25. Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителн

Разработки по НП - Специална част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

25. Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителн

от aahz » Чет Юли 19, 2012 6:49 am

25. Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система.


------------------- престъпления против финансовата система ---------------------------

-- А -- Изпиране на пари - България е страна по конвенцията от 1968 за борба с психотропните вещества. Стана е и по конвенцията от 1990 на съвета на Европа срещу изпиране на пари. Рамковите решения - 2001 имат сила и за БГ. Стандартите се зачитат по чл. 254 и сл.

І) Основни състави на изпиране на пари
(1) Изпиране на пари по чл. 253, ал. 1 НК

1) предмет - имущество, придобито чрез престъпление или друго по вид общественоопасно деяния;
- подобно на чл. 215 деянието трябва да е поне обективно съставомерно по НК;
- по ал. 1 липсва съществената уговорка имуществото да е придобито от другиму, следователно няма ограничения като тези при вещното укривателство относно субекта. И участвало лице носи отговорност.
2) допълнително уточнение - на основание ал. 7 разпоредбите по нашия НК се прилагат и когато основното престъпление не попада под наказателната юрисдикция на РБ. Поставя се въпроса следва да е престъпление и по нашия НК, по законодателството на местоизвършването или и двете? Трябва да е престъпление по нашия НК.
3) изпълнението на престъплението се изразява в 2 основни варианта:
(1) извършване на финансова операция или сделка с такова имущество. Тук законът не е особено прецизен, защото финансовите операции се изпълняват на основа финансови сделки, т.е. следва да е извършена финансова сделка, тълкувайки закона се има предвид двустранни сделки;
(2) прикриване на произхода, движението или действителните права върху такова имущество.
4) от субективна страна: особености като при вещно укривателство, само за едно от условията, а именно, че фактът, че предметът е придобит чрез престъпление законът допуска знаене или предполагане на този факт от дееца - има смесеност - пряк умисъл за престъплението и пряк или евентуален за факта на придобиване. Тук имаме нехарактерна, но отново смесена вина.

(2) Изпиране на пари по чл. 253, ал. 2 НК
1) предмет - идентичен на този по ал. 1;
2) разликата от ал. 1 е във формите на изпълнение - придобиване, получаване, държане, използване, преобразуване (а е казано спомагане да се преобразува - неточен превод). Спомагането да се осъществи някоя от формите е съучастие на общо основание и не е нужно да се оказва специално, че ако някой спомогне ще носи отговорност. Ако самото спомагане се третираше като основание за диференциация на НО можеше да се спомене. Тук придобиването е съчетано с получаване. Каква е разликата? Права не се придобиват чрез престъпление, т.е. не може да е тази отличителната характеристика. Няма направено ясно разграничение
3) от субективна страна: спецификите са аналогични на ал. 1


ІІ) По- тежко наказуеми състави на изпиране на пари
(1) По-тежко наказуем състав по чл.253, ал. 3, т.1 НК:
(а) извършено от две или повече лица, сговорили се предварително, по смисъла на чл. 93 т. 12, което е съизвършителство, която е една от формите на извършителство.
- предварителният сговор е особеност от обективна и от субективна страна:
от обективна - постигане на съгласие не непосредствено преди извършване;
от субективна - предварителен умисъл. Предварителния се обособяваше наред с внезапния, а пред умисъла се обособява наред с афектния, т.е. емоционално състояние.
(б) деецът действа по поръчение или в изпълнение решение на организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20.

(2) По- тежко наказуем състав на изпиране на пари по чл.253, ал. 3, т.2 НК - рядка форма на усложнена престъпна дейност, която не е от типичните 6 вида: престъпления на многократно или нееднократно извършване - още първото деяние е престъпление, но е казано деянието да е извършено 2 или повече пъти, ако това не беше казано щяхме да имаме привидна еднородна реална съвкупност, защото допуска съвкупността да е извършена по чл. 26, тя може да се окаже продължавано престъпление. Имайки т. 2 обаче нямаме нито съвкупност, нито продължавано престъпление, защото законът е изричен. Пример е също чл. 126 - умъртвяване плода на две или повече жени - квалифицирано престъпление от същия вид и изключва правилата както за съвкупност, така и за продължавано престъпление.

(3) По- тежко наказуем състав на изпиране на пари по чл.253, ал. 3, т.3 НК - от лице в кръга на службата му - тази хипотеза се различава от чл. 253в НК.

(4) По- тежко наказуем състав на изпиране на пари по чл.253, ал. 3, т.4 НК – чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под мнима самоличност.

(5) По-тежко наказуем състав по чл. 253, ал. 4 НК - когато имуществото е придобито чрез тежко умишлено престъпление;
- деецът трябва да съзнава (съзнаването на наказателната противоправност не е част от вината), т.е. знае или предполага фактическите обстоятелства, при които е придобито съответното имуществото.

(6) Най-тежко наказуем състав по чл.253, ал. 5 НК - предметът е в особено големи размери и случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93 т. 8.


ІІІ) Субсидиарни състави на изпирането на пари – прилагат се, доколкото няма основание да се приложат другите състави:
(1) Субсидиарен състав по чл. 253а, ал. 1 - наказуемо приготовление;
- диференцира се сдружаването с цел да се вършат такива престъпление наред с приготовлението. При един и същи наказателен режим се чудим защо е необходимо. Тук е на базата на ал.4, където е предвидено освобождаване от наказателна отговорност; ал. 4 визира само хипотезата на сдружаване; ако става дума за друг тип приготовление има основание за освобождаване на базата на общия режим - чл. 17, ал. 3;
- спецификата и отклонението е само за този тип сдружаване.
(2) Субсидиарен състав по чл. 253а, ал.2 - неуспяло подбудителство



ІV) Престъпление по чл. 253б НК
1) изпълнението е в 2 форми: нарушаване или неизпълнение на разпоредбите на специалния закон => разпоредбата е бланкетна
2) допълнително условие - извършеното да не представлява по- тежко престъпление. Ако би съставлявало по-тежко престъпление то би било изпиране на пари по чл. 253 (3) т. 3, ако лицето е длъжностно.
3) субект: особен - носи се отговорност не за изпиране на пари, а за формално нарушаване изисквания на специалния закон, деецът не го съзнава.


-- Б -- Нецелево разходване – чл.254а НК:
І) Нецелево разходване по чл.254а, ал.1 НК
1) предмет - бюджетни средства или средства с целево предназначение (има предвид средства, които не са бюджетни, но са отпуснати с целево предназначение; Пр: отпускане на излишъци);
2) изпълнително деяние - се изразява в самото нарушаване на бюджетен или законов или подзаконов акт по разпореждането с такива средства.
3) субект – особен - длъжностно лице
4) от субективна страна: пряк умисъл - деецът трябва да знае, че е нецелево.


ІІ) Нецелево разходване по чл.254а, ал.4 НК - основание във връзка с последващо поведение за освобождаване от наказателна отговорност на дееца, това основание както по чл. 183 може да се ползва само веднъж.


--В –- Използване на средства от фондове на ЕС - чл. 254б НК
1) предмет - финансови средства от фондове на ЕС или предоставени от ЕС на БГ държава.
2) изпълнението е в използване на тези финансови средства не по предназначение след тяхното получаване.
3) субект: всяко НОЛ
4) от субективна страна: пряк умисъл



-------------------------------------- Данъчни престъпления ----------------------------

-- А –- Престъпление по чл.255 ал.1 НК
І) Основен състав по чл. 255, ал. 1 НК

1) изпълнението се изразява в множество хипотези изчерпателно посочени в т. 1-7.
- по т.1 - неподаване на декларация трябва да е обвързано с определен срок.
- по т.2 потвърждаване на неистина или затаяване на истина - изготвянето и като документ с невярно съдържание.
- по т.5 - алтернативи: осъществяване или допускане на осъществяването в нарушение на счетоводните разпоредби. Във втория случай има специална хипотеза на допустителство, която трябва да се отличава от чл. 285 - общата хипотеза на допустителство по служба.
- по т.7 приспадане на не следващ се данъчен кредит.
2) довършеност - съставът е резултатен - чрез която и да е форма на изпълнение се стига до избягване на установяване или избягване на плащане на данъчно задължение в големи размери - чл. 93. Т.14; големите размери са които надхвърлят 3000 лв., т.е. тук големите размери са по-малки от тези при всички други престъпления.
3) субект: всяко НОЛ
4) от субективна страна: умисъл

ІІ) По-тежко наказуеми състави по ал.2-3 - по ал.(3), когато са в особено големи размери - да надвишават 12 000 лв.

ІІІ) По-леко наказуем състав по ал. 4 - ако данъчните задължения бъдат внесени в бюджета до определен момент заедно с лихвата.


-- Б – Престъпление по чл.255а НК:
1) изпълнението на престъплението е дадено в 3 варианта:
(1) преобразуване на ТД или друго ЮЛ(няма значение от вида на преобразуването);
(2) извършване на сделка с търговско предприятие(като под извършване на сделки се има предвид изясненното по чл. 253); ‘
(3) извършване на сделки със свързани лица по смисъла на ДОПК;
- при трите варианта трябва да се прибегне към закони извън НК;
2) довършеност - интересното по чл.255а е, че съставът е резултатен, но и идентичен избягване на установяването или плащането в големи размери. Ако не би съществувала тази алиняе 255а поведението ще е по 255;
3) от субективна страна – умисъл
- поощрителна норма по ал. 3 - и тук обектът по чл. 255а имаме леко наказуем състав свързан с поощрение поведението на лицето след извършванена престъпление. Идентична е разпоредбата с ал. 4 на чл. 255 НК.



-- В – Престъпление по чл. 256 НК
І) Основен състав по чл. 256, ал. (1) НК

1) изпълнението много наподобява документна измама по чл.212, ал.(1) НК; тук това изпълнение се характеризира със следните етапи: (1)деецът използва документ с невярно съдържание спрямо друго лице. Така използвания документ създава привидни правни основания и въвежда в заблуждение да се разпореди с определена сума в големи размери;
(2) самия акт на разпорежане с тази сума от друго лице;
(3)така се причинява вреда и на 4-то място деецът получава от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери.

(2) Втори състав аналогичен на чл. 212, ал.2 НК - дава се възможност на друго лице да получи сума в големи размери.
За разлика от чл. 212, ал.1 тук не се сочи някаква специфична цел наред с умисъла на дееца - следвателно съставите на чл. 256 излиза, че са по-широки по обхват т.к. не ограничават поведението на дееца от субективна страна само до преследване на целта да се присвои. Възможно е по чл.256, ал.1 да се преследват каквито и да било други цели. Няма пречка да преследва и цел за присвояване. А как съставите се съотнасят с чл.212,ал.1 и 2. Там биха могли да се получат всякакви имущества в това число и в бюджета. Ако са осъществени чл.212 и чл.256 то ще се носи ли отговорност при идеална съвкупност - извършване с едно действие на повече от едно престъплрние или ще се изключи възможността? Би трябвало на – чл. 106, ал. 1 специален предмет по отношение на чл.116, ал.1, т.1. Трудността идва от това, че относно предмета имаме специализация по чл.256 и по целите имаме специализация по чл.212, ал.1 в сравнение с чл.256.

ІІ) Смекчаване на наказателната отговорност по чл.256, ал.3 НК

-- Г— Престъпление по чл.258НК - би следвало да се разл чл.260 и чл.270. чл.258 ще се явят изключващи чл.260 и чл.270.
І) Основен състав по чл.258, ал.1 НК:
1) изпълнението се изразява в създаване на пречки на даден орган да изпълни свои задължения. Данъчните органи са част от данъчните служители. Не всеки данъчен служител е данъчен орган.
2) допълнително условие - това пречене да е противозаконно;
3) от субективна страна - умисъл
ІІ) Основен състав по чл.258, ал.2 НК:
1) изпълнението не се изчерпва с преченето на данъчния орган, а се използва принуда.
2) довършеност - съставен престъпен състав. Щом се използва принуда и имаме пречене по ал.(2) съставен престъпен съставен на принудата. Имаме връзка м/у принудата и преченето . Принудата е противозаконост, която прераства и престъпление в съставната част на ал.(2).

-- Д – Престъпление по чл.259 НК
1) изпълнението се изразява в създаване ЮЛ с идеална цел или учредяване на фондация.
2) допълнително условие (последващо създаването)-така създадено ЮЛ с цел не извършва дейност и цел обявени при регистрация. Как се извършват целите????Няма как да се извършват цели!
3) от субективна страна - пряк умисъл
4) цел, която има следните алтернативи: (1)цели да получава кредит; (2)да е освободен от данъци; (3)да получи данъчни ограничения; (4)друга имотна облага; (5)Да извършва забранена дейност

-------------------------------------- Осигурителни престъпления -----------------------

-- А -– Престъпление по чл.260 НК
І) Основен състав по чл.260, ал.1 НК

1)Да произтече щета-
2)допълнително условие - случаят да е не маловажен (по арг. за противното от чл.93 т.9)
3)субект - само лице с качество на лицензиран оценител.
4) от субективна страна - умисъл

ІІ) Основен състав по чл.260, ал.2
1)заверяване на неверен счетоводен отчет на търговец.
2)субект - само лице с качеството на одитор(условие - вписване в регистър на одиторите).
3) от субективна страна - пряк умисъл.
Модератор
 
Мнения: 81

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта