Лекции

Лекции

от lindeman_ » Съб Апр 25, 2009 9:48 am

МЕЖДУНАРОДНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

ВЪПРОС № 1 МЕЖДУНАРОДНА ПРЕСТЪПНОСТ И ВЪЗНИКВАНЕ НА МНП.


Межд. престъпност е много специфичен вид престъпност. Тя е остър социален проблем и се е появила втората половина на 20 век. Межд. престъпност има изключително висока степен на обществена опасност и е заплаха за суверенитета на държавите за нац. стабилност. межд. мир и спокойствие. Междун. престъпност накърнява нормалното функциониране на межд. отношения. Ядро на межд. престъпност са 2 групи престъпления:
- межд. престъпления
- межд. конвенционални престъпления
Възникването на межд. престъпления се свързва с втората половина на 20век. На тези конференции се издига идеята при межд. спорове да се използват само мирни средства. Общността на народите, организация преди ООН активно изготвя правни актове, но не са приети. Важно значение има приетия пакт Бриян Появата на межд. прест. обосновава появата на МНП. Наличието на межд. прест. и межд. конвенц. Престъпления е предпоставка за МНП.
С появата на общността на народите след Първата световна война се появява идеята за наказателна межд. отговорност. Наченки за появата на МНП са Хагските конференции от 1899г. и 1907г. – това са първите източници на МНП. Парижкият договор съобразно, който се утвърждава идеята за отказ от войната и тя се забранява като свойство за уреждане на междудържавни спорове. Париж. договор има важно значение за утвърждаването на мира, но за кратко! (Вилхем II германски канцлер). Ал.Стамболийски приема първия съд за съдене на министри виновни за Първата световна война и тогава Фердинанд абдикира. Стамболийски среща съпротива на европ. държави и не се състоява този съд. Независимо, че през 20-30-те години има дискусии за гаранции - възниква Втората световна война (1943г.) – за първи път на Московското събрание на министрите на Великобритания и САЩ се приема декларация за организиране съд за Хитлеро-фашистите.Тази идея се реализира през 1945г. на Лондонското съвещание. В Лондон се приема от представителите на трите държави съгласни за съдене на военните престъпници. Тогава се приема устав на Нюрнбергския трибунал. При изработване на устава участва и Франция. Това е първия международен правен източник на МНП. За първи път се формулират състави на международни престъпления. В устава е посочено начина на учредяване на военния трибунал, участниците в съда и за първи път цялостно са формулирани принципите на МНП. Задачата съобразно устава е да бъдат осъдени главно военните престъпници за геноцид, агресия. Съобразно устава на Нюрнбергския военен трибунал се препоръчва на отделните държави да създадат съдилища за съдене на военнопрестъпления в съответните страни. Под юрисдикцията на този съд попадат следните престъпления:
- престъпления против мира (агресия)
- военни престъпления
- престъпления против мира и човечеството
На Нюрнбергския процес през 1945г са осъдени на смърт 11 души, на доживотен затвор-3, на лишаване от свобода- 4 души. Много от главните престъпници не получават присъди, защото намират изход в много латиноамерикански държави. По отношение на военопрестъпниците и сега се налагат наказания от Европейския съд. Тук в устава се определят всички продцедури, принципи на Европейското-континентално право. То е много важен правен акт. Подобно съдържание има и устава на Токийския военен съд. На него също се налагат наказания смърт, доживотен затвор и т.н. Наличието на межд. престъпност предпоставя възникването на МНП. Още през 50-те години се отнася биоцит, тероризъм, търговия с роби, наркотрафик, въздушно пиратство, заложници. През втората половина на 20век се формира почти изцяло МНП като съвкупност от норми, решения на межд.организации, конвенции. Независимо от тези органи за предотвратяване на престъпленията нещата не се развиват добре. Залагат се основите на Студената война с речта на Чърчил. Формира се НАТО и Варшавския договор. През 50-те години освен създаването на междун. пр. актове се развива и теорията на МНП. Създава се система от знания за МП равните институти формират се принципите в България, появяват се не малко разработки. През 60-те- 70-те години настъпва застой в теорията. През 80-те години се появяват нови разработки. Международно правните наказателни норми и проблемът за създаване на межд. съд. МНП разглежда като съвкупност от норми включва в своето съдържание редица материално правни и процесуални норми. Няма източник на МНП който да съдържа само материални норми – тук се отличава МНП от вътрешното НП. Особеното на МНП е, че всеки източник съдържа материални и процесуални норми, наред с това МНП съдържа норми за наказателно изпълнение - Устава на Нюрнбергския договор. В този устав са налице редица норми свързани с наказателното изпълнение.
В чист вид МНП не съществува. Друга особеност на нормите на МНП е, че в повечето случаи те имат декларативен и описателен характер. В огр. си част в източниците на МНП липсва същественият елемен „санкцията”. Само в Милошевич. Всички съдилища действат до учредяване на межд. съд в Хага. Нюрнбергския военен трибунал е временен съд. Юготрибунала също няколко източника – Римския статут, устава на межд. трибунал са предвидени санкции. Санкции има и в устава на Юготрибунала, в който е осъден е временен, създава се с устав приет от ООН. Юготрибунала още действа – съда в Хага не може да изземе функцията му. Такива временни трибунали съществуват в света за съдене на извършилите престъпления, най-вече геноцид. Такъв временен съд за извършване на военни престъпления има в Руанда.
Има съд, който действа под егидата на ООН в Косово – тук съда действа съобразно вътрешното законодателство и инструкциите на ООН.Тук няма социален устав. Едва с Римския статут се учредява постоянно действащ международен наказателен съд. Този въпрос винаги е стоял пред международните организации. След Втората световна война се водят много агресивни войни- САЩ е в центъра, но никога не се прилагат разпоредбите на международното наказателно право.
Липсата на постоянно действащ международен съд не означава, че не се носи отговорност за извършените престъпления. Тя може да е реализирана съобразно нормите на вътрешното законодателство. За международните престъпления може да се прилага вътрешното законодателство!!! Възможно е извършването на геноцид, апартейд. Вътрешният съд на Югославия осъди Тони Блеър , Буш, Хавиер Солана за межд. престъпления – може да се приложи вътрешното законодателство. В Римския статут- в преамбюлната му част и в чл. 1 изрично е посочено, че международният наказателен съд допълва дейността на националните правораздавателни органи. Има специален механизъм как става това допълване и кой е компетентният орган.


ВЪПРОС № 2 ПОНЯТИЕ ЗА МНП. СЪОТНОШЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНОТО ПУБЛИЧНО ПРАВО И ВЪТРЕШНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО.


МНП е нов правен отрасъл, който се формира през последните десетилетия. Основен източник е Римския статут от 1998г. и влиза в сила през 2002г. Международният наказателен съд в Хага е от 2002г.
МНП изучава явления и процеси – МПП и НП – те имат утвърдени позиции в историята.
НП е правен отрасъл, свързан с понятието престъпление и наказание. МПП регулира междудържавните отношения чрез система от норми, принципи и механизми. Като престъпление, според МПП са третирани роботърговията, пиратството и др. При определяне на наказанието според МПП се е прилагал т.нар. цивилистичен подход, т.е. цивилистични гражданско правни мерки. До средата на 20 век. господства цивилистичната теза и наказателната отговорност не се прилага – действа понятието международно правонарушение. След Втората световна война се употребява понятието международни престъпления – те са регламентирани от МНП.
Нюрнберски трибунал – международни престъпления, агресия, геноцид, военни престъпления. За първи път се налага наказателна отговорност на физически лица.
Токийски военен трибунал – налагат се същите наказания.
След Втората световна война възникват още тежки общественоопасни деяния като пиратство, тероризъм, пране на пари, замърсяване на околната среда, залавяне на заложници – висока степен на обществена опасност – държавно сътрудничество. Тези престъпления са т.нар. престъпления с международен характер или с международен елемент. През последните години се наричат международни конвенционални престъпления – съставите им са определени в международните конвенции. За тези престъпления в съответните конвенции се предвижда наказателна отговорност на физически лица, но тази наказателна отговорност може да е реализирана само от националните съдилища. В много от конвенциите се препоръчва на държавите страни по тях да включват в своите наказателни законодателства такива състави на престъпления. Тези 2 групи престъпления с международен характер (агресия, ...) изпълват съдържанието на МНП. Наличието на такива престъпления предполага наказателна отговорност на физически лица и на държавата. Наказателната отговорност спрямо държавата е по-особена отговорност, когато се налага съобразно МПП макар, че държавата е и субект на тези престъпления. До приемането на Римския статут липсва международна наказателна институция която да налага наказания за международни престъпления. МНП като правен отрасъл представлява съвкупност от норми, забрани създадени чрез съгласуваната воля на държавите в лицето на д-ри и тези норми се реализират чрез специални международни съдилища или от национални съдилища. МНП както и вътрешното наказателно право имат регулативна, охранителна и превантивна функция. МНП регулира и охранява международният правен ред чрез използване на наказателни правни способи , обявяване на определени деяния за престъпления и предвиждане на наказание за държавата и виновните лица извърштели. Тази съвкупност от норми може да се реализира и чрез вътрешното право. МНП включва редица конкретни норми и принципи. Изрично е посочено в чл.21 от Римския статут, че освен нормите в този акт задължително се прилагат и принципите на МНП. МНП защитава общонационалните, общочовешки ценности, права и свободи на всички хора от много държави - чл.10 от НК. Както вътрешните права, така и МНП е построено съобразно определена система. МНП има две основни части. Обща част, институти и т.н. Особена част – при видовете международни престъпления в международно правните актове такова разграничение на обща и специална част няма.
МНП се намира в съотношение с други отрасли. Гради се върху принципите на вътрешното НП и МПП и е в тясно съжителство с т.нар. хуманитарно право. МНП активно действа върху въздействието на вътрешното НП, вътрешно националното законодателство влияе върху развитието на МНП. Всички принципи на вътрешното право са и принципи на МНП. Чл.8 от К.-международните актове имат предимство спрямо вътрешните актове. Прякото действие на МНП и МПП е почти невъзможно. В Англия вътрешното право има примат над международното – това е изключение. МНП е еднотипно на европейското континентално право. Почти всички източници на МНП са разработвани съобразно европейската правна система.


ВЪПРОС № 3 ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА НА МНП.


МНП е сравнително нов, самостоятелен дял от правото, който получи интензивно развитие след приключване на Втората световна война. Неговата обща характеристика съдържа черти и елементи, присъщи на правото, като цяло и най-вече на наказателното и международното право. Същевременно обаче, МНП притежава свои специфични компоненти, които му придават самостоятелен облик и собствена идентификация в правната система.
МНП е съвкупност от правни норми, които регулират сътрудничество между държавите в борбата им с престъпленията, предвидени в международен договор. Тези норми осигуряват защитата на международния обществен ред, уреден от международното публично право (МПП).
Основната разлика между МПП и МНП е в различните субекти на отговорност. При МПП – това е държавата, а при МНП – физическите, наказателно-отговорни лица. Видът на наказанията и начина на изтърпяването им също са различни. Предмет на регулиране е сътрудничеството между държавите в превенцията, разследването и наказването на престъпленията, които са предвидени в международни договори. Характерно за МНП е, че в хода на неговото създаване, държавите съгласуват волята си, за да защитят своя суверенитет. МНП винаги изразява волята на няколко държави. МНП обединява норми на материалното и процесуалното право, т.е. посочват се както съставите на престъпленията, така и формите за сътрудничество между държавите в борбата срещу тях, които имат процесуален характер. Особености на обективната страна на престъпленията на МНП – тези деяния могат да бъдат действие или бездействие. Отличават се с особено висока степен на обществена опасност, засягат международния мир и безопасността на човечеството, последиците им са с голям мащаб.
Особености на субективната страна на престъпленията по МНП – извършват се преди всичко с пряк умисъл и точно определена цел, но може и по непредпазливост (повреждане на подводни кабели ).
Санкции за престъпленията по ЧНП – те биват международно-правни и вътрешно-правни наказателни санкции.


ВЪПРОС № 4 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МНП.


Интересна е декларацията от 2003 година на сдружението на гръцките адвокати, настояващи пред международния наказателен съд за съдене на Буш и неговите сателити за агресията в Ирак. Всичко това остава без отговор. Но това е вярна, права, юридически издържана позиция.Французите също имат такова искане.
Основни принципи на МНП имат важно значение и съобразно тях се правораздава. МНП се осъществява на базата на норми, принципи и процедури.
I група: Общи принципи на правото (принципът е ръководно начало, идея, създадена в процеса на международното общуване от международните организации. Това са принципите: справедливост, законност, демократичност, правилност. Тези общи принципи намират приложение в почти всички източници на МНП. Те са важащи за всички правни отрасли и са залегнали в устава на Нюрнбергския трибунал. Уставите на решенията на Нюрнбергския и Токийския трибунал се утвърждават с решение на ООН и по решение на Великите сили. Така те стават част от обективното право. Винаги се апелира към справедлив процес, съобразно член 54 на Римския статут, който разглежда задълженията и правомощията на прокурора във връзка с разследването. Прокурорът с цел да установи истината, извършва разследване във връзка с всички факти и доказателства, релевантни за преценката дали е налице наказателна отговорност по този статут, като разследва отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства.Акцентува се върху механизма и другите принципи за индивидуализация и законност.
II група: Принципи създадени от МПП:
1)неприлагане на сила или заплаха със сила в межд. отношения от една държава спрямо друга; Позоваваме се на устава на ООН
2)ненамеса във вътрешните работи на друга държава
3)мирно решаване на международните спорове, съгласно устава на ООН
4)сътрудничество между държавите съгласно устава на ООН
5)неприкосновеност на границите на чужди държави
6)териториална цялост на държавата
7)доброволно изпълнение на международните задължения
8)уважение правата на човека.
Тези принципи на МП се създават в устава на ООН, декларацията на ООН, Пактът за икономически и социални права, множество конвенционални международни договори.
III група: Принципи, които изхождат от вътрешното наказателно право. МНП е тип европейско право:
1)принцип на личната наказателна отговорност. МНП изключва корпоративната наказателна отговорност
Някои източници са насочени към премахване формите на расова дискриминация- десетилетия наред САЩ не подписва такава декларация.Но този проблем е голям за САЩ.Те направиха най- разумното създадоха равни социални права, въпреки че и до днес те не са равни.
2)принципа, че не може два пъти да се наказва за едно и също нещо, но има и изключения
3)принцип за законност на престъплението и наказанието т.е. без закон няма престъпление и без престъпление няма наказание
Това е един от най- важните принципи в международното наказателно право. Този принцип е формулиран в средата на 18 век.
IV група: Принципи, които имат пряко значение за МНП – те са изработени от него:
1)първият идва от чл. 2 от устава на ООН – пълна забрана на агресивната война.Тази забрана е основна за търсене на наказателна отговорност за агресивната война. В момента международният съд не може да осъди нито един агресор
2)неотвратимост на наказанието за международно престъпление
3)право на защита
Подсъдимите имат право на защита.Главната гаранция за това е презумпцията за невинност.


ВЪПРОС № 5 ИЗТОЧНИЦИ НА МНП.


Правната уредба на межд. престъпления се съдържа в множество източници. Според вътрешното НП източници са – закона, обичая, прецедента- за английското право. За МНП като основен източник е договорът, обичаят и прецедентът. Межд. договор е основен източник на МНП. Римския статут е многостранен акт между множество страни. Източниците биват източници, действащи в мирно време и източници, действащи във военно време. Устава на Международния наказателен съд действа и в мирно и във военно време. Съществуват източници, които действат само във военно време. Токийският военен трибунал, Женевските конвенции от 1929г. и от 1949г. – това са конвенции насочени към защита жертвите на войната- военнопленници, население.
Първите източници на МНП са Хагските конвенции. Международният обичай има място в МНП . Той е установило се правило в международно отношение за поведение израз на общата воля и практика на държавите. Обичаят е правно регламентиран в редица международни актове и най- вече се прилага от межд. съд към ООН. Обичаят и межд. прецедент са субсидирани източници. Те спомагат за изработване на общи принципи от межд. органи и в нормотворческа дейност на международното право. Решенията и принципите на Нюрнбергския и Токийския процес се приемат с решение на устава на ООН като валидни за МНП. Друга категория източници това са националните наказателни закони- тук се позоваваме на глава 14 от НК,в която са групирани съставите на международните престъпления и съставите, отнасящи се до общо опасните престъпления- глава 11НК. В чл. 108-а НК тази норма се позовава на 24 състава от нашия НК- престъпления, които ако са извършени с политическа цел ще се тълкуват като терористични действия. Можем да посочим геноцида, апартейда- на тези престъпления няма давност.
Давността е основен принцип на МНП. Не се прилага давност за тези престъпления. Комисията по межд. право към ООН многократно е правила опит за кодификация на МНП. ООН създава няколко проекта за кодификация най-съществения е от 1994г. – Кодекс на престъпленията против мира и безопасността на човечеството. Не е възможно цялостна, пълна кодификация на правната уредба на международните наказания и престъпления.
Своеобразен кодификационен акт е Римският статут.
Не е възможна цялостна и пълна кодификация на правната уредба на международните престъпления и наказания.
В България съществува пълна кодификация на наказателното законодателство.Това е добре, защото е важен принцип на наказателното правосъдие.Ние сме една от малкото държави с пълна кодификация на наказателната материя.Нашето съвременно наказателно право страда от много недостатъци и неточни формулировки относно санкционната част.
Източниците на МНП са много. Някои считат, че са 50-60, но професор Айдаров счита, че са 42.
Към първата група източници спадат:
- Всеобща декларация за правата на човека
- Международен пакт за икономически, социални и културни права
- Международен пакт за граждански и политически права
- Устава на Нюрнбергския трибунал- 1943 год.
- Римският статут
Друга категория международно правни актове са:
- Конвенция за не прилагане срока на давност
- Конвенция за екстрадиция
- Европейска заповед за арест
- Конвенция за трансфер на осъдени лица
- Пакт за отказ от войната- Парижкият
- Пакт на общото събрание на ООН- резолюция№ 3314 от 1974година за определяне на понятието агресия!!!
- Женевската конвенция от 1929год. И от 1949 год.
- Решенията на Хагската конференция
- Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид!!!
- Конв. за наказване на престъплението апартейд
Някои източници са насочени към премахване формите на расова дискриминация- десетилетия наред САЩ не подписва такава декларация. Този проблем е голям за САЩ. Те направиха най- разумното- създадоха равни социални права, но това равенство и до днес е привидно.
Актове, третиращи различните международни конвенционални престъпления:
- Източници, третиращи международния тероризъм и организираната престъпност- това е Европейската конвенция за борба срещу тероризма , ратифицирана от 1998 год.
- Конвенция на ООН срещу транс националната организирана престъпрост!!!
- Конвенция за борба срещу незаконно завладяване на самолети
- Конвенция за борба срещу вземане на заложници
- Конвенция за премахване на робството- търговия с роби
- Конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко и нечовешко наказание - робството съществува и до днес
- Конвенция за опазване на природното богатство- днес у нас се подготвя закон въз основа на нея
- Конвенция за преследване на търговията с хора
- Конвенция за изпиране, взимане на средства незаконна дейност
- Конвенция за борба с корупцията
- Конвенция за опазване на природната среда
- Конвенция за враждебно и всякакво друго действие върху околната среда
- Протокол от Киото- за действие в Антарктида. Този протокол не се подписва от Русия и Китай. По- късно го подписва, но не се ратифицира от тях. Не го подписва и САЩ.Този въпрос е свързан с изхвърлянето на вредни емисии , за да се избегне т. нар. всеобщо замърсяване на планетата.Киото е старата столица на Япония, но по време на войната е бомбардиран този град на древната цивилизация.


ВЪПРОС № 6 МАТЕРИАЛНОПРАВНИ И ПРОЦЕСУАЛНИ НОРМИ. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОСТОЯНЕН МЕЖДУНАРОДЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД.


Този статут включва норми от материално-правен характер. В половината си част той съдържа разпоредби от процесуално-правен характер. Това означава, че всички процедури са визирани и изрично споменати в него, всяка дейност е точно определена и съдът трябва да съблюдава тази дейност. Статутът съдържа и норми от изпълнение на наказанието, както и норми от съдоусройствен характер. Той съдържа и норми от финансово-правен характер. Следователно е оформен като един огромен конгломерат от норми, съдържащи се в него. Това е подобно както в Устава на Нюрнбергския трибунал, който лежи в основата на този статут. По своя характер статутът изцяло съответства на Европейската континентална наказателно-правна традиция. Важен член в Римския статут е чл. 5. Той визира юрисдикцията на съда. Според него „Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, създаващи безпокойство за цялата межд. общност”. Съдът има юрисдикция да правораздава относно следните престъпления:
престъплението геноцид
престъпления против човечеството
военни престъпления
престъплението агресия
В чл. 70 се казва, че съдът упражнява юрисдикция и срещу престъпления, насочени срещу дейността на съда – това са престъпленията лъжесвидетелстване, набедяване, извършване на насилнически действия срещу лица от съда, отмъщение срещу служител на съда във връзка с изпълнение на задълженията му.
Принципите и процедурите във връзка с упражняването на юрисдикцията на съда спрямо тези нарушения се уреждат от правилника за процедурата и доказването. Условията за оказване на межд. сътрудничество на съда във връзка с производството му се уреждат от националното законодателство на замолената държава. Всяка държава-страна по статута задължително разширява обхвата на наказателните си закони във връзка с престъпления срещу целостта на собственото си съдебно производство. Ако съдът намери за необходимо може да предаде делото на компетентните си органи с цел осъществяване на наказателно преследване. Компетентните органи се отнасят към тези дела добросъвестно и отделят достатъчно ресурси за ефективното им провеждане.
Съществува особеност по отношение на чл. 5 от статута – понастоящем съдът не може да наказва извършителите на престъпението агресия, но в ал. 2 на чл. 5 се прави една уговорка и тя точно забранява престъплението агресия. В тази алинея се посочва, че съдът може да упражнява юрисдикция на престъплението агресия само когато се направи изменение на статута и когато се дефинира понятието агресия. Тук е налице едно отстъпление от принципите, нормите на межд. право и това не е случайно – 1998г. когато текат тези дискусии и най-милитаристичната държава се противопоставя на това – „ Не може големият миротворец да бъде наказван”.
В преамбюлната част се отбелязва, че под юрисдикцията на съда могат да се включат и други престъпления – тероризъм, наркотрафикантство. И тук също се приема същата витиативна форма, че първо трябва да се даде определение на тези понятия и тогава да бъдат съдени нарушителите по тези престъпления, макар че в Конвенцията за борба срущу тероризма са дефинирани тези понятия. В чл. 3, ал. 2 също се използват разсъждения в нарушение относно принципите на межд. наказателно право.
В резолюцията от общото събрание на ООН е дадено общото съдържание на понятието престъпление – това е резолюция от 3314/1974г.
Агресията е прилагане на сила от една държава срещу друга държава, застрашаваща сигурността й. Като съучастници в агресивните действия се сочат и държавите, предоставящи територията си, военни съоръжения за използване от страна на нападащата държава. Нашата държава предоставя територията ни за Югославия, Ирак, а това са изключително нелицеприятни факти. Това е форма на съучастие в агресивна война. Но от Средновековието до сега във всички войни са използвани наемници, а това е вид съучастие. В нашето съвремие тези форми на сътрудничество са недопустими. Правилно Г-н Първанов отбелязва при завръщане на войските ни от Ирак, че това не е наша война. Нещата са по-сложни от юридическа гледна точка.
Според чл. 21 от статута на първо място съдът осъществява дейността си съобразно разпоредбите на този статут.
На второ място съдът изпълнява дейността си съобразно действието на нормите на межд. право, както и действието на вътрешното право.
Според чл. 21 от статута съдът трябва да се позове па резолюзия 3314/1974г. и Нюрнбергския трибунал и да осъди агресорите, но чл. 2 изключва тази възможност, така че скоро може би няма и да има осъдени за това престъпление.
В чл. 6, чл. 7 и чл. 8 са дефинирани понятията геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Дефиницията на понятието геноцид е в Конвенцията за предотвратяване на престъплението геноцид. Дефиницията на понятието апартейд е в Конвенцията за предотвратяване на престъплението апартейд.
Детайлно се определят формите на изпълнителното деяние на тези престъпления.
При дефинирането на понятието геноцид – чл. 6 се включва налагане на условия на живот на група, които условия водят до физическо унищожаване на тази група. В чл. 6 са дефинирани престъпленията нападение срещу гражданското население, арестуване, задържане, изтезание на хора и т.н.
В чл. 8 има дефинирана формата на т.нар. военни престъпления, които включват редица нарушения, визирани в Женевската конвенция от 1949г., която е посветена на защитата на населението при военни действия, третиране на населението. Към военните престъпления спадат и потъпкването на обичаите. От гледна точка на Устава на ООН за съхраняване на мира всяка държава има право да задържи единството си чрез всички правомерни средства.
Начини на упражняване на дейността на съда по отношение на престъпленията – Първият начин е чрез е чл. 13 – съдът може да упражни своята юрисдикция когато държава-страна по статута отнесе до прокурора, че са извършени такива престъпления.
Вторият начин, по който може да се сезира съдът когата съвета за сигурност (като орган, охраняващ сигурността международен план отнесе данни за нарушаване на сигурността).
Третият начин – съдът се сезира от прокурора на базата на извършена съответна проверка. Затова е необходимо да се дадат достатъчно данни и факти. Но достатъчни данни не означава достатъчно доказателства, а да се направи основателно предположение, че е налице нарушение.
За да продължи наказателното производство, съдът задължително се произнася по въпроса за допустимостта. Много важно значение за МНП имат принципите. Почти всички принципи за осъществяване на наказателно правосъдие са визирани в част трета от статута. Това са основните принципи на наказателното право. Принципът non bis im idem – не може да бъдеш съден за едно и също нещо, но има и изключение – този принцип не се прилага когато едно лице извърши межд. престъпление и е съдено по вътрешното законодателство и наказателното произвоство се развива така, че цели това лице да бъде предпазено от наказателна отговорност. А именно с това се цели оправдаване на едно лице – т.е. наказателната отговорност е омаловажена от вътрешното право и тогава межд. съд повдига отново обвинения по това престъпление.
В част трета са визирани всички основни принципи. Основен принцип в този кодекс е принципът за личната наказателна отговорност. Не се допуска корпоративна отговорност. Според друг принцип не се носи наказателна отговорност, когато законът не го посочва – няма престъпление без закон.
Правоприлагане по аналогия в НП е недопустимо. Недопустимо е и обратното действие по отношение на лицата – никое лице не се съди за деяние, извършено преди влизане на статута в сила. Но при изменение на статута се прилага т.нар. благоприятен закон, т.е. когато деянието се инкреминира по новите изменения на статута с по-леко наказание.
Тук са визирани още няколко принципа - неприлагане на давност по отношение на престъпленията потив мира и човечеството.
Състав на съда – чл. 34 го определя:
председателство
апелативно отделение
съдебно производствено отделение
отделение за предварително производство
служба на прокурора
секретариат
Посочено е предварително производство. Апелативното отделение определя функциите като въззивна дейност. Общия състав на съда е 18 съдии. Посочени са условията за назначаване на съда към межд. нак. съд. Едно от условията е да се владее поне един от езиците на съда, т.е. тизи, които се използват от ООН – арабски, английски, френски, руски, испански. Всяка държава може да предложи по един кандидат за избор, а изборът се утвърждава от съвета за сигурност. Но ако не предложи свои, съдът може да предложи от друга страна, но член на статута. Мандатът на съда е 9 г. Изборът на съдии се прави на 3 етапа:
1/3 от съдиите (6 души) се избират за срок от 3г. чрез жребий.
другите 1/3 за срок от 6г. и с изтичане на срока се избират други.
останалите съдии се избират за срок от 9г.
При избора се спазва т. нар. географско представяне – от различни места на планетата. Нашият кандидат е избран за 9г. Полага се тържествена клетва. Съдиите се ползват с различни привилегии и имунитети. Работните езици са английски и френски.
Думата имунитет (не се позовават на него лица, извършили престъпления с межд. х-р) има интересен характер.
В статута са налице в много разгърнат вид формулирани норми за межд. сътрудничество и взаимопомощ - всяка държава да сътрудничи на межд. съд (екстрадиране и т.н.).
Изпълнение на присъдите:
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява от държава, избрана от съда като предварително се съставя списък с на държавите, готови да прилагат това наказание и тогава се избира държава, в която да бъде изпратен осъденият да изтърпява наказанието лишаване от свобода. След като една държава е избрана да изпълни наказанието лишаване от свобода тя се задължава отново да уведоми съда дали в крайна сметка приема този избор. Държавата, която изпълнява това наказание не може да го изменя. Само съдът може може да се произнесе по молба за преглед или промяна на наказанието. След освобождаване затворникът се предава на държавата, чийто гражданин е, а ако лицето има претенции да бъде предадено на друга държава, този въпрос се разглежда от съда. Разглежда се също въпросът за глоба, конфискация и т.н.
Всяка държава, страна по статута може да се оттегли, но чрез писмено заявление до генералния секретар на ООН. Оттеглянето влиза в сила 1г. след подадената молба за оттегляне. Този дълъг срок е с цел до тогава държавата, искаща това оттегляне да продължава да сътрудничи на межд. нак. съд.


ВЪПРОС № 7 РИМСКИЯТ СТАТУТ НА МНС. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.


Римският статут на межд. нак. съд е един от основните източници на МНП. Той заслужава особено внимание. Приет е в Рим на 17.07.1998г. на Конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на межд. нак. съд. Статутът влиза в сила на 01.07.2002г. Визиран е дълъг срок от приемането до влизането му в сила, защото трябва:
да се спази процедурата, визирана в статута по подписване на този договор като многостранен от съответните държави – това трае 4г.
за да могат държавите да се запознаят със съдържанието на статута
На Конференция под егидата на ООН участват 160 държави плюс огромен брой представители на неправителствени организации от цял свят и участници и наблюдатели от много държави. Това показва голямото значение на Конференцията, учредяваща постоянно действащ межд. нак. съд. Списъците потвърждават огромната воля да се намери механизъм за предотвратяване на престъпленията в межд. план. В 20-те – 30-те години са направени многократни опити за създаване на межд. нак. съд, който да е бариера към агресивно настроените държави. Прави се и опит за кодификация на правните актове.
През 1994г. се създава проект за Кодификация на престъпленията против мира и човечеството. Фактическата дейност започва с:
подготовка на конференцията
разработване на проект, но най-съществената дейност започва през 1989г.
В първите страници на статута се разглежда проект, а по-нататък най-различни менения и проекти. Още на Конференцията актът е подписан от не всички участници, а само от 139 страни, в това число и България.
Предоставя се възможност на Конференцията на Рим да се включат и още държави към този договор. След тази година – 1998г. ,присъединяването на други държави става с изрична молба до Съвета за сигурност на ООН – крайният срок е 31.12.2001г. Тогава и САЩ подписва този договор (президентът Клинтън). Не го подписват Китай, Индия, Израел, Русия и други страни. С встъпването на длъжност на Буш-младши на 20.01.2002 г. той оттегля подписа си. Това е един безпрецедентен акт, защото оттегля подписа на предшественика си.
Съобразно разпоредбите на статута, за да влезе в сила той трябва да се ратифицира от страните и то най-малко от 60 страни.
Чл. 126 от определя процедурата за влизане на статута в сила. През месец март 2002г. България ратифицира този статут и представя в съвета за сигурност своите ратификационни документи. След ратификацията се дава период за влизането в сила от първия ден на месеца следващ 60 ден от ратифицирането на последната държава – това е 01.07.2002г.
Няколко държави след България представят ратификационни документи и така се изчислява този срок 01.07.2002г.
Предложения за изменение и допълнение на статута могат да се правят 7г. след влизането му в сила – т.е. след 01.07.2009г. държавите–страни по този договор могат да правят тези предложения.
Дава се възможност други държави да се присъединят кам този договор при сложна процедура. Сложна е и процедурата по оттегляне от този межд. договор.
Тово е един уникален межд. договор, участващ в борбата срещу престъпления.
В преамбюла на статута са визирани целта и социалното му предназначение. Целта е застрашаването на мира, сигурността да бъдат наказани, да се сложи край на безнаказаността на извършването на престъпленията. Всяка държава е длъжна да упражнява своята наказателна юрисдикция по отношение на извършените престъпления на нейна територия. Межд. нак. съд по силата на този статут допълва дейността на националните правораздавателни органи. Статутът е структуриран много интересно. Първата глава е за начина на учредяване.
Чл. 1 посочва целта, задачите и дейността на съда и се сочи, че съдът допълва дейността на националните наказателни правораздавателни органи.
Чл. 3 посочва, че седалището на съда е Хага (Холандия). Като съдът включва договор с приемащата страна, който договор се одобрява от общото събрание на държавите по този договор. Ако трябва друга държава да се присъедини се взема под внимание мнението на всички държави-страни по този договор. Възможно е съдът да правораздава и в други държави, освен в Хага. Но този въпрос се решава във всеки конкретен случай, въпреки, че досега такива не са възникнали.
Изрично се подчертава, че съдът е межд. юридическо лице. Ако той правораздава в друга страна е необходимо да се сключи споразумение с нея.


ВЪПРОС № 8 ПОНЯТИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ.


Понятие за межд. престъпление – дефинира се по идентичен начин, както се дефинира в межд. нак. с–ма.
В МНП липсва легално определение на понятието межд. престъпление, както по нашето НП. То е дефинирано в чл. 9 НК. В много европейски кодекси се очетават основни признаци, елементи на престъплението, състава на престъплението, но в Римският статут се употребява израза елементи на престъплението. Тези елементи на престъплението се формулират в отделен акт, извън Римския статут. Счита се от гледна точка на теорията, че межд. престъпление е особен вид межд. деликт. Затова в продължение на много време се е прилагал т.нар. цивилистичен подход. Когато ООН през 20-те г. обсъжда въпроса за налагане на наказанието за межд. престъпление не се дава определение за престъпление, а само се дефинира понятието агресия. Когато се обсъжда въпроса за межд. нак. кодекс и тогава не се дава определение на понятието що е межд. престъпление. През 1929 г. на межд. конференция във Варшава не се дава определение на това понятие, а само се дават обяснения на някои понятия – пиратство, търговия с роби, с жени и деца, наркотици. Комисията по межд. право към ООН неколкократно прави опит да дефинира понятието за межд. престъпление.
Една от дефинициите е – това е межд. правно деяние, в резултат на престъпленията от държавата, което нарушение засяга интересите на межд. общност като цяло.
Тази дефиниция има неточности – липсват елементите виновност и наказуемост. Тук е посочено, че межд. престъпление е конкретно деяние, липсва т.нар. противоправност, виновност, наказуемост. Нашият чл. 9 НК е прецизен и изчерпателен.
Съобразно Европейската нак. правна с–ма следва да се отбележи, че межд. престъпление е юридически, съзнат акт, който обуславя наказателната отговорност за това деяние.
Межд. престъпление е винаги конкретно деяние с форми на изпълнителното действие или бездействие, действие с изключително висока степен на обществено опасност, противоправно е, защото противоречи на нормите на МНП, наказуемо е.
Межд. престъпления засягат значим кръг межд. отношения, засягат значими социални ценности.
Обективните признаци - обществена опасност, изпълнително деяние – действие, бездействие, наличие на обществено опасни последици и наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Основните елементи – от субективна страна е вината, която може да е умисъл и непредпазливост. Межд. престъпления са изцяло умишлени престъпления. Непредпазливостта е възможна като форма на вина при межд.конвенционалните престъпления и то например при екологични престъпления, например разливане на петролни продукти от танкери, с които се причиняват огромни вреди на няколко държави. Към субективните елементи на престъпление се отнасят целите и мотивите. Когато се обяснява вината като основна субективна форма задължителна се изхожда от т.нар. интелектуален волеви момент. Вината се определя като психическо отношение на дееца към деянието и обществено опасните последици.
Когато субект на престъплението е държавата не говорим за психически процес – тук говорим за единна, колективна воля на правителството – взема решение и изпълнява действие на геноцид.
Съобразно чл. 30 на Римския статут елементи, съставляващи межд. престъпление говорят, че то е умишлено и съзнателно. Понятията умишлено и съзнателно съответстват на пряк и евентуален умисъл по бълг. НК. По смисъла на чл. 30 от Римския статут едно лице действа умишлено когато:
по отношение на определено деяние, лицето цели да извърше деянието
по отношение на последиците, лицето цели да причини тези последици или осъзнава, че те ще настъпят при нормално развитие на събитията
Чл. 30, ал. 3 от Римския статут глеси, че по смисъла на настоящата разпоредба думата „съзнание” означава осъзнаването, че определено обстоятелство съществува или определена последица ще настъпи при нормално развитие на събитията. Тук термините „знае” и „съзнателно” се тълкуват съответно.
Два вида обстоятелства изкючват виновността по межд. ни НП:
фактическата грешка
изпълнението на неправомерна заповед (чл. 35 от Римския статут), а по нашия НК – чл. 16. Тази заповед трябва да е издадена по съответен надлежен ред.
Не са посочени в Римския статут обстоятелствата, изключващи обществената опасност. В него са посочени основанията за изключване на наказателната отговорност. В чл. 33 са изброени няколко основания. Макар, че института на неизбежната отбрана съществува в МНП.
не се носи отговорност когато лицето е невменяемо
лицето е в нетрезво състояние, което му пречи да контролира поведението си
лицето действа разумно, за да защити себе си или друго лице
не се носи наказателна отговорност, когато деянието се дължи на действие под принуда
Заповедите за извършване на геноцид или престъпления срещу човечеството са явно неправомерни по смисъла на този член.
ВЪПРОС № 9 ОБЕКТ И СУБЕКТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.


Субект на межд. престъпление и наказателно отговорни лица – в чл. 26 от Римския статут се разглежда този въпрос – съдът няма юрисдикцция по отношение на лица, които не са навършили 18-годишна възраст към момента на твърдяното извършване на престъпление.
Субект на межд. престъпление е физическо лице, достигнало определена възраст на наказателна дееспособност, лице, което е вменяемо. Лицето трябва да разбира свойството и значението на постъпките си. Невменяемостта изключва наказателната отговорност – при умствена недоразвитост, олигофрения, продължително разтройство, краткотрайно разтройство на съзнанието.
Съобразно нашето право са определени 2 категории наказателно-отговорни лица:
до 14 – годишна възраст
след 16 - годишна възраст
Според Римския статут наказателно-отговорни лица са лицата над 18г.
Към момента на извършване на правно деяние лицето трябва да е навършило 18г.
Макар, че в по-ранните периоди на МНП се търси наказателната отговорност и на лица над 13г., защото Хитлер използва и лица под 18 – годишна възраст.
МНП изключва и не допуска корпоративната наказателна отговорност, валиден е принципа на личната наказателна отговорност. Извършителите на межд. престъпления не се позовават на дипломатически имунитети.


ВЪПРОС № 10 ВИНАТА СПОРЕД МНП.


Вината според българския НК е психическото отношение на дееца към обществената опастност на своето извършвано деяние и най-вече към неговите общестнеоопасни последици. Тя е налице когато деецът е съзнавал или поне е могъл да съзнава обществената опастност и най-вече общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е решил да го извърши. По подобие на обещствената опасно и противоправността вината също има две характерни особености-тя е субективно и неюридическо свойство. Вината не е оснавине за наказателна отговорност. Основанието за наказателна отговорност е престъплението, на което вината е само един от петте основни свойства. Вината е тясно свърдана и е в опрделен смисъл продължение на субективния елемент на деянието, защото ако чонешката проява макар да причинява общественоопасни последици, изобщо не се осъществява по волята на своя субект, немислимо е наличие и на вина. Вината винаги се конкретизира по форма и вид и в задължителния признак от субективната страна на всяко престъпление. За да има вина е необхозимо деецът не само да може да съзнава обществената опастност и общественоопасните последици на своето деяние, но е необходимо тя да фигурира изцяло в психическите преживявания на дееца . Вината има две форми-умисъл и непредпазливост.


ВЪПРОС № 11 СЪУЧАСТИЕ И СТАДИИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. НАКАЗУЕМОСТ.


Съучастие и стадии в межд. престъпление и наказуемост – третират се като в нашето право. Има 3 стадия, както по нашия НК:
приготовление- чл.17 НК в нашия НК приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е наказумо само в предвидените от закона случаи. Деецът не се наказва когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.
Опит-чл.18 НК-опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнитерното деяние не е довършено или макар да е довършено не са настъпили предвиденит в закона и искани от дееца общественоорасти последици на това престъпление. При опит деецът не се наказва с наказанието предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините поради които престъпрението е останало недовършено. При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици.
извършване на престъплението
Да се ползва опората на българския НК.
Тук няма само разграничение за наказуемостта. При нас приготовлението се наказва съобразно закона, а при межд. право се наказва и опитът и приготовлението.
Тук приготовлението и опита се наказват като довършено престъпление. Само се има предвид степента на обществена опасност.
Самоволният отказ не се наказва – чл. 25 от Римския статут. Ако едно лице извърши престъпление самостоятелно, заедно сдругиго или чрез другиго, независимо от това дали другото лице е наказателно отговорно според нормите на този статут то носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компенентността на този съд.
Опитът е започнато изпълнително деяние, което не е довършено. За приготовлението в межд. право няма дефиниция, но за създаване на условия е както по нашия НК.
Съучастие за извършване на межд. престъпление – съдът налага наказателна отговорност ако едно лице извърши престъплението самостоятелно, с другиго или чрез другиго. При извършване на опит за престъпление когато едно лице престъпи към деъствие и започве извършването му, чрез важна стъпка, но престъплението не бъде извършето поради обстоятелства независещи от намерението на лицето, то носи наказателна отговорност според разпоредбите на римския статут. Ако обаче лицето се откаже от извършване на престъплението или по друг начин предотврати извършването му то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление ако изцяло и добролно се откаже от престъпната цел.
Съучастието може да се раздели и тук:
подбудител – този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението – чл.20, ал.3
помагач – този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин – чл. 20, ал. 4
съизвършител
Ако едно лице извърши опит за извършване на престъпление като пристъпи към действие и направи важна стъпка за започването му, но престъплението не бъде извършено поради обстоятелства, независещи от намеренията на лицето, то носи наказателна отговорност. Ако обаче лицето се откаже от извършването на престъплението или по друг начин предотврати извършването му, то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление, ако изцяло или доброволно се откаже от престъпната цел. Лична наказателна отговорност се носи в случаите:
едно лице извърши престъпление самостоятелно или с другиго, независимо дали другото лице е наказателно отговорно
когато нареди, настоява или склони към извършването на престъпление което е извършено или за което е осъществен опит за извършване
в случай на помагачество или когато е осъществен опит със знанието, че група възнамерява да извърши престъпление
Подбудителството е подстрекателство.
Форма на съучастие е извършване на престъпление от група лица (това понятие е дефинирано и в чл. 93 от НК).
Ексцесът също е познат в МНП – извършителят извършва и други престъпления извън тези, за които е бил подбуден от подбудителя.
За МНП, особено за наказателното отношение относно устава на Нюрнбергския военен трибунал завишена наказателна отговорност има за организаторите – организиране в престъпна група, членуване в нея.
Имунитетът не е основание за намаляване на наказанието.


ВЪПРОС № 12 МЕЖДУНАРОДНА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ – ПРИНЦИПИ И ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - ЧЛ.22 И ЧЛ.24 ОТ РИМСКИЯ СТАТУТ


Межд. наказателна отговорност – както във вътрешното право, така и в МНП липсва легално определение на понятието наказателна отговорност. Това се определя от теорията. Наказанието според българското НП е вид държавна принуда, прилагана от съда по установения ред. Наказателната отговорност се осъществява само от съда – никой друг орган не налага наказателна отговорност. Наказанието се налага по повод на извършено межд. престъпление - то води до ограничаване на свобода.
Целите на межд. наказание са специалната и генералната превенция.
Принципите са: принципът на справедливостта, т.е. наказанието да съответства на характера и тежестта на престъплението.
Няма наказание без закон.
Видове наказания па МНП – това са наказания от Токийския военен трибунал и Нюрнбергския трибунал.
Другаде навсякъде липсва санкционна част. Само в някои конвенции се дава препоръка какви наказания следва да се предвидят в националните законодателства.
По устава на Юготрибунала се предвижда за престъпление, извършено на територията на бивша Югославия затвор, без да се уточнява размерът на наказанието лишаване от свобода. Това може да стане само съобразно практиката и законите в Югославия. В част 7 – чл. 77 от Римския статут са посочени видовете наказания, систематично, по тежест. Има една особеност – наказанията се делят на основни и допълнителни. Първият наш закон е бил такъв. Основните наказания са:
доживотен затвор – като изключим тежкото наказание при наличие на изключително тежки утежняващи вината обстоятелства
лишаване от свобода – това наказание съобразно чл. 77 не може да бъде повече от 30г., а по българското НП лишаването от свобода е до 20г., а при утежняващите вината обстоятелства може да се повиши на 30г.
Наред с налагането на тези основни наказания, съдът може да наложи и допълнителни наказания. В ннашия НК има алтернативни и кумулативни наказания:
глоба според критерии, установени в правилника за процедурата и докзването
конфискация на приходите, имуществото и активите, пряко или непряко получени чрез това престъпление, без да се засягат правата на добросъвестните трети лица.
Вторият вид наказание е конфискация на имущество, придобито пряко или по косвен начин чрез извършени престъпления.


ВЪПРОС № 13 ДАВНОСТТА И ЕКСТРАДАЦИЯТА СПОРЕД МНП.


Давността е важен институт на МНП. Прилага се във всички отрасли. Тя е материално правен и процесуален институт и определя времевите граници на правоотношенията. Според наказателното законодателство давността води до погасяване на наказателното преследване и наказателната отговорност. В гражданските състави съществува придобивна и погасителна давност. При наказателно-правната давност по същество тя е погасителна и лишава държавата да реализира наказателна отговорност и съответно наложеното наказание. Държавата губи правото си да осъществява наказателно преследване, тъй като всяко правоотношение има свое начало и край. Правната уредба на давността според МНП се съдържа в Конвенцията на ООН от 1970г. за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечествата. В Римския статут давността се разглежда в чл. 29, който гласи, че „Престъпленията от компетентността на съда не подлежат на никаква давност”. Нашият НК – чл. 79, ал. 2 твърди, че престъпленията против човечеството не подлежат на давност. Този институт е уреден и в нашата К, чл. 30.
Екстрадацията е много важен институт за НП и МНП. Този институт е уреден в редица межд. правни актове и във вътрешното законодателство. В България е приет и е в действие специален Закон за Екстрадацията и т.нар. Европейска заповед за арест.
Този институт е форма за межд. сътрудничество в борбата с престъпността. Изразява се в предаване на лица от една държава на друга за извършване престъпление за съдене или изтърпяване на наказание.
Има две форми на екстрадацията:
активна – когато една страна моли друга за предоставяне на лица за съдене
пасивна – когато замолената страна предава лице за съдене на друга страна
Този институт в България съществева от 1935г.-1951г. В продължение на много десетилетия той не се прилага в България. Налице е по-точно пасивна екстардация. В по-новото ни законодателство – НК и НПК съществува забрана за предаване на български граждани на чужди държави за съдене. След присъединяването на България към Европейската конвеция за екстрадация бяха направени някои корекции и се наложи нашето законодателство да се уеднакви с европейското. Европейската конвеция за екстрадация се обнародва в България 1994г., а 1995г. влиза в сила. В съответствие с тези конвенции се прави изменение в НК към текста в чл. 4, забраняващ екстрадация на български граждани като се добавя изречение и така чл. 4 от НК след направените промени гласи, че: „ НК се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина” ал.1 и ал. 2: „ Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на межд. съд за целите на наказателното преследване, освен ако това не е предвидено в межд. договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България”.
Според актовете на ЕС екстрадацията става задължителна.
Възможна е екстрадацията и на лица чужди граждани, но само в случаите когато има договор и този доготор е ратифициран от България.
Разрешението за екстрадация се дава само от съда, а искането за екстрадация се прави от Министерството но външните работи.
Не се допуска екстрадация ако е настъпила т.нар. абсолютна давност. В тази конвенция са уредени случаите, когато не се допуска екстрадация:
когато престъплението от замолената страна се счита като политическо и има политически характер
когато екстрадацията е поради религия, раса, политически убеждения
важен е личният принцип: не се допуска екстрадация за повторно деяние
не се допуска екстрадация когато законодателството на молещата страна предвижда смъртно наказание, а законодателството на замолената страна не предвижда такова наказание
Екстрадацията е възможна съобразно договорен принцип. Поставя се въпроса обаче когато между две държави няма договор за екстрадация на лица, замолената страна да ги екстрадира ли – това е възможно в изключителни случаи и само тогава когато не са налице основанията, които я изключват.
В рамките на ЕС екстрадацията е една постоянна дейност. Създава се раздел за осъдени лица и се регламентира производството по екстрадацията. Позната е екстрадация чрез 3-4 държави. Според Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, влязъл в сила от 04.07.2005г. и обнародван от 03.06.2005г.
Като предмет на този закон се определят условията и редът за осъществяване на екстрадация, както и условията и реда за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест – чл. 1. Чл. 2 на този закон определя екстрадацията като редаване на лице, намиращо се на територията на една държава:
1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд
2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд
3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане


ВЪПРОС № 14 МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ.


Форми на изпълнителното деяние – чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Статута.
Чл. 6 от Римския статут на межд. наказателен съд определя геноцида като действие, извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти етническа, национална, расова или религиозна група. По смисъла на този член се включва:
убиването на членове от група
насилствено предаване на децата от тази група на друга група
въвеждане на мерки за предотвратяването на раждане на деца в тази група
умишлено налагане на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване
причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членовете от групата
В чл. 7 от Римския статут са отразени престъпленията против човечеството. Според него такова престъпление има характер на систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. Като такива престъпления са изброени – убийство, физическо унищожаване, депортиране или насилствено преместване на население, насилствено изчезване на лица, физическо унищожаване, поробване, апартейд и други нечовешки деяния, умишлено причиняващи голяма страдание или тежко увреждане на тялото и душата.
В чл.8 са разгледани военните престъпления. По смисъла на този статут като „военни престъпления” се разглеждат следните тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949г. Това са следните деяния, които са инкреминирани от Женевската конвенция:
- умишлено убийство
- изтезание или нечовешко отнасяне, в това число и биологически опити
- преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или здравето
- умишлено лишаване на военопленник от правото на справедлив съдебен процес
- незаконното депортиране, преместване
- вземане на заложници


ВЪПРОС № 15 МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ.


Международни конвенционални престъпления се групират в 5 основни вида:
межд. тероризъм
морско и въздушно пиратство
противоправно завладяване на въздушна територия
взривяване на заложници, унищожаване на морски кабели
вземане на заложници
Към втората група престъпления спадат престъпленията против свободата на хората:
търговия с роби
търговия с деца
търговия с жени
Към третата група престъпления спадат екологичните престъпления.
Към четвъртата група престъпления спадат престъпленията против здравето и нравствеността:
наркопрестъпления
порнография
проституция
Към петата група престъпления спадат престъпленията с межд. икономически характер:
поправка на парични знаци
корупция
пране на мръсни пари
Тези престъпления са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления, изброени в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Римския статут на межд. нак. съд.
Тези престъпления са в юрисдикцията на вътрешното, национално законодателство, а не на межд. право.


ВЪПРОС № 16 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА - АГРЕСИЯ.


По българския НК престъпленията против мира и човечеството са разгледани в глава 14 от НК.Според чл. 407 който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война се наказва с лишаване от свобода до 8 години.
Агресията се разглежда като прилагане на сила от една държава срещу друга държава, застрашаваща сигурността и.
Като съучастници в агресивни действия се сочат не само преките агресори, но и страните, които предоставят териториите си за осъществяване на такава агресивна дейност, както и подпомагащите агресорите с военни съоръжения.
България в това отношение има познати случаи за предоставяне на територията си и подпомагане на агресивни действия, а това е една тъжна статистика.
МНП се припокрива със вътрешното законодателство по отношение на тези престъпления.
Който планира, подготвя или води агресивна войнапо бълг.НК се наказва с лишаване от свобода от15 до20 години или с доживотен затвор без замяна.
Наказуемо е и прякото и косвено- чрез печат, слово, радио предизвикване на въоръжено нападение от една държава върху друга. Тук наказанието е за подстрекателство към война. Санкцията е лишаване от свобода от 3 до 10 години.Тези деяния са с висока степен на обществена опасност. Те са противоправни и наказуеми по нормите както на вътрешното, така и на международно наказателното право.
Тези престъпления засягат значим кръг обществени отношения и интереси.


ВЪПРОС № 17 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЗАКОНИТЕ И ОБИЧАИТЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА.


По смисъла на раздел втори от глава 14- чл 410 НК който в нарушение на правилата на международното право за водене на война извърши действия или заповяда на някого да извърши действия спрямо болни, ранени, корабокрушенци или санитарен персонал, които да причинят убииство, изтезания или нечовешко третиране- в това число и биологически експирименти е наказателноотговорен за престъпления, извършени против законите и обичаите за водене на война.
Ако някои в нарушение на правилата на международното право за водене на война извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убииства, изтезания или нечовешко третиране- в това число и биологически експирименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания осакатявания или други сериозни увреждания на здраветоотговаря по нормите на МНП за престъпление против законите и обичаите за водене на война.
Принудата на гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава, лишаването на гражданско лице да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура, взимането и заповядването да се взимат заложници, незаконните преследвания, задържания, депортирания , произволното завземане и присвояване на на имущества в големи размери е наказуемо както по смисъла на чл. 412 НК на нашето законодателство, но и по нормите на МНП.
Депортирането или насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно е част от наказуемите състави на Римския статут, но също така и по българския НК.
Наказуемо и осъдително е унищожаването или повреждането на културни исторически паметници и предмети, произведения на изкуството.В нарушение на правилата за водене на война е използването на химическо, ядрено, токсично или биологично оръжие или изобщо ползването на непозволени средства при воденето на война.
Наказуемо е и приготовлението за използване на ядрено, химическо , бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война по нашия НК.


ВЪПРОС № 18 ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧОВЕЧНОСТТА - ГЕНОЦИД И АПАРТЕЙД.


Геноцидът е физическо изтребление на големи групи хора, по расови, национални, етнически или религиозни причини. Става въпрос за убийства и изтребления, извършвани по отношение на гражданското население.
Правната уредба на геноцида е предвидена в Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН през1948г. Според тази Конвенция, всички лица, които са извършили геноцид ще бъдат наказани, независимо дали са правителства, държавни служители или частни лица. Конвенцията предвижда виновните да бъдат съдени или от националния съд на държавата, в която е извършено престъплението или от нарочен международен съд.
Българският НК предвижда за геноцид, наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Апартейда е особена форма на расова дискриминация, при която цели групи от хора, в зависимост от тяхната раса, се поставят в неравностойно положение спрямо останалата част от населението и се лишават от политически, социално-икономически и граждански права. Апартейда се прилага с цел да се обезпечи поддържането на расово господство на една етническа група над друга. Апартейда е престъпление срещу човечеството, което сериозно нарушава правата на човека и принципите на международното право. Правната основа на апартейда е международната Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението апартейд от 1973г. конвенцията задължава държавите, които са страни по нея (в това число и България) да наказват лицата виновни в извършване на такова престъпление, независимо чии граждани са.
Престъплението от субективна страна, се извършва с пряк умисъл и специална цел – поддържане на расово господство на определена група хора над друга.
Аватар
 
Мнения: 168

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron