7. Злепоставяне.

Разработки по НП - Специална част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

7. Злепоставяне.

от atanassoff » Пон Фев 22, 2010 9:37 am

7. Злепоставяне.

Разликата между убийството, телесните повреди и злепоставянето е, че по раздел 3 само се поставя в опасност живота и здравето на пострадалия. От значение за практиката и изпита са най-вече разпоредбите на чл. 136 – 138; 141.


1. Чл. 136 – регламентира 2 основни състава:
Ал. 1 – Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация, както и с обществено порицание. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правила, установени за охрана на безопасността на труда. Това е пример за бланкетна диспозиция – имаме препращане към норми извън НК. В случая препратката е изключително широка – към КТ и голям брой подзаконови НА. При квалификацията задължително се посочва връзката. На второ място съставът е резултатен – изисква се да е изложен на опасност живота на друго лице или неговото здраве. От субективна страна имаме умисъл.
Ал. 2 – Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация. С деяние по предходната алинея се причини по непредпазливост резултата по нея. Деянието по ал. 2, а именно това, с което се нарушават правилата на труда, се прави с умисъл. Тук имаме смесена вина – умисъл относно деянието и непредпазливост относно резултата. Това е и разликата с ал. 1

2. Чл. 137 Който изложи лице, лишено от възможност да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с пробация. Имаме престъпна дейност, изразяваща се в непритичване на помощ. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна имаме специфика относно качествата на пострадалия. Общият белег на качествата е, че лицето е лишено от възможността да се самозапази – изброени са примери – било малолетие, било престарялост, болест или друга пречка, която го прави безпомощно. От обективна страна поведението на дееца се характеризира с 2 отделни акта (форма на усложнена престъпна дейност). Първият акт е всяко действие, което води до положение лишения от възможност да се самозапазва да е поставен в опасност за живота си. Вторият акт на поведение е свързан със самото непритичване на помощ. След като със самото си поведение е изложил живота си на опасност, той бездейства. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл, включително и за втория акт на поведение.

3. Чл. 138 Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Субектът тук, за разлика от 137, се характеризира с особена връзка между него и пострадалото лице. Пострадалото лице в случая е такова, че деецът е длъжен да се грижи за него. Същевременно от обективна страна се характеризира със състоянието, в което се намира пострадалият – той се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази. Разликата между 137 и 138 е, че деецът не е причастен към създаването на опасността. Основанието за нея не е в поведението на дееца. Изпълнителното деяние се изразява в неоказване на помощ на пострадалия. От обективна страна, наред със споменатите особености, има и едно допълнително условие – деецът да е могъл да окаже помощ (преценява се конкретно). От субективна страна имаме умисъл.

4. Чл. 141
Ал. 1Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. По ал. 1 субектът е особен – лице, осъществяващо медицинско занятие, не се има предвид само такива с висше медицинско образование. Пострадалият от престъплението е болен или родилка. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в непритичване на помощ. За да е съставомерно деянието трябва да има две условия:
Деецът да бъде поканен да окаже такава помощ;
Да не се притече без уважителна причина;
От субективна страна имаме умисъл.
Ал. 3 – Това е втори основен състав: Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до 6 месеца или с глоба от 100 до 300 лева. Разликата между двата основни състава най-напред е свързана със субекта – тук това е лице, намиращо се в особена връзка с пострадалия и на всяко друго основание е длъжно да окаже помощ – родство, договор. Пострадалият от престъплението е болен. Условието за да има престъпление е да се откаже без уважителна причина. Иначе самото изпълнително деяние е като по ал. 1. Тук няма нужда от покана поради особената връзка. От субективна страна е налице умисъл.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта