Впр. 3 Възникване и развитие на МПП и науката за него

[atanassoff]

Впр. 3 Възникване и развитие на МПП и науката за него

1. В началото международното право действително се е зародило като международно в качеството на разновидност на съвременните обичайни норми, но като същинско международ-но право възниква с установяването на междудържавните отношения, след възникването на държавите. От своето възникване МП досега е преминало през 3 главни етапа на развитие: първият е свързан със създаването и развитието на локални обичайни норми; вторият е свър-зан с възникването и учредяването на междудържавните регионални отношения, продължили до началото на XIXв.; третият е свързан с преминаването от регионално международно право в универсално, когато започва да урежда универсални междудържавни отношения.

2. Развитие на МП. Първоначално, до падането на Римската империя, МП се е развивало в отделни обособени региони, като най-развити по това време са Египет и другите държави от Древния Изток, Древна Гърция и Древния Рим, Индия и Китай. Градовете-държави на Древна Гърция си обменяли посланици, сключвали търговски, съюзни и мирни договори. Те са сключвали и дого-вори с други държави. Рим разработвал и сключвал различни видове международни договори: съюзни, за дружба, търговски, морски и др.

През Средновековието развитието на МП се характеризира с определени особености в различните етапи от този период. Влияние оказват църквите и религиите в различните регио-ни. Като центрове се обособяват Западна Европа, Византия, Киевска и Московска Рус, държ-авите от Югозападния средиземноморски басейн, Индия, Китай и държавите от американ-ския континент.

Международното право не забранява войната, затова са водено множество войни за територии и пазари. Войните нанасяли вреда на църковните интереси, затова римокатоличес-ката църква полага усилия да прекрати войните, често изпълнявайки ролята на арбитер между воюващите държави и организирайки вселенски събори за решаването на международни про-блеми. Тези събори много напомнят на съвременните международни конференции. Разработват се проекти за установяването на „всеобщ мир”, съдържащи организационни форми на сътруд-ничество.

Периодът XVI-XVII в. се характеризира с много висока степен на централизация на държавите, появява се стремеж към завладяване на нови пазари и разширяване на търговията, което оказва влияние върху развитието на международното право. Трансформирани са старите институти, получава признание принципът за суверенитет и равноправие на държавите. Новите географски открития по това време дават тласък на развитието на международната търговия и корабоплаването, което води до признаването на международния принцип за свобо-да на откритото море, във връзка с който се приемат и понятията „открито море” и „третори-ални води”, провъзгласява се и свободата на корабоплаването по международните реки. Разви-тие получава институтът на неутралитет по време на война.

Третият етап от развитието на международното право е свързан с постепенното разширяване на междудържавните регионални отношения и тяхното преминаване в универсал-ни. Създават се общи принципи и норми, валидни за всички държави. Под влияние на Великата френска революция като основно начало били декларирани международноправни принципи на суверенно равенство, независимост, ненамеса и спазване на международните договорни задъл-жения. Силен тласък на развитието на международното право оказват международните конгре-си от началото на XIX в. – Виенския, Парижкия, Берлинския. В края на XIX в. i началото на XX в Хага се провеждат международни конференции за кодификацията на т.нар. право на войната. След Първата световна война се създава Обществото на народите. В устава на ОН обаче не само не се забранява войната, но и се допуска като средство за разрешаването на спорове меж-ду държавите (чл. 12). След Втората световна война, която е най-кръвопролитната и разруши-телна война в историята на човечеството е основана ООН, чийто устав поставя началото на най-новия прогресивен етап на развитие на МП, тъй като в него са формулирани седем от принципите на съвременното МП, гарантира международния мир и сигурност и се явява като инструмент за международно сътрудничество. Отпечатък върху МП оставя и противопоста-вянето до края на 80-те на Изтока и Запада, влязло в най-новата история като понятието „студена война”.

3. Възникване и развитие на доктрината за МП. Науката за МП възниква през Средновековието и за неин основател се счита холандският учен Хуго Гроций, но прогресивни идеи са разглеждани и в трудовете на неговите предшественици. През XVII-XVIII в. са създаде-ни три основни направления в науката за МП – гроцианското, естественоправното и позити-висткото, от които най-значимо е гроцианското. Според Гроций международ-ното право се със-тои частично от „естествено право като предписание на здравия разум” и частично от позитив-но право (договорно и обичайно), което е продукт на съгласуване на воля на държавите. Прогресивно влияние върху развитието на доктрината на международното право оказват идеи-те на френските просветители Ш. Монтескьо и Ж.Ж. Русо., които осъждат воденето на войни. Международноправната доктрина бележи своето развитие и в Русия по това време. В съчинени-ята на руските автори се обосновават идеите за независимост на държавата, за обединяването на славянските държави, за съблюдаване задълженията, произтичащи от международни дого-вори.
В наши дни международноправната доктрина е носител на най-прогресивните принци-пи и норми, приетив международната практика и уреждащи сътрудничеството между държави-те, гарантиращи международния мир и сигурност, регулиращи процеса на разоръжаване и т.н. Международноправната доктрина е система от теории, концепции, разработки на научни исти-тути и асоциации, трудове на отделни автори или изследвания на колективи, които подпомагат развитието на международното право в конкретни исторически условия.