Лекции - 1

Лекции - 1

от lindeman_ » Съб Апр 25, 2009 9:51 am

Международно договорно право.
Проф. Орлин Борисов
Дата за изпит – 12.10.2007г.
По един въпрос за изпита – писмен.

“Съвременни проблеми на теорията и практиката на международния договор”, 2007г., Нова звезда, проф. Орлин Борисов – учебник
сборник “Международно договорно право” – всички международни актове, необходими за сключването на международни договори.

1в. Понятие за международно договорно право. МДП

МДП е отрасъл на МПП, представляващ система от правила (международно правни принципи и норми), уреждащи разработването на текста на договора, неговото подписване, влизане в сила, действие и прекратяване и спиране на действието на международните договори.
МДП е един от най-важните отрасли затова, защото неговите норми (с договорни норми) се уреждат всички отрасли на международното право и затова можем да кажем, че международното право е договорно право. Това е най-стария отрасъл на международното право. Когато възникват две и повече съседни държави, започват да уреждат всякакви въпроси – за граници, международно-икономически отношения и др.
Най-старият, достигнал до нас, международен договор е от ХVІІ в. преди Христа, сключен между управниците на съществувалата тогава държава Елан и царя на Хетите (Хетска държава).
През ХІХв са правени опити за кодификация на международното договорно право. Едва след създаването на ООН, в рамките на която е създадена Комисия по международно право, започва да се разработва такъв международен универсален акт.

2в. Основни източници.

Комисията разработва три основни източника на МДП. Комисията започва да работи 1946г. и едва 1969г. е приет такъв акт. През 1968г. документа се внася на Виенска дипломатическа конференция и през 1969г. тя приема т.нар. Виенска конвенция за правото на договорите от 1969г., която е своеобразен Международен кодекс за сключване на международни договори. Недостатъкът на тази конвенция е, че тя урежда само договорите между държавите и засяга само писмени договори.
Вторият универсален източник, който разработва Комисията са две конвенции, които допълват първата.
Виенска конвенция за правоприемството на договорите – тя урежда въпроса относно правоприемството на договорите от нововъзникналата държава на мястото на предходната държава, която е сключила международния договор. Конвенцията в чл. 16 включва принципа tabula rasa (означава чиста дъска), т.е. условно казано – всяка държава може да започне на чисто, т.е. да анулира всички договори, сключени от държавата предшественик. 1978г. в световен мащаб има разпадане на колониалната система, колониалните държави придобиват самостоятелност, затова не е случайно приемането на тази конвенция през 1978г.
Третият универсален източник – Виенска конвенция за правото на договорите 1986г., сключени между държавите и международните организации или международните организации.
Освен трите конвенции, източник е и Устава на ООН и международно правният обичай.

3в. Принцип на добросъвестно изпълнение на задълженията по договорите – Pacta sunt servanda чл. 26 на Виенската конвенция

Това е не само универсален принцип (jus cogens) – императивен принцип на международното право, но е и отраслови, т.е. главен принцип на отрасъла МДП.
Историческо развитие на принципа – още в самото начало на съществуването на държавите е стоял въпроса за изпълнение на поетите задължения.
Официално този принцип е признат през 438г. на Картагенския събор. Международното право е било силно повлияно от църквата.
В по-късен етап този принцип е приет за универсален и е въплътен в чл. 2 на Устава на ООН, а още по-късно през 1963г. – Виенската конвенция за правото на договорите – чл. 26.
Този принцип се явява като стабилизиращ фактор за договорните отношения на държавите-членки, защото хипотетично ако си представим, че държавите не изпълняват договорните си отношения, в международните отношения ще настъпи хаос, тъй като държавите ще изгубят доверие една към друга и ще избягват да сключват международни договори, а оттам ще бъде преустановено регулирането на междудържавните отношения.

4в. Понятие за международни договори.

Определение. МД е споразумение между субектите на международното право, от което произтича взаимна изгода и изразява съгласуването на тяхната воля относно поемането на права и задължения в определени области на международните отношения, съгласно международното право.
1. Взаимноизгодно споразумение – от договора трябва да произтича изгода за всички страни, а не от този договор да произтича изгода за някоя страна и той да бъде наложен с употребата на сила или заплаха за сила на по-слабите страни.
Виенската конвенция от 1969г., когато се приема, се приема и декларация, която забранява употребата на сила или заплаха със сила. Ако един договор се окаже, че е сключен при тези условия, то трябва да бъде прекратено неговото действие.
2. Сключени между субектите на международното право – до Втората световна война е бил признат само един традиционен субект – държавата. Международните договори изразяват не само волята на държавата.
3. Съгласуване на волята – тази концепция е в основата не само на МДП, а и в основата на международното право. В основата лежи доброволността. Всеки договор е израз на отдаване на държавния суверенитет, затова всичко трябва да бъде доброволно.
4. Поемането на права и задължения в определени области на международните отношения. Няма граници – всичко е предмет на договаряне, а предмет на договора е всичко, което страните договарят в конкретния международен договор. Можем да приемем, че предмет на договора са договорните отношения на държавите-членки.

5в. Предмет на МД.

Предметът на МД трябва да бъде реален и допустим от международното право.
Реален – трябва реално да съществува.
Допустим – в съответствие с международното право. Когато няма договорни норми, действат нормите на международния обичай.

6в. Значение на теорията за съгласуването на волите. - ОТПАДА

7в. Взаимодействие на МД с международноправния обичай. - ОТПАДА

8в. Форма, език, структура, наименование и класификация на МД.

Няма общоприети норми на международното право, които да определят каква да бъде формата, наименованието, структурата и езика на МД.
Общо правило е, че страните по договора определят формата. Те решават какво да бъде наименованието, каква да бъде структурата. По отношение на наименованието – съществуват два вида международни актове. Първият вид е международен договор – международен акт, който след ратификация от държавата става задължителен за изпълнение. Ако не поражда задължения – не е международен договор. Едно от най-разпространените наименования на международните договори е конвенция, особено за многостранните. Наименованието може да бъде пакт. Когато Ватикана е страна по даден международен договор, той се нарича конкордат. Модус вивенди – това са временни договори. Ад референдум – това е условен договор, сключен при определени условия да влезе в сила, а при определени – да прекрати действието си. На български също наименованието е споразумение.
Вторият вид международни актове са препоръките – те нямат задължителна сила, а препоръчителна.
Препоръките биват също резолюции, декларации, рекомендация и мнение.
Език. По отношение на езика – две тенденции.
При двустранните договори по правило се използва официалният език на двете държави. В международната практика се наблюдава в последно време, при използване на двата официални езика и на един трети – по принцип английския.
По отношение на многостранните договори се използват по правило френски и английски. В рамките на ООН понякога се използват езиците на петте постоянни държави-членки на Съвета за сигурност. Само в ЕС се използват всички официални езици на всички държавни-членки.
Структура. Като цяло държавите в международната практика се придържат към следната структура:
1. Преамбюл – урежда принципите, целите и задачите на договора.
2. Централна част – включват се конкретните права и задължения на страните по договора.
3. Заключителна част – в нея държавите включват клаузи относно влизането в сила на договора, срока на действие, формулирането на резерви, може да съдържа и клауза относно депозирането на договора, клауза относно решаването на споровете между страните, при възникване на такива.
4. Приложения – не винаги и не всеки международен договор ги има. Могат да бъдат към самия договор, могат да бъдат направени и допълнително. Понякога тези приложения са под формата на самостоятелен международен договор.

9в. Процес на сключване на МД.

Сключването на МД-и преминава през два стадия.
1. Разработване и подписване на договора.
Няма единно мнение кога един МД се счита за сключен. Едни казват, след подписване, след ратификация, след влизане в сила.
Според Борисов – сключен, когато започне неговото прилагане. Процесът на сключване завършва, когато започне неговото действие.
В международната практика първия стадий има следните етапи:
а) съгласуване предмета на договора;
б) съгласуването на текста;
в) подписването на вече съгласувания текст.
2. Обвързване с договора, посредством ратификации и други способи – свързан с едностранни актове, които приема всяка една държава, с които тя се обвързва с текста на договора.

10в. Общо признати процедури.

В МДП съществуват три процедури: традиционна, ускорена и опростена.
Традиционна – урежда сключването на двустранни договори между традиционните субекти на международното право. Характерни са двата стадия от 9в. Характерно е това, че текстът на договора се разработва от експерти на двете държави.
Ускорена – разработват се многостранни договори в рамките на международните организации. Характерното при тази процедура е, че текстът се разработва от експерти на международните организации, а приемането на текста става на специално свикана международна конференция с квалифицирано мнозинство.
Опростена – защото при нея отсъства и първия и втория стадий. Няма пряко договаряне, нито има ратификация. Осъществява се посредством изпращането на дипломатически ноти. Това е разпространено в международно-частната практика.

11в. Разработване и приемане на текста на МД.- отпада

12в. Общи правила относно влизането в сила.

Приети с Виенската конвенция от 1969г. Общото правило е, че всеки международен договор влиза в сила, съгласно приетите в него разпоредби. Международния договор влиза в сила, макар и рядко, след неговото подписване, след ратификация или друг способ.
В договорите може да има спогодба, която предвижда влизането в сила след размяната на ратификационни документи. МД може да влезе в сила след депозиране, т.е. след предаване на депозитар. Депозитарят се определя от договора. Депозитарят е задължен да разпрати на всички страни по договора ратификационните документи, както и да съобщи кога договорът влиза в сила, както и настъпилите в последствие формулирани резерви или други актове, взети от държавите-членки?

13в. Временно или частично прилагане на МД.- отпада.

Това означава, че един международен договор преди официалното му влизане в сила, може временно да влезе в сила целият или частично и да се прилага от част от договарящите страни или от всички.
Конвенция на ООН по морско право, подписана 1982г., а влиза в сила 1996г. Част от държавите, които са я ратифицирали, след като са я подписали са я прилагали. Това е временно или частично прилагане до официалното влизане в сила на МД.

14в. Способи за обвързване с МД.

Чл. 11 Виенската конвенция от 1969г. Предвижда няколко способа, но международната практика е по-богата.
1. Международният договор да влезе след подписването. На практика много рядко международни договори влизат в сила веднага след подписването му.
2. Най-широко разпространеният способ е ратификация (лат. – правя окончателен, задължителен). Международната практика показва, че националните законодателства определят два държавни органа, които ратифицират МД-и.
а) ратификацията се осъществява от парламентите на държавите;
б) ратификацията се осъществява от държавния глава;
в) смесен способ – когато се осъществява от държавния глава, с утвърждаване от парламента.
3. Утвърждаване, конфирмация. С него се засягат по-незначими международни договори и тогава обвързването се осъществява от Министерски съвет, а не от Народното събрание.
4. Присъединяване – осъществява се към вече сключен от други страни международен договор, а определена държава се присъединява към него на един по-късен етап.
5. Размяна на документи, съставящи текста на договора – опростена процедура. Размяната става по пътя на кореспонденцията, чрез размяна на ноти между държавите или размяна на оферти.

15в. Общ ред за формулиране на резерви.

Виенската конвенция 1969г. – съгласно нея всяка държава при ратификацията на един международен договор има право да ограничи или премахне за себе си юридическата сила на определен текст от договора. Общото правило е – договорът да не допуска резерви в този текст; резерви могат да бъдат формулирани само по многостранен договор. Общото правило е, че не могат да бъдат формулирани резерви по текстове, обхващащи правата и задълженията на страната и съдържащи целите и задачите на договора, т.е. като цяло по предмета на договора.
Общото правило, което е валидно за формулирането на резерви, е че резервата трябва да бъде заявена предварително пред всички страни и те да са съгласни с нея, т.е. да я допуснат.
Тълкувателни декларации - ...
Разлика между резерви и декларации – резервата може да спре действието на определен текст. Декларацията не може да лиши даден текст от юридическа сила, но дадена държава може да декларира, че ще тълкува и прилага определения текст по точно определен начин.

16в. Депозиране на многостранен МД – отпада.

17в. Регистриране и публикуване. – отпада.

Регистрирането съгласно чл. 102 от Устава на ООН засяга регистрирането на международните договори в секретариата на ООН. Регистрирането няма никаква юридическа сила, единствено държавите нерегистрирали такъв международен договор, не могат да се позовават на него в органите на ООН.
Публикуването се осъществява от секретариата на ООН в специални сборници, но също така се осъществява и вътре във всяка държава нарича се промулгация, която се осъществява съгласно националното законодателство на всяка държава.

18в. Действие на МД във времето.

Всеки МД има тристранно действие – във времето, пространството, действие спрямо страните и третите страни.
Във времето – в това отношение трябва да се има впредвид, че става дума какво време обхваща действието на МД. В меджународната договорна практика – срочни и безсрочни договори. По-голяма част от действащите МД са срочни, което означава, че тези договори действат за точно определен срок на действие, т.е. страните по договора се договарят и включват клауза, в която точно се посочва срока на действие и точно определена дата на влизане в сила.
Срочните договори са повече от безсрочните – около 90%.
При изтичане на договора, той може да бъде преразгледан и пролонгиран (т.е. продължен), ако страните преценят, че нормите в договора са все още актуални. Ако не са актуални, страните имат право да внесат поправки или изменения, дори и да действа все още договора, т.е. да бъде осъществена т.нар. ревизия на договора и той да бъде осъвременен. Това става с решението на всички страни по договора. Ако някоя от страните не е съгласна с ревизията, може да не влезе в сила само за нея.
Безсрочни – по правило са такива, чиито предмет на уреждане има непреходно значение. Такива са всички договори, свързани с правата и свободите на човека, също с опазването на околната среда и екологията.
Възможност – една държава може да денонсира съответния международен договор, когато е безсрочен.

19в. Действие на МД в пространството.

1. Държавна територия – съгласно чл. 29 на Виенската конвенция от 1969г. международните договори на една държава се разпростират върху цялата нейна територия, освен ако по договора не е посочено друго. Борисов счита, че този текст не е прецизен, защото не съществува такъв договор, който да се разпростира на територията на цялата държава, защото автоматично в пространственото действие на един договор се изключват: 1) всички части на държавната територия, върху които са разположени военни обекти (казарми, полигони, бази); 2) изключва се зоната, която е около линията на държавната граница; 3) тези части, върху които са разположени посолства, консулства и представителства на международни организации и всички, разполагащи с имунитет.
Има МД-и, в които точно е определено, че те засягат и действат в точно определено пространство, напримен граничните договори между държавите. (напр. договор между две държави за консулства – определя се точния окръг на консулството).
По отношение на пространствата – правния им режим е уреден с международен договор.
2. Международни територии и пространства
3. Пространствата със смесен правен режим
4. Международни реки
5. Пространства със специфичен правен режим – Арктика, Антарктида
6. Безядрени, неутрализирани и демилитаризирани зони.

20в. Действие на договорите спрямо страните и трети страни.

Понятие за преговарящи страни – означава държави, които участват в преговорите при съставянето на текста на договора, но не са се обвързали с него. Страни по договора са тези държави, които са се обвързали с текста на договора.
Трети страни – държавите, които не са обвързани с юридическата сила на договора.
По отношение на страните по договора – той е валиден и трябва да се прилага изцяло. Не така стои въпроса по отношение на третите страни, т.е. държави, които не са го ратифицирали. В международната договорна доктрина е съществувала до 1969г. полемика дали те трябва да носят отговорност някаква или не. Виенската конвенция поставя край в чл. 34. Възприет е принципа “Договорът за третите не поражда нито права, нито задължения”.
Редица открити договори в международната договорна практика позволяват присъединяването на трети държави. Те представляват интерес за третите и този въпрос се урежда по следния начин.
а) тази страна се присъединява към този договор
б) изрично чрез декларация уведомява международната общност, че тя ще спазва изискванията на договора.
в) мълчаливо съгласие, съгласно което държавата-трета страна със своето поведение показва и доказва, че ще изпълнява не само правата, но и задълженията по същия този договор.
На практика е валидно правилото, че договорите за трети страни не пораждат права и задължения.

21в. Правомерно прекратяване или спиране на действието на договора.
22в. Неправомерно прекратяване действието на договора.

За да бъде сключен един договор, трябва да започне неговото действие, да започне да се прилага.
Способи за прекратяване:
1) правомерно – правомерните способи са няколко:
- когато изтече срокът на действие
- когато страните могат да се договорят предварително да бъде прекратен.
- денонсиране на международния договор в една от страните – денонсирането е правомерен процес, в съответствие с който е необходимо страната, която желае да излезе от договора да формулира предизвестие до всички останали страни. Определя се срок, след който страната може да излезе от договора. Този срок по правило, в зависимост от значимостта на договора, може да варира от няколко месеца до няколко години. Ако от един договор не произтичат някакви облаги, може да бъде прекратен след няколко месеца.
2) неправомерно – страната, която излиза от него е в противоречие от една страна с разпоредбите на договора, от друга страна с общите норми на международното право. Този процес се нарича анулиране на международния договор, което на практика означава неправомерно излизане. Останалите страни по договора търпят вреди и загуби. Международното право предвижда възстановяване на всички нанесени щети на страните, останали страни по договора, от неправомерно излязлата страна.


23в. Процедура за обявяване на недействителност, излизане, прекратяване или спиране на действието на договора.- ОТПАДА.

24в. Мерки и гаранции за спазване на договора.

Гаранции за изпълнение на сключени международни договори могат да бъдат дадени от една държава, от няколко държави, от една международна организация или от няколко международни организации.

25в. Тълкуване на договора.- ОТПАДА

26в. Ред за внасяне на поправки, изменения или преразглеждане.- ОТПАДА.

27в. Договорни форми, разработвани и приемани в рамките на международните организации.

1. Перфектни МД, които международните организации, сключват с държавите, на чиято територия е разположена организацията.
2. Разработване на проекти на международни договори в областта, в която международната организация е специализирана.
3. Техническите правилници и регламенти, които разработва всяка международна организация
4. Договори с други държави, международни организации и субекти на международното право.

28в. Едностранни международноправни актове.

Едностранните международноправни актове са форма на поемане на едностранно международно задължение, наричано erga omnes, спрямо международната общност. (напр. почти всички крайбрежни държави са приели, че тяхната морска граница ще бъде определени мили навътре в морето).
Най-важният едностранен акт са декларациите, в които изрично една държава се обръща към международната общност и поема конкретни задължения, които ще изпълнява.
Вторият начин е посредством отказ от права и претенции.
Третата форма е т.нар. дипломатически протест. Има случаи, когато една държава протестира против нарушаването на международното право. Най-често това е свързано с това, когато “великите сили” обявят, че в някоя държава не се спазват правата на човека.

29в. МД, разработвани в рамките на ЕС.

Практиката, възприета в ЕС е в унисон с универсалната практика, т.е. с разпоредбите на Виенските конвенции и не се различава от тях. По отношение на процедурите по сключване на МД-и, предвидена е процедура в Конституцията на ЕС, според който Европарламента приема договорите за присъединяване.

30в. Договорна практика на РБ.

В момента действа Законът за международните договори от 2000 г., който възпроизвежда Виенската конвенция от 1969г. Също отразява начина за приложението на договорните норми в националното законодателство, като международното право има два способа: 1. непряка трансформация (първо международните норми преминават в национален закон и тогава се прилагат) – повече се осъществява в България; 2. пряка трансформация – нормите на един МД се прилагат пряко в национален мащаб. В закона се допуска и този способ. В Б-я вече е смесена формата на приложението на договорните норми в национален мащаб.
Като цяло съгласно чл. 5 ал. 4 К международните норми имат предимство пред националните, което на практика означава, че ако една национална норма на един закон противоречи на нормата на МД, прилагаме нормата на МД.
Аватар
 
Мнения: 168

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron