9. Пропорционални избирателни системи - особености

[balletlover]

С утвърждаването на развити партийни системи се създават условия за прилагане на пропорционалната избирателна система.
Същността и се състои в разпределянето на депутатските мандати между партиите и коалициите, съответстващи на получените действителни гласове. Пропорционалният избор се реализира чрез посредничеството на политическите партии. Гласува се за партия или коалиция. Прилага се при формиране на колективни органи.
За първи път се установява в кр. на 18 в. и е приложена в Белгия през 1889 г.
Главното и предимство е, че относително вярно отразява полит. представителство в съответствие с реалното влияние в обществото (изборна бариера, която у нас е 4 %).
Прилага се в многомандатни избирателни райони или когато цялата страна е един избирателен район. Гласуването се извършва с партийни листи, които могат да съдържат неограничен брой кандидати.
Видове листи:
- районни и национални
- твърди – ограничават свободата за персонален избор
- динамични – предпочитания към определени кандидати
- свободни – не обвързват избирателя с определена партия; “панашаж”

Методи за разпределение на депутатските мандати:
а) чрез изборна квота (за разпределяне на мандатите в многомандатните райони)
б) чрез национална изборна квота (за разпределяне на мандатите на национално равнище)
в) чрез предварително установен делител (универсално изборно число)
г) чрез най-големите остатъци
д) чрез най-голямото средно аритметично; други

Изборна бариера – необходимият минимален брой гласове, които трябва да получи всяка партия за да участва в разпределянето на мандадите (Холандия – 2%, Българиу, Унгария, Швеция – 4%, Турция – 10 % и т.н.).