статия за системите

[raissa707]

Първата и главна функция на изборите е осигуряването на възможност за мирно приемане и предаване на властта. То може да се постигне чрез директно определяне (кооптиране), чрез правилото на наследниците или други видове техники за пригодност в едно управление. Наследяването и кооптирането се възприемат като автократични методи за упражняване на власт, наред с нейното завладяване или завоюване със сила. Съществуват две форми за предаване на властта, чрез кооптиране или наследяване- индивидуален и групов. В съвременната епоха наследствеността като начин за участие в политиката губи своя легитимен характер, но се засилват тенденциите за унаследяване в икономическата сфера. - Изборите са средство за пренасяне на политическата периферия в политическата арена, като начин за отразяване на променящите се разбирания и социални концепции за гражданството и равенството. Следователно политическото равенство при представителната демокрация означава, равно право да избираш и да бъдеш избиран. То съдържа три елемента: първият е свързан с правото на индивида да получи лесен достъп до мястото на гласуване. Второто е свързано с възможността да бъде изразено свободно политическото мнение с дадения вот, и третото предполага всеки вот да има точна тежест по време на преброяването. Пренасяйки периферията на политическата арена, изборите могат да служат за изграждане на чувство за общност, за политическо единство или интерес към системата за управление. От тази гледна точка изборите служат за интегриране на една организация или ръководство, чрез поддържане на легитимността на общността. От една страна те могат да съдействат индивидите да станат по-мобилизирани и съпричастни към символите обединяващи нацията, или от друга страна да доведат до изострени етнически и религиозни противоречия. - Изборите са един от механизмите, чрез които политическите действия на управляващите могат да бъдат повлияни от управляваните. В политическата практика се прилагат много методи по този въпрос, това са мандатност на изборите, отзоваване, референдуми и др. - Изборите са израз на демократична класова борба, където конфликтите се институцианализират. Актът на гласуване се превръща в символ за идентифициране на гласоподавателя с неговата партия, група или общност. В този смисъл митингите, плакатите, знамената, събранията и предизборните лозунги са елементи на тези ритуали. Основното противоречие между социалните групи е по отношение на техния доход и то намира израз в изборите, като групите с по-нисък доход гласуват за левите партии, а тези с висок доход за десните. Изборите изкарват този потенциален конфликт, водещ често до революции на открито, институционализират го чрез ритуалната система на изборните процедури. - Изборите са метод за демократичен контрол над управляващите осъществен от управляваните. Без избори всички управляващи са склонни да действат своеволно и в свой личен интерес, присъщо на тоталитарните и авторитарни режими. Методите за контрол над управляващите включват няколко елемента; политическо влияние на групите за натиск в периода между изборите; общественото мнение отстоявано от независими средства за масова информация и като последна нежелана форма е политическото насилие, бунтове, въстания, политически убийства и терор. - Изборите са най-добрия начин за подбор (селекция) на политическите лидери и управляващ елит, и се явяват важен фактор за изграждането на партийната система. Съществува мнение, че различните типове избирателни системи са основният фактор, който влияе върху броя на партиите в една страна, а оттам и върху типа партийна система. Тази идея се поддържа от Морис Дюверже който твърди, че съществува връзка между простата (обикновена) мажоритарна система и двупартийната система, а пропорционалните системи развиват от своя страна многопартийни политически системи. 2. Историческо развитие на идеята за изборите. В повечето страни през ХІХ век всеобщото избирателно право не се установява директно, а се предшества от предходната фаза на ограниченото избирателно право. Фундамент на теорията за ограниченото избирателно право е т.нар. теория за “електорална функция”, а на всеобщото избирателно право “теория за прав електорат”. Според първата теория суверен е нацията, а не гражданите които я съставят. Именно за това избирателните права се предоставят само на най-достойните и способни хора. Втората теория се отнася до “фракционния суверенитет”. Ако всеки гражданин стои начало на една фракция, той има възможност да участва в правителствените структури. Ако тази възможност се осъществява единствено чрез изборите, то всеки гражданин трябва да има правото да гласува и да бъде избиран. Всеобщото избирателно право се основава на следните принципи: - То е всеобщо защото, всеки гражданин независимо от пол, раса, доход, обществено положение има право да избира, или да бъде избиран. То е еднакво, при което е в сила принципът “един човек-един глас”. Тук гласовете на избирателите имат една и съща стойност. - То е директно. В сила е принципът, че избирателите определят непосредствено получателите на мандати. Няма никакви междинни комисии, комитети или електорални колеги между избирателите и избраните от тях представители. - Гласуването е тайно. В сила е принципът, че изборното решение няма да бъде разбрано от други лица и те няма да бъдат преследвани за това. Тези принципи за всеобщо избирателно право са неотменими и единни във всички демократични страни, въвеждането на това право дава началото на епохата на “масовата политика”. Това избирателно право се въвежда за около сто годишен исторически период и е резултат от редица обществени кризи, световни войни и революции. Например през 1848г. в нито една европейска страна не съществува всеобщо избирателно право, а след Втората световна война почти всички вече го прилагат с изключение на Швейцария, където едва след 1971г. жените получават право на глас. В книгата “Конституционно право и политически институции”, Морис Дюверже определя следните форми на ограничаване правото на глас: - Ограничаване по данъчни показатели. Право на глас имат само тези които могат да платят определена сума- пряк данък, наречен електорален ценз. - Образователен ценз, при който като необходимост се определя наличието на определена степен на образование. - Ограничение по пол и възраст. То е свързано с необходимостта от по-висока степен на социално съзряване на гражданите за изпълнение на определени политически роли. - Ограничение по раса и национална принадлежност. - Ограничение по непристойност. Те са свързани с отнемането на политически права на граждани извършили тежки престъпления. - Ограничения по гражданство. Тук чуждите граждани не участват в изборите, а военните като “граждани в униформа”, имат наложени ограничения на тези права. - Ограничения наложени чрез типа избирателна система и размера на секцията, района или окръга. Някои райони или секции допускат избора на един мандат с по-малко броя гласове отколкото други. Лишаването на военните от избирателно право в някои страни има сложна мотивация. От една страна то има за цел да попречи на упражняването на насилие от офицерите върху войниците, а от друга съдейства за департизацията (деполитизацията) на армията. Опасенията са, че изразяването на политически и партийни пристрастия може сериозно да навреди на военната дисциплина. Това ограничение се сблъсква с демократичните принципи, защото на военните им се отнема правото да бъдат пълноценни граждани. Основните етапи за развитие на избирателните системи в Западна Европа са пет. Първият етап е наречен “предреволюционна фаза”. Той се характеризира с различни вариации на условията за участие в изборите. Господства ограниченото избирателно право. Вторият етап се поставя с началото на Френската буржоазна революция и Гражданската война в САЩ, които довеждат до по-стабилизирани избирателни права. Достъпът до политическата арена е ограничен, а сред гражданството съществува формално равенство. Тези ограничения са поставени по законов път, относно имущество или доход, произтичащи от разбирането, че икономическата зависимост води до политическа зависимост. Третия етап е свързан с възникването на масовия електорат през ХІХ век, при което повечето ограничения отпадат. Четвъртият е свързан с продължаване процеса на масова мобилизация на електората, когато няколко политически и възрастови критерии се премахват, но все още остават разликите в съотношението подадени гласове-избрани представители. Петият и последен етап в който се намираме, се характеризира с продължаваща демократизация на избирателното право. Тук са намалени възрастовите граници, премахват се имуществените и образователни изисквания и се въвеждат реформи, целящи преодоляване на различията между подадени гласове и избрани представители. Въведено е възнаграждение за представителите с цел да се увеличи броят на законодателите от “по - ниските класи”. Засега само Великобритания, Белгия и Швеция са преминали през тези пет етапа. Различните страни се различават по времето, което е необходимо за преминаване от четвъртия към петия етап. 3. Избирателни системи. В теорията на политиката няма единно разбиране за анализ на различните избирателни системи. Социологическия подход класифицира тези системи като мажоритарни и пропорционални. Българските специалисти по конституционно право Владикин, Ст. Баламезов, Г. Михайлов възприемат това деление в зависимост от правото на глас; системи с ограничено гласуване, системи с цензово гласуване, системи с комулирано гласоподаване и системи на всеобщото избирателно право. По признака за начина на извършване на гласоподаването тези системи могат да се делят на: едностепенни, двустепенни и многостепенни. Идеалът на проф. Венелин Ганев за пълна и истинска демокрация е свързан с усвояването на избирателната система на всеобщото избирателно право и пропорционалния принцип на превръщането на подадените гласове в мандат. В избирателната практика съществува едно основно разграничение на избор с мнозинство- мажоритарен и пропорционален избор. При дефиниране на понятието “мажоритарен избор” се използва техническото правило за принципът на избор. За избран се счита онзи кандидат, който получи мнозинство от гласовете. “Пропорционалният избор” се дефинира според влиянието му в политическата репрезентация (представяне), което дава възможност за най-вярно отражение на мнението на електората. Критериите за дефиниране на двете понятия не са еднозначни според немския учен Дитер Нолен. Тук има два принципа: функционална (политико-социална репрезентация) и пропорционална репрезентация, на която съответстват два познати метода на представяне – мажоритарен (с мнозинство) и пропорционален. 3.1 Мажоритарни избирателни системи. Обща черта на тези системи според Морис Дюверже е, че осигуряват само косвено и приблизително представяне на мнозинството. Така гласовете на избирателите, гласували за победителите са оползотворени напълно, а на тези подадени за другите не избрани кандидати нямат никаква стойност. Понякога политическите партии, представляващи мнозинството в страната се оказват в малцинство в някоя избирателна секция и обратно. Това позволява партията или партиите които са получили мнозинство от гласовете в изборите, в парламента да се превърнат в малцинство, а малцинството в мнозинство. Наред с тези недостатъци мажоритарната система има и някои предимства. Основното предимство е нейната простота и разбираемост за избирателите. Чрез нея се създават стабилен парламент и правителство. От друга страна партийните пристрастия би трябвало да останат на втори план, защото гласоподавателят избира онези кандидати които са изявени личности, притежаващи необходимите политически и морални качества. Мажоритарния избор е важна предпоставка за близки и постоянни контакти между избиратели и депутати. Освен това, системата стимулира коалирането или обединяването на политическите партии, като по този начин съдейства за преодоляване на партийната раздробеност (фрагментация). Обективно се създава тенденция за функциониране на двуполюсния модел. Очертават се и някои други отрицателни тенденции свързани с наложения подход в резултат на първото неуспешно гласуване. Стига се до безпринципни коалиции, политически сделки, откупуване на отзиви за участие в втория тур и др. Това налага извода, че в някои случаи, мажоритарния избор насърчава корупцията, защото най-често е избран този, който има най-много пари в изборната кампания, или е дал най-големи и неизпълними обещания. Мажоритарните избирателни системи биват: 3.1.1 Обикновена – осъществяваща унимонално (едно гласуване) в едномандатни райони, където се избира само един кандидат. За избран се счита кандидатът който получава най-голям брой гласове, независимо от общия брой на гласовете подадени за неговите противници. Действа принципът “победителят взема всичко”. Изборът с относително мнозинство е известен още като “уестминстърски” и се прилага във Великобритания и други страни по света. Тази система още по-популярно се нарича “на първия оказал се избран”. 3.1.2. Мажоритарна система в два тура, осъществявана с гласуване в изборна листа. То може да се провежда в мандатни изборни райони и предполага задължително големи избирателни секции. Такава система има във Виетнам, Мали и др. При нея обикновено се гласува с блокирана (неизменяема) листа, в която са включени толкова кандидати колкото са мандатите за района. За избран се счита този, който получи абсолютното мнозинство на първия тур (50%+1 от подадените гласове). Ако на първия тур то не е постигнато, провежда се балотаж, при който на втория тур е достатъчно относителното мнозинство (получени най-голям брой гласове). Прилага се системата на “ограничения глас” или “кумулативния глас” , за да се осигури представителство на малцинствените социални групи. Особеното е, че всяка листа включва по-малко кандидати от депутатските места определени за района. При нея никоя партийна листа не може да вземе всички мандати, защото малцинствата получават останалите. Кумулативния глас дава възможност на избирателите от малцинствата да обединят гласовете си и да изберат свои депутати. Тук избирателят маже да даде повече от един глас за кандидата който предпочита. Използват се и свободните избирателни листи, при които всеки може да състави своя листа, избирайки измежду представените кандидати от партията. При тази система се използват и съставни листи при която, избирателят може да състави сам листата подбирайки кандидати от различни партийни листи. Това осигурява персонализация на кандидатите независимо от политическата им принадлежност. Такава система има в Монако. 3.1.3. Системата на единичния вот е специфична, прилагаща се в един тур при многомандатни избирателни райони. Избирателят разполага само с един глас и маже да гласува само за един кандидат, като за избрани се считат тези, които са получили относително мнозинство. Такива системи се прилагат в Китай и Япония. В някои страни мажоритарния избор е съчетан със заемането на депутатски места в горната камара и чрез назначаване (Канада, Тайланд и др.), или по право (Великобритания-камара на лордовете). 3.2. Пропорционални избирателни системи. Основният принцип на пропорционалната система се състои в осигуряване представянето на малцинствата във всеки избирателен район, пропорционално на получените гласове за различните партии и коалиции. Тя се прилага само в многомандатните избирателни райони, или когато цялата страна е един (национален) избирателен район. Гласуването е задължително с партийни листи, което предоставя възможност единствено за едновременно разпределение на мандатите на мнозинството и малцинството. Избирателните листи биват: твърди (блокирани), частично изменими, свободни, съединени и централни. В съвременния свят тази система има приложение в повече от 60 държави. Основното и предимство е, че относително вярно отразява присъствието на партиите в парламента в съответствие с реалното им влияние в обществото. Това я прави по справедлива от мажоритарната. Тя осигурява в чистия си вид представителство на по-малки и големи партии. Въвеждането на избирателната бариера (праг в проценти) и други ограничения, я лишават от това предимство, целящо да не се допусне раздробяването на парламента. Тук не политическите качества на кандидата са решаващи, а идеите и политическите програми на партиите. Пропорционалният избор се провежда на един тур. Спестява се втория тур, по-икономичен е от мажоритарния. Освен това, са изключени безпринципните политически съюзи и откупуването на откази на конкуриращи се кандидати, което е характерно в периода между двете гласувания. Отрицателната страна на тази система е, че този избор отдалечава депутата от избирателите, тъй като те гласуват за група (листа от кандидати). Общоприето е мнението, че пропорционалния избор не съдейства за създаването на стабилен парламент и правителство, поради представителството на множество партии и коалиции. Друг съществен недостатък е, че всеки следващ кандидат попълващ овакантено място в парламента не се избира от следващи избори, а се предлага от вече избрания списък. Балансът на положителните и отрицателните качества на пропорционалната система е в полза на нейните предимства. Тази система въпреки привидната яснота има редица технически трудности и проблеми. Те са свързани с определяне броя на избраните кандидати от всяка партийна листа и с разпределение на “остатъчните” гласове. Това може да стане по два начина; чрез системата на изборната квота (число което се получава при деление броя на подадените гласове на броя на кандидатите), и вторият е , чрез системата на предварително уточнения изборен делител. Най-известните методи (делители) за разпределяне на остатъчните гласове са: Д ‘ Ондт, Истенд Ланг. Първият метод се използва в България, я втория в скандинавските страни. В света се прилагат две разновидности на пропорционалната система. Първата се нарича система на пълно пропорционално представителство с определяне на мандатите в зависимост от получените гласове в национален мащаб (Израел, Холандия). Вторият е система на ограничено пропорционално представителство на районно равнище и се прилага в 54 страни в.т. и в България. 3.3.Смесени избирателни системи. Тези системи се наричат още “полупропорционални” или “полумажоритарни”, в зависимост от това какви заемки са направени предварително. Те имат за цел да тушират частично отрицателните белези на едната или другата система, като запазят същностните им характеристики. Могат да бъдат в различни комбинации, съчетание на мажоритарен избор с пропорционално разпределение на мандатите, обединен избор в едномандатни и многомандатни райони или съчетание на избора от двата района с избор в национален район. В повече от 20 държави се прилагат смесени системи. Друго съчетание на тези системи е механичното обединяване на пропорционалния с мажоритарния избор, които се прилагат успоредно. Една част от депутатите се избират по мажоритарен път, на първи и втори тур, а друга част се избира по пропорционалната система. В България тя е използвана през 1990г. за избор на Велико народно събрание. Един от сложните разновидности на смесване е Унгарската система, при която разделянето на мандатите се извършва на три нива: в едномандатен район по мажоритарна система, в регионален регион по пропорционалната и на национално равнище по системата за пълно пропорционално представяне. Избирателят има два гласа, за мажоритарната и пропорционална листа. В разпределение на гласовете партиите участват по пропорционалната система само ако имат повече от 4% от гласовете за цялата страна. Най-често са избирани кандидатите по мажоритарната и по-малко по пропорционалната система. В заключение можем да кажем, че най-големи възможности се разкриват чрез смесената изборна система в зависимост от особеностите на дадена страна. Мажоритарните системи са подходящи за страни с относително стабилна система и култура. Пропорционалната система е удачна, за страни с традиционни социални, идеологически, етнически и религиозни противоречия и конфликти. Най-важното е при прилагането на избирателните системи да не се налагат изкуствено едни или други варианти и ограничения, и да бъдат съобразени с характера и възможностите за политически просперитет на обществото и държавата.

[raissa707]

намерих тази разработка и ми се стори добре написана...Ще се радвам ако ви послужи.