6. Престъпления против здравето.

Разработки по НП - Специална част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

6. Престъпления против здравето.

от atanassoff » Пон Фев 22, 2010 9:22 am

6. Престъпления против здравето.


Престъпленията по раздел ІІ принадлежат към престъпленията против живота и здравето на човека.
Телесната повреда е противоправно и виновно причиняване на разстройство на здравето на човека чрез засягане на анатомическата цялост или физиологичните функции на отделните органи или тъкани или изразяващо се в причиняване на болка или страдание. Телесните повреди се класифицират: 1. Според тежестта на увреждане – тежка, средна и лека; 2. Според субективната страна на причинителя на телесната повреда – умишлена, непредпазлива.

1. Тежки телесни повреди.

Има легално определение в чл. 128, 2. В законодателството са уредени редица конкретни хипотези, но всяка повреда, която причинява трайно разстройство на здравето, е тежка → изброяването не е изчерпателно.

Хипотези:
(->) Продължително разстройство на съзнанието – патологично отклонение от възможността нормално да се възприема околната действителност. Под продължително се има предвид психическо разстройство, които поначало са нелечими или трудно лечими. Това е довело до оформянето в съдебната практика, че разстройството требва да трае поне1 г.
(->) Постоянна слепота с едното или двете очи – невъзможност от близко разстояние да се възприемат предмети от действителността.
(->) Постоянна глухота – няма уговорка дали е с едното или с двете уши → съдебната практика приема, че за да има тежка телесна повреда, человекът трябва да е оглушал и с двете уши. Глухотата е невъзможност да се възприемат от близко разстояние каквито и да било звуци.
(->) Загуба на речта – невъзможност за осъществяване на словесен контакт с други хора.
(->) Детеродна неспособност – диференцира се в зависимост от пола на пострадалия. За ♀ - невъзможност за зачеване, износване или раждане; за ♂ - невъзможност за осъществяване на полов акт (сношение) или невъзможност за оплождане.
(->) Обезобразяване, причиняващо завинаги разстройство на речта или сетивен орган – става дума за обезобразяване на главата.
(->) Загуба на бъбрек, далак или лоб на белия дроб.
(->) Загуба или осакатяване на ръка или нога. Под осакатяване се има предвид такова увреждане, което пречи на осъществяването на основните функции на съответния крайник. Ако липсват четири пръста на ръката – тежка телесна повреда. Същото е и ако липсват само палец и показалец.

2. Средна телесна повреда.

Легалните критерии за нея се съдържат в чл. 129, 2. казва се, че под средна телесна повреда се разбира постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или временно опасно разстройство на здравето.

Трайни увреждания:
(->) Трайно увреждане – става дума за трайност на увреждането – такива увреждания, които траят поне 1 месец:
(->) Трайно отслабване на зрението – за не по-малко от един месец пострадалият е възпрепятстван да възприема нормално предмети от действителността.
(->) Трайно отслабване на слуха.
(->) Трайно затрудняване на речта.
(->) Трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата – тук се подвеждат всички счупвания и обездвижвания.
(->) Трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност – функционални затруднения като при тежката телесна повреда.

Увреждания, които не са трайни:
(->) Счупване на челюст; избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето – в практиката се приема, че ако е счупен или избит някои от предните зъби, то сме изправени пред средна телесна повреда. Освен това се приема, че зъбите се считат избити, когато към момента на нанасяне на телесната повреда зъбите са разклатени или увредени и е неминуемо падането или ваденето им.
(->) Обезобразяване на лицето или други части от тялото. Тази хипотеза се различава от хипотезата по чл. 128, 2 (при тежка телесна повреда). За разлика от там в чл. 129, 2 няма значение къде е увреждането или обезобразяването.
(->) Наранявания, проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина. Не става въпрос за изнасилване. Тук се разбира създаване на контакт между съответната кухина и външната среда – с пушкало, с хладно оръжие и др.

3. Лека телесна повреда.

3.1. Видове. Леките телесни повреди биват 2 основни вида – с разстройство на здравето или без такова.

С разстройство на здравето – по чл. 130, 1 Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. До голяма степен става дума за родство със средната и тежката телесна повреда. Изводът е, че всичко, което не може да се квалифицира като тежка или средна телесна повреда, се квалифицира като лека.

Без разстройство на здравето – чл. 130, 2 За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация. Под болка се има предвид всяко неприятно физическо усещане. Страданието представлява удължен процес на болка.

3.2. Реторсия. Само във връзка с леката телесна повреда е регламентиран т. нар. институт на реторсията (освобождаване от наказателна отговорност) – чл. 130, 3: Ако в случаите по предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. Условия:
Пострадалият да е отвърнал на дееца веднага с нанасянето на телесна повреда
Пострадалият да е отвърнал със също такава телесна повреда. Според доц. П. Панайотов се има предвид само вида на телесната повреда. Според съдебната практика се има предвид и разновидността.
В закона е казано, че съдът може да освободи и двамата от наказание (става въпрос за освобождаване от наказателна отговорност). Следва да се тълкува в направление, че може да освободи и двамата, а не само единия – или ги съди, или ги пуска. Тук не следва да се тълкува по аргумент на по-силното основание, ако и да има такава практика.

3.3. Чл. 131 и 131а – регламентират по-тежко наказуеми състави на телесните повреди.
Просто трябва да се съпоставят с отделните хипотези по чл. 116. Има почти пълно съвпадение. Затова тук не се налага да дуднеме и тълкуваме пак.
Чл. 132, 1 и 2 – случай, аналогично съответен на 118 и 119 – причиняване на телесна повреда при физиологичен афект или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Особеностите по чл. 132 са подобни на тези по чл. 118 и 119 .

С оглед непредпазливото причиняване на леки телесни повреди има една съществена особеност – леките телесни повреди по непредпазливост не се наказват. Чл. 133 говори само за средни и тежки телесни повреди. С оглед непредпазливото причиняване на средни и тежки телесни повреди чл. 134 е много подобен на чл. 123 .

4. Заразяване с венерическа болест.

В чл. 135 е регламентирано друго посегателство – заразяването с венерическа болест.

Има няколко основни състава:
Чл. 135, 1 – Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до двеста лева. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице с допълнително изискване – деецът да знае, че страда от венерическа болест. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заразяване на друго лице със същата болест, няма значение точно как. Явно е, че съставът е резултатен – пострадалият да се „сдобие” със същото венерическо заболяване. От субективна страна е налице умисъл.

Чл. 135, 3 – Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до двеста лева. Алтернативата по отношение на ал. 1 е само по отношение на субективната страна – непредпазливост.

Чл. 135, 4 – Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода но 6 месеца или с глоба до двеста лева. Субектът на престъплението, за разлика от ал. 1, не е задължително да страда от венерическа болест. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в поведение, което поставя в опасност друго лице да бъде заразено от венерическа болест. Съставът е резултатен, макар типа на обществените отношения да са от застрашаващите по смисъла на чл. 10. Следователно не е необходимо пострадалият да бъде заразен. Няма значение начина, по който става това. В закона е казано чрез сношение, но е допълнено и по друг начин. От субективна страна имаме умисъл.

Чл. 135, 6 – Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца. Връзката е с ал. 5. Най-напред по ал. 5 се формира административно нарушение (Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до 300 лева, налагана по административен ред.), което ако е извършено повторно, се третира като престъпление. Отговорността по ал. 6, за разлика от цялата особена част, не е специален рецидив, а повторност на деянието. Субект на състава по ал. 5 е лице, болно от венерическа болест. От обективна страна изпълнителното деяние може да се прояви в два варианта:
1) Отказ на лицето да се цери;
2) Лицето не отказва да се лекува, но се отклонява от редовното лечение;
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. При повторен отказ или отклонение се прилага ал. 6 и деянието се третира като престъпление.
Въпросът със заразяването със СПИН по чл. 135 не се разисква изрично. Тълкуванията в съдебната практика са различни, а няма и постановление на ВКС.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта