Лекции

Разработки по Международно частно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Лекции

от solo » Нед Яну 29, 2012 12:37 am

1в-с Понятие, предмет на МЧП
Частноправни са тези отношения, които възникват между частноправни субекти.Субектите в това отношение са равнопоставени, никой от тях не упражнява власт по отношение на другия субект.Същността на отношенията с международен елемент се определя от тяхната връзка с правните системи на 2 или повече държави.Тази връзка
може да се изразява в гражданството или местожителството на някоя от страните по отношението, в обичайното местопребиваване, мястото на възникване на отношението илимястото на осъществяване на отношението.
Понятие: МЧП е клон от правото, който урежда частноправните отношения с международен елемент.МЧП посочва
приложимото към отношенията с международен елемент право.
Предмет:При уреждането на едно частноправно отношение с международен елемент, възникват 3 групи въпроси: 1.Съдът на коя държава е компетентен да решава споровете с международен елемент.2.Правото на коя държава следва да приложи компетентния съд при решаването на този спор.3.Какво е правното действие на чуждестранните
съдебни решения.Предметът на МЧП не се изчерпва с правната уредба на отношението с международен елемент.По необходимост той обхваща и отговорите на други въпроси ( за международната компетентност на правоприлагащия орган и за правното действие на чуждестранния акт на наша територия), които всъщност са публичноправни по своя
характер.Ето защо при кодификацията на МЧП в РБългария бе прието за целесъобразно трите групи въпроси да бъдат уредени в един общ акт (чл.1,ал.1.КМЧП ).

2в-с Функция на МЧП. Съотношение с др.правни отрасли
Въпросът за функцията на МЧП има предимно теоретично значение.С най-голямо практическо значение е теорията за регулативната функция на МЧП.Според нея колизионната (отпращащата) норма е само елемент от динамиката на проявление на регулативната му функция.Тя се чете заедно с нормата,към която отпраща, и нейната крайна цел е уреждането на отношението. В България тази теория е най-добре разработена и защитета в трудовете на Вл.Кутинов.Основен критерий за определяне на мястото на МЧП в една национална правна система е господстващия възглед за неговата функция.Привържениците на разбирането за регулативната функция смятат,че доколкото МЧп е ориентирано към отношенията с международен елемент, те са неговият собствен предмет и са основание за обособяването му в самостоятелен клон.Така например в „МЧП на РБългария” Кутинов разглежда МЧП като клон от националното право на съответната държава.Въпросът за функцията и за систематичното място на МЧП се използват, за да се обоснове самостоятелното кодифициране на МЧП или разпределянето на неговите норми в различни правни отрасли.С оглед на крайната цел на законодателя да уреди съответните отношения и на практическото значение на преките норми за гражданските отношения с международен елемент, теорията на Кутинов съдържа най-добрата аргументация в полза на системното единство на уредбата и създаването на самостоятелен акт.


3в-с Източници на МЧП. Характеристика. Видове.
Според това дали съответният акт е приет самостоятелно от отделната държава по реда на нейното вътрешно законодателство, или в условията на международно сътрудничество е приет чрез международно договаряне, източниците на правото се делят на вътрешноправни и международноправни.Присъединяването на РБългария към Европейския съюз от 01.01.2007г. коренно промени ситуацията в българската правна система.чл.4,ал.3 от Конституцията превръща България в съзаконодател на правото на ЕС: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария, са част от вътрешното право на страната.Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.В тази конституционна норма се съдържа основанието за прилагане и определяне на йерархичното място на актовете на ЕС в българската правна система.Договорът за присъединяване, сключен от РБългария с всяка от държавите-членки на ЕС, е международен договор, разпоредбите от Акта относно условията за присъединяване на РБългария и Румъния и промените в учредителните договори въвеждат цялото право на Общностите и ЕС в българската правна система.Това право ще се прилага с приоритет пред всички останали български правни норми, включително и тези на Конституцията. На практика това означава,че след присъединяването към ЕС всеки бълг.гражданин, юридическо лице или правоприлагащ орган следва да съобразява своето поведение с правото на ЕС в неговата цялост, то се прилага с предимство.Според (СЕО ) съдът на европейските общности, едно отношение се урежда от общностното право дори когато възниква и се осъществява извън териториалните предели на Общността, щом между него и ЕО съществува достатъчна връзка.
Източници на европейското МЧП: под европейско МЧП се разбират нормите, създадени в рамките на ЕО.Следователно нормите, създадени по вътрешно законодателен ред от отделните държави-членки, както и нормите създадени от европейски държави, които не членуват в ЕО (например Швейцария) не са предмет на следващото изложение.ЕО разполага с практически неограничената възможност да обхване всички въпроси на МЧП в своята уредба.Видове актове: 1.Учредителните договори- на най-високото място в йерархията на актовете като източник на норми на европейското МЧп е ДЕО (договор за създаване на европейската общност).Нормите на ДЕО имат пряко действие на територията на България.в едно свое прочуто решение от 1963г.СЕО (съд на европейските общности) отбелязва:” общностното право не само създава задължения за индивидите, но също така им предоставя права, които стават част от тяхното правно наследство”.Всеки гражданин или ЮЛ може пряко да се позовава на разпоредбите на ДЕО.българският съд,който е основен правоприлагащ орган в правосъдната система на ЕО, трябва да прилага нормита на ДЕО и да отклонява прилагането на национални норми на МЧП, когато противоречат на разпоредби на Договора.2.Договорът за присъединяване на България към ЕС и по-специално Актът относно условията за присъединяване на България към ЕС, който е неразделна част от договора, съдържа разпоредби, които създават задължения за България. Някои са преки норми на МЧП и гражданите на държавите-членки (вкл. и българските) могат да се позовават на тях пред правоприлагащите органи.3.Регламент-по силата на задълженията, произтичащи от ДЕО, държавите-членки са длъжни да не затрудняват пряката приложимост на регламентите.Строгото спазване на това задължение е необходимо за еднаквото прилагане на регламентите в Общността.Регламентът се обнародва в Официален вестник и влиза в сила на указаната в него дата или 20 дни след обнародването.До публикуването на официален български превод в българия действат неофициалните български или официалните чуждоезикови варианти.4.Директивата –няма пряко действие, обвързва България, но оставя националните власти да изберат формата и начина на въвеждането и в действащото право.Тук има 2 хипотези:
1.когато директивата е въведена (транспонирана ) в българското право в срока, указан в нея, тя действа като съответния национален акт.Българският правоприлагащ орган ще тълкува и прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право.2.втората хипотеза възниква, когато директивата не е въведена в действие своевременно.След този срок всеки правен субект може да се позове пряко на директивата пред българския съд.СЕО разпростира това задължение не само към съдилищата, но и към националните административни органи.Съображението за това е ясно.Държавата не може да заплаши полезния ефект от хармонизирането на правните норми в ЕО и да се позове на собственото си неправомерно поведение.Прякото действие на директивата в посочените случаи важи само по отношение на държавата ( вертикален ефект ).В отношенията между гражданите т.нар. хоризонтален ефект е недопустим.5.Решенията на Съвета или на Комисията: съгласно ДЕО те обвъзват онези, до които са адресирани.
Тълкувателни решения на СЕО ( Съд на европейските общности ) 1.Тълкувателна компетентност на СЕО по чл.68 ДЕО –активно легитимирани да поискат тълкуване са единствено националните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право- у нас ВКС и ВАС.2.Тълкувателна компетентност на СЕО по чл.234 ДЕО- по силата на тази разпоредба СЕО е компетентен да дава предварителни (преюдициални ) заключения относно тълкуването.Целта е се осигури еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право в държавите-членки.Предварителното тълкуване е инструмент за сътрудничество между националните съдилища и СЕО.Активно легитимиран да поиска тълкуване е всеки български съд (без арбитражните съдилища )СЕО тълкува единствено общностната норма.Преюдициалното заключение на СЕО обвързва националния съд, който го е поискал.Когато въпросът за тълкуване на общностна разпоредба се поставя по висящо дело пред съд, чиито решения не подлежат на обжалване, той е длъжен да се обърне към СЕО. Националния съд решава дали общностната норма се нуждае от тълкуване.3.Учредена тълкувателна компетентност-в някои случаи тълкувателната компетентност на СЕО може да бъде учредена с международно споразумение. България е заявила компетентността на ВКС и ВАС да сезират СЕО с искания по висящи дела за предварително тълкуване на разпоредбите на Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения.



4в-с Източници на българското МЧП

= Вътрешноправни източници: сред тях на първо място е Конституцията на РБългария.Тя съдържа основните норми и принципи, върху които се изгражда цялата национална правна система и МЧП като клон от тази система.Новият КМЧП е основен законов акт на българското МЧП, в сила от 20 май 2005г.Най-важните негови характеристики са: той включва и уредба на международния граждански процес и така разширява обхвата на регулираните въпроси.В центъра на уредбата се поставят частноправните отношения с международен елемент.Определянето на приложимото право става с двустранни отпращащи норми.Възприето е обичайното местопребиваване като основен фактор на привързване и седалището на отношението.В отделни области действат и др.специални закони, напр.за интелектуалната собственост.Към източниците се причисляват и подзаконовите нормативни актове, създадени по прилагането на конкретните закони.
= Международноправни източници на българското МЧП: веднъж установено, наличието на международноправен източник задължава правоприлагащия орган да се обърне към него и да потърси там правната уредба.Разпоредбата на КМЧП има вторично, пояснително значение.1.Двустранните международни договори за правна помощ и консулските конвенции съдържат три групи разпоредби:относно правната помощ между съдебните органи на страните по тях, относно приложимото право, относно признаването и изпълнението на съдебни и арбитражни решения.
2.Многостранните международни договори : с тях се уеднаквяват преки или стълкновителни норми.От значение за МЧП са конвенциите, изработени от Хагската конференция по МЧП.България е неин член от 1999г, но е страна само по седем конвенции.3.Международния обичай:в ВЧП играе важна роля в сферата на търговските отношения.Съдът прилага обичая тогава, когато страните мълчаливо или изрично са се съгласили с неговото прилагане.Общностното право като част от българското МЧП: Нормите на Общностното право се прилагат с предимство пред създадените по вътрешнозаконодателен ред норми- принцип, който е твърдо установен в практиката на СЕО (съдът на европейските общности ).Друг важен аспект на съотношението „ МЧП-право на ЕС” се разкрива в дерогирането на всяка национална правна норма, вкл. и норма на МЧП, която със своето действие ограничава някоя от читирите основни свободи, признати в правото на ЕС –„свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали” в рамките на вътрешния пазар.Ако българският съд прецени,че прилагането на собствената му международно частноправна норма по конкретното дело води до резултат, несъвместим с упражняването на някоя от посочените свободи в рамките на ЕО, той следва да отклони прилагането на тази норма.
Комунитаризация на МЧП: това е общностяване ( денационализация ) на МЧП.
Държавите-членки предоставят компетенции на ЕО да приема актове в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.Чл.65 на ДЕО (договор за създаване на европеска общност ) показва намерението да се обхванат и трите основни въпроса на МЧП- международната компетентност, приложимото право и признаването и изпълняването на чуждестранни актове.Последиците от комунитаризацията на МЧП са: 1. Не се изисква единодушие и задължителни за българия актове по МЧП могат да се приемат и без нейно съгласие.2.Валидността и тълкуването на актовете е в компетентността на СЕО по искане било на върховната национална юрисдикция, пред която има висящо дело, било на Съвета, Комисията или държава-членка.


Основни периоди и теории в историческото развитие на МЧП:
Националност на МЧП: Основна характеристика на МЧП е неговата относителност.Няма едно, абсолютно МЧП, което да важи за всички държави.
Интер-териториално право: пример САЩ. Наличието на отделни щатски законодателства, с възможните различия в уредбата, поставя въпроса правото на кой щат ще се прилага във всеки кокретен случай.В МЧП проблемът се решава с въвеждането на т.нар. вторична, субсидиарна привръзка.Самото естество на привързването – място на изпълнение на договора или мястото на настъпване на вредата – улеснява определянето на приложимото право с оглед на фактическото му установяване.Според КМЧП когато предмет на уредба е договорно или извъндоговорно отношение, всяка териториална единица се разглежда като отделна държава.
Интер-персонално право:такова право е налице, когато в рамките на една национална правна система съществува различна уредба за лица с различен етнически призход или с различно вероизповедание.Според КМЧП и този въпрос се решава от правото на държавата, посочено от българската отпращаща норма.
Интер-темпорално право: това е действието на законите във времето.Този въпрос често възниква на ниво приложимо право и се решава от самото него.Българският правоприлагащ орган трябва да се съобрази с указанието на чуждестранния законодател в тази насока.Основен остава принципът за действие на закона за в бъдеще: новите норми определят приложимото право към актовете и фактите, възникнали след влизането им в сила.Наред с това законодателят в някои случаи може да придаде обратно действие на новата уредба или да изключи някои възникнали факти и актове от нейното действие.Българският КМЧП не съдържа подобни разпоредби.
Основни теории, относно същността на МЧП: В исторически и сравнителен план са установени четири основни школи: 1.Според първата от тях, публичноправна по своя характер,основната функция на МЧП е да определя границите на приложение в пространството на различните национални системи.Отправна точка е суверенитетът на държавите и неговото проявление в пространството.Според това разбиране МЧП е тясно обвързано с международноправното публично право.2.Втората школа поддържа разбирането за колизионната ( стълкновителната ) функция на МЧП.-отпращащи норми, които трябва само да посочат материалноправните норми на коя от свързаните с отношението държави следва да се приложи към отношението по същество.В този смисъл нормата на МЧП разрешава стълкновението ( колизията ) между правото на засегнатите държави и затова се нарича стълкновителна или колизионна норма.
Колизионната теория не отразява съвременната действителност, в която създаването на преки норми за уреждането на отношения с международен елемент завзема все по-широки области.3.Според третата теория функцията на МЧП е да урежда тези международни отношения, в които при съвременните условия влизат частноправните субекти-ФЛ и ЮЛ.Тя обхваща ситуации на публичното право (отношенията на лицата с държавата, например въпросите на гражданството ), а също и ситуации на частното право (отношенията на лицата помежду им- граждански, семейни, търговски и др. ).
В съответствие с тази теория се определя предметът на МЧП във Франция.
4.С най-голямо практическо значение е теорията за регулативната функция на МЧП
Според нея колизионната ( отпращащата норма ) се чете заедно с нормата, към която отпраща, и нейната крайна цел е уреждането на отношението.В България тази теория е най-добре разработена и защитена в трудовете на Вл.Кутинов.

5 в-с Правна уредба на частноправните отношения с международен елемент-методи на правна уредба и видове норми:
Поради своята основна особеност (международния елемент ), това частноправно отношение е свързано с правния ред на две или повече държави.Естествено е да се предполага, че отношението може да намери своята правна уредба в правото на всяка една от засегнатите държави.Всяка държава е свободна сама да определи предпочитания от нея метод за регулиране на едно или друго частноправно отношение с международен елемент.За регулирането на частноправни отношения с международен елемент всяка държава разполага с два основни метода на уредба: 1.пряк метод на уредба, чрез създаване на специални, преки нормиза отношението, в съответствие с неговата специфика. 2.непряк, наричан още стълкновителен метод на уредба, при който се създават стълкновителни ( колизионни, отпращащи ) норми.
Видове норми: 1.Преки норми на МЧП- съдържат правилото за поведение, с което трябва да се съобразява съответната страна по правоотношението.Те пряко и по същество уреждат съответното отношение.В областта на международния граждански процес се работи почти изключително с преки норми.Такива са всички норми, относно международната компетентност на балгарските съдилища в КМЧП. В материята на приложимото право преки норми се съдържат както в Конституцията, така и в отделни закони.Основен пример за преки норми в българското МЧП са нормите на Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки.Нормите на тази конвенция се прилагат пряко в две отношения.първо те са самостоятелни и не се нуждаят от посредничеството на стълкновителна норма.те се прилагат направо и уреждат непосредствено договорните отношения.второ, те пораждат действие за ФЛ и ЮЛ на договарящите държави, без да е необходим допълнителен акт на държавата за прилагането им.
Преки норми на МЧП се съдържат и в правото на ЕО.Характерно за общностните преки норми е това, че те могат да регулират и чисто вътрешни отношения, освен отношенията с международен елемент.Това тяхно качество се дължи на целите на хармонизацията, която е насочена към създаване на единен правен режим в рамките на Общността. 2.Стълкновителни (отпращащи, колизионни ) норми : те за да уредят частноправното отношение с международен елемент, посочва коя от националните правни системи, свързани с отношението, го регулира.В този смисъл нормата е непряка.тя не съдържа уредбата по същество, а само локализира, прикрепя отношението към определен правен ред, който съдържа конкретната уредба.
Стълкновителните норми са характерни, специфични за МЧП.Основните проблеми в практиката са свързани с тяхното тълкуване и прилагане.


6в-с Стълкновителни ( отпращащи ) норми –структура, видове.
Типичната правна норма се състои от три елемента: 1.Описание на случаите
( хипотезис), към който се прилага. 2.Правилото за поведение ( диспозиция ) и
3.Неблагоприятните последици, ако това правило бъде нарушено ( санкция ).тези три елемента могат да се съдържат в една и съща или в повече правни разпоредби.В този смисъл нормата има виртуален характер.Съдията я издирва в един или в различни правни текстове.
Стълкновителната норма също се разглежда като съвкупност от три елемента, които проявяват известни особености: 1.Хипотезисът обхваща обем от правни норми , на-често описани като правен институт (например: дееспособност, владение, договори ).
Правния институт се урежда от посоченото в нормата право.
2.Диспозицията, която посочва приложимото право, тук се нарича указание, привръзка ( например: отечествено право, правото на държавата в която вещта се намира, избраното от страните право ).3.Неблагоприятните последици от неспазването на стълкновителната норма са посочени в чл.44 КМЧП – неприлагането на чуждо право е основание за обжалване на постановение акт.В някои случаи това може да бъде отказ от признаване и изпълнение на българското съдебно решение на територията на друга държава.Практически обаче неблагоприятната последица от нарушаването на стълкновителна норма се проявява най-често като недействителност на акта, който е извършен.
Видове стълкновителни норми:1.Едностранни стълкновителни норми- единствената възможна посока, в която отпращат е вътре в собственото право.Този подход се нарича „унилатерализъм” и е изоставен в новия КМЧП.2.Втория подход е „билатерализъм”-нормата отпраща в две посоки-навътре, към собственото право и навън, към чуждото право.Поради тази причина нормата се нарича двустранна стълкновителна. Новият КМЧП съдържа и определя приложимото право чрез двустранни стълкновителни норми.Указанието за приложимото право се формулира по общ начин, чрез определен критерий, съществен за съдържанието на правоотношението.Този критерий (гражданство на лицето, местонахождение на вещта, местоизвършване на правния акт и пр.) се нарича още фактор на привързване.
Прилагането на стълкновителната норма, така както е структурирана, поставя някои проблеми пред правоприлагащия орган.Тези проблеми могат да възникнат във връзка с обема на нормата ( квалификация ) и с установяване на приложимото право (препращане, установяване на съдържанието на чуждо право, наличие на основания за отказ от прилагането му) .

7в-с Формули на привързване при стълкновителни норми – понятие, видове.
Формулите на привързване обозначават общата привръзка при двустранните отпращащи норми.разделят са на две групи: 1.Основни формули на привързване- прилагат се във всички раздели на МЧП. 2. Специални –в отделните раздели на МЧП.
Основни формули на привързване-
1.Личен закон –прилага се при граждански правоотношения с международен елемент, в които участват ФЛ. Гражданската правоспособност на ФЛ се урежда от техния личен закон. Под личен закон се разбира законът на държавата, в която ФЛ има местожителство.когато в едно правоотношение с международен елемент участват две или повече ФЛ, привръзката се прави към личния закон на най-важния субект.
2.Национален закон на ЮЛ- страните възприемат различни критерии за определяне на националността на ЮЛ: седалището му, мястото на регистрация.
3.Законът на мястото, където се намира вещта- намира приложение при правото на собственост, наследственото право, договорите за превоз на товари.
4.Законът по местоизвършване на юридическото действие- при уреждане на гражданските правоотношения с международен елемент в областта на семейното право, морския транспорт.
5.Законът на съда- при разглеждане на правоотношения с международен елемент съдът винаги прилага гражданско-процесуалното право на своята държава.
Специални формули на привързване –
1.Законът на знамето- прилага се при гражданскоправни отношения с международен елемент в областта на търговското мореплаване, гражданското въздухоплаване.
Отговорността на корабособственика се урежда от закона на държавата, под чието знаме плава кораба.
2.Законът по местосключване на договора – главно във външно-търговските сделки.
Пример: формата на сделката се урежда от закона на държавата, в която тя се сключва.
3.Законът по местоизпълнение на задължението – прилага се при облигационните отношения с международен елемент.
4.Законът на валутата на дълга – намира приложение в областта на международните парични задължения.


8в-с Квалификация ( правна характерискика ) в МЧП: същност, видове.
Възникване на проблема за квалификацията : когато един и същ фактически състав може да бъде подведен под различни стълкновителни норми.Органът трябва да прецени коя норма ще приложи към този фактически състав.С голяма доза вероятност може да се предположи, че ако възникне такъв въпрос пред български съд, той ще бъде решен в полза на собственото му право.По своята същност квалификацията представлява изясняване, тълкуване на фактическия състав на правоотношението, определянето на неговата правна природа.Предмет на квалификация, на първо място са фактите по случая, заедно с тези правни норми, които определят правното им значение.За съда това е единен въпрос, като цяло определен като юридическа ситуация.Най-добрият отговор на този въпрос е тълкуването или изясняването да се направи от законодателя в изрични норми ( в закон или международна конвенция ).
Тези норми определят съдържанието на понятието и позволяват ситуацията да бъде класирана като договорна, извъндоговорна, брачна, наследствена и др.Когато обаче такива норми липстват, съдът трябва да прибегне до определено право за изясняване на съдържанието на понятията.След като изясни юридическата ситуация, съдът трябва да я подведе под обхвата на определена стълкновителна норма.В този първи етап съдът има досег единствено със собственото си право.той не е установил приложимата стълкновителна норма и не му е посочено чуждо право.Очевидно при тълкуване на юридическата ситуация за нейното правно квалифициране, съдът разполага единствено с нормите и понятията на собственото си право.
Предмет на квалификация могат да бъдат и понятия от диспозицията на отпращащата норма.Така например, за да определи съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване” по смисъла на КМЧП, съдът следва да се ръководи от разпоредбата на чл.48 от КМЧП.
Видове квалификация: 1.Квалификация от първа степен:Квалификацията на фактическия състав или на отношението се извършва по българското право.Тази квалификация се нарича от първа степен или квалификация според правото на съда.
2.Квалификация от втора степен: възможно е фактическият състав или отношението да са конструирани с оглед на понятия и институти, които не са познати на българското право.типичен пример за такъв институт е например доверителният фонд по чл.5.от Регламент 44 / от 2001г. на ЕО (европейската общност) Р 44/01. Този институт не е познат на българското право и за неговата правна квалификация следва да се прилага чуждо право- английското право, от което е зает.този вид квалификация зависи от приложимото към правоотношението право и се нарича квалификация lege causae.
Тя е уредена в чл.39 КМЧП. Неправилното тълкуване на чуждото право в този случай е основание за обжалване.3.Антономна квалификация: новият КМЧП въвежда трети подход, заимстван от Хагските конвенции по МЧП.При този подход законодателят описва в самостоятелна разпоредба въпросите , които се регулират от съответната стълкновителна норма. Пример за това са разпоредбите на чл.58,74,88,91, 102 и 114 КМЧП.Тези разпоредби съдържат списък на въпросите, които се уреждат от стълкновителнита норма.Този списък не е изчерпателен.Съдът може да подчини и др.въпроси на същата норма.Предназначението на списъка е да реши основните въпроси, които пораждат съмнение или двусмисленост от гледна точка на уредбата в различните държави и отнасянето им към даден правен клон.Този подход на примерно уточняване на обсега на действие на стълкновителната норма изключва прилагането на другите два подхода само за упоменатите в него случаи.

9в-с Препращане-същност и видове.Правна уредба в българското МЧП.
След като квалифицира фактическия състав или отношението, по което трябва да се произнесе като договорно, деликно, семейно, наследствено и т.н., съдът поджеда така квалифицираното отношение под собствената си отпращаща норма.Тя посочва кое право трябва да се приложи за уредбата на отношението.Когато нормата посочва като приложимо чуждо право, е възможно да възникне проблемът за препращането.
Препращането е специфичен институт на МЧП.За да възникне препращане, не е достатъчно българската отпращаща норма да посочва като приложимо чуждо право.Необходимо е в това чуждо право също да съществува отпращаща норма, която урежда същото отношение, но посочва като приложимо правото на трета държава
( наричано в теорията същинско препращане или препращане от втора степен ) или правото на съда ( наричано още връщане или препращане от първа степен).
Следователно две условия трябва да са налице, за да възникне препращането.
Първото условие е да се приеме, че отпращащата норма на съда не посочва пряко приложимото материално право, а посочва МЧп на чужда държава като компетентно да уреди това отношение.Смисълът на препращането е да се достигне до крайно разрешение, което е приемливо както за МЧП на съда, така и за МЧП на чуждата държава.Това препращане позволява постигане на хармония межде две МЧП системи.
Второто условие, за да възникне препращане, е чуждата държава също да урежда това отношение с международен елемент с отпращаща норма,т.е. като посочва приложимото към него право.
Уредба на препращане в българското МЧП:
Чл.40,ал.1 КМЧП изрично разпорежда,че когато българската отпращаща норма посочва като приложимо правото на дадена държава, то в него се включват и отпращащите му норми, освен ако в кодекса или в друг закон е предвидено друго.
Чл.40,ал.2 КМЧП препращането е изключено изрично в шест хипотези.в тези случаи ще се прилага направо материалното право на държавата, посочена от българската отпращаща норма.
Чл.40, ал.3 КМЧП –когато съдът приеме препращането, той прилага българското материално право, съответно материалното право на третата държава.С тази разпоредба законодателят решава два основни въпроса на препращането.Първо, изключва т.нар.юридически тенис, който хипотетично възниква, ако се приеме връщане към собственото МЧП. Второ, изключва безкрайното препращане, което хипотетично възниква, ако правото на третата, четвъртата и т.н. държава на свой ред посочва като приложимо друго право.
В някои международни конвенции, които уеднаквяват отпращащи норми, препращането е изключително изрично.Логиката на тази уредба е очевидна- уеднаквяването става безсмислено, ако крайният резултат остава неопределен заради риска от препращане.
Възможно е обаче уеднаквената отпращаща норма да посочва като приложимо правото на държава, която не е страна по конвенцията.
Във всеки конкретен случай съдът трябва да е внимателен към използването на този институт и да го прилага в контекста на приемливо за засегнатите държави крайно разрешение.

10в-с Установяване съдържанието на чуждото право.Тълкуване и прилагане.
Основна задача на съда в един процес е установяване на приложимото към случая право и неговото прилагане.Основният принцип на процеса е доказването на фактите от страните и прилагането на правото от съда.Съдът знае правото, това е неговата основна компетентност по отношение на собственото национално право.
По отношение на чуждото право, което отпращащата норма посочва като приложимо, са възприети два основни подхода.Първият подход разглежда чуждото право като факт, който трябва да бъде установен по делото.Чуждото право е проява на чужд суверенитет и то не може да действа като заповед за националния правоприлагащ орган.Като факт чуждото право се включва в процеса, след като заинтересованата страна се позове на него и го докаже по надлежен ред.Вторият подход разглежда чуждото право с оглед на неговата функция на регулатор.заканодателят отпраща към него, за да установи нормата, която трябва да се приложи към конкретния случай.Чуждото право, веднъж привлечено от националната отпращаща норма, функционира в своето нормативно съдържание.Следователно, то е право и за него важи общият принцип –съдът знае правото и го прилага служебно.
В съвременното МЧП двете разбирания за характера на чуждото право най-често се съчетават в единна уредба.
Уредба в КМЧП: у нас въпросът за установяване на съдържанието на чуждото право е уреден в чл.43 КМЧП.-Съдът установява служебно чуждото право.Съдът е длъжен винаги, когато от обстоятелствата по делото установи наличието на международен елемент в отношението, да приложи собствената си отпращаща норма и ако тя посочва като приложимо чуждо право-съответното чуждо право.В този смисъл българските отпращащи норми са императивни (задължителни ).Тяхното прилагане, съответно прилагането на чуждото право, посочено от тях, е задължително за съда.Неприлагането на меродавната отпращаща норма, съответно на посоченото от нея чуждо право, е оснжвание за обжалване на постановения акт-чл.44 КМЧП.
Българската уредба предвижда възможността страните да съдействат на правоприлагащия орган в установяването на чуждото право, като представят документи, от които е видно това съдържание.И още-вещи лица или свидетелски показания. Вчл.43,ал.3 КМЧП се урежда възможността съдът да задължи страните да съдействат за установяване на приложимото право, когато то е избрано от тях.При неизпълнение на това задължение, остава открита възможността съдът да приложи към случая собственото си материално право.В тази хипотеза отпада санкцията по чл.44,ал.2 КМЧП – неприлагането на чуждото право няма да бъде основание за обжалване.Предмет на установяване на съдържанието на чуждото право е цялото чуждо право, вкл. съдебната практика по неговото прилагане.Българският съд не може да замести чуждата правна норма със собствена интерпретация на чуждата разпоредба.Той е длъжен да приложи чуждата норма в съдържанието, с което тя се прилага от чуждите съдилища.-чл.44,ал.1 КМЧП. Неправилното тълкуване и прилагане на чуждото право е основание за обжалване.Българският КМЧП не казва какви са последиците, ако въпреки положените усилия от съда и страните, съдържанието на чуждото право не може да бъде установено. Когато такъв подход е невъзможен, съдът трябва да приложи собственото си материално право и да реши въз основа на него делото. Той не може да откаже правосъдие.
Уредба в други актове : При установяване на чуждото право, съществуват и способи, уредени в международни договори.На първо място по значимост е Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави, заедно с допълнителния протокол към нея. От особено значение за българското МЧп е Решението на Съвета(ЕО) за създаване на Европеска съдебна мрежа по граждански и търговски дела.


11 в-с Приложимо право на държава с няколко правни системи.Промяна на критерия на привързване.

Интертериториално право: В редица държави, които съобразно своето конституционно право са федерални,т.е. състоят се от отделни образувания със собствени законодателни компетенции в областта на частноправните отношения, възниква проблемът за т.нар. интертериториално право.Типичен пример от гледна точка на българското МЧП е ситуацията в САЩ. Наличието на отделни щатски законодателства, с възможните различия в уредбата, поставя въпроса правото на кой щат ще се прилага във всеки конкретен случай. В МЧП проблемът се решава с въвеждането на т.нар. вторична, субсидиарна привръзка. В българското законодателство такава привръзка се съдържа в чл.41,ал1 КМЧП. Според разпоредбата правото на държавата, посочена от нормата на КМЧП ( в примера –САЩ ), определя правото на коя конкретна териториална единица ( кой щат ) ще се приложи.
Това двустепенно отпращане ( веднъж към федералното право, втори път към правото на конкретната териториална единица ) е избегнато в хипотезите на чл.41,ал.2 КМЧП.
Когато предмет на уредба е договорно или извъндоговорно отношение, всяка териториална единица се разглежда като отделна държава.Самото естество на привързването в тези случаи – място на изпълнение на договора или мястото на настъпване на вредата – улеснява определянето на приложимото право с оглед на фактическото му установяване.



12 в-с Обществен ред в МЧП –същност, функции, последици.Особени повелителни норми.
След установяване на съдържанието на чуждото право, съдът трябва да го приложи към частноправното отношение с международен елемент и да постанови съответното решение.Възможно е обаче на този етап съдът да открие, че подледиците от прилагането на чуждото право ще се окажат несъвместими с неговото собствено право.
В този случай влиза в действие съображението за обществен ред.
Съображението за обществен ред е изключение от нормалното функциониране на отпращащата норма.То изключва прилагането на посоченото от нормата чуждо право, ако последиците от това прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред.
В българската норма не съществува определение на понятието „обществен ред”, но по традиция се разбира като основни принципи на българското право.Прието е да се смята, че обществения ред на държавата включва тези принципи, които съставляват основата на общественото и икономическото устройство на държавата.
Видове обществен ред:в МЧП общественият ред се разглежда в 2 основни форми:
като вътрешен обществен ред и като международен обществен ред.
1.Вътрешният обществен ред включва тези норми на частното право, които не могат да бъдат дерогирани по волята на страните.Тава са т.нар. императивни (задължителни)
норми на българското право.2.Международният обществен ред се състои от тези принципи на правото на съда, които изключват прилагането на чуждото право.Тяхното действие не може да бъде отменено от отпращащата норма.В някои случаи императивните норми на вътрешното право са проявление на същите конституционни принципи, които съставляват международния обществен ред, но са възможни и различия.Действие на възражението за обществен ред: Прилагането на обществен ред е въпрос, който се преценява за всеки конкретен случай поотделно.Една и съща чужда норма може да бъде допусната до приложение по едно дело и отхвърлена по друго дело.Прилагането на съображението за обществен ред има характер на изключение.тъй като то осуетява действието на отпращащата норма на съда, неговото прилагане трябва да бъде добре обосновано.Затова са използвани при уредбата формулировките като „явна несъвместимост” и „значимост на последиците”.
Последиците от действието на съображението за обществен ред могат да бъдат определени така: = негативно действие на обществения ред –чуждото право, посочено от отпращащата норма, не се прилага.
=позитивно действие на обществения ред -когато установи несъвместимост на последиците от прилагането на посочената чужда норма и собствения си обществен ред, правоприлагащия орган не може да откаже да се произнесе по поставения му въпрос.Той е задължен да потърси в същото чуждо право друга „подходяща разпоредба”, която да уреди случая.Може да прибегне до друго чуждо право, за да удовлетвори заинтересуваните страни и при липса на такава норма, най-накрая да приложи разпоредба от българското право.Особени повелителни норми:наречени още норми за непосредствено приложение.Това са норми от българското право, които трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждото право.
СЕО сочи 4 условия, на които трябва да отговарят националните повелителни норми, за да им се признае качеството на обществен ред по смисъла на чл.46 ДЕО.
КМЧП предоставя на българските правораздавателни органи възможност да съобразят повелителните норми на друга държава, с която отношението е в тясна връзка.
Видове особени повелителни норми:1.Норми за закрила. 2.Норми в защита на обществените интереси.3.Норми за защита на конкуренцията. 4.Норми за защита на културни ценности.5.


13 в-с Заобикаляне на закона в МЧП –предпоставки и последици.
Съзнателната промяна в обстоятелствата, определящи приложимото право, с цел отношението да бъде подчинено на един по-благоприятен за страната закон е познато в МЧП като заобикаляне на закона.Заобикалянето на закона в МЧП приема две основни форми. По разпространена форма на заобикаляне е свързана с предявяването на спора за разглеждане от съд, който ще приложи по-благоприятната за ищеца стълкновителна норма.Всъщност това поведение не е забранено от правото.То е обективно възможно поради наличието на т.нар. паралелна компетентност- когато съдилищата на няколко държави са компетентни да решат един и същ спор.Създадената за ищеца възможност да избере съд, пред който ще предяви иска си, води до възможността за манипулиране на приложимото право и се назовава с английския термин „пазаруване на съд”.Заобикалянето на закона в тесен смисъл обаче може да се осъществи и като манипулиране на обстоятелствата, въз основа на които се определя приложимото право.Такъв ще бъде случаят, когато регистрацията на ЮЛ или кораба изначално се направи в държава, чието право съдържа по-благоприятен режим.
Два основни елемента се разграничават при заобикаляне на закона: 1.Първият елемент е материален по своя характер.Той е резултат от съзнателното поведение на лицето и се изразява в регистриране на ЮЛ в друга държава, придобиване на друго гражданство или обичайно местопребиваване, пренасяне на определена вещ на територията на друга държава и др. 2.Вторият елемент е субективен и се изразява в намерението да се постигне крайна уредба на правоотношението.Проблемът при този елемент е в неговото доказване – намерението се доказва трудно, а понякога е невъзможно.
Българският законодател не е уредил изрично заобикалянето на закона.Този въпрос е оставен за решаване при всеки конкретен случай от съда в процеса по тълкуване и прилагане на отпращащата норма. Чл.42 КМЧП възприема забрана за обратно действие на последващата промяна на обстоятелствата.Все пак трябва да се има предвид, че заобикалянето на закона е само частен случай на такава промяна.Тя може да бъде извършена и без намерение за измъкване от нормално приложимото право.

14в-с Международна компетентност.Нормативна уредба според КМЧП.
Въпросът за международната компетентност е въпрос за това органите на коя държава могат да разгледат (уредят, решат ) един въпрос или спор по отношение, което засяга две или повече държави.Международната компетентност на българския съд се определя от българския законодател.Той не може да определя компетентността на чуждестранните съдилища, тя се определя от съответния чуждестранен законодател.От гледна точка на бълг.право компетентността на чуждия съд може да бъде определена единствено негативно, като се посочи в кои случаи имат изключителна компетентност българските съдилища.В този смисъл трябва да се чете разпоредбата на чл.117,ал1 КМЧП, според която: „решенията и актовете на чуждестранните съдилища и др. органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:1.чуждестранният съд или орган е бил компетентен според българското право. Българският съд проверява компетентността на чуждия съд от гледна точка на чуждото право.От гледна точка на своето право нашият съд може да провери само дали е засегната собствената му изключителна компетентност и евентуално да откаже признаване и изпълнение на чуждестранния акт, ако това е така.
Въпросите на международната компетентност обхващат и тези за компетентността на „други органи”, освен съдилищата.други органи са например кметът, като орган по настойничество или попечителство, длъжностното лице по гражданското състояние или дипломатически или консулски представител – чужд или български, като органи по сключване на брак, както и компетентен орган на чуждата държава.
В КМЧП органите не са изброени изчерпателно, например компетентността на нотариуса не е уредена изрично никъде, но е очевидно, че за вписването на ипотека върху недвижим имот, находящ се у нас, компетентен ще бъде единствено български нотариус. Определянето на международната компетентност е абсолютно условие за определяне на приложимото право към частноправното отношение с международен елемент.Доколкото всяка държава притежава собствена система на МЧП , необходимо е предварително да се знае органът на коя държава е компетентен да реши поставения въпрос, за да се прецени от негова гледна точка кое е приложимото право.
След международната , се определя вътрешната компетентност.Едва след като се установи, че български съд е международно компетентен да разгледа съответното дело, се решава въпросът за местната подсъдност, например дали това ще бъде Софийският или Бургаският районен съд.Международната компетентност е процесуално условие за допустимостта на иска. Затова съдът проверява служебно доли тя е налице.При тази проверка съдът се ръководи единствено от собственото си право и проверява единствено собствената си компетентност.Обстоятелството,че чуждо право признава или отрича компетентността на българския съд е без правно значение за него.Определението за наличие или липса на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване.Липсата на такава компетентност прави иска недопустим, а поставеното въпреки такава недопустимост решение – нищожно.
Чуждестранно решение, постановено от некомпетентен орган, няма да бъде признато, съответно изпълнено у нас.
Общопризнат принцип на МЧП е, че всяка държава суверенно определя международната компетентност на собствените си органи.Две важни последици възникват от това положение: Първата от тях се изразява във възможността съдилищата на няколко държави да се обявят компетентни да се произнесат по един и същ въпрос с международен елемент.В този случай се говори за паралелна компетентност.Възможността страните по делото (или само ищецът ) да изберат по-изгодния съд се означава в МЧП като „купуване на съд”.Втората, по-рядко срещана последица възниква, когато съдилищата на различните,свързани с отношението държави се обявят за некомпетентни.Ако такъв проблем възникне пред български съд, необходимо е той да приеме делото за разглеждане и да действа като съд по необходимост, в съответствие с общия принцип, който изключва отказ от правосъдие.
Критерии за определяне на международната компетентност:
1.Достатъчна връзка с държавата на съда:За да може националният съд да се обяви за компетентен да разгледа едно дело, необходимо е между този съд и делото да съществува достатъчна връзка.Тази достатъчност се определя от това, доколко компетентността на съда осигурява получаването на ефективно правосъдие, достъп на страните до съд и ограничава случаите на отказ от правосъдие.При определянето на приложимото право се търси не достатъчната, а най-силната връзка между отношението и закона.2.Личен критерий- определящи са личните каческва на някоя от страните по делото, например нейното гражданство.3.Териториален критерий- българските съдилища са компетентни, когато ответникът има обичайно местопребиваване у нас.4.Волята на страните- страните по един правен спор могат да се споразумеят той да бъде разгледан от избран от тях съд.за учредяване на такава компетентност на чуждестранен съд е необходимо винаги писмено споразумение.
Учредяването на компетентност на български съд може да стане и мълчаливо – достатъчно е ответникът да приеме пред българския съд действия по съществото на делото.Ако в споразумението на избор на съд (т.нар.пророгационно споразумение)
не е уговорено друго, по правило то изключва компетентността на всеки съд, освен избрания.5.Компетентност поради връзка между делата- определянето на международната компетентност по едно дело може да бъде обоснована с връзката му с друго дело, при която тази компетентност е налице.Тази връзка може да бъде в лицето на няколко ответници, ако основанието за компетентност е налице по отношение на един от ответниците.Или обективна, ако връзката между делата налага общото им разглеждане.Хипотеза на такава компетентност поради връзка между исковете е налице по отношение на насрещния иск.6.Паралелна компетентност-един и същ иск може да бъде предявен пред съдилищата на няколко държави.Пример:развод в чужбина от единия съпруг и пред български съд от другия съпруг.Разрешението на този проблем според КМЧП е в полза на по-рано заведения процес пред чуждестранен съд, ако може да се очаква приключването му в разумен срок с решение, което може да бъде признато и изпълнено в България.Тогава бългярският съд служебно спира делото и изчаква приключването на чуждестранния процес.7.Изключителна компетентност:в защита на определени интереси законодателят може да изключи компетентността на чужди съдилища и да признава компетентността единствено на собствените си съдилища.
Случаите, в които българският законодател признава изключителна компетентност на собствените си съдилища са посочени в КМЧП.

15в-с Международна компетентност според МЧП на Европейския съюз.
Регламент 44/ 2001г. – прилага се за всички държави-членки. За България Регламентът е задължителен от датата на присъединяване.По своето съдържание той трансформира с някои изменения Брюкселската конвенция от 1968г. За нас Р 44/01 е задължителен във всички свои елементи и ще се прилага с предимство пред КМЧП, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела за отношения с международен елемент.
Разпоредбите на Р 44/01 се прилагат с приоритет пред разпоредбите на двустранните договори, сключени между държавите-членки.Нормите на такива двустранни договори продължават да се прилагат за неуредените в Регламента случаи. Разпоредбита на Регламента не засягат действието на тези многостранни Конвенции, по които са страни държавите-членки и които във връзка със специални въпроси уреждат юрисдикцията или признаването и изпълнението на съдебни решения.
Разпоредбите относно компетентността, които се съдържат в други актове на Общността, имат предимство пред тези на Регламента. Това важи както за пряко действащите актове на Общността, така и за хармонизираните чрез директиви норми на националното законодателство.Пример за такава разпоредба е чл.93 Р 44/01 относно търговската марка на Общността. Уредбата е специална по отношение на Р 44/01 и се прилага с предимство.
Предели на действие на Р 44/01: 1.Териториалното действие на общностното право.
2.Действие на Р 44/01 във времето –българските съдилища ще прилагат Р 44/01 за всички искове, предявени след присъединяването на България от 01.01.2007г.тяхната международна компетентност ще се определя от нормите на Регламента.
3.С оглед на материята: Регламентът ще се прилага при наличието на две условия- искът да има международен характер и предметът му да се отнася към гражданското и търговско право.4.Действие спрямо лицата: - целта на Регламента е да улесни правосъдието за лицата с местожителство в държавите-членки. По всяко дело с международен елемент, българският съд е длъжен да чете Регламента, за да прецени дали са изключени условията на чл.22 ( изключителна компетентност ).Наличието на някое от тези условия осуетява българската компетентност.Българският съд ще определя своята компетентност въз основа на КМЧП по всички дела, по които местожителството и на ищеца и на ответника е извън държава-членка.
5.Дела, изключени от Р 44/01 :изрично са изключени от приложното му поле данъчните, митническите и административни дела.
Изключителна компетентност: установяването на компетентността по дела с международен елемент е първата задача на съда.Той може да разгледа делото само ако е компетентен според нормите на собственото си процесуално право.Съдът трябва да провери най-напред дали неговата компетентност не произтича от разпоредби на МЧП на ЕО.Наличието на изключителна компетентност на чужд съд, съгласно разпоредбите на чл.22 Р 44/01 изключва компетентността на българския съд.постановеното от български съд решение няма да бъде признато в друга държава-членка.Основанието за предвиждане на изключителна компетентност по чл.22 Р44/01
Се извлича от суверенитета на държавата.държавният интерес надделява над частния.
Уредбата на чл.22 Р44/01 осигурява единство на компетентен съд и приложимо право
( в областта на вещното право и регистъра ), а така също и безпрепятствено изпълнение на съдебното решение, тъй като мястото на изпълнение съвпада с мястото на постановяване на решението.
Обща компетентност: общото правило за определяне на компетентния съд се съдържа в чл. Р 44/01, по силата на тази разпоредба „искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предядяват пред съдилищата на тази държава-членка.
Специална компетентност: тя не изключва общата норма по чл.2 на Р 44/01, тя е една допълнителна (факултативна ) възможност за ищеца, който може да избере между съда по местожителството на ответника и друг, различен съд посочен в някоя от разпоредбите на чл.5 – 21 Р 44/01. Тези разпоредби са едновременно норми за международна компетентност и норми на местна подсъдност.Възможните различия във вътрешното процесуално право на отделните държави-членки в този случай са без правно значение.
Компетентност по връзка между делата: в чл.6 Р 44/01 се установява международната компетентност в няколко случая, когато съображения за процесуална икономия обосновават съединяването на различни искове.



16в-с Възлагане на делото на чуждестранен съд и мълчаливо учредяване.
Компетентност на българския съд според КМЧП и Регламент 44/01.
Възможността за избор на съд не се изчерпва с изрично споразумение между страните.
В чл.24 Р 44/01 е предвидено: „Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на този Регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът”. Няколко основни характеристики на института на мълчаливия избор трябва да се отбележат:
= Съдържанието на понятието „Явяване” не е описано в Регламента. Общо то може да се определи като участие на ответника в процеса.
= Изрично се изключва възможността мълчаливият избор да се упражни върху искове, предмет на изключителна компетентност по чл.22 Р 44/01.
= Последващият мълчалив избор отменя предхождащия изричен, ако има такъв.
= Явяването на ответника, за да оспори международната компетентност на съда, изключва мълчаливия избор.
= процесуалното право на съда определя към кой момент трябва да се упражни възражението за липса на международна компетентност.
Според българското право това трябва да стане до приключване на първото заседание по делото –чл.24 КМЧП.
= не е необходимо да съществува обективна връзка между предявения иск и съда, за да е налице мълчалив избор.
= Мълчаливият избор може да бъде упражнен и когато никоя от страните няма местожителство в държава-членка.
= Мълчаливият избор може да се упражни само по отношение на уредената в Регламента материя, вкл. застрахователни, потребителски и трудови договори.

17в-с Производство пред българските съдилища и др. органи по международни граждански дела-уредба съгласно КМЧП и актовета на ЕС
Международната компетентност на българските съдилища и други органи е уредена в чл.4 – 28 КМЧП. За пръв път в българското МЧП тази материя е предмет на кодифицирана уредба в самостоятелен акт.Съществените черти на новата уредба са:
= Нормите относно международната компетентност в КМЧП имат субсидиарен характер.те се прилагат само и доколкото липса уредба, установена в международен договор, друг международен акт в сила за България или в друг закон.
Наднационалните актове на ЕС в тази материя ще изместят КМЧП от момента на присъединяването на България към ЕС, но на държави извън Общността не е възможно и желателно да се предоставя режим, съответстващ на този в ЕС.
По някои дела регламент 44/01 има универсално приложение (при условията на чл.22 –изключителната компетентност и чл.23 –избор на съд). Отсега може да се предположи, че практическото значение на КМЧП в материята на международната компетентност ще бъде ограничено. Основната маса въпроси ще се решават чрез прилагането на Регламентите на ЕО и различните международни конвенции.
Нормите на КМЧП относно компетентността отстъпват и пред специалните норми, предвидени в други закони.
= Нормите на КМЧП при никакви обстоятелства не уреждат компетентността на чужд орган, това би било намеса в държавния суверенитет на чуждата държава.
= Нормите на КМЧП относно международната компетентност не определят местната подсъдност.Въпросите на местната подсъдност се решават от българското гражданско процесуално право.
= В КМЧП е възприет принципът,че ако основанието за международна компетентност е съществувало при образуване на делото, тя се запазва при следващото му отпадане в хода на производството –чл.27 КМЧП. Меродавен е моментът на предявяване на иска. Последващата промяна в обичайното местопребиваване на ответника например не може да доведе до отпадане на компетентността на българския съд, ако при образуване на делото ответникът е бил с обичайно местопребиваване у нас.
= Новост в българското МЧП е уредбата в чл.29-38 КМЧП. В тези текстове се урежда производството по дела с международен елемент.Общият принцип е прилагането на българското право.Самостоятелно са уредени въпроси, свързани с доказателствената тежест по установяване на фактите по делото, допустимостта на свидетелските показания и обезпечаването на доказателства- чл.30 КМЧП. Уредени са призоваването и връчването на съобщения и книжа в чужбина, както и правната помощ със съдействието на български дипломатически или консулски представител или чрез публикация.
= Висящият в чужбина процес е основание за спиране на производството пред български съд при две условия: 1.Да е заведен преди българското дело, 2.Да се очаква, че ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено у нас-чл.37 КМЧП. Това правило важи за висящ процес в чужбина, който има за предмет обуславящо за воденото пред български съд дело.-чл.38 КМЧП.
Съгласно чл.38,ал.1 КМЧП българският съд взема становище и по обуславящи изхода на спора правоотношения дори когато делата по тях не са му подведомствени.
Правното значение на това становище ще проличи в практиката на българските съдилища.


18в-с Международна компетентност на българските съдилища при обезпечаване на иск. Принудително изпълнение.Промяна на обстоятелства.
Възможно е ищецът да докаже основателността на иска си и да постигне осъдително решение.докато продължава делото обаче, той може да се окаже в ситуация, при която е невъзможно да получи изпълнение на решението.причините за това могат да се дължат на поведението на ответника, който чрез свои действия е намалил имуществото си. Тогава ищецът се лишава от ресурс, от който може да удовлетвори претенцията си.
Възможно е също така ответникът да е прехвърлил своето имущество на територията на друга държава, което затруднява изпълнението на решението.За да защити интересите на ищеца и ефективността на съдебното решение, Регламентът предвижда възможност за ищеца да поиска налагане на обезпечителни мерки пред всеки съд на държава-членка –чл.31 Р 44/01.
= На първо място, налагането на обезпечителни мерки може да бъде поискано от съда, компетентен да разгледа делото по същество.достатъчно е неговата компетентност да е установена по силата на едно от основанията, посочени в Р 44/01. Ако притежава такава компетентност, никакви допълнителни условия не могат да бъдат наложени, за да му се признае компетентност да постанови временни и обезпечителни мерки.
Такива мерки могат да бъдат наложени както върху имущество, находящо се на територията на държавата на съда , така и върху имущество, находящо се на територията на друга държава-членка. Във втория случай е необходимо признаване и изпълнение на решението в държавата, в която се намира имуществото на длъжника. В този случай обаче е необходимо мерките да са наложени след надлежно призоваване на ответника, дори последният да не се е явил на делото.Изключено е налагане на обезпечетелни мерки, без да се даде възможност на ответника да се защити(т.нар. мерки на изненада ). Налагат се такива мерки, каквито са допустими според правото на съда, който ги налага. За българския съд такива са например възбраната и запорът.
= На второ място, компетентен да наложи временни или обезпечителни мерки е съдът, на чиято територия те ще се осъществяват.
За прилагането на чл.31 Р 44/01 няма значение къде е местожителството на ответника, то може да бъде и на територията на трета държава.

19 в-с Правно положение на ФЛ като субекти на МЧП. Правото на ЕО и КМЧП.
Субект на МЧП е всеки гражданин, без оглед на неговото гражданство, местожителство или местопребиваване.това произтича от императивната (задължителна) норма на МЧП и Всеобщата декларация за правата на човека.
Личния статут в МЧП се образува от приложимото материално право, посочено от отпращащите норми на съда, заедно с преките норми, установяващи допълнителните условия за участието на лицата в частноправните отношения с международен елемент.
Под „статус” се разбира системата от правни норми, която определя правното положение ( статуса) на едно лице, вещ или правен институт.
КМЧП-чл.48,ал.1 определя личния статут с отечественото право – правото на държавата, чийто гражданин е лицето.Когато едно лице има българско гражданство, приложимото право към неговата право и дееспособност ще се определя от българското материално право.За лица с двойно чуждо гражданство, лица без гражданство (апатриди) и лица със статут на бежанец или предоставено право на убежище – във всички тези случаи за тяхно отечествено право се счита правото на държавата, където е обичайното им местопребиваване.Ако лицето няма обичайно местопребиваване или такова не може да се установи, прилага се правото на държавата, с която то се намира в най-тясна връзка.Наличието на такава връзка се преценява от правоприлагащия орган след преценка на всички известни му обстоятелства.
Правото на ЕО и КМЧП: при прилагането на отечественото право на лицата към тяхната правоспособност трябва специално да се обърне внимание върху действието на чл.12 ДЕО.Съгласно тази разпоредба в обхвата на приложението на ДЕО се забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданството.Уредените в договора основни свободи (свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали ) изключват прилагането на отпращащата норма на съда, когато тя води до дискриминация.
Име, защита на името: Българските съдилища и други органи са международно компетентни да гледат искове за промяна или защита на името винаги когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България-чл.5,ал.1 КМЧП.
Обичайното местопребиваване е от значение за лицата с чуждо гражданство.
Въпросът за името е свързан с личния статус на лицето.Съгласно чл.53,ал.1 КМЧП името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото му право. Втората алинея на този член урежда въздействието на промяната на обичайното местопребиваване за лица без гражданство.
Действието на чл.53 КМЧП е поставено под условието да не затруднява упражняването на свободите по ДЕО.
Защитата на името по КМЧП – разпоредбите, които уреждат задълженията, произтичащи от нарушаване на права, свързани с личността.
Приложими са и останалите разпоредби относно непозволеното увреждане.

20в-с Приложимо право при определяне правоспособността на ФЛ.
.
Българските органи са компетентни да се произнесат по правоспособността на едно лице винаги, когато този въпрос е поставен инцидентно по друго дело, по което тяхната международна коомпетентност е установена.
Въпросите на правоспособността изрично са изключени от действието на Р 44/01.
Международната компетентност по такива дела се урежда от националните норми на международния граждански процес.Приложимо право:Според чл.48 КМЧП правоспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право.За правоприлагащия орган е достатъчно да установи гражданството на лицето и в съответствие с това да приложи съответното право.
Отечественото право на лицето урежда възникването, съдържанието и прекратяването на неговата правоспособност.Без значение за КМЧП са други фактори – като различно местожителство или обичайно местопребиваване.
Ако българският правоприлагащ орган установи, че съгласно МЧП на отечествената държава на лицето за правоспособността е приложимо друго право, например правото по неговия домицилий (характерен за англо-американското право ), той следва да приеме направеното препращане.
При разглеждане на правоспособността на чуждите грагдани и лицата без гражданство у нас следва да се имат предвид 2 основни принципа, ограничаващи прилагането на чуждото отечествето право: 1.Принципът на националния режим, предоставен на чужденците у нас и 2.Принципът за ограничаване на чуждата правоспособност като резултат от прилагането на норми от позитивен обществен ред.
В двата случая на чежденците се предоставя национален режим, което означава, че по правило тяхното правно положение се изравнява с това на българските граждани.
Този режим може да бъде ограничаван само със закон, но не и с акт на изпълнителната власт.Ограничено е например правото на чужденците да придобиват право на собственост върху земя.Това ограничение важи както за чужденци, чието отечествено право е това на държава-членка на ЕО, така и за всички останали.Обхватът на ограничението е различен. След изтичането на предвидените срокове (5 и 7 години)
българският законодател е длъжен да премахне това ограничение за посочените лица и да им предостави националния режим в пълен обхват.
Приложимо право при определяне дееспособността на ФЛ
Дееспособността е признатата от правото способност на едно лице с лични действия да придобива права и да поема задължения.Съгласно чл.50,ал1 КМЧП дееспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право.за пръв път в българското МЧП това се прави с обща отпращаща норма.Въприет е унитарния подход –правоспособността и дееспособността са подчинени на един и същ закон.За да определи приложимото право, съдът трябва да установи само гражданството на лицето.Тук също не е изключено препращането както обратно към правото на съда, така и към правото на трета държава. Българският правоприлагащ орган трябва да провери как е уредена дееспособността в МЧП на държава, чийто гражданин е лицето.
Ограничаване и лишаване от дееспособност: българските съдилища и други органи разполагат с обща компетентност по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност, съответно за отмяна на ограничаването или лишаването, винаги когато лицето, чието ограничаване или лишаване от дееспособност се иска, е с обичайно местопребиваване у нас.Съгласно чл.5,ал.2 КМЧП обичайното местопребиваване по такива дела е без значение за българските граждани.
Приложимо право: условията и последиците от ограничаването или лишаването от дееспособност се уреждат от отечественото право на лицето –чл.54,ал1 КМЧП.
По това правило се уреждат и условията за отмяна на ограничаването или лишаването от дееспособност.В двата случая е предвидена възможността българският съд да приложи собственото си материално право за лица с обичайно местопребиваване у нас.
Преценката на съда във всеки конкретен случай трябва да е свързана с обстоятелствата, отнасящи се към закрилата на поставеното под запрещение лице, запазването на неговите интереси и интересите на семейството и наследниците му, както и сигурността на гражданския обмен. Допустимо е и препращане, което отечествената норма на чужденеца може да направи към българското право.
Затова прилагането на българското право може да бъде обосновано по различен начин.


21 в-сОбявяване на безвестно отсъствие и смърт:българските съдилища са компетентни по обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е с обичайно местопребиваване в България.Лицето може да бъде и чужд гражданин или лице без гражданство-чл.5 КМЧП. Приложимо право:с чл.55 КМЧП приключна уредбата на правното положение на ФЛ.Отново два закона определят условията и последиците от обявяване на безвестно отсъствие и смърт.Когато лицето има гражданство на дадена държава, прилага се неговото отечествено право.Разпоредбата уточнява, че това е правото на държавата, чийто гражданин е било то по последните сведения за него.
Тежестта на предоставяне на тези последни сведения може да се възложи на лицето, което е поискало обявяването на безвестното отсъствие или смъртта ( заинтересуваните лица или прокурора ), но може и служебно да се установи от съда. Сведенията нямат задължителен характер за съда, той преценява тяхната достоверност и сам решава кое право трябва да приложи.
Разпоредбата на чл.55,ал.3 КМЧП отпраща съм българското материално право за обявяване на отсъствието или смъртта на лице, което е имало обичайно местопребиваване в България, и обявяването е поискано от лице, имащо интерес от това ( роднини, наследници, прокурора).Съдът преценява основателността на интереса.
Интересът може да бъде свързан с личните качества на заинтересуваното лице, но може да се отнася и до опазване на имуществото на отсъстващия.
Разпоредбата на чл.55, ал.2 КМЧП - Приложимото право към временните мерки за запазване на имуществото, намиращо са на територията на българия, е българското материално право.


22в-с Изключителна компетентност относно правния статут на ЮЛ.
Р 44801 и КМЧП. Несъстоятелност с международен елемент.
ЮЛ са основни субекти на МЧП. Тяхната правосубектност има 3 белега:
1. ЮЛ притежават имущество. 2.Юл имат призната от правото способност да сключват договори и др. сделки, с които да придобиват права и да поемат задължения.
3.Правото предоставя на ЮЛ качеството на процесуален субект ( да предявява искове или да бъде ответник ).Международна компетентност: На първо място е разпоредбата на чл.22, параграф 2 Р 44/01 – тя е основна процесуална норма за българския съд:”по делата за действителност, създаване, недействителност или прекратяване на търговски дружества ил др.ЮЛ, международно компетентен е съдът на тази държава-членка, в която е седалището на ТД, ЮЛ или сдружение. За да се определи това седалище, българският съд ще приложи своите правила на МЧП –чл.56 и 57 КМЧП.
В регламента се употребява широко понятие за ЮЛ, възприето още с Брюкселската конвенция. В практиката си СЕО обосновава нуждата от независимо тълкуване, общо за всички договарящи държави.
Обхват на регламента : В приложното поле на чл.22, параграф 2 Р 44/01 са исковете, които се отнасят до валидността или нищожността на учредяването на ЮЛ, както и тяхното прекратяване. Тук спадат и исковете за ликвидация вследствие на банкрут или непратежоспособност на ЮЛ, исковете относно действителността на решенията на органите на ЮЛ.
Седалище на ЮЛ според Регламента: международно компетентен по тези искове е съдът на държавата-членка, в която е седалището на ЮЛ. Българският съд трябва да приложи чл.56 и 57 КМЧП, за да установи къде е това седалище.По правило това ще е уставното му седалище, кака както е определено от правото на държавата, в която е регистрирано.Ако това седалище е на територията на България, компетентен ще бъде българския съд.Ако е на територията на друга държава-членка, компетентен е чужд съд.разпоредбата на чл.56,ал.3 КМЧП урежда случаите на множество регистрации или липса на регистрация. В този случай меродавно е правото на държавата по действителното управление на ЮЛ. Логично е мястото на действителното управление
(особено ако е в България ) да определя и компетентността на съда, така се осигурява единство между компетентен съд и приложимо право.
Стълкновение на компетенции: Уредбата на Р 44/01 позволява различни държави-членки да квалифицират по различен начин седалището на ЮЛ, това е предпоставка за възможно стълкновение 1.Съдилищата на две или поваче държави могат да претендират за изключителна компетентност да гледат съответното дело.(т.нар.положително стълкновение).В чл.29 Р 44/01 този въпрос е уреден изрично- компетентен е съдът на тази държава-членка, който първи е сезиран с иска.Меродавен е момента на подаване на исковата молба. 2.Възможно е стълкновението да е отрицателно, т.е. поради различното определяне на местожителството всяка от държавите, на чиято територия ЮЛ осъществява своята дейност, да отказва компетентност на съдилищата си.В този случай правилото, което изключва отказ от правосъдие, да обяви за компетентен съдът на тази държава, на чиято територия ЮЛ очевидно осъществява своята дейност.
Приложимо право според КМЧП:
Възможно е седалището на ЮЛ да е на територията на трета държава, която не е членка на ЕО.Тогава въпросът за международната компетентност не се урежда от чл.22, параграф 2 Р 44/01, а се прилагат нормите на КМЧП. Според чл.19 КМЧП българските съдилища са изключително компетентни, когато ЮЛ е регистрирано в България.Ако ЮЛ няма регистрация у нас, българският съд не е компетентен, дори действителното управление да е на наша територия.
В чл.56 КМЧП се урежда случаят, когато правото по учредяване на ЮЛ не изисква регистрация или то е регистрирано в няколко държави.Тогава се прилага правото по уставното седалище на ЮЛ. В случая, когато местонахождението на седалището по устройствения акт на ЮЛ не съвпада с местонахождението на действителното му управление, се прилага правото по местонахождение на последното.



23в-с Преместване на седалището, преобразуването на ЮЛ и практиката на СЕО.
Особени форми на сдружаване по правото на ЕО.
В разпоредбата на чл.59 КМЧП се предвижда, че трябва да бъдат спазени законите на всички заинтересувани държави.Прилагането на тази норма обаче, както и на предходните норми на КМЧП относно ЮЛ, може да бъде ограничено от МЧП на ЕС.
В случая на преместване на седалището на ЮЛ например действат разпоредбите на чл.43 и 48 ДЕО (съдът на европейската общност), които задължават всяка държава-членка да признае правосубектността на ЮЛ, създадени при спазване на разпоредбите на друга държава-членка.От случаи в практиката, извод за българския съд е, че националните норми на МЧП - както отпращащи, така и преки, вкл. тези от позитивен обществен ред, са неприложими, когато тяхното прилагане би могло да затрудни свободата на установяване на ЮЛ между държавите-членки, така както е установена в чл.43 и 48 ДЕО и в практиката на СЕО.
Фактически приложното поле на чл.56 – 59 КМЧП се стеснява до случаите извън ЕО.
Създадената практика на СЕО поставя под съмнение сигурността на действие на отпращащите норми.Обстоятелството,че лицата знаят кое право е приложимо по силата на известната им отпращаща норма, още не означава, че те знаят какъв ще бъде правния статус на ЮЛ. Това положение поставя въпроса за създаване на уредба, която да хармонизира МЧП на държавите-членки при условията на действие на общия принцип на свободата на установяване. Стъпка в тази насока е предложението на германския Комитет за МЧП за създаване на регламент относно приложимото право към дружествата, ЮЛ, асоциации, фондации.
Особени форми на сдружаване по правото на ЕО: независимо от проблемите пред стълкновителната уредба, в рамките на ЕО се полагат усилия за създаване на уеднаквена пряка уредба на ЮЛ. В тази насока основният акт е: 1. Регламентът на Съвета (ЕО) 2157 /01 за статута на Европейското дружество ( SE ). С него се предвижда възможност за създаване на европейско акционерно дружество с минимален капитал от 120 000 евро. Така създаденото ЮЛ не е наднационално, то е ЮЛ на държавата-членка, в която е регистрирано седалището му. Целта на регламента е да създаде условия, улесняващи сливането му с ЮЛ на други държави-членки или преместването на неговото седалище в друга държава. Пряката уредба на регламента в много случаи отпраща към множество директиви и се допълва с отпращане към правото на държавата-членка, където е уставното седалище на ЮЛ. Високия праг на минималния капитал и ограничените предимства на пряката уредба, насочена главно към улесняване на преместването на управлението на дружеството, отсега предопределят скромното значение на регламента за българското право.
2.Европейско кооперативно дружество: с Регламент на Съвета (ЕО ) 1435 /03
за статута на Европейското кооперативно дружество се създава нова форма на ЮЛ.
Това дружество ще бъде третирано от всяка държава-членка като ЮЛ на държавата-членка на територията, на която е уставното му седалище. Целта на регламента е да създаде възможност за коопериране между дружества на държави-членки.
Това коопериране обаче не създава някакво наднационално дружество.
3.Европейско обединение по икономически интерес : с Регламент на Съвета (ЕО)
2137 /85 -обединения между търговски дружества и физически лица с цел развитие на стопанска дейност, която е допълнителна и различна от основната им дейност.
Въпросите, неуредени в регламента, се уреждат от правото на държавата-членка, на чиято територия е седалището на групата.

24в-с Държавата и международните организации като субекти на частноправните отношения с международен елемент. Абсолютен и функционален елемент.
По силата на своя суверенитет всяка държава разполага с международно признато право да създава свои закони и административни правила.Чрез тези закони и правила държавата определя съдържанието на правосубектността си в областта на частноправните отношения. В това се състои разликата между държавата и другите субекти на правото. Държавата е едновременно субект на правно регулиране ( тя създава правото) и адресат на правни норми ( тя се подчинява на създаденото от нея право ).Доколкото държавата може да е страна и по частноправни отношения с международен елемент, тя има качеството на субект на МЧП.
В разпоредбата на чл.60 КМЧП изрично се предвижда, че разпоредбите на кодекса се прилагат и към частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държава, освен ако в закон е установено друго.това означава, че държавата е приравнена на всеки частноправен субект в урежданите в КМЧП отношения.
Когато отпращащите разпоредби на кодекса посочват като приложимо чуждо право, то ще важи и за българската държава, ако е страна по правоотношението.
Различията се проявяват единствено в имунитета срещу компетентността на чужд съд и срещу принудителното изпълнение на чуждестранни съдебни решения.
Така КМЧП дава една модерна уредба, напълно съответстваща на съвременния характер на МЧП. Разбира се, тази уредба не изключва действието на международните договори, в сила за България, в случаите, когато те предписват друго.
Винаги когато е налице специална уредба, тя ще се прилага, нормите на КМЧП ще се прилагат в останалите случаи.

25в-с Международна компетентност на българските съдилища и др.органи по дела за вещни права. Приложимо право.
Водещата в МЧП норма е разпоредбата на чл.22, параграф 1 Р 44/01.
Международно компетентен да разглежда искове за вещни права върху недвижим имот е съдът на тази държава-членка, на чиято територия е разположен този имот. Тази компетентност е изключителна. Тя има императивен характер и българският съд не може да се отклонява от нея.разпоредбата урежда единствено международната компетентност. Въпросът за компетентния орган ( родовата или местната подсъдност ) в съответната държава се решава от нейното право.Правилото за компетентността ще се прилага и за личните искове, когато те са свързани с недвижима собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.12,ал1 КМЧП изключителната компетентност на българския съд важи само за недвижими вещи, намиращи се в РБългария.
Вещни права върху превозвани вещи: такива са вещите, които се транспортират през територията на различни държави, като по този начин се променя подчиняването им на определено право.по силата на чл.67,ал.1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение.местоназначението трябва да е определено (например в договора за превоз), а не предполагаемо или хипотетично.Правото на държавата по местоназначението определя дали е преминала, или не собствеността върху вещта, изискванията за учредяването на определени права върху ния (например залог) и документите, които придружават вещите (товарителница, коносамент ).
В чл.67,ал2 КМЧП се урежда специална хипотеза- за вещни права върху вещи за лично ползване, носени от пътник.
Вещни права върху транспортни средства:в чл.68 КМЧП е уредено приложимото право към придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства. Обхванати са три категории транспортни средства- кораби, въздухоплавателни средства, средства за железопътен и шосеен транспорт.
1.В областта на корабите: приложимото право е на държавата, под чийто флаг плава корабът. Това е правото, което най-лесно се узнава от трети лица.
2.Въздухоплавателните средства –при тях приложимото право е на държавата, в която са вписани. В двата случая- при корабите и въздухоплавателните средства предимство има специалната уредба на КТК и ЗГВ – чл.3,ал.1 КМЧП.
3.По отношение на средствата за железопътен и шосеен транспорт е приложимо правото на държавата, където е мястото на дейност на лицето, което ги експлоатира-чл.68,т.3 КМЧП.
За вписването на вещни права върху транспортни средства съществува специална уредба в различни актове. Особено е значението на вписването и отписването в регистрите, в които се води транспортното средство.
Вещни права върху културни ценности:разпоредбата на чл.70 КМЧП предвижда, че искането за връщане на неправомерно изнесената от една държава вещ, включена в нейното културно наследство, се урежда от нейното право.Държавата може да избере това искане да се урежда от правото на държавата, на чиято територия се намира вещта.
1.Режим на културните ценности в ЕС: Водеща е директивата на Съвета (ЕО) от 1993г. относно връщането на културни ценности, неправомерно изнесени от територията на държава-членка.
Регламент на Съвета (ЕО) от 1992г.относно износа на културни ценности.
По силата на двата акта износът на културни ценности се подчинява на разрешителен режим.

26в-с Международна компетентност на българските съдилища по дела за авторски права и права сродни на авторското.
Международна компетентност: на първо място са разпоредбите на Р 44/01.
Доколкото за авторското и сродните му права липсва изключителна компетентност, компетентни ще бъдат съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника или уговориният между страните съд.
В случаите на искове за вреди от неправомерното използване на чуждо авторско право компетентен може да бъде и съдът на държавата-членка на територията на която е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.
В съответствие с тези норми ще се определя компетентността на българския съд, но така също на съдилищата на другите държави-членки.
В случаите, когато разпоредбите на Р 44/01 са неприложими (ответникът няма местоживеене в държава-членка или не са налице условията на другите разпоредби на Р 44/01 ), международната компетентност на българските съдилища се определя от чл.13,ал1 КМЧП. Те са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на РБългария. Такива са искът за обезщетение и др.
Приложимо право по ЗАПСП : Закрилата на авторското право и сродните му права е уредена в отделен закон, многократно изменян и допълван с цел хармонизиране на българското авторско право с това на ЕО. Сред множеството директиви от значение е Директивата на Европейския парламент и Съвета (ЕО) от 2001г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Приложимо право по КМЧП: Разпоредбата на чл.71,ал.1 КМЧП подчинява въпросите свързани с възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и сродните му права, на правото на държавата, в която се търси тяхната закрила.
Нормата е двустранна и дава възможност и за прилагането на чуждо право.
Международно договорна уредба:
В материята на авторското право и сродните му права съществуват множество международни договори, по които България е страна.
Създадената с тези договори уредба поначало е пряка. Основна цел на конвенциите не е уеднаквяване на МЧП, а премахване на дискриминацията в сферата на интелектуалната собственост по отношение на чужденците.Съществуват отделни отпращащи норми.

27в-с Международна компетентност на българските съдилища и др. органи по дела за права върху обекти на индустриална собственост.
Съдържанието на понятието за индустриална собственост може да бъде извлечено от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (ПК).
Според чл.1,ал2 ПК предмет на закрила на индустриалната собственост са патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните и търговските марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция.Международната компетентност: 1. по Р 44/01: Тази уредба обхваща :
= исковете относно регистрацията или действителността на патенти, търговски марки, дизайни ил др. сродни права, за които се изисква да се заявят или регистрират.
= искове относно действителността на самото вписване като процедура.
= искове относно самите нематериални права- кой е притежател на националния патент, търговската марка и прочие.
= искове относно нарушаването на нематериални права.
= искове във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент са изключително подсъдни на съда на държавата-членка, на която е предоставен патентът. 2.Когато не се прилага акт на ЕО или друг международен договор или закон, въпросът за международната компетентност на българските съдилища се решава от разпоредбата на чл.13,ал.2 КМЧП. По искове за права върху обекти на индустриалната собственост, българските съдилища са изключително компетентни, когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в България.
Стълкновителна уредба в чл.71,ал.2 КМЧП: по силата на тази разпоредба възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриалната собственост се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация. Нормата е двустранна и външно дава възможност за прилагане на чуждо право от българския съд.Последният обаче по правило ще бъде компетентен, когато държавата, в която е подадена заявката или е издаден патентът, е българската.

28в-с Закрила на търговската марка и др обекти на индустриалната собственост.
Международна компетентност:
1. Съществува отделна уредба на търговската марка в рамките на ЕО-Регламент 40 /94 на Съвета относно търговската марка на Общността. По силата на чл.2 от Акта за присъединяване този регламент е действащо право за България, с предимство пред КМЧП. Съществен момент в уредбата на търговската марка е е правото на „първа комерсиализация” на търговската марка на територията на ЕО. Българска фирма може да продава на територията на Общността само стоки с търговска марка, внесени със съгласието на собственика на тази марка.(изчерпване на правото на марка ).При оспорване доказателствената тежест за това, че правото на търговска марка е изчерпано, поначало лежи върху третото лице, но търпи отклонения в определени случаи с оглед закрилата на свободата на движение на стоки, както е уредено в ДЕО.
2.Регламент (ЕО) 6/ 02 на Съвета относно промишления дизайн на Общността.
3.Регламент (ЕО) 510/06 на Съвета относно географските наименования и означенията за произход на селскостопански продукти и хранителни стоки.
4.В случаите, когато не се прилага акт на ЕО, международен договор или закон , въпросът за международната компетентност на българските съдилища се решава от разпоредбата на чл.13,ал.2 КМЧП.-По искове за права върху обекти на индустриалната собственост българските съдилища са изключително компетентни , когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в България.

29 в-с Международна компетентност на българските органи за сключване на брак.
Разпоредбата на чл.6 КМЧП определя компетентните органи, пред които 2 лица могат да сключат брак.Уредбата съдържа 2 принципа: Първо, компетентността на един орган да сключва международни бракове се преценява според правото на държавата, която го е създала.Второ, възможността едно лице да сключва брак пред чужд орган се определя от неговото лично право.
=Брак, сключен пред длъжностно лице по гражданското състояние- между две лица, ако едното от тях е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България.
=Брак пред дипломатически или консулски представител на чужда държава –когато двамата встъпващи в брак са чужди граждани.нормата обхваща бракове между чужди граждани с еднакво гражданство, но не изключва брак между чужденци с различно гражданство.Такъв брак ще е допустим по правото на двете отечествени държави и изпращащата държава на дипломатическия или консулски представител да позволява това.Нормата ще се прилага и за бракове, когато само едно от лицата е с гражданство на изпращащата държава, а другото лице е без гражданство, бежанец или лице с право на убежище, но с обичайно местопребиваване извън България.Такива бракове ще се контролират от нас, само доколкото се търси признаването им от българското право.
=Брак пред компетентен орган на чужда държава-такъв брак могат да сключат български граждани в чужбина, или когато само едно от лицата е български гражданин.
=Брак пред български дипломатически или консулски представител- такъв брак може да се сключи между български граждани в приемащата държава, ако тя допуска това.Когато другото лице е чужд гражданин, неговото отечествено право също трябва да допуска сключването на консулски брак.Съответно това ще важи и за лице без гражданство, бежанец или лице с предоставено убежище.
Форма на брака- е реда, по който се сключва бракът в различните национални правни системи, за да се гарантира неговата законосъобразност.
Според чл.75 КМЧП формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган се сключва.
= в около 15 американски щата се сключва т.нар”.брак без външна форма”. По тяхното законодателство той е юридически действителен.Щом такъв брак е свободен израз на волята на страните, той не противоречи на международния обществен ред и следва да бъде признат у нас.
= религиозна форма на брак- определя се от семейното право на държавата, посочено от разпоредбите на чл.75 КМЧП.
Условия за сключване на брак-Разпоредбата на чл.76 СК посочва,че условията за сключване на брак за всяко от лицата се определят от правото на държавата, чийто гражданин е то към момента на сключване на брака.Препращането не е изключено.
= У нас важи изискването лицата, които встъпват в брак да са от различен пол. Хомосексуалните бракове у нас са забранени.
= Когато сключен пред чужд орган хомосексуален брак е допустим по отечественото право или правото по обичайното местопребиваване на едно от лицата, такъв брак следва да бъде признат у нас.
Установяване липсата на пречки за сключване на брака-Разпоредбата на
чл.77 КМЧП задължава чуждия гражданин, който сключва брак пред наш орган, да удостовери, че неговото отечествено право признава брака, сключен пред компетентен орган и че за него няма пречки за сключване на брака. Нормата възлага доказателствената тежест на чуждия гражданин.
Унищожаване на брака-
= Международната компетентност на българския съд по искове за унищожаване на брака ще се определя на първо място от разпоредбите на Регламента(ЕО) №2201/03 на Съвета, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителската отговорност.
Българският съд ще е компетентен винаги когато двамата съпрузи или ответникът са с обичайно местопребиваване на наша територия.Ако само ищецът е с обичайно местопребиваване в България, българският съд ще е компетентен при условие, че това пребиваване е с продължителност поне 1год. преди подаване на иска за унищожаване
(гражданството му е без значение), а при условие,че е български гражданин-поне 6 мес.
Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки по искове за унищожаване на брака е изключителна.
= Приложимо право- унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака- чл.78 КМЧП.
Ако не е спазено някое от условията за встъпване в брак, това нарушение може да бъде основание за неговото унищожаване. Място за препращане тук няма.

30в-с Приложимо право към лични и имуществени отношения между съпрузите.
Приложимо право към развода. Споразумение за избор на приложимо право.
Сключването на брака поражда правни последици в отношенията между съпрузите.
= Избрано от съпрузите право: Съгласно чл.79,ал4 КМЧП съпрузите могат да изберат правото,което ще урежда имуществените им отношения.Уредбата е изградена върху общото съгласие и взаимния интерес.разпоредбата поставя едно основно условие към избора – той трябва да е допустим от обективното приложимо право.Уредени са различни хипотези.Когато съпрузите имат общо гражданство, прилага се общото им отечествено право. Ако съгласно това право е допустимо те да изберат приложимо право, ще се прилага избраното право.за съпрузи с различно гражданство меродавно за допустимостта на избора ще бъде правото на държавата, където е тяхното общо обичайно местопребиваване, а ако няма такова –правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
Изборът на приложимо право се прави с писмено споразумение между съпрузите, с дата и подписите им. Избраното право урежда сключването и действителността на този договор.Защитени са правата на третите лица.Уредените от избраното чуждо право имуществени отношения могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за този избор или не са знаели поради своята небрежност.
Приложимо право към развода- в рамките на ЕО не съществува уредба на приложимото право. Към този момент има само предложение на Комисията.
С него се въвеждат норми само за развода и съдебната раздяла.Допуска се избор на приложимо право между няколко закона:
= правото на държавата по последното общо обичайно пребиваване на съпрузите, доколкото единият от тях още пребивава там.
= отечественото право на единия от съпрузите.
= правото на държавата, пред чийто съд е предявен искът.
Споразумението за избор на съд трябва да е писмено, подписано от двамата съпрузи с не по-късна дата от датата на предявяване на иска. При липса на избор предложението на Комисията е в полза на няколко „стъпаловидно” приложими привръзки.

31в-с Международна компетентност на българските съдилища по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите и по дела за развод по Регламент 2201/03 и по КМЧП.
1.От гледна точка на участието на България в ЕС, значение за международната компетентност имат разпоредбите на Р 2201/03. В тях се посочва компетентния съд както за исковете за унищожаване на брака, така и тези за неговото прекратяване чрез развод.Определената в Регламента международна компетентност е изключителна. 2.Българските съдилища ще бъдат компетентни винаги когато двамата съпрузи или ответникът имат обичайно местопребиваване на територията на България.
Гражданството на лицата е без правно значение.Такава компетентност ще е налице и когато само ищецът има обичайно местопребиваване, но при някои допълнителни условия: = последното общо обичайно пребиваване на съпрузите е било у нас, като ищецът все още продължава да пребивава в България.
= исковата молба за развод е съвместна.
= ищецът пребивава у нас поне година преди предявяване на иска за развод.
= достатъчно е този срок да е поне 6 месеца, но при условие, че ищецът е български гражданин.
При наличието на общо гражданство на двамата съпрузи са компетентни и съдилищата на отечествената им държава-членка. Съдът е компетентен и по насрещния иск за развод. Съдът на държавата-членка, който е компетентен да постанови съдебна раздяла, е компетентен да преобразува това решение в развод, ако това е допустимо според правото на тази държава-членка.
В случаите, които не попадат в обхвата на чл.3,4 и 5 Р 2201/03, международната компетентност на българския съд ще се определя от разпоредбите на КМЧП.
Българският съд служебно следи за наличието на международна компетентност.
В случаите на висящо дело пред чужд съд се прилага правилото за приоритета на първото заведено дело-чл.19 Р2201/03, а в случаите извън обхвата на регламента –
чл.37 КМЧП.
Разпоредбите на Р 2201/03 и КМЧП са норми относно международната компетентност. Те не решават въпроса за местната подсъдност, който се урежда от вътрешното процесуално право на България.
Уредбата по дела за развод е чл.82 КМЧП.

32в-с Международна компетентност на българските съдилища и др.органи по дела за произход. Приложимо право към произхода.
Правото на произход е изразено в Конвенцията на ООН за правата на детето:
„всяко дете има неотменимото или доколкото е възможно право да познава и да бъде отглеждано от своите родители”. Това право не зависи от пол, раса, религия, национален, етнически или социален произход. То не зависи от наличието или липсата на брак между неговите родители ( с изключение на процедурата за установяване на произхода).
С разпоредбата на чл.9 КМЧП се създава специална норма за международната компетентност на българските съдилища и др. органи (длъжностното лице по гражданското състояние) по производства за установяване и оспорване на произход.
Освен общата компетентност по чл.4 КМЧП ще е налице и тази по чл.9 КМЧП , когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайното си местопребиваване в България. Разликата в чл.9 КМЧП е за ищец, който не е български гражданин, но има обичайното си местопребиваване у нас. Няма значение дали това е детето или родителят. Международната компетентността на българския съд не е изключителна. Местната подсъдност се определя от вътрешното процесуално право.
Приложимо право: по силата на чл.83,ал1 КМЧП българският съд по дела за произход ще прилага отечественото право на детето към момента на раждането.
В самостоятелна разпоредба на чл.83,ал.3 е уредено препращането в материята.
Смисълът на този член е да въведе условието за по-благоприятно за детето право.
Само тогава ще се приеме препращането към правото на трета държава.
Връщането към българското право ще се приема винаги.
Припознаване: уредено е в две самостоятелни алинеи на чл.83 КМЧП.
Действителността на акта на припознаването се урежда от:
= отечественото право на лицето, което го е извършило (определя се към момента на извършване на акта на припознаване)
= отечественото право на детето към момента на припознаване.
= правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването.
Препращането не е изключено.

33в-с Международна компетентност на българските съдилища и др.органи по дела за осиновяване. Хагската конвенция за защита на децата.
Нормативните актове, които съдържат основната уредба в тази материя са:
(ХК) -Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (има водещо значение), КМЧП, Семейният кодекс.
Конвенцията уеднаквява правния режим за международните осиновявания , има 3 цели: = защита на интересите на осиновеното дете,
= създаване на гаранции срущу отвличане, продажба и трафик на деца,
= признаване в държавите-страни по конвенцията, на осиновяванията, осъществени в съответствие с нейните разпоредби.
Страни по конвенцията са 71 държави, включително повечето от ЕС. Хагската конвенция се прилага само между държавите-страни по конвенцията. ХК се прилага само за осиновявания, при които детето ще бъде преместено от държавата по произход в приемащата държава след неговото осиновяване от лице с обичайно местопребиваване в приемащата държава или с цел такова осиновяване в приемащата държава. Критерият „гражданство” е без значение за прилагането на ХК.
ХК се прилага към пълното и непълното осиновяване.
Семейния кодекс: (СК) – неговите преки норми са създадени за защита интересите на детето, затова имат императивен характер.Те са особени повелителни норми на българското МЧП ( норми от позитивен обществен ред) и тяхното прилагане към всички международни осиновявания е задължително.
КМЧП –съгласно чл.10,ал-1 КМЧП българските съдилища и др.органи са компетентни по дела за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване, освен с лучаите по чл.4 КМЧП и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България.
Нормата е за международна компетентност, а не за местна подсъдност.
Българското право трябва да определи местната подсъдност.
= В отделна разпоредба на чл.10,ал.2 КМЧП е уредена международната компетентност на българските съдилища по дела за имуществени отношения между осиновител и осиновен.
Специална процедура при осиновяване на лице-български гражданин от чужденец в Наредба 03 от 2003г. В този случай , ако осиновяващото лице е с обичайно местопребиваване в друга държава, то трябва да отговаря на условията за осиновяване и по правото на тази държава, наред с условията по отечественото си право-чл.84,ал.4 КМЧП.


34в-с Уредба на приложимото право към лични и имуществени отношения между родители и деца, настойничество и попечителство.
Основно значение за българското МЧП в материята на отношенията между родители и деца има Р 2201/03. В приложното поле на регламента изрично са включени настойничеството и попечителството. Този регламент урежда два основни въпроса:
1.Международната компетентност по дела за родителска отговорност, според СК.
2.признаването и изпълнението на решения по такива дела.
Регламентът ще се прилага в отношенията на България с всички държави-членки, с изключение на Дания.
= Според Р 2201/03 съдилищата на тази държава-членка, в която е обичайното местопребиваване на детето, са компетентни по дела за родителски права.
Компетентността се определя към момента на предявяването на иска.
= Когато на законно основание обичайното местопребиваване на детето се премести в друга държава-членка, компетентността по първоначалното местопребиваване се запазва до 3 месеца, ако обичайното местопребиваване на титуляра на родителските права продължава да е в първата държава.
=Предвидена е възможност той мълчаливо да приеме компетентността на съда по новото обичайно местопребиваване на детето чрез участие в заведено пред него дело.
= В случаите на отвличане, когато детето е отведено или задържано без правно основание на територията на друга държава,компетентността на съда се запазва до придобиването на ново обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка.
= В Регламента е предвидена важна възможност за съда. Ако компетентният български съд прецени, че съдът на друга държава-членка, с която детето има специална връзка, е в по-добро положение да разгледа делото и това отговаря на интересите на детето, той може да спре делото и да покани страните да се обърнат към този друг съд.Трябва още да уведоми чуждия съд и да поиска от него да поеме делото.
Хагската конвенция –в сила за България от 01.01.2007г. В отношенията с държави, които не са членки на ЕО, българските органи ще се ръководят от правилата за международна компетентност на ХК,96. за закрила на децата.
Международна компетентност по КМЧП- разпоредбите на КМЧП се прилагат за случаите, които остават извън обхвата на правото на ЕО и международните конвенции.
Нормите за международна компетентност се намират в чл.9 КМЧП за отношения между родители и деца и чл.5 КМЧП за учредяване и прекратяване на настойничество и попечителство. Компетентността на българския съд е налице и за двете категории отношения винаги, когато обичайното местопребиваване на детето, съответно на лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, е у нас или е български гражданин. В отношенията между родители и деца такава компетентност е налице и за случаите, кагато само родителят е български гражданин.
Запазва се и общата компетентност-по местожителство на ответника или когато ищецът е български гражданин.
Правна уредба за закрила на детето срещу отвличане: се съдържа в Р 2201/03, Европейската конвенция, Хагската конвенция. Временните или неотложни мерки за закрила могат да бъдат взети и по българското право, когато лицето или неговото имущество се намират на територията на България.



35в-с Международна компетентност по дела за издръжка.
=В отношенията между държавите –членки на ЕО приложим към международната компетентност по дела за издръжка е Регламент 44/01.
Определянето на международната компетентност става към момента на
предявяване на иска.
= Българският съд ще прилага чл.11 КМЧП към случаите, които са извън обхвата на Р 44/01. Той ще бъде международно компетентен да разглежда едно дело за издръжка в следните случаи: 1. когато ответникът е с обичайно местопребиваване в българия. 2. когато ищецът е български гражданин.3.когато търсещият издръжка е с обичайно местопребиваване у нас. Нормата е за международна компетентност. Местната подсъдност ще се определи от разпоредбите на вътрешното процесуално право.
Приложимо право: В правото на ЕО все още няма действащ акт, който да урежда приложимото право в материята на издръжката. Издадена е „Зелена книга –въпросник”.
Към момента обаче уредбата на приложимото право е оставена на националното МЧП на държавите-членки. Основния принцип в КМЧП е прилагането на по-благоприятното за търсещия издръжка право между две възможности- правото на държавата, където е неговото обичайно местопребиваване, или неговото отечествено право - чл.87 КМЧП.
= Правото на длъжника по издръжката има значение при общо гражданство с кредитора.В този случай се прилага общото им отечествено право, при условие че дължащото издръжка лице има обичайното си местопребиваване в същата страна.
= В случаите, когато приложимото чуждо право не допуска присъждането на издръжка, се прилага българското право.
= Приета е и една специална норма за издръжка между бивши съпрузи.Прилага се правото на държавата, което урежда унищожаването или развода.
= Обхватът на приложимото право се урежда в чл.88 КМЧП.
По тава право се определят размерът на издръжката и кръгът на задължените лица.

36в-с Международна компетентност на българските съдилища и др.органи по дела при наследяване.
Право на ЕС: Разпространена е „Зелена книга” (въпросник на Комисията на ЕО към държавите-членки), посветена на наследяването и завещанията.Намерението е да се постигне хармонизиране на МЧП в тази материя, като начинът, по който това ще се направи, още не е избран. Към този момент липсва обвързваща уредба.
Държавите-членки са свободни сами да решават тези въпроси в националното МЧП.
Международна компетентност според КМЧП- по силата на чл.14 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове и производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в България. Нормата не урежда местната подсъдност. Това се прави от вътрешното процесуално право.
Приложимо право по КМЧП: 1.Наследяване по закон-чл.89 КМЧП Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайното си местопребиваване към момента на смъртта си. Наследяването на недвижими вещи се урежда от правато на държавата, в която вещите се намират.
Препращането в тази материя не е изключено.2.Наследяване по завещание-чл.90КМЧП Способността на едно лице да съставя и отменя завещания се урежда от правото на държавата, където е обичайното му местопребиваване към момента на съставяне на завещанието, а ако става дума за недвижим имот –от правото на държавата по местонахождението на имота. При включване на различни категории имоти в едно завещание може да се окаже, че то е недействително в някоя своя част поради липса на дееспособност. Действителността на завещанието или неговата отмяна от гледна точка на форма ще се преценяват според:
= правато на държавата, в която то е съставено.
= отечественото право на завещателя за два различни момента- момента на съставяне на завещанието или момента на смъртта на завещателя.
= правото на държавата, където е било обичайното местопребиваване на завещателя в един от посочените моменти.
= правото по местонахождение на недвижимата вещ-предмет на завещанието.
Достатъчно е завещанието или неговата отмяна да са извършени във формата според правото на една от посочените държави.
3.Обхват на приложимото към наследяването право- чл.91 КМЧП –според избраното от наследодателя (завещателя) или от обективно приложимото при липса на избор право се уреждат моментът и мястото на откриване на наследството, наследниците, дялвете, сроковете.
Незаетото наследство –чл.92 КМЧП – когато няма наследници, намиращото се на наша територия наследство се получава от българската държава или от общината.
Конкретният приобретател се уточнява от вътрешното право.


37в-с Международна компетентност на българските съдилища по дела за права от договорни отношения. Римската конвенция и КМЧП.
Международната компетентност на българските съдилища по дела за договорни отношения се уреждат от два основни акта: Р 44/01 и КМЧ
1. Международна компетентност по чл.5, параграф 1 Р 44/01 –според нормата срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка по дела свързани с договор.
Регламента едновременно урежда международната компетентност и местната подсъдност.Нормата пряко посочва териториално компетентния съд.
Определянето на мястото на изпълнение на задължението зависи от характера на договора : договор за продажба на стоки или договори за услуги.
2.Международна компетентност според КМЧП- българските съдилища са компетентни да гледат дела за права от договорни отношения, когато:
= ответникът е с обичайно местопребиваване у нас.
= ищецът е български гражданин или ЮЛ, регистрирано у нас.
= мястото на изпълнение на задължението е в България.
= основното място на дейност на ответника е у нас.
= между страните по спора има изрично или мълчаливо споразумение за компетентност на българския съд.
= когато връзката между делата, по едно от които е компетентен българският съд, налага общо разглеждане.
Всички тези възможности обаче съществуват само по дела, които са извън обхвата на
Р 44/01 .
3.Римската конвенция ( РК )- по силата на чл.3 от Акта относно условията за присъединяване, България се присъединява към РК. Тя ще влезе в сила за нас от дата, определена от Съвета. РК има за предмет приложимото право към договорните задължения и изрично изключва препращаненето в тази материя. За обсега на действие на обществения ред и последиците от прилагането му, ще се прилагат общите правила на КМЧП. Конвенцията се прилага на територията на всички държави, които са страни по нея.Нейните съдилища са длъжни да прилагат РК. Конвенцията няма обратно действие. По отношение на лицата тя има универсално действие.(прилага се независимо от обстоятелствата).материалния обсег на РК се определя от характера на задължението, то трябва да произтича от договор (граждански, търговски, възмезден или безвъзмезден).РК не се прилага към застрахователни договори, които покриват рискове на територията на държави-членки.


38в-с Избор на приложимо право (автомомия на волята ) и свобода на договарянето.
В областта на договорите с междунороден елемент, източниците са три:
= специални норми на международната търговия
= отпращащи норми на ЕО
= отпращащи норми, създадени по вътрешноправен ред КМЧП
Избрано от страните право: първенство се дава на свободния избор на страните по договора, според РК и КМЧП. Изборът на приложимо право от страните по договора е проява на автономия на волята. Така избранто право изпълнява три функции:
= дава обвързваща сила на договора между страните и определя условията за неговата действителност
= определя границите на договаряне, в които страните могат да уточнят клаузите на договора.
= съдържа уредбата на договора и критериите за неговото тълкуване.
Автономията на волята се разграничава от материално правното препращане.
Изборът може да е изричен или мълчалив. Мълчаливият избор трябва да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение. Изборът винаги се отнася до правото на определена държава.
Актът, с който страните избират приложимото право, има характер на самостоятелен договор, независимо дали е включен като клауза на договора, към който се отнася, или е извършен отделно. Възможно е страните да изберат приложимо право за целия договор или за част от него.


39в-с Приложимо право към договорите при липса на избор (обективно приложимо право).
Когато липса изричен или мълчалив избор на приложимо право, договорът се урежда от т.нар. обективни привръзки –чл.4 РК и 94 КМЧП.
= Основната отпращаща норма е в полза на правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Следват няколко предположения за наличието на най-тясна връзка, те са обективни по своя характер и не изразяват предполагаемата воля на страните по договора. Уредбата дава възможност за различни тълкувания и разнообразна съдебна практика в различните държави.
= Престацията- характерна за един договор по смисъла на РК и КМЧП е непаричната престация. Характерната престация е важна, защото чрез лицето, което я дължи, се определя приложимото право. За ФЛ това е правото на държавата, в която те имат обичайното си местопребиваване. Ако стана дума за търговска дейност, то основното място, където тя се осъществява, ще е определящо. За ЮЛ са въведени три норми. При всички случаи за определяне на приложимото право меродавен е моментът на сключване на договора.
= Обективно разделяне на договора –специална хипотеза, уредена от чл.4, параграф 1 РК и чл.94,ал.1 КМЧП, е случаят, когато една част от договора може да бъде обособена и подчинена на друго право, различно от приложимото право, към останалата част. В този случай разделянето на уредбата не е по волята на страните, а призтича обективно от самите клаузи на договора и фактическите обстоятелства по сключването и изпълнението му. Това разрешение на РК трябва да се прилага по изключение и с необходимата предпазливост.


40в-с Приложимо право към формата на договорите: суброгация, прехвърляне на вземане, доказателства.
1.Суброгация-чл.13 РК и чл.99 КМЧП.
Правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора, определя и дали това лице може да встъпи изцяло или частично в правата на този кредитор срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
Разпоредбите на РК и КМЧП относно суброгацията се прилагат само за задължения, възникнали от договор.
2. Прехвърлянето на едно вземане ( цесия ) е договор.
Приложимото към този договор право се урежда изрично и по един и същ начин в РК и КМЧП. Уредбата отпраща към другите разпоредби, относно договорните отношения, което практически означава следното:
= ако има избрано право, прилага се избраното от страните право.
= при липса на избрано право договорът за цесия се урежда от обективните норми-характерната престация е тази на лицето, което прехвърля вземането (цедента).
Прилага се правото на държавата, където е неговото обичайно местопребиваване.
= приложимото към прхвърленото вземане право урежда прехвърлимостта на вземането, отношенията между цесионера и длъжника, условията за противопоставимост на цесията от длъжника и освобождаващия характер на престацията на длъжника.
= приложимото към договора за цесия право не се прилага за последиците от цесията за длъжника.Тези последици се уреждат от правото, приложимо към прехвърленото вземане.
3.Доказателства- чл.14 РК и чл.101 КМЧП
Приложимото към договора право урежда презумпциите и доказателствената тежест в материята на договорните задължения. Това право ще определи кръга на фактите, подлежащи на доказване и лицата, които са задължени да докажат тези факти.
Кръгът на доказателствените средства ( писмени документи, свидетелски показания, вещи лица и пр.) се определя от правото на държавата на съда или правото, според което договорът е действителен от гледна точка на форма.
В това отношение българският съд разполага с две възможности:
= да определи допустимостта на доказателствените средства по собственото си право, = да приложи РК и КМЧП и след като установи по кой от посочените там закони договорът е действителен по форма, да приложи това право.
Разпоредбите на чл.14 РК и чл.101 КМЧП важат както за договорите, така и за едностранните актове, отнасящи се към самите договори – предложение, приемане, съобщение за едностранно разваляне на договора и пр.



41в-с Международна продажба на стоки.Виенската конвенция (ВК ).

Пряк метод на регулиране на международната продажба на стоки е виенската конвенция, изработена в рамките на ООН. Тя е основният акт, който урежда договора за международна продажба в българското право.Конвенцията е сила за България от 1991г. Тя е важен нормативен акт, който съдържа преки норми на МЧП, в отношенията между договарящите държави. За прякото приложение на ВК са необходими няколко условия:
= страните по договора за продажба да са с място на дейност в различни договарящи държави.
= конкретният договор за продажба да попада в обсега на ВК.
= страните да не са изключили изрично или мълчаливо действието на ВК.
Нейните норми имат диспозитивен характер.Страните могат да изключат действието както на цялата конвенция, така и на отделни нейни разпоредби. Следователно ВК не изключва антономията на волята.Българският съд ще се ръководи от избраното право, а при липса на такъв избор – от нормите на ВК.
= субсидиарно прилагане на обективните стълкновителни норми на съда:
Българският съд ще се ръководи от собствените си стълкновителни норми, за да определи приложимото към договора право и когато страните не са изключили приложението на ВК и не са избрали приложимо право. Посоченото от стълкновителната норма право ще урежда всички въпроси на договора, за които ВК не съдържа норми.
= попълване на празноти във ВК – ако по въпросите, уредени от конвенцията, съществуват някакви празноти, те ще бъдат запълвани, на първо място по тълкувателен път – чрез извличане на уредбата от общите принципи, върху които е основана конвенцията, а не от общите принципи на националното право на съда.
= прилагане на ВК по силата на стълкновителната норма на съда – българският съд ще прилага ВК не само за отношения между договарящи държави, но и в някои случаи, когато мястото на дейност на страните по договора е на територията на трети държави (неучастващи в конвенцията ).
= резервата по чл.1 ВК- самата конвенция допуска ограничаване на прилагането и в полза на общото материално право, посочено от стълкновителната норма на съда.
= ролята на обичая според ВК – конвенцията прогласява обвързаността на страните от всеки обичай, с който са се съгласили. Обичайното право е включено като клауза в договора за международна продажба.


42в-с Международна компетентност на българските съдилища по дела за договори с потребители. Приложимо право.
= Компетентност по Р 44/01 –Създадени са специални норми. Прилагането им е обвързано с качеството на едната страна по договора – потребител. Регламента определя понятието „потребител” –договор сключен с лице-потребител, за употреба, която може да се счита като чужда на професионалната му дейност.
Нормата засяга само частния краен потребител, който не е ангажиран в професионална дейност. По договори, освен общата компетентност, за искове, предявени от потребител, е предвидена компетентността на съдилищата на държавата-членка, в която има местожителство една от двете страни по договора. Българският съд ще бъде компетентен по такова дело, когато потребителят е с местожителство у нас. Когато потребителят е ответник по делото, компетентен е само съдът на държавата-членка, където е неговото местожителство. Регламента разширява възможностите, като включва компетентността на избран от страните съд по силата наспоразумение.
Споразумението може да датира преди възникването на спора.
= Компетентност по КМЧП – специалната норма на чл.16 КМЧП обявява българските съдилища за компетентни по искове на потребител, (освен в случаите на обща компетентност) и когато потребителят е с обичайно местопребиваване в България, ако са налице условията по чл.95 КМЧП. Тези условия обхващат хипотези,
при които доверието на потребителя в международния пазар е защитено от повелителните норми на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване. Възможността за избор на съд е стеснена, споразумението за избор на съд е сключено след възникване на спора.
= Приложимо право-чл.95 КМЧП - страните могат да изберат приложимото право към сключения от тях договор. Този избор не може да лиши потребителя от повелителните норми на държавата по обичайното му местопребиваване три изрично предвидени хипотези. Два вида договори с потребителя са подчинени на общия режим.
Тава са договорите за превоз и даговорите за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която е неговото обичайно местопребиваване. Договорите, в чиято обща цена е включена комплексна услуга, свързана с превоз и настаняване , също са подчинени на правото, даващо засилена защита на потребителя.
= Уеднаквено материално право на ЕО- с директиви на ЕС са приети отпращащи норми, които са въведени в националното законодателство на държавите-членки, за да гарантират прилагането на материалните норми.


43в-с Международна компетентност на българските съдилища по индивидуални трудови договори.
= Международна компетентност по Р 44/01 – нормите са задължителни за българският съд.Работодател, който действа чрез клон, агенция или друго представителство на територията на държава-членка, се приравнява на работодател с местожителство на тази територия. Местожителството на работодателя е важно за качеството му на ответник по такива дела. Той може да бъде съдебно преследван пред съда на тази държава-членка, в която има местожителство към момента на подаване на исковата молба. Компетентни са също така:
= съдилищата на тази държава-членка, в която работникът обичайно осъществява дейността си или където последно е осъществил тази дейност, или ако липсва такава.
= съдилищата на тази държава-членка, където се намира или се е намирало основното място на дейност, за която е нает работникът.
Дела, по които работникът е ответник по искове, заведени от работодателя, са международно подсъдни на съдилищата на държавата-членка, където е местоживеенето на работника или служителя.
=Компетентност по КМЧП –разпоредбата на чл.17 КМЧП се прилага, когато въпросът за международната компетентност не е уреден в Р 44/01.
Такива ще са исковете срещу работодател, който няма местожителство в държава-членка. За компетентността на българския съд е достатъчно работникът или служителят обичайно да полага своя труд в България (независимо от неговото гражданство) или да е български гражданин (независимо от мястото на полагане на труд)
=Приложимо право- общата възможност страните да подчинят сключения между тях трудов договор на избрано от тях право остава. Във всички случаи е запазена защитата на работника, осигурена от повелителните норми на обективното приложимо право. Предимство има правото на държавата, с чиято трудовият договор е в най-тясна връзка.

44в-с Международен транспорт в българското МЧП. Договори за международен превоз на пътници, багажи и товари при отделните видове транспорт.
Международни железопътни превози- унифицираните правни нрми се съдържат в Конвенцията за международни железопътни превози, в която участва и България.
Договорът за международен превоз на товари по железниците е уреден в едноименните единни правила, наричани съкратено CIM, които съставляват притурка Б към КОТИФ.
Когато е приложимо българското право, меродавен е Уставът на железниците.
За сключване на договор за международен железопътен превоз на товари се изисква отправната железница да приеме стоката за превоз заедно с товарителницата.
Железниците определят единен образец на товарителницата, съответно за малка и голяма бързина, когато трябва да съдържа дубликат за изпращача.
За всяка отделна пратка се попълва отделна товарителница, която придружава товара до предаването му на получателя.Железницата, която е приела стоката за превоз с товарителницатае отговорна за превоза по целия път на доставянето.
Съдебни искове могат да бъдат предявени само пред съда на държавата, на която принадлежи железницата, от изпращача и получателя. Искът има давност 1 год.
Международни автомобилни превози – основен многостранен договор за условията на тези превози е Конвенцията, относно договора за международен превоз по шосе СМР. Тя е приложима, ако поне една от държавите на натоварването или разтоварването е участничка в Конвенцията. Основните разпоредби на СМР са преки норми. При липса на разпоредба в СМР, подходящи са привръзките : място на сключване на договора и място на изпълнението му.Договорът за международен абтомобилен превоз на товари е неформален. Той се констатира чрез товарителница, издадена в три оригинални екземпляра.Първият се връща на изпращача, вторият придружава товара, а третият се задържа от превозвача..СМР урежда отговорността на изпращача и превозвача, вредите, вината, обезщетяването.
Договори за международен превоз на товари по море – отношенията на търговското мореплаване се уреждат от националното морско право, което се определя с помощта на отпращащи норми. Когато е приложим българския закон, меродавен е Кодексът на търговското мореплаване.Договорът за международен превоз на товари по море се сключва в една от двете форми – чартърен превоз или превоз на отделни пратки.
Международен превоз на товари по река Дунав – договорът е уреден в Съглашението между дунавските параходства за общи условия за прево на товари и т.нар. Братиславско съглашение. Превозът на товари по река Дунав се урежда чрез коносамент и товарителница.
Международен въздушен превоз на товари – договорът е уреден в Закона за гражданското въздухоплаване. Съгласно този закон, превозът на товари между български и чуждестранни летища се извършва от въздухоплавателни средства, летящи под българско знаме, а по силата на международно споразумение, в което България участва и от въздухоплавателни средства, летящи под чужд флаг.
Основния международен акт е Варшавската конвенция.

45в-с Приложимо право към менителницата, записа на заповед и чека.
Приложимото към менителницата, записа на заповед и чека право е посочено в КМЗЗ (конвенция за менителница и запис на заповед ) и КЧ (конвенция за чека).
Принципът, който е възприет е общ за формата на правните актове.Приема се, че формата е подчинена на правото на държавата, на чиято територия е положен подписът. Прилагането на правото по ефективното местополагане на подписите не е удовлетворително във всички случаи.То не прави разлика между добросъвестните и недобросъвестните трети лица.При различие между указаното в търговския ефект място на подписване и действителното място на подписване, третите лица трябва да могат да се позоват на правото на държавата, където е указаното място.
Специално за чека е предвидена възможността за прилагане на правото на държавата по мястото на плащане.Чекът ще бъде действителен от гледна точка на формата, ако е спазено правото на държавата, където е подписан, или правото на държавата, където се извършва плащането.

46в-с Международна компетентност на българските съдилища по делата за права от непозволено увреждане. Приложимо право.
= Предложение на Комисията на ЕО за приемане на Регламент за приложимото право към извъндоговорните задължения. Регламентът ще се прилага и когато посоченото от него право не е на държава-членка.След влизането на Регламента в сила, КМЧП ще остане да действа за неуредените от регламента случаи.
= Уредбата в КМЧП – чл.105 КМЧП - обща стълкновителна норма за непозволеното увреждане. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят вредите. Когато причинителят на вредата и увреденият имат общото си обичайно местопребиваване на територията на една и съща държава, ще се прилага нейното право. За ЮЛ критерият е мястото на дейност. Не е необходимо това да е основното място на дейност. Принципът на най-тясна връзка в чл.105 дава предимство на правото на тази държава, с която непозволеното увреждане е в по-тясна връзка .
При договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане, ще се приложи правото на държавата, което урежда договорните отношения.Наличието на такава връзка се установява от обстоятелствата като цяло.Възможно е различните обстоятелства да сочат към различни държави. В предложението за регламент изрично се посочва, че трябва да се държи сметка и за правните очаквания на страните за приложимото право. Във всички случаи преценката е на съда.
= Специални норми на КМЧП относно непозволеното увреждане-
1. Отговорност за вреди от стоки – чл.106
2. Нелоялна конкуренция и ограничаване на конкуренцията –чл.107
3. Нарушаване на права, свързани с личността – чл.108
4. Увреждане на околната среда – чл.109
5. Нарушаване на права върху обекти на интелектуалната собственост – чл.110 КМЧП.



47в-с Избор на приложимо право при извъндоговорните отношения.
Обхват на приложимото право.Иск срещу застрахователя.
= Избор на приложимо право- Нормата на чл.113,ал.1 КМЧП изрично въвежда възможността за страните да изберат приложимото право към техните извъндоговорни отношения, при три условия:
1.Изборът да бъде направен след възникването на задължението, произтичащо от непозволено увреждане или водене на чужда работа без пълномощие.КМЧП не включва норма, подобна на тази в проекта за Регламент – ако страните упражняват търговска дейност, изборът може да се направи със споразумение преди събитието, от което възниква вредата.
2.Изборът да бъде изричен или да произтича ясно от обстоятелствата по случая.
3.Изборът да не засяга правата на трети лица.
Едно важно ограничение се съдържа в разпоредбата на чл.113, ал.2 КМЧП.-
особените повелителни норми на чл.46 КМЧП на държавата, не могат да бъдат отстранени с упражнения избор. Тяхното прилагане остава задължително. В този случай се урежда едно вътрешно по същество отношение.Международният елемент тук е единствено в избора на приложимо право.Така ограниченият избор е допустим както според КМЧП, така и според проекта за Регламент.
=Обхват на приложимото право-в чл.114 КМЧП е възпроизведена разпоредба от проекта за Регламент. Нормата изброява въпросите, които ще бъдат уредени от приложимото право. Следващата разпоредба на чл. 115 КМЧП за сигурност и правила на поведение, също възпроизвежда разпоредба от проекта за Регламент- мястото и момента на извършване на вредоносното деяние, трябва да бъдат съобразени от съда, независимо от приложимото право.Тази норма отдава дължимото на правото по местоизвършването на деянието.
= Иск срещу застрахователя –чл.116 КМЧП. Нормата урежда прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси (най-често това е причинителят на вредата ). Кодексът предоставя на пострадалия избор между:
1.Правото, което се прилага към съответното извъндоговорно отношение и
2.Правото, приложимо към застрахователния договор.



48в-с Признаване и допускане изпълнение на чуждестранни решения и др актове-
общи положения, основни белези на акта, режим.
Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни съдебни и др. актове у нас не е свързано непременно и единствено с наличието на международен елемент.
Това може да възникне по повод на отношение, което към момента на постановяване на акта е било изцяло вътрешно за съответната държава.
Основни белези на акта: Актът, чието признаване и допускане до изпълнение у нас се търси, трябва да отговаря на няколко предварителни условия:
1.Актът трябва да представлява решение в смисъл на свободно извършено волеизявление на чуждестранен орган, притежаващ призната му от чуждата държава компетентност.Решенията са съдебни, арбитражни, административни, публични. 2.Актът трябва да е чуждестранен.
3.Актовете трябва да са постановени по въпроси на частното право (граждански, търговски, семейни, трудови ).
Признаване на чуждестранен акт –признаването се изразява в три момента:
= Признаване на силата на присъдено нещо на чуждестранния акт.Това обхваща двете функции на силата на присъдено нещо- позитивната ( Българският съд трябва да третира признатото решение като постановено от друг български съд.) и негативната
(Не може същият въпрос между същите страни да бъде преразглеждан от български съд).Правото на държавата по произход на решението определя дали това решение се ползва със сила на присъдено нещо, както и границите на тази сила по отношение на лицата, времето и момента на възникване.
= Признаване на конститутивното действие.
= Зачитане стабилността на решението.
Допускане на изпълнение на чуждестранен акт- (екзекватура )
Чрез допускането на изпълнение на чуждестранно решение, последното се превръща в изпълнително основание у нас.Допускането на изпълнение има смисъл за тези чуждестранни решения, които подлежат на материално изпълнение.Това са решенията с осъдителен диспозитив, който може да бъде приведен в принудително изпълнение.
Едно решение по установителен иск не може да бъде допуснато до изпълнение.
Пряко изпълнение- Процедурата по допускане на изпълнение на чуждестранно решение е различна от процедурата по самото изпълнение.Възможно е в случаи, предвидени в международни актове, да се отива към изпълнение на акта, без да е необходима процедура по допускане на изпълнението.Пример: правото на лични отношения с детето.
Изменение на чуждестранното решение- такава необходимост възниква най-често при решенията за прекратяване на брака или за издръжка. Няма забрана българският съд да измени едно чуждо решение, трябва той да разполага с компетентност в тази материя и решението да подлежи на изменение според правото на държавата по произход.
Нормативна уредба- след 01.01.2007г.
= актове в системата на ЕС, които са с предимство пред българските съдилища, водещи са общностните актове.
= др. международни актове, конвенции.
= закони съдържащи специални норми в ГПК и ЗМТА.
= обща уредба в КМЧП.

50в-с Регламент № 805 / 2004 за въвеждане на европейското изпълнително основание при безспорни вземания ( ЕИО).
Европейска заповед за плащане –Регламент 1896 / 2006 - ( ЕЗП).
Целта на акта не е уеднаквяване на националното процесуално право на държавите-членки, а създаване на специфична, допълнителна процедура с уеднаквени процесуални норми за държавите-членки. ЕИО са решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания, постановени от съд или правораздавателен орган на държава-членка по граждански и търговски дела.
Изпълнение на ЕИО в държавите-членки –съдебното решение, удостоверено като ЕИО в държавата по произход, се изпълнява в другите държави-членки, без да е необходимо производство по допускането му- Р 805 / 04. Достатъчно е кредиторът да предостави на съдебния изпълнител у нас 7
= екземпляр от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила.
= също такъв екземпляр от удостоверението за ЕИО.
= при нужда – препис на удостоверението за ЕИО или неговия превод на български език. Всички въпроси по изпълнението на така представеното ЕИО се уреждат от българското процесуално право.
Отказ на изпълнение – в чл.21 Р 805 / 04 е уредено основанието за отказ, при наличието на което компетентния орган следва да откаже изпълнение на ЕИО.
Това основание е несъвместимост на решението, удостоверено с ЕИО, с предишно решение, постановено в някоя държава-членка или в трета държава.необходимо е да са налице едновременно три условия: 1.Първото по време решение има същия предмет и същите страни. 2. То е постановено или отговаря на необходимите условия за признаване в държавата-членка по изпълнението.3. Несъвместимостта на решенията не е била и не е могла да бъде повдигната като възражение в съдебното производство в държавата-членка по произход.
Европейска заповед за плащане- Регламент (ЕО) 1896 / 06. в сила от м.12.2008г.
Целта е създаване на процедура, която да опрости, ускори и намали процедурните разходи по международни дела за безспорни вземания.Международно е това дело, по което поне една от страните е с местожителство или обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.Приетата с регламента процедура има допълнителен и факултативен характер.Ищецът по вземането е свободен да избере дали да прибегне към принудителното изпълнение, предоставено му от правото на държавата –членка, на чиято територия то се търси, или да се възползва от ЕЗП. Международната компетентност на съда, който ще се произнесе по издаването на ЕЗП, се определя съобразно Р 44/01. Процедурата се основава върху използването на формуляри.Отказът за издаване на ЕЗП не подлежи на обжалване, интересите на ищеца са защитени от възможността да търси изпълнение по общия ред.
За привеждане на ЕЗП в изпълнение не е необходима никаква екзекватура и е изключено възражението срещу признаването и. Издадената от съда на държава-членка ЕЗП за целите на изпълнението ще се третира като издадена в държавата-членка, на чиято територия се търси то. Самото изпълнително производство се провежда по правото на държавата по изпълнението.


51в-с Условия за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение според КМЧП
Разпоредбита на КМЧП се прилагат, когато липсва уредба на признаването и допускането на чуждестранни решения и др. актове в общностното право, международен договор или друг закон – чл.3,ал1 КМЧП. Уредбата на условията за признаване и допускане на изпълнението е обединена в общ текст. Тя се отнася до решения и актове на чуждестранни съдилища и др. органи. Наименованието на акта е без значение. Към тези актове кодексът причислява и съдебните спогодби, ако в държавата, в която са сключени, са приравнени на съдебни решения.
Към този кръг актове се причисляват и чуждестранните официални документи, които удостоверяват вземане, изпълняемо в държавата, в която е издаден документът.
В чл.117 КМЧП са посочени изчерпателно пет положителни предпоставки за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение или друг акт.
Проверката за тяхното наличие е задължение за съда. Ако едно от посочените условия не е налице, българският орган следва да откаже признаването и допускането на изпълнение на чуждестранния акт.
Спазване на правилото на защита на ответника – основен принцип в българското право, засягащ защитата на ответника е „да се чуе и другата страна”.
Ако ответникът е бил лишен от възможността да представи своите възражения срещу иска ( например не му е предоставено време за защита ), то чуждестранното решение не може да бъде признато у нас.
Липса на българско решение – условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение е липсата на влязло в сила решение на български съд.
Решението на нашия съд трябва да действа между същите страни и да е постановено по същото искане и на същото основание.Различието в някой от посочените три елемента е основание за признаване на чуждестранното решение.
Липса на висящ процес пред български съд- ако има висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело, то решението по това дело не може да бъде признато и изпълнено у нас. Висящият у нас процес трябва да е между същите страни, на същото основание и за същото искане. Идентичността на спора трябва да бъде осигурена както по отношение на страните, така и по предмета на делото.
Възражение за обществен ред – след преценка на българският съд, ако чуждестранното решение е несъвместимо с българския обществен ред, то не може да бъде признато, съответно допуснато за изпълнение.
 
Мнения: 3
Регистриран на: Сря Юни 08, 2011 11:39 am

Re: Лекции

от sando » Съб Окт 13, 2012 9:30 am

Колега, бихте ли бил така добър да кажете на кой преподавател са лекциите?
 
Мнения: 1
Регистриран на: Сря Сеп 19, 2012 11:42 pm


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron