Териториално и селищно устройство 2007-2008

Понятие, принципи и развитие на законодателството при устройството на територията. Устройство и планиране на територията.

Териториално и селищно устройство 2007-2008

от atanassoff » Чет Яну 03, 2008 12:40 pm

СУ „Св. Климент Охридски”
2007-2008г.


ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО

* * *

1. Понятие, принципи и развитие на законодателството при устройството на теритоторията.

1. Устройството на територията е многостранна комплексна дейност, имаща за цел да установи правила и зависимости при организациране на опазването на околната среда. Нейната еволюция е част от биологичното и социалното развитие на всяка личност. Тази среда е едновременно граница и вързка между обществото и природата. Устройството на територията създава условия и по повод него се формулират различни правила (включително и юридически), защото то е отражение на двете същности на човека – като висше мислещо същество и като биологичен вид, който живее в обществено организирана система. Създава се изкуствена среда за нуждите на човека и като обществено, и като всише мислещо същество. Този процес е продължителен и непрекъснат. Той се нуждае от регулиране, от установяване на система от правила.
Всички процеси в обществото и промените в природната среда трябва да се съобразяват с двойствената същност на човека. Устройството на територията е насочено към възпроизводството на жизнената среда и цели да обхване всички елементи от съществуването на човека в обществото. Те могат да се обособят в три групи: живот, труд и отдих. По отношение на тях в обществото съществуват установени, но прменливи условия, показващи какви са материалните, културните и естествените изисквания на обществото. Целта е създаване на балансирана и устойчива среда, в която човек и общество могат да съществуват нормално и да задоволяват своите нужди.
Съществуват различни фактори, които влияят върху териториалното устройство. Те могат да се обособят в няколко групи: икономически, политически, географски и социално. В последните основно значение имат видът, структурата, характера и разпределението на населението. Като комплексна дейност териториалното устройство обхваща развитието на цялото общество и има разнообразни характеристики: 1) Икономическата характеристика дава представа за икономическите условия, при които се развива тази дейност и за икономическите аспекти на собствеността;
2) Политическата характеристика показва каква е политиката на държавата и общините в областта на териториалното устройство; 3) Юридическата характеристика показва какво представлява нормативната регламентация на тази дейност. Тук са уредени правните проблеми на собствеността, правомощията на системата от държавни органи, правомощията по планиране, строителство и контрол върху строителството.
Съществуват групи от условия, които влияят върху териториалното устройство. На първо място това са природо-географските фактори. Сред тях най-важен е релефът. Според специалистите в България има оптимално разпределение на територията. Почти по развно са разпределени ниските, хълмистите и планинските терени. Също така оптимална е и средната надморска височина – 470м.
Значение за устройството на територията имат минералните ресурси, водните ресурси, историческите фактори и нивото на развитие на науката и техниката.

2. Териториалното устройство се подчинява на определени принципи. Това са основните начала, които имат значение за всички аспекти от териториалното устройство: принцип на демократизма, на комплексността, на непротиворечивостта между държавните, общинскитеи личните интереси, на съчетаване на отрасловите и териториалните интереси, на балансираността.

3. Законодателството в тази област започва в първите години след формиране на новата българска държава. Отношение към тази материя имат различни нормативни актове.
Първият закон е Законът за благоустройството на населените места в Царство България от 1897 г. Той се отнася само до населените места, но независимо от това може да бъде оценен положително, тъй като с него се въвежда система за планиране. Това означава, че още тогава се възприемат плановете като оснобен вид юридически актове, с които по законов ред се закрепват предвижданията за развитие на населените места.
През 1941 г. е приет Закон за благоустройството на населените места. Той също се отнася основно до населените места. С него започва модерното градоустройствено планиране на населените места и на непосредствено прилежащата към тях територия.
През 1950 г. се приема Закон за планово изграждане на населените места. Положителното в него е това, че той регулира материята на устройството на територията като единна система, а не само за населените места.
През 1973 г. е приет Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и правилник към него. Този законодателен акт се оценява противоречиво в теорията и в съдебната практика. Той е приет, за да отговори на очакванията към тогавашната икономическа и политическа обстановка. С него се цели ликвидирането на частната собственост върху недвижимите имоти най-вече в населените места и замяната й с т.нар. „лична собственост”. В тези условия стопанската инициатива като икономическа, политическа и юридическа категория бива силно ограничена. Основният инвеститор (строител) на жилища е държавата. ЗТСУ влиза в противоречие с новите стопански условия и след новата Конституция на Р. България от 1991 г. е заменен със Закон за устройство на територията (ЗУТ) през 2001 г. Досега ЗУТ претърпява около петнадесет изменения.
Отношение към устройството на територията има и Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

2. Нормативна основа и органи на устройството на територията.

1. Нормативна уредба на устройството на територията. Съдържа се в различни нормативни актове, чийто вид и характер се определя от обществените отношения, които подлежат на регулиране.
Конституцията урежда основните трайните принципни обществени отношения. Тук се установяват правомощията на основните държавни органи, правата и задълженията на гражданите, основите на собствеността, допустимостта на отчуждаването, съдебният надзор върху актовете на администрацията.
Редица закони регулират конкретни, трайни, съществени обществени отношения. Това са ЗУТ, ЗКИР, Закона за водите, Закона за паметниците на културата, Закона за горите, Закона за енергетиката, екологичното законодателство.
Подзаконови нормативни актове регулират противопожарните, санитарните и хигиенни норми.

2. Органи. Органи с обща компетентност са Народното събрание, Министерски съвет, областните управители, кметовете на общини и райони. Част от правомощията им се отнасят до отношения, свързани с усторйството на територията.
Органите със специална компетентност притежават правомощия, насочени към регулиране на отношения конкретно в областта на устройството на територията.
Такъв орган е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Според Закона за администрацията и Правилника за устройството и дейността на министерството за регионално развитие и благоустройство това е централен орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в тази област, упражнява контрол върху всички дейности по строителство и благоустройство чрез Дирекцията за национално строителен контрол. Правомощията му относно териториалното устройство са уредени в ЗУТ, в други закони и редица подзаконови нормативни актове. Част от специализираната администрация на Министерството се занимава с въпросите на териториалното устройство. В общините и областната администрация също са обособени звена, които имат правомощия по териториалното устройство.
С приемането на ЗУТ биват възложени конкретни строителни правомощия на главния архитект на общината. Със ЗУТ и неговите последни изменения се възлагат правомощия на главния архитект по устройство, планиране, проектиране, строителство, а също така изрично правомощие да издава административни актове. В градовете с районно управление се дава възможност и на главните архитекти на районите да изпълняват част от тези функции. Това може да стане, ако има изрично решение на общинския съвет. В него се определя доколко и какви правомощия могат да се предоставят на главните архитекти на районите.
С това се утрвърждава тенденцията от една редакция на ЗУТ главният архитект да получи самостоятелен статут и правомощия, различни от тези на кмета. ЗУТ създава система от специализирани органи, които извършват консултантска и експертна дейност (чл. 6 ЗУТ). Съществува Национален съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройство, както и областни, общински и районни експертни съвети.При последните изменения на ЗУТ се премахват изискванията за задължителен състав на тези съвет. В тях могат да участват специалисти извън администрацията, към която са създадени като е необходими тяхното решение или съгласие.
Особено място в дейността на специализираните органи заема Дирекцията за национален строителен контрол, която е самостоятелно юридическо лице в Министерството и има териториални поделения на общинско ниво.

3. Устройство и планиране на територията. Особености на юридическото регулиране на материята.

Устройството на територията е система от мерки, актове и действия от фактическо и правно естество, които имат за цел създаването на балансираност и подреденост в обществото и използване на околната среда – естествена или изкуствена, за нормалното съществуване на човека и неговия жизнен цикъл. Това не е еднократен акт, а процес, който има непрекъснат характер. Според модерното разбиране е целенасочено въздействието върху естествената среда, което цели да обхване терени и територии в границите на една държава.
С приемането на ЗУТ се възприема нова философия и се преодолява разбирането, че в териториалното устройство има две основни направления. Те бяха териториално и селищно устройство. Първото се отнася до устройството на територията извън населените места, а второто до устройството на територията в населените места и селищните образувания. Новият ЗУТ се опитва да премахне тази граница и да установи еднакъв режим за устройството и развитието на територията с еднакво положение, независимо от това къде географски са разположени те. Териториалното устройство е важен елемент на териториалното развитие.То е част от комплексното планиране и съобразно политиката на Европейския съюз е един от инструментите на т.нар. „устойчиво развитие”.
Планирането е дейност, която има политическо, стопанско и юридическо измерение. Схемите и плановете от различна степен са правни актове, чрез които юридически се закрепват предвиждания, прогнози и бъдещи действия по изменение на съществуващата среда. Те са определени в литературата като инструмент на устройствената дейност и политика. Чрез тях определят целите, намеренията и действията за изграждане на материалната жизнена среда на човека. Схемите и плановете имат значение в няколко насоки – чрез тях се прилагат принципите на териториалното устройство, създават се условия за приемственост в развитието на различните територии. Чрез тях се постига съгласуване между компетентните държавни органи и обществеността при развитие на конкретна територия. В закона са предвидени редица случаи, в които се иска съгласие и становище на специализирани държавни органи (напр. Националения институт по паметниците на културата). В редица случаи е предвидена процедурна на т.нар. „обществено обсъждане”.
Юридическото регулиране обхваща някои основни въпроси. Всеки закон отговаря на нуждите и изискванията на икономическата и обществената обстановка, в която е приет. Съществуват три категории актове по териториалното устройство – нормативни, общи ненормативни, индивидуални административни актове.
ЗУТ регулуира отношенията и правомощията на държавните органи. С него се постига висока степен на равнопоставеност между частноправното и публичноправното регулиране. Израз на частноправното регулиране са границите на съществуващите поземлени имоти, въвеждането в някои случаи на предварителни договори като условия за промени в границите на поземлените имоти. Публичноправното регулиране цели да създаде след определена процедура устройствен статут на част от територията и тази част да е годна за законосъобразно извършване на строителни и благоустройствени мероприятия. Със ЗУТ частично се постига целта за ограничаване броя и знчението на подзаконовите нормативни актове. С него се създава нова система за планиране, която се счита за по-опростена. ЗУТ съдържа правила, които могат да се отнесат към различните правни отрасли – административно, финансово, гражданско, облигационно право, а също така и към регулацията за обществените поръчки.
След като ЗУТ е по-нов нормативен акт, би следвало да се приеме, че е и по-съвременен. Към него могат да се отправят много критики. Той е усложнен като представяне и подреждане на материята. Голяма част от нормите са неразбираеми, което затруднява неговото тълкуване и прилагане. С измененията изцяло се преминава към субсидиарното прилагане на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Независимо от съществуващите норми от различни правни отрасли, правилата в ЗУТ имат императивен характер, защото ЗУТ се стреми да установи устройствен статут на територията, регулиран и признат от държавата или общината. В тази област е невъзможно съгласието между две страни да измести или отмени акта на държавния орган. Няма договаряне, вследствие на което да се игнорират правни норми или нормативи от ЗУТ. Предвидените случаи, когато се сключва предварителен договор, не отменят необходимостта от издаване на съответния административен акт (заповед, разрешение и др.) Предварителният договор е елемент от фактическия състав по издаването на административния акт. Не се променя и хатактера на административния акт като едностранно властническо волеизявление на компетентен държавен орган, с което се извършват промени в правната сфера на различни правни субекти.
При прилагане на ЗУТ се издават актове с различна правна характеристика. За някои от тези актове законът е предвидил необжалваемост, защото той или не ги счита за краен акт, който да води до правни последици или е преценил, че правната стабилност и бързината в правото са по-важни, или пък от друга страна не се засяга непосредствено правната сфера на определени физически или юридически лица.

4. Кадастър – понятие и историческо развитие. Органи и служители по кадастъра.

1. Понятие. Земята подлежи на използване. За целите на това използване като повърхност, субстанция, като терен за строеж или като земни недра, тя трябва да бъде опозната. Това е предпоставка за нейното ефективно използване като ресурс, затова за държавата и общините е много важно да имат надеждна, сугурна и юридическа устройствена информация за вида, границите, количеството, собствеността , плодородието и други неини характеристики. Това нага и правото да прояви своята регулативна функция по отношение на земята, нейното описване и използване.
Съставяне на надеждни от гледна точка на държавата и правото източници на информация за земята води до необходимостта от създаване на такава система, каквато е кадастърът.Това е технико-икономическа система от информация, на която правото придава определено значение и чрез нейните носители се събира, съобщава и използва информация, която е годна за вземане на различни решения. В литературата съществуват различни мнения за произхода на думата „кадастър”. Според едни това е дума от латински произход и означава регистри с данни за имотите и собствениците. Според други думата е от гръцки произход и отразява разпределението на собствеността върху недвижимото имущество.

2. Историческото развитие на кадастъра е следствие от историческото развитие на обществата и държавите, които дават основата на съвременния свят. Съществуват писмени сведения, че кадастър е съществувал в силно развитите древни цивилизации –Китай, Египет, Вавилон, Индия. В Древен Египет кадастърът е възникнал, за да възстановия и разграничи границите на недвижимите имоти след разливите на река Нил. Известен е древноримският кадастър, създаден при император Севий Тулий. През Средновековието данните и кадастрите са забравени. В края на XVI в. в Европа е създаден австрийският селски кадастър. По-късно на негова основа са създадени френският и пруският. По времето на Наполеон бива създаден кадастър, който стои в основата на съвременните кадастри. В земите на тогавашната Турска империя не съществува единен кадастър. По българските земи за пръв път за кадастър се говори, когато валия на град Русе е Михат паша. За целите на отбраната там са извършени действия по описването на недвижимите имоти.
През 1880 г. правителството на Източна Румелия приема Закон за кадастъра на земите. През 1908 г. влиза в сила Закон за кадастъра на земите. През 1941 г. е създаден Закона за кадастъра и комасацията ??? на земите (оедряване на земите). През 1949 г. е приет Закона за плановото изграждане на населените места, през 1973 г. – ЗТСУ, а през 1979 г. Закон за единния кадастър на НРБ. С него се поставя началото на единната организация на кадастрите и се предвижда изработването на система от кадастри – централен, територални и ведомствени. Този закон обслужва други обществени и икономически обстоятелства. През 2000 г. е приет и обнародван в бр. 34 на Държавен вестник Законът за кадастъра и имотния регистър. Той влиза в сила на 01.01.2001 г. С него кадастърът се определя като съвкупност от основни данни, а не като система от дейности, както е в предишните закони. Този закон регулира отношенията по организиране, финансиране и създаване на кадастъра и рпавилата за съставянето, воденето и изпълнението на имотния регистър.

3. С този закон се създава система от органи и служители по кадастъра.На първо място трябва да бъде посочен министъра на регионалното развитие и благоустройството. Неговите правомощия са уредени в Закона за кадастъра и имотния регистър и в Закона за геодезията и картографията. Той ръководи държавната политика, осигурява хармония на законодателството в тази област с нормите на европейското законодателство и осъществява ръководство в областта на геодезията и картографията. Заедно с министъра на правосъдието издават съвместна Наредба за кадастъра и имотния регистър. Част от правомощията наминистъра са свързани с даване и отнемане на правоспособност в областта на дейностите по кадастъра.
Агенцията по геодезия, картография и кадастъра има ранг на изпълнителна агенция. Агенции се намират в областните центрове и в тях са структурирани служителите по геодезия, картография и кадастъра. Това са местните териториални звена на Агенцията. Извършването на административното обслужване в тази област става в структурните поделения на Агенцията, които съвпадат със съдебните райони на районните съдилища.
Службите по геодезия, картография и кадастъра осъществяват дейности по съхранението на материали и даването на правновалидна информация по кадастъра. Дейността по кадастъра се извършва от правоспособни лица. Те са две категории: 1) физически лица, които имат правоспособност и отговарят на определени изисквания; 2) юридически лица, които извършват дейности по кадастъра след като им е признато това право и в своя състав те имат физически лица със съответната правоспособност.
Даването на правоспособност е безсрочно административно право. По места на заинтересованите лица Агенцията вписва в специален регистър. Правоспособността се придобива от момента на вписване в регистъра. Възможно е да има отказ от вписване като в този случай той подлежи на обжалване през министъра. Решенията на министъра подлежат на обжалване пред ВАС. Това право производство е специално спрямо правилата на АПК. Особеното тук е, че обжалването по административен ред е задължителна предпоставка, за да има оспорване по съдебен ред. За защитата на интересите на различните участници в производството и поради високите имуществени интереси в тази област правоспособните по кадастъра лица задължително се застраховат за извършване на професионалната им дейност. Застраховката е за вредите, които могат да настъпят от виновно неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по кадастъра. Съществува ред и условия за загубване на правоспособност. Това става със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя подлежи на обжалване пред министъра и после по съдебен ред.

5. Съдържание на кадастъра, кадастрални карти, кадастрални регистри.

1. Съдържание на кадастъра. Легалното определение за кадастър е изведено в чл. 2 ЗКИР. Това е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, предоставени и поддържани в актуално състояние, а също и съхранявани по установен ред. В това определение има два елемента: 1) съвкупност от данни; 2) процедури по набиране и поддържане в актуално състояние. В чл. 2 ал. 1 се говори за основни дании, а после в ал. 2 за други данни, за които се събира и поддържа информация. Това са правото на собственост, вещни права, данни за граници – държавни, областни, землищни.
Носителите на тези две категории по ал. 1 и ал. 2 са носители на тази информация и представляват данни, които се нанасят в кадастрални карти и се записват в кадастралните регистри.
В закона е определено кои са възможните самостоятелни обекти на кадастъра – това са поземлени имоти, сгради (включително и тези в груб строеж) и самостоятелни обекти или части от сграда. Поземленият имот е основната единица в кадастъра. В чл. 24 ЗКИР е дадено легално определение на поземлен имот. То прилича на легалното определение дадено в пар. 3, т. 2 ЗУТ.
Законът определя правилата за начинът, по който се описват имотите в кадастъра. Всеки имот получава уникален номер, идентификатор. Основните кадастрални данни за поземлените имоти са центърът, границите, площта, трайното предназначение. За сградите данните, които се събират са идентификатор (или идентификатори), застроена площ, етажност, предназначение и адрес. За самостоятелните обекти в сгради се събират идентификатор, местонахождение, етаж, предназначение.
Понятие за самостоятелен обект в България се извежда от този закон и от Закона за собствеността (ЗС). Това е етаж или част от етаж. Ако на един етаж или една сграда има няколко собственици, отразяването е за всеки имот и за всеки собственик. В най-чистия случай самостоятелен етажен имот е жилището. Легално определение на жилището е дадено в чл. 40 ЗУТ, а не в преходните и заключителните разпоредби (както би трябвало да се очаква).

2. Кадастралната карта представлява начин за представяне на кадастъра и е негова форма. Тя се изработва в графичен вид върху традиционен носител и в цифров вид. Съдържанието й се определя в чл. 29 ЗКИР.
Кадастралните регистри служат за събиране на информация и нейното съхранение. Освен тях съществуват и информационни системи на ведомствата, които поддържат такъв тип информация – МВР, БДЖ, Министерството на отбраната.

6. Създаване и поддържане на кадастрални карти и регистри. Поправка на грешки и непълноти в кадастъра.

1. Производството започва по заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Заповедта представлява административен акт с определени реквизити – граници на района, правоспособно лице, което ще извърши дейностите по изработване, график за извършване на дейностите, срокове, границите на поземлените имоти. Заповедта подлежи на обнародване в Държавен вестник и в няколко ежедневника.
Преди измененията от 2004 г. производство можеше да започва само служебно. След измененията с появата на чл. 35 А от ЗКИР се допусна възможността за създаване на кадастрални карти и регистри по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или ..................... от имоти. По смисъла на чл. 35 А „инвеститор” е човек, който може да строи в някакъв поземлен имот, а ЗУТ говори за „възложител”, което е проява на терминологично несъответствие между двата закона.
Възможността за започване на производството от собственика или инвеститора представлява практическо приложение на идеята за публично-частно партньорство. Изработването на кадастър в този случай е за сметка на възложителя. Това участие на собственици и възложители не променя характера на производството. То продължава да бъде административно и е израз на властническа изпълнителна дейност на държавата. Предвидената процедура за започване на производството по искане на заинтересувани лица, а не служебно, не означава, че сме изправени пред съгласуване на воли.

2. При развитието на това производство възникват задължения за държавните органи и за собствениците. Областните управители и кметовете на общини са длъжни да осигурят означаването на държавните и общинските имоти и да представят данни за тях в Агенцията. Подобни задължения съществуват и за органите на НАП. Собствениците и носителите на вещни права имат задължение да осигурят свободен достъп до имота за извършване на дейностите по кадастъра. друго задължение за собствениците е да предоставят актовете за собственост на лицата от службата по кадастъра. С допълненията от 2004 г. в закона е предвидена процедура при изгубване или унищожаване на трайните знаци. За собствениците възниква задължение да уведомят службата по кадастъра и на второ място да регламентираните трайни знаци. При непосредствена работа в поземлените имоти на служителите се разрешава да влизат и да преминават през имотите и да поставят геодезни знаци в имотите и да върху съществуващите сгради. Законът предвижда правила за обозначаване и определяне на различните видове граници – на държавата, на административнотериториалните единици, на съставните административнотериториални единици, на землищата и на отделните поземлени имоти.
Приетите кадастрални карти и регистри се обявяват на заинтересуваните лица. В 30 дневен срок могат да се подават писмени възражения пред органите на Агенцията. Възраженията поставят начало на спорно производство пред административен орган – това е комисия с определен състав. Тя трябва да се произнесе в 30 дневен срок. Ако тя удовлетвори направените възражения, промените се извършват от съответните длъжностни лица. Окончателно приетите кадастри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Тази заповед подлежи на оспорване по реда на АПК в 30 дневен срок след нейното обнародване в Държавен вестник. Обжалването става пред административния съд по местонахождение на имота.
Законът предвижда задължение за поддържане на актуалното състояние на кадастрите. Това задължение е за службите държавна собственост, общинска собственост и ведомствата, които поддържат кадастрите.

7. Поправяне на грешки и непълноти в кадастъра.

Изработването и поддържането на кадастъра в актуално състояние е човешка дейност и тя често се съпътства от допускане на грешки и непълноти. Законът предвижда, че е необходимо изменение, когато в одобрен кадастър са допуснати такива грешки и непълноти. Съществуват две процедури за отстраняването им в кадастъра. Първата процедура е административна, другата е съдебна.

1. Когато няма спор между заинтересуваните собственици, се прилага административната процедура. Засегнатите подават молба до службата по кадастъра, непълнотите се установяват от служителя на самото място с акт, който се подписва от съставителите, заявителя и засегнатите собственици. Този акт, подписан от тези три групи лица, има значението на съгласие за промени в кадастъра. Според едно от становищата това е договор между заинтересувани собственици за промяна в кадастъра. Според другото становище това е удостоверителен административен акт, с който се изразява становище по съществуващо фактическо положение. Освен това е възможно по този начин да се иска не само поправка на кадастъра, но и попълване на непълноти. Практически става дума за случай, когато не е отразена една от две гранични линии, или два имота са нанесени като един, или има погрешно нанасяне на гранична линия.
Съществува и друга процедура, при която се изготвя само акт, без той да се подписва от заинтересуваните лица.В този случай, с този акт, подписан само от длъжностното лице, се извършват необходимите промени. Ако има несъгласни, тои те могат да оспорват по съдебен ред.

2. Втората процедура за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра е съдебната. Нормативната уредба се намира в чл. 53 ЗКИР. Процедурата започва по молба на заинтересувания. В закона неправилно се говори за спор за материално право. Става въпрос за спор за собственост или спор за вещни права. Съдебната процедура е само предпоставка за административна процедура по реалното изменение в кадастъра. Този иск означава, че има спор за собственост. При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост. Това е специална възможност, която се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра.
Това е доразвиване на особено приложение на чл. 108 ЗС. За този иск е необходима специална предпоставка – влязъл в сила кадастър. Оттук идва и правният интерес за воденето на това дело. Това означава, че правен интерес се появява след като е влязъл в сила кадастъра. Искът по чл. 108 ЗС е иск за защита на правото на собственост. Той се предявява, когато собственикът счита, че е накърнено правото му на собственост. Този иск е осъдителен по своя характер. Искът по чл. 53 ЗКИР има за своя основа специално основание – влязъл в сила кадастър. Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение. Вместо него е възможно приложението на чл. 108 ЗС, но производството е по-трудно. Лицето, което може да започне произ-водството, е това, което счита, че има грешки и непълноти и счита, че вследствие на тези грешки и непълноти е нарушено негово вещно право. Ответници са тези собственици, които имат интереси, произтичащи от кадастъра. Имотите може да са близки, но е задължително да са съседни. Тези порове имат различно фактическо основание. Може да става дума за спор за собственост или спор за граници, или и за двете. Възможно е част от един имот да е включена в друг имот. Грешките и непълнотите могат да бъдат два вида – правни и фактически. Моментът на допускането на грешката е денят, в който е обнародвана заповедта за одобрение на плана.

8. Устройствено планиране на територията. Устройствени схеми и устройствени планове.

Една от основните функции на ЗУТ е да създаде системата планиране на територията. Планирането стои в основата на целенасоченото устройство на територията. То представлява основен фактор при реализацията на националната и общинската политика. Планиращата дейност е подредена логически и се извежда на определени нива с различна степен на конкретност. Тя започва от устройствени схеми, в които са заложени глобални перспективи за развитие на страната в 15-20 годишен период и завършва с подробните устройствени планове (ПУП) за конкретен имот. Всеки следващ по-долустоящ план се съобразява с предвижданията на по-горестоящия план и представлява негова конкретизация. Действащата система от схеми и планове отговаря на сегашната обществно-икономическа обстановка. Схемите и плановете представляват пространствен израз на икономическата, социалната и културната политика.
Устройствените схеми са особен вид правни актове, които имат нормативен характер. Те замениха единните и общодържавните планове, които бяха уредени с отменения ЗТСУ. В новия ЗУТ се говори за схеми, тъй като те нямат непосредствено инвестиционно значение и съдържат перспективи за развитие, които имат общ, а не конкретен характер.
Нормативната уредба се съдържа в чл. 99 и чл. 115 и сл. ЗУТ.
С устройствени схеми се дават перспективите за социално-икономическото развитие на страната при гарантирано опазване на околната среда. След одобрението им по съответния ред, те представляват законодателна основа за устройствените планове. Съобразно територията, която обхващат, съществува Национална комплексна устройствена схема, на следващо място са районните устройствени схеми. Ако критерият е съдържанието схемите са комплексни и специализирани. Комплексните схеми решават общи устройствени проблеми в тяхната взаимовръзка. Специализираните схеми се създават за конкретни обществено значими или инфраструктурни обекти от национално или регионално ниво.

9. Национална комплексна устройствена схема.

1. Чл. 100 ЗКИР посочва начините за постигина на целите и задачите по устройството на територията на национално ниво. При неговото изработване се използва информация от ведомствата, които съхраняват икономическа и социална информация като Националния статистически институт. Районните устройствени схеми се отнасят до част от територията на страната. Те се съобразяват и, в известна степен конкретизират националната устройствена схема за конкретен район.
Националната устройствена схема се представя върху два носителя: текстови и графични материали. В текстовите материали се съдържат прогнози, програми и анализи. Графичните материали се състоят от графики и диаграми. Националната устройствена схема се изработва като обществена поръчка, приема се от Министерски съвет и се възлага на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При изработването на районните устройствени схеми първо се започва със задание. В него се определят основните параметри, то представлява проект за районна устройствена схема. Допустима е актуализация, което означава ново производство по осъвременяване на районната устройствена схема. Районната устройствена схема с обхват над една област се одобрява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Районната устройствена схема за една област се одобрява със заповед на областния управител.

2. Следващото ниво на планиране са устройствените планове. Те са две големи групи: общи и подробни устройствени плаове. Нормативната уредба се съдържа в Глава VI ЗУТ.
2.1 Общите устройствени планове са уредени в чл. 103, 154 и сл. ЗУТ. Подробностите по техническото съдържание и процедури по прилагането са уредени в Наредба .... 2002 г. Общите устройствени планове представляват задължителна основа за изграждането на територията на общините на отделните населени места заедно с техните землища. Така ги охарактеризира и чл. 104 ЗУТ. Предвижданията, които се съдържат в общите устройствени планове са свързани със структурата на територията, преобладаващото предназначение, инфраструктурата, околната среда и обектите на културно-историческо наследство. И тук е спазен принципът, установен в стария и отменен ЗТСУ, че предвижданията, които се съдържат в тях, представляват основа за изработване на подробните устройствени планове. Общите устройствени планове нямат непосредствено инвести-ционно значение. Поради тази причина те не могат да бъдат основание за отчуждителни и обезщетителни процедури. Това решение е възприето от ЗУТ и по-рано от ЗТСУ, тъй като законодателят е преценил, че с тях не се засягат непосредствено лични права и интереси.
В чл. 105 ЗУТ са уредени видовете общи устройствени планове. Критерият, който е избрал законодателят, е територията, за която се изработват общите устройствени планове. Законът описва съдържанието на плановете. На първо място, това е структурата на територията, нейното преобладаващо предназначение. В тях е посочен общият режим на устройството на всички територии, чиито земи са държавна и общинска собственост. Особености има за населените места или селищните образувания, които са с национално значение. Тук в общите устройствени планове се съдържат и перспективите за изграждането и благоустройството на територията.
Общите устройствени планове, подобно на схемите, се състоят от два вида носители: текстови и графични. Текстовите материали се разделят на две групи. В първата се съдържа анализ на съществуващото положение. Тук се съдържа информация информация за условията към определен момент (наличен жилищен фонд, схема на здравеопазването, образованието, културата и техническата инфраструктура). Във втората част са обособени перспективите за развитие (необходимото строителство, демографски показатели.). Съгласно наредбата графичните материали служат за онагледяване на показателите в текстовата част. Те също са две групи: основни и допълнителни. В основните са включени опорен план, режим на устройствени и строителни граници, земеделски земи, горски територии, водни площи и др.
2.2 Процедурата по създаването, обявяването и одобрявването на общите устройствени планове е уредена в чл. 124 и сл. ЗУТ. Започва се с решение на общинския съвет. С това решение се възлага на кмета да предприеме необходимите действия по изработването на общ устройствен план. Когато става дума за общ устройствен план на община, финансирането става става от общинския бюджет. Когато става дума за обекти с национално значение, процедурата по изработването се осъществява с акт на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Проектите за общи устройствени планове минават през две фази – предварителен и окончателен проект. Общите устройствени планове задължително минават през обществено обсъждане. След това те се внасят в екологичните съвети по устройство на територията. Общественото обсъждане е елемент от фактическия състав по изработване и приемане на общите устройствени планове, чрез който законодателят се опитва да гарантира възможността за гражданско участие и за ангажиране на обществеността.
Друг задължителен елемент при изработването на проектите е съгласуването със заинтересуваните централни и местни администрации. Това означава, че при изработването на общите устройствени планове са включени и обществото, и компетентните държавни органи. След общественото обсъждане и съгласуването с държавните органи проектите за общи устройствени планове се разглеждат и приемат от общинските експертни съвети. Когато е необходимо, те се разглеждат от областния и от националния експертен съвет.Така оформеният проект има окончателен характер. Кметът го внася в общинския съвет, който го приема с решение и то се обнародва в Държавен вестник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Това законодателно решение може да се възприеме като правилно, защото с общите устройствени планове не се засягат права и интереси на конкретни лица.

2.3 Особени случаи. За Столична община са установени специфични правила. Тук специален закон играе ролята на общ устройствен план – Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО).
Общите устройствени планове на селищни образувания с национално значение се одобряват със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с общинския съвет. Тази заповед на Министъра се обнародва и също не подлежи на обжалване. Предвиденото съгласуване има за цел да се съчетаят местните и националните интереси.

10. Подробни устройствени планове (ПУП) – понятие, нормативна основа, видове, предназначение.

1. Понятие. ПУП са следващият етап на планирането на териториалните и на конкретните поземлени имоти. Тяхна задача е да конкретизират и доразвият разрешенията и предвижданията, които се съдържат в общите устройствени планове. Те имат непосредствено инвестиционно значение и могат да засегнат правата и задълженията на конкретни лица. Поради това в чл. 168 ал. 1, изр. 2 ЗУТ е определено, че предвижданията, които се съдържат в тях са задължителни за инвестиционното проектиране. Единствено в тях могат да се съдържат предвиждания за извършване на конкретни строителни дейности. Недопустимо е извършване на строителство без да има влязъл в сила ПУП. С тях се определят и допълнителните мероприятия по изграждане и преустройство на населените места.
1.1 Териториалният обхват на ПУП е по-ограничен в сравнение с общите устройствени планове и предвижданията в тях са по-конкретни. Те се създават за населените места или за части от тях. Новост в ЗУТ е предвидената в чл. 110 ал. 2 възможност ПУП да се създават съобразно конкретна необходимост при устройството на определена територия.
1.2 Нормативната основа на ПУП се съдържа в чл. 103 и чл. 108 и сл. ЗУТ. Освен това конкретни правила по съдържанието и процедурите за изработване се съдържат в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
1.3 Плановете се изработват на два носителя – графичен и текстови.

2. Видове. Според съдържанието и според приложението съществуват няколко вида ПУП.
2.1 Според територията съгласно чл. 109 ЗУТ има ПУП на населените места заедно с техните землища и прилежащите територии; ПУП на части от населените места и селищни образувания и отделни квартали в тях; ПУП на землища и части от землища.
2.2 Според съдържанието и обектите, до които се отнасят, существуват планове за вертиално планиране, водоснабдяване, канализация, електрификация, паркоустройство и др. (чл. 108 ал. 2 ЗУТ). Особено е положението на плановете за вертикално планиране (чл. 108 ал. 2, 3 ЗУТ). Тези планове дават представа за предвижданията във вертикално отношение. В тях се определят и подходящите наклони на улиците. В тях се съдържат предвиждания за проекциите на реки, дерета и водни площи. С тях се определят зоните, които имат равен, хълмист и стръмен терен, което предопределя и техния различен начин на застрояване.
2.3 В чл. 110 ЗУТ се съдържа основната класификация на ПУП съобразно използването на поземлените имоти и възможностите за строителство: а) План за регулация и застрояване. Тук се съдържат предвиждания за регулацията на улици и поземлени имоти и за режима на застрояване.
б) План за регулация. Тук се предвиждат регулация на улици и конкретни поземлени имоти без режим на застрояване. Разновидност на този план е планът за улична регулация. в) План за застрояване. г) Работен устройствен план. д) Парцеланни планове за техническата инфраструктура. В чл. 111 ЗУТ е предвидено съществуването на специлизиран ПУП и виза за проектиране, която е уредена в чл. 140 ЗУТ.
Планът за регулиране и застрояване определя структурата на територията, устройствените зони и териториите с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
(чл. 112). Това е най-пълната и нй-тежката форма на ПУП. Този и следващите планове се изработват за населените места, където е допустимо свободното и ниското застрояване. Такива планове се изработват тогава, когато е необходимо да се направи т.нар. първа регулация. Това са случаите по чл. 15 и чл. 16 ЗУТ. Възможно е да се променя площта и размерът на имотите при тяхното регулиране с цел строителство или други благоустройствени мероприятия.
Работният устройствен план се създава за един или няколко поземлени имоти. С него се прецизират действията по застрояването, които са предвидени в урегулираните поземлени имоти (УПИ). Тук се съдържат разположението и очертанията на сградите, разстоянията между тях, имотните граници и максималните височини. Тук също могат да се правят изменения в границите на поземлените имоти по реда на чл. 17 ЗУТ (чрез заявление до кмета на общината и предварително договарян между съседите). Особеност тук е връзката с чл. 36 ЗУТ – става дума за запазването на заварени годни сгради, в това число и културни и исторически обекти, независимо от отклоненията от правилата за отстояние между сградите и границите на поземлените имоти.
С измененията на ЗУТ от 2003 г. са предвидени т.нар. парцеланни планове. Те са необходими за изграждането на обекти от техническата инфраструктура. Визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Това е част или, както казваз законът, извадка от ПУП. Обикновено се издава за един-два имота и съдържа линиите на застрояване, плътност и интензивност на застрояването. Тя се прави задължително за имоти, в които има обекти паметници на културата.

11. Изработване, приемане и изменение на ПУП.

1. Нормативна уредба. В раздел III на глава VII на ЗУТ са уредени правилата за създаване, обявяване и одобрение на устройствените планове. С най-голямо практическо значение са разпоредбите, които се отнасят до ПУП.
Процедурите, които са предвидени в ЗУТ, представляват гаранции за законосъобразност на плановете и гарантират влизането в сила на изпълнението. Освен изискванията за законо-съобразност плановете отразяват и изискванията за целесъобразност не само като система от условия за редовното действие на административните актове, но и от гледна точка на целесъобразното застрояване или благоустройството на територията.

2. Съобразно закона няколко са държавните органи, които имат право да възлагат изработване на плановете.
2.1 Това са кметовете на общини, областните управители и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези субекти възлагат изработването на плановете в зависимост от това какви строителни или благоустройствени нужди се задоволяват с тях. Кметът на общината възлага изработването на ПУП за една община или за части от нея. Областният управител се занимава с териториите, разположени в повече от една община, както и с обектите с регионално значение. При територии, разположени в повече от една област, обектите с национално значение и селищните образувания правомощието принадлежи на министъра.
2.2 Новост, възприета от ЗУТ, е това, че възлагането може да стане и по искане на заинтересувани лица. Практически законът предвижда две процедури. Едната може да се определи като обща и тя е предвидена в чл. 124, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. В този случай ПУП могат да се възлагат от заинтересувани лица, след съгласието на кмета на общината. Те правят предложение до кмета на общината и той взема решението. Това решение представлява държавновластническа функция на държавата при устройството на територията. Другата процедура, която можем да определим като специална е уредена в чл. 124, ал. 3 ЗУТ. Тук става дума за изработване на ПУП за част от населено място или за селищно образувание до три квартала. Заинтересуваните лица могат да възлагат изработката на ПУП след разрешение на кмета на общината. Актовете на кмета би следвало да се разглеждат като индивидуални административни актове и по силата на чл. 214 ЗУТ и на АПК подлежат на съдебен надзор.
В този случай законовоустанавени правомощия се предоставят на правни субекти, които са извън системата на държавните органи. Това означава, че физически или юридически лица, които имат правен интерес, могат да извършват дейност, която е в правомощията на държавата. За това са необходими следните две предпоставки: 1) Това да е уредено със закон и 2) Да има властническо изявление на оправомощен орган. По същество това представлява пример за публично-частно партньорство. В резултат се съчетават интересите на държавата или на общините с тези на другите правни субекти, които искат да извършват строителство или благоустройствени мероприятия.

3. Процедурата по изработване обхваща система от правни и фактически действия, които представляват сложен фактически състав. Тук, за разлика от други случаи, процедурата обхваща не само необходимите действия от страна на държавните субекти и на заинтересуваните лица, а и конкретните актове, които трябва да бъдат подготвени и изработени, за да се стигне до ПУП.
3.1 Началото се поставя възоснова на задание. В него са посочени основните изисквания и параметри, които трябва да съдържа бъдещият ПУП. Законът казва, че при необходимост това задание съдържа опорен план с допълнителна информация, включително и специални геодезни карти. „При необходимост” означава, че въпросът е предоставен на преценката на тези, които подготвят проектите за ПУП. В проектите за ПУП се отразяват разрешени строежи по предходни ПУП. Отразяват се само тези строежи, за които разрешителното за строеж не е загубило правното си действие (тъй като разрешителното за строеж е винаги срочно).
В чл. 125, ал. 5 ЗУТ изм. през 2007 г. са предвидени допълнителни правила за защитата на територии, свързани с културно-историческото наследство. За тях е необходимо писменото становище на Националния институт по паметниците на културата (НИПК). Предвидени са два срока с идеята, че НИПК трябва да има време за преценка на проекта. Общият срок е 1 месец, а при групи от паметници – 2 месеца. Ако НИПК не се произнесе в посочените срокове, това означава, че заданието е гласувано без забележки. Непроизнасянето в срокове представлява положително становище на НИПК. Идеята на това законодателно решение е да се гарантира интереса на държавата, т.е. опазването на културно-историческото наследство, но и с това да не се спъва стопанската инициатива. Това законодателно решение се критикува в литературата, тъй като не води до действителната защита на тези особени територии.
Друг важен елемент, който съпътства изработването на ПУП е екологичната оценка. Тя представлява част от устройствения план. И тук е предвидена процедура по съгласуване в срок от
1 месец, който обаче следва не от закона, а от наредбата на МС. Законодателят приема, че правната стойност на екологичната оценка е по-висока от тази на НИПК. В предишната разпоредба по отношение на НИПК беше допуснато известното от АПК мълчаливо съгласие. Тук по отношение на екологичната оценка има две различия: 1) Екологичната оценка, съгласно чл. 125 ал. 6 е част от устройствения план, т.е. тя е част от крайния акт на производството тя не е просто елемент от фактическия състав; 2) Освен това при НИПК има само съгласуване.
3.2 Проучвателните и проектните дейности се извършват в 2 фази, което е установено в закона. Тези 2 фази са предварителен и окончателен проект. Приемането на ПУП е уредено основно в чл. 128 и чл. 129 ЗУТ. Решението на кмета на общината за изработване на ПУП се съобщава с обявление в общината и в Държавен вестник. При ПУП до 3 квартала и за територии извън населените места обявлението се обнародва в Държавен вестник, а се съобщава на заинтересуваните лица.
Дадена е възможност в рамките на производството да се правят писмени възражения, които се подават в общинската администрация и се разглеждат в общинския експертен съвет. При необходимост и по преценка на общинския съвет някои проекти за ПУП могат да се изпратят за разглеждане в областния или в националния експертен съвет. ПУП се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета в срок от 1 месец след приемане на проекта в експертния съвет. ПУП до 3 квартала се одобряват от областния управител със заповед, а за повече от една област – от министъра след съгласуване с общинския съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда и при условията на АПК. Това е елемент от цялостното виждане на законодателя, че в ЗУТ трябва да бъде предвидено субсидиарното прилагане на АПК.
С ПУП се засягат интересите на различни лица. Затова в чл. 131 ЗУТ се говори за заинтересувани лица и за засегнати имоти. Нещо повече в ал. 2 се говори за непосредствено засегнати имоти. Разширяването на този кръг чрез различни описания има за цел да се защитят повече интереси. В литературата е изказано становище, че към категорията на засегнатите лица трябва да бъде включен и купувачът на недвижим имот възоснова на предварителен договор на основание
чл. 15, 16, 17 ЗУТ.
3.3 Влизането в сила е уредено в чл. 132 ЗУТ. Предвидени са няколко хипотези: 1) от датата на обявяването; 2) след изтичане на срока, ако плановете не са били обжалвани; 3) от датата на потвърждаването на компетентния съд, чието решение е окончателно. Решението или заповедта могат да влезнат в сила в тази част, която не е обжалвана.
3.4 В ЗУТ е уреден и т.нар. „план-извадка”. Неговотто изработване се разрешава от същите органи както ПУП. Планът-извадка се прилага най-често при нови строежи впоземлени имоти. Ако няма сериозни отклонения план-извадка може да се направи и преди приемането на ПУП. И още едно отклонение, при което се изработва само част от ПУП, без да се допускат отклонения от него – това е уредената в чл. 140 виза за проектиране. Това е копие от ПУП, което се отнася само до един или няколко поземлени имоти и има за цел да даде възможност за започване на законосъобразно строителство преди да е влязъл в сила целият ПУП.

4. Предвидена е и процедура по изменение на ПУП. Тази процедура е усложнена, за да не се стигне до непрекъснати изменения на ПУП. Предвидени са изчерпателно уредени условия за изменение на влезли в сила ПУП. Установена е забрана за изменение на ПУП с цел узаконяване на незаконни строежи.
Извън тези усложнени условия, редът за изменение е следният. Заинтересуваните лица подават заявление до компетентния орган и той се произнася дали допуска или отхвърля изработката на проект. Към заявлението може да се приложи скица, която да съдържа предложение за начина на изменение. Тя не е задължителна за компетентния орган, но също може да се разгледа като вид или като форма публично-частно партньорство.

12. Територия и поземлени имоти. Предназначение на устройството на територията и поземлените имоти. Урегулиране и застрояване на територията и поземлените имоти.

1. Уредбата на територията и поземлените имоти, видовете и техническото им предназначение съ съдържа в Глава II на ЗУТ. Систематически уредбата се намира в началото на закона преди схемите и плановете, но всъщност тя е зависима от различните видове планове. Териториите се класифицират според основното си предназначение. То се определя в устройствените схеми и планове. В чл. ???? ЗУТ са уредени видовете територии. Конкретното предназначение на поземлените имоти вътре в различните видове територии се урежда в чл. 8 ЗУТ. Тук е установена зависимостта на предназначението на поземлените имоти от вида територия, в която се намират. От така определената зависимост следва в схемите и плановете да се определя коя територия от какъв вид е и къде се намира.
С ПУП се определя кой поземлен имот може да бъде използван в зависимост от схемите, плановете и вида територия, в която се намира.
Законът дава възможност за уредба на тези поземлени имоти, които не са урегулирани, и за промени в предназначението на имотите. На това е посветен чл. 9 ЗУТ. Тази разпоредба е променяна многократно поради повишения обществен интерес и за да отговори на обществените потребности. По чл. 9 ЗУТ има и богата съдебна практика. На първо място следва да се знае, че в територии без устройствени планове предназначението на имоте се определя от фактическото им използване. Второ, промяната в предназначението може да става само на основата на влзезнал в сила ПУП.
Конкретните правила по устройството на територията се съдържат в Глава III на ЗУТ. Тук са установени и някои легални дефиниции. Така например под „ застрояване” законът разбира „разполагане и изграждане на сгради, постройки и др. в поземлените имоти”. Застрояване се допуска само ако това е допустимо и е предвидено в ПУП. Особено важна е ал. 3 на чл. 12, която допуска застрояване в някои особени територии без промяна на предназначението и само за нуждите на използването на съответната територия.
В чл. 13 ЗУТ са уредени особени и специфични правила за строителство и за разполагане на сгради и постройки в особени територии. Урегулирането и застрояването на териториите е уредено в Раздел 2 на Глава III. Тук е установено, че предмет на ПУП са улиците, кварталите и отделни поземлени имоти. Урегулирането им става с две цели: със застрояване и без застрояване. Улиците се урегулират с улични регулационни линии. Това са конкретните предвиждания за разположението, вида, големината, наклоните, завоите на улиците, алеите, площадите и др.
Поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии и вътрешни регулационни линии. Уличните регулационни линии показват границата между лицето на поземления имот и прилежащата улица. За поземлените имоти съществуват и вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти и дъното на имота. По българското право е задължително да има лице или изход към улица, към път или към паркова алея. Уличните регулационни линии стават граници на имотите. ЗУТ, за разлика от ЗТСУ, се опитва да създаде равенство и доколкото е възможно приоритет на частноправното регулиране, за което е характерно съгласуване на волите.

2. С чл. 15 – 18 ЗУТ са въведени няколко нови принципа на регулация. Първият принцип казва, че с ПУП могат да се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен ПУП. Целта е след като има влязъл в сила ПУП, той да се изпълни, а не да има забавяне или промяна в регулацията. Този принцип се извежда от чл. 15 ал. 1, чл. 16 ал. 1 и чл. 17 ал. 1 ЗУТ.
Вторият принцип, който също се извежда от чл. 15 ал. 1 и чл. 17 ал 1 ЗУТ е, че с ПУП се урегулират неурегулирани до този момент поземлени имоти така, че вътрешните регулационни линии да съвпадат с имотните граници.
Третият принцип представлява продължение на втория и следва от чл. 15 ал. 2 ЗУТ. В нея е казано, че с последващ ПУП могат да се урегулират само улици и квартали без да се променят границите между поземлените имоти. Това означава, че с последващ ПУП не бива и не трябва да се влияе по административен ред върху отношенията на собственост, които съществуват възоснова на гражданскоправните отношения и възоснова на предишен ПУП.
Четвъртият принци е установен в чл. 15 ал. 3 и сл. ЗУТ. Този принцип се явява продължение на предните и има за цел защитата на правото на собственост. Той се изразява в това, че промените в границите на поземлените имоти могат да настъпят само ако са налице две предпоставки: 1) планът за реуглация, който дава задължителни предвиждания за имота; 2) съгласие на засегнатите собственици за промяна на границите на урегулираните поземлени имоти. Това съгласие трябва да има изричен характер и затова за него е установена особена форма на производство. На първо място съгласието се състои от два елемента: заявление до кмета на общината и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариална заверка. В този случай вещноправният ефект настъпва, тъй като съществуват волеизяваленията на страните, които са заинтересувани и чак след това идва административната намеса на държавата.

3. В чл. 16 ЗУТ е уредена възможността за неурегулирани поземлени имоти, както и такива, за които не е приложена предишна регулация (т.е. има план, но той не е изпълнен), с ПУП те да се предвиждат за обекти на ????? инфраструктура. Целта в този случай е в името на определена обща цел – изграждане на обекти на инфраструктурата, да се използват имоти, които са частна собственост. Това се нарича в литературата – градска комасация. Идеята е да бъдат обеднени няколко поземлени имота, които са частна собственост или части от тях за решаването на ???????? ?????. Това обедняване на имоти предвижда възможността собствениците им да прехвърлят на общината част от имотите си (но не и повече от 25%).
По нататък в чл. 16 ЗУТ са уредени правата на собствениците и възможността те да бъдат възмездени с равностоен имот или по начин, който ги удовлетворява. Уреден е и моментът, в който се сменя титулярът на собственост между собственика и общината.
4. В чл. 17 ЗУТ са установени изключенията от правилата за урегулиране на поземлените имоти. Тук е уредено упълномеряването на маломерни имоти, създаване на собственост в пълноценни урегулирани поземлени имоти.
ПУП за да стане основа за законосъобразно строителство или други мероприятия, трябва да има определено съдържание. То следва от чл. 18 ЗУТ. В чл. 19 ЗУТ е предвидено какви трябва да бъдат два от основните параметри на урегулираните поземлени имоти – това са лицето и повърхността. Разликата е във вида на населеното място. То е критерият за определяне на минимал-нодопустимото лице на имота и минималнодопустимата повърхност. По нататък в чл. 20 и сл. ЗУТ са уредени видовете застрояване и височината на застрояване. Тук са определени и правилата за разполагане на сградите спрямо уличните, външните и вътрешните регулационни линии. Височината на застрояване в ЗУТ се определя в метри.

13. Разрешаване на строителство

В Глава VIII на ЗУТ са уредени отношенията, които се установяват при инвестиционното проектиране и разрешаването на строителството. Най-важните три въпроса, които са уредени, са инвестиционно проектиране и проучване, съгласуване и одобряването на инвестиционните проекти и разрешение на строителство. Целите на тази процедура са законосъобразно и целесъобразно засрояване на териториите и поземлените имоти. Това е система от правни и фактически действия, които предхождат непосредственото започване на строителството. И тук уредбата е съобразена с факта, че държавата не е нито основен, нито преобладаващ инвеститор.
Извършването на инвестиционна дейност става от две категории лица. Това са собствениците на имоти, в които е разрешено съответното строителство и тези, които имат право да строят в чужд имот. Те имат задължения по подготовката и одобряването на инвестиционните проекти. Когато инвеститор е държавата, инвестиционната дейност се урежда като обществена поръчка.
В повечето случаи преди възлагането на проучването и проектирането се извършва предварително проучване относно разположението на обекта (законът казва „нормативна допустимост и благоустройствена целесъобразност).
Инвестиционните проекти се изработват в три фази: идеен проект, технически проект и работен проект. Възможно е тези три фази или отделни части от тях да се договарят в съответсвие със спецификата на обекта. Редакцията на закона в чл. 139 ЗУТ предполага възможност за самостоятелна преценка. Целта е да се даде по-голяма свобода на лицата, които искат да строят в съответсвие с икономическите условия. С промяната на закона от 2003 г. терминът „инвеститор” беше заменен с „възложител”.
Нормативната уредба е на две нива. Основно тя се съдържа в Глава VIII на ЗУТ, а освен това е приета и специална Наредба през 2001 г., с която се определя обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Законът е създал по-високи изисквания към формата на инвестиционните проекти, в сравнение с обикновените актове на администрацията. Това следва от чл. 139 ал.3 ЗУТ. Там е описано кои части от проектите при кои видове строежи от какви категории специалисти със съответна правоспособност се подписват. Тези усложнени изисквания към формата представляват гаранция и показват персоналната отговорност за законосъобразното и целесъобразното строителство.
В Наредбата е предвидено, че инвестиционните проекти могат да се изработват еднофазно, двуфазно и трифазно. Избирането на начина за израбовтане на инвестиционните проекти зависи от сложността и риска при съответната сграда. Началото на инвестиционното проектиране се поставя с т.нар. виза за проектиране. Тя се издава от главния архитект на общината в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. Съгласно закона визата за проектиране представлява извадка или „копие” от влезлия в сила и действащ ПУП. Тука са посочени съществуващите сгради, отстоянията спрямо съседните имоти, височината и плътността на застрояване.
Създаденият идеен инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината. Ако сградата има особености, проектът се съгласува и със съответните компетентни органи. Отказ от съгласуване е възможен само по законосъобразност. Възложителят се уведомява писмено по реда на АПК за отказа да бъде съгласуван инвестиционния проект.
Процедурата по съгласуването включва и становище от експертните съвети. Това означава, че съгласуването се извършва по две линии - от една страна са експертните органи (съответните експертни съвети), а от друга – компетентните държавни органи (главен архитект, областен управител и съответните министри).
По отношение на съгласуването ЗУТ се опитва да облекчи възложителите. Съгласуването е вече дейност на администрацията, която трябва да осигури положителните становища от съответните органи служебно.
Техническите и работните проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Одобрението има срочен характер. В рамките на посочения срок инвеститорът е длъжен да поиска разрешение за строеж. Целта на този срок е: 1) да се дисциплинират участниците в строителството; 2) да се създаде стабилност и устойчивост; 3) да не се забавят действията по строителството. Законодателят изрично е предвидил една често срещана житейска хипотеза – инвестиционните проекти могат да бъдат загубени. За собственика възниква задължение за т.нар. техническо възстановяване. Това става чрез заснемане на извършения строеж. И тук е необходима процедура по одобряване.
Разрешаването на строителството е уредено в чл. ??? и сл. ЗУТ. Компетентни органи са главния архитект на общината и на района, ако това е уредено изрично с решение на общинския съвет. Разрешението за строеж се издава на лицето, което има качеството „възложител”. Това означава, че разрешението за строеж се издава възоснова на одобрен проект и се издава на лицето вписано в проекта. Промяна на лицето е възможна, но тя става след специално производство за промяна на титуляра, който е вписан в одобрените проекти.
Неразделна част от разрешението за строеж е одобреният инвестиционен проект. Съществуват особени хипотези за разрешаването на строителство в съсобствени имоти (чл. 183 ЗУТ). Тук се уреждат отношенията между съсобствениците и това става с договор.
С измененията на ЗУТ от 2007 г. се уреждат задълженията, свързани с опазването на дървесната растителност. Определен е и редът за премахване на дървесната растителност. Законът е предвидил, че при възникнали аварийни ситуации строителството се извършва при облекчена процедура. Тя се изразява в издаването само на частични работни проекти. Съобщаването на издаденото разрешение за строеж става по реда на АПК (чл. 149). Отказ е допустим само по законосъобразност при изрично посочване на мотивите. Това е особеност на този вид административни актове; в този случай законът освен общото изискване за мотивиране на административни актове, което следва от АПК, е предвидил мотивиране в този специален закон.
Разрешение за строеж или отказът за издаването на такова подлежат на обжалване само по законосъобразност пред началника на РДНСК. Това е отклонение от общото правило на АПК, че може да се избира реда за обжалване – по административен или по съдебен ред. В този случай ЗУТ установява две отклонения: 1) Обжалва се само по законосъобразност; 2) Обжалването е пред административен орган. Разликата с АПК е първо, че оспорването там е допустимо по съдебен или по административен ред и второ, че по административен ред по АПК може да се оспорва и законосъобразност и правилност.
Обжалване е допустимо само за заинтересуваните лица. Те са изрично изброени в
чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Особен случай са преустройството и промяната на предназначението. В тези случаи заинтересувани лица са предвидените в чл. 38 и чл. 39 ЗУТ „непосредствени съседи”. Според ВАС това са всички съседи във входа или в сградата.
При определени случаи не се изисква разрешение за строеж. В чл. 150 ЗУТ е предвиден особен случай на разрешаване на строителството. Това е т.нар. комплексен проект за инвестиционна инициатива. Целта на тази правна фигура е да се спести време на сериозните инвеститори и да се обединят отделните етапи на инвестиционно проектиране и разрешение на строителството. Целта е да се създадат условия за по-бързо започване на строителството. Това е правна вътзможност, а не задължително производство. Началото на производството започва с мотивирано искане до кмета на общината. Ако той е убеден в мотивите може да допусне тази процедура. В комплексния проект се съдържа проект за: ПУП, работен устройствен план и инвестиционния проект.
Жалбите срещу комплексния проект спират изпълнението и цялата процедура. В литературата е изразено становище, че комплексният проект представлява форма на предварително изпълнение на административен акт.

14. Незаконно строителство. Негодни за изпълнение строежи. Търпимост на сгради и строителни забрани.

1. Въведение в проблема. Териториалното устройване на държавата представлява система от правила. Те се съдържат в различни правни актове – закони, подзаконови нормативни актове, схеми и планове от различна степен. Установената по този начин система от правила, индивидуални разпореждания след приемането на АПК и общи актове има за цел създаване на най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих. Създадена е специална система от органи, чрез които държавата и общините осъществяват своята политика в областта на строителството.
Строителството, което е законно се извършва в съответствие с плановете, строителните книжа и с материали от съответното качество. То се ползва със закрилата на държавата.
Особеност на незаконното строителство е това, че при него се създават материални ценности при нарушение на различни правила. Наложените наказания и приложените административени мерки не узаконяват незаконното строителство. Те представляват отговор на неправомерно поведение и неизпълнение или лошо изпълнение на задължения към държавата.

2. Създаването на нормативна уредба от законодателя означава, че това е обществено явление, което има траен характер. Затова е необходимо юридическа регулация на възникващите обществени отношения. Това се налага и от факта, че тук са концентрирани важни икономически и обществени интереси. Поради това през 2003 г. е променено наименованието на Глава XXI от ЗУТ „Неодпускане и отстраняване на незаконното строителство”. Отделни правила се създават и в други части на ЗУТ и в Наредба № 13 от 2001 г.
Незаконното строителство може да има два апсекта. Първият е, че настъпват неблагоприятни последици за околната среда и за обществото. На следващо място държавата ангажира ресурс за ограничаване на това явление чрез нейните институции и правомощията, които те осъществяват.
В Глава XXI на ЗУТ са уредени два случая на строителство с отклонения със съответните правни последици. Едната е спирането на строежи или части от тях, а другата е за премахване на строежи или части от тях.
С изменението на ЗУТ от 2003 г. и 2005 г. правомощията по незаконното строителство бяха разпределени между кмета и общинската администрация от една страна и органите на ДНСКА от друга. В чл. 224 и чл. 225 ЗУТ са определени недостатъците, които водят до отклонения и съответно до незаконосъобразност на строителството. В чл. 225 ал. 2 ЗУТ са посочени пет основания, които правят строежа незаконен. А в чл. 224 ЗУТ, без да се казва изрично, са посочени подобни основания, които представляват условия за спирането на строежи от общинската администрация и кмета на общината.
Незаконен според чл. 225 ал. 2 ЗУТ е този строеж, който се извършва извън предвижданията на ПУП, без инвестиционен проект, без разрешение за строеж, при отклонения от одобрения инвестиционен проект, с нестандартни продукти и от 2007 г. без съгласуване с НИПК.
Посочените в чл. 225 ал. 2 ЗУТ отклонения са приети за съществени от законодателя. Те водят до сериозни поражения за обществото, хората и природата, поради което предполагат най-тежката възможна и предвидена санкция в закона – премахването. На практика основанията, които се съдържат в чл. 225 ал. 2 ЗУТ характеризират строежа като незаконен. Тук се съдържа всъщност легалното определение на незаконен строеж.
В чл. 224 ЗУТ са описани нарушения, които водят до спирането на изпълнението на строежа и забрана за достъп до него. Те се прилагат с мотивирана заповед на кмета на общината. Описаните тук нарушения са подобни на нарушенията по чл. 225 ал. 2 ЗУТ. В редица случаи не може да бъде открита разлика между чл. 224 ал. 2 и чл. 225 ал. 2. Това означава, че в практиката могат да възникнат проблеми и съмнения относно разликата между съответно приложимото право.
Друга трудност произтича от факта, че компетентните органи по чл. 224 и чл. 225 са различни. По чл. 224 е кмета, а по чл. 225 са ДНСК или РДНСК. Освен това проблем на прилагането е съществуването на разпоредбата на чл. 222А и чл. 224 едновременно.

3. Уредени са две процедури в съответствие с правните последици. Едната е процедурата по спирането на строежите, другата е процедурата по премахване на строежите.
3.1 При процедурата по спиране на първо място се констатира същестуващо нарушение. Това става с констатитвен акт, който се съставя от опрделени длъжностни лица. Връчва се на заинтересуваните лица в орпеделен срок. След изтичане на срок от 14 дни се издава заповед за спиране на строителството и забрана за достъпа до до строежа. За производството се уведомява ДНСК. Ако нарушенията са констатирани от органите на ДНСК, те уведомяват общинската администрация. Заповедта за спиране трябва да е мотивирана. Заедно с това се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и ограничаването на достъпа. Заповедта се отнася до всички участници в строителството. Това включва и тези лица, които имат качеството на „доставчик”. Продължаването на строителството е възможно при определени условия.
3.2 При премахването на незаконни строежи оправомощени лица са само органите на ДНСК. И тук процедурата започва с констатиране на нарушенията, които правят строежа незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ. Заповедта подлежи на изпълнение след влизане в сила. Преди да влезе в сила може да бъде обжалвана, тъй като притежава качеството на индивидуален административен акт. Обжалването става по реда на чл. 214 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Изпълнението може да бъде доброволно и принудително. Доброволното изпълнение се извършва от задълженото лице и разходите са за негова сметка. Принудителното изпълнение става от ДНСК като разходите пак са за задълженото лице. При принудителното изпълнение, т.е. при принудителното премахване, отговорността се носи от всички участници в строителния процес.
3.3 Процедура за узаконяване на незаконни сгради и строежи. Уредба се съдържа в параграфи 183 и 184 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ. Процедурата по узаконяване е уредена в чл. 143 и чл. 144 ЗУТ. Строежът се узаконява на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено правото на строеж и на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Тук се прилагат и правилата, предвидени в чл. 72 и сл. ЗС.

4. Негодни за използване сгради. Проблем, който стои близко, но е съвършено различен от незаконното строителство е този за негодните за използване сгради. Правната уредба се съдържа в чл. 195 и сл. ЗУТ. Уредбата претърпя изменения през 2005 г. и 2007 г., както поради желанието на законодателя да усъвършенства регулацията, така и поради честите нещастни случаи.
Компетентен орган по премахване на негодни за използване сгради и такива, които застрашават сигурността, е кмета на общината. Задължения по годността на обекта имат собствениците на сгради и те следват от задълженията по чл. 169 ЗУТ. Собствениците трябва да ги поддържат в определено състояние. Допълнителни изисквания има към собствениците на имоти, които са паметници на културата. Собствениците носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи поради свои виновни действия или бездействия, от които са настъпили неблагоприятни последици (следва от чл. 195 ал. 7 ЗУТ).
Кметът упражнява своите правомощия с няколко вида заповеди: 1) Заповед, с която задължава собственика на обекта в определен срок да извърши ремонтни и възстановителни работи; 2) Заповед за премахване, преобразяване или ремонтиране на неподходящи обекти. Те са неподходящи поради видя, разположението или материала. 3) Заповед за премахване на строежи, които поради естественото си износване са станали опасни и са застрашени от самосрутване. Производството е уредено в чл. 196 ЗУТ.

5. Строителната забрана представлява особена принудителна мярка, която се прилага от компетентните държавни органи при създаването на общи и подробни устройствени планове и за извършване на проучвания. Министърът може да налага строителна забрана за ???????????? на общата устойчивост в свлачищния район. Установени са срокове и те са два вида: точно установени (1 година, 2 години) и установени под условие (до „осъществяване на необходимите геозащитни мероприятия” – чл. 198 ал. 3 ЗУТ)

6. Търпимост. Като елемент от борбата с незаконното строителство и за решаване на определени социални въпроси и в България е възприета фигурата на търпимост на незаконно построените сгради. Чрез търпимостта законодателят по определя причини е проявил ?????? отношение към незаконни сгради и строежи и им е създал режим на търпимост. За определени категории сгради се приема, че те са незаконни, че те не се ползват със защитата на държавата, че няма задължение за техническо запазване при промяна в ПУП, че те не могат да се надстрояват и пристрояват. В същото време, те не подлежат на разрушаване, но могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки след представяне на съответното удостоверение. Сега в ЗУТ уредбата се съдържа в пар. 16 ПЗР ЗУТ.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Териториално и селищно устройство 2007-2008

от atanassoff » Сря Яну 09, 2008 3:52 pm

Това е лекционния курс от 2007-2008 уч.год.
Липсва последната тема т.е. ще се наложи да си я допълните.

Конспект няма, а доц. Сивков дефинира въпросите, които съвпадат с тези от лекционния курс, който съм постнал.

Изпитът
Формата тази година беше пожелание писмена или устна, поради многото явили се.
На писмения изпит се паднаха: I група - Подробни устройствени планове - понятие, видове, изработване и приемане; II група - Територия и видове територии
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Териториално и селищно устройство 2007-2008

от Калев » Пет Яну 16, 2009 4:55 pm

Колеги, някой знае ли дали тази година за ТСУ има февруарска дата (както има за ДКП и Съдебна реторика) или е само тази на 21.01?

П.П. Ако някой се интересува за дата и час и не е видял темата в "Новини и Update" - 21 януари, сряда, в 255 от 08.00 - писмен изпит.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 137


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron