Конспект по Криминалистика (СУ)

[софи]

Колеги,знае ли се в каква форма ще е изпита утре,ще има ли опция за тест,или...

[Assasiyah]

Доколкото имам информация, щял да е устен.
Но тъй като нищо не е сигурно, ще видим на място :) Успех!

[софи]

благодаря

[Xtigyro]

Колеги, разработките достатъчни и актуални ли са за учебната 2010/2011 г.?
Благодаря!

[atanassoff]

Актуални са към днешна дата.

[Phyti]

Колеги, къде се намира 15-ти въпрос в учебника на Цеков? Благодаря предварително

[atanassoff]

Ами нямам спомен, но с тирета в конспекта съм отбелязал въпроси, които липсват в даден учебник. Възможно е този въпрос да отпадне за изпита при проф. Коцева.

[d.t]

Колеги, актуалният конспект вече е от 45 въпроса. От тях са отпаднали 4 или 5. Това са лекциите от тази година по проф. Коцева


1в. Криминалистика – обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки.

Криминалистиката (Кр) като наука възниква през 19 век. Нейната поява и развитие е свързана с бързото нарастване на престъпността в Европа и Америка. Налице са и редица предпоставки свързани с обновяване на наказателното законодателство в Европа (в това число и в България), а също така и : - използването на постиженията на естествените и техническите науки в правораздавателната дейност и по конкретно при изследване на веществените доказателства; - появата на редица криминалистически изследвания в областта на трасологията; - идентификация на човека по признаците на външността; - съдебна балистика и т.н.
Възникването и развитието на Кр в България е също от 19 век, подобно на останалите европейски страни. За това допринасят освен посочените предпоставки, а също и по специфични условия – възникналата необходимост от криминалистични знания в прокурорско-следствената и съдебна практика, а също и влиянието на чуждестранната Кр, свързано с превеждането на един от най-известните трудове в тази област за това време – на австрийския криминалист основоположник - Ханс Грос. Други известни криминалисти от онова време са Локар от Франция, Потапов и Громов от Русия и Лебедев – издал първия учебник по Кр.
Криминалистичните знания са свързани и със съдебната медицина. Голяма заслуга има проф. д-р Атанасович, който през 1873 г. издава “Правилник за освидетелствани при оглед на мъртвите тела” и този труд за времето си има голяма стойност, защото в него съществуват редица криминалистически способи и предпоставки за откриване и изземване на доказателства.
След приемането на Наказателния закон през 1896 г. се прави опит работата на полицията и съда да се организира по подобие на Европа, като в приетия през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство са разграничени някои действия по събиране на доказателствата и привличане на експерти за тяхното изследване и оценяване. Като начало за прилагането на специфичните криминалистични методи у нас се приема 1907 г. през тази година е приет новия Закон за столичната полиция, към която се изграждат бюра за идентификация. Откриват се и лаборатории по антропология и дактилоскопия. През втория етап от развитието редица българи-криминалисти специализират в европейските страни – Германия, Швейцария. У нас също пристигат специалисти – криминалисти от Виена, като с тяхно съдействие през 1926 г се правят редица подобрения, с които се усъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава Централна адресна служба. Започват да се развиват и криминалистичните експертизи. През този период България става член на Интерпол – Международна организация за борба с международната престъпност. През 1951 г. България напуска Интерпол. Възстановила е членството си м.ноември 1989 г. и е член и в момента. През този етап Кр носи белезите на Западноевропейската – акцентира се върху криминалистичната техника, без да се засяган тактиката и методиката. Първите лекции по криминалистика е водил проф. Никола Саранов през 1929г. Следващи изявени преподаватели са проф.Иван Гарелски, проф.Цеко Цеков и др.
Криминалистика – понятие. Тя е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с развитието и разследването на престъпленията, а в определени граници и тяхното предотвратяване. Кр се отличава с някои особености :
- тя не е нормативна наука, няма собствена нормативна база, а почива изцяло на НПК;
- използва знания от наказателния процес, наказателното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, естествените и технически науки;
- Кр съдейства за усъвършенстване на наказателно-правната нормативна уредба
- създава предпоставки за практическо използване постиженията на НТП в правораздавателната и правозащитна дейност.
Тези знания, които се разработват от Кр се използват, както в наказателното производство, така и в други области.
Основни принципи на Кр – законност, обективност и изчерпателност.
1. Законност – дейността, свързана с разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията е съобразена със закона – НК и НПК.
2. Обективност – извършва се паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването, с помощта на повече независими методи.
3. Изчерпателност – да се даде отговор на всички въпроси, да се проверят всички версии, като се изследва цялото отражение на престъплението върху действителността още преди унищожаването на доказателствата, с цел установяване на обективната истина.
Връзки на Кр с другите науки. Тези връзки са твърде всеобхватни и динамични. Най тесни те са с наказателния процес, освен по въпроса с доказването и с относимостта на доказателствения материал, а така също и в събирането и проверката на доказателствата. Най-важната връзка е с наказателното право и нормите на НК. Те са теоретична основа на Кр, които намират отражение при изграждане и проверка на версиите, при планиране на досъдебното производство, при приложението на криминалистическата техника и тактика пи разследване на престъпленията.
Връзките с криминологията се проявяват при изучаване причините и условията спомогнали за извършване на престъпленията и възможностите за тяхното предотвратяване.
Психологията и логиката също спомагат да се разработят някои въпроси в тактиката ( т.н. психологически контакт с лицата, които се разпитват; при очна ставка; при разпознаване на живи лица и трупове).
Логиката се използва при изграждането на версии – анализ, синтез, индукция, дедукция, аналогия, при планиране на разследването.
Кр е свързана и със съдебната медицина и съдебната психиатрия – задължително е присъствието на съдебен лекар при оглед на труп и последващия вътрешен оглед (аутопсия), при изследване на следи и веществени доказателства от биологичен произход. Съдебната психиатрия има значение при разпит на лица, относно тяхната оценка на даваните показания, оценка на някои патологични фактори, които оказват влияние върху “почерка” на дадено лице и др.
Особености на Кр :
1. Тя изучава процеса на отразяване на престъплението върху обективната среда, възникване на следите и други веществени доказателства.
2. Дава средствата и препоръките за откриване, фиксиране, изземване и изследване на материални следи и други веществени доказателства.
3. Определя тактическа организация на разследването и
4. Методиката на разследването на отделните видове престъпления.
Предмета на Кр постепенно се разширява поради :
- интегрирането й с наказателните и частни науки;
- потребността от криминалистични знания;
- необходимостта от съответствие между тези знания и нивото на престъпността.
Система на Кр. До скоро се приемаше че системата на Кр включва криминалистическа техника, тактика и методика на разследване на отделните видове престъпления. Тази система не се отрича, но трябва да се уточни, че Кр обхваща :
- въпроси от общата теория на Кр;
- криминалистическа техника – откриване, фиксиране, изземване, изследване и оценка на доказателствата;
- трасология – учение за следите;
- криминалистически експертизи;
- криминалистическа тактика;
- методика на разследване на отделните видове престъпления;
- криминалистическа профилактика.


3в. Идентификация на човека по признаците на външния му вид. (словесен портрет)

При извършване на различни престъпления, за целите на разследването при издирване на лица с неустановена самоличност (пострадал, уличен, трупове и части от тях) се използват теоретични разработки за идентификацията. Всеки човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са строго индивидуални и характерни само за дадения човек. Признаците на външността на човека са използвани от края на 19 век от Алфонс Бертион. Той е предложил методиката за тези признаци, наречена от него “словесен портрет”. В основата на тази методика лежи система от правила за подреждане и описание на най-характерните и устойчиви признаци на външността на човека, с помощта на специална терминология. Разработената от Бертион методика е използвана предимно за разкриването на престъпления. Професор Райс от Лозанския университет разработва нова методика, на база на тази на Бертион. Тя също е усъвършенствана, но в основата си се е запазила.
Признаците на външността са разпределят в 4 групи : - общи физически; -анатомични; - функционални и – съпътстващи.
- Общи физически – пол, възраст, телосложение и антропологични черти на външността на човека;
- Анатомични – свързани са с костно-хрущялната структура – размери, форма, положение на отделните части на тялото;
- Функционални – осанка, походка, жестикулации.
Тези трите са присъщи на самия човек, затова се наричат – собствени.
- Съпътстващи – облекло, предмети, с които си служи и носи.
Към първите три групи се отнасят и т.н. особени белези – отклонения от нормалния строеж и привичните движения на тялото (срещат се рядко при човека). Някои от тях са по рождение, а други са придобити по-късно. Възможността едно лице да бъде установено по външни признаци се обуславя от обстоятелствата, че съвкупността от тези признаци е строго индивидуална, неповторима и присъща за всеки човек, на даден етап от неговото развитие и не се повтаря при други хора.
За индивидуализацията на човека спомага и устойчивостта на признаците на външността в границите на определено време. Най-устойчиви са анатомичните признаци, защото в основата им е костно-хрущялната структура – размери и форма на лицето, контур на носа, веждите и т.н. По-малко устойчиви са тези, на основата на меките тъкани – устни, брадичка. Относително устойчиви са функционалните признаци – съвкупността им понякога е напълно достатъчна за идентификация, но те се поддават и на изменение и подправяне.
Значението на всеки признак на външността за идентификация на човека зависи не само от неговата устойчивост, но и от честотата на повторяемост в различните хора. Колкото по рядко се среща един признак, толкова по-голямо значение има за индивидуализацията на човека и толкова по-малко признаци са необходими за съвкупността от признаци. Това са различни аномалии в строежа на човешкото тяло.
Признаците на външния вид оказват съществена помощ оказват, тъй като по тях могат да се направят изводи за пол и възраст, за размер на отделните части на тялото, привички и т.н. Общите физически, функционални и анатомични признаци на външността се описват със специална терминология. Въвеждането на единна терминология улеснява оперативните и следствените работници да разбират описаните признаци и да си съдействат при издирване и идентифициране на престъпниците. Описанието трябва да е пълно и последователно.
Пълнота – подробно описание на всички възприети признаци. Това намира приложение при издирване на неизвестен извършител на престъпление, УТНС. Обема на признаците зависи от целите за които се съставя описанието, дали има и други нагледни средства – снимки.
Последователност – описване на общите физически, а след това – на анатомични и функционални признаци, особените белези – аномалии и накрая съпътстващите признаци.
Признаците се използват за установяване на лица, избягали от местопроизшествие, от места за лишаване от свобода, безследно изчезнали.
Описанието на признаците на външността започва с общите физически признаци, които характеризират човека като цяло – пол, възраст, телосложение, охраненост и общи черти на външността.
Следват анатомичните – размер, форма, контур, положение, симетрия и цвят на частите на тялото. Главата съдържа най-много и с най-голяма значение анатомични признаци – форма и размер на главата, отделни части на лицето (нос, устни, очи, вежди, зъби, брада, уши, кожа). Характеристика на тялото – обхваща шия, рамене и отделни части на тялото.
Функционалните признаци са свързани с анатомичните, като се явяват и израз на състоянието (психично) на човека, социално положение. Те характеризират и особеностите на условно-рефлекторния апарат – осанка, походка, мимики, жестикулации.
Особените признаци, възникват под въздействието на болест, нарушаване целостта на крайниците, заекване, татуировки. Те също са донякъде устойчиви и индивидуални и предизвикват съсредоточеност на вниманието.
Източници на информация за признаците на човека :
- показания на свидетели;
- показания на уличения (заподозрения);
- фото- , видео- , киноснимки;
- различни видове следи от ръка, крак, зъби;
- картотеки на наказателна регистрация и медицински заведения.
Голямо приложение, като източник на информация има вероятностния метод (за лицата, които би трябвало да са възприели факти свързани с престъплението) и метода на мисловна реконструкция (възстановява се разследваното престъпление, като се анализира механизма на протичането му и се очертава отражението на престъплението върху обществения ред)
Методика за описване на признаците на външността на човека. Създадена е от Алфонс Бертион. Според тази методика, признаците на външния вид са в определена система, която предполага всяка част на главата, всяка особеност на лицето, да се фиксира с точни буквени обозначения, от което се съставя формула на лицето. Това налага използването на общи наименования, определена последователност, конкретност, пълнота.
Рисуван портрет – съставя се от художник портретист, който слушайки показанията при разпита, прави обща щрихова скица на лицето. Ако скицата съвпадне с показанията, може да се използва при издирването.
Съвременни методи.
“Компюскеч” – компютърна система за съставяне на портрет по описание, на лица от всички полове, раси и антропологични типове. Създателите на програмата гарантират нейната прецизност и бързодействие.
Фото-робот – негов автор е Пиер Шабо. Предимство на този метод е, че на човек е трудно да даде обяснение за възприетото, но може да посочи издирваното лице от предложени снимки. По представени снимки на три области от човешката глава – 1.чело-коса; 2. вежди –очи; 3. устни-брада, в хода на разпита се съставя портрет на лицето. Това става на няколко стадия:
-показване на снимки и отделяне на избраните от свидетеля (обвиняемия)
-монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа
-ретуширане на изградения образ от художник, на база допълнителните данни от разпита.
-нови корекции на фото-робота.
Фото-робота има два недостатъка – не може да се осигурят достатъчно варианти на образа и не е лишен от субективизъм, при ретуширането от художника.
“Айдентит” – на база на 40 000 фотографии на лица от цял свят е съставен комплект от схематични изображения върху 525 диапозитива, с изображения на общата форма на лицето, на отделни негови части или отделни особености. Диапозитивите са с буквено-цифров шифър. Всеки полицай в САЩ има комплект от диапозитивите и може да състави портрет на лицето.
“Фотофит” – създател Жак Пенри. Този метод е на принципа на фото-робота, но използва снимки с високо качество, с характерни черти на главата (169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа уста и т.н.). при тяхната комбинация се получават около 5 000 000 синтетични образа.


4в. Криминалистически методи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване, изследване и оценка на доказателства.

Откриване на доказателства. Свързано е с подбор, анализ и оценка на наличните данни с доказана стойност и проверка на изградените версии. Този процес е свързан с редица трудности, поради противодействие на извършителя на престъплението, външните фактори и самата отдалеченост във времето от момента на извършване на престъплението до разследването. При откриването на доказателствата се използват няколко метода, най- често следните :
- вероятностния метод – свързан е с изграждане и проверка на система от версии, относно време и място на престъплението, механизъм на възникване на доказателствата, тяхното повреждане и унищожаване.
- инструментален метод – изразява се в използването на редица технически средства за откриване на следи и веществени доказателства. Техническите средства, които се използват, зависят от характера на престъплението и местопроизшествието.
- метод на мисловната реконструкция – той е във връзка с първите два метода, но и с наличните данни по делото.
След откриване на доказателствата, следващата задача е запазването им. Вземат се неотложни мерки за запазване на доказателствата от редица външни условия и вътрешни процеси, така,че да могат да се използват по-късно.
Фиксиране (закрепване) на доказателствата. То се прави с цел на тях да се придаде доказателствена сила, да се превърнат в съдебни доказателства.
Начини за фиксиране :
- съставяне на протокол за извършеното следствено действие (чл.100 НПК). Съдържание на протокола – 1.уводна част (време на започване, място, участници, метеорологични условия); 2.описателна част (всички извършени действия и резултати); 3. Заключителна част (подписи на участниците).
- фото- , видео-, кино-, фонофиксация (при разпит, очна ставка). Видове снимки - ориентиращи (общи); обзорни (само местопроизшествието), възлови (отделен участък), детайлни (отделна следа). За детайлната снимка се препоръчва мащабния способ (поставяне на линийка на същата плоскост), за да може всеки да придобие реална представа за следата. Снимките се поставят в албум и се прилагат към протокола.
- следствен експеримент – опитни действия.
- графическа фиксация – скици на местопроизшествието.
Изземване на доказателствата – действия, чрез които се осигурява възможност доказателствата да бъдат използвани и приобщени съм делото, като се съблюдават някои основни тактически изисквания :
- към изземване се пристъпва едва след фотографиране на доказателствата;
- изземването да се осъществи едва след като се установи връзка на следите и другите доказателства с местопроизшествието и престъплението.
- когато размера на обекта позволява, се препоръчва да се изземе следата, заедно с обекта, върху които се намира. Когато това е невъзможно се извършва непосредствено изземване.
Изследване на доказателствата – представлява познание на тяхното съдържание от органите – съд, следствие, дознание. Изразява се в проверка на достоверността на тези фактически данни, които съставляват съдържанието на доказателствата, както и установяване съгласуваност на дадено доказателство с други такива по делото. Доказателствата се изследват от компетентен орган по разследването, а когато се иска прилагане на специални знания от науката, изкуството и техниката - се възлага на експерти (чл.117 НПК). Тук също има някои тактически изисквания :
- комплексност – изследване с всички допустими правни способи
- своевременност – изследване преди да настъпи опасност от повреда и унищожаване на доказателствата. Това налага някои действия да се извършват неотложно (оглед).
- изчерпателност – изследване на всички доказателства, независимо каква информация съдържат.
Оценка на доказателствата. Това е процес по установяване тяхната допустимост наличие и характер на връзките между доказателствата и значението им за откриване на обективната истина.


5в. Наказателна регистрация

С възникване на наказанието, възниква и наказателната регистрация (НР). Първоначална форма на проявление на НР е антропологичната регистрация – създадена през 1882 г. от Алфонс Бертион. Тя се основава на съотношението на размера на костите на човека през живота му и се изразява в регистриране на частите на тялото. У нас се въвежда в началото на 20 век. Осъществява се, като в съответни карти се нанасят данни за 11 признака – години, ръст, телосложение, цвят на очи, цвят на коси, особени белези и др.
НР е научно обоснована система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя подпомага следствие, съд, разследващи и оперативни органи при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпления. НР се води само от органите на МВР, на принципа на законосъобразност, обективност, пълнота, секретност, защита на личните данни
Основни методи на НР – описание, дактилоскопиране, фотографиране. В зависимост от характера и целите, данните на НР се подреждат в хранилища, картотеки, албуми, следотеки и др. С тях си служат оперативни, следствени, съдебни, експертни органи. Получените от НР данни се използват за установяване на лица и предмети, за издирване на безследно изчезнали, идентифициране на ТНС и за други обстоятелства.
Главен обект на НР са лица, срещу които е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, изчезнали лица, УТНС, предмети, вещи с неустановен собственик, огнестрелни оръжия, куршуми, гилзи, иззети от местопроизшествието.
Основни изисквания са обектите да са материални, да са във връзка с престъплението, да притежават съвкупност от общи и частни признаци за индивидуализация, да подлежат на класификация по ред, вид, група, подгрупа.
Нормативна основа на НР – ЗМВР, ЗЗЛДанни, Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, Инструкция за система АФИС.
Видове НР.
1.Поименна регистрация – попълват се поименни карти. Те съдържат – трите имена, дата и място на раждане, адрес, националност, професия, семейно положение, съдимост (ако е осъждан – по кой член), пръстов отпечатък от палеца на дясна и лява ръка, данни за особени белези, регистрационен номер. Към тези картотеки има допълнителни – прякорни картотеки.
2.Най-голяма значение има дактилоскопната регистрация. Още древните грънчари чрез пръстовия си отпечатък са се подписвали върху изработените от тях съдове. Китайците – също. През 18 век поляка Йоханес Поркинон изгражда основна система за класификация. Сър Уйлям Хершъл установява закономерност в отпечатъците на туземците. През 1894 г. Франсис Галтон издава първата книга на тази тема “Пръстови отпечатъци”, в която посочва ,че няма два еднакви пръстови отпечатъка. Херман Вилкер установява устойчивостта на отпечатъците. Така дактилоскопията измества антропометрията и става единствено средство за идентификация. През 1902г. във Виена и Дрезден също се въвежда дактилоскопната регистрация. От 1914г. всички европейски държави и САЩ прилагат само дактилоскопната система. В България регистрацията започва от м. І.1909 г. За целта на специални бланки се нанасят отпечатъци от дясна и лява ръка, а на обратната страна – снимка, възраст, имена, очи, белези, родители, адрес. Ръцете се намазват с печатарско лепило.
През 1925-1927 г. започва подготовка на наши специалисти по европейски образец. За целта Хайденфелт, Ничш (полицаи от Виена) оказват съдействие. Те подготвят експерти за полицията. През 1927 г. се извършва първото разкриване на престъпление у нас, чрез отпечатък.
Днес дактилоскопната регистрация е най-ефективната система от всички видове регистрации. До 1952 г. регистрацията се и извършвала по петопръстната система, а от тогава до днес – по десетопръстната. Пръстовите отпечатъци се снемат върху карти с 10 полета – по 5 в ляво и дясно + контролни отпечатъци. На база на тях се извежда основна и допълнителна формула (само тогава, когато върху 10-те пръста има кръговидни папиларни изображения). В практиката трите вида папиларни изображения се срещат най-често смесено. Тогава се извежда и допълнителна частна формула. За целта трите вида изображения (примковидни, дъговидни, кръговидни) се разпределят в 9 групи :
- дъговидни папиларни изображения се бележат с индекс 1 (първа група),
- примковидните се бележат с индекси от 2 до 6, като 2 е за радиални примковидни папиларни изображения, а 3,4,5 и 6 – за лунарните такива. Този индекс е съобразно броя на линиите, които се пресичат от линията на Галтон.
- кръговидните папиларни изображения се обозначават с индекси 7,8, и 9
Дактилоскопната формула е дроб с числител индекси на дясна ръка в поредност от палеца към кутрето и знаменател – индекси на лявата ръка също от палеца към кутрето.
Десетопръстната дактилостопна регистрация позволява както идентификация на извършителя, така също и установяване самоличността на живи лица и трупове, които вече са регистрирани. От 31.01.1991 г. система АФИС е въведена у нас. С нея всяко лице може да се установи за 30 сек., ако в системата има информация за него. Централния компютър е в НИИКК, а в РДВР и ГКПП са монтирани скенери, върху които проверявания поставя ръка. В масивите има и идентификационни отпечатъци, намерени на местопроизшествия на неразкрити престъпления. При дактилоскопната регистрация се вземат 15 признака.
3.Регистрация на БИЛ – те същи се регистрират в МВР, с цел издирване. Регистрирането на БИЛ се извършва веднага след получаването на сигнал. За целта се попълва се карта по образец с данните – трите имена, прякор, дата и място на раждане, социален произход, образование, занятие, месторабота, семейно положение, последен адрес, дата на получаване на сигнала, от кого е получен, дата на изчезване, кога за последно е видяно БИЛ, друг път издирван ли е, особени белези, снимка.
4.Регистрация на ТНС. Свежда се до събиране на информация за БИЛ. Двете са свързани помежду си. Данните за ТНС се сравняват с данни за БИЛ. Ако те съвпадат, то личността на ТНС се счита за установена и двете карти се събират. Данни, които се попълват при регистрация на ТНС – време и място на намиране, пол, националност (по външен вида), кога е настъпила смъртта, подробно описани е на характерните белези, ръст, възраст, очи, коса, липса на крайник, дрехи, анатомични аномалии, вещи, документи. Трупа се фотографира ( по правилата на опознавателната фотография) и дактилоскопира. Ако е минало много време от смъртта, дактилоскопирането е трудно и се използват специални методи - потапяне в гореща мазнина (за разложени трупове) или потапяне в сапунена вода ( при мумифицирани трупове – за да се отпусне кожата).
Регистрация на отделни вещи – регистрират се вещи, които са откраднати, изгубени, намерени, за които се предполага, че имат връзка с престъплението. Тяхното фиксиране става чрез описани в съответни карти, в който се отразява тяхната форма, размери, качество и др. индивидуализиращи признаци. Тези карти се подреждат по азбучен ред, според наименованието на вещите.
Регистрация на лица, чрез фотоснимка – началото на тази регистрация е от 1884 г. Създадена е от Алфонс Бертион (френски криминалист). У нас тя е въведена през 1908г. Създават се фотоалбуми – картотеки, със снимки на лица (извършители на престъпления), направени по метода на сигналитичната фотография. Тези фотоалбуми имат значение при разпознаване по снимки, а също и при експертиза за идентифициране на лице по снимка. Фотоснимките се класифицират според вида и състава на престъплението и начина на извършване.
Регистрация по вида на престъплението – този способ спомага да се регистрират лица, които са извършили нееднократно еднородни престъпления. При извършване на всяко ново, еднородно престъпление по еднотипен начин, издирвателните и следствени органи първоначално насочват разследването към вече регистрирани лица.
Национална балистическа гилзотека и куршумотека – тя е изградена към НИИКК – МВР и представлява сбирка от обекти, свързани с употребата на огнестрелно оръжие от неразкрити престъпления. Обектите, които се подреждат в тази колекция могат да бъдат – куршуми, гилзи, и части от тях, както и образци за сравнително изследване.
Създаването на националната гилзотека и куршумотека цели централизирано изследване на обекти от различни местопроизшествия, с цел разкриване на тежки престъпления, чрез идентифициране на оръжието, от което е стреляно. Успоредно с това тази колекция дава възможност за сравнително изследване на незаконно притежавано оръжие, иззето от заподозрения, уличения, обвиняемия, както и на случайно намерени при огледа на местопроизшествието куршуми и гилзи. Колекцията се съхранява в специални метални шкафове. Всеки обект се вписва в дневник, в който се нанасят съответните данни. Куршумите и гилзите се поставят в кутийки, разделят се по калибър и система на оръжието. Някои от данните могат да се обработят по електронен път. Правят се и детайлни снимки на по-характерните идентификационни признаци на обектите.
Балистични колекции от оръжия и боеприпаси – те се създават както на национално, така и на регионално равнище. В тях се съхраняват различни марки и системи огнестрелни оръжия, които служат като образци за определяне груповата принадлежност на скрито или неизвестно инкриминирано оръжие, от което е стреляна на местопроизшествието, както и на боеприпаси, които са използвани от стрелящия. Използването на тези колекции е успоредно със специални каталози от фирмите –производители на оръжие и боеприпаси. Подреждането на оръжията става по няколко призната :
-по предназначение – бойно, ловно, спортно;
-по релефа на канала на цевта – нарезно и гладкоцевно
-по калибъра – мало-, средно- и голямокалибрано.
-по броя на зарядите – едно- и многозарядно.
-по начина на произвеждане на стрелбата – автоматично и неавтоматично.
Боеприпасите се подреждат по вид, калибър, година на производство и страна-производител.
При изграждането на тези колекции се използват различни възможности. Обикновено липсващите модели и системи оръжия се предоставят за колекцията, след приключване на наказателното производство и постановяване на присъдата. Получават се от специалните служби на МВР и МО.
Колекции от автомобилни гуми, фарови стъкла и заключващи средства.
Извършването на трасологични и технически експертизи е свързано с изследването на различни обекти, открити на местопроизшествието. Особено големи трудности се срещат при извършването на експертизи на обекти, които имат едно и също предназначение, но технологично се произвеждат с различни външни признаци и форми.
За определяне на груповата принадлежност на гумите, по оставените от ходовата част на МПС следи, върху тяло, дрехи, пътно платно, се използва общия вид и размера на следата и рисунъка на протектора. Успоредно с тези колекции се използват и каталози, отпечатани от фирмите производители на тези гуми. При ПТП с неизвестно МПС, често остават парчета от стъкла от фарове и габарити. Колекциите от тях се използват за определяне на груповата принадлежност на инкриминирания обект, чрез установяване на цялото по неговите части.
Колекциите от брави, катинари и други заключващи средства са предназначени за бързото определяне на серия и № на обекта на изследване, фирма производител, като за целта в колекцията има дублиращ екземпляр , на който е направен напречен разрез за улесняване на експертите-криминалисти, при изучаване на устройството на инкриминираното заключващо средство, преди да се пристъпи към отваряне и разрязване.
Колекции от наркотични вещества, лекарствени средства, растения, цигари и др. Тези колекции улесняват експертите при предварителния оглед и при определяне вида и произхода на инкриминираните обекти. При наркотиците са възможни различни начини на приготвяне и опаковане на един и същ продукт, които характеризира не само произхода, но и канала, по който те се пренасят. За наркотика “Екстази” са познати над 100 вида марки. По тази причина колекциите се групират по вид, чистота, цвят и начин на пакетиране.
Така се подхожда и при колекциите от лекарствени средства, при които едно и също лекарство се таблетира и опакова от производителите по различен начин.
Колекциите от цигари и цигарени кутии, служат за определяна на завода и страната производител, партидата на производство, както и особеностите на хартията, филтъра и качеството на тютюна.
Колекцията от растителни видове се изготвя под формата на хербарии, които си подреждат в специални каталози.
ДНК – регистрация. Великобритания първа в света през 1996 г. проведе ДНК регистрация. У нас тя е въведена от 01.05.2005 г. и е регламентирана в ЗМВР. ДНК регистрацията е информационен масив от ДНК профили на лица, извършили престъпление. Определянето на ДНК профилите, тяхното съхраняване и използване се осъществява от Националната ДНК лаборатория към МВР. Изземването на биологичен материал от лица, които подлежат на ДНК регистрация се извършва на територията на цялата страна, с помощта на специални комплекти, които осигуряват прецизност и защита на донора. Техническото изпълнение се осъществява чрез вземане на натривка от устната кухина или на определен брой косми от главата на човека. От този биологичен материал се определя ДНК профила на лицето и се записва в базата данни чрез уникален, генериран и контролиран от регистрационната система номер. При вземане на сравнителен биологичен материал се попълва формуляр, който съдържа данните на регистрираното лице – трите имена, националност, № на ЛК, пол, ЕГН, етническа принадлежност. Някои от тези данни се използват при обработката на експертните резултати, с които се увеличава многократно идентификационната стойност на извършения сравнителен ДНК анализ.


6в. Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика. Откриване, фиксиране, запазване и изземване.

Съдебната балистика е – система от правила и знания за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Съдебната балистика е раздел на криминалистическата техника и заема самостоятелно и много важно място в криминалистиката.
Значение на съдебната балистика:
- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.;
-осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие;
- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми чрез извършване на съдебно - балистична експертиза, а когато това не е възможно- да се определи груповата му принадлежност;
Откриване на оръжието: то е една от основните задачи при огледа, претърсването и изземването и при личния обиск. За откриването на оръжието се използват три основни метода.
1.Вероятностен метод – при този метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Тук се взема пред вид нормалното протичане на процесите при изстрела, закономерната реакция на извършителя и обусловените от конкретните условия възможности за укриване на оръжието и попадането на куршумите и гилзите.
2.Мисловна реконструкция -този метод почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Чрез този метод се анализира механизмът на извършване на престъплението, а от там и местонахождението на оръжието и боеприпасите.
3. Инструментален метод – изразява се в използването на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др.
Фиксиране – извършва се два начина:
1.Протокол за извършване на съответното следствено действие - в него се описва разстоянието между два постоянни ориентира където се намира оръжието, положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, посоката на цевта и положението на боеприпасите, оръжието заредено ли е или не, положението на предпазителя, на затвора. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, образец, система, калибър.
2. Фотографска фиксация- тя дава възможност за нагледност, чрез нея се постига бързина, пълнота и обективност на информацията. Въз основа на детайлните снимки могат да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки може да се получи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.
Запазване- изразява се в запазване на оръжието и боеприпасите и на образуваните признаци в състоянието в които са открити; запазване на следите от ръце, от биологичен произход и други върху оръжието.
Изземване- извършва се при спазване на следните правила:
- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието в което са открити;
- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;
- запазване на следи от ръце, биологичен произход и други върху оръжието. Оръжието се поема в тези места, където не могат да се образуват следи от ръце. Отворът на цевта винаги трябва да сочи нагоре, за да се запазят намиращите се в нея частици свързани с произведения изстрел;
- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци;
Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола и фотографската фиксация и преди извършването на оценка на местопроизшествието и обектите намиращи се в определена връзка и зависимост с оръжието и боеприпасите.

7в. Учение за следите ( трасология ).

Понятие за следа – материално, фиксирано отражение на признаците на един обект върху друг обект, в резултат на взаимодействие между тях, при извършване на престъпление и свързаните с него обстоятелства.
Предмет на трасологията са не всички видове отражения, като сигнали- носители на информация за извършеното престъпление, а само един определен вид следи – тези в трасологическия смисъл на думата. Всяко изменение в обстановката на престъплението, всяко възприятие – мисловен образ в съзнанието на човека, следва да се отделят от следите, които са обект на трасологията.
Трасологията се занимава само с един определен вид следи – отраженията в материалния свят. Следообразуващият обект отразява своите свойства върху следовъзприемащия обект. Характерно е, че взаимодействието може да е пряко (от ръка, крак, зъби) или опосредствено – чрез използването на технически средства (при взлом). Въз основа на следите може да се идентифицира следообразуващия обект или поне неговата групова принадлежност. По следите могат да се установят важни обстоятелства – посока на движение и оттегляне, съучастници, място на пребиваване. За да се обясни точно механизма на образуване на следите, освен причинната връзка е необходимо да се установи и действието, което е причинило образуването на следата. Установяването на връзката между двата обекта, има отношение към важни въпроси. Например при експертната криминалистична регистрация, без установяване на причинната връзка между взаимодействащите обекти, не може да се реши основната задача на експертната криминалистична идентификация – установяване тъждеството на следообразуващия обект, въз основа информация от следата.
Следата е била обект на внимание още от древността, но като начало на трасологията се приемат изследванията от втората половина на 19 век – австриецът Ханс Грос издава “Ръководство на следователя”, което съдържа пълна характеристика на следите.
Видове следи.
В зависимост от броя и характера на движението следите могат да бъдат представени като – статични и динамични. Статичните следи са образувани при едно движение в една посока. Статичната следа се образува само в определен участък от повърхността на следовъзприемащия обект, в момента на прекратяване на движението между двата обекта. Формирането на статичните следи е от взаимодействието на два обекта със следните характеристики – извършване на механично движение на следообразуващия обект или насрещно механично движение на двата обекта. От това движение двата обекта влизат в плътен контакт. Предизвикват се изменения, постепенно силите се уравновесяват, движението между обектите се прекратява и в резултат на това се формира следата, като веществено отражение на свойствата на следообразуващия обект. Следата е статична, тъй като се образува, когато и двата обекта са в абсолютен покой. Следите при удар и натиск са типични статични следи. Те отразяват формата, релефа, размера + някои частни идентификационни признаци. Анализа на механизма на образуването на статичните следи има практическо приложение за определяне характера на взаимодействието, за установяване на начина на използване на следообр. обект, за определяне рода и вида на следообр. обект, за определяне на неговата контактуваща част, за определяне на посоката на движение (следа от крак), за изясняване положението на престъпника и жертвата и др.
Динамични следи. Образуват се при движение в различни посоки. Времето на контакта е краткотрайно и отражението на външния строеж не е пълно. Те не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност. Динамичните следи заемат по-голям участък върху следовъзпр. обект, защото са от няколко момента на движението на обекта, като контактуващата повърхност на следообр. обект се отразява няколко пъти върху контактуващата повърхност на следовъзприем. обект ( рязане с ножовка, плъзгане с шейна). Динамичните следи отразяват последователно и неколкократно контактуващата повърхност на следообр. обект. Тези следи не винаги отразяват всички налични признаци на конт. част на следообраз. обект, но позволяват да се получи информация за характера на взаимодействието между обектите, за рода и вида на следообр. обект, за начина на извършване на определени действия от извършителя, а и за някои частни признаци на релефа на следообр. обект.
Според начина на възприемане от следовъзпр. обект, следите биват обемни и повърхностни. Обемните следи отразяват трите измерения – дължина, ширина, височина на контактната повърхност на следообр. обект, респективно обемното изменение върху следовъзпр. обект.
Предпоставки за образуване на обемни следи :
- следовъзпр. обект трябва да е пластичен. Колкото по-дребнозърнеста е структурата му, толкова по ясна е следата.
- способност да се запазят измененията в следовъзпр. обект.
Повърхностни следи – не предизвикват изменение в следовъзпр. обект. Образуват се чрез наслояване върху следообр. обект на частици (цветни и безцветни) и отслояването им върху следовъзпр. обект. Повърхностните следи също имат известна обемност, поради “обема” на отслоените частици.
Локални и периферни следи. Локалните се образуват в границите на контактуващата повърхност на обекта, а периферните – извън тях. Локалните са типични следи-отражения, а периферните не съдържат информация за предмета, а само за контура му. Периферните следи се срещат най-често при следа от крак.
Според възможността да бъдат възприети, следите биват слабо видими и невидими.
Според начина по който са оставени – от физическо, химическо, биологическо взаимодействие.
Всички изменения на местопроизшествието, в резултат на извършеното престъпление са следи в широкия смисъл на думата.
Идеални следи – това са отражения в съзнанието на човека. Това е мисловен образ образуван в резултат на въздействалите по време на престъплението обекти , процеси, явления. Те не подлежат на унищожаване и повреждане. Тези следи са зависими от индивидуалността на човека, моментното здравословно и психично състояние, което води до различно възприемане от различните хора, на едни и същи факти. Идеалните следи не бива да се разглеждат откъснато то следите-отражения и от следите в широкия смисъл на думата.


8в. Следи от ръце.

Следите от ръка позволяват да се установи личността на извършителя на престъплението, а също така и някои други обстоятелства. Практическото значение на тези следи се определя то няколко фактора :
- те се срещат твърде често в практиката, поради функционалното значение на ръцете;
- образуването на тези следи не е свързано с характера на престъпленията
- по тези следи може са се установи лицето, което се е намирало на съответното място;
- поради анатомичния релеф на следите, могат да се открият идентификационни признаци.
В Европа сравнително късно се открива значението на тези следи. Първите, открили значението на следите от ръце за идентификацията на лицата са Марчело Манпичи (1690г.), Йохан Кине (1860г.). През 1930 г. губернатора Уйлям Хершъп откривайки зависимост и класификация на папиларните изображения, въвежда сред туземците поставянето на пръстови отпечатъци върху документи.
В България дактилоскопията се развива късно. През 1903г. започва да се вземат отпечатъци от извършители на престъпления. Първите експертизи се правят през 1925 г., когато у нас идват австрийците Хайденфелт и Ничш – специалисти-криминалисти.
Анатомичен строеж на кожата – състои се от три слоя – епидермис, дерма, подкожен пласт. В дермата на дланите и ходилата се намират снопчета влакна с различна форма (папили), които се вдават в епидермиса. По другите части на тялото няма такива папиларни линии (изображения). Те образуват различни фигури – примка, дъга, овал, различни за всеки индивид, което дава възможност да се използват за идентификация. Освен тях върху кожата са и порите на пото-мастните жлези, които отделят пото-мастен секрет. Върху дланите и ходилата има най-малко потни жлези. Където има папиларни линии, няма мастни жлези. Мастния секрет се отделя от други места върху кожата и попада върху дланите при докосване на тези места. Пото-мастния секрет е фактор за образуването на тези следи.
Морфологичен строеж на кожата – състои се от : - папиларни линии; - флексорни линии (получават се при сгъване на дланта); - бели линии (бръчки), които са разположени вертикално и успоредно на пръстите на дланта (те не са устойчиви и се променят при рязко отслабване, болест и др.). Към релефа на дланите се отнасят линии външни интервенции (хирургични или анатомични). Те са съществен идентификационен признак.
Кожния релеф има определени свойства, които са от съществено значение:
- индивидуалност – всяко папиларно изображение е индивидуална и неповторима съвкупност от свойства (по вид, големина и разположение), спрямо пръстите на една и съща ръка и пръстите на различните хора по света.
- устойчивост – кожния релеф на пръстите е сравнително устойчив и се запазва във времето – от 4-6 месец на новородените до края на живота и даже малко след смъртта.
- възстановимост – повреди от механична и химична интервенция, които не засягат втория слой на кожата, намаляват яснотата на кожния релеф, но след не много време папиларните изображения се възстановяват напълно.
- отражателна способност – поради голямата устойчивост на кожния релеф и поради непрекъснатото отделяне на пото-мастен секрет.
- възможност за класифициране – въпреки разнообразието си, папиларните изображения се класифицират в групи и подгрупи. Класификацията се извършва въз основа на формата в централната част на папиларното изображение. Съществуват три вида папиларни изображения :
1. Примковидни (най-често срещани – при около 60 % от хората), които се разделят на две под групи – радиални и лунарни;
2. Дъговидни (най-рядко срещани – около 10 %), с подгрупи – арковидни и палатковидни;
3. Кръговидни (около 30 %), с подгрупи – спираловидни, спирали-охлюви, сложни, смесени.
Следите от ръце могат да се класифицират и като обемни или повърхностни :
- обемните се получават върху обекти с пластичен, дребнозърнест строеж (срещат се сравнително рядко).
- повърхностните – те се образуват при два варианта –
1.) при отделяне на пото-мастен секрет от кожата;
2.) при попадане на течни или прахообразни вещества върху кожата (кръв) и последващото им отлагане върху следовъзпиемащия обект.
Следите от ръка могат да бъдат класифицирани и като :
- видими – образуват се при наслояване и последващо отслояване на цветни вещества;
- слабо видими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които не го попиват (метал, пластмаси);
- невидими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които го попиват (хартия, дърво).
Друга критерии класификация на тези следи е според наличието или отсъствието на движение – статични (само те са годни за идентификация) и динамични (от хлъзгане). Последните не са годни за идентификация, но по тях може да се определи размера и формата на ръката.
Следите се откриват с лупа или невъоръжено око, като за целта обекта се осветява под определен ъгъл с ултравиолетови лъчи или други източници.
Най-голямо значение има въпроса за проявяване на следите. За проявяване се използват физически и химически методи и средства, според цвета на следовъзприемащата повърхност и давността на следите.
- физически методи – опрашване на следата с прахове, опушване със сажди и йодни пари. Проявяването с прахове е най-разпространения метод. За пръв път е приложен от Алфонс Бернион, който и използвал графитен прах. През 1930 г. французина Локар прилага около 30 вида прахове за проявяване. Винаги следва да се има предвид цвета на повърхността – трябва да има контраст между повърхността и праха, които се използва (бял, чер, цветен, флуорисциращ). Праха трябва да е изсушен и ситно смлян. Ако с малко относително тегло се получават незадоволителни резултати. Праха главно се посипва или се нанася с дактилоскопна четка. Използва се и магнитна четка, но само при прахове с феромагнитни свойства. Нанасянето може да се извърши и чрез пулверизатор, след което излишния прах се отстранява. Праховете, които се използват са – алуминиев прах, флуорисцентни прахове, магнитни прахове, бронз, манганов или цинков окис, графит, трижелезен четириокис и др. За опушване се използват – камфорови кристали, които при горене дават фини сажди, колофон, полистирол и др. Опушването се прилага за стари следи (от преди 15-20 дни), върху метални, стъклени или порцеланови предмети. При опушването се разгражда пото-мастното вещество. С йодни пари се проявяват следи върху хартия, дърво, пластмаси, метал, като при този метод се проявяват латентни следи. Парите се абсорбират и химически реагират с пото-мастния секрет, от което се получава жълтеникаво изображение.
- химически методи – прилагат се когато пото-мастното вещество е абсорбирано от обекта, върху който е следата – хартия, текстил и др. Използват се : 1.) разтвор на сребърен нитрат – материала се потапя в него и след това се поставя между два чисти листа хартия. После образеца се облъчва с кварцова лампа и следите се фотографират (за хартия, дърво и др.); 2.) нинхидрин на прах, разтворен в алкохол. Разтвора се нанася върху обекта или той се потапя в него (за порести материали – хартия, текстил). Нинхидрина взаимодейства с аминокиселините и се получава оцветяване. Метода е приложим за много стари отпечатъци (10 години); 3.) разтвор на алоксан – действа аналогично на нинхидрина. При осветяване с УВ лъчи се получава малиново-червена луминисценция. Проявяването при тези методи става бавно – за 24 до 48 часа.
- най-съвременен метод е с радиоактивни изотопи. С цел да не се повреди носителя, проявените следи се фотографират (детайлна снимка)
Изземването на следите става с дактилоскопно фолио (бяло, черно, безцветно – за да има контраст). Използва се и безцветно тиксо, което се подлепва върху бял картон.

9в. Следи от крака.

Първото престъпление, разкрито чрез тези следи е във Франция през 1854г. И тези следи (както следите от ръце), не са в зависимост от характера на престъплението. Тук се прави разграничение между следи от обувка, от бос крак и от крак обут в чорап.
- в обувка – характерни белези са големина и вид на обувката, белези от износване;
- бос крак – големина и строеж на стъпалото, папиларни линии и т.н.
Следите от крак са от голяма значение, тъй като от тях се изяснява : - посоката на движение на извършителя; - дали е сам или със съучастници; -патологични изменения в походката.
Следите от крак имат значение за идентификацията на лице – пряко (от бос крак) и косвено (чрез идентификация на обувката). Следите от крак могат да бъдат обемни и повърхности, което има значение за начина на тяхното изземване. Повърхностните са представени като следи – наслоения или отслоения. Следите от крак биват също локални и периферни, статични и динамични (годни за идентификация са само статичните следи).
Откриване на следи от крак – това става при детайлен оглед на местопроизшествието. Значение има и вероятностния метод, който предполага изграждането на версии на пътя на движение на лицето, места на пребиваване. Друг метод е инструменталния – използват се осветителни тела, живачно-кварцова лампа, оптични прибори.
Фиксиране :
1.) в протокола за оглед на местопроизшествие.
2.) фотографиране – детайлни снимки по мащабния метод (успоредно на следата, на същата плоскост се поставя мащабна линийка).
Когато са открити множество следи – последователно от двата крака, се говори за т.н. “пътечка на следите”. В този случай се прави панорамна снимка по метрическия способ (поставя се дълга метрична лента, успоредно на следата)
3.) графическа фиксация – на няколко сантиметра над следата се поставя стъкло и се прерисува следата, наблюдавана от горе.
Запазване и изземване на следата.
- запазване - напръскване с лак чрез пулверизатор и др.
- изземване - вида на следата определя начина на изземване. За обемни следи се използва :
1.) гипсова отливка - почиства се следата от случайни предмети, залива се дъното, поставя се арматура (две кръстосани пръчици) и се долива останалата част. След втвърдяване на гипса се пристъпва към изземване на отливката.;
2.) восък; 3.) парафин; 4.) полимери.


10в. Следи от зъби.

Следите от човешки зъби се срещат сравнително рядко, но по своето значение те са равностойни на другите следи, защото също дават възможност да се идентифицира лицето, което ги е оставило. Тези следи могат да се намерят върху различни обекти – най-често храни, но и върху тялото на пострадал. Класификацията на следите от човешки зъби е строго специфична, в зависимост от механизма на образуване :
- следи от захапване (статични)
- следи от отхапване (динамични).
Преобладават обемните следи, но съществуват и повърхностни. И двата вида са годни за идентификация. Когато предмета е цялостно отхапан, по оставените следи може да се съди за формата на захапката, ширината на зъбите, междузъбни пространства, липса на зъб и др. Съществуват и следи от захапване комбинирани с плъзгане – те също дават информация за ширината на зъбите и междузъбните пространства.
Откриването на тези следи е изключително трудно. Използват се различни методи :
- вероятностен – изграждане на версии за връзка между извършителя и потърпевшия и местоположението на храните, върху които има следи.
- инструментален – позволява да се разграничат следите от дъби от следи от други травми.
Фиксация – в протокола за оглед на местопроизшествие, плюс фотографиране (детайлна снимка).
Запазване и изземване.
Запазването зависи от характера на следовъзприемащия обект и от вида на образуваните следи. Препоръчва се лесно-деформиращите се предмети да се пренасят в термоси, като преди това се охладят.
Изземване – ако предмета, върху който е следата е с малък размер, се иззема целия. Ако размера не позволява, се прави отливка. Използва се зъболекарски гипс, паста “К”, дентафлекс и др.
Когато следите от зъби са върху човешки труп, се изрязва кожата от трупа, поставя се върху дървена плоскост, като се опъва, за да се избегне последваща деформация. Кожата се консервира в 0,5 % разтвор на формалин.


11в. Други следи от човек – от биологичен характер.

Всички следи от биологичен произход, според Наредба на Министерство на правосъдието, се изпращат за изследване в Катедрата за съдебни експертизи и НИИКК към МВР.
Следи от кръв – при престъпления срещу личността. Намират се върху предмети, дрехи, оръжия и др. Кръвта е течна тъкан, която изпълва кръвоносните съдове и се състои от течна част – плазма, и твърда част – клетки. В плазмата има разтворими белтъци, които се различават и въз основа на тях може да се определи, дали кръвта е на човек или на животно. В червените кръвни телца се намират основни фактори, които определят кръвните групи, а по белите кръвни телца може да се определи пола на лицето. Кръвта извън тялото започва веднага да се съсирва и покрива раната със съсирек. Кръвта, която изтича под налягане от кръвоносните съдове, често увлича и кръвните клетки на повредения орган, от където може да се определи източника на кръвоизлива.
Най-често задаваните въпроси са – дали петното е от кръв; дали е от човек или животно; към коя кръвна група спада; пол на лицето; кой е източника на кървене; потното от новородено ли е или от възрастен.
Откриването на петна от кръв се извършва първоначално с невъоръжено око или с лупа. По формата, големината и положението на петната на местопроизшествието, по дрехите, трупа и т.н., е възможно да се направят медико-криминалистични изводи и да се изградят версии.
Следите от кръв (техния цвят) зависят от времето, което е изминало от получаването им, до откриването. Старите петна се откриват трудно, защото не се различават от повърхността, особено ако тя е по-тъмна. Петната стават невидими и поради умишлено отстраняване. Освен това кръвта бързо се разпада и се унищожават субстанции, характерни само за прясната кръв.
Фиксиране.
1.В протокола за оглед на местопроизшествие се описва големина, форма и място на петното.
2.Фотографиране - на естествено или изкуствено странично осветление. Когато се сливат с основата, се използват ИЧ и УВ лъчи с филтриране.
3.Прекопирване – (скица). Нанасяне върху прозрачна хартия очертанията на петното, без да се повреди следата. Този метод не е така точен, като фотографирането, но се налага да се използва, когато петното не личи ясно върху снимката.
Изземване :
- изпращане на петното заедно с обекта, върху който се намира (забранено е да се очертава петното с пишещо средство)
- ако е върху дрехи, те се подсушават. Всяка дреха се опакова отделно в плик.
Изземване на петна от съсирена, но неизсъхнала кръв ( от дърво, тъкани и др.) – изпраща се целия обект, или ако е голям, петното се попива със суха марля и тя се опакова и изпраща за анализ.
Когато петното е върху големи по размери тъкани, то се изрязва, на около 5 см. от контура му.
Петно от кръв върху човешка глава – съдебно-медицински експерт изрязва сноп коса до корен + друг сноп коса, който не е изцапан с кръв.
Петна върху кожа – изземва се с попивателна хартия или марля, напоени с разтвор на соли. Попива се докато очертанията добре са нанесат върху марлята. Марлята с петното се подсушава и така се изпраща за изследване.
Петна на открита местност – върху дърво (с длето се отнема от дървото).
Кръв върху почва. Сухия пясък не променя серологичния състав на кръвта. Варовика унищожава състава й. Глинестите почви не попиват кръвта, а рохките – попиват. Следователно вида на почвата влияе на кръвта.
Кръв върху лед и сняг. Кръвта се втвърдява бързо и не прониква на дълбоко. Тя се изземва с част от снега, посредством суха марля. Марлята се остава, докато снега се стопи и марлята да попие кръвта. След като изсъхне се поставя в плик или банка. Не се позволява кръвта да се изпраща заедно със снега, защото така кръвта се разпада и не може да се изследва.
Извършителя на престъплението се стреми да заличи кръвта. Съществуват различни начини за заличаване – изпиране със студена вода (тя разтваря петната).
В миналото се считаше, че за да се установи дали съмнителното петно е от кръв, трябва да се обработи с перхидрол (кислородна вода). В този случай петното се покрива с бяла пяна. Но ръждивите предмети също реагират така.
Днес за целта се използват нови методи – разтвор на луминол. Петното се напръсква и в тъмно помещение то “светва” с тъмно син цвят. Старите петна светят по-силно. Този метод е високо чувствителен и дава възможност за фотографиране. Чрез този метод се откриват петна от кръв в тъмни помещения и върху ръждиви предмети. Желателно е метода да се прилага от експерти.
Друг метод е с “бензидин” – този метод се използва само в контролирани лабораторни условия, защото бензидина може да причини рак на кожата.
Изтичаща кръв от човек може да се използва за изследване за наличие на алкохол. От живи лица кръв за експертно изследване се взема само в присъствието на полицай. При вземане на кръв от труп – трябва да е от голям кръвоносен съд.
Петна от слюнка.
Откриват се върху писма, марки ,фасове и др. Слюнката е секрет на слюнчените жлези – 90 % вода + 10 % сух остатък (соли и органични вещества).
Птиалин – ензим доказващ, че петното е от слюнка.
Необходим е сравнителен материал върху чиста и суха филтърна хартия, която след вземане на пробата се изсушава и изпраща. Препоръчва се от същото лица да се вземе и течна кръв.
Задачи при изследване на слюнката: - видова принадлежност; - каква е кръвната група на лицето; - пол на лицето; - ДНК анализ;
Слюнката може да се открие и да се използва за анализ дори след 10-12 години, но при определени условия.
Следи от семенна течност.
Откриват се при полови престъпления и убийства на сексуална основа.
Задачи, които стоят пред изследването :
-дали петното е от семенна течност;
-видова принадлежност - дали петното е от човек или животно
-кръвногрупова принадлежност;
Изследва се с макро- и микроскопско изследване.
ДНК – тест – установяване дали семенния материал съвпада с кръвната проба.
Следи от пот.
Откриват се върху дрехи и др. По тях може да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност. За сравнителен материал се вземат кръв и слюнка от лицето. Изследва се с УВ лъчи и химически методи.
Косми. Откриват се при различни престъпления. По тях може да се установи кръвната група. По ензима и молекулата на ДНК в косъма, които са характерни са всеки човек, може да се определи половата принадлежност. Космите може да се изследват много време след престъплението (изследвана е коса от Наполеон).
Косъмът е продукт на кожата. В зависимост от произхода (мястото по тялото), има различна форма, размер, дебелина и др. морфологични признаци. Косъма се състои от луковица, ципа и кора.
Задачи, които се подставят при изследването :
-дали влакната са косми;
-от човек или животно са;
-регионален произход на човека, от когото са космите;
-отскубнат или паднал е косъма;
-боядисвани ли са;
-кръвна група;
-полова принадлежност на лицето.
За целта се извършва макро- и светлинно микроскопско изследване. С макроизследването се установяват видимите с невъоръжено око признаци – форма, дължина, цвят. С микроизследването се установява неговата структура – кутикулни клетки, пигмент, дебелина. Необходим е и сравнителен материал.
В НИИКК към МВР изследването се извършва с електронно-сканиращ микроскоп, който увеличава обекта 100 000 пъти.
През 1909 г. е направена първата експертиза на косъм във Франция от д-р Балтазар. В България първата експертиза на косъм е през 1938 г.


12в. Следи от оръдия за взлом. Следи от автомобили.

Първото престъпление, разкрито по оставени следи от оръдие за взлом, е през 1890 г. Следите от взлом се образуват, когато за преодоляване на прегради, по установен начин, се използват специално предназначени за целта инструмента :
- за отключване (шперцове);
- технически средства – от ежедневието (клещи, щанги и др.)
Образуват се две основни групи следи :
- следи – отражения на външния строеж на оръдието за взлом;
- следи в широкия смисъл на думата.
- от значение са и съпътстващите следи (стърготини от преградата, частици от тухли и др.)
За да счита даден предмет като оръдие за взлом, следва той да е задължително използван при преодоляване на преградата. Ако в извършителя е намерен шперц, който не е използван – той не е оръдие за взлом.
Тези следи дават възможност да се идентифицира оръдието на взлом и чрез него – извършителя. По тях може да се определи вида на използваното оръдие, начина на извършване на взлома, механизъм на образуване на следата, квалификация на престъпника, разграничаване но действителния взлом от инсценировка.
Тук важи общата класификация на следите, но се прави условно и друга класификация, с оглед начина на въздействие върху преградата : - следи от натиск; - следи от удар; - следи от триене, рязане, пробиване и смесени.
Тъй като броя на предметите нараства с развитието на техниката, те се групират по следния начин :
- инструменти за прерязване и пресичане – триони;
- свредели за дърво или за метал;
- гъши (кози) крак – за каси;
- ломове, крикове, менгемета.
И тези следи, като следите от зъби се откриват трудно, когато са върху трудно възприемащи следи места. При откриването им се използват различни методи:
- вероятностен – свързан е с изграждането на съответните версии за престъплението.
- детайлен оглед;
- инструментален метод – използва се най-често.
Фиксиране на следите – в протокола за оглед, фотографиране (ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Детайлните са най-важни.) При нужда се прави схема на местоположението на следите.
Изземване :
- целия обект – ако е малък.
- за големи предмети – правят се отливки (използва се пластелин, восък, парафин). Най - съвременните използвани за целта материали са – паста “К”, пентафлекс, дентафлекс и др.
Следи от автомобили. Най-често срещани са тези от протектора на гумите. Тези следи могат да са върху различни повърхности – асфалт, почва дрехи, тяло. При ПТП – сблъсък между 2 МПС или МПС с преграда или пешеходец, възникват следи от различни части на автомобила, които не се различават от други следи ( например от взлом). Падналите от автомобила предмети, капки масло и др. също са обект на внимание, но най-характерни са следите от гуми. В процеса на следообразуване се отразява протектора на гумата, по който може да се установи груповата принадлежност и да се идентифицира ако притежава специфични признаци.
Следите могат да бъдат повърхностни и обемни. При повърхностните, фиксирането се извършва чрез фотографиране (чрез мащабна линийка). Следите имат точковиден характер. Отразяването на грайфера се получава при повърхностно замърсяване и последващо отлагане върху настилката, а също така и при внезапно натискане на спирачката – от фините каучукови следи, които се отлагат върху настилката. Те са линейни, но след отпускане на педала следите стават точковидни. Обемни следи се получават върху мека почва.
Фиксирането на следите става, както при човешки крак. При обемните следи от предни и задни гуми се прави панорамна снимка. Измерва се разстоянието между предните колела, между задните колела и между предния и задния мост на МПС.
Изземването на повърхностните следи става както при човешки крак (фотографиране). Използва се бяла ролкова хартия, по която на пълен оборот се отъркалва гумата, предварително намазана с печатарско мастило.
При наличие на отливки от обемни следи, те се съпоставят директно с автомобилната гума.


13в. Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването изземването и изследването на микроследите.

Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око материални обекти или частици от материални обекти /наслоения или отслоения/, както и микропризнаци на следите отражения, които органически са свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието. Микроследи са намерените частици от прах, от кал или от кръв намерени под ноктите на извършителя или на пострадалия, частици от растения, от боя, частици от влакна от растителен, синтетичен или животински произход и др. Те се образуват при механично или друго въздействие при взаимодействието между тях и обектите на местопроизшествието. Обикновено от микроследите не може пряко да се почерпи информация за престъплението и неговите особености.
Значение на микроследите:
1.Микроследите позволяват да се установи кръвната група към която принадлежи лицето;
2. Може да се открие връзката между определени лица и обекти с престъплението. Да се установи мястото на извършване на престъплението и пътят по които е дошъл и се е оттеглил извършителят.
3.Чрез микроследите може да се идентифицира лице по следите от кръв и по другите следи от биологичен произход, ако са в достатъчно количество.
4.Чрез тях може да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични, физико-химични, биологични и други експертни изследвания.
5.Може да се направи извод за професията на извършителя или на пострадалия
6.Чрез микроследите могат да се проверят важни версии или да се изградят други нови обосновани версии.
Откриването на микровеществени доказателства изисква изключително умение в използването на редица технико-криминалистически средства и способи. Използват се 4 метода за откриване.
1.Вероятностен метод – при него се изгражда система от версии за характера и местонахождението на следите, като се вземат под внимание механизмът на извършване на престъплението и особеностите на обстановката на местопроизшествието.
2.Детайлен оглед
3.Мисловна реконструкция / предхожда вероятностния метод/, посредством този метод могат да се разкрият закономерностите на образуването на съответния вид микроследи
4.Инструментален метод - при него се използват различни технически средства /аспиратори, прахосмукачки, магнитотърсачи/.
Микроследите се отличават от другите следи с някои особености: те могат да се запазят в продължение на месеци, без да се полагат специални грижи за това; те не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя защото не могат да бъдат открити.
Фиксиране – фиксират се в протокола за оглед. В него се фиксират главно обектите върху които са намерени, или са налице достатъчно основания да се предполага, че има микроследи, описва се функционалното предназначение на тези обекти. Когато са открити микроследи се описва тяхното местонахождение, произход и как са иззети и запазени.
Друг вид фиксиране е фотографското фиксиране- извършва се на два етапа: 1 етап- на местопроизшествието- правят се детайлни снимки на намерените микроследи; 2 етап – в лабораторна обстановка- тук се правят микрофотоснимки.
Изземване - основно правило изземват се обектите върху които са открити или се предполага, че има микроследи. Когато това не е възможно се използват технически средства /прахосмукачка, магнит, фолио/.
При всички случай най напред се фиксират и изземват застрашените от смесване, повреждане и унищожаване микроследи.
Изследване – микроследите се изследват с помощта на различни методи – спектрален, луминисцентен и ренгеноструктурен анализ, инфрачервена спектроскопия.


ОСОБЕНА ЧАСТ
14в. Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика.
Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и
извършването на криминалистичните експертизи.

Криминалистическите експертизи са едни от най – често използваните в наказателния процес. Една от причините за това е, че дават възможност да се направят обективни изводи за разследването.
Криминалистическа експертиза - при нея се използват криминалистични знания при подготовката и извършването на експертизата. Методиката на изследване при нея е разработената от криминалистиката и доразвитата от нея методика за решаване на криминалистични задачи. Обект на криминалистическата експертиза - в повечето случай това са веществените доказателства. Задачи за решаване от експертизата – идентификационни, установяване на груповата принадлежност, установяване на определени обстоятелства по делото.
Класификационни критерии:
1.В зависимост от характера на обекта на изследване: експертизи на документи; трасологични експертизи; балистични; експертизи за идентификация на човека по признаците на външността му върху фотоснимка; експертизи на биологични вещества - веществени доказателствам; експертизи за идентификация по гласа. Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследване
Обща методика- извършването на криминалистическата експертиза се разделя обикновенно на 3 стадия.
1.Подготвителен - създават се организационните, фактическите и логическите предпоставки за изследването и се осигуряват необходимите за това материали. Проучва се обектът и се преценява сложността на задачите на експертизата, изграждат се експертни версии и се избират способите и средствата за изследване. По време на подготвителния стадий се събира допълнителен сравнителен материал, когато това е необходимо.
2.Стадий на изследване – има два етапа.
- разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – при него се използват анализът и синтезът за откриване признаците на обектите и връзките между тях; установяват се закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказвали влияние; установява се характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение.
- сравнително изследване – тук се спазва установената от теорията последователност- от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение.
3. Заключителен стадий - написване на експертното заключение и оформяне на приложенията към него. Написването на заключението е логическо продължение на изследването и оценка на резултатите.




15в. Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на
експертното заключение.

Назначаването на експертизата е уредено в НПК- законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза /чл.118 от НПК/, съдържанието на решението за назначаването и /чл.117/, начинът на връчването му /чл.124/, лицата на които се възлага експертизата /чл.120/ и лицата които не могат да бъдат експерти /чл.121/.
Принципи които трябва да се спазват при назначаването на експертизата:
- необходимост от специални знания;
- необходимост от специални знания не въобще, а в областта на 3 основни области - наука, изкуство и техника;
- извършването на експертизата да става от специалисти, от специалисти които притежават необходимата професионална правоспособност;
- извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица;
- независимост на страните в процеса;
- назначаването на експертизата да става с писмен съдебен акт – постановление или определение;
Освен в НПК отделни въпроси за назначаване на експертизи се уреждат в някои подзаконови нормативни актове - Наредба на Министерството на финансите- за съдебно-счетоводни и финасово-икономически експертизи; Наредба на Министерството на транспорта –автотехнически експертизи и др.
Първоначална експертиза – в случаите, когато трябва да се извърши изследване на нови обекти или когато се проверяват нови версии.
Повторна /най-често колективна/ - при оспорване на извършената по време на предварителното разследване експертиза – когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Допълнителна – когато експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно.
Комплексна – с нея се решават разнородни въпроси, като се използват знания от различни области на науката, изкуството и техниката.
Проверка на заключението – изразява се в установяване на различни обстоятелства свързани с извършването на експертизата:
- спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;
- налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза.
- какви са условията, при които е извършена експертизата; достатъчен ли е бил определеният за изследването срок предвид характера на поставените задачи; отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на стоящите за решаване въпроси и своевременно ли е бил доставен и др.
Оценка – прави се по вътрешно убеждение на компетентния орган. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствения материал по делото, относно характера и ефикасността на използваните средства и методи, дали методите са били достатъчни, логическата обоснованост на заключението.
Проверката и оценката се намират в органическа връзка и зависимост помежду си. Общото правило е , че на оценка подлежат не само изводите /експертното заключение в буквалния смисъл/, но и цялото съдържание на протокола за експертиза.
Обикновено експертното заключение не отразява напълно изследването и не съдържа отговор на всички решени от експертизата въпроси, поради това, когато е необходимо, може да се проведе разпит на експерта.


16в. Съдебно – почеркова експертиза.

Почеркът е система от привични движения на ръката с които се фиксират в ръкопис писмено двигателните навици на всяко пишещо лице. Изследването на почерка има за цел да се идентифицира лицето, което го е положило в документа. Това е възможно благодарение на свойствата, които притежава почеркът на всяко лице, а именно – индивидуалност и относителна устойчивост.
Индивидуалност – основно свойство на почерка което се определя от психофизическите особености на човека и от външните /материални/ условия - методиката на обучение на писане, височината на чина, масата, стола върху които се упражнявал учещия , пишещото средство и др.
Устойчивост - тя е пряко зависима от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори.
Фактори водещи до изменение на почерка:
1.Обичайни фактори- това са обективните условия на писане - светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането, пишещия прибор и бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище.
2. Случайни – това са екстремните физични и психични условия в които е попаднал пищещият /стрес, психическа умора, силно вълнение/ , непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Влиянието на тези фактори върху почерка е чувствителна, а насоките на изменение – различни.
3. Паталогични – при трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката /шизофрения/; трайни нервни заболявания /паркинсон, атеросклероза/. Под влиянието на тази група фактори се разграждат писмено-двигателните навици и се разрушава смисъла на текста, като се появяват калиграфски недостатъци – дисграфия и аграфия /пълно или частично загубане на способността да се пише/.
4. Криминални /умишлено изменение на почерка/ - става по два начина:
- маскировка – съзнателно изменение на навиците на писане /писане със забавени или ускорени движения на ръката; писане с печатни букви; писане с непривична ръка; изменение на наклона на почерка и др.
- имитация на чужд почерк – наподобяване почерка на друго лице.
Идентификационни признаци – две основи групи:
1.Общи - по тях може да се определи груповата принадлежнсто на почерка. Към общите признаци се отнасят: топографски признак /наличие на поле, абзаци, пренасяне на думи, размер на интервалите между редовете/; обработеност и строеж на почерка – показва нивото на владеене от дадено лице на писмено-двигателния навик; структора на движенията по тяхната траектория /размер, наклон, разтегнатост, свързаност/.
2. Частни - те отразяват особености на отделни движения на ръката, които се проявяват при написването на определен текст /сложност на движението, форма, посока, разтегност, последовантелност и др./
Основния за назначаване- чл.106 от НПК. Друго основаие е оспорването – твърдението, че документът не е написан от лицето от името на което изхожда. Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа или в отделни бележки и други писмени материали.
Задачи на експертизата:
1.Идентификационни – установяване на автора на текста;
2. Установяване на груповата принадлежност – установяване дали текстът е написан от мъж или жена;
3. Установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.
Видове сравнителен материал, които трябва да бъде осигурен:
1.Свободни образци - това са документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Необходимо е обаче да са достоверни и да съответстват по вдреме с изследвания ръкописен текст;
2. Условно свободни образци - те са написани след подправката на документа;
3. Експериментални образци – имат голямо значение за обективността на изводите. Те се осигуряват по два начина: 1. под диктовка; 2. чрез преписване на предварително подготвен текст в присъствието на следовател или съда.


17в.Експертиза на подписа и цифровото писмо.

Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случай и презимето на автора. С подписа се придава удостоверително значение на документа, като той е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или, че му е известно неговото значение.
Транскрипция на подписа: 1.Буквена при нея е по малка опасността от имитация и маскировка; 2.Смесена – среща се най-често; 3. Условна – създава най-големи трудности при експертното заключение; Чрез експертиза на подписа се решават 3 вида задачи:
-идентифициране автора на подписа;
-установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето/физическо, психическо/ при полагането на подписа;
-установяване приблизително на времето когато е положен подписа.
Цифрово писмо – вид идеографско /символично/ писмо, което синтезира голямо смислово съдържание в малко графически материал. Тук задачите на ескспертизата са две: 1. установяване автора на цифровото писмо; 2. установяване дали е извършена подправка – заличаване, добавяне или преправяне на цифри в текста на документа.
И подписът и цифровото писмото се формират едновременно с почерка и затова притежават основните свойства (индивидуалност и устойчивост) и признаци (общи и частни) на почерка.
Експертиза за установяване на техническа подправка на подписи – под техническа подправка на подпис се подразбира прекопирването или пренасянето на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето от името на което е подписът. Експертизата е комплексна по характер, като едновременно с установяване на подправката на подписа се проверява и това дали подписът не е положен от лицето, от чието име е.
Основание за назначаване на експертизата е оспорването на подписа или наличието на следи от материална подправка.
Обект на експертизата е подправения подпис и частта от документа в сектора на подправката.
Задачи на експертизата са: 1. извършена ли е техническа подправка на подписа; 2. по какъв начин, ако се установи; 3. дали оспорвания подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ.
Техническа подправка на подпис може да бъде извършена чрез:
-прекопиране чрез индиго;
-прекопиране срещу източник на светлина;
-безцветно прекопирване чрез остър твърд предмет;
-пренасяне на подписа с овлажнена фотохартия или друго средство
Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа /кражба на подпис/- тук подписът е истински, но документът е съставен чрез попълване на лист, върху които предварително е бил положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия /прест. по чл.316 от НК/.
Основание за назначаване е твърдението на лицето, от името на което е подписа, че не се е подписвало под такъв документ. Основание са и някои признаци на документа – малък размер, логическо несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа.
Обект на експертизата е цялото съдържание на документа, а не само подписа.
Задачи: 1. Дали съдържанието на документа е написано след полагане на подписа; 2. По какъв начин е попълнен текста; 3. дали целия текст е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство;
В практиката се срещат три основни форми на кражба на подпис:
1.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;
2.използване на свободно поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата част преди подписа се написва желаното съдържание;
3.използването на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи;


18в. Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химичен начин на на документи и разчитане на заличения текст. Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркати тестове в документи.

При извършване на тази експертиза се държи сметка за така нар защита на документи от подправки. Тя бива: видима /активна/- изразява се във въвеждане на знаци в субстанцията на хартията, а за някои документи и използване на херметични предпазни калъфи; скрита/пасивна/- осигурява се от качеството на хартията и на другите материали /мастило, химикал/, както и от структурата и начина на съставянето на документа.
Заличаването по механичен начин се извършва с предназначени и непредназначени за целта средства - гуми, ножчета, игли и т.н. Заличаването по химичен начин става с различни видове реактиви, които обезцветяват или отстраняват съществуващия текст - киселини, основи, окислители, разтворители.
Основания за назначаването на тези експертизи в повечето случаи са признаците на заличаване на текста и необходимостта от неговото разчитане.
Обект на експертиза - заличения напълно или частично текст в документа. Образци за сравнение са образци от същия вид хартия на която е бил написан документа подлежащ на изследване.
Задачи на експертизата: 1. да се установи има ли заличаване по механичен или химичен начин, границите на това заличаване и използваните за целта способи; 2.да се установи съдържанието на заличения текст.
Заличаването по механичен начин може да се установи по следните признаци:
- изтъняване или пробиване на хартията;
- повреждане гланца на хартията;
- повреждане напечатните линини и другите печатни знаци; - разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг;
За заличавенето по химичен начин се съди по:
- изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието;
- нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;
- повреждане на съседния текст;
Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи.
Основание за назначаването на тази експертиза е повреждането на документа по един от горепосочените начини и необходимостта от разчитането му. Обект на експертизата е целия текст на документа през първата фаза на изследването му и залетия, зацапания или зачеркнатия текст през втората фаза на изследване. Основно правило тук е запазването на обекта за повторна експертиза.
Задачи на експертизата: 1.Разчитане съдържанието на залетия, зацапания или зачеркнат текст /основна задача/; 2. установяване дали не е извършено заличаване по механичен или химичен начин, преправка или добавка; 3. Установяване автора на разчетения текст.


19в. Експертиза за установяване на добавки в документи. Експертиза за установяване на преправки в документи.

С внасянето на добавки се променя съдържанието на документа в интерес на автора на подправката. Преди и по време на провеждането на тази експертиза не бива да се допуска повреждане на подправения документ.
Основания за назначаването на експертизата за установяване на добавки обикновено е наличието на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най - често се назначава еднолична еднородна експертиза. Обект на тази експертиза е целия текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка. Това гарантира по голяма пълнота и обективност на експертизата. Задачи на експертизата: 1. Има ли добавки в документа; 2. кой е автор на добавката, респективно на коя пишеща машина е направена; 3. дали добавения и основния текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина; 4. Дали основния и добавения текст са написани приблизително по едно и също време.
Задачите изискват комплексно изследване, затова по време на подготовката се осигуряват както необходимите технически средства, така и достатъчно образци на добавката. Нужно е също така да се осигурят пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основния и на добавения текст. Голямо значение имат вторичните екземпляри или ксерокопията на документа, направени непосредствено след издаването му.
Експертиза за установяване на преправки в документи- с преправките, както и с добавките се цели да се измени съдържанието на документа. Обикновено обект на преправките са най-удобните букви и цифри. Най – подходящи за преправка са от 1 на 4 или на 7, 0 на 9 или на 6, 3 на 8 или на 5. При буквите и буквените елементи това не е толкова лесно, поради това се поправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи.
Основанията за назначаване на тази експертиза е видимата или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията.
Обект на експертизата е частта от текста или цифрово писмо в която има преправки.
Задачите за решаване са 4: 1.Извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст; 2. дали автор на преправката е конкретно определено лице; 3. от едно и също лице ли са написани преправения и останалия ръкописен текст; 4. дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време.
Установяването на преправката се установява с помощта на три вида признаци: 1.почеркови; 2.признаци които отразяват различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването; 3.топографски признаци.


22. Съдебно – балистична експертиза

Съдебно- балистичната експертиза позволява да се изяснят важни въпроси при разследването, свързани с употребата на огнестрелно оръжие, като дава възможност да се изследват широк кръг от веществени доказателства.
Обекти на съдебно-балистичната експертиза са: оръжието; куршумите и гилзите, намерени на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следи от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелно оръжие.
Задачи за решаване от експертизата:
1.Идентификационни - позволява да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е намерено и осигурено предполагаемото оръжие, в противен случай по намерените гилзи и куршуми се определя само груповата му принадлежност.
2.Определяне на груповата принадлежност на оръжието – определя се по намерените гилзи и куршуми преди да е намерено оръжието. Установяването на груповата принадлежност обикновено предхожда идентификационните задачи.
3. Установяване на определени обстоятелства по делото – тук се решават най- много въпроси /годно ли е оръжието да произведе изстрел, от какво разстояние е произведен изстрела, от кое място е произведен и в каква посока/. Данни за посоката са изстрела могат да се определят от входния и изходния отвор, както и от вторични следи. Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Годността /техническото състояние/ на оръжието се установява по три начина: 1. чрез експериментална стрелба; 2. чрез установяване годността на отделните части на оръжието и взаимодействието между тях; 3. по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието
Подготовка за извършване на експертиза – осигуряване на сравнителен материал- извършва се от експерта чрез експериментални изстрели от 2 до 3 в куршумоуловител. На експерта се предоставят протоколите за оглед, претърсване и изземване и всички други материали по делото, които позволяват да се установят условията, при които е намерено и съхранявано оръжието;
Извършване на експертизата – решаване на идентификационните задачи, установяване на груповата принадлежност на оръжието и установяване на определени обстоятелства по делото.
При оценка на експертното заключение се установява какви експертни версии са проверени, използвани ли са съвременни методи и средства в процеса на изследването и какво са показали резултатите от експертните експерименти


23в. Следствени и съдебни версии. Видове версии.

Версия – от латински “Versio” – интерпретиране на даден факт, едно от възможните предположения за неговото обясняване. Версиите имат роля при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Те са източник на планирането и активно съдействат при постигане на пълнота, всестранност и обективност при разследване на престъпленията. Изясняването на понятието версия предполага разкриване на неговата същност. Версията е логическо понятие, разновидност на хипотезата, подчинена е на същите логически принципи, което е дало основание някои автори да употребяват понятието хипотеза вместо версия, а други ги отъждествяват. Макар и близка хипотезите се различават от версиите. Хипотеза е гръцка дума – “хипотезис” – предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно, от които извлича следствие. В логиката под хипотеза се разбира основаното на анализа на практическите данни научно предположение за възможните причини относно съществуването на определени факти и явления в природата и обществото. Не всяко предположение е хипотеза. За да бъде, то хипотезата не трябва да е противоречива с наличните научни данни. За да се изгради една хипотеза трябва да има определен проблем. Именно търсенето на път и начин за решение на проблема води до оформяне на хипотеза, а тя се основава на данни, които вече са доказани в практиката.
В следствената, съдебната и експертна практика вместо хипотеза се използва термина версия. Макар, че по своята логическа същност версията не се различава от хипотезата, тя е нейна разновидност. Версията се различава по основанията свързани с нейното изграждане, източниците, задачите, които решава и др.
Разлики между версията и хипотезата:
-в предмета на хипотезата и версията – предмет на хипотезата са закономерностите на природни и обществени явления, а предмета на версията е непосредствено свързан с основната задача на наказателния процес– установяването на обективната истина и с предмета на доказване на конкретно наказателно дело;
-хипотезата се изгражда, проверява и доказва въз основа на законите на логиката и на познанието на методите и средствата на съвременната наука и техника, докато при версията освен законите на логиката, предимство имат знанията в областта на наказателно правните науки.
-хипотезата може да съществува дълго време (десетилетия), докато версията има кратък живот. Тя трябва да се провери и докаже или отхвърли в срока на наказателния процес – от образуване на досъдебното производство до постановяване на присъдата;
-в науката може да има и само една хипотеза за едно относително вярно обяснение на явление от действителността, докато изграждането на една версия за единствено обяснение на факт, свързан с престъпление, е напълно безсмислено. Версията предполага две и повече обяснения относно един и същ факт, свързан с престъплението.
Следователно версията може да се определи като особен вид предположение за разследвано престъпление, свързаните с него обстоятелства, с цел да се изяснят неизвестни факти и обстоятелства и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Тя се явява и вероятно обяснение на съпътстващите факти, които не са свързани с предмета на доказването, но представляват оперативен или следствен интерес.
В криминалистическата теория и практика основателно се подчертава, че версии се изграждат по всички дела, като мнението на разследващия орган (дознател, следовател), както и на съда за разследваното събитие, винаги носи характера на предположение, което иска потвърждение и доказване. Най-голяма роля версията има в първия етап от разследването, когато повечето факти по делото не са известни и има много нерешени задачи. По тази причина и броя на версиите е най-голям, като с развитието на досъдебното производство постепенно намалява значението на версиите, защото се изясняват повече факти.
Видове версии. Класификацията може да се извърши на база различни формални признаци.
1. Според предмета на доказването - биват общи и частни версии. Разновидност на общите версии се явяват т.н. типични версии.
Общите версии се изграждат в началния етап на разследването и се отнасят до отделни или група обстоятелства от предмета на доказване.
Частните версии са предположения, които се отнасят до отделни факти свързани с предмета на доказване. Те имат самостоятелно значение за разследването и са значително по-многобройни от общите версии.
Типичните следствени версии се основават на опита на прокурорско-следствените органи по еднородни дела и позволяват при сравнително малко данни да се направи предположение за обяснение на престъплението. Като цяло типичните версии се изграждат на база на първите постъпили материали по следственото дело, когато фактите са малко и недостатъчни, в много от случаите противоречиви, поради което те не са и твърде конкретни. Въпреки това тяхното изграждане е в помощ на разследването при планирането на първоначалните и неотложни следствени действия, както и при събиране на доказателства. Те се явяват задължителен елемент от съдържанието на всяка частна методика на разследване на определен вид престъпление.
2. В зависимост от фазата на наказателния процес, версиите могат да се представят, като следствени и съдебни.
Следствените версии предвид етапа на досъдебното разследване се срещат като първоначални и последващи следствени версии. Първоначалните следствени версии се изграждат в началото на разследването. Те са най-многобройни, в много случаи с недостатъчна вероятност на изводите, недостатъчно обосновани и целенасочени. Характерно за тях е и недостатъчната индивидуалност. Често първоначалните следствени версии могат да се изградят и при използване на извън процесуални данни (по материали на ОИОргани но МВР). Най-често тези версии се изграждат за да се даде основно обяснение на факта на престъплението и да очертаят вероятната принадлежност на престъплението към даден състав от НК. Това се определя от факта, че в самото начало материалите по делото са малко и непроверени. Обстоятелството, че могат да се изграждат първоначални следствени версии по данни, събрани по оперативен път, не изключва обективността и законността на разследването, тъй като съществено е не това което ще предложи разследващия орган, а с какви методи ще го докаже. Първоначалните следствени версии имат значение за организиране на досъдебното разследване. На база на тях се планират неотложните следствени действия, а освен това те са ориентир за изграждането на последващи следствени версии.
Последващите следствени версии са продължение на първоначалните. Между тях на може да се направи рязко разграничение. Последващите следствени версии са по-обосновани. Това произтича от възможността да се изградят върху значително по-голям брой факти за престъплението, като тези версии са по-реални. Те не противоречат на вече изясненото обективно положение. По-надеждни и перспективни са, поради наличието на повече информация, въз основа на която са изградени. Те се изграждат след приключване на първоначалните следствени действия и в този смисъл служат за доизясняване на първоначалните следствени версии.
Версиите, изграждани от съдебните органи, са известни като съдебни версии. Те също са източник на планиране на разследването и за установяване на обективната истина. За разлика от следствените версии, съдебните са по-малко и се отнасят до по-малко обстоятелства по делото. Изграждането и проверката на съдебните версии се съобразява с НПК и с тактическите изисквания на криминалистиката. При изграждане на съдебните версии наред със съда, могат да вземат участие и съдебните заседатели. В съдебното производство версиите са пряко свързани с функциите на обвинението и защитата. Затова те могат да се класифицират и като – обвинителни и оправдателни версии.
3. Оперативно-издирвателни версии – те се изграждат преди и след образуването на досъдебното производство. За разлика от следствените версии, които се изграждат по данни, събрани с процесуални способи и извън процесуални източници, оперативно-издирвателните версии имат разузнавателен характер. Това са версии, характерни преди образуването на досъдебното производство. Те са предположения за кръга от лица, сред които може да се установи извършителя на престъплението, за мястото където е извършено, където се укрива оръжието или оръдието на престъплението. Главно предназначение на тези версии е да се определят източниците на доказателствената информация. От голямо значение е събирането на данни за източника на сигнала за престъплението и в зависимост от това да се определи най-подходящия подход при разпита на лицето, сигнализиращо за престъплението. Това се прави с цел да се провери доколко сигнала отговаря на истината. След получаването на информацията от лицето, което съобщава за престъплението, възниква необходимост за посещаване на посоченото местопроизшествие. Това посещение няма ролята на оглед. Оперативно-издирвателните версии зависят от количеството информация, от източника на сведения и др. Те винаги подлежат на проверка в процеса на ОИД, като за разлика от следствените версии, тази проверка е по негласен път и изяснява само отделни обстоятелства по престъплението. След образуването на досъдебното производство, изграждането и проверката на ОИ версии е свързано с изясняване на онези фактически обстоятелства, които се отнасят към предмета на доказване по делото. От значение е координацията между следствените и ОИ органи във връзка с провеждането на ОИМ и някои следствени действия. Установените данни по ОИ версии нямат доказателствено значение и подлежат на проверка чрез съответни следствени действия. Като нормативна основа за проверка на ОИ версии е чл.111 НПК, ЗСРС и ЗМВР. При използването им се ограничава неприкосновеността на личността, жилището, кореспонденцията и др.
Оперативни способи – наблюдение, проследяване , подслушване, проникване, белязване, проверка на кореспонденцията и компютърната информация.
4. В зависимост от субекта, версиите са – версии на разследващия орган (следовател, дознател, прокурор), съдия, експерт, обвиняем, пострадал, свидетел, ОР.
Деленето има условен характер, защото всички версии притежават не един , а няколко съществени признака. В зависимост от това кой от тях ще се вземе за основа на деленето, съответно една версия може да се отнесе към различни класификации.
Източници на версиите. Версиите се изграждат на основа на следните източници:
-процесуални източници – следи, веществени доказателства, обяснения на обвиняем, свидетели, резултат от експеримент, оглед, разпознаване, претърсване, експертиза;
-извън процесуални източници – с механизми на ОИ органи, съобщения на обществеността и средствата за масова информация. Основен източник са всички налични материали по делото.
-практиката – опита от практиката, който се използва за изграждането на т.н. типични версии. В този случай се прилага аналогията. Извода от аналогията е обоснован, само когато е от сравнение на съществени, сходни признаци. Колкото по-голямо е сходството, толкова версиите по аналогия, ще са по-обосновани;
-интуиция (от латински – прозрение) – към версиите по интуиция трябва да се подхожда внимателно. Те трябва да се преценяват съобразно данните по делото, доказателствата, а също и данните от ОИМ.
Версията се характеризира и със своята структура, която произтича от нейната същност и от задачите, които решава. Тя се определя от наказателно-процесуалната наука и от изискванията на формалната и на диалектическата логика. От особеностите на всички версии по дадено престъпление, можем да дадем следната структура на версията : -основание на версията; -изграждане на предположение; -заключение (извод) от предположението.
Основание на версията – това се факти, обстоятелства, сигнали и др. явления, които могат да послужат за изграждане на предположение за извършено деяние и за лицата, които са го извършили. Фактите могат да са проверени или не. За основание на версията може да послужат и неверните обяснения на обвиняемия ( доказването на невярното, доказва вярното). Основанието на версията се различава от поводите за образуване на досъдебно производство. При липса на достатъчно основания, не могат да се изграждат версии, тъй като не могат да се изграждат хипотези и предположения.
Предположенията са ядрото на версията. Те са съждения, умозаключения, които принадлежат към категорията – проблематични. Изграждането на такива логични форми се извършва по предварително известни за дадено явление признаци, които при определено условие обуславят появата и съществуването на тези явления, а при други правят невъзможна тяхната поява и съществуване или ги променят. Без предположения във версията не може да се премине към следващия етап - изводи и тяхната проверка.
Заключения (следствия, изводи) – във версията това са знанията, които произтичат от предположенията в нея. Те са и следствията, изведени от версиите във формата на логични съждения, които дават предположителни знания. Заключенията във версията не са статични форми на познание, а са динамични системи в процес на непрекъснато изменение.
При изграждането на версията участват различни логически методи – анализ, синтез, дедукция, индукция, аналогия. Изграждането на всички версии започва с анализ (познавателен метод, при който фактите се разчленяват мислено, за да бъде разкрито специфичното в тях). При анализа на фактите разследващия орган действа избирателно, като целенасочено отделя онези факти, които са специфични за престъплението. Подредбата на тези факти не става произволно, а на база задълбочено проучване и практически опит. Изолирането и опростяването на някои от въпросите от разследващия орган може да доведе до погрешни изводи, които да намерят място в следствената версия.
Синтез – този метод обединява предишните разпокъсани явления в един завършен вид. Анализа и синтеза са в диалектично единство.
Индукцията също е присъща за версията. Тя е метод за получаване на общи знания от единични възприятия. В наказателния процес, познанието на фактите и обстоятелства по делото, започва с изучаване на единичните явления. Приложението на индукцията дава истинна стойност на едно минало явление.
Аналогия – особен вид умозаключение. Тя намира приложение при изграждане на типичните версии. В основата й стои сравнението.
Съществуват и други методи – на противопоставянето, на моделирането.
Най-съществен е дедукцията – извеждане на особеното от общото. Чрез използването на дедукцията, от изградената обща версия се извежда частната. Дедуктивния метод се използва основно при изграждане на частни версии. Индуктивния и дедуктивния методи са свързани.
При изграждането на версията трябва да се спазват някои тактически изисквания - за обоснованост, надеждност, конкретност, реалност, съгласуваност, непротиворечивост.
Обоснованост- изграждането на версията трябва да става на база достатъчно и разностранни данни по делото и при наличие на фактическа и логическа връзка между тях.
Надеждност – да съществуват реални възможности за превръщането на едно вероятно обяснение, в достоверно.
Конкретност – свързване на версията със задачите на разследването.
Реалност – съобразяване на версията с обективните възможности за проверката й при съответните условия.
Една версия се счита за правилно изградена, когато са спазени всички изисквания, като най-голямо значение има обосноваността.
Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация, налагат да се изгради повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото. Това е така защото твърде разнообразни са вариантите на проявление на фактите. Изграждането на версия може да стане преди и по време на провеждане на процесуално-следствените действия. Версията се проверява в процеса на разследване, по време на провеждане на следствените действия. Само тогава резултатите от проверката имат доказателствено значение. Проверката на версията трябва да отговаря и на изискването за обективност, всестранност и своевременност.
Обективност – предполага по силата на НПК да бъдат разкрити както изводи за обвинението, така и за оправдаване на извършителя.
Всестранност – да се изяснят всички възможни версии, основани на данните по делото, предвид характера на престъплението и неговия автор. Затова органите на досъдебното производство трябва да не работят само по една версия и да не игнорират останалите.
Своевременност – да се изяснят всички изводи, които произтичат от предположението на версията. Проверката не протича изолирано. Всички версии трябва да се проверяват едновременно, като практическата проверка се предшества от логическа. Версиите имат значение за планирането. Те са основен източник и дават насоката на разследване и определят предмета на доказване по всяко дело.


25в. Оглед на местопроизшествие.

Понятие за оглед - сложно първоначално и неотложно следствено действие, което се провежда с цел разкриване, непосредствено изучаване, фиксиране и изземване на следи от престъплението и други веществени доказателства.
Основни задачи на огледа (според НПК, съдът и органите на досъдебното производство извършват огледи на местности, помещения, предмети и лица, с цел да разкрият, изследват и запазят по реда установен в НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото).
Основната задача на огледа е събиране на доказателства. Тя произтича от неговото място и значение в процеса на разследването. Двете форми на познанието – сетивната и логическата, намират приложение в огледа. Значителна е ролята на сетивното познание. Тази информация се подлага на логическа обработка, чрез методите на анализа, синтеза, дедукция и индукция, построяват се умозаключения, установяват се процесите, свързани с възникването на следите и другите веществени доказателства. Обектите на огледа се индивидуализират според вида и състава на извършеното престъпление.
Общи обекти – тези, които се отнасят до всеки вид оглед.
Конкретни обекти – индивидуализират се според вида и състава на престъплението, предмета на доказването, обстановката, при която се е осъществило деянието. Тази конкретизация на обектите се извършва във всеки отделен случай. От нея зависи пълнотата и обективността на огледа.
Предвид вида на обектите огледите биват :-оглед на местопроизшествие;
-оглед на труп; -оглед на живи лица или освидетелстване; -оглед на кореспонденция (чл.139 НПК); -оглед на животни и техни трупове.
Оглед може да се извърши и допълнително след първоначалния и има предмет на изследване отделни предмети, елементи от обстановката, които не са изследвани или фиксирани при първоначалния оглед. За препоръчване е да присъстват същите поемни лица.
При грешки, допуснати при първоначалния оглед, обектите се изследват повторно. Тук важи правилото “предметите се изследват така, все едно, че първи оглед не е имало”. Изготвят се самостоятелни протоколи за всеки оглед.
Участници в огледа:
-ръководи се от разследващ орган (следовател,дознател);
-прокурор (при досъдебното производство);
-съдия (при съдебното производство);
-поемни лица – чл.116 НПК. Те не са заинтересувани от изхода на делото. Непосредствено възприемат действията на участниците в огледа. Гарантират се техните процесуални права да правят бележки и възражения, да искат поправки и изменения в протокола;
-експерт – БНТЛ чл.130, ал.1 НПК. При оглед на труп и при ПТП задължително съдейства за откриване, фиксиране и изземване на следи и предмети при огледа. Това той осъществява под ръководството на разследващия орган.
-присъстват ОР, полицейски служители;
-може да се привлекат – обвиняем, пострадали, но това е по преценка на водещия огледа.
-когато разследваното престъпление е на територията на юридическо лице (предприятие, фирма), може да участват техни представители;
-водач на служебно куче – при намиране на одорологични следи.
Огледа се провежда при изискванията за обективност и пълнота.
Оглед на местопроизшествие.
Местопроизшествие – пространствените граници на мястото, където се е осъществило изпълнителното деяние, настъпил е престъпния резултата или са намерени следи от извършеното престъпление.
При убийства, грабежи, палежи, задължително се прави оглед на местопроизшествие. Прави се още преди образуване на досъдебното производство. Забавянето може да доведе до невъзможност за събиране на доказателства, недостатъчно изградени версии и т.н.
Огледа има следните стадии – подготовка, извършване на огледа, закрепване на резултатите.
Подготовката има два подетапа :
1.преди отиване на местопроизшествието – установяване дали има пострадали, мерки за запазване на местопроизшествието, очевидци, формиране на оперативно-следствена група, подсигуряване на технически средства необходими за огледа;
2.след отиване на местопр. – отбелязва се времето на пристигане на оперативно-следствената група, помощ на пострадалите лица, обезопасяване на мястото, където ще се извърши огледа, събиране на данни за свидетели-очевидци, първоначален извън процесуален разпит на тези очевидци, при необходимост – работа по горещи следи (преследване на извършителя). Да се определи коридор за влизане и излизане от местопр., с цел да се избегне унищожаване на следи или оставяне на нови от участниците в огледа. Водещия огледа събира информация по 3 основни момента :
-обстановката преди престъплението;
-обстановката при извършване на престъплението;
-промени в обстановката след извършване на престъплението, до идването на оперативно-следствената група (ОСГ).
Извършване на самия оглед. Ръководителя на ОСГ оглежда местопр. като цяло, обкръжаващата го обстановка, обозначава територията и центъра на местопр., правят се ориентиращи обзорни снимки и се нанасят първоначалните данни. Огледа може да си извършва от периферията към центъра (на местности) или от центъра към периферията (на затворени помещения). При големи площи (самолетни и пътнически катастрофи) местопр. се разделя на участъци, подредени по права линия – върви се по тази въображаема линия и се извършва огледа.
Изследователски стадий на огледа – непосредствено изучаване и изследване обстановката на местопр. – използват се статичен и динамичен метод. Статичен метод – състоянието на предметите без да се променят. Динамичен метод – вещите и следите се променят, обръщат се , изместват се и се променя тяхното положение. Тези два метода са предвидени в чл.130, ал.2 НПК. Използват се свързано, последователно – първо статичния, след това динамичния.
Изземване на следи – отпечатъци, одорологични следи и др. Времетраенето за тях е 30 – 40 мин. Одорологичния метод не е способ за процесуално събиране на доказателства (приобщават се към доказателствения материал, само ако бъдат разпитани поемните лица и техническото лице), тогава имат сила за съда.
Съставяне на протокол за оглед на местопр (чл.100 НПК) – основна и задължителна форма на фиксиране на резултатите от огледа на местопр. Той съдържа : 1.уводна част – дата, час , място на огледа, имена на разследващия орган, поемните лица, експерти, обективни (метеорологични) условия на провеждане. 2.описателна част – местопр. такова каквото е (граници, обстановка, местоположение на отделни предмети и следи). Не се правят изводи и заключения в тази част. 3.заключителна част – отразяват се иззети следи, кои обекти са фотографирани, скици, планове, бележки на поемните лица, време на завършване на огледа, подписи на лицата участвали в огледа. Направените фотоснимки и скици, се явяват доказателствени средства, които трябва да се приложат към протокола. Може да се направи видеозапис на огледа, който да се присъедини като доказателствено средство. Иззетите веществени доказателства се опаковат и надписват (данни за вещта, подписи на поемните лица). При допълнителния оглед се изготвя самостоятелен протокол.


26в. Оглед на труп и освидетелстване.

При извършване на оглед на труп се спазват следните процесуални изисквания :
-огледа да се извърши на мястото, където е открит трупа, при което е задължително присъствието на съдебен лекар.
-трупът, който е бил обект на оглед се погребва само след разрешение на прокурор;
-ексхумация се извършва след разрешение на съдия, в присъствието на медицински експерт. Заравянето се извършва след разрешение от органа разрешил ексхумацията (чл.131 НПК).
Огледа бива външен и вътрешен (аутопсия).
Външен – самостоятелно следствено действие по реда на НПК.
Вътрешен – съдебно-медицинска експертиза, осъществена от съдебно медицински експерт.
Задачи при вътрешен оглед – установяване кога приблизително е настъпила смъртта, личността на пострадалия, телесни увреждания, колко време след причиняване на уврежданията е настъпила смъртта, кои увреждания са нанесени приживе и кои след настъпване на смъртта, по какъв начин е причинена смъртта, следи оставени по трупа.
Участници в огледа – разследващ орган, съдебно-медицински експерт (при външния оглед е само участник), специалист БНТЛ, ОР, 2 поемни лица.
Подготовка на огледа – назначаване охрана на мястото, където е открит трупа, сформиране на ОСГ, осигуряване на необходимите технически средства. Изискването за незабавно провеждане на огледа непосредствено след получаване на сигнала е, поради опасността трупът да претърпи изменения, поради метеорол. условия, вътрешни биохимични процеси (разлагане) и намеса на външни лица (да променят положението, да унищожат следи). Оказва се първа помощ на пострадалия, тъй като съществува вероятност да бъде спасен, независимо, че няма външни признаци на живот. Провеждат се ОИМ по горещи следи – за задържане на извършителя. Чл.131 ал.1 НПК – изследва се трупа и мястото, където е намерен.
Външния оглед може да се пропусне само при изключителни случаи (опасност да се промени състоянието на трупа)
Видове огледи : - общ статичен; - детайлен статичен; - динамичен; -оглед на самото тяло.
Общ статичен оглед. Трупа се оглежда в състоянието, в което е намерен - общ вид; поза; да се установи дали са настъпили изменения след смъртта (ако са констатирани такива - да се посочат и какви са те); положение на трупа спрямо близки обекти и посоките на света; разстояние между трупа и използваното оръжие, ако е открито такова. Обръща се специално внимание на трупните петна. Оглеждан се всички предмети, които се намират върху трупа.
Детайлен статичен оглед. Изследват се последователно всички участъци на трупа в детайли, без да се променя неговото положение. Правят се съответните снимки за фиксиране на резултатите от него.
Динамичен оглед. Трупът се обръща на различни страни и се описва най-подробно – дрехи, петна, оръжие, оглеждат се джобове, изземват се намерените документи и предмети (посочва се техния вид и състояние). Оглеждат се обувките, подметките им, за следите и частиците полепнали по тях (особено при ПТП).
Оглед на самото тяло. Описват се общият вид, основни анатомо-биологични показатели, ръст, пол, охраненост, белези, особеностите на отделните части на трупа, цвят на коса, очи, татуировки, следи от хирургическа намеса.
Този оглед започва от главата, нейното състояние и следи от насилие. Установява се състоянието на очите и езика, описват се шия, гърди, корем, таз, крайници. Телесните повреди се описват по форма, големина, цвят, по коя част на тялото се намират, описва се трупното вкочаняване, изстиване и послесмъртни петна. Описва се мястото, където се намира трупа т.н. “ложа на трупа”, след като трупа се премести. Изземват се проби от мястото и следи от кръв. При всеки начини на умъртвяване има специфики, върху които трябва да се акцентира.
-при обесване (примка) – дали е убийство, самоубийство или инсценировка на самоубийство. Да се огледа положението, позата, следи от влачене на мястото, където е намерен. Характерен признак при обесването е следа около шията (ларингса). С времето тази следа се изменя. Обръща се внимание на трупните петна. Изследва се материала, от който е изготвена примката. При аутопсия трупа се изследва заедно с нея.
-при удушаване – специфични са синините в областта на шията, носа, устата, счупване на ребра в следствие на натиск, за сломяване на съпротивата.
-при удавяне – обръща се внимание на кожата на трупа (т.н. гъша кожа), размекване на кожата и гниене, осапуняване на трупа, повреди от удари (в скали и др.).
-при огнестрелно оръжие – разположение на входния и изходния отвор, наличие на вторични следи – барут, газове, частици от сажди, ръжда, оръжейно масло, метален прах. Да се изземат гилзи и куршуми, като се посочи мястото, където са открити. Установяване положение на пострадалия при прострелването. Да се установи коя е входната и изходната рани, раневия канал (пътя на куршума през тялото). Освен входната, се изследва и изходната рана за натиска на куршума отвътре навън .
Съдебната практика сочи, че изходното отверстие е по-голямо от входното, но това се оборва при малък куршум (изходното може да е по-малко).
Извършва се дактилоскопиране на трупа.
След приключване на огледа се съставя протокол, а трупа в найлонов чувал се отнася в медицинско заведение.


27в. Други видове оглед – на документи и предмети, на автомобили и други превозни средства. Оглед в гражданското производство.

Оглед на предмети – такъв оглед се провежда когато предметите са:
- открити по време на претърсване, изземване, личен обиск и е необходимо те да бъдат изследвани в обстановка и условия, по благоприятна от тази на посочените следствени действия;
- когато те са предадени доброволно от различни категории лица /обвиняем, уличен, пострадал, друг свидетел/;
Огледа се извършва по следната схема:
- изучаване на външния вид на предметите;
- установяване на наименованието и предназначението им;
- определяне размера, формата, материала, цвета, а така също и визуалните признаци, които го характеризират – износеност, дефекти /производствени и експлоатационни/, ремонтни работи и т.н.
- изучаване признаците на предметите, които имат връзка с престъпното събитие;
При самия оглед строго трябва да се спазват и гаранциите, обезпечаващи съхранимостта на предметите и на следите, които се намират върху тях. Всички установени техни свойства се описват в протокол, а при необходимост се фотографират. Попълва се карта за издирвана/налична вещ.
Оглед на документи – аналогичен е с огледа на предмети. Целта на огледа е да се установи дали изследвания документ притежава качеството на веществено доказателство или се изяснят произтичащите от съдържанието на документа факти и обстоятелства имащи значение за наказателното дело. Процесуалния ред и тактическите способи за оглед на документи е еднакъв с другите видове оглед.

28в. Претърсване.

Претърсването е следствено действие за принудително изследване на участъци от местности, помещения, транспортни средства и лица, с цел да се открият и изземат различни предмети (огнестрелни оръжия, за които няма разрешително, боеприпаси, наркотици), веществени доказателства, документи, имащи значение за делото, които могат да се използват като сравнителни образци при експертни изследвания, както и предмети, които са използвани като средство за извършване на престъпление.
Претърсването може да се извърши с цел да се издири лице или труп, БИЛ, лице избягало от местата за задържане, лице отвлечено и държано като заложник. Претърсването е сложно, неотложно, следствено действие. То може да се проведе при наличието на определени процесуални предпоставки (чл.134 НПК) - когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа, компютърно-информационни системи, в които се съдържат данни от значение за делото. Това изискване важи особено при претърсване на помещения. Трябва да има достатъчно сведения за това, че там ще се открият търсените вещи.
Органи, които могат да нареждат претърсване и изземване в досъдебното производство:
-съдия – съгласно чл.135, ал.1 НПК
-разследващият орган – съгласно чл.135, ал.2 от НПК, при неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите могат да извършват претърсване и изземване, без съответното разрешение, като протокола за претърсване и изземване, се предоставя на съдията, не по-късно от 24 часа след това.
В съдебното производство претърсване и изземване се извършва от съда, разглеждащ делото. Това следствено действие трябва да се пази в тайна.
Групово претърсване се планира, когато има основание да се предполага, че интересуващите делото материали се намират в няколко отдалечени едно от друго места. Като неотложно следствено действие, претърсването може да се планира в случай, когато основанията за неговото извършване са станали известни (например при огледа) и неговото забавяне крие опасност да бъдат осуетени резултатите от неговото извършване, а така също и при данни, че лицето в което се намира интересуващите разследването предмети и книжа, е предприело действия за тяхното унищожаване или укриване на друго място. Изпреварват се опитите на заинтересуваните лица да попречат на съответните органи на разследването.
Правилното провеждане на претърсването предполага предварителна подготовка. Касае се за сложно следствено действие, в чието провеждане участват повече лица. Тяхната дейност трябва да е координирана и освен това претърсването се провежда най-често на територията на извършителя на престъплението.
Подготовка на претърсването – въпроси, които следва да бъдат решени :
-осигуряване на условия за спазване на съответните процесуални изисквания в НПК-дали решението за претърсване почива на достатъчно основания;
-осигуряват се поемни лица;
-осигурява се присъствието на лицето, ползващо помещението (чл.136, ал.1 НПК).
-за помещения, които се ползват от държавата или обществените служби, се осигурява присъствието на представител на община или кметство.
-за представителства на МН организации, имащи имунитет, трябва да има съответното съгласието на ръководителя на представителството, като при претърсването присъства прокурор и представител на МВнР.
-осигуряване присъствието на специалист БНТЛ, когато това е необходимо.
-изучаване и допълване на ориентиращите сведения. Разследващият орган е необходимо да разгледа и доуточни събраните ориентиращи данни, относно място на претърсване, точен адрес, разположение, наличие на СОТ, заключващи механизми, входове, изходи, допълнителни пристройки.
-от голямо значение е да се събере информация за лицата, у които ще се проведе претърсването – възраст, професия, обкръжение, начин на живот, наказателна регистрация.
-с помощта на оперативните органи на МВР се проучват предварително данните за мястото, начина на укриване на търсените предмети или да се установи какво именно трябва да се търси.
-разследващия орган да изгради версии за предполагаемото място за укриване на търсените вещи и предмети.
-да се осигурят мерки за безопасност на участниците в претърсването и тактиката, която ще се използва.
-определяне на времето за претърсване и изземване (чл.137 НПК) -претърсването се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Претърсването е неотложно следствено действие и то трябва да се извърши по такова време, че да се осигури внезапност и благоприятен за търсенето момент. Когато се извършва претърсване на няколко места, се препоръчва претърсването да започни едновременно.
-комплектоване на групата и участниците – води се от разследващия орган, като участват и ОР. Те извършват непосредственото търсене, охрана на обекта, наблюдават поведението на присъстващите лица, поддържат реда. Участват и експерти от БНТЛ, преводач (когато претърсването се извършва в домове на чужди граждани), две поемни лица, водач на следово куче (ако е необходимо). Лицата, които ще участват в претърсването трябва да са инструктирани предварително. Трябва да е съставен предварителен тактически план на провеждане на претърсването. Числеността на групата се определя в зависимост от площта на мястото и с оглед на безопасността.
-осигуряване на необходимите технически средства. Те спомагат за откриване и запазване на обектите – металотърсач, трупотърсач, прожектори, ключове, шперцове, портативни рентгенови апарати, фотоапарати, видеокамери, детектор за търсене на взривни вещества.
-мерки за безопасност на участниците и обезпечаване на транспортни средства за транспортиране на предмети, книжа или задържани лица.
Още при пристигане на място разследващият орган поставя охрана, осигурява поемни лица, проверява се техническото състояние на средствата, които ще бъдат използвани.
Извършване на претърсването. В чл. 137 от НПК са предвидени няколко основни изисквания в това отношение:
-представяне разрешението за претърсване от съответния орган на лицето, което обитава помещението или владее местността и се отправя предложение до това лице да посочи търсените предмети, книжа, компютърно-информационните системи и др.
-органа, извършващ претърсването има право да забрани на присъстващите лица да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването.
-не е разрешено извършването на действия, които не се налагат от целта на претърсването, но е налице възможност за принудително отваряне на помещения при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужните повреди.
-етично изискване - да бъдат взети мерки да не се разгласяват обстоятелствата от интимния живот на гражданите, когато са разкрити такива.
Претърсването трябва да отговаря на редица тактически изисквания:
-внезапност - провеждане на претърсването в най-неочакваното за заинтересованото лице време, обхват и детайлност.
-целенасоченост - провеждане на претърсването на основата на обосновани общи и частни издирвателни версии.
-пълнота - цялостно изследване на всички места и обекти.
-разностранност - използване на инструменталния метод.
-последователност
-правилна и своевременна оценка на местността и собственика на помещението.
Тактика на претърсване. Още в самото начало е необходимо да се постави охрана. Претърсването протича в няколко стадия :
-предварителен стадий – конкретизиране на задачите, организиране на външна охрана и начин за свръзка между участниците. Даване на указания за поведението на лицата, които ще влизат или излизат от помещението.
-проникване в дадено помещение. Изискването за внезапност на претърсването се допълва от бързото и безпрепятствено влизане в помещението. Влизането се осъществява с помощта на лице, което не буди съмнение и под някакъв предлог. Веднага с влизането се вземат мерки за безопасност, установява се самоличността на заварените лица, изяснява се повода за тяхното пребиваване в помещението. Всички заварени лица се събират на едно място и се наблюдават. Забранява се да разговарят помежду си, да дават сигнали на лица отвън и при необходимост се обискират. При претърсване на дома на заподозряно/уличено лице му се предлага да посочи търсените предмети и книжа.
Претърсването започва с общ, ориентиращ обзор и съпоставка на предварителните сведения с фактическата обстановка. Да се проверят сведенията, дадени от претърсваното лице и да се изградят версии за по-обстойна проверка на необявени помещения. Да се открият тайници, набелязват се съмнителни места или участъци, при които ще се прилагат специални технически средства.
След общия обзор се преминава към детайлно претърсване на по-трудните участъци, защото вниманието в началото е винаги по-активно. Всяко помещение се обследва поотделно по определен ред (кръгов метод). Най напред се оглеждат стените и предметите върху тях и след това се преминава към предметите в центъра на помещението. Трябва да се огледа около, под и във вътрешността на всички предмети и конкретни места, където може да се скрие нещо. Наркотици се укриват например в опаковки от лекарства, кафе, чай. В тъмни помещения се използват светлинни източници за откриване на тайници. Когато се търси укрило се лице е необходимо да има предпазливост, защото лицето може да е въоръжено. Всяко открито скривалище се фотографира и след това трябва да се опише неговото място в изготвения огледен протокол, независимо дали в него са намерени вещи, предмети и укриващи се лица.
Разследващият орган трябва да наблюдава поведението и действието на другите участници в претърсването и най-вече на лицето, на което се извършва претърсване – неговите несъзнателни реакции често индикират мястото, където се намират търсените документи и вещи. На изземване подлежат компютри, принтери и други носители на информация. Повторно претърсване може да се извърши, както по местоживеене и месторабота на уличения, така и на негови роднини и близки. То може да се извърши когато се получи информация, че заинтересуваното лице е пренесло търсените вещи на друго място, което счита за безопасно или лицето след претърсването ги е извадило от скривалището. При повторното претърсване е необходимо да се обърне внимание на промените настъпили след първия оглед, да се покаже къде преди това са били укриваните вещи. Изготвя се самостоятелен протокол.
Претърсване на местности. Открита местност, обхващаща голямо пространство, усложнява провеждането на претърсването.
Основни изисквания :
-пълнота - изследване на цялата територия, независимо от съществуващите трудности. Общият обзор е задължителен и се определят граници на района за претърсване. Местността се разделя на участъци, които се оглеждат последователно.
-ангажиране на повече на брой участници в претърсването.
-предметите, търсени при този оглед може да са заровени в земята, скрити в храсти, дървета, хвърлени в кладенци и др. Когато са в земята, за откриването им следва да се обръща внимание на пукнатини, изсъхнали растения, рохкавост на почвата. Използва се металотърсач, трупотърсач и следово куче. Целесъобразно е да се предвиди участие на експерт БНТЛ.
Методи, които се използват :
-спираловиден – търсенето започва от най-отдалечената точка на въображаема окръжност.
-пистообразен – местността се поделя на писти, които едновременно или последователно се изучават.
-решетъчнообразен – изследване от различни ъгли.
Претърсване на транспортни средства. В НПК това претърсване е обособено, като самостоятелен вид. В последните години съществуват достатъчно обстоятелства за провеждането на такива претърсвания.
Транспортни средства – използват се при реализиране на различни престъпления (отвличания, кражби, пренос на наркотици, умишлено убийство чрез прегазване). МПС са спомагателно средство за придвижване към и от местопроизшествието, за укриване на веществени доказателства. При оглед на МПС се изисква подготовка, изразяваща се в събиране на данни за него (марка, собственик, местонахождение), комплектоване на групата за претърсване, определяне мястото, където ще се извърши огледа.
Първоначално се прави общ обзор на МПС, след което се извършва детайлно претърсване отвън на вътре, първо на предната, а след това на задната част. Наблюдава се поведението на водача на МПС, неговите постъпки и състояние.
Съставяне протокол за претърсване и изземване :
-уводна част – дата, място, час, имена на претърсващия орган, поемни лица, номер на дознание/следствено дело
-описателна част – данните на иззетите предмети и книжа, техните външни белези и индивидуални особености.
-заключителна част – обяснението на лицето, от което са иззети вещите, подписи на разследващия орган, поемните лица и на лицето от което са иззети вещите.
Фотографират се иззетите вещи, търсят се дактилоскопни отпечатъци. Може да се изготви и видеозапис на мястото, където се извършва претърсването, както и на иззетите вещи. Фотоснимките и видеозаписите се явяват веществени доказателствени средства и се прилагат към протокола. Иззетите материали се предявяват на поемните лица (чл.137, ал.6 НПК). Може да се опаковат и запечатат на мястото на изземване. Така те се предпазват от външно въздействие, което може да унищожи следи, които се намират по тях или промени техните свойства.


29в. Тактика на изземване.

Изземването – е неотложно следствено действие, когато се появи опасност от унищожаване, повреждане или укриване на интересуващите раследването предмети или книжа. То се среща в две процесуални форми:
1. Съпътстващо огледа, претърсването и личния обиск действие- в този случай изземването не се планира самостоятелно, няма независима тактическа характеристика и е зависимо от процесуалната и тактическа организация на съответното следствено действие /оглед, претърсване/
2. Самостоятелно следствено действие - в този случай органите на разследването разполагат с достатъчно данни за местонахождението и за особеностите на предметите и книжата, които имат значение за делото и затова не е нужно претърсване за откриването им и изземването е самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116 от НПК.
Изземването има голямо значение при разследването на различни видове престъпления. По много дела едни от най – често срещаните обекти на изследване са документи и различни писмени материали и без тяхното изземване не е възможно нито тяхното изследване, нито изясняване на различни обстоятелства по делото.
Тактика на изземването:
1.Планиране- решение за извършване на изземването се взема при наличието на две групи данни по делото:
- връзката на определени предмети или книжа с разследванато престъпление;
- местонахождението им и техните характерни признаци;
Тези данни се съдържат както в събраните по делото доказателствени материали, така също и в материали на оперативно-издирвателните органи и в сведенията на обществеността. Правилно е изземването да се планира още в началото на предварителното разследване, ако съществуват необходимите за това условия, но то може да се проведе и в средния и заключителен етап на разследването, щом тогава са възникнали съответните основания и необходимите за целта условия.
2. Подготовка – свежда се преди всичко до осигуряване на условия за спазване на процесуалните изисквания – своевремнно съставяне на постановлението за изземване, осигуряване на поемни лица, на лицето у които се намират предметите или книжата или представител на учреждението и др. По време на подготовката се събират когато е необходимо допълнителни сведения за предметите или книжата, обект на изземване, за сградата и помещението /местността/, където се намират. Определя се времето на изземването - когато то е неотложно следствено действие извършването му е възможно по всяко време на денонощието, а в останалите случай се извършва през деня.
3. Извършване – започва с представяне на решението за провеждане на изземване и с предложение на компетентния орган да се посочат интересуващите го предмети и книжа. Изземването е принудително, ако те не бъдат предадени на органите на разследването. Иззетите предмети или книжа се предявяват на поемните и другите присъстващи лица.
Изземването на пощенска или телеграфска кореспонденция, както и на документи съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда или прокурора / чл .139, ал.1/.
Изземването на кореспонденция намираща се в учреждения, става в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.
За изземването и резултатие от него се съставя самостоятелен протокол – в него наред с общите данни се посочва изрично, какви предмети или книжа са иззети, как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки.
Изземване в съдебното производство – то може да се извърши, когато страните в процеса посочат в хода на съдебното заседание съответното учреждение, предприятие, обществена организация, длъжностно лице и гражданин у които се намират предмети и книжа, които могат да имат занчение за делото и когато могат да бъдат описани особеностите на посочените от тях предмети и книжа. Изземването се извършва с определение на съда, а резултатите от него се отразяват в протокола на съдебното заседание.


30в. Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени при извършването му. Основни тактически способи при разпита- характеристика. Разпит пред съдия.

Разпит – това е способ за събиране на гласни доказателства, в повечето случай по основни въпроси от предмета на доказването и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Разпитът има първостепенна роля при тактическата организация на разследването на различни видове престъпления. Характеризира се с различни особености в зависимост от процесуалното положение на разпитвания /свидетел, заподозрян/, от пола и възрастта, от здравословното сътояние и съдебния опит на лицето, от фазата на наказателния процес.
През първата фаза във фазата на предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване.
През втората фаза- съдебното производство, разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност, може да се проведе кръстосан разпит. Показанията в съда се дават след определен период от време понякога доста дълъг след даване на показания в досъдебното производство което води до забравяне на подробности.
Видове свободен разказ: 1. описателен; 2 обяснителен; 3. емоционален; 4. оценъчен; 5. индентеферентен;
Видовете свободен разказ се обуславят от характера и професията на разпитвания, от възрастта и психическото състояние на свидетеля или обвиняемия и от условията при които е станало формирането на показанията /обясненията/.
Въпросите се задават след завършване на свободния разказ. Целта е да се събере допълнителна информация или доизясняване, уточняване, проверка или допълване на показанията /обясненията/. Поставят се обикновенно 5 вида въпроси: допълващи – когато информацията е непълна или има неточности, уточняващи, напомнящи, изясняващи – за допуснати грешки и контролни. Контролните въпроси съдействат за проверка и оценка на някои от обстоятелства в показанията, за установяване на допуснати непълноти и неточности и кои са причините за това и др. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с с обстоятелствата по делото, те не трябва да подсказват отговора, да подвеждат към определен отговор, въпросите не могат да бъдат внушаващи или подвеждащи и да не съдържат заплахи и оскърбления по адрес на разпитвания.
Основни тактически способи – установяване на психологически контакт с разпитвания. В повечето случай не е възможно да се установи такъв контакт само с отделни тактически способи, а е нужна система от такива. Целта на психологичния контакт е да се създаде благоприятна психологична обстановка за пълноценно възпроизвеждане и обективно предаване от разпитвания на неговите показния. Психологичния контакт е поведение на взаимодействие между следователя/съда/ и разпитвания в процеса на разпита, почиващо на взаимно доверие.
Разпит пред съдия - по преценка разпитът на уличено лице може да се извърши пред съдия пред съответния първоинстационенен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на присъстващия съдия. След приключване на разпита съдията и защитника се подписват в протокола за разпит като с полагането на подписа си удостоверяват своето присъствие.


31в. Разпит на свидетели.

Разпита е действие за събиране и проверка на доказателствата. Основната цел при него е да се получи информация, отразена в съзнанието на разпитваното лице, която допринася за изясняване обстоятелствата по делото. Разпита може да бъде на свидетел, пострадал, заподозрян, уличен, експерт.
Разпит на свидетели. Подготовката има важно значение за следственото действие. Обезпечава се спазването на процесуалните и тактически изисквания, осигуряват се сведения, изясняват се условията при които са формирани свидетелските показания, разкриват се редица обективни и субективни фактори при възприемане и запаметяване на информацията. Осигуряват се условия за спазване на установените в НПК процесуални изисквания, гаранции за правата при разпитване на свидетеля, провеждане на разпита в предвидения процесуален ред и форма. Създават се условия за участие и на други лица. Не се допуска задаването на внушаващи и подвеждащи въпроси. Определят се лицата, които ще бъдат разпитвани като свидетели, тактическата организация на разследването, като се изхожда от данните в материалите по делото, ОИМ и изградените следствени версии. Срещат се трудности и се допускат грешки, когато липсва информация, отнасяща се до въпроси като - кои лица ще се разпитват като свидетели (чл.93 ал.2 НПК). Не могат да бъдат свидетели лицата, които имат психически и физически недостатъци и не са способни правилно да възприемат фактите, които са от значение за делото.
Назначаване на съдебно-психиатрична експертиза (чл.117 ал.2 НПК) се извършва, за да се установи, лицето призовано за разпит като свидетел, притежава ли психическа способност да дава точни и пълни показания.
Свидетели могат да бъдат и лицата, участвали в същото наказателно производство, но с друго процесуално качество - обвиняем, спрямо който наказателното производство е прекратено; частен обвинител; гражданин ищец; поемните лица.
Определяне предмета на разпита - набелязват се факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени и изяснени чрез провеждане на разпита; обстоятелства, водещи до разкриване на престъпления неизвестни досега; запознаване с материалите по делото трябва да бъде задълбочено, целенасочено от страна на разследващия; версиите съдействат за правилното очертаване предмета на разпита; създаване логическа връзка и последователност на въпросите, които трябва да бъдат изяснени.
На практика е невъзможно да се очертаят всички обстоятелства, които подлежат на доказване и затова се акцентира само на основните обстоятелства, свързани с извършеното престъпление.
Време за провеждане на разпита. Този въпрос има няколко аспекта :
-поредността на провеждане на разпита в системата на останалите следствени действия - при ОИМ по горещи следи, разпита на свидетел е неотложно следствено действие. Той се провежда преди разпита на обвиняемия по делото. Така разследващия разполага с по-богат доказателствен материал.
-поредността на разпит на отделните свидетели – първо е разпита на свидетели – очевидци. Най-често техния разпит се планира като неотложно следствено действие. Поредността за разпит на свидетелите се определя от - връзката им с разследваното престъпление; отношението им към другите участници в наказателното производство; как са възприели фактите от престъплението и при какви условия.
-времетраене на разпита – то зависи от значението на показанията за разкриване на престъплението. Времетраенето има и тактически характер.
-обстановка при провеждане на разпита. Тя не трябва да оказва въздействие спрямо свидетеля. Да се избягват внушенията, смесването на информация и деформиране на неговите възприятия.
-избягване контакт между свидетелите преди и след разпита.
-необходимост от отчитане психо-физическите възможности на свидетеля за възпроизвеждане на придобитата информация. Продължителния разпит може да има отрицателни последици.
-място на провеждане на разпита – в НПК не са дадени точни указания. Всяко удобно място (месторабота, местоживеене, местопроизшествие и т.н.). Свидетел извън страната може да бъде разпитан чрез видео-конференция или телефонна конференция.
-изясняване на обективните и субективни фактори, оказали влияние на свидетеля при възприемане на фактите.
Формирането на показанията има няколко етапа – възприемане, запаметяване, възпроизвеждане.
Възприемането зависи от сетивните органи на свидетеля, външни фактори влияещи върху този процес (метеорологични условия), време място и условия за възприемане, болести на сетивните органи, умора, емоционално състояние.
Запаметяване. С отдалечаване във времето от възприемането до разпита, настъпва забравата.
Възпроизвеждане – правят се асоциации с други явления, с цел оценка дали свидетеля правилно изразява своите мисли. Прави се детайлизация на резултата, предявяване на веществени доказателства и средства, поставяне на неочаквани въпроси.
Лица можещи да присъстват на разпита на лица под 18г. – педагог, родител, настойник, ИДПС.
Ако разпитвания не владее български език се назначава преводач, а ако е глух или ням – тълковник.
Когато при разпита се ползват технически средства за запис, присъства и техническо лице.
Анонимен свидетел (чл.97 НПК) – разпита се осъществява от прокурор.
Ако редовно призовано лице не се яви и не посочи уважителни причини, се налага неговото принудително довеждане.
Преди разпит се установяват самоличността на свидетеля, отношенията му към обвиняемия и другите участници в наказателното производство, запознава се с правата и задълженията му. Запознава се с неговата наказателна отговорност по чл.93 НПК.
Чл.98 ал.5 НПК – провеждане на разпита на свидетеля. Започва под формата на свободен разказ, след което се пристъпва към задаване на въпроси. За да се преодолеят неточностите, тези въпроси са - допълващи, уточняващи, разясняващи, контролни. Те трябва да са правилно формулирани и конкретни. Недопустимо е задаването на подвеждащи въпроси, които да съдържат желания отговор. За разпита на свидетеля се съставя протокол, с който се запознава лицето и ако то е съгласно с написаното, го подписва.


34. Разпит на заподозрян. Разпит на обвиняем. Общи особености и изисквания на провеждане. Самопризнанието и неговото значение. Особености на разпита на непълнолетен обвиняем.

Разпит на заподозрян – Заподозрян е лицето, спрямо което е взета мярка за процесуална принуда предварително задължане на основание чл.202, ал.1 от НПК. Фигурата на заподозрения възниква след издаване на мотивирано постановление за образуване на предварително производство и привличане на лицето като заподозрян.
Основания за разпита - по силата на чл.206, ал.1 от НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения чрез които се изясняват фактически данни отнасящи се до предмета на доказване по образуваното наказателно производство. Обясненията имат характер на доказателствено средствo, които служат за събиране и проверка на доказателства чрез провеждане на разпит като следствено действие. Обясненията на заподозрения не се дават пред съдия. Затова те не могат да бъдат четени в съдебно заседание при гледане на делото по същество в първа и въззивна инстанция /чл.227от НПК/ и не могат да се използват като доказателство в съдебната фаза. Разпитът на заподозрения се провежда от следовател веднага след неговото задържане, но не по-късно от 24 часа.В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които лицето има в качеството на заподозрян. Разпитът започва с предложение от страна на следователя към разпитвания да изложи, ако желае под формата на свободен разказ всичко, което знае по обстоятелствата за неговото задържане. Разпитвания може да откаже да даде информация във вид на свободен разказ, тогава се задават въпроси и се изслушват отговори. Заподозреният по принцип не е запознат с с делото и по-конкретно с какви доказателства разполага слведователят, затова заподозрения често дава неверни обяснения, назовава измислени събития, имена, дати, изгражда свое алиби. Затова следователят трябва да подлага на проверка тези данни, като на заподозрения се предлага детайлно да изясни своето алиби, провежда се разпит на лицата, които заподозрения е посочил за потвърждаване на неговото алиби В разпитът може да участва прокурор, защитник, преводач, тълковник, психолог, педагог. Тактиката на разпита на заподозрян е сходна с тактиката на разпит на обвиняем, но тук съществуват определени особености, които протичат от процесуалното положение на заподозрения, от степента на доказаност на неговата вина, от наличие на доказателствата по делото на етапа от неговия разпит. За разлика от свидетеля и обвиняемия, заподозрения се разпитва само в досъдебната фаза на процеса. За разлика от обвиняемия, заподозрения се разпитва преди повдигането на обвинението, т.е тогава, когато доказателствата, уличаващи го в извършването на престъпление, не са достатъчни.
Разпит на обвиняем – е задължително следствено действие, което се извършва незабавно, след като следователят предяви обвинението. Чрез разпита на обвиняем може да се осигури разностранна и в много случаи достоверна доказателствена информация по основни въпроси на разследването. Тъй като обвиняемият винаги е заинтересован от изхода на делото, той не носи отговорност за отказ да даде обяснения или при даване на неверни обяснения.
Разпитът на обвиняем преминава през няколко етапа:
1.Предявяване на обвинението- при предявяването на обвинението следователят разяснява неговите права по НПК. Обвинението се предявява, като следователят е длъжен да осигури на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на на постановлението за привличане на обвиняем.
2. Извършване на разпита- започва със запитване към обвиняемия предявява ли се за виновен, след което се приканва да изложи, ако желае във формата на свободен разказ, всичко което знае по делото. Обвиняемият може да се признае за виновен, да се признае изцяло за невинен или да признае частично някои от обвиненията. При разпита е необходимо да се създадат условия, обвиняемият да изложи свободно и без притеснения обясненията си. След свободния разказ се пристъпва към задаване на въпроси, като особено важно е значението на контролните въпроси.
3. Фиксиране на резултатите отг разпита – в протокол за разпит
Самопризнание- обеснения в които лицето признава участието си в извършено престъпление и в които е изложило обстоятелства по инкриминираното му престъпление, привеждайки данни, потвърждаващи вината му се наричат самопризнания. Самопризнанието на уличения, както и на всеки друг източник на доказателства, изисква критично отношение, щателна проверка и оценка на основата на обстоятелствата по конкретното дело.В чл.91, ал.1 от НПК се посочва, че обвинението и присъдата не могат да се основават на самопризнанието. Това процесуално правило категорично задължава следователите, дознателите, прокурора и съда всестранно да проверяват обясненията и да не допускат внасяне на обвинителна присъда, както и да съставят обвинителни заключения при липсата на обективни данни потвърждаващи достоверността на обясненията на уличения, който се признава за виновен. Самопризанието не не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото, и не дава основание да се счита, че работата по събраните доказателства е приключила, а престъплението разкрито.Признанието само по себи си не обезпечава разкриване на престъплението и не установява истина по делото без всестранна и щателна проверка с други доказателства.Значението на самопризнанията се състои в това, че те способстват за кнокретизация и уточняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, формите и степента на умисъл, вина, особеностите на мотивите на престъплението.
Разпит на непълнолетен обвиняем – този разпит изисква добра подготовка която включва: проучване на личността на малолетния или непълнолетния-пол, възраст, среда в която живее, къде учи, поведението му в дома, в училище, на улицата и др
Втория момент при подготовката е определяне предмета на разпита като се спазват две основни изисквания- изчерпателност и съобразяване с писихологическото развитие на детето
Трети момент решаване на въпроси за времето, мястото, обстановката за разпита и лицата които трябва да присъстват в сътветствие с разпоредбите на чл.99,ал.1 и 2 от НПК. Разпитът се извършва през деня като разпитът освен в кабинет на следователя може да се проведе в училище, в дома,на улицата. Участието на педагог, психолог по вдреме на разпита се определя от възрастта на свидетелите. Когато той е до 14 год, участието им е задължително, а от 14-16 по преценка на разпитващия. Същото се отнася и за родителите и настойниците. Присъстващите педагог и психолог могат да поставят въпроси с разрешение на разследващия, но той може и да им откаже като това мотивирано се записва в протокола. Разпитът трябва да се провежда със спокоен и равен тон, непреднамерено, без външни внушения, искрено.
Свободния разказ е необходим първи етап на разпита. След приключване му се задават въпроси, формулирани с изключителна точност, с кратки и ясни изречения, без жестове, които биха повишили нервното напрежение у свидетяля и въпросите да бъдат съобразени с интелектуалното развитие на разпитвания.

35.Разпит на подсъдим. Различия от разпита на обвиняем.

Подготовка на разпита обхваща по същество същите въпроси, както и подготовката на разпит на обвиняем, но едновременно с това има и някои различия като: съдът разполага с обясненията на подсъдимия които той е дал в качеството си на обвиняем в предварителното разследване; съдът може да използва останалите доказателствени материали, събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва от колективен, а не от едноличен орган.
Предмет на разпита- предвид важността на обясненията на подсъдимия оправдано е да се състави писмен план в три части.
1.част в нея се отразяват позицията на подсъдимия по главния факт, противоречията и непълнотата на обясненията му; веществените и невеществените доказателства, на които противоречи.
2. част в нея се посочват въпросите, които подлежат на изясняване и способите, които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси.
3.част в нея се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия.
Тактика на разпита – разпитът на подсъдим се различава в много отношения от разпита на обвиняемия- извършва се в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици при възпроизвеждането; извършва се от колегиален орган; нормативно е определена поредността на задаване на въпроси. Както и в предварителното производство, подсъдимия дава обяснения под формата на свободен разказ, като през това време не бива да бъде прекъсван от участниците в процеса. След това на подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове на състава, а след това прокурора или частния тъжител, обществения обвинител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Подсъдимия може да откаже да даде обяснения или да даде непълни, неточни и недостоверни обяснения. Затова във всички случаи трябва да се подложи на задълбочена проверка както подържаната оправдателна версия, така и възраженията му срещу едни или други моменти от обвинителния акт.Чрез детайлно сравнение на обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие, особено на различията между тях, се установяват причините за тези различия и степента на достоверност на обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия се записват в протокола на съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така, като са зададени.


36. Тактика на очна ставка. Особености на очната ставка в съдебното следствие. Очна ставка между повече от две лица. Очна ставка в гражданското производство.

Очната ставка е уредена изчерпателно в чл.89, ал.1 от НПК. Според разпоредбите на този член очна ставка може да се извърши за изясняване на съществени противоречия в обясненията или в показанията на разпитани преди това лица. На основание чл.206, ал. 2 от НПК заподозрения може да участва в очната ставка. Очната ставка обикновено се провежда между две лица/заподозрени, обвиняеми и свидетели във всички възможни комбинации между тях/. Няма забрана и не е изключено извършването на очна ставка и между повече от две лица.
До решение за извършване на очна ставка се стига, когато се установи, че по друг начин не могат да бъдат изяснени причините и характерът на противоречията и не може да се отговори на въпроса кои от дадените показания и обяснения са достоверни. Провеждането на очна ставка не винаги е гаранция, че установените противоречия между разпитаните лица могат да бъдат отстранени.
Тактика на извършване – условно извършването на очната ставка може да се раздели на няколко момента:
1.Начало на очната ставка – началния момент има важно значение. Той разкрива симптомите на сложната психологична обстановка;отговорите на участващите лица дали се познават и какви са техните взаимоотношения помагат да се уточни последователността на въпросите и кои въпрос да се зададе най-напред.
2.Поставяне на въпроси и получаване на отговори е същинската част на очната ставка. Това е най-продължителният и най-важният етап, от който зависят крайните резултати. Затова при този етап е задължително да се спазват тактическите изисквания за еднакво съдържание и формулировка на въпросите към двете лица; изслушване на пълния отговор на въпросите; недопускане на необосновано прекъсване на отговорите; не задаване едновременно на два или повече въпроса.
3. Взаимно задаване на въпроси- това е обусловено от противоречивите интереси и създалата се психологическа обстановка. Те се задават с разрешение на следователя/съда/ и чрез него едва след изчерпване на предварително набелязаното съдържание на очната ставка
4.Оценка на отговорите в хода на непосредственото извършване на очната ставка;
Тактически способи при провеждане на очната ставка. Условно могат да се разделят на две групи:
1.Общи способи. Те включват- предявяване на веществени доказателства и документи; задаване на контролни въпроси; използване на положителните качества на участващите в очната ставка; детайлизация на обясненията/показанията/;
2.Способи с ограничено приложение-прочитане на част от депозираните по време на разпита обяснения или показанията или тяхното изслушване.
Процесуално закрепване на очната ставка- съставя се самостоятелен протокол. Има три части. В началната се отбелязва къде, кога и по какъв начин и с кои лица е проведена очната ставка и направено ли е предупреждение по чл.290 от НК,ако единият от двамата участници е свидетел. Във втората част същностната се записват въпросите на следователя и отговора на участващите лица и взаимно поставените въпроси и дадените в тази връзка отговори.. Тук се закрепва и информацията за предявените веществени доказателства и документи, реакциите на участниците; третата заключителна част съдържа подписите на следователя/дознателя и на участващите лица.
Очна ставка в съдебното следствие- достатъчни основания за провеждане на тази ставка са неопределените противоречия от предварителното разследване. Няма значение дали е извършена преди това между същите лица и за същите обстоятелства Тактиката на непосредствено извършване на очната ставка в съдебно заседание зависи от повече фактори, отколкото нейното извършване в предварителното производство. Това са : възможността за активно участие на страните в процеса при провеждане на очната ставка; принципно различните от предварителното производство условия за провеждането и в обстановка на публичност и състезателност; невъзможността за осигуряването в повечето случаи на данни за участващите в очната ставка лица и за характера на обстоятелствата, по които има съществени противоречия. Когато очната ставка не е планирана могат да се допуснат тактически грешки и при непосредственото и извършване в хода на съдебното следствие. В тези случай съдът не е в състояние да осигури спазването на основни тактически изисквания. Няма условия например за предварително набелязване и за правилното формулиране на въпросите, които следват да бъдат поставени, за определяне последователността на поставянето им. Не може обосновано да се прецени на кое от участващите в очната ставка лица трябва да бъдат зададени най-напред въпросите. Независимо от посочените трудности трябва да се спазват без изключение всички процесуални и тактически изисквания.


37. Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на разпознаването. Повторно разпознаване – възможности и хипотези.

Разпознаването е следствено действие, което решава идентификационни задачи /чл.143-145 от НПК/. Идентификационния извод има най-голямо значение, тъй като дава възможност да се установи извършителят на престъплението или лицето което е пострадало. Разпознаването трябва да се извърши само когато съществуват необходимите условия за това и може обосновано да се очаква разпознаване /идентифициране/ на лицето или обекта. Решението за извършване на разпознаване се извършва след задълбочена оценка на основанията, които налагат това, на условията от които зависи обективното протичане на опознавателния процес, наличието на субект на разпознаването и от състоянието на подлежащия за разпознаване обект.
Подготовка – по време на подготовката се осигуряват преди всичко условия за спазване на:
1.Процесуалните изисквания за разпознаването - предварителен разпит на разпознаващия, за обстоятелствата при които е наблюдавал лицето и предметите, както и за особеностите по които могат да бъдат познати, осигуряването на поемни лица; осигуряването на 3 или повече сходни обекта за сравнение;
2. Тактическите изисквания – своевременност на разпознаването; избиране на най- подходящото време и място за провеждането му; отделно предявяване на обектите когато са повече от един и др.
Подготовката включва:
- определяне на обекта на разпознаването- общите критерии които се съблюдават при определяне на обекта са три: 1. връзка на обекта с разследваното престъпление; 2.индивидуалност на обекта; 3. възможност за идентификационно въздействие върху разпознаващия.
- определяне на субекта на разпознаването като идентификационен процес е разпознаващият - обвиняем, заподозрян или свидетел по делото;
- предварителен разпит на разпознаващия – той позволява окончателно да се прецени оправдано ли е извършването на разпознаването. Повреме на разпита се изясняват три групи обстоятелства: 1. за условията на възприемане и влиянието на обективните и субективни фактори върху формирането на мисления образ; 2.за физическото и психическото състояние на разпознаващия; 3. за анатомичните, функционални и съпътстващи признаци на лицето, които са били възприети или признаците на предмета.
- осигуряване на сходни обекти – при разпознаване на лица, лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни по външност с разпознаваното лице, а при разпознаване на предмети – предметът за разпознаване се представя с други еднородни предмети;
Извършване – става при спазване на следните изисквания:
1. Предупреждение за наказателната отговорност по чл.290 от НК, когато разпознаващия е свидетел;
2.Запознаване на поемните лица със задачите на разпознаването и с процесуалната им роля при провеждането му;
3.Запознаване на разпознаващия и предявените лица с правата и задълженията,които имат;
4. поставяне на номера- пред или върху предявените лица и обекти;
Когато се приеме, че посочените изисквания са спазени, следователят/съдът/ предлага на разпознаващия да посочи предмета или лицето до които се отнасят дадените от него обяснения или показания и да обясни по какво ги е познал.
Фиксиране- резултатите от разпознаването се фиксират комплексно в протокол и чрез фото, кино или видеофиксация. В протокола се отразяват условията при които е извършено разпознаването, сред колко и кои лица е извършено; какви процесуални и криминалистически изисквания са били съобразени; по какви признаци разпознаващия е идентифицирал лицето или обекта и мотивите, които е посочил за това. Фото, кино и видеофиксацията имат самостоятелно значение за установяване хода на разпознаването и на резултатите от него.
Повторно разпознаване – то е оправдано в редки случай, когато може да се очаква правилен/обективен/ извод от разпознаващия и няма опасност от неволна или умишлена грешка под влияние на проведеното преди това разпознаване. С оглед на това повторното разпознаване може да се извърши когато:
-първоначалното разпознаване е завършило без извод и разпознаващия не е заангажиран със становище;
- разпознаването е извършено при по-лоши условия от условията, при които е бил възприет обектът на разпознаване;
- разпознаващият няма запазена представа за предявявания обект поради временен дефект на зрението или общо болестно състояние;
-разпознаващия е променил своя извод след първоначалното разпознаване и това почива на основателни съображения;
- неуместно са били изменени признаците на обекта на разпознаването в предварителното производство/ напр. лицето за разпознаване е било предявено остригано/;
- условията, при които е извършено първоначалното разпознаване, не са позволявали пълноценно възприемане на предявените обекти;

38в. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване – в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни.
Особености. Различия от разпознаването на живи лица.

Разпознаване на живи лица – може да се извърши по 4 начина:
1. по анатомични признаци; 2. по функционални признаци; 3. по анатомични и функционални признаци едновременно с изключение на гласа и речта; 4. по анатомични и функционални признаци последователно.
При разпознаването на живи лица голямо значение имат два момента:
1.Предварителен разпит на разпознаващия- с него се изяснява доколко са възприети и запомнени добре анатомичните и функционални признаци на лицето. Разпитвания дава сведия за ръста, пола и възрастта, за общото телосложение и наличието или липсата на физически недостатъци, за походката и осанката, за мимиките и жестикулациите на лицето. Специално внимание се отделя на облеклото и на съпътстващите признаци.
2.Осигуряване и предявяване на 3 сходни лица - не се допускат възрастови и други различия освен несъвпадение в облеклото. Предявените лица имат право да знаят каква е целта на разпознаването и как ще бъде извършено.
Подлежащото на разпознаване лице се предявява по възможност в същия външен вид, в който е видян от разпознаващия по време на престъплението или свързаните с него обстоятелства. Той се предявява в група от три лица, които са на еднаква възраст, един и същи ръст, телосложение, аналогично облекло, прическа. Те не трябва да са роднини или близки на разпознаващия. Разпознавания заема място сред предявявата за разпознаване група, при което сам избира мястото като това се отбялязва в протокола. На всеки от групата се дава номер, като разпознавания определя какъв ще бъде неговия номер. По искане на разпознаващия предявените лица могат да изменят положението си – да седнат, да ходят известно време, да отговарят на някои въпроси.
Видове разпознаване:
1. В натура - на живо лице;
2.Разпознаване по фотоснимки – извършва се когато не е възможно да се покаже самото лице. Обекти на разпознаване по фотоснимки могат да бъдат и предмети или съвкупност от предмети, а така също и трупове. При извършването на разпознаване по фотоснимки се спазват общите процесуални и тактически изисквания- снимката на подлежащото за разпознаване лице се предявява заедно с три или повече сходни снимки. Разпознаваната снимка трябва да е от същия или близък период до този в който разпознаващия е възприел признаците на обекта на разпознаване.. Снимките трябва да са еднакви по размер и да отразяват обектите в сходни положения.
Разпознаване на трупове – тук са налице някои особености като: 1.не се осигуряват сходни обекти; 2. при разпознаване на трупове, разпознаващия дава сведения и за скритите признаци на трупа - белези по тялото, следи от хирургическа намеса, татуировки; 3 . не се провежда предварителен разпит в случайте, когато липсват сведения кои лица могат да извършат разпознаването;
Разпознаване на предмети – тук също има предварител разпит в които подробно се описва предмета за разпознаване. Предмета се предявява за разпознаване сред други еднородни предмети, най-малко 3, а ако предметът е уникален - сред близки по род предмети. Когато е нужно се спазва изискването за последователно и отделно предяваване, а не едновременното и общо предявяване. На разпознаване подлежат както предмети на престъплението, така и всички други предмети или части от тях, открити на местопроизшествието, при изземване, претърсване и обиск.
Разпознаване на животни- спазват се общите тактически правила. Подлежащото на разпознаване животно се предявява с други сходни животни от същия вид, порода и цвят, а ако това е невъзможно – сред животни, които имат някои различаващи се признаци.


39в. Следствен експеримент. Общи изисквания

Следствения експеримент е следствено действие в които приложение намира експерименталния метод на познание и се изразява в извършването на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и за събиране на нови данни по делото. Според чл.140 от НПК „ съдът и органите на досъдебното производство могат да извършат следствен експеримент за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняем, заподозрян и свидетелите или от друго следствено действие”.
Подготовката се извършва на два различни по време и място етапа: 1.Преди отиване на мястото, където ще се проведе експеримента и включва:
-определяне на задачите на експеримента - определят се след обоснована преценка на фактите и обстоятелствата по делото, които могат да бъдат установени, проверени и доказани с помощта на експеримента;
-определяне на опитните действия и набелязване продължителността и поредността на извършването им. За целта се разработват практически варианти с целенасочени различия помежду им, като се спазват изискванията за законност, максимално сходство и безопасност;
- реконструиране на обстановката, когато това е необходимо- целта е да се осигури максимално сходство на опитните действия с проверяваните. Реконструирането също има два етапа: 1. преди отиване на място – набелязват се съдържанието и характера на реконструирането и се осигуряват необходимите за целта материали и технически средства; 2. след пристигането на място – практическо възстановяване на обстановката, като се създават обективни гаранции за безопасно извършване на експеримента;
- осигуряване на технически средства и материали за извършване на опитните действия- за целта могат да се използват веществените доказателства по делото, ако са изследвани и възпроизведени във вещеествени доказателствени средства и няма опасност от тяхното повреждане и унищожаване. Осигуряват се също така резервни материали и технически средства;
- определяне на мястото и времето на извършване на експеримента- обикновенно мястото на извършване на престъплението. В това отношение се срещат трудности поради сезонно отдалечаване, различия в метеорологичната обстановка и др.;
- определяне на лицата, които ще участват- чл.142, ал.1 от НПК- задължително присъстват поемни лица, освен ако експеримента се прави в съдебно заседание. По преценка на компетентния орган участва и екперт или специалист-технически помощник. По някои дела е необходимо и участието на обвиняемия и свидетелите, ако опитните действия са свързани с техните лични качества. Ако експеримента уличава обвиняемия или свидетеля в престъпление, те не могат да бъдат задължени да участват.
- осигуряване на условия за безопасно извършване на следствения експеримент- мерките предполагат преценка на съществуването на опасност, произтичаща от провеждането на екперимента.
- запознаване на участващите в следствения експеримент лица с характера на предстоящото следствено действие и с правата и задълженията които те имат;
- осигуряване на необходимите средства и материали за фотографско и кинофиксиране на опитните действия и резултатите от следствения експеримент;
2. След пристигането на място- непосредствено преди започване на следствения експеримент- извършва се допълнително уточняване на характера на настъпилите от престъплението изменения, реконструиране на обстановката, уточняване на правата и задълженията на участващите с конкретни указания за мястото, където ще се намират и действията които ще се извършват, поставяне на охрана когато това се налага, проверяване годността на техническите материали и средства.
Извършване на следствения експеримент - изразява се в провеждане на опитни действия, които да са максимално сходни на проверяваните, като се извършват няколкократно с целенасочени изменения в съдържанието и условията, при които протичат. С това се избягва влиянието на случайните фактори и се осигурява по-голяма обективност и сигурност на изводите. Колкото опитните действия са по-близки до същността на изследваното явление, толкова по-малко повторения и изменения се налагат. Главен субект на експеримента е следователя - той ръководи опитните действия и участващите в експеримента лица, той преценява колко пъти и с какви изменения да се повторят. Следователят решава кога да приключи следствения експеримент. Той е отговорен за спазване на процесуалните и тактическите изисквания, на законността и тактическата ефективност на експеримента.
Фиксиране- подробно се фиксира обстановката преди и след реконструирането и, при изменение на условията и поредността на опитните действия. В протокола се посочват задачите на следствения експеримент, участващите лица, условията при които е извършено следственото деиствие. Отбелязва се използвани ли са веществени доказателства за извършване на опитните действия, колко опита и в каква последователност са направени, какви са резултатите от тях. Протоколът се подписва от всички лица участвали в експеримента. Фиксират се с фото, кино и видеоснимки опитните действия и резулатите от тях, като по този начин се осигурява нагледност, обективност и максимална изчерпателност. Видове следствен експеримент :
В зависимост от задачите могат да се планират следните видове СЕ:
1. За установяване на възможността за възприемане на определени обекти процеси и явления /най- разпросранения/;
2. За установяване на възможността за извършване на посочените в обясненията /показанията/ действия;
3.За установяване на механизма за образуване на следите;
4.За установяване на възможността за съществуването на определени факти, процеси и явления
5. За установяване на механизма на протичане на събитието като цяло или на отделни негови моменти;
Разграничаване от други следствени действия- следствения експеримент в сравнение с останалите следствени действия съдейства по-ясно и по-точно да се установи природата и закономерностите на развитие на интересуващите разследването процеси и явления и особеностите на изменението на обективната действителност от извършеното престъпление.

41в. Разследване на убийства

Убийството е най-тежкото и най-наказуемо престъпление против личността. При извършването на престъплението се използват различни средства: огнестрелно оръжие, хладно оръжие или случайно попаднали предмети. При извършване на убийства се образуват различни следи- от ръце, от крака, от автотранспортни средства, следи от зъби, нокти. Типични следи са и следите от биологичен произход. Винаги се образуват микроследи в резултат на взаимодействието между извършител и пострадал. Способите за разкриване на престъплението зависят от способите за подготовката на престъплението, от използваните за убийството средства и от условията при които то е станало.
Предварително производство се образува при законен повод и достатъчно данни и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.
Типичните законни поводи обикновено са: съобщенията от медицински заведения за починали лица от причинени тежки наранявания; съобщения от граждани за намерен труп; на свидетели очевидци; пострадалия, ако престъплението е било насочено срещу повече от едно лице; на роднини и близки; личното явяване на извършителя пред органите на предварителното производство.
Задачи на разследването- определят се веднага след образуване на предварителното производство.
Задачи свързани с обекта на престъплението – кое е убитото лице;
Задачи свързани с обективанат страна- особености на изпълнителното деяние и престъпния резултат, фактът на настъпване на смъртта и непосредстредствените причини за настъпването и; времето и мястото на извършване на убийството; по какъв начин и какви средства са използвани; причините и условията за извършване на убийството.
Задачи относно относно субективната страна – дали убийството не е извършено умишлено, кое лице е извършител на убийството; изясняване на неговата личност.
Първоначални следствени версии –
1.Версии за личността на пострадалия и особените качества които притежава;
2.Версии за времето и мястото на извършване на убийството;
3.Версии за способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството – вземат се предвид телесните повреди, състоянието на дрехите, обстановката на местопроизшествието;
4. Версии за субекта на престъплението;
Неотложни и първоначални следствени действия:
1.Оглед на местопроизшествието и трупа – основни задачи на огледа като неотложно действие.
- установяване дали е извършено убийство или самоубийство или смъртта е настъпила вследствие на нещастен случай;
- установяване самоличността на жертвата;
- определяне на мястото и времето на извършване на убийството- съди се по количеството и местоположението на следите от кръв, изстиването и вкочанясването на трупа;
- установяване дали е преместван трупа- липсата на локва кръв, влачене;
-определяне на способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството;
- установяване дали убийството е извършено в съучастие;
-определяне колко време е престоял извършителят на местопроизшествието;
2. Разпознаване на трупа – това е самостоятелно следствено действие. Трупът се предявява на близки на пострадалия или на лица от съответното селище в състоянието в което е намерен, при спазване на установените технически изисквания.
3. Разпит на свидетели и очевидци – при спазване на тактическите изисквания за това- своевременно извършване на разпита, своевременно установяване на достоверността на показанията, разностранна подготовка на разпита, призоваване на свидетелите и очевидците в последователността в която са възприели убийството.
4.Съдебномедицинска експертиза- с нея се изясняват въпроси относно причините на смъртта, времето на настъпването й, коя от телесните повреди се е оказала смъртоносна и т.н.
Други първоначални следствени действия – претърсване и изземване, личен обиск, освидетелстване на заподозрения и пострадалия;
Последващи следстветни действия:
1. Разпит на обвиняем; 2. Разпит на свидетели; 3. Следствен експеримент; 4. Очна ставка; 5.Съдебно- балистична експертиза и други експертизи.

42в. Разследване на автотранспортни престъпления

Автотранспортните престъпления се отличават с висока степен на обществена опасност. Разследването на тези престъпления е свързано със значителни трудности, защото те стават по всяко време на денонощието, през всички сезони, в населени и други места. При тези престъпления не малка част от веществените доказателства се повреждат или унищожават в процеса на самото автопроизшествие. Не са малко случаите на противодействие от страна на заинтересованите лица чрез укриване на автомобила и веществените доказателства.
Задачи на разследването - те зависят от конкретната ситуация. Най-често срещаните задачи са свързани с установяване характера на извършеното автотранспортно престъпление; времето и мястото; условията, при които е станало- видимост, състоянието на пътя и пътните знаци, на атмосферните условия; техническото състояние на автомобила; обстоятелствата, влияещи на степента и характера на наказателната отговорност – професионалната квалификация на водача на МПС, здравословното му състояние, употребил ли е алкохол, оказал ли е своевременна помощ на пострадалите; какъв е характерът и размерът на причинените морални и материални вреди; чия собственост са повредените автомобили и др.
Първоначални следствени версии – в повечето случаи голямо значение имат версиите за причините на катастрофата, за правилата, които са били нарушени, за условията при които е станало автопроизшествието; за техническите причини довели до него и други.
Неотложни и първоначални следствени действия- налагат се обикновено в началния етап на разследването.
1.Оглед на местопроизшествието- най- често срещаното неотложно или първоначално следствено действие. Огледът позволява да се даде отговор на основни въпроси на разследването: къде и кога е станало автопроизшествието; при какви обстоятелства- посока на движение на двата автомобила, скорост, атмосферни условия; какво е било състоянието на пътя и пътните знаци; при каква видимост е станало; двупосочно или еднопосочно е пътното платно и разделено ли е на ленти; в какво състояние са спирачната система и кормилото и др. Издирват се, фиксират се и се изземват всички следи и веществени доказателства. Изследването на обстановката и обектите на огледа се съпътства с измерване и фотографска фиксация. В протокола за оглед се описва цялата дейност, както и състоянието и големината на пътя, наклонът на съответния участък и атмосферните условия, при които е проведен огледът.
2. Разпит на свидетели очевидци- лица пътували в автомобила, пострадалият, случайни минувачи, пътници в други автомобили. Чрез разпита им се установяват различни обстоятелства – скоростта на движение, състояние на пътя и пътните знаци, здравословното и психическото състояние на водача и др.
3. Автотехническа експертиза- обект на изследване при нея е автомобилът и частите от автомобила, следите и други веществени доказателства и съответните участъци от пътя и пътните съоръжения.
4. Съдебномедицинска експертиза – с нея се установя причините и времето на настъпване на смъртта, характерът на телесните повреди и връзката им с настъпилите последици, степента на алкохолно опиянеие или наркотично въздействие.
При разследването на автопроизшествието паралелно със самото разследване се извършват и съответните оперативноиздирвателни действия.
Последващи следствени действия –
1.Разпит на свидетели неочевидци – служители на автобази, гаражи и сервизи, близки и колеги на обвиняемия. С този разпит се изясняват редица обстоятелства по делото като: здравословното състояние на водача; професионалната му подготовка и дисциплина; техническо състояние на автомобила при произшествието и др.
2.Трасологична експертиза - за следи от ходовата част /гуми/ на автомобила, от ръце, от крака.
3. Следствен експеримент с него може да се установи възможно ли е било пострадалия да възприеме звуковия или светлинен сигнал на автомобила от определено място при определени условия; дали водачът на МПС може да спре колата при съществуващите условия, техническо състояние и скорост на движение и др.
4. Разпит на обвиняем – предмет на този разпит са всички основни въпроси на разследването като: състоянието на пътя и пътните знаци, техническото състояние на МПС, психофизическото състояние на обвиняемия преди и по време на експлоатация на автомобила, атмосферните условия, поведението на пострадалия, мястото и времето на автопроизшествието.


43в. Разследване на длъжностни присвоявания

Разследването на длъжностни присвоявания е свързано със значителни трудности, които се дължат на различни причини: късното разкриване на престъплението и противодействието на извършителите, организационни недостатъци, слабости в счетоводната отчетност и контрол, непосредствения контакт на извършителите с обекта на престъплението и др.
Най-честта хипотеза при разследване на длъжностните престъпления това е законият повод и достатъчно данни съдържащи се в материали от финансово- ревизионните органи и от съставените от тях актове за начет.
Задачи на разследването:
1.Установяване дали е извършено длъжностно присвояване, къде и кога;
2.Установяване размера на причинените вреди;
3.Проучване състоянието на контрола и счетоводната отчетност, както и характера на производствената и друга дейност;
4. Установяване на организационните, производствените и другите причини и условия, способствали за извършване на длъжностното присвояване, на слабостите в стопанско-организационната и управленската дейност;
5.Установяване на способите на присвояване, опитът и професионаланат подготовка на извършителите;
6.Откриване на присвоеното имущество или сведения за реализацията му;
Първоначални следствени действия.
1.Версии относно причините за възникване на липсите: присвояване от материалноотговорно лице; кражба на стоково-материални ценности от служители на съответното предприятие или от външни лица; повреди или унищожаване над допустимите за приспадане граници поради неблагоприятни условия на съхраняване на стоково-материални ценности;
2. Версии относно начините на създаване на излишъци: съставяне на документи с невярно съдържание без стоково или парично покритие; за измама на купувачите; незаприходяване на част от постъпващите суровини, полуфабрикати или готова продукция; съставяне на протоколи с невярно съдържание и бракуване на суровини от по-ниско качество и на по-ниска цена; неправилно отчитане на естествените фири;
Планиране на раследването- включва определянето на следствените действия които ще се извършат. Освен тях включва и организационни, информативни, подготвителни и превантивни действия- събраната чрез тези действия информация осигурява значително по широка основа при подговоката на следствените действия и за своевременното изясняване на възникналите въпроси.
Първоначални следствени действия:
1.Изискване, изземване и оглед на документи- подправени отчетнически и други документи, счетоводно-отчетно документи свързани с подправените; нормативни актове, заповеди и др. които разкриват особеностите на извършваната дейност и изискванията към нея. Едновременно с оригиналните документи се изземват и копията;
2. Разпит на свидетели – това са лицата сигнализирали за длъжностното присвояване, съставителите на акта за начет, домакини, началниците на склад и екпедиторите, на служителите от счетовоството.
3. Съдебно-счетоводна експертиза- назначава се когато резултатите от ревизията противоречат на събрания доказателствен материал. Ако при ревизията не са изследвани важни обстоятелства или има съмнение, че са използвани неправилни методи; при противоречия между първоначалната и повторната ревизия.
4. Експертизи на документи – относно установяване автора на текста и на подписите в подправените отчетнически документи.
Последващи следствени действия:
1.Разпит на обвиняем – той позволява да се събере информация по всички задачи на разследването;
2.Очна ставка – с нея се изясняват причините, довели до възникналите противоречия и връзка им с останалия доказателствен материал. Извършва се твърде често, защото появилите се противоречия между показанията и обяснията не могат да бъдат преодолени по друг начин.
3. Стокова експертиза- за установяване на цената на присвоените суровини, полуфабрикати или готова продукция и др.

45в. Разследване на палежи.

Палежът е общесвеноопасно престъпление което уврежда или застрашава широк кръг обществени и лични интереси. От субективна страна престъплението е умишлено или непредпазливо, като субект на умишления палеж може да бъде всяко лице, включително и собсвеникът на имуществото, а на палежи по непредпазливост – само лице не собственик на имота. Тези обстоятелства имат конткретно методическо значение за разследването. Разследването на палежи е съпътствано с много трудности, защото в резултат на високата температура и действията по загасяването на самия пожар се унищожават или повреждат голяма част от следите. Трудно се откриват непосредствените /техническите/ причини за пожара, а от тук трудно се разграничава умишленото от непредпазливото деяние.
Задачи на раследването – изясняване на всички обсоятелства от предмета на доказването: къде, кога и при какви условия е възникнал пожарът; има ли причинна връзка между пожара и поведението на определени лица; какъв е размерът на причинените вреди; дали престъплениете е извършено от едно лице или в съучастие; какви са непосредствените /технически/ причини за пожара; какви способи и средства са използвани и кои са мотивите за палежа.
Изграждане на първоначални следствени версии. Те биват:
1.Версии относно причините за пожара – те почиват на данните за пожара, за неговите особености, характера на обектите на палежа, за откритите веществени доказателства. Проверяват се следните версии: за пряко и косвено подпалване; дали пожарът не е в следствие на нарушение на противопожарните правила; дали пожарът не е предизвикан вследствие на късо съединение; дали пожарът не е следствие на самозапалване /самозапалване на определени материали и вещества/; дали пожарът е възникнал вследствие от мълния.
2.Версии относно мотивите за палежа- най често се проверяват следните версии: пожарът дали е възникнал за прикриване на длъжностно присвояване; прикриване на убийство или кражба; извършване на палежа с цел получаване на застраховка; извършване на палежа по хулигански подбуди.
3. Версии за способите и средствата, които са използвани.
4. Версии относно извършителя на палежа.
Планиране на разследването - основните въпроси с планирането са свързани с определяне на фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване; проверка и доказване; с първоначалните неотложни следствени действия и оперативно издирвателни мероприятия; с хронологията на тяхното извършване; с последващите следствени действия и последователността на извършването им.
Неотложни и първонални следствени действия:
1.Оглед- той позволява да се даде отговор на важни въпроси по разследването- за мотивите на деянието; за размера на причинените вреди; за наличието или липса на признаци за прикриване на друго престъпление;
2. Разпит на свидетели очевидци
3.Личен обиск – извършва се с цел откриване на запалителни средства и материали; книжа и предмети със следи от пожара; откраднати вещи и документи за изграждане на алиби.
4. Освидетелстване – с цел откриване на следи от пожара, обгаряния върху лицето, ръцете или други части от тялото; наранявания причинени вследствие на взривни материали; опърляне на косата или подуване на кожата; специфична миризма върху дрехите и тялото.
5. Претърсване и изземване- за откриване и изземване на различни предмети и книжа, имащи значение по делото, запалителни течности, дрехи и обувки със следи от пожара, откраднати вещи или присвоени стоково- материални ценности.
6. Пожаро – техническа експертиза.
Последващи следствени действия:
1.Изземване на книжа- това са книжа свързани с производствена и друга дейност, правата и задълженията на съответните длъжностни лица и техническото състояние на машини, съоръжения и инсталации, материали от проведени инвентаризации и ревизии, справки за атмосферните условия. Всички тези книжа трябва да се изземат едновременно, а не последователно.
2. Назначаване на съдебномедицинска експертиза – извършването й се налага когато на местопроизшествието е намерен труп или части от труп и съществува съмнение относно настъпването на смъртта или характера на телесните повреди.
3.Съдебно-химическа експертиза-за установяване вида на използваните запалителни вещества и на изгорелите обекти; на възможностите за самозапалване; наличието или липса на следи от петролни продукти или запалителна течност върху дрехите и обувките на заподозряния или уличения.
4. Криминалистическа експертиза- за установяването на следи от ръце, крака, от автотранспортни средства, следи от взлом.
5. Стокова експертиза- за определяне на стойността на настъпилите от пожара вреди, на вида на повредените стоки и други материални ценности.
6. Разпит на обвиняем.

[d.t]

Подходящи са за преговор може би и за изпит, но ако се учи само по тях не може да разчитате на по-висока оценка от 3-4.

[d.t]

Актуалният конспект е от 45 въпроса.