5. Други престъпления против живота.

Разработки по НП - Специална част, съобразени с актуалното учебно съдържание.

5. Други престъпления против живота.

от atanassoff » Пон Фев 22, 2010 9:15 am

5. Други престъпления против живота.
/по лекции на доц. Пл. Панайотов/

1. Непредпазливо причиняване на смърт другиму.

1.1. Чл. 122, (1) НК
Тълкуването на субекта, обекта и обективната страна е същото като това по чл. 115. Разлика има само в субективната страна – вината може да се прояви като самонадеяност или небрежност. Спецификата започва именно оттук с оглед на квалифициращите обстоятелства по чл. 122, 2. Първото от тях е когато смъртта е причинена с огнестрелно оръжие. Второто е със силно действащо отровно вещество – за това няма определение в чл. 93, но има определения за наркотични вещества, а част от тях са отрови. Третото обстоятелство са случаите, когато смъртта е причинена на 2 или повече лица.

Особени са хипотезите при професионална непредпазливост – чл. 123. Това е понятие, разглеждащо се паралелно с обикновената непредпазливост. Критерият е дейността, с оглед на която се причинява смъртта. Това дали лицето е професионалист не е от значение. Има две изисквания за дейността: 1. Да е правно регламентирана; 2. да представлява източник на повишена опасност. Приема се, че има такава, когато и най-малката немарливост или незнание поставят в опасност живота на другиго. Фактът, че за субекта правоспособността няма значение се вижда от ал. 1 и 2 на чл. 123. по ал. 1 субектът е лице, което има право да изпълнява такава дейност, а по ал. 2 – лице, което няма такова право. Наличието на правоспособността има значение за квалификацията по ал. 1 или 2. Когато говорим за чл. 123, 1 и 2 професионалната непредпазливост може да се прояви в самонадеяност или в небрежност.

В чл. 123, 3 са регламентирани по-тежко наказуемите случаи:
- Ако деецът е бил пиян. Под пияно състояние се разбира алкохол в кръвта над 0,5‰;
- Ако е причинена смърт на повече от едно лице. Тук няма разлика с чл. 122,2.
По чл. 123,4 имаме поощрителна норма – зачита последващо поведение на дееца в посока на смекчаване на наказателната отговорност. В случая се поощрява поведение от страна на дееца за спасяване на пострадалия. Достатъчно е деецът да е направил всичко, зависещо от него, без значение дали се е стигнало до спасяване на пострадалия.

1.2. Друг основен състав е по чл. 124, 1. Особеното тук е, че имаме съчетание между причиняване на телесна повреда и настъпване на смъртта. Деецът има различно психическо отношение към телесната повреда и към смъртта – умисъл за първото и непредпазливост за второто.. тук имаме така наречената смесена (двойна) форма на вина. В зависимост от вида на телесната повреда (тежка, средна, лека) се диференцира и наказателната отговорност в санкцията на чл. 124, 1.
По-тежко наказуем състав спрямо чл. 124, 1 е чл. 124, 3 – телесната повреда е опасен рецидив по смисъла на чл. 29.
По-леко наказуемите случаи са по ал. 2 и 4.
Ал. 2 – леко наказуем състав в случай, че деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано с тежка обида или клевета от пострадалия, т.е. основният състав е извършен при физиологичен афект.
Ал. 4 – регламентира изключващи наказуемостта на деянието обстоятелства, без да се изключва обществената опасност. В случая това е спрямо лица-майки, които причиняват по непредпазливост смъртта на своята недородена или току-що родена рожба.

2. Криминален аборт.

Уредбата се съдържа в чл. 126.
2.1. Основният състав е чл. 126, 1 – Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Това следва да се тълкува систематично с ал. 2 – Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Видно е, че субект на престъпление по ал. 1 може да е само лице с висше медицинско образование.
От обективна страна изпълнението на престъплението се изразява в два варианта:
1. Умъртвяване на плода на бременната извън здравно заведение, определено от МЗ;
2. Умъртвяване на плода в такова заведение, но в нарушение на определените от МЗ правила;
Към това се добавя и още едно условие – съгласие на бременната жена да бъде умъртвен плода й.
От субективна страна по основния състав имаме умисъл – пряк или евентуален. Наличието на съгласие на трудната жена (на практика тя е подбудител и помагач) не води до наказателна отговорност за нея – имаме изключващо наказуемостта обстоятелство – 126, 4.

2.2. По-тежко наказуеми състави.
Ал. 2 – въвеждат се две квалифициращи обстоятелства – ако виновният няма висше медицинско образование или ако деецът е умъртвил плода на две или повече жени. Това е пример за усложнена престъпна дейност, но извън шестте вида. Тук имаме нееднократно осъществяване на престъплението. Усложнението тук идва от нееднократното осъществяване на престъплението по ал. 1. Тук няма да се приложат правилата за наказване при съвкупности от престъпления.
Ал. 3 – Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Тук имаме специален рецидив по смисъла на чл. 28.
Ал. 5 – Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. В такава хипотеза, ако въпреки „старанието” на извършителя се роди здраво дете и след това то бъде убито, то той ще отговаря за реална съвкупност от престъпления – опит за криминален аборт + убийство.
Ал. 6 – Ако криминалният аборт се осъществи без съгласието на бременната а и последва нейната смърт. Относно настъпването на смъртта на бременната и формата и разновидността на вината не е казано нищо. Следователно ще имаме най-малкото непредпазливост.

3. Довеждане до самоубийство.

Регламентирано е в чл. 127.
3.1. Първият основен състав е по чл. 127, 1 - Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години. От обективна страна се характеризира с изпълнително деяние под две форми: първата е подпомагане, а втората – склоняване. Ясно е тълкуването на двете понятия. На второ място от обективна страна съставът се характеризира със своя резултат – да е последвало самоубийство или поне опит за такова. Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. У нас има много случаи на самоубийства и много често се налага да се провери дали няма престъпление по чл. 127.

3.2. Вторият основен състав е по чл. 127, 3 – Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Тук имаме особеност на субекта. Тя произтича от връзката между субекта и пострадалия. Изисква се пострадалият да се намира в материална или друга (обикновено служебна) зависимост от субекта на престъплението. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в довеждане до самоубийство или до опит за такова. Тук имаме допълнителни условия за средствата за изпълнение. Две са посочените: 1. Чрез жестоко отнасяне; 2. Чрез системно унижаване на достойнството на пострадалия – характерно е за отношенията между срочно служещи войници. От субективна страна се изисква умисъл – пряк или евентуален.

В чл. 127, 4 се предвижда с оглед на втория вариант на престъплението по чл. 127, 3 – деянието е извършено при непредпазливост. Доказването обаче е много трудно. Обикновено разследванията по тази алинея са свързани с отношения между близки роднини .
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта