9. Престъпления против честта, достойнството и доброто име н

Разработки по НП - Специална част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

9. Престъпления против честта, достойнството и доброто име н

от atanassoff » Пон Фев 22, 2010 9:49 am

9. Престъпления против честта, достойнството и доброто име на личността.


1. Издаване на чужда тайна (Раздел VI).

1.1. Основен състав – чл. 145, 1 – Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Субектът тук е особен – лице, което по силата на своето занятие е задължено в случаи на осъществяване на своите функции, ако му бъде поверена лична тайна, да я пази. От обективна страна предмет на престъплението е лична тайна, опасна за доброто име на пострадалия. Друг признак е, че тайната е споделена от пострадалия по негова воля във връзка с осъществяването на неговото занятие. Характеризира се с изпълнителното деяние – откриване на чужда тайна. От обективна страна съставът изисква откриването да е станало противозаконно – в нарушение на правилата, регламентиращи дейността на разкрилия тайната. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.

1.2. Друг основен състав – чл. 145, 2 – Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода то 1 година.. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна се изисква пострадалият да е осиновен, осиновител или семейството им като цяло. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тайната на осиновяването. От субективна страна има пряк умисъл. Друга специфика е, че деецът преследва причиняването на вредни последици на пострадалия.
По-тежко наказуеми състави – в края на ал. 2, ако от деянието са настъпили тежки последици.

1.3. Друг основен състав – 145а,1 – Който използва информация, събрана чрез използване на СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Субект е всяко НОЛ. Предмет на престъплението е информация, събрана чрез СРС. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използване от дееца на тази информация за цели извън нейното предназначение по закон. Целите по закон са или за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. От субективна страна е налице умисъл.
По-тежко наказуеми случаи: ал. 2 – Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията и тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една то пет години и глоба до пет хиляди лева. Хипотезата ще е налице тогава, когато извършителят е лице, което е придобило информация в кръга на неговата служба или длъжностно лице, на което е станала известна информацията в кръга на неговата служба.

2. Обида и клевета (Раздел VII)

За да се изясни непосредственият обект на посегателството трябва да се имат предвид двете страни на човешката личност – лична чест и достойнство – това, което човек счита за себе си, че е. Другата страна е свързана с името на човека в обществото, с неговото реноме. Поради тази специфика засягането на едната или другата страна води до различен вид посегателство. Ако бъде засегната личната чест и достойнство - обида, ако се засегне реномето – клевета. Няма пречки и за идеална съвкупност.

2.1. Обида.
Основен състав е чл. 146, 1 – Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна съставът най-напред се характеризира с изпълнителното деяние, дадено в две форми – казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството . на второ място от обективна страна се изисква това казване или извършване да е в присъствието на пострадалия – в смисъл, че казаното или извършеното трябва да достигне до него. Съставът е резултатен – не само обидните думи и действия трябва да достигнат до пострадалия, но той трябва да ги възприеме като такива – следователно се изисква те да бъдат не само обективно унизителни, но и субективно. Във връзка с тези три особености се очертават категории от лица, които не могат да бъдат обидени:
→ Невменяеми;
→ (с известна условност) Малолетните;
→ Лица, които считат, че са достигнали такава степен в своето интелектуално развитие, че никой не би могъл да ги обиди;
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл – пряк или евентуален. Трябва да се докаже, че деецът е възприемал това, което казва/прави като унизително и обидно→да се отличава от „шегичките”. Пр. Има групи хора, които говорят така, както в нормалното общуване би било обидно, например вместо „Добър ден” поздравяват майка ни.
В чл. 146, 2 – регламентирано е основание за освобождаване от наказателна отговорност (подобно на чл. 130) – Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

2.2. Клевета.
Основен състав е чл. 147 – Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание. Субект на престъплението е всяко НОЛ. От обективна страна имаме две форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно деяние за другиго; приписване другиму престъпление. За да има клевета разгласеното позорно обстоятелство не трябва да отговаря на истината. Това може да се изведе от ал. 1 и по аргумент от противното от чл. 147, 2 – Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Втората форма на изпълнителното деяние е различна от набедяването по чл. 256.
От субективна страна е налице умисъл. Очевидно той трябва да обхваща това, че се разгласява позорно за друго лице обстоятелство и че то не отговаря на истината. Тук, предвид характеристиката на обекта на посегателството, не се изисква пострадалият да научи за клеветата – тук се засяга не личната чест, а реномето.

По-тежко наказуеми състави
По-тежко наказуемите състави са дадени едновременно за обидата и клеветата в чл. 148. Няма нищо особено с изключение на това, че ал. 3 предвижда реторсия.

2.3. Особено престъпление – чл. 148а – Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Субект е всяко НОЛ. От обективна страна предмет на престъплението е неправомерно придобита информация от архива на МВР. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на тази информация, която се отнася за друго лице, различно от дееца. От субективна страна имаме умисъл. Тази разпоредба е приета преди 7-8г. поради зачестилите използвания по неправомерен начин на тази информация
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта