИС (част са плод на кабинетни разсъждения – сложни и неприложими). Практическо приложение имат около 1/3 модела ИС, като и те могат да бъдат обединени в три вида.
Аватар
 
Мнения: 307

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта