Разработки по Нак.процес по лекции на проф.Трендафилова /за

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
Лекции проф.Екатерина Трендафилова



I. OБЩА ЧАСТ


Въпрос 6: НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО
РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА; КАТО ДЕЙНОСТ С ОПРЕДЕЛЕНИ УЧАСТНИЦИ



Това е вид държавна дейност с предмет разглеждане и решаване на нак. дела. Тя се осъществява от държ. органи, но в нея участват и граждани. Държ. органи обаче имат задължение ех lege да осигурят нормално провеждане и приключване на НП-с. Като правило дейността на д. органи в НП-с е подчинена на служебното начало. Като вид дейност на държ. органи е подчинена и на принципа на законността. Бълг. законодател се въздържа да възприеме принципа на целесъобразността- открива се в дейността на прокурора и разследващите органи. Държ. органи са длъжни, ако има предпоставки, да встъпят в действия. Те не могат да преценят дали да започнат или да се въздържат от нак. производство.
НП-с е дейност , която се осъществява по дела от общ х-р в досъдебното и съдебното производство, а по дела от частен- само в съдебното производство.
НП-с е дейност, която се осъществява въз основа на нормите на НПК. Той дава възможност да се преценят като доказателства и резултати, получени при приложението на друг закон извън НПК. Това беше допуснато с промените от 2003г.- възможност доказателства, събрани със специални разузнавателни средства ,не по повод НП-с , да могат да се използват в НП-с. Това е много конфликтен проблем. За първи път се допуска пробив в тази насока .
НПК определя и реда за извършване нак.- процесуалната дейност ,като следва да се подчертае значението на извършването на тази дейност по определен ред!:
-Този ред е така установен, че да гарантира правата на засегнатите от процесуалната дейност срещу основни посегателства на техни конституционни права. Тези правила гарантират засегнатия от произволни действия.
-Гарантиране на истинността на резултатите от нак.-процесуалната дейност.- Значението на поемните лица например.
НП-суалната дейност включва дейността по доказване, но и такава, която не е свързана с доказването. Доказването е сърцевината на НП- суалната дейност- Заради нея е структуриран НП-с, изградени са различни институти, различни правила. НП-суалната дейност включва и действия по образуване на нак. производство, привличане на обвиняемия, предявяване на разследване, контролни правомощия на прокурора, изготвяне на обвинителния акт или постановление.
В НП-суалната дейност участват освен държ. органи и всички граждани, за които НПК предвижда процесуално качество. Гражданите осъществяват своята дейност въз основа на диспозитивното начало ( без защитниците и поверителите).
НП-суалната дейност е фиксирана върху крайна цел- постановяване на присъда. Усилията на всички са насочени към съдебния акт, който след влизане в сила единствен поражда правни последици. НП-с завършва с присъда, която ако не подлежи на обжалване или изтече срока за обжалване, влиза в сила. – налице е материално отношение м/у държавата и извършителя на престъпление.
НП-с е дейност с определени участници : 2 групи.- държ. органи и граждани.
Имало е и трета група- представители на обществеността. През ’93-‘95г. са редуцирани и отпадат обществените обвинители, общ. защитници и общ. поръчители. Остават съдебните заседатели, но те не са отделна група, т.к. нямат самостоятелна роля в процеса ; включени са в състава на съда, който като колегиален орган трябва да реши изхода от делото.

1.Държавните органи са съдът и органите на досъдебното производство.
1)Съдът е единствения колегиален орган в НП-с. Съставът му е различен в зависимост от това в коя инстанция е и в зависимост от сложността на делото.
- I инстанция- съставът е различен- от 1998г. - при дела с неголяма сложност- 1-личен състав за престъпления с наказание до 5г. или по- леко. В другите случаи съставът варира- 1 съдия и 2-ма съд. заседатели при наказание 5-15г., а при наказание не по-малко от 15г. или доживот- 2-ма съдии и 3-ма съд. заседатели.
- Въззивна и касационна инстанция- 3-ма съдии.
Съставът на съда трябва да остане непроменен от момента на започване на разглеждане на делото по същество. Това е така, т.к. съдът лично трябва да събере и възприеме доказателствата, въз основа на които ще формира вътрешното си убеждение и ще вземе решение.
2)Органи на досъдебното производство: прокурор и разследващи органи.
- Прокурор- може да има и повече от един. За разлика от съда не е задължително те да са непроменени в хода на целия процес. Прокурорът е само страна в производството пред съда и не решава съществото на делото. Той участва в съдебното и досъдебното производство. : В досъдебното производство той е наречен dominus litis – господар на досъд. производство. За него разследват разследващите органи- те са му ръце, а той е главата. Те действат под ръководството и надзора на прокурора. Тяхното участие приключва в досъдебната фаза, те не решават как ще се развие производството. Това е правомощие на прокурора . Той е субект на обвинението- може да привлече извършителя под нак. отговорност пред съда. Прокурорът решава как конкретно да се развие производството- ако повдигне обвинение пред съда, той го поддържа пред съда.
- Разследващи органи- Следствени и дознатели. Следствените органи са органи на съдебната власт. Дознателите са органи на изпълнителната власт. Дознателите по действащия НПК са служители на МВР, назначени със заповед на министъра, а също и митнически служители за определени престъпления, назначени със заповед на министъра на финансите.


2. Гражданите.:

1)Граждани, които участват в защита на собствени права и законни интереси- обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. По новия НПК отпадат фигурите на задържан и уличен.
-Обвиняемият и гражданския ответник се конституират в п-са противно на волята им. Гражданският ответник е лице, извън обвиняемия, което носи гражданска отговорност за причинени от обвиняемия вреди- родител, работодател. За обвиняемия има изключение- когато повод да се образува нак. п-с е личното му явяване с признания.
-Частният обвинител( за дела от общ характер), гражданският ищец и частният тъжител( за дела от частен характер) встъпват в процеса само в зависимост от собствената си воля. Частният тъжител може да бъда от една страна оприличен на частния обвинител и гражданския ищец, а от друга- на прокурора. Общото с първите двама е диспозитивният принцип за встъпването им в процеса. А с прокурора- че и двамата са главни обвинители.
Искането на частния тъжител трябва да е под формата на писмен акт. Гражданският ищец и частният обвинител участват само в съдебната фаза на процеса. До 2003г пострадалият можеше да участва и в досъдебната фаза. Пострадалият по дела от частен характер, когато не се приеме тъжбата му, има право да обжалва пред три инстанции- пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на нак. производство и т.н.
Пострадал е материално-правно понятие - лице, което може да встъпи в процесуалното си качество на частен обвинител/ тъжител или граждански ищец. Той придобива цял комплекс от процесуални права.
2) Граждани, встъпили в п-са в защита на чужди права и законни интереси. :
- Защитник – защитава правата и интересите на обвиняемия.
- Повереник – представител е на всички други граждани в процеса .
3) Участници, които встъпват в п-са заради знанията и опита им.- те подпомагат разкриването на истината – свидетели , поемни лица, специалисти -технически помощници, преводачи, тълковници, експерти(наричат се вещи лица в новия НПК). Тази група участници не защитава ничии интереси.

В рамките на “участниците” в п-са има по-тясно понятие – “субекти” на НП-с. Не всички участници са субекти. Субектите вкл. 3 елемента:
1/ да участват в НП-с по линията на една от функциите на НП-с.
2/ да участват в защита на собствени, чужди или държавни интереси.
3/ да притежават такива процесуални права, упражняването на които придвижва п-са напред.
Гражданите, които не са субекти на п-са са тези, които подпомагат НП-с. Те имат права, но упражняването им няма значение за придвижването на процеса.
Най-тясно е понятието “страни”- има ги само в съдебната фаза на п-са. Това са страните по обвинението и по защитата. Те са субектите в съдебното производство + съда. Сраните по новия НПК са : подсъдим , защитникът му , прокурор/ частен обвинител , частен тъжител , граждански ищец , граждански ответник. Без поверениците.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ между участниците:

I. Задължителни и незадължителни- Задължителните са:
-по дела от общ х-р : съд, прокурор, обвинител и защитник + разследващите органи.
-по дела от частен х-р : изброените + частния тъжител.
II. Участници и в двете фази на п-са и такива, които са към първата или към втората фаза.
- прокурор – и в двете фази. Той е участникът с най- дълготрайно участие в п-са – образува нак. производство и след влизане в сила на присъдата я привежда в изпълнение.
- обвинител и защитникът му – и в двете фази.
- разследващи органи – само в първа фаза.
- съд – по правило само в съдебната фаза, но изключение е институтът на съдебния контрол.
III. Субект на НП-с и субект на наказателно-процесуално правоотношение. В последното участват всички, които имат опр. процесуално качество. Второто понятие е по-широко от първото. Субектът на НП-с е и субект на нак.-проц. правоотношение.
IV. Субекти на НП-с и субекти на материалното правоотношение. Последното има за страни държавата и извършителя. Има съвпадение м/у субектите на НП-с и субектите на материалното ПО, ако се установи с влязла в сила присъда , че извършителят е съшият.


Въпрос 8 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДИНСТВО ОТ ФАЗИ , СТАДИИ , ЕТАПИ - КАТО СТРУКТУРА


1. Фази :
По дела от общ характер – досъдебна и съдебна.
По дела от частен х-р – само съдебна.
Двете фази имат специфични задачи:
На съдебната фаза- това е същностната задача на НП-с : да се разгледа и реши естеството на делото => Съдебното производство се определя като централно производство, но по- правилно е да се каже ‘главно’.
Досъдебното производство има подготвителен характер- неговата цел е да обслужи задачата, която трябва да реши обвинителя ; да се съберат доказателства, въз основа на които да се реши дали има достатъчно обстоятелства да се привлече пред съда лицето от досъдебното производство.
2. Стадии: Тези две фази имат свои части- процесуални стадии, е някои от стадиите имат свои етапи. Всеки стадий има своя непосредствена задача и не могат да се извършват действия извън същността на тази задача- това се отнася до етапите.
I фаза:
1/ Предварително разследване.
2/ Действия на прокурора след приключване на разследването.
II фаза:
1/ Действия преди разглеждане на делото в съдебна зала.
2/ Съдебно заседание на I инстанция.
3/ Въззивна инстанция.
4/ Касационна инстанция.
5/ Влизане в сила на акта.
6/ Действия по изпълнение на акта.
7/ Възможност за възобновяване на нак. дело.

2. Етапи:
В рамките на I инст.
1) Подготвителна част на съдебното заседание.
2) Съдебно следствие.
3) Съдебни прения.
4) Последна дума на подсъдимия.
5) Постановяване на присъда.
В рамките на въззивната инст.
Тук съдебното следствие не е задължително.
В рамките на касацията.
Тук никога не се провежда съдебно следствие. Не могат да се установяват нови фактически положения.

При престъпления от частен х-р няма I фаза. Ако частният тъжител е в безпомощно състояние обаче, прокурорът образува делото и то се води като от общ х-р – с I и II фаза.
Поемните лица никога не участват като такива в съдебното производство,а като свидетели.



Към Въпрос 8 : ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАДИИТЕ И ФАЗИТЕ

I. Досъдебно производство:
До 1999г. производството започваше с постановление, което имаше тази единствена цел.
С въвеждането на полицейското производство, началото се поставя с първото извършено процесуално действие. Ако са извършени неотложни следствени действия, процесът започва с първото неотложно действие.
1. Първи стадий – Образуване на наказателното производство
Т.е., при втората хипотеза този етап не съществува. Този стадий има смесена същност (изричен акт + извънпроцесуални действия)
2. Втори стадий – Предварително разследване
Това е централният стадий на досъдебното производство. От неговото провеждане зависи в значителна степен по-нататъшното развитие на процеса. При порок в разследването може да се стигне до отмяна на присъдата дори в касационната инстанция.
Законът вменява в задължение на компетентните държавни органи, при извършено престъпление да разкрият истината за това деяние. Предварителното разследване се състои в събиране на доказателства, подчинено на целта по доказване на обвинението.
Рамките, в които се извършва разследването, са: извършване на престъплението и участието на лицето в него, степента на вредата, обстоятелствата.
Когато в резултат на следствените действия се съберат достатъчно доказателства за виновността на дадено лице, разследващите органи са длъжни да пристъпят към
3. Трети стадий – Привличане на обвиняемия
Достатъчно доказателства за виновността на лицето са тези, които насочват към единствено възможния извод, че лицето е извършител на престъплението, като към този момент тези доказателства не се разколебават от други обстоятелства по делото.
4. Четвърти стадий – Предявяване на обвинението
5. Пети стадий – Разпит на обвиняемия, който следва незабавно след предявяването на обвинението.
Трети, четвърти и пети стадий се осъществяват, при първия подход – с нарочното постановление за започване на производството, а при втория подход – със самото първо процесуално действие (например – извършване на обиск)
Постановлението ще съдържа доказателствата, на които се позовава обвинението, но само ако не биха затруднили разследването. На практика те не се посочват. Според някои твърдения това затруднява защитата на обвиняемия. Но, според Европейската конвенция за защита правата на човека, това не нарушава стандартите. Практиката на Европейския съд по правата на човека също е в подкрепа на това твърдение.
Значението на тези обстоятелства е свързано с предявяването на обвинението (запознаване с акта, с който лицето е конституирано като обвиняем). Веднага се пристъпва към разпит на обвиняемия, ако той пожелае да даде обяснения. Според ТР № 2 на ОСНК на ВКС, това е работен, първоначален вариант на обвинение, което винаги може да претърпи изменение.
Когато разследващият орган прецени, че е изчерпал всички възможности на разследването, се пристъпва към
6. Предявяване на разследването
То винаги е последващо спрямо предявяването на обвинението. Тук обвиняемият се запознава с целия събран доказателствен материал. В зависимост от обема, сложността, броя на обвиняемите, времето за запознаване е различно.
Може да се направи искане за извършване на пропуснато следствено действие. Това, ако бъде допуснато, може да доведе до нови разследвания и отново трябва да се постанови края на разследването.

Новости в НПК:
- Докладване – от разследващия орган до прокурора, относно привличане на обвиняемия
- Прокурорът може да вземе активна позиция в хода на предварителното производство.
- предявяването на разследването трябва да стане едва след пълното запознаване на прокурора с делото. Целта е още в хода на процеса да се коригират всички установени пропуски и недостатъци. Той или сам извършва тези следствени действия, или ги възлага на разследващия орган.
- Разследващият орган дава заключение – за това, какво е установил, какви доказателства са събрани за това и как да се развие делото по-нататък – с обвинително заключение или заключение за прекратяване на производството или за неговото спиране. Но не той решава как да се развие делото, а само прави обосновано предложение. Решава единствено прокурора.

7. Действия на прокурора след завършване на разследването
Той проверява извършеното при предварителното разследване и взема решението относно как да продължи производството. Той трябва да прочете критично цялото дело и да си даде отговор на редица процесуални въпроси. И в този последен стадий прокурорът може да извършва следствени действия или само да осъществи контрол и да даде задължителни указания на разследващия орган.

II. Съдебна фаза

1. Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание
Делото се разпределя на съдия-докладчик, който осъществява подготовката. той трябва да реши дали да се предаде обвинения на съд или не.
2. Производство пред първа инстанция
Това е централния стадий на тази фаза. Тук се разглежда и решава съществото на делото. Тук се фокусират както предхождащите, така и последващите стадии. Етапи:
а) даване ход на делото;
б) съдебно следствие;
в) съдебни прения;
г) последна дума на подсъдимия;
д) постановяване на присъдата.
3. Втора (въззивна) инстанция
Целта на този стадий е да се прецени правилността на постановената присъда. Задължително са налице 4 от етапите [а), в), г) и д)]. Не е задължителен етапът на съдебното следствие, но винаги може да се проведе по решение на въззивния съд.
4. Касационна инстанция
Тук никога няма съдебно следствие, защото се прави проверка само относно правилното приложение на закона, но не и на фактическите обстоятелства. Законът не допуска установяването на нови фактически положения на този стадий от процеса.
5. Привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда
Според едни автори това е последен стадий на процеса, но според други той е изобщо извън производството. Но понеже това е задължение, възникващо при постановяване на присъдата, то няма как да не се изпълни.
6. Възобновяване на процеса
Право да възобновят процеса имат прокурорът или осъденият. Искането се прави пред ВКС, който може да спре изпълнението и постанови възстановяването на производството. Възобновява се от стадия, за който има съмнение за допусната нередност или пропуск.


Не всички стадии са задължителни.
Задължителни са: I.1., I.2., II.1., II.2., II.5.
Незадължителни са: II.3., II.4., II.6.
За II.3. има и едно ограничение ex lege за да не се проведе – обвиняемия прави декларация, че приема споразумението и се отказва от понататъшното съдебно разглеждане на делото. Това са делата, (подсъдни на районен съд) при които се прилага чл. 78а от НК (Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание).

Диференцирани процедури
Традиционният процес трябва да остане за делата по престъпления с по-висока степен на обществена опасност или значение. За останалите случаи са предвидени особени процедури, уредени в част пета от новия НПК – бързо производство, незабавно производство; чл. 78а НК; решаване на делото със споразумение; особени правила при делата срещу непълнолетни; срещу военни и др.
Производства във връзка с наказателния процес, но невключващи се в него:
Отмяна на зачитането на работните дни; замяна на наказанието с по-тежко; принудителни административни мерки; процедура по освобождаване от понататъшно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” поради реабилитация и т.н.


Въпрос №7: НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ , КОЯТО СЕ РАЗВИВА ПО ЛИНИЯТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ

Функциите биват основни и допълнителни. Основните функции се откриват във всеки наказателен процес, докато допълнителните – само при тези, в които е предявен иск за претърпени вреди.

Теорията безспорно приема, че основните функции са:
1. По ръководство и решаване.
2. По обвинение.
3. По защита.
Допълнителни функции са:
1. По обосноваване на гражданския иск.
2. По защита срещу гражданския иск.
В наказателно-правната теория функцията се определя като насоката на даден вид дейност, както и самата дейност (акад. Павлов – „Проблеми на основните функции на наказателния процес” 1966г.).
В наказателния процес дейността се развива с тези функции, но това не означава, че те възникват по едно и също време. В началото възниква първа функцията по ръководство и решаване. Приключват обаче по едно и също време – с приключване на висящността на процеса с влизането в сила на присъдата.

I. Водеща е функцията по обвинението – привличане на обвиняемия, предявяване на обвинението и защитата му пред съда. включва различни видове обвинения – държавно и частно. държавното обвинение (ДО) се осъществява от прокурора (П), а частното – от частен обвинител (ЧО) (по делата от общ характер (о.х.д.)) или частен тъжител (ЧТ) (при делата от частен характер (ч.х.д.)).
Държавното обвинение действа служебно, на принципа на законността. Частното обвинение действа на принципа на диспозитивността.
При неуспех на държавното обвинение, възможно е държавата да бъде привлечена под отговорност, а при частното обвинение – само за разноските по делото (ЧТ) и последиците от оправдателната присъда (ЧО и ЧТ). При ч.х.д. не е възможно прилагането на принудителни мерки. При о.х.д. ЧО не може да предлага такива мерки.
ДО трябва да се осъществява обективно. Трябва да се събират и проверяват доказателства, които както подкрепят, така и опровергават обвинението. ЧО няма такова задължение.
ДО трябва да проявява активност при разследването, докато ЧО – не.
Когато ДО се откаже от обвинението си, това не обвързва съда, но ако ЧО го направи, това води до прекратяване на производството.
ДО не може да влияе върху изпълнението на влязлата в сила присъда, докато ЧО може да поиска това, но своевременно (преди да е започнало привеждането в изпълнение на наказанието).
При ч.х.д. ЧТ е главен субект на обвинението. При о.х.д. ЧО никога не е задължителен субект; той е акцесорен, незадължителен субект на процеса.

II. Функция по защитата
Защитната функция се предопределя от обвинителната функция. Тя трябва да го опровергае. Достатъчно е да се внесе съмнение в тезата на обвинението. Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Тази функция се осъществява само от граждани (2 категории):
- Действащи в свой личен интерес (обвиняем/подсъдим(О/П))
- Действащи в защита на чужд личен интерес (защитник(З))
Тази функция изцяло се подчинява на принципа на диспозитивността. Защитата обаче трябва също да е активна и да изяснява фактите и правните положения, но само тези, които са в полза на О/П.
Но функциите на защитника не са идентични с тези на прокурора, макар и двамата да представляват чужди интереси. П винаги е активната страна, защото той е инициатор на процеса, докато З може да предприеме изчаквателна тактика.
Тази дейност е еднопосочна, З действа само в полза на О/П, за разлика от П. В противен случай това може да доведе дори до отмяна на постановената присъда.


Въпрос №7: (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ) – продължение

III.Функция по ръководство и решаване(ФРР)

Тази функция е единство от действия по ръководство на процеса в различните му стадии и решаване на всички въпроси, които възникват в хода на процеса и в края на съответния процесуален стадий.
Характерно за нея, както и за обвинителната функция, е, че тя също трябва да бъде осъществявана обективно. Това е важно доколкото ръководството и решаването са свързани с въпросите по същество по делото и във връзка с приключването на съответния процесуален стадий. Прокурорът също трябва да е обективен, т.к. задвижва втората съдебна фаза, ангажира дейността на всички други участници в процеса и е налице опасност от неоправдано ангажиране на държ. органи и гражданите. Особено голямо значение има да се осъществява тази функция обективно, когато съдът се произнася с решение, т.к. присъдата след влизане ж сила поражда правно действие.
В досъдебната фаза ФРР се осъществява от прокурора и от разследващите органи, а в съдебната- от съда.
Има зависимост м/у процесуалните функции. Обвинителната ф-ция определя рамките и интензивността на другите ф-ции. Обвинителната не възниква първа в НП-с. Първа възниква ФРР- в хода на процеса ще се събират доказателства, които водят до привличане на определено лице в качеството му на обвиняем. Втора е обвинителната ф-ция, а веднага след нея е ф-цията по защита. Всички ф-ции се прекратяват с преустановяване на процеса- с влязъл в сила съдебен акт или с нестабилното постановление на прокурора за прекратяване на процеса.
* Уточнение за обвинителната ф-ция: В рамките й се разкрива обвинение, което може да се характеризира по 2 начина. :1) едно нестабилно обвинение , първоначален, работен вариант на обвинение- когато при предварителното разследване лицето се привлече като обвиняем; 2) когато се повдига обвинението пред съда- то е трайно, повдига се с обвинителния акт- обвинението е доказано по безспорен начин. Това обвинение определя предмета на доказване в съдебното производство. Докато работният вариант на обвинение може да се променя в хода на разследването. Според чл.287,НПК, обаче, прокурорът повдига ново обвинение, ако на съдебното следствие се разкрият обстоятелства, които не са били известни на органите на предварителното производство и са основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Този подход отговаря на разпоредбите на чл. 30/ 1, КРБ и на решението на КС, според което с обвинителния акт се повдига обвинението пред съда. Има изключение- при новата процедура ‘незабавно производство’ ,ако извършителят е заловен при извършване на престъплението, тук ще се открият всички функции, трите ф-ции ще възникнат едновременно.

В наказателно-процесуалната теория се обсъждат въпроси във връзка с това дали в НП-с няма място за още ф-ции –1) ф-ция по разследването , 2)ф-ция надзор за законност и 3)ф-ция наказателно преследване.
1)по разследването- не може да се приеме като основна ф-ция,т.к. разследването се разкрива само в някои от стадиите на НП-с. То е дейност по събиране и проверка на доказателства- в досъдебното производство, а в съдебното само пред първа инстанция и евентуално пред втора. Не се приема за ф-ция, т.к.характерна особеност на ф-циите е ,че те се откриват в хода на целия п-с.Приема се, че разследването е иманентна част от обвинителната ф-ция и от ФРР, защото и двете ф-ции могат да се осъществят само , ако има п-с на събиране и проверка на доказателства.
2) надзор за законност- свързваше се с дейността на прокуратурата, като част от него беше и обвинението. Такъв надзор имаше прокуратурата само в някои соц. страни. Но и тогава не се приемаше, че е основна ф-ция, т.к. основните ф-ции имат за своя насоченост предмета на доказване. Надзорът за законност никога не е имал такава насоченост. Той представлява- следене дали дейността на органите, включително на съда, съответства на закона; тази дейност се откриваше само по дела от общ характер, а характерно за наказателно-процесуалните ф-ции е , че се осъществяват и по дела от частен х-р.
3)наказателно преследване- акад. Павлов смята, че то винаги трябва да има конкретна насоченост с/у определено лице. По повод чл.70 и чл.103, КРБ и във връзка с проблема за имунитета възниква необходимостта да се тълкува израза “възбуждане на наказателно преследване”. Решение N10/1992г. не дава ясен отговор на съдържанието му – КС определя възбуждането на нак. преследване като: процесуалните действия на разследващите органи по привличане на отговорност или изключване на тази отговорност по отношение на конкретно лице. А това се препокрива с обвинителната ф-ция. В същото реш. на КС – нак. преследване започва с образуване на предварителното производство, т.е. много преди повдигане на обвинението. И действащият НПК, и новият в чл.341/1, приемат нак. преследване за равно на нак. производство.
Нак.-процесуалните ф-ции се осъществяват по начало от отделни субекти. Това е абсолютно задължително за съдебната фаза, т.к. е състезателна. В досъдебната фаза има обединение на ФРР и ф-цията по обвинение в един субект- прокурора и разследващите органи.
*Уточнение за НП-с като фази и стадии- по новия НПК: чл. 192: Досъдебното производство вкл. разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- 2 стадия! Първият може да започне по два начина.


Въпрос 4 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО ЛИНИЯ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И ПРАВООТНОШЕНИЯ (НПД и НПП)



НПД- Волеви актове на процесуалните участници, които са правно регламентирани. Видове:
1.В зависимост от това кой осъществява НПД: -такива, които пряко засягат развитието на п-са и се осъществяват от субектите на НП-с и -такива, които не влияят пряко в/у развитието на п-са- осъщ. се както от субектите на п-са, така и от гражданите, които не са субекти на п-са. Правно регламентирани са, защото законът урежда условията, при които те се осъществяват и реда за извършването им
2.В зависимост от това дали се извършват в съответствие или в нарушение на законовите изисквания биват: съвършени и порочни. Когато НПД са порочни, разграничаваме: 1) нарушения, които са абсолютно неприемливи и се явяват основание за отмяна на постановения съдебен акт- това са абсолютни нарушения на процесуалните правила, за които законодателят презюмира, че винаги се отразяват неблагоприятно на съответния акт и той винаги подлежи на отмяна. Напр. Отнемане правото на последна дума на подсъдимия .
2)относителни нарушения на процесуалните правила- те не се считат за опорочени до такава степен, че порокът сам да предопределя неправилен акт. Дава се възможност на органът по ръководство и решаване да прецени как това нарушение се е отразило на постановения съдебен акт. В зависимост от тази преценка актът остава в сила или се отменя.
НП-с е дейност на последователно сменящи се НПД и НПП- динамика на п-са. НПД е ЮФ за извършване на НПП. То от своя страна предизвиква извършване на НПД. И така до приключване на НП-с.
Характер на НПП-я. За разлика от гражданските правоотношения , те имат властнически характер. Това е така,т.к. от едната страна на НПП винаги стои държавен орган, не кой да е , а този, които в съответния процесуален стадий осъществява ФРР на въпросите по делото. От другата страна може да бъде всеки процесуален участник- държ. орган, гражданин, субект на п-са или участник, които не е субект на п-са.
В досъдебната фаза правоотношенията възникват м/у прокурор/разследващ орган и всеки друг участник в п-са.
В съдебната фаза – между съда и всеки друг участник в п-са.
НПП-я са властнически, т.к. от държавния орган, които осъществява ФРР, се очаква да се произнесе и по въпросите, които конкретното правоотношение поставя.(напр. При разпит на свидетел съдът преценява дали въпросите са относими по делото). НПП-е никога не възникват м/у страните, нито м/у гражданите.
Какви са отношенията м/у защитник и обвиняем, м/у гражд. ищец и гражд. обвинител и т.н? Те са предпоставка за възникване на процесуалната фигура на защитника и повереника, могат да доведат и до отпадане на този участник; могат да доведат до извършване на НПД-я и НПП-я. Те обаче не стават НПП-я, те са си типични граждански правоотношения- това са отнош.-я м/у равнопоставени субекти, стоящи извън НП-с, макар да възникват заради НП-с. При тях липсва държ. орган, които да осъществява ФРР.


Въпрос 10. СИСТЕМА И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС



НПК в глава II предвижда на преден план основните принципи. Това са основни ръководни положения, върху които се изграждат всички институти в НП-с. Те са фундамента на съответната наказателно- процесуална система. Те в синтезиран вид олицетворяват същността на системата, философията, на която тя се гради. От това какви са основните принципи може да се направи извод за същността на българския НП-с. Той е такъв, какъвто е деклариран чрез основните си принципи, те заявяват неговата същност.
Всички правни с-ми са изградени на основата на отнапред изяснени принципни положения. Подходът е различен- 1) изведени са най-отпред в кодекса в самостоятелна част. 2)извличат се от целия закон. В действащия, а и в новия НПК е възприет първият подход.
Действащият НПК определя гл.II като ‘Основни начала’- Това е термин, въведен от акад. Павлов – такива положения, които дават началото на системата. В новия НПК този термин се заменя с ‘Основни принципи’- така се следва по- типичния термин. Акад. Павлов ги определя като основната нормативна канава, на която е изграден п-са. (вж. Принципите от з-на).
Има и други принципи,които ги нямаше в гл.II. –Принцип на ускореното нак. производство; сега го има в чл.22 - ‘Разглеждане и решаване на делата в разумен срок’-това е нов принцип. – ‘Централно място на съдебното производство и подготвителен х-р на досъдебното’ – това също е нов принцип, които досега се е извличал по тълкувателен път- чл.7.
Извън гл. II не могат да се открият други основни принципи, но в гл.II се откриват и основни процесуални гаранции, свързани с някои от тези принципи.
Основните принципи са и позитивно-правни норми, които: 1)се прилагат директно, 2)служат за запълване на празноти в нак. уредба и 3)се използват при тълкуване на норми на НПК, които са с неясно съдържание.
Основните п-пи се проявяват в п-са по начало като цяло. Всички те намират приложение в съдебната фаза и най-вече в I инстанция. В досъдебното производство някои от тях не намират приложение или намират твърде ограничено приложение. Напр. Досъдебното производство е закрито непублично, затова чл.20 тук не намира приложение. Изключение от това правило са съдебните заседания по налагане на някоя от мерките, които са от досъдебното производство, но се разглеждат публично. Друг п-п е състезателното начало- то има много ограничено място в досъдебното производство. Участието на съдебни заседатели пък е налице само във II фаза.
Основните п-пи са система, която само в своето единство се явява фундамента на НП-с. Нарушенията на някои от п-пите се отразяват на останалите( напр. Нарушението на п-па на независимостта на органите рефлектира в/у п-па на откриване на обективната истина).
В гл.II трудно можем да открием система на подреждане. Основните п-пи се характеризират с това, че някои от тях са и конституционно закрепени, други са само процесуални, а трети са принципни положения, заимствани от Европейската конвенция за защита правата на човека( такъв е принципа за разумния срок).


Въпрос 11 . УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.


Това е първият принцип, който е уреден и в КРБ- чл.123 : В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. В новия НПК уредбата е в чл.8 и сл.. В действащия НПК до 1995г. се откриваха още 3 форми на участие на гражданството в п-са : институт на обществените обвинители, на обществените защитници и на общественото поръчителство за превъзпитаване.
Цел на института на съдебните заседатели(СЗ) : Възможност за гражданите да участват активно в НП-с- като участват и в състава на органа, призван да реши делото. Така те осъществяват контрол в/у това как държ. органи упражняват правомощията си. Освен това се избягва и типизацията на случаите; те допринасят и за житейското осмисляне на казуса.

Участието на гражданството в п-са има дълбоки корени във всички правни системи. В англосаксонската също, но там има особености. Те са следните:
1) Не всяко дело се разглежда с жури- правото на процес с жури е конституционно закрепено за всеки гражданин, но той трябва да го поиска. В останалите случаи делото се разглежда от т. нар. “съд на пейката”- от съдии.
2) СЗ се избират на абсолютно произволен принцип, като това става най-често по номера на картата им за управление на МПС.
3) Страните имат право да установят окончателния състав на журито- не позитивно, а като правят отводи(немотивирани) на някой от журито. В този случай се провежда проучвателна кампания за СЗ. След като всяка от страните направи отводи, останалите от журито остават.
4) Съставът на журито се произнася само по въпросът за виновността. За да се обяви за виновен, решението трябва да е взето при абсолютно мнозинство.
5) Съставът е различен- може да е 9, 11 души и т.н.
6) Има изключителна отговорност от страна на СЗ, както и гордост, че са СЗ. Съществува голямо доверие в журито- член на обществото се признава за виновен от същото това общество. Идеята за жури е била възприета както от американското общество, така и от английските колонизатори.
7) Решението на журито е винаги абсолютно задължително за съда. Има обаче в практиката ,макар и редки, случаи, когато съдът е отхвърлял решението им.

Институтът на СЗ в България:
СЗ участват в състава на колегиален орган- съда- те нямат самостоятелно и независимо участие. Според чл.9, НПК те се назначават по установения ред. ЗСВл. Съдържа подробна уредба на института на СЗ- чл.45-чл.51 вкл. (вж. ЗСВл.!) .За назначаването им е възприет същият подход, който е за магистратите. В ЗСВл. Се сочи кои лица могат да са СЗ, как се назначават, освобождават, какъв е мандатът им и колко време трябва да участват при решаването на дела в рамките на 1 година.
Кого представляват СЗ?- Гражданството, обществеността. Те никога не могат да представляват свои лични права и тесни интереси на определена група от обществеността. Те трябва да встъпят , да изразят общото виждане по определен въпрос.
СЗ се назначават за 5г.; участват в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на 1г. Този срок се удължава, ако разглеждането продължи над 60 дни, т.к. НПК изисква съставът на съда да бъде непроменен до края на делото. СЗ не могат да получават конкретни указания от Общинските съвети, гражданството или от отделни граждани. Те имат еднакви права със съдиите, участват в обсъждането на всички въпроси по делото; имат равен глас с този на съдиите; изказват се и гласуват преди съдиите, за да не се влияят от тях; имат право на особено мнение, което трябва да мотивират; подлежат на същите основания за отвод като съдиите- чл.29.
Съставът на съда включва СЗ само като I инстанция, но и като I инстанция не винаги ги включва. Следвайки препоръка на Съвета на министрите , нашият НПК през 1998г възприе следното- чл.28 : Когато за престъплението се предвижда наказание до 5г. лишаване от свобода или друго по-леко, с-вът на съда е едноличен. В зависимост от степента на обществена опасност и тежестта на съответното престъпление- различен брой : 1 съдия и 2-ма СЗ, когато за престъплението е предвидено 5-15 години лишаване от свобода. А ако наказанието е не по-малко от 15г или друго по-тежко, с-вът е 2-ма съдии и 3-ма СЗ. СЗ са винаги повече на брой от съдиите( в редица случаи могат да решат делото по същество, като съдиите останат на особено мнение.) Освен това СЗ могат да отменят разпорежданията на председателя на състава- чл.266/ 4, НПК.
СЗ участват в п-са по линията на ФРР на държ. органи и имат правомощията на държ. орган.
Според чл.51, ЗСВл. Министърът на правосъдието, съгласувано с ВСС , издава Наредба за ....
Когато не са участвали СЗ, а е трябвало, е налице процесуално нарушение от категорията на абсолютните п-суални наруш.- чл.348/ 3, т.3, НПК. Незаконен ще е състава и ако броят на СЗ е бил различен от посочения в чл. 28, НПК. В з-на са предвидени и други случаи.


Въпрос № 12: Независимост на държавните органи, назначаемост и несменяемост


Това е принцип на НП-с , който е закрепен в КРБ, ЗСВл. и НПК. Според чл.117 от КРБ съдебната власт е независима при осъществяяане на функциите си. – подчинява се само на закона. ЗСВл. в чл. 1, ал.2 също прогласява съдебната власт за независима.
Уредбата в НПК : чл.10 от НПК има по-широко предназначение, т.к. се отнася до органите на нак. Производство, а те включват и тези, които са извън съдебната власт. Става въпрос за дознателите като разследващ орган, които са органи на изпълнителната власт, но от гледна точка на тяхната функция в п-са принципът за независимост се прилага и към тях. Акад. Павлов свързва независимостта функцията по ръководство и решаване. Но принципът за независимостта се отнася до държавните органи , независимо по линия на коя функция участват в процеса. Принципът за независ. Е свързан с редица други основни принципи- п-па на формиране на свободно вътрешно убеждение, п-па на защита., има непосредствено значение за решаване задачите на НП-с.
Понятие за независимост : При осъществяване на правомощията си държ. органи не се ръководят от искания и претенции на който и да процесуален участник, държавни органи, длъжностни лица и граждани, стоящи извън процеса. Но това не означава независимост от всичко- а подчиненост на доказателствата по делото и на закона.
Гаранции: Независимостта на държ. органи в НП-с трябва да бъда скрепена с гаранции, за да не е само прокламирана и за да поражда съответните последици. Гаранциите са на конституционно ниво, в устройственото законодателство, в НПК. Налице са общи гаранции за всички държ органи ( под въпрос са дознателите ) и специфично проявление на независимостта за всеки отделен орган. Независимостта и гаранциите з анея нея не с асъздадени в интерес на държавните органи , а в интерес на правосъдието. Те са заложени и в редица международни и европейски стандарти, много от които са и в действащото ни законодателство. Гаранциите са следните:
1) Разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.- чл.8, КРБ. Това не означава крайност на разделението, за да не се стигне до това, че изначалната идея да породи порочна практика.=> Разделението на властите трябва да бъда продъжено с взаимен контрол между тях. Ако няма взаимни механизми за контрол , може да се стигне до произволни действия и накърняване на правовия ред и интересите на гражданите ( Изпълнителната власт осъществява контрол в съдебната, а съдебната има контролни правомощия върху актовете на изпълнителната вл.)
2) Самостоятелен бюджет на съдебната власт. – чл. 117, ал.3, КРБ. Той е част от държавния бюджет, но в рамките на държавния бюджет е определен отделно, а органът на управление на съд. вл. го разделя между трите звена на съд . власт и вътре в тях.
3) Създаване на самостоятелен орган на управление на съдебната власт – ВСС. Уредбата е в чл. 129 и сл., КРБ и гл. II, ЗСВл. ВСС е единственият орган, който решава кадровите въпроси за органите на съдебната власт- съдии, прокурори и следователи.-те се повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. Председателят на ВКС и на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от длъжност от президента по предложение на ВСС. Те са негови членове по право. Общо членовете на ВСС са 25- останалите са юристи с високи професионални и нравствени качества и минимум 15-годишен юр. стаж. 11 от членовете се избират от НС и 11- от съд. вл. Всс определя състава и осъществява организацията на съдебната власт.
4) Осъществяване на дисциплинарна отговорност от ВСС.- чл. 168 от раздел II на гл.14, ЗСВл. Определят се какви са дициплинарните наказания, основанията за дисциплинарна отговорност, кои може да иска възбуждане на дисциплинарно производство, как се осъществява то. В чл.184, ЗСВл. се предвижда контрол от страна на ВАС по отношение на наложеното дисцишлинарно наказание.- т.е. и в този случай не бива да остава в рамките само на този орган, а подлежи на обжалване.
5) Департизация на органите на съдебната власт. – Това е забраната, съгласно чл. 12 , ЗСВл. за съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии, организации, движения и коалиции, кито имат политическа насоченост. Става дума за департизация, а не за деполитизация. Това не означава, че те не могат да се обединяват в професионални организации- Съюз на съдиите, Съюз на прокурорите, Камара на следователите.
6) Забрана да заемат определени други длъжности за времето, през което са съдии, прокурори, следователи- чл. 132, ал.1, т.1-5, ЗСВл : Не могат : 1. Да бъдат народни представители, министри, зам-министри, кметове и общински съветници; 2. Да упражняват адвокатска професия и дейност; 3. Да вземат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи; 4. Да упражняват търговска дейност или да участват в органи на ТД, кооперации или ЮЛНЦ, които осъщ. търг. деиност.; 5. Да извършват услуги по граждански договор, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на НА, както и за упражняване на авторски права.
7) Забрана да изразяват предварително становище повъзложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. –чл.137, ЗСВл. Целта е да не се ангажира професионалната общност със становището на някой от тази област. Чл. 138 съдържа и забрана да дават правни консултации.
8) Имунитет по Конституция- До промените от 2003г на КРБ магисратите имаха имунитет на народни представители. Сега те имат т.нар. функционален имунитет : Не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове. Изключение- когато са осъществили умишлено състав на престъпление от общ х-р с действията си или актовете си. Те не могат да носят и дисциплинарна отговорност за деиствията и актовете си- единствено може да има инстанционна проверка.
9) Забрана да бъдат задържани- чл. 132, ал.3, КРБ. Тази забрана не се прилага за тежко престъпление и то ако има разрешение на ВСС. Разрешение на ВСС не се изисква в случаите, когато магистратът е заварен при извършване на тежко прест. Обвинение срещу магистрат за извършено умишлено престъпление от общ х-р може да бъде повдигнато също само с разрешение на ВСС – ал.2. И при задържане , и при повдигане на обвинение разрешението на ВСС се дава, след като бъде сезиран от главния прокуртор или наи-малко от 1/5 от членовете на ВСС.
10) Назначаване и несменяемост на магистратите. – чл.129, КРБ. Назначават се от ВСС при наличие на предпоставките от ЗСВл. и стават несменяеми след изтичане на определен период от време. След измененията от 2003г (чл.129, ал.3 ) този срок се удължава от 3 на 5 години. След изтичане на 5-те години те не стават автоматично несменяеми- трябва да има атестация, тя се докладва на ВСС и той взема решение. Несменяемите също могат да бъдат освобождавани при условията на чл.129, ал.3, т.1-4 : пенсионна възраст, оставка, влизане в сила на присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление и невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 год. Основанието по т.5 беше предвидено в ЗИДЗСВл., но е обявено за противоконституционно. Сега е намерило място в КРБ : т.5 – Тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Преценката се прави от ВСС , но има и съдебен контрол от ВАС.
Всички тези гаранции не означават липса на контрол в/у съдебната вл. Никоя власт не трябва да остане безконтролна.

Контролни механизми:

Правомощия на министъра на правосъдието- Чл.26, ал.1, ЗСВл. гласи, че м-рът на правосъдието ръководи заседанията на ВСС, но не участва в гласуването. Но за нарушения на органите на съдебната власт отговорност носи правителството на делата пред съда в Страсбург, затова м-рът би трябвало да има право на глас във ВСС. Гл. III от ЗСВл. дава уредба относно м-ра на правосъдието. Според чл.35 б към м-ра на правосъдието има инспекторат. Правомощията му са изчерпателно посочени- проверява организацията на съдебната дейност, на администрацията й , образуването и движението на делата, анализира и обобщава върнати и отсрочени дела и т.н. Ал. 2 на чл. 35 б забранява на инспектората да проверява дейността на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП. Тя е неприемлива, т.к. с ратификацията на Европейската конвенция за правата на човека Б-я възприе и един от основните й принципи- всеки съд да решава делата в разумен срок. А няма контрол за насрочването и деижението на делата във Върховните съдилища и Главна прокуратура.
Други правомощия на м-ра : Издава наредбата за съдебните заседатели; оправомощен е , заедно с председателя на ВКС и главния прокурор да прави предложения до КС; изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съд.вл. и го внася за разглеждане във ВСС, след одобрението му- в НС; внася ежегодно в НС доклад за престъпността и т.н. (вж. ЗСВл.) Тези правомощия обаче не се от таково естество, че да влияят на вътрешното убеждение на магистратите.


Независимост на съда


Прави се разлика относно приложението на този принцип в сравнение с другите органи. Това е така т.к. съдът решава съществото на делото и той в най-голяма степен трябва да е независим. Съдът е независим 1. От страните по делото и 2. От по-горните съдебни инстанции.
1. От страните по делото: За съда не са задължителни техните становища относно обстоятелствата по делото, доказаността им, а и относно доказателствата, които да бъдат събрани. Той преценява исканията за събиране в зависимост от това дали те имат отношение по делото.
Той е независим и от становищата на страните в пледоароюиите им. Съдът ще се произнесе само след анализ на доказателствата и приложимия закон.
Съдът е независим и от исканията на оргните на досъдебното производство за вземане на определена мярка за процесуална принуда. Отново се ръководи само от доказателствата и закона. Той обаче е обвързан относно процеса на доказване в рамките на повдигнатото от обвинителния акт обвинение. Обвинителният акт определя предмета на доказване. Съдът ще допуска такива доказателства, които изясняват предмета на доказванв, формулиран от обвонителния акт. Но оттам самостоятелно определя дали е доказано повдигнатото обвинение.
Той е необвързан и от позицията на прокурора, ако заяви, че се отказва от обвинението- чл. 293, НПК. В този случай съдът пак трябва да се произнесе по вътрешно убеждение ( За ралика от американската с-ма – по нея, ако прокурорът се откаже, всичко приключва.)
Съдът е независим и при искане на главния прокурор, окръжния, военния прок. за възобновяване на наказателното дело, а също и когато задочно осъдения направи такова искане.
2. От по-горните съдебни инстанции : В чл.355 става дума за задължителните указания, с които касационната инстанция връща делото за преразглеждане. Тези указания са в три насоки, но не определят как да се реши делото по същество.
Според чл.124, КРБ ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното е еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Става въпрос за тълкувателните решения на ВКС- правомощие при противоречива практика да тълкува каква е вярната воля на закона. Така се гарантира и принципът за равенство м/у гражданите.

Независимост на прокурора

Тя се проявява особено заради различната структура на прокурорската институция и функцията, която той осъществява- обвинителната ф-ция. Прокуратурата у нас е единна и централизирана. Само в Италия е децентрализирана, както у нас са съдилищата. Централизирана е т.к. прокурорската институция представлява обвинението от страна на държавата и волята й трябва да е една и съща на всички нива.- чл.127, КРБ- Привлича към отговорност и поддържа обвинението по дела от общ х-р. Прокурорът няма правомощия да реши делото и това дава възможност той да бъде заменян от прокурор от същата прокуратура или от по- горестояща. Според чл,126, ал.2 главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори. Има разбиране, че това правомощие предопределя единна и централизирана прокуратура, но това не е така.
Съгласно чл. 116, ал.3, ЗСВл по-горестоящият по длъжност прокурор може писмено да изменя, отменя постанивленията на по-долустиящия или да дава писмени указания, които са задължителни. Но оттук не следва, че прокурорът не остществява своята дейност според принципа за независимост. Ако получи указания (чл115 и 116 ) , те трябва да са в писмена форма и тогава са задължителни. Смисълът е , че писмените указания се прилагат към материалите по делото и прокурорът може винаги да се разгранияи от становището на този, който е дал указанията.
Прокурорът е независим от съда, той поддържа позиция, която счита, че може да обоснове. Ако се измени фактическата обстановка, прокурорът повдига ново обвинение- чл.287, НПК, т.е. той има автономни правомощия, съдът не може да му попречи.
В досъдебното производство се упражнява съдебен контрол по отношение на действията на органите , които засягат права на човека- напр. мярка за неотклонение. Целта е хезависим орган (съда ) да каже дали има смисъл това посегателство или е произвол. Така се постига баланс м/у процесуалните правомощия на прокурора и грижа за правата на засегнатите. Убеждението си прокурорът излага в мотивите.

Независимост на разследващите органи


Според чл. 52 , НПК това са следователи и дознатели. Следователите са магистрати, те са част от съдебната власт, а дознателите са към изпълнителната вл. Поставя се въпросът за възможното влияние от страна на административния ръководител в/у разследването. По новия з-н подхода на законодателя към следователи и дознатели е унифициран, но по стария не е било така. Разследващите органи са значително по- ограничени при осъществяване на правомощията си, т.к. те са призвани да разследват за прокурора ; те са органи, които преустановяват дейността си в досъдебното производство с приключване на разследването. От органите на досъдебното производство единствено прокурорът продължава и в съдебната фаза- за да докаже обосноваността на обвинението. Затова тои се определя като dominus littis в досъдебното производство с негови подчинени. Законът предвижда множество правимощия по ръководство и контрол в/у разследващите органи, а гл. прокурор може да удължи срока на разследването до изтичане на давността. Разследващите органи са длъжни да изпълняват указанията на прокурора, да го информират за хода на разследването, да се консултират с него и т.н. Функцията на прокурора е свързващото звено със съдебната фаза.
Разследващите органи имат право на оперативна самостоятелност- какви действия, в каква последователност ще ги извършат. Никакви указания не са задължителни за тях, когато те се произнасят окончателно със заключение за разследването. Тогава действат само въз основа на вътрешното си убеждение, изградило се от доказателствата и закона.


Въпрос № 13 : Официалното начало (ОН)


ОН не е уреден в КРБ. Този принцип намира място в гл.II на НПК –“ Основни принципи”- чл.13. Но това, което е особено е , че е уреден заедно с принципа ‘разкриване на обективната истина’. Това не е грешка, а подход на законодателя, т.к. ОН се свързва само с работата на държавните органи, които, когато упражняват правомощията си ex officio, осигуряват разкриването на обективната истина. Разкриването на обект.истина е преди всичко задължение на държ.органи в п-са. ОН е неразривно свързано с п-па на обективната истина.
ОН е принцип, съгласно който държ.органи са длъжни да упражняват всички възложени им от закона правомощия, когато възникнат предпоставките, посочени в НПК за това : образуване на п-са, осъществяване процеса на доказване, решаване на въпросите по делото, привеждане в изпълнение на влязъл в сила акт- ex officio от органите, които имат правомощия.

Този п-п се появява по-късно в развитието на правото, когато изкристализира идеята, че че осъществяването на нак.преследване трябва да е държ.правомощие. В Римското право не се открива ОН.
Наказателното преследване се осъществява по две линии :
1) По линия на частното обвинение- пострадалият или наследниците му предявяват свое искане за нак.преследване.
2) Популярно обвинение- всеки гражданин може да повдигне обвинение- това обвинение има смисъл само там, където всеки гражданин се чувства отговорен и съпричастен за правовия ред.
ОН възниква с държавността- държавата е отговорна за защитата на гражданите с/у посегателства. ОН е основната разлика м/у ГП-с и НП-с . В ГП-с водещо е диспозитивното начало. Напълно е изключено служебното начало. В НП-с ОН е сериозно застъпено, а диспозитивното има приложение за гражданите, които осъществяват лични права и законни интереси.

1.Пострадалият в действащият п-с може да участва по дела от общ х-р, но волята му е без значение за започванете и движението на п-са.
2.По дела от частен х-р инициативата за започване на п-са е на поцтрадалия, поради по- ниската степен на обществена опасност на определена категория престъпления. Но , след като той заяви волята си , ОН се разкрива в това , че решението да се образува п-с е на съда- т.е. съдът ръководи и такива дела. Волята на пострадалия има значение и във връзка с привеждане в изпълнение на присъдата при дела от частен х-р- чл.414, НПК. В този случай той може да поиска да не се привежда в изпълнение, ако още не е започнало то. Това също е изключение от ОН.
3.Има и трети вид производство : частно- публично. То се въведе със ЗИДНПК от 2003г. То е за престъпления с по- висока степен на обществена опсност от тези от частен х-р, но не толкова, колкото делата от общ х-р. Служебното начало е застъпено в по- голяма степен, но донякъде зависи от волята на пострадалия. Биват два вида:
- Частно- публични производства, при които ,за да се започне НП-с, към класическите предпоставки – законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление – трябва да е налице и тъжба .- чл.207/ 2, чл.24/1,т.7, НПК. След като веднъж е изявил воля за започване на производството, пострадалият не може да влияе в/у хода на п-са.
- Производства по дела, които започват само при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Пострадалият обаче може да заяви, че не желае този п-с, но не по-късно от началото на съдебното следствие. Волята му тук е отрицателна, а в първия случай е положителна ( чл24/1,т.9 - транспортни престъпления- преценява се и волята на пострадалия, но и не може да се чака неговата воля, за да се извърши оглед напр.)
-

Проявление на служебното начало в дейността на държвните органи в НП-с :

От момента, в който възникнат предпоставките за това, органите трябва да реализират правомощията си- да действат активно. Нашият закон прави разлика м/у ОН в отделните органи:
1) Силно е застъпено ОН при дейността на прокрора и разследващите органи- те са по- активни. При съда въпросът не стои така- тоиюй трябва да се произнесе по повдигнатото обвинение въз основа на доказателства, които се събират главно по инициатива на обвинението- той има по- пасивна роля.
2) Органите на досъдебното производство събират доказателства служебно или по искане на заинтересуваните лица- чл.107/1, НПК. Съдът събира доказателства по направените от страните искания и ако прецени, че още са необходими, по свой почин- ал.2. ОН в работата на съда се проявява, едва когато страните са изчерпали исканията си и остават празноти в доказателствения материал, съдът ще се включи.
ВКС е ограничен при проверката на делото в рамките на основанията и страните, които са обжалвали. Но той може да упражни правомощията си и по отношение на необжалвалите лица, ако ще е в техен интерес.


Равенство на гражданите пред нак.производство
13 въпрос


1. отнася се до всички граждани,встъпили в едно или друго процес.качество- субекти или участници и не субекти в п-са;
2. отношение на гражданите,които имат едно и също процес.качество( не може да се равнопоставя О или свидетел,а 2 вещи лица и др.). може лица ,встъпили в 1 процес.качество,да са поставени в различен режим- когато има 1/няколко лица,които са О – на единия мярката за неотклонение ще е задържане под стража,на друг може да е гаранция. Тук не се накърнява п-па: поставянето им в различен режим се определя не по целесъобразност,а от ясно дефинирани законови критерии. Прилагането на тези критерии,зависи от конкретните доказателства по делото. Освен това,винаги е възможно,да се промени процес.режим на тези О.
Гаранции за осъществяване на п-па:
1. наличие на едни и същи съдилища за всички граждани,които са изрично създадени с конституционни и законови норми.
2. забрана да се създават извънредни съдилища( чл.119/3,КРБ и чл.6/2,НПК);
3. задължение на съда,прокурора и разследващите органи да прилагат закона еднакво спрямо всички( чл.11/2,НПК);
4. наличие на едни и същи материални и процес.закони,които се прилагат;
5. правомощие на ВКС,свързано с тълкувателната практика,която цели еднакво тълкуване на закона( чл.124,КРБ);
6. нак.произв.се води на български език( чл.21/1,НПК), а за тези,които не владеят бълг.език- право на преводач.

Публичност( П) 18 въпрос


І.Този п-п е закрепен в КРБ- чл.121/3-разглеждането на делата от всеки съд е публично,както и в чл.20,НПК. В теорията съществуват различни становища за и против този основен п-п. Възражения :
1. опасения,че публичното разглеждане на делата,ще пречи за разкриване на ОИ- според Трендафилова това опасение не е основателно.
2. опасението,че не винаги 1 П заседание има възпитателно въздействие,т.к. често публиката добива информация,за успешно използвани престъпни техники- не е основателно;
Публичното разглеждане и решаване на делата се явява :
• важна гаранция за контрол както в/у съда,така и в/у държавното обвинение;
• дава информация на обществото как функционира НП-с;
• дава правни знания на присъстващите в съд.зала.
ІІ. Съдържание :
1. отнася се само до съд.фаза на п-са;
2. отнася се и до ДП,при което участва съда и се решават важни въпроси,свързани с посегателства в/у основните права на гражданите.
Не е П произнасянето на съда по искане за претърсване и изземване-това е оперативно произнасяне на съда, не е П и ,когато се иска вземане на мерки за обезпечаване на граждански иск-глоба/конфискация,както и искането за използване на СРС. Този п-п се отнася да разглеждане на всички дела в съд.фаза,до всички съдилища и до всички съдебни инстанции. Не е единствено П дейността на съдията-докладчик в съд.фаза. П не е абсолютен п-п, изключения,които са посочени от закона :
1. свързани с предмета-чл.263/1,НПК- разглеждане на делото при закрити врата :
• за запазване на държавни тайни;
• за запазване на нравствеността. Тук законът е императивен.
2. чл.263/2 ,НПК - по преценка на съда
3. свързани с личността – свидетел с тайна самоличност
Според чл.264,НПК на тези заседания могат да присъстват определени лица,но само ,ако председателят на съда ,им разреши. Виж в ал.2 случаите,когато тази хипотеза не може да се приложи.
Разглеждането на делата при закрити врата се отнася само до събиране,проверка на доказ.,но винаги присъдата се обявява публично( за да породи правни последици)-чл.263/3,НПК.
4. друго изключение се съдържа в чл.265,НПК- определени лица,които не могат да присъстват:
• не навършили пълнолетие лица- опасността е в това,че не могат да направят трезва преценка;
• въоръжени лица- за да се осигури нормалният ход на п-са.
В чл.267,НПК се предвижда,в кои случаи определени лица,могат да се отстранят от съд.зала : общият критерии е нарушаване на реда в съдебна зала. Ал.1 – нарушаване от страна на субектите на п-са,встъпили в защита на свои лични права и законни интереси. Тогава :
• 1во председателят ги предупреждава;
• Може да ги отстрани от съд.зала,когато продължават да нарушават
Ал.2 е ,за да се гарантира ПЗ на тези субекти- съобщават им се действията,чрез прочитане на съд.протокол,а това е задължително,защото само написаното в протокола,се е случило.
Ал.3- нарушаване на реда от страна на процес.участници,които представляват чужди интереси. Използва се друг подход:
• Отново председателят предупреждава,но ако продължава да нарушава;
• Те не се отстраняват ,а делото може само да се отложи.
Ал.4 – до всички други лица,които нарушават реда-както другите участници,които не са страни,така и присъстващите в съдебна зала-публиката. Председателят еднолично може да ги отстрани. Разпорежданията на председателя могат да се отменят от състава на съда-чл.266,НПК.
Особени правила по дела,свързани с непълнолетни лица – съд.заседания са закрити,обратно на п-па на публичността.

Непосредственост ( Н) и устност ( У)
19 въпрос

Не са конституционно закрепени,откриват се в гл.2,чл.17,18,НПК.
І. Устност –1. означава,че действията,които се осъществяват в нак.произв.,се извършват устно,освен в случаите,предвидени в НПК. Проявява се и в 2те фази и за разлика от п-па за публичност,У гласи- устно извършване на нак.произв.. Отнася се до обясненията на О(чл.115,НПК) и показанията на свидетеля-(чл.117,НПК)- за да са валидни(да могат да се използват),трябва да са дадени в устна форма. Следователно писмените обяснения на обвиняемия ,дори и нот.заверени, няма да са годни док.средства.
2. този п-п се отнася до всички искания,бележки и възражения-но тук няма императивно изискване на закона. Може да се направи писмено искане-пострадалият де встъпи като граждански ищец. Участието в съд.прения поначало е устно,но няма проблем да се направи писмено,но трябва да се прочете.
3. Този п-п се отнася и до обявяване на присъдата,чрез нейното прочитане.
ІІ. П-п на Н- чл.18,НПК- свързва се с п-па за взимане на решения по вътр.убеждение и разкриване на ОИ. Съгласно чл.18- всички органи по ръководство и решаване,основават решенията си в/у док.материал. Н също се отнася и до 2те фази. Този п-п е от изключително значение за правилното формиране на вътр.убеждение. В ДП има по-пълно проявление на този п-п,отколкото в съд.фаза. това се отнася до континенталния тип системи( Б-я). Англо-саксонската правна с-ма не допуска док.,които не са събрани непосредствено пред съда.
Изключения от п-па за Н в съдебна фаза :
1. да се прочетат обяснения на О и показания на свидетел,дадени в ДП-чл.279,281,НПК- могат да се прочетат и от ДП. Континенталната с-ма допуска повече отклонения от п-па за Н,отколкото англо-саксонската(при доказателств.средства);
2. „задочно произв.”-чл.269/3,НПК- когато делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
3. възможността за разпит на О чрез видео-конферентна връзка- за ДП;
4. съдът може да не проведе съд.следствие,ако страните се съгласят;
5. институт на „споразумението”- гл.29,НПК-когато съдът обявява споразумение,без той самия да събира доказателства;
6. институт по гл.28,чл.78а,НК-съдът може директно да ползва доказателства,събрани в ДП.
Изискванията,които НПК поставя в съдебното произв.по отношение на състава на съда и провеждането на съд.заседания- с оглед осигуряване на Н и правилното формиране на вътр.убеждение. чл. 258,НПК поставя императивно изискване,делото да се разглежда и реши от един и същи състав. Това означава,че от началото на съд.следствие,до постановяване на присъдата,съставът трябва да остане един и същ. Етапът по даване ход на делото предхожда съдебното следствие ,а изискването за съд.състав важи от момента на началото на съд.следствие и всичко,което следва в процеса. Съд.следствие трябва непосредствено да събира и възприема док.материал.
Институтът на т.н ”запасни съдии и съд.заседатели”-чл.260,НПК-могат във всеки един момент да встъпят в делото. Тези съдии и съд.заседатели трябва да присъстват от началото на делото,лично и непосредствено да възприемат док.материал,без да стават членове на състава на съда. Права :
- да задават въпроси;
- да инициират събирането на доказателства,не посочени от страните.

Те не са членове на състава на съда,т.к в противен случаи,съставът би бил незаконен(броя).
Непрекъснатост на съд.заседания- друго изискване с оглед на провеждане на п-па на Н. Н се проявява в ДП,защото то се развива по т.н „горещи следи” и самите органи трябва да събират доказателства,които се събират за първи път. НПК- не допуска доказателства ,събрани преди процеса или от друго разследване!!!!!!!!!!!!!!
Прокурор – разчита на дейността на разследващите органи и ефективно встъпва във произв.,когато получи следственото дело. Когато прокурорът сам провежда разследването – чл.46/2,т.2,НПК или ако не се е възползвал от тази възможност,когато получи следственото дело,може да допълни док.материал,като сам събере доказателства.
Тези 2 п-па поначало се предполагат,като е възможно да съществува Н без У(пр: събиране на доказателства от съд.състав).

Разкриване на ОИ и оценка на док.материал
16 и 17 въпрос


П-път на ОИ е уреден в КРБ,гл. VI,чл.121/2, а в НПК – чл.13. съществува различен подход при уредбата в КРБ и в НПК. В КРБ се говори за установяване на истината в произв.по делата,а в НПК- свързва се с компетентността на съответните органи,които трябва ад вземат всички мерки за разкриване на ОИ. Също така в КРБ се говори само за истина(разкрива се формалната истина),а не за ОИ. „Обективна” – това,което в действителност се е случило. Законодателят запазва и в новия НПК ОИ – акцент в/у задачата на държавата да отрази това,което в действителност се е случило. Освен това в КРБ се говори за „постановяване” на истината,а в НПК- „разкрива се”.
ІІ. Същност – ОИ се счита за разкрита,когато констатациите по присъдата се явят пълно и точно отражение на фактите и обстоятелствата по предмета на доказване на конкретното дело. Дали истината е разкрита ,се решава след като съд.акт ,се подлага на проверка в следващи инстанции-инстанционен контрол. След като се изчерпят възможностите за такъв контрол,този съдебен акт разкрива истината. Но ,ако се окаже,че съд.акт не разкрива истината,произв.по делото може да се възобнови.
III. разлика м/у ОИ и формалната истина :
1. при формалната истина доказателствата са с преустановена док.сила,докато при ОИ-няма доказателства с предварително преустановена док.стойност. Осъдителната присъда може да се постанови,само когато няма съмнение за виновността и тя не се разколебава от други док..
2. при формалната истина самопризнанието се поставя над всички останали док,докато системата на ОИ равнопоставя самопризнанието с всички останали доказателства.

ІV. Разлика м/у истината и ОИ – в НП-с подлежат на доказ.само обстоятелствата,включени в предмета на доказване. Според чл.13/2,НПК ОИ се разкрива само по реда и със средствата,предвидени в този кодекс,докато в другите области на познанието- с всички средства,допустими от закона.
V. разлика м/у истината и вероятността – истината е процес на постепенно разкриване,но се счита,че е установена с крайния акт. Вероятността съществува в началното развитие на процеса( в ДП),тя е степен на възможност,определени факти и обстоятелства,да се случат по определен начин.
Коя истина трябва да се разкрие в НП-с? – относителната или абсолютната? – от философска гл.т. само относителната истина може да се разкрие. В НП-с законодат.залага на задължението на държавните органи,да осигурят разкриването на истината- абсолютно точно да се разкрият обстоятелствата. Предметът на док.по нак.дела,който се ограничава само до определени обстоятелства,изчерпателно посочени в чл.102,НПК ,се свързва с разкриване абсолютно точно на предмета на док..
2.присъдата ,постановена в НП-с,поражда своите последици преди всичко в/у живота на осъдения и затова всички обстоятелства трябва да са точно разкрити,а не приблизително.
3. законът предопределя и поведението на държавните органи в п-са-абсолютно точно да събират доказателства.

От п-път на ОИ пряко произтичат изискванията за обективност,всестранност и пълнота на изследването- чл.14/1,НПК
Тези изисквания са включени в формулировката на п-па на оценката на док.материал по вътрешно убеждение и по същество се свеждат до гаранции,произтичащи от ОИ,че вътрешното убеждение на съда и разследващите органи ще отрази правилно обективната действителност,интересуваща п-са.
1.обективност – необходимо е да се съберат и проверят всички материали за и против дадена версия,т.е когато са събрани всички доказателства,подкрепящи обвинението.
2. всестранност – трябва да се изяснят и да се изследват всички възможни версии,произтичащи от материалите по делото,и преди всичко версиите,свързани с характера на деянието и неговия автор.
3.пълнота – трябва да бъдат изследвани всички обстоятелства,включени в предмета на доказване и трябва да се съберат всички доказателства,имащи отношение към тези обстоятелства.
VI. гаранции за разкриване на ОИ :
1. задължение на държавните органи,които съгласно чл.13/1,НПК – мерки. Компетентност на съда е да допуска доказ.,допустими по делото,както и тази по чл.107/2,НПК,когато страните са изчерпали своите възможности. Органите на ДП имат задължение за активно поведение. Прокурорът също трябва да проявява активност,той може и сам да осъществи разследването-нови права по НПК.
2. непосредственост,устност,ПЗ,състезателността;
3. институт на съд.контрол в/у ДП;
4. предвиденият процес.ред и форма на извършване на процес.действия- 2 предназначения:
• гарантиране осигуряването на истинността на получения резултат( при обиск-участие на поемни лица);
• защита правото на засегнатите от съответните процес.действия,от произволни,недопустими действия;

5. инстанционният контрол в/у 1во-инстанционната присъда;
6. институт на възобновяване на нак.дела.
актовете на правораздавателните органи винаги трябва ад са мотивирани- чл.121/4,КРБ. ОИ е особено значим процес.п-п,който е вписан в задачите на НП-с в чл.1/1,НПК. Тя се използва като критерии при осъществяване на множество процес.институти- чл. 25,26,69,107,111,138,НПК.


Въпрос 17 : Оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение


Уредба: Този принцип има уредба в НПК. В КРБ не откриваме текст, който пряко го регламентира. Може да се извлече от разпоредбата на чл.121, ал.4, задължаваща към всеки акт на правораздаването да има мотиви. В чл.14 от НПК се съдържа регламента на вземане на решение по вътрешно убеждение като основен процесуален принцип.
Този принцип има най- пряка връзка с принципа на разкриване на обективната истина и оттук – за решаване задачите на НП-с. Този прицип идва да замени системата на формалните доказателства, при която няма възможност да се прецени достоверността и пълнотата на доказателствата, да се прецени доказателствения материал в съвкупността му и да се взема решение въз основа на тази свободна преценка за достоверност и достатъчност на доказателствата. При тази система доказателствата с предварително преценена доказателствена стойност. При системата на формалните доказателства самопризнанието е поставено над останалите доказателства- „Самопризнание- царицата на на доказателствата”. Постепенно с развитието на правосъзнанието и човешките ценности към наказване на действително виновните тази система се заменя с принципа на свободното вътрешно убеждение ( не се отнася само за съдиите) . За да се разграничи от формалната истина започва да се говори за материална (обективна) истина. Тази свобода в преценката на доказателствения материал на възможност да се действа по вътрешно убеждение, а убеждение, което трябва да се обосновава на доказателствата по делото и на закона. Чл.14, ал. 2 е текст, който преминава и новия НПК. Доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила => Законодателят не приема принципа на формалната истина.
До кого се отнася принципът на вътрешното убеждение? Пътвоначално този принцип се е наричал принципът на свободното съдийско убеждение- съдът решава съществото на делото. Прочитът на чл.14, ал1 сочи, че според бълг. законодател не само той, но и прокурорът и разследващите органи подчиняват дейността си на принципа на вътрешно убеждение. Държавните органи са подчинени и на този процесуален принцип : 1. Трябва да действат по вътрешно убеждение, 2. а за да действат така, трябва да са действали обективно , всестранно и пълно – това е връзката с обективната истина.
Но принципът на вътрешно убеждение ( ВУ) намира приложение и при други участници в НП-с : 1. вещо лице, което има за задача при изготвяне на експертното заключение да изрази вътрешното си убеждение относно изводите изводите по задачите, поставени на експертизата. Ако две вещи лица имат различни заключения, всеки от тях сам го обосновава своето, а не се прави едно общо. 2. защитник- също действа по ВУ, основано на доказателствата и закона. При противоречие между ВУ за защитника и определени искания на подзащитния- той продължава да действа според ВУ си и по линия на защитната функция, но няма да бъде заставен да действа срещу ВУ си. Ако подзащитният не е съгласен, може да го отстрани. Най- важно е приложението на този принцип обаче при съда.
Изграждане на вътрешното убеждение : ВУ се изгражда в резултат на събиране и проверка на доказателствата- постепенен, противоречив и сложен процес. ВУ се изгражда от органите, които ги събират. При прикурора- той изгражда ВУ въз основа на доказателствата, събрани от разследващите органи. Законът допуска, ако желае прокурорът, да повтори някои следствени действия или да извърши други. Той трябва да изгради В си У при използване на правомощията, които законът му е възложил.
Според акад. Павлов : ВУ има обективна и субективна страна . От субективна страна- то е процес на изграждане на виждане в съзнанието на субекта.- субективна увереност в правилността или неправилността на определено положение и готовност да се действа съобразно тази увереност. Не е достатъчно да се изгради увереност, а и това да се обективира в действията на прокурора ( напр. внасяне на обвинението в съда). От обективна страна- ВУ трябва да се основава на доказателствата по делото и закона.
Законът поставя изискване за обективност , всестранност и пълнота към съда и разследващите органи , които са необходимо условие за правилно изграждане на ВУ и разкриване на обективната истина (ОИ).
Разлика между вътрешното убеждение и обективната истина :
ОИ е разкрита, когато констатациите в присъдата са тъждествени на станалото в действителност, което е предмет на делото. ВУ е субективна увереност, че такова тъждество е постигнато. ВУ може да бъде проверявано само по реда на инстанционното производство. Затова КРБ- чл.121,ал.4- изисква всеки акт на правораздаването да бъде мотивиран.
Практиката на ВС изгражда три хипотези, при които ВУ (от обективна страна) се приема за неправилно:
1) Случаите, при които ВУ е изградено въз основа на данни, които не са събрани по реда на НПК, т.е. не са доказателства по смисъла на чл.104 от новия НПК. Законодателят правилно изисква ВУ да се основава на доказателствата по делото и когато това не е станоло по реда в закона, актът ще се отмени, т.к. това ВУ е порочно. Така се постига 1) гарантиране истинността на резултатите и 2) правата на засегнатите. Законодателят счита, че ще бъде доказателство този факт, който е преминал през реда за събирането му в закона, който ще гарантира неговата истинност + правата на обвиняемия.
2) Игнорирането на определени доказателства – Обикновено по наказателните дела има противоречиви позиции. Може много рядко всички доказателства да са само в една посока => някои от доказателствата няма да бъдат взети предвид и това е нормално. Но игнориране е налице, когато в мотивите на присъдата доказателството не е обсъдено и не са посочени причините, поради които не се приема.
3) Изопачаване същността на доказателствата по делото- когато им се придава съдържание, каквото те не носят.
Затова всеки акт на правораздаването трябва да е мотивиран, т.к. така може да се прецани дали ВУ е правилно формирана
Стругович – руски процесионалист- казва : „Въпреки разследването не е преодоляно съмнението във виновността”. Осъдителната присъда обаче никога не може да почива на съмнения. А оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които са съмнение в невинността.


Въпрос 21: Централно място на съдебното производство


Новият НПК въведе два нови принципа в НП-с : Централно място на съдебното производство и Разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Уредба : Уредбата на първия е в чл.7, НПК : ал.1 подчертава централното място на съдабното производство , а ал.2 дефинира същността на досъдебното производство- подготвителен характер. В тази част на НПК се дават фундаментите , върху които е изграден целия процес. Същинският процес е съдебното производство- това е становище на законодателя, което трябва да е изразено тук. Спорно е дали „централно място” е най- правилният израз. По делата от частан характер няма преди това друга фаза. Може би би било по-правилно да се нарича „главно” – така се нарича в немския процесуален закон. Когато е приет действащият НПК (1974г) ,се поддържа това, че съдебната фаза е централна, но редица решения поставят това под въпрос: Даваше се възможност за многократно връщане на делото в досъдебното производство, за да може обвиняемият да се защити още от първа фаза. Законодателят с промените на НПК реши друго – Делото няма да се прекратява в съдебното производство , а само ще се отложи, за да може подсъдимият да подготви защитата си. Това връщане водело до изключително забавяне на делата. Действащият НПК, в по-стари редакции , допускал много отклонения от „централното място”- доказателственият материал от досъдебното производство да се използва в съдебното, като се приравни на доказателствата, събрани в съдебната фаза : допускаше се прочитане в съдебното производство на обяснения и показания, дадени в досъдебното, като с прочитането се приравняват на събрани в съдебната фаза ( напр. при констатция на противоречие в казаното пред съда и преди това ). Те могат да се ползват в съдебната фаза, но при надлежни гаранции за истинността и правата на засегнатите. Съдът трябва да прецени дали са налице предпоставките за това посегателство върху правата им- напр. претърсване, оглед. Гласните доказарелствени средства- за да бъдат зачетени усилията на органите, те могат да се ползват, но ако са събрани при услови, сходни на условията в съдебната фаза : пред съд и в присъствието на обвиняемия.
Досъдебното производство правилно в чл.7, ал.2 е определено като производство с подготвителен характер. В него не трябва да се решава съществото на делото, а да се подготви изграждането на ВУ на прокурора, който да реши кои от правомощията си да упражни.

Съмнение в някои от инстититите на НП-с:

1)Споразумението- При споразумение за определена категория престъпления прокурорът със защитника и съгласието на обвиняемия за постигнатото споразумение, което дава отговор на всички въпроси на присъдата. Това се внася в съда. В този случай производството не се развива в съдебната си фаза. Съдът , независим орган от извършеното разследване, решава дали да се приеме това споразумение и да го одобри, ако не противоречи на закона и морала. Актът на съда- определение-има последиците на влязла в сила присъда. Така се съкращава и разтоварва производството. Няма споразумение за оправдаване обаче.
2)Съкратено съдебно следствие пред I инстанция- това е нова процедура, уредена в гл.27, НПК. Идеята е взаимствана от английския процес. При самопризнание, което е непротиворечиво с доказателствата по делото , делото приключва със значително по- благоприятни последици за подсъдимия. Така е , когато подсъдимият приема всички доказателства или част от доказателствения материал в обвинението. Ако приема всички- чл.55 – присъда. В другия случай- ще се съберат само доказателствата, за които няма съгласие. Тук делото се решава въз основа на писмени доказателства от досъдебното производство. Новият НПК не възприема нещо от бъезото производство : дознателят не е длъжен да привлече лицето като обвиняем, а директно дава материалите на прокурора и той за първи път повдига обвинеието. Би трябвало прокурорът да може да прецени има ли нужда да повдига обвинение още в досъдебното производство.
3)Новият НПК, провеждайки идеята за „централно място на съдебната фаза”, запази разбирането, което е от 2003г. в НПК – делото да не се връща от съдебната в досъдебната фаза за всяко съществено процесуално нарушение. Когато нарушението прави определени доказателства негодни- т.е. не са събрани по надлежния ред. Неправилно е делото да се връща, т.к. така съдът подпомага страната на прокурора. Това, което трябва да направи , е да изключи доказателствата като негодни. А и много от тези прицесуални действия вече не могат да се извършат ( оглед напр.). Освен това така много се забавя производството. Сега уредбата е следната- връщане, когато нарушенията са свързани с правото на защита на обвиняемия.
Да се ползват доказателства, събрани при условия, сходни с тези в съдебното производство.

Въпрос 22: Разглеждане и решаване на делото в разумен срok


Уредба: Този принцип също е нов и е въведен с новия НПК. Регламентът му е в чл.22, НПК. Този принцип е директно взаимстван от Европейската конвеция за защита правата на човека и основните свободи- чл.6, ал.1. В практиката на Европейския съд най-много осъдителни решения има по чл.6.Той се отнася до всички производства ; урежда правото на сраведлив процес , независим и безпристрастен съд. Ал. 2 и ал. 3 на чл.6 са само за наказателния процес , а ал. 1 – за всички производства.
Разумният срок : Разумният срок е поставен като едно от изискванията за справедлив процес в чл.6, ал.1.
1) Кой срок от кога започва да тече и кога приключва? –
Началото на срока : Практикта на Европейския съд възприема два подхода : чл.219, НПК. Първият подход : Счита се ,че е налице обвинение, когато лицето е официално уведомено, че е извършено престъпление – постановление на прокурора – чл.219, ал.1.
Вторият подход : Европейският съд смята, че има и друг подход, при който е повдигнато обвинението – приложението на мерки, които съдържат в себе си насоченост към лицето като обвиняем, третират го така- чл.219, ал.2 ( напр. при обиск протоколът да конституира лицето като обвиняем)
Докога тече срока : Крайният момент е , когато според националния законодател актът , който се произнася по обвинението , става окончателен – влизане в сила на присъда / постанновяване на постановление. В някои правни системи този срок приключва в първа инстанция- претовареност на производството + там, където има жури- неприемливо е тяхното решение да се отменя от професионалисти. В България има различен подход в зависимост от престъплението.
2) Как да се тълкува разумният срок? -
По начало всеки е склонен да преценява нарушаването на разумния срок от позицията на прекомерна продължителност. Но на практика може да има нарушаване на разумния срок и при прекалено прибързано производство. Разумният срок трябва да се преценява конкретно по всяко дело. Европейският съд по правата на човека няма стандартизиран подход, т.к. всяко дело е уникално. Има изградени критерии обаче : 1) преценява се характера на делото и 2) поведението на страните.
1)Характера на делото : преценява се конкретно сложността на фактическата обстановка и дали то поставя сложни правни проблеми.
2)Поведението на страните : държавният обвинител и обвиняемият ( най- често жалбоподател). Ако органите не са проявили усърдие по време на производството, страда не само обвиняемият, но и принципът за разкриване на обективната истина. Укорително е и поведението на обвиняемия , когато той с действията си е забавил делото - бави го нарочно, иска експертизи за едно с също нещо и т.н. Как ще реши съдът конкретна жалба, когато е имало неусърдие на дуржавен орган , а и укорително поведение на обвиняемия - ще се преценят и двете.
В европейската практика често държавите възразяват , че се намират в преход. Това няма значение за съда- държавите са длъжни така да организират законодателството и практиката си , че да не нарушават принципите на Конвенцията. България поне в законодателството възприема правилните решения.
В НПК разумният срок се заложи в чл.22 : три хипотези:
1) Отнася се до съда - ал.1
2) Отнася се до прокурора и разследващите органи -ал.2
3) Отнася се до приоритетното разглеждане на делата, по които обвиняемият е задържан под стража- ал.3
Прави впечатление, че законодателят разграничава изискванията към съда и органите на досъдебното производство в ал.1 и ал.2.

1. За органите на досъдебното производство : Да организират производството така, че да спазят сроковете в НПК- това е дейност, койато започва на тъмно и постепенно се формира единна позиция . Но осигуряване на разкриваемостта има при бързо и своевременно разследване. Затова - разумен срок в досъдебното производство- чл.234, НПК : ал.1- обичайно това е 2 месеца ;
ал.2 - прокурорът може да определи по- кратък. Има възможност и срокът да бъде удължен с 4 месецс. Но новият НПК поставя ново изискване за това :
1) кумулативно фактическа и правна сложност ; 2) искане 15 дни преди изтичане на 2-месечния срок ; 3) искането до прокурора да не е голословно, а да съдържа причините, какви действия са извършени и какво трябва да се извърши, което обуславя необходимостта за удължаване.
ал.3 , изр. 2 - безсрочно удължаване в изключителни случаи само от главния прокурор.
Законът предвижда и две други решения :
- Преклузивен срок- 2 години при тежко престъпление и 1г. в останалите случаи, от момента на привличане на лицето като обвиняем.
- Ако разследващият орган не поиска удължаване на срока и продължи разследването, извършените след изтичане на срока действия няма да могат да се ползват в съда.
По отношение на досъдебната фаза има редица други решения, целящи ускоряване на процеса:
 правомощия на прокурора по отношение на разследващите органи - интензивно взаимодействие между тях;
 забрана да възразяват срещу разпорежданията на прокурора;
 задължение да го информорат за хода на разследването;
 задължение да му докладват преди да привлекат към обвинение;
 невъзможност прокурорът да връща делото за доразследване;
 ако констатира нарушения трябва или сам да ги отстрани, или да укаже това на разследващите органи;

2. За съда : чл.252, ал.1 и чл.271, ал.10
В новия НПК се ограничиха още повече възможностите да се връщат делата : от прокурора на разследващите органи, от съда- само,когато е нарушено правото на защита и от ВКС- само когато не може да реши въпроса.
- Бързи производства- решения в посока на ускоряване.
- От 2003г. - Разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия - отговаря на чл.31, ал.1, КРБ. Възможност за обвиняемия 2 години, за тежки прстъпления, и 1 година, за останалите, след повдигане на обвинението да поиска делото да се разгледа от съда.
- Във връзка с разумния срок и чл. 5 от Конвенцията ( право на лична свобода и неприкосновеност) задържането под стража и проверката на основанието за това - в най- кратък срок. => то също е подчинено на разумния срок и чл.5 от Конвенцята.

Наказателен процес
лекция – Иван Летников
06.12.2005г.

Субекти в наказателния процес

Субекти в наказателния процес са тези, които осъществяват поне една функция (защита на свои / чужди законни права и интереси) и имат права, с които могат да влияят на хода на процеса.

Въпрос 24 : Съд

I. Освен посочените белези, за съда се приема, че е главен субект. Това се определя от две отправни точки – структурата на наказателния процес и правомощията, с които съда разполага.
1. По отношение на структурата на наказателния процес и неговата логика: Процеса минава през три типа етапи.
- Първият, при който се събират доказателства (следствени етапи). В нашия процес има три такива етапа – предварително производство, досъдебна фаза, съдебно следствие в първа инстанция и съдебно следствие във въззивна инстанция.
- Следващ тип – етапи, при които се вземат решения – действията на прокурора след приключване на предварителното производство в досъдебната фаза, а в първа инстанция – произнасянето на присъда, респ. – решение.
- Трети тип етапи – контролни етапи. С тях се контролира извършеното до този момент. Това са: подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и касационната инстанция.
Има съществена разлика в протичането на процесуалните действия в досъдебното и съдебното производство, произтичащи от различното проявление на основните начала в процеса. В досъдебното производство проявлението е твърде специфично, докато най-пълното проявление на принципите на наказателния процес е в съдебното заседание на първа инстанция.
Съдът работи в най-благоприятна процесуална среда, но той решава и най-важните въпроси в наказателния процес.
2. По отношение на правомощията – три различни правомощия от гледна точка на виновността:
1) Доказване на виновността (извършва се от органите на досъдебното производство)
2) Възможност за решаване на въпроса за виновността (предоставена е на прокурора – след приключване на предварителното производство)
3) Съдът ( и само той) може да признава дадено лице за виновно.
Според чл. 415 НПК всички актове на съда са със задължителна сила и по отношение на всички, включително и по отношения на гражданския съд. За разлика от съдебните, актовете на прокурора на са задължителни, те не влизат в сила. Съдът има изключителни правомощия и в досъдебното производство, относно мерките за процесуална принуда – те или се вземат от съда, или подлежат на съдебен контрол:
- използване на процесуално-следствени принудителни действия (претърсване, изземване, специални разузнавателни средства)
- установяване на някои доказателствени средства в досъдебното производство – разпит пред съдия.
- актовете по хода (решаването) на досъдебното производство също подлежат на съдебен контрол. В тази връзка – чл. 7 НПК.
II. Състав на съда:
Съдебният състав трябва да е законен. Ако е налице незаконен състав – абсолютно процесуално основание за касационно обжалване на присъдата – чл. 438, ал.3, т. 3 НПК.
Условия за законност:
1. Да участват необходимия брой съдии и съдебни заседатели:
А) Като първа инстанция районният и окръжният съд имат три формата за състав:
- Един съдия – за присъди до пет години лишаване от свобода;
- Един съдия и двама съдебни заседатели – за присъди над пет години лишаване от свобода.
- Двама съдии и трима съдебни заседатели – за присъди с не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор (със или без замяна).
Б) Като въззивна инстанция окръжният или апелативният съд е в състав от трима съдии;
В) Като касационна инстанция (ВКС) – трима съдии.
2. Да са назначени по установения от закона ред:
А) За съдиите – назначават се от Висшия съдебен съвет. Цензови изисквания, сред които стаж (2, 5, 8, 12 години).
Б) За съдебните заседатели – назначават се по предложение на съответните Общински съвети.
- За районния съд се избират от общото събрание на съдиите от окръжния съд;
- За окръжния съд – от общото събрание на съдиите от апелативния съд.
3. Да не са налице основанията за отвод (чл. 29 НПК). Не могат да участват съдии или съдебни заседатели, които са заинтересовани или предубедени. Предубеденост е изградено вътрешно убеждение, което е манифестирано, т.е. да се очаква, че това лице ще поддържа това си убеждение.
При свидетелите е различно (това качество изключва качеството „съдия”). Тук действа принципа за непосредствеността. Съдът трябва да е максимално близко до престъплението, но не толкова близко, че да е очевидец.
Основанията за отвод биват абсолютни и относителни:
А) Абсолютните са по чл. 29, ал. 1 НПК. Те не се преценяват – ако фактът е налице, следва отвод за лицето.
Б) по ал. 2 са относителните предпоставки. При тях има място за преценка, което се прави от съответният съд. За да се стигне до отмяна на присъдата, тя трябва да е постановена в резултат на неправилна преценка на съда, който е трябвало да си направи отвод. Ако състава е бил друг, друга е щяла да бъде и присъдата.
III. Актове на съда.
Съдът се произнася с:
1. Присъда (като първа инстанция и като въззивна инстанция) – когато се решава въпроса за виновността и отговорността.
2. Решение (като въззивна и касационна инстанция) – когато се произнася относно жалба / протест или при възобновяване на наказателни дела.
3. Определение – във всички останали случаи.
4. Разпореждане – когато се произнася председателя на съда, съдия-докладчик, председател на състав.
Съдът се произнася в съвещания, на които съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите.

Въпрос 25 : Подсъдност. Видове

Подсъдност означава компетентност на даден съд да разгледа определена категория наказателни дела. Тя е определена отнапред със закон. Наказателният процес не позволява отклонение от законовия ред. Видове:
1. Предметна – разпределяне на наказателните дела между различните по ранг съдилища.
А) На районния съд са подсъдни всички, с изключение на изрично посочените, че не са му подсъдни. Т.е. основен съд като първа инстанция е районния съд.
Б) На окръжния съд са подсъдни изброените в НПК престъпления.
2. Местна – разпределението на наказателните дела между еднаквите по ранг съдилища. Критерий е местоизвършването на престъплението.
Особена подсъдност по чл. 35, ал. 3 НПК – за лица с имунитет или членове на Министерския съвет е компетентен Софийският градски съд.
Особена подсъдност има и за престъпленията, извършени в чужбина, за военните престъпления (т.е. извършени от военнослужещи) и т.н.
Това, от което се ръководи съда е обстоятелствената част на обвинението, а не правната квалификация.
Винаги по-тежкото престъпления влече след себе си подсъдността (както родовата, така и местната).
Промяна на подсъдност – може да се променя само местната.
3. Функционална подсъдност – съотношението между първа, въззивна и касационната инстанции.
РС->ОС->ВКС или
ОС->АС->ВКС
Спорове за подсъдност: Такъв спор може да има само между съдилища. Не може между съд и прокуратура. Внася се един обвинителен акт в един съд, той счита, че делото не му е подсъдно и го изпраща на друг съд. Ако вторият съд не се съгласи с това – въпросът се повдига пред ВКС.


Въпрос 26 :Прокурор (липсват разследващи органи)

I. Обвинителна функция: Обвинението е формулирано и обосновано на основата на това, че определено лице е извършило дадено престъпление.
II. Типове обвинение:
1. Частно обвинение – повдига се и се поддържа от пострадалия (у нас това са делата от частен характер - ч.х.д.).
2. Популярно обвинение – всеки да може да повдига обвинение спрямо всеки (не съществува у нас).
3. Публично обвинение – повдига се и се поддържа от прокурора (или от друг държавен орган, ако е предвидено по Конституция – у нас не е предвидено).
4. Частно-публичен характер на делата – ограничава се възможността държавата да образува наказателни дела за определен кръг престъпления. Необходима процесуална предпоставка е частната тъжба на пострадалия, отправена до прокурора. Той преценява дали са налице основанията за наказателно производство и оттам се движи като дело от общ характер (о.х.д.)
5. Дела от т. нар. „публично-частен характер” – по чл. 343 и 343а от НК. Става въпрос за основания за прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият пожелае това. (Такива например са някои случаи на автотранспортни произшествия; при тях разследването започва служебно и незабавно. По-късно обаче пострадалият може да прекрати производството).
III. Предпоставки за повдигане на обвинението: Две групи – фактически и юридически:
1. Фактически. Когато са налице достатъчно основания за повдигане и няма основания за прекратяване на производството (чл. 219 НПК). Фактическата предпоставка са именно достатъчното доказателства. Достатъчност – качествен критерий, от който може, към даден момент, да се направи несъмнен извод, че е извършено престъпление (формирано е вътрешното убеждение). Съмнения може да има на този етап, но те не са на базата на събраното, а на това което предстои да се събере. Доказателствата са събрана по установен ред информация. Обвинението не може да се основава на извънсъдебно събрана информация.
2. Юридически – не трябва да са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Биват материални и процесуални:
А) Материални:
- че деянието е престъпление;
- не са налице основания за давност или амнистия;
- деецът не е починал;
- след деянието деецът не е изпаднал в трайно психическо разстройство, изключващо вменяемостта;
- не подлежи на мерки за обществено възпитание;
- не е лице под прикритие.
Б) Процесуални:
- срещу същото лице и за същото престъпление има влязла в сила присъда или висящо производство или определение / постановление за прекратяване на наказателното производство;
- имало е тъжба до прокурора (при делата от частно-публичен характер) и не е поискано прекратяване в случаите по чл. 343.
- компетентни органи – прокурор и органи на разследването, в рамките на компетентността си – родова и местна.
- повдига се с акт (постановление по чл. 219 НПК) или с акта за първото извършено следствено действие от органа. Пред съда обвинението се повдига с обвинителен акт.
- особени процесуални изисквания – когато има лице с имунитет, който трябва да бъде снет. Има решение на Конституционния съд от 1993г. – тълкуван е чл. 90 от конституцията – за възбуждане на наказателно преследване. Възбуждането на наказателното преследване е елемент от предварителното производство, според КС. Самият НПК не борави с този термин. Не може да се образува изобщо предварително следствие. Трябва да събрани данни, а те не могат да се съберат по надлежен ред, ако няма започнало следствие. Сега, по новия НПК, има разработен механизъм за преодоляване на това.
- да не са налице основания за спиране, но само при внасяне на обвинителният акт в съда. Ако са налице – задължение за спиране. Но при повдигане (чл. 219), то може да се повдигне, дори да има основания за спиране. С него се налагат мерки за неотклонение. (По същия механизъм – спиране до отпадане на обвинението).


Пострадал, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник

Въпрос 35 : Граждански ишец и граждански ответник ( ГИ и ГО )

Основни признаци на гражданския иск в наказателния процес :
В НП-с гражданският иск се разглежда като процесуален институт - правно средство за търсене на парично обезщетение за причинените от инкриминираното деяние вреди. Предявява се от пострадалия и прокурора срещу обвиняемия или лицето, което носи гражданска отговорност за действията на подсъдимия ( гаранционна отг.) или срещу двамата. Разглежда се въз основа на наказателно- процесуалните норми. Този иск в НП-с е публично- правен институт, т.е. няма смесен процес, а има наказателен процес и всички правоотношения са наказателно-процесуални правоотношения, регулирани от номите на НПК. Чл. 88, ал.1 от НПК - Привличане на грачданско-процесуални норми в НП-с и те стават наказателно-процесуални.
=> Това е наказателно-процесуален институт.
Защо съществува гражданският иск в НП-с? :
o Икономия на сили , време и средства за държавните органи и гражданите.
o Осигурява по-голяма пълнота на докажателствения материал - ГИ може да поиска доказателства, непоискани от друг .
o Пострадалият може да се ползва от събраните доказателствени материали по делото и от официалното начало.
o Не е необходима процесуална форма за молбата.
o Обезщетението ще бъде получено по-бързо - с присъдата.
o ГИ не дължи разноски.
Промени в законодателството : От 2003г. се ограничават процесуалните възможности на ГИ . ГИ може да се конституира чак в съдебната фаза на п-са. ( чл. 73, ал.1 ) . Чл.73, ал.2 дава възможност на ГИ още в досъдебната фаза в качеството си на пострадал да иска от първоинстанционния съд обезпечаване на бъдещия граждански иск. Ако НП-с завърши с влязла в сила осъдителна присъда , по силата на чл.63, ал. 1, „д” от НПК гр. иск ще се освободи от държавни такси. Друга промяна : Към чл.126, „а” се създава буква „s”( ? )- Производството ще бъде бързо. Непредявяването на гр. иск в НП-с води до по- големи възможности в ГП-с.

I.Предпоставки за възникване на фигурата на гражданския ищец :

1. Материално- правни :
1) Деяние, инкриминирано като престъпление. Според раздел I, абзац I от Постановление на Пленума на ВС тъкмо деянието , предмет на обвинението е основание за гр. иск в НП-с.
2) Вреди - имуществени , неимуществени- НПК не прави ограничение , а чл.51, ал1 от ЗЗД казва „всички вреди”. В постановление на Пленума на ВС- претърпените загуби са основание да се конституира лицето като ГИ. За пропуснатите ползи не може да се предяви гр. иск в НП-с - трябва в самостоятелен граждански процес да се търсят - според практиката на ВС. Пропоснатите ползи са резултат на гражданско- провна сделка, затова не може да се търсят в НП-с. Обезщетението по гр. иск в НП-с не може да се основава на гр.-пр. сделка.
Няма значение дали престъплението е от частен или от общ х-р. Не е нужно вредите да са елемент от фактическия с-в на престъплението, т.е. да са накърнени съставомерни интереси. => Гр. иск може да се предяви и при формалните престъпления. Но е задължително вредите да са пряка и непосредствена последица от престъплението.
Практиката на ВС приема,че ако са нанесени средна и лека телесна повреда, допустим е гр.иск и за леката, и за средната телесна повреда. Възможно е на едно лице да е причинена средна, а на друга- лека. Този, който е претърпял лека- също може да предяви гр. иск ( т.к. не е съставомерна. Дори ако деликтът въобще не е инкриминиран, също може да се предяви гр.иск.
При хулиганство няма изискване за причинени вреди. Ако са причинени неимуществени вреди , може в същото производство да се предяви гр.иск за тях.
В чл.102, НПК е очертан предметът на доказване. „Характерът и размерът на вредите” са в самостоятелна група- в т.2. Ако бяха съставомерни, щяха да са в т.1- „извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него”.
3) Причинна връзка между деянието и вредите- според чл.51, ЗЗД вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Гражданският иск в НП-с не може да бъде на договорно основание или на договорно и деликтно основание (според практиката - 257 от 2003г. на Второ). Може да бъде приет гр. иск само на деликтно основание. Отрича се възможността при ПТП гр. иск да бъде предявен и срещу застрахователя, т.к. отговорността му произтича от договора за застраховка. Отговорността на застраховател и извършител не е истинска солидарна отг. Акад. Павлов поддържа, че ако застрахователят плати, може да встъпи в правата на пострадалия и да предяви гр.иск - теорията смята обаче, че това е недопустимо.
4) Вина на дееца - умисъл или непредпазливост.

2. Процесуално- правни предпоставки

1) Процесуална правоспособност - кой има право да предяви гр. иск? Граждански ищец- това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което встъпва и участва в НП-с с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди. Според чл. 84, НПК -ГИ могат да бъдат пострадалия и наследниците му , както и ЮЛ, претърпяло вреди от престъплението - за последното само имуществено обезщетение за имущ. вреди. =>
- Пострадал- ФЛ- и за имущ. , и за неимущ. вреди.
- Наследниците- Понятието на чл.84, НПК за наследници не е идентично с това на ЗН. Смъртта в пряка причинна връзка ли е с престъплението? Ако не е , неимуществени вреди търпи само увреденото лице. Само то може да прецени дали да търси обезщетение => искът от наследниците може да е само за имущ. вреди. Правото на обезщетение за неимущ. вреди е строго лично. Ако пострадалият не е предявил такъв иск , никой не може . Ако е предявил- след смъртта му наследниците встъпват в производството и поддържат гр.иск. ( При престъпления, при които се търсят имуществени вреди , не могат да се търсят неимуществени вреди в резултат на имуществените.) Ако смъртта е в пряка причинна връзка с престъплението : Наследниците по ЗН в този случай се явяват пострадали по смисъла на чл. 84, НПК, те търпят страданията. Но гр. ищци могат да са не всички наследници по смисъла на ЗН. В този случай: Постановление 4, 1961г. гласи : „Само най- близките роднини на починалия - съпруг, низходящи, възходящи”. Постановление 5 от 1965г. вкючва и отгледаното, но неосиновено дете , този, който е съжителствал с починалия на съпружески начала, ако съжителството не противоречи на закона и на морала. Изброяването е изчерпателно. Изброените лица могат дори да не са наследници по ЗН. Практиката на ВС : какво означава „ най- близките”- Постановление 2 от 1984г. - „ Не всеки възходящ и не всеки низходящ, а само тези от първа степен (родители и деца).”
Кога са налице имущ. вреди -според практиката на ВС : Лицето, което е било лишено от издръжката на убития; разходи за лечение, за погребение. Лихви- при деликта те имат характер на санкция, т.к. обезщетението при деликт е изискуемо то момента ан деликта. То е и носимо задължение - размер, определен от МС. ВС приема , че лихвите са санкция и не се взимат предвид при определяне на обезщетението, но ще се присъдят, само ако са изрично поискани. Давност - тече от момента на откриване на дееца.- чл.104, ЗЗД.
2) Процесуална дееспособност- като в ГПр.
3) Да има образувано наказателно производство и да е в съдебната фаза.
4) По същия гр. иск да няма влязло в сила съд. решение, спогодба и т.н.
5) Да се подаде молба - чл.85, ал.1. Може да е устна или писмена (ал.2) - това е облекчение от правилата на ГПК.
6) В молбата да се посочи конкретно размера на обезщетението - Постановление 9 от 1961г. задължи съдилищата да искат да се посочи отделно за имущ. и за неимущ. вреди.
7) Подсъдността на гр.иск е подчинена на подсъдността на нак. дело.
8) Молбата да е подадена в срок- най-късно до започване на съдебното следствие в първа инстанция. Гаранция за спазване на срока - чл.255, НПК- За насрочването на заседанието се съобщава на пострадалия / наследниците му или на ощетеното ЮЛ.
9) Искът да е предявен на лице, посочено в чл.86,НПК - подсъдимия или други лица, които носят гр. отг. за вредите, причинени от престъплението.
10) Искът да бъде приет за съвместно разглеждане с наказателното дело- с мотивирано постановление на съдебния с-в. От този момент се коституира фигурата на гражданския ищец. При отказ да бъде приет иска за съвместно разглеждане- не може да се обжалва. Тълкувателно решение 2 / 2004г., ОСГК - В такъв случай мойе да предяви иска си в самостоятелен гр. п-с.

Процесуално положение на гражданския ищец :

1. ГИ е субект на НП-с - Той осъществява допълнителна функция, защитава лични права и интереси ( не е длъжен да сочи доказателства, които не са в негов интерес, не е длъжен да реагира, когато това не е в негов интерес - обратното е при прокурора и защитника, те защитават чижди права и интереси ). Чл. 87, НПК предоставя на ГИ широки права: да участва в съдебното производство , да иска обезпечаване на гр. иск , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГИ ипражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гр.иск.
От това , че ГИ е субект на НП-с =>
-Исковата молба не трябва да отговаря на изискванията на ГПК,
- подсъдността следва тази на нак. дело,
- може да използва само доказателствени средства по НПК,
- не могат да се правят искания , типични за ГП-с ,
- не могат да се предявяват насрещни и обратни искове.
2. ГИ е страна в НП-с.
3. ГИ е допълнителен участник в НП-с, а не основен- акцесорността означава, че може да обжалва съдебните актове само в гражданската им част ; зависи от основанието и размера в обвинителния акт- ако се промени обвинението, тогава може и той да промени искането си; недопустимо е да установи обстоятелства , които са от значение само за наказателната отговорност.
Макар и акцесорен , той е самостоятелен субект - действа по вътрешно убеждение, не е подвластен на становището на прокурора , трябва да бъде уведомен и призован редовно.
Съвместимост с други процесуални качества- може да бъде частен тъжител, частен обвинител и свидетел.


II. Фигурата на гражданския ответник

Според чл.89, НПК -ГО е лице, което без да е участник в извършването на престъплението, е привлечено да отговаря за причинените от престъплението вреди. Подсъдимият никога не може да бъде ГО. ГО са лицата, които носят гаранционна отговорност- родители, осиновители, настойник / попечител , ЮЛ-работодатели -за престъпления по повод служебните задължения
ГО отговаря солидарно с подсъдимия. Ако подсъдимият не носи гр. отг., такава не може да се търси и от ГО. Фигурата на ГО се коституира с предявяване на гр.иск срещу него.
Права на ГО- чл. 90, НПК- да участва в съд. производство , да се запознава с делото и да прави небходимите извлечения , да представя доказателства , даправи искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГО упражнява правата си в пределите, необходими за защита срешу предявения против него гр.иск.
Процесуално положение на гражданския ответник :
ГО защитава свои права и законни интереси. Той не е защитник на подсъдимия, може да е дори и срещу неговата позиция.
Съвместимост с други процесуални качества : Той може да има качеството единствено свидетел.


Въпрос 27 : Пострадал. Частен обвинител

I. Пострадал

Същетвуват теоритични спорове относно фигурата на пострадалия :
 Той е субект на НП-с, защото осъществява макар и ограничена дейност насочена към регулиране / обезпечаване на обвинителната функция, ръководно- решаващата функция; защитава собствените си права и интереси, влияе върху процеса.
 Той не е субект на НП-с - тази теория отрича значението на дейността му за някоя от функциите на НП-с и според нея правата му не влияят върху хода на процеса.
 ВС, Тълкувателно решение 2 / 2002г.- „ НПК не познава процесуалното качество пострадал. Това е материално- правно понятие , с което законодателят посочва кой може по-късно да се конституира като частен обвинител, граждански ищец, частен тъжител. Той не е участник в НП-с, няма процесуални права в НП-с.” => Пострадалият не е участник, няма права, които да бъдат спазвани и => делото не може да се връща в досъдебната фаза поради нарушаване на процесуалните права на пострадалия.
 Новият НПК- урежда въпроса в нова посока : Той отрича аргументите на ВС, също и резултата от тълкуването му. Чл.248,ал.2,т.3 и чл.249, НПК - съдията-докладчик , ако констатира съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство , трябва да върне делото от съдебното в досъдебното производство за допълнително разследване. На пострадалият се дават необходимите му процесуални средства за защита на неговите права и интереси, т.е. той има процесуални права - чл. 15, НПК- Право на защита.
=> Пострадалият е процесуално понятие и е участник в НП-с. Спорът е дали е субект или не , но той е нетипичен участник.

Процесуален статут на пострадалия (П ) като съвкупност от процесуални права :
Легална дефиниция - чл.74, ал.1- Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ал.2- При смърт на лицето това право преминава върху наследниците му => првото на П. да участва в НП-с е наследимо. Новата ал.3 отрече практиката на ВС, според която , когато има независимо извършителство и единият е пострадал, той може да предяви права срещу другия. Ал.3 гласи- Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

1. Права на П. по общата норма на чл.75, ал.1 - Пострадалият, респ. наследниците му, има статут, който включва процесуални права - част от тях ги дава общата норма на чл.75, ал.1:
1) Да бъда уведомен за правата си в наказателното производство- за това му право има гаранция - чл.75, ал.2- Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни не само да посочат правата му, но и да ги конкретизират и да осигурят условия за упражняването им. Това право на П се конкретизира в чл.73, ал.1 (да му разяснят пр. да предяви гр.иск в съд. производство) ; чл.227, ал.7 (преди предявяване на разследването разследващият орган е длъж. да разясни на явилите се лица техните права.) ; чл.228, ал.2 ( ако някой от явилите се не е в състояние да проучи материалите по производството, разследващият орган е длъж. да му ги разясни , а при нужда, да му ги прочете.) ; чл.257 ( съдията-докладчик взема небходимите мерки, за да осигури на П възможност да се запознае с материалите по делото и да направи извлечения).
2) Право да получи защита за сигурността си и за сигурността на близките си - конкретизира се с чл.67- Забрада за доближаване на П.
3) Право да бъде информиран за хода на нак.производство- ако има посочен адрес и е направил искане. Конкретизира се в чл.255 ( съобщения за насрочване на съд. заседание) и чл.227, ал.8 ( Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.)
4) Право да участва в нак. производство съгласно установеното в този кодекс - конкретизира се в чл.224 ( присъствие на П при извършване на действия по разследването- ако не е предвидено, органът на досъдебното производство може да му разреши ).
5) Право да обжалва актовете, които водят до обжалване или спиране на нак.производство -конкретизира се в чл.243,ал.3 и чл.244,ал.3 (прекратяване и спиране от прокурора- препис от нак.постановление се изпраща и на П и той може да го обжалва в 7-дн. срок пред съответния първоинстанционен съд.), чл.250 и чл. 251 ( прекратяване и спиране от съдията-докладчик - препис от разпореждането се изпраща и на П и той може да го обжалва.).
6) Право да има повереник - това право и правото да участва в нак.производство гарантират, че ще може да упражни и другите си права.

2. Права на П. в специалната част на НПК :

1) Права, които влияят върху хода на процеса :
 чл.207 във връзка с чл.24,ал.1,т.7 , НПК - В предвидените в особената част на НК случаи производството от общ х-р се образува по тъжба на П. до прокурора и не се образува или се прекратява, ако липсва тъжба на П. - такива са престъпленията по чл.161,ал.2 ; 175,ал.2 ; 193,а, НК- те са от частно-правен х-р- за да започне нак.преследване е необходима тъжба на П.
 чл.207 във връзка с чл.24,ал1, т.9, НПК - Става въпрос за престъпления от частно- публичен х-р. При тях П. може да поиска до започване на съд.следствие пред първоиннстанционния съд прекратяване на производството - чл.343,ал.2 и чл.343а, ал.2, НК. Но в тези случаи волята му няма значение за започване на производството.
 чл.213, НПК - ал.1- При законен повод прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което трябва да уведоми П. Прокурор от по-горестояща прокуратура може по свой почин или по жалба на П. да отмени постановлението по ал.1 и да разпореди образуване на нак.производство.-ал.2.
 чл.247,ал.1, т.2, НПК- образуване на нак.производство пред първа инстанция- при дела от частен х-р - по частна тъжба на П.
2) Права, които водят процеса в една или друга посока :
 чл.229, ал.1, НПК - след като проучат материалите по разследването, съответните лица, вкл. П., могат да правят искания, бележки и възражения.
 чл.243,НПК - право да обжалва постановлението на прокурора за прекратявяне на нак.производство- пред две инстанции.
 чл.244, НПК- право да обжалва постановлението за спиране на нак.прозводство- само пред една инстанция.
 чл.250 и чл.251, НПК - разпореждането на съдията-докладчик, с което той спира или прекратява нак.производство подлежи на обжалване от П. по реда на гл.22.
3) Право на пострадалия да обжалва отказа на съда да бъде конституиран като частен обвинител - чл.271, НПК
4) Право да поиска обезпечаване на гр.иск.
5) Право да поиска да бъде конституиран като частен обвинител или/и като граждански ищец - чл.76 и чл.84, НПК

Някои случаи, в които законодателят е преценил, че други принципи са по-важни от участието на П. :
а) Бързото производство - чл.356, НПК - При бързото производство не му се предявява разследването, нито може да участва като граждански ищец и частен обвинител.
б) Незабавно производство - Същите права са му отнети - чл.362,ал.5 и чл.365.
в) При прекратяване на нак.производство чрез споразумение в досъдебната фаза - чл.382,ал.10 - П. има право само да бъде уведомен за определението на съда и за правото му да предяви гр.иск за неимуществени вреди в самостоятелен гр. п-с ( имуществените трябва да бъдат възстановени по споразумението, иначе то не се допуска ).

II. Частен обвинител (ЧО) : предпоставки за възникване на фигурата му:
1. Процесуална правоспособност- чл.76, НПК- Лице, претърпяло имущ. или неимущ. вреди от престъпление, което се преследва по общия ред (не от общ х-р). Може да има ЧО и при престъпления от частен х-р ( чл.48,49,50 дават правомощия на прокурора при определени обстоятелства да преследва престъплението по общия ред, но престъплението ще си е от частен х-р). Наследниците- същото като при ЧТ. Особеност- ако почине ЧО и няма наследници, няма да се прекрати делото , т.к. остава прокурорът, който же поддържа обвинението.
2. Вреди - същото като при частния тъжител. За разлика от ЧТ тук вредите не е нужно да са съставомерни.
При разглеждане на дела срещу непълнолетни не може да участва ЧО - чл.392,ал.4, НПК.
3. Процесуална дееспособност- същото като при ЧТ.
4. Необходимо е да е образувано производство от общ х-р.
5. Молба за участие в съд.производство като ЧО - чл.77,НПК- може да е в устна или писмена форма и да е подадена в срок- краен срок е до началото на съд. следствие. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и за обстоятелствата, на които се основава. Актът, с който се уважава молбата се различава от акта, с който се открива нак.производство по тъжба на ЧТ ( разпореждане на председателя на РС) , а тук е определение на съдебния състав. Определението може да се обжалва, ако е отказ, с частна жалба- по реда на гл. 22.

Права на ЧО- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съд. производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Процесуално положение на ЧО :
ЧО е акцесорен участник в НП-с; не може да влияе на хода на нак. производство; не е обвързан от прокурора ( той поддържа обвинението в съда наред с прокурора, но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа - чл.78) ; може да обжалва присъдата само в наказателната й част.

Въпрос 28 : Частен тъжител


Частен тъжител има при престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер ). За разлика от престъпленията от частно-публичен х-р, има 4 групи престъпления от частен х-р :
1. Чл. 161,ал.1 НК - Престъпления против телесната цялост и здравето ; обида и клевета; издаване на чужда тайна и принуда.
2. Чл. 175, ал.1 НК - Престъпления против правата на гражданите.
3. Чл. 218 в, НК- Престъпления против частната собственост.
4. Чл. 348 б, НК- Престъпления против транспорта.
5.
Причини за запазване на частния обвинител :
- Значително по- ниската степен на обществена опасност.
- Засягат строго лични интереси.
- Свързани са със специфичните отношения на родство.

Предпоставки за конституиране на частния тъжител :
1) Процесуална правоспособност- Право на тъжба - призната от закона възможност едно лице да сезира съда с искане за наказателно-правна защита и така да се установи в НП-с като страна, която повдига и поддържа обвинението - като главен обвинител.
Право на тъжба - характеристика :
- делимо и самостоятелно- колкото пострадали, толкова права на тъжба.
- наследимо- чл.80, изр.2 - наследява се правото на тъжба, а не правото на защита ( то не може да се наследява) .Това наследяване не е идентично с наследяването в гр.право. Тук всеки от наследниците наследява за себе си право на тъжба. Наследници по закон и по завещание- законът не поставя изискване да са само по закон. Ако вече е подадена молба от пострадалия и той почине, наследниците могат само да встъпят в п-са. Те не са обвързани от това, което той е поддържал като теза. Ако след това и наследникът почине, неговите наследници не могат да встъпят в п-са- само еднократно преминава по наследство правото на тъжба. Ако пострадалият няма наследници, прекратява се нак.производство.
2) Пострадал по смисъла на чл.80, НПК - Лице, чийто съставомерен интерес е бил накърнен. Престъпленията от частен х-р са резултатни - в състава им е посочена негативна промяна в действителността. Пострадал по см. на чл.80 е този, който има пряк и непосредствен интерес тази промяна да не настъпи. Пострадал по см. на чл.80 може да е само ФЛ, а частен тъжител ще стане само това ФЛ, което упражни правото си на тъжба по съответния начин.
3) Вреди, които са причинени с това престъпление- това са увреждащи резултатни престъпления - вредите са имуществени и неимуществени , но да са пряка и непосредствена посленица от деянието.
4) Процесуална дееспособност - като в ГПр.
5) Подаване на тъжба пред компетентен съд. - задължително в писмена форма.
- Да е подписана от подателя (чл.81), но няма пречка и от упълномощено лице. Ако не е подписана, все едно няма тъжба - сроковете продължават да текат. Подписът на легитимираното лице не може да се потвърди от наследниците.
- Да съдържа данни за лицето, което я подава - трите имена и местоживеене.
- Данни за лицето, срещу което се подава- трите имена и местоживеене. Чл.83 дава право на П. да иска от органите на МВР съдействие, когато не може да установи данните на лицето.
- Данни за обстоятелствата около извършеното престъпление - тъжбата трябва да очертава максимално ясно предмета на доказването.
- Време и място на престъплението - Времеизвършване и времеузнаване на престъплението.- има разлика м/у тях. Ако липсва посочване на времеузнаването- не би трябвало да се дава ход , а да се поиска конкретизация, т.к. от това зависи преклузивния 6-месечен срок за тъжбата. Времеизвършването е от значение за давностния срок. Ако липсват данни за местоизвършването, ВС приема, че местно компетентен е РС, където е подадена тъжбата.
- Не е необходимо в тъжбата да има пр. квалификация- за факти, които не са посочени в тъжбата обаче , съдът не може да даде пр. квалификация.
- Да е указано изрично, че се иска нак.преследване.
- Да се приложи доказателство за платена държавна такса.
- Тъжбата трябва да е подадена до компетентен съд- ако не е , това не влияе на преклузивния срок ; дори по грешка да е подадена до прокурор или да разследващ орган - също.
- Да е подадена с толкова преписи, колкото са подсъдимите.
- Да не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок - чл.81,ал.3- от узнаване на престъплението / от момента на съобщаване, че е от частен, а не от общ х-р - Ако в хода на производството от общ х-р се установи, че е от частен х-р, срокът започва да тече от момента, в който се съобщи на пострадалия това.
Производството пред първа инстанция се образува по тъжба на пострадалия - с разпореждане на председателя на съда ( чл.247,ал.1,т.2)- От този момент възниква фигурата на частния тъжител.
Ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 , НПК , нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява. Разпореждането на председателя на съда,с което се отказва образуване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от момента на съобщаването на П. за това.


Процесуално положение на частния тъжител :

1. Субект на НП-с - осъществява основна функция на НП-с,обвинителната; осъществява лични права и интереси; има широки процесуални права ( да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в съдебното призводство, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда ,които накърняват неговите права и законни Субект на интереси и да оттегля жалбата си.) ;
2. Той у. частва в съд. производство сам => е страна в НП-с.
3. Той е абсолютно необходим / задължителен участник, а не акцесорен. Това не значи, че той лично трябва да участва в нак. производство- може да упълномощи повереник ( чл.24, ал.4, т.5- нак.производство не се образува ,а образуваното се прекратява, ако частният тъжител не е намернен на посочения от него адрес или не се яви в съд. заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини ; тази разпоредба не се прилага, ако вместо него се яви повереник.)
4. Той е господар на обвинението и на целия НП-с - От волята му зависят пределите на обвинението, предметът на доказване.
- Той има възможност да прекрати нак. производство- чл.24,ал.4, т.3,т.4,т.5 - три хипотези - е изрично оттегли тъжбата си; мълчаливо с конклудентни действия ( не бъде намерен на посочения адрес или не се яви в съд. заседание и не изпрати повереник) и като постигне помирение с дееца. В тези случаи съдът е обвързан да прекрати нак.производство. Прокурорът обаче не може да прекрати нак.производство в съдебната фаза.
- Той има право да не допусне изпълнението на вече наложено с влязла в сила присъда наказание - ако го е поискал преди да започне неговото изпълнение ( чл.84,ал.3, НК и чл.414,ал.1, т.3, НПК ) .
Съвместимост с други процесуални качества - Може да бъде още само граждански ищец. Не може да бъде разпитван като свидетел ( чл.93,ал.3). Дори да стане гр. ищец, пак не може да бъде разпитван като свидетел. Защо не може да бъде свидетел?- частната тъжба определя предмета на доказване и не може обстоятелствата, които подлежат на доказване да бъдат доказвани с твърденията на този, който има интерес същите да бъдат приети за доказани.

Сравнение между частен обвинител, прокурор и частен тъжител :
И тримата са субекти на НП-с; страни в съдебната фаза на п-са; осъществяват обвинителна функция. Но частният тъжител може да влияе върху хода на п-са и да доведе до неизпълнение на наказанието. Прокурорът и частният тъжител - упражняват правата си, ако желаят и в каквато интензивност желаят. Прокурорът е длъжен да упражнява правомощията си. Частният тъжител е пълен господар на обвинението. Частният тъжител (ЧТ) и частният обвинител (ЧО) - частният тъжител може да прекрати наказателното производство, а частният обвинител не може. ЧТ е главен участник в нак. производство, а ЧО - акцесорен. ЧТ определя кръга на доказване, а ЧО действа в пределите на доказателствата, очертани с обвинителния акт на прокурора. ЧТ не може да бъде разпирван като свидетел, а ЧО може.


Въпрос 29: Обвиняем


Фигурата на обвиняемия в НП-с се води като централна. В глобален аспект на наказателното правоотношение - т.к. реализирането на отговорност към държавата и обществото срещу извършителя на едно противоправно деяние е доста широка дейност : Започва от материалното право, минава през процеса и завършва с изпулнение на наложеното наказание. Но НП-с по принцип се развива за обвиняемия - целта е да се докаже, че е извършил престъпление и да му се определи отговорност. Затова се приема , че е централна, главна фигура. Но не вярно, че не може да има НП-с без обвиняем : НП-с има и преди повдигане на обвинението , както и след постановяване на присъдата. Но НП-с не може да се развие и да постигне целите си без обвиняем.
Съществува тенденция за защита правата на пострадалото лице. Законодателят лансира повече неговите права. Но въпреки това може да се каже , че НП-с се развива за обвиняемия - постигат се основни задачи на НП-с.

1.Фигурата на обвиняемия- понятие :
Терминът е родов. Срещат се и подследствен и подсъдим. Подследствен се среща повече в практиката, а подсъдим е почти навсякъде употребен в съдебната фаза. Родовото понятие е обвиняем, а другите две са видовете- в съдебната фаза- подсъдим, а в досъдебната- подследствен.
Легална дефиниция : чл.54, НПК - „Обвиняемият е лицето, което е привлечено в това му качество при условията и реда, предвидени в този кодекс.”

2. Предпоставки за възникване : За обвиняемия като фигура има специален ред за възникване. Фигурата на обвиняемия възниква само в един образуван НП-с. Предпоставките се делят на фактически, материално- правни и процесуално- правни. В момента, в който има образуван НП-с, НПК визира процесуални предпоставки, при които възниква фигурата на О.- чл.219, НПК:
1) За да се привлече едно лице като обвиняем, се изискват достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липсата на основания за прекратяване на нак. производство. Чл. 219,ал.2- Независимо дали привличането ще стане, когато производството е образувано по чл.207 или при неотложни действия с извършване на първото действие, предпоставките винаги ще са „ достатъчни доказателства”. Актът за първото дейтвие е достатъчно доказателство. Фктите от обективната действителност са данни, а когато бъдат събрани по определения ред, ще бъдат доказателства. При привличане на О. трябва да има достатъчно доказателства.
2) Трябва да има наказателно отговорно лице. - Ако то не носи нак. отг. поради някаква причина, О. не може да възникне. ЮЛ-а нямат нак. отг.
3) Трябва да има акт на компетентен орган- прокурор ( постановление)
=> Дотук - това значи „ при условията и реда на този кодекс”- чл.54,НПК.

3. Процесуално положение на О. :
О. е субект и страна в НП-с. Той е самостоятелен субект. В съдебната фаза О. има качеството на страна. Като субект и страна НПК при определяне на процесуалното му положение му дава определени права :
!!! ПРАВА на ОБВИНЯЕМИЯ - чл. 55, НПК !!! НАИЗУСТ !!!

1) Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
2) Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.
3) Да се запознае с делото, вкл. и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения.
4) Да представя доказателства.
5) Да участва в нак. производство.
6) Да прави искания, бележки и възражения.-
7) Да се изказва последен,
8) Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
9) Да има защитник. О. има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и др. процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
10) Подсъдимият има право на последна дума.

Фигурата на обвиняемия. Съвместимост.- О. осъществявяа функцията по защита - процесуални действия, насочени към частично или изцяло оборване на насочените към него доказателства. При О. няма съвместимост с друго процесуално качество. Когато отговаря по граждански иск, той си отговаря като обвиняем. Няма деление на гражданската и наказателната отговорност - те са вплетени.

4. Видове защита на обвиняемия :
Дели се в зависимост от субекта. В чл. 55,ал.1 едно от правате на О. е да има защитник.
1) Лична защита- Осъществява се , когато О. упражнява самостоятелно правата си по чл. 55.
2) Защита, осъществявана от защитник- Осъществяването на тази защита не означава, че О не може да осъщ. личната си защита. Това не е пречка за упр. на правата на О. по чл.55. Това е израз на самостоятелността му като фигура. Правата на защитника също не зависят от правата на О.- той също е самостоят. фигура.
Защитата от защитник бива няколко вида. Критерий е задължителното участие на защитник.- Видове:
а) Задължителна (необходима)- В чл.94, НПК се изброчват в 9 точки случаите на необходима защита (виж). В тези 9 точки има деление с оглед волята на О.: има две хипотези, при които , ако подсъдимият поиска, участието не е задължително- т.4 и т.5- това е условно необходима защита. В останалите случаи е абсолютно необходима.
б) Доброволна - Тя бива 2 вида.
-Участието на защитник в п-са се определя от желанието на подсъдимия. Законодателят е преценил, че в тези случаи няма да се накърнят правата на О., ако не участва защитник. А при деветте точки на чл.94, ако не участва защитник, ще има съществено процесуално нарущение.
-Ако О. няма финансови средства, може да поиска от Съвета на САК да определи защитник, който за сметка на САК ще го защитава- това е доброволна защита по назначение (По Закона за адвокатурата)
- По Закона за првната помощ има служебни защитници- това не е доброволна защита по назначение.
- Разграничение от чл.94, ал.1, т.9 - В този случай защитник му се назначава от съда за сметка на бюджета, „ако интересите на правосъдието налагат това”.
в) Служебна защита- това е задължението на съда и органите на досъдебното производство да събират доказателства, които подкрепят и които оборват обвинението- чл.107, ал.3. Някои автори приемат, че това е служебна защита, а други- че е свързана с разкриването на обективната истина. Въпросът е спорен.
Служебна защита # Служебен защитник - няма такова понятие ( сл.защитник) в НПК, а се среща в други нормативни актове.


Въпрос 30 : Мерки за процесуална принуда ( М П П)

1. Понятие за мерки :
Една от процесуалните гаранции на правото на защита е неприкосновеността на личността. Според чл.17, ал.1, НПК спрямо гражданите в НП-с не могат да се вземат мерки, които не са предвидени в НПК. Този член изисква всякаква процесуална принуда да бъде регламентирана в НПК. Уредбата на МПП е в раздел II от Главата за обвиняемия, т.к. най- често се прилагат за О.
2. Същност на МПП : Установени в закона правила за поведение, целящи бързо и ефективно провеждане на НП-с. Те нямат санкционен характер. Те не са санкция за извършено престъпление от О. Само в определени хипотези МПП се явяват санкция за неправомерно процесуално поведение.- МПП отстраняване от съдебна зала се налага напр. , когато дадено лице не спазва реда в съдебната зала. Санкционен х-р има и замяната на една мярка за неотклонение с друга, по- тежка. Но при всички положения МПП имат организационен х-р. МПП преследват чисто организационни цели.
3. Видове МПП:

1) Мерки за неотклонение-чл.56 и сл.- най- често се прилагат.
2) Забрана за доближаване до пострадалия- чл.67
3) Забрана за напускане пределите на РБ- чл.68
4) Отстраняване на О. от длъжност- чл.69
5) Настаняване в психиатрично заведение- чл.70
6) Принудително довеждане- чл.71
7) Мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемането на вещи в полза на държавата- чл.72
8) Мврки за обезпечаване на гражданския иск- чл.73
9) Отстраняване от съдебна зала- чл.267
4. Мерки за неотклонение. Обща характеристика. (МН)
МН се налагат само по отношение на О. при всяко дело. МН се вземат с цел (чл.57) обвиняемият да не се укрие, да не извърши ново прест. или да не осуети привеждането на присъдата в изпълнение. ( организационен х-р)
Индивидуализация- МН, както и всички МПП ,се индивидуализират. В чл.56, ал.3 и в чл.61, ал.2, НПК са посочени критериите, от които съответният орган, определящ МН или МПП , се влияе. чл.56 / 3 :
- степента на обществена опасност на прест.
- доказателствата с/у О.
- здравословното състояние, семейно положение, възраст и други данни за личността на О.
- чл.61 / 2: имущественото положение на О. ( при опр. на гаранцията)
МПП, в частност МН, се вземат с процесуален акт на комп. орган.- чл.59. Компетентният орган се определя от стадия, в който се намира процеса.( прокурор, разследващи органи, съд). Определени мерки в досъдебното производство задължително се вземат от съда : домащен арест и задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и мерките за обезпечаване. Всички ограничителни действия, които представляват значително посегателство в/у правата и свободите на гражданите задължително се вземат от съд.


Въпрос 31 : Видове МН. Подписка , гаранция, домашен арест


Освен МН , изброени в чл.58 - подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража- НПК въвежда по отношениена опрделени катагории лица специфични мерки: за непълнолетни (чл.386) и за военни (чл.401)
- ¬¬чл.386/1 - въвежда надзор на родителя / попечителя ; на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния ; на инспектора при детската педагогическа стая / на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни.
- чл.401/1 - въвежда поставяне под най- близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармените помещения.

1. Подписка : Предвидена е в чл. 58,т.1. Според чл.60 подписката се състои в поемане на задължение от О. да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тя е неточно описана. По принцип МН целят О. да се явява, когато бъде призован. Подписката е най- леката и най- често налаганата МН. Проблемът, освен теоритична, има и практическа страна- напр. тези, чиято професия налага да пътуват, на практика биват санкционирани чрез подписката. Идеята не е да се санкционират такива случаи. Задължението за явяване произтича от статута му на О. МН обезпечава това явяване, а не цели да санкционира О.
2. Гаранция : чл.58, т.2. Според чл.61, ал.1 гаранцията може да бъде в пари или ЦК. В практиката обаче няма случай на гаранция в ЦК.Никой не иска да ги приема, т.к. има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. Според чл.61, ал.2 при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състияние на О. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите/ЦК се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по- тежка мярка (чл.66, ал.2). Въпросът е трябва ли да се съобрази и тук имущ. положение на О.? Би трябвало- да. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по- тежка МН- задържане под стража. ( чл.61,ал.5). Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава ( ал.8). Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата. Разпоредбата на чл.61,ал.4, изр.1 дава възможност гаранцията да бъде внесена от О. или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Аганцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията. Гражданският ищец също може да поиска възбрана върху гаранцията. Затова на практика се внася от трето лице и така не може да се насочва принудително изпълнение към нея.
3. Домашен арест : чл.58,т.3. Чл. 62,ал.1 дава легално определение : Домашният адрес се състои само в забрана О. да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Както и при задържането под сража целта е О. да бъде изолиран. Но тази МН трябва да се взима изключително рядко, защото ефективността й е под съмнение. В много случаи тази МН дори е по- тежка с оглед конкретните обстоятелства- напр. ако един самотник не може да напуска жилището си, въжниква въпросът от какво ще се препитава. Другият проблем е какво точно включва понятието „жилище”?

Въпрос 32. Задържане под стража : чл.58, т.4.

Изпълнява се в местата за лишаване от свобода или в следствения арест : има ограничен достъп, определен ражим и т.н.
Предпоставки за тази най- тежка мярка : Взема се в случай на тежки престъпления- чл.63,ал.1- тежко е престъплението, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и има реална опасност О. да се укрие или да извърши рдуго престъпление. Тук има реална опасност- това е разликата с другите МН. Чл. 63, ал.2 предвижда хипотезите, в които законодателят предварително е счел, че има реална опасност да се укрие или да извърши ново престъпление (виж). Счита се , че степента на обществена опасност е достатъчно висока, за да има реална опасност. Винаги ли в тези случаи задържането под стража е задължително? Формулировката в НПК навежда на мисълта, че- да. Но органът, който налага МН е съдът и той преценява реална ли е опасността или не. Според ал.3 на чл.63, когато опасността О. да се укрие или да извърши прест. отпадне, МН задържане под стража може да се измени в по- лека или да се отмени. МН задържане под стража в досъдебното производство е срочна- чл.63, ал.4-( виж). За задържането под стража незабавно се уведомява : семейството на О.; работодателя на О., освен ако О. заяви, че не желае това; МВнР, когато О. е чужд гражданин.( ал.7). Децата на О., ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно в детска стая, детска градина или интернат.
Компетентен орган да взема тази МН е винаги съд. В досъдебното производство, с оглед степента на засягане на правата и основните свободи на О.- винаги от първоинстанционния съд по искане на прокурора.- чл.64, ал.1. В чл.64(виж) е описано самото производство и обжалването. В досъдебното производство, не само че мярката се взема от съд, но и контролът в/у нея също се осъществява от съд- чл.65.(виж) За да се предотвратят неоснователни чести молби за изменение на МН, ал.6 на чл.65 предвижда следното : Когато искането е направено от О. или неговия защитник и с определението на съда се потвърждава МН, съдът може да определи срок , в който ново искане на същите лица е недопустимо.- не повече от 2 месеца от влизане в сила на определението, като това не се прилага , ако причините за молбата са влошаване на здравословното състояние на О.
Чл.66,ал.1 предвижда последиците от нарушаване на МН, т.е. ако О. бъде призован да се яви за опр. процесуално действие и не се яви без уважителни причини - дава се възможност МН да бъде заменена с по- тежка. При гаранцията- конфискува се в полза на държавата, но се допуска да не се премине към задържане под стража , а да се определи по- висока гаранция.


Въпрос 33 : Други мерки за процесуална принуда

1. Забрана за доближаване до пострадалия : чл.67, НПК (виж)- Тази МН е нова в НПК. В Закона за защита срещу домашното насилие има такава мярка. Тази МН не е приложима към всички престъпления- не при всички прест. има пострадал, а и е приложима при някои, при които доближаването може да има психическо въздействие. Тази мярка не осуетява неявяване при призоваване, а обезпечава единствено психическото спокойствие на пострадалия. МН могат да се прилагат кумулативно с МПП. Всички МПП могат да се прилагат кумулативно по принцип. За забраната за доближаване няма санкция.
2. Забрана за напускане пределите на РБ : чл.68, НПК (виж). Когато се въведе за първи път през 1994г., представляваше само уведомяване на граничните пунктове и нищо повече. В сегашния си вид е от 1997г. Проблем- има такава същата полицейска мярка и има колизия между двете мерки. Създава се правен хаос при опит 1 лице да атакува тази мярка и да поиска евентуално напускане на страната по важни причини.- виж процедурата в чл.68.
* Останалите МН от въпрос 33 не са преподавани на лекция. Има ги в НПК, както следва:
3. Остраняване на обвиняения от длъжност : чл.69, НПК
4. Настаняване в психиатрично заведение : чл.70, НПК
5. Принудително довеждане : чл.71, НПК
6. Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата : чл.72, НПК
7. Мерки за обезпечаване на гражданския иск : чл. 73, НПК




I I . ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРАВО


Доказването е централно във всеки вид процес. За доказването можем да четем учебника на акад. Павлов, но със закона. Новият НПК внася особено много промени в доказателственото право.(ДП). ДП по начало е изградено на принципите на Континенталната правна система. НПК в областта на ДП направи преструктуриране- осъвършенстване, нови институти. Но се основава на класическото ДП.

Въпрос 2 : Предмет на доказването (Д.)

1. Понятие за доказване: Процес, в който обективната истина трябва да стане логически очевидна. Това се извършва чрез оценката на факти, отнасящи се до главния факт с помоща на всички прийоми на формалната логика и ........... Само по реда и чрез средства на НПК.
2. Предмет на доказване : Съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото. ( Обстоятелства - това са недоказаните факти, а Факти - това са доказаните факти ). Изясняването на предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на Д.
Предели на Д. - Кръгът от доказателствен материели, които трябва да се съберат и оценят. Законът и правната теория дават само общи указания относно предмета на Д. Той е конкретен по всяко отделно дело. Предметът на Д. е очертан от материално- правна наказателна норма. Но той вкючва и редица други обстоятелства, свързани с реализирането на нак. отг. Обстоятелствата, бключени в предмета на Д. могат да се класифицират в три групи. Тази класификация е условна, поредността на включените обстоятелства също е условна, но в определени случаи е задължителна (напр. не може да се разискват въпросите за нак. отг. преди да се изясни има ли престъпление.) Класификация :
I група - Обстоятелства, свързани с вида и размера на нак. отг., които пораждат, изключват или погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.
1) Обстоятелства, които изключват нак. отг.
 явна малозначителност на деянието
 неизбежна отбрана
 крайна необходимост
 оправдан стопански риск
 залавяне на престъпник
2) Обстоятелства, които погасяват нак. отг.
 давност
 амнистия
 смърт на дееца.
3) Обстоятелства, които водят до отпадането на нак. отг.
 при неплащане на издръжка - плащането й.
В I група се включват обстоятелства, които се свързват с това има ли извършено престъпление ; участвал ли е О. в неговото извършване ( когато на един О. се преписват няколко престъпления, се доказва всяко едно по отделно ) ; самоличността на О.- това са идентифициращите данни за лицето; има ли основания, които изключват, погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.
=> В I група се включват обстоятелства относно това съществува ли нак. отг. за конкретно лице.
II група - Обстоятелства от значение за характера и степента на нак. отг. на О. Ако се установи според I група обстоятелста, че деецът носи нак. отг. - пристъпваме към II група- Обстоятелства, необходими , за да се извърши правилна индивидуализация на наказанието. Предвидени са в чл.54 от НК :
 подбуди, смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието
 тук се вкл. и доказателства за личността на дееца - като се преценява поведението му преди и след деянието, извъд деянието.
 тук се вкл. и обстоятелства, които налагат заменяне на наказанието с административно наказание или с мерки за обществено въздействие (при непълнолетни).
III група - Обстоятелства, свързани с основанието и размера на гражданската отг. - Само ако съдът е приел за съвместно разглеждане гражд. иск за причинените от престъплението вреди. Нерядко въпросите на гражданския иск се изясняват със самото доказване на престъплението, т.е първа група обстоятелства. Гражд. иск в НП-с е само деликтен и неговото основание е извърщеният деликт. Всяко резултатно престъпление е един деликт, който е с толкова висока степен на обществена опасност, че е въздигнат в престъпление. Но ако гражд. иск е предявен за неимуществени вреди, те трябва да се доказват отделно.
3. Доказателствени факти :
Главен факт (основен) - Търсеният в НП-с факт. Всички обстоятелства от трите групи образуват главния факт.
Доказателствени факти - Отнасят се към една от трите групи и са свързани с главния факт.
Контролни факти - Не са свързани с главния факт, но пряко или косвено свидетелстват за достоверността на едни или други доказателствени материали.( Напр. един свидетел твърди, че О. се е намирал в Лондон- този факт е контролен, той не е свързан с престъплението. Но може да служи за алиби).
Насочващи факти - факти, които изобщо не могат да се поставят в основато на обвинението или присъдата, но дават основание в каква насока да се извършва диренето. Тези факти имат значение за престъплението, но не могат да служат за установяване на авторството на едно или друго престъпление.
* Могат ли да се доказват отрицателни факти? Да, чрез положителните. В НП-с подлежи на доказване, не само че прест. е извършено, но и, че не е ; че подсъдимият е автор на прест., но и, че не е и т.н.
* Доказват ли се факти, които са професионална тайна? Адвокат не може да си позволи да разгласява факти, които са му поверени в това му качество. Могат да се доказват, но с други средства, а не може той да бъде разпитван за тези факти.
* Доказват ли се свръхестествени обстоятелства? Те не са обстоятелства по смисъла на закона. Но трябва да се различават от факти, които не могат да се обяснят поради недостатъчно човешко познание.
* Доказват ли се безспорните обстоятелства? Да, и те подлежат на доказване в НП-с. Самопризнанието на О. не освобождава органите от задължението им да събират доказателства. В ГП-с подлежат на доказване само относимите спорни факти и ги доказва този, който ги твърди и черпи права от тях
* Доказват ли се ноторните факти(общоизвестни) ?Те са известни на неограничен кръг от хора, но задължително на съда и страните. Не се нуждаят от доказване.
* Доказват ли се правните норми? Римска максима - „ Съдът знае закона”. Законът не се нуждае от доказване. Става дума за местния закон. Нормите на чуждестранното право се доказват, защото съдът не е длъжен да го знае.
* Доказват ли се презумпциите? Когато се установи един факт и от това се прави извод за съществуването на друг. В НП-с няма човешки презумпции, не се допускат. В НП-с не може да има необорими презумпции.
* Подлежат ли на доказване неопределените факти?-„никога”, „някога”, „всякога”- Тези факти не подлежат на доказване. На доказване подлежат само фактите, определени по време и място.

Предметът на доказване трябва да обхване всички възможни версии за престъплението и неговия автор. В хода на п-са предметът на доказване се изменя- съединяване/отделяне на дела ; всяка нова версия на разследване води до промяна на предмета на доказване ; изменение на обвинението също.


Въпрос 3 : Тежест на доказване

Този въпрос е основен за всеки вид процес. В гражданския и административния п-с говорим за разпределяне тежестта на доказване. ( В стария процес се е наричала доказателствено бреме.)
1. Определение - Тежестта на доказване е онова задължение за доказване, което, ако не бъде изпълнено, възникват неблагоприятни последици за неговия носител, а именно - твърдяните факти се считет за нестанали.
2. Обвиняемият и доказателствената тежест ( ДТ ) - О. не носи такава тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на О., не обосновава обвинението. Съгласно чл.103, ал.2 „О. не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал.3 - „Не може да се правят изводи във вреда на О., поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.” О. има и право на мълчание. От процесуалното му поведение не може да се правят изводи в подкрепа на обвинението. Има ли право да лъже? Не, защото няма насрещно задължение да му се осигурят условия за упражняването на това право. Но О. няма задължение да говори истината, т.к. неговите обяснения не могат да бъдат санкционирани. Иначе би се накърнило правото му на защита. Обясненията са както доказателствено средство, така и средство за защита. Ако О. не признава вината си или не казва истината, това не може да отегчава отговорността му. Поведението му няма връзка с престъплението. От това, че той се защитава зле или не се защитава, не могат да се правят изводи за обвинението.
Защитникът и ДТ - Защитникът е длъжен да изтъква всички обстоятелства, които ползват О. Това задължение обаче не е ДТ. Това задължение за доказване е гаранция за правото на защита, но не могат да се правят изводи за обвинението от това, че защитникът не е доказал една или друга теза.
3. ДТ в досъдебната и съдебната фаза и по дела от общ и дела от частен х-р : чл.103,ал.1
1) В досъдебната фаза ДТ лежи в/у разследващите органи и прокурора по дела от общ х-р.
2) В съдебната - само в/у прокурора по дела от общ х-р.
3) По дела от частен х-р - върху частния тъжител.
ДТ е само за главния обвинител.
Презумпцията за невиновност по отношение на прокурора- по силата й той знае, че е длъжен да докаже обвинението и ако не го докаже, настъпват всички неблагоприятни последици от това.

Въпрос 4 : Същност на доказателствата и
Въпрос 8 : Същност на доказателствените средства
( Общо се наричат доказателствени материали )


1. Същност на доказателствата :
1) Конкретни факти от обективната действителност - ( Трупът напр. е факт, той е доказателство; дрехите на убития, ножът до него, капките кръв- факти са). Тези факти не са субективни преживявания на познаващия субект ( съд, прокурор, разследващи органи).
2) Конкретни факти- трябва да са определени по време и място. Може да са минали или настоящи. Естеството им също няма значение- дали са събития, състояния, предмети.
3) Конкретни факти от обективната действителност, свързани с главния факт, относими с предмета на главния факт (не съотносими, а относими). Относимо е онова обстоятелство, което е годно да допринесе за разкриване на обект. истина. И трябва да е относимо с главния факт и тази връзка да е обективна ( напр. резултат от престъплението). Доказателства са и всички факти, които правят немислимо извършването на престъплението. Не всички факти, които са във връзка с главния факт, са относими, а само тези, свързани със състава на престъплението:
Не може да служи за доказателство репутацията- не е док. нито за авторството, нито за личността на дееца. Не може да а док. за авторството личността на дееца. ( напр. , че е лош човек). Не може да служи за док. на авторството сходният факт ( напр. осъждане за подобно прест.). Не може да е доказателство процесуалното поведение.
4) Доказателствата са факти, включени в процеса и установени по несъмнен начин- Фактите трябва да се съдържат в самото дело, в самия процес, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Доказателства са само доказаните факти.

=> Определение -Доказателствата са конкретни факти на обективната действителност, свързани с главния факт, приложени са към делото или са възпроизведени в процеса със средствата и по реда на НПК и в следствие от това могат да допринесат за разкриване на обективната истина.

2. Съшност на доказателствените средства -
1) Понятие - Процесуално- технически способ за възпроизваждане в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства. Те са толкова и такива, каквито ги посочва НПК. Доказателство, което не може да се приложи по делото (напр. труп), трябва да се възпроизведе. Но може да има и доказателствени средства, които не съдържат доказателства ( напр. лъжливи свидетелски показания или които не са относими). Док. средства са изрично предвидени в НПК.
2) Разлика между доказателства и доказателствени средства (Д и ДС):
а) Д. са конкретни факти , а ДС са способи за възпроизвеждането им.
б) Д. са елементи от обективната действителност, които трябва да се изяснят в процеса, а ДС са действия, актове на самия процес- те се създават вътре в процеса.
в) Д. не са предвидени в НПК и не могат да се предвидят. Те са такива, каквито ги създаде престъплението. А ДС са определени в НПК => Допустими са всички факти, които имат значение за делото, но само предвидените в НПК ДС.



* Англо-саксонската Докртина за плодовете на отровеното дърво : Англо-саксонските юристи я създават, за да обяснят , че негодните ДС не могат да служат за обосноваване на обвинението. Когато едно ДС не е събрано по предвидения в закона ред, това са плодовете на отровеното дърво, които не могат да се ползват ( Напр. за претърсване е необходимо предварително разрешение или в някои случаи последващо). Само когато се изготвят по реда на закона, има гаранции за тяхната достоверност.
* Такава е постановката и в Континенталната правна система: чл.105,ал.2 - „Не се допускат ДС, които не са изготвенипри условията и по реда, предвидени в този кодекс.” Такива ДС се наричат негодни и не могат да се инкорпорират в доказателствения материал, на базата на който се основава присъдата.


Въпрос 20 : Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.

1. Допускане - Преценява се могат ли едни или други доказателствени материали да послужат по делото. Има определен ред - който иска допускане на определено ДС, трябва да посочи какво ще установи с него. ( Напр. когато се иска допускане на свидетел, трябва да се посочи за установяването на кои обстоятелства ще свидетелства.). Нашето процесуално право няма фатален срок за допускане на док. материали- не може да се откаже допускането им само заради това, че не са поискани по- рано. Съдът ги събира в рамките на съедбното следствие. След като приключи съдебното следствие, той дава ход на пренията. Ако по време на пренията страните посочат, че има несъбрани доказателства, съдът има право да отмени определението, с което е дал ход на пренията / с което е дал последна дума на подсъдимия / с което е приключил съдебното следствие и да възобнови съдебното следствие. Същото може да направи и ако се посочат нови доказателства. Когато съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата и ако установи, че трябват нови доказателства за установяване на обективната истина - може да направи същото. По същия начин процедира и въззивната инстанция. По отношение на събиране на док.материал за нея важат правилата за първа инстанция. С постановяване на въззивното решение се слага край на събирането на док. материали. Касационната инстанция е инстанция по правото. Тя приема фактическата обстановка такава, каквато е установена от въззивния съд и преценява правилно ли е приложен материалния закон, допуснати ли са процесуални нарушения и дали наказанието не е явно несправедливо.
Допускането на док. материал се прави от органа, който ръководи производството - в досъдебната фаза - разследващите органи и прокурора чрез постанивление , а в съдебната - от съда чрез определение. Постановлението, с което се се отказва допускане, може да се обжалва пред прокурор, съотв. пред по-горния прокурор. Определенията на съда, с които не се допускат док. материали, не подлежат на обжалване отделно от присъдата. Ако съдът откаже допускане на док. материали , това ще накърни правото на защита, а това ще е основание за отмяна на самата присъда. А и съдът може сам да си отмени определенията ( по искане на страните или ex officio ). Всеки акт, с който не се допускат док. материали, трябва да е мотивиран - защо тези док. материали няма да послужат за разкриване на обект. истина. Когато допуска определени док. материали, органът, който ръководи процеса, не преценява достоверността. Той не може да направи това предварително. Преценява се само дали си заслужава да се изяснят фактите, които са посочени. Когато е необходимо, съдът може да издаде удостоверение да се снабди с акт за раждане, свидетелство за съдимост на дадено лице( защото иначе чужд човек не може) - съдебно удостоверение.
2. Събиране - Действия по откриване, възприемане, закрепване и запазване на доказателствата.
Способи за събиране - Определят се от характера на доказателствата, които ще се събират и предварително са регламентирани в НПК, глава 14 „ Способи на доказване”- състои се от общи положения, след които са регламентирани всеки един от способите по отделно : Разпит; Оглед; Претърсване; Изземване; Експертиза; Следствен експеримент; Предявяване на лица/вещи за разпознаване; Специални разузнавателни средства. Всички други способи за събиране са разновидност на тези.
Събирането винаги се извършва от органа, който ръководи процеса на дадения стадий от развитието му. Изключение- събиране на док. материал по делегация : Когато док. материали се намират извън района на органа, който ръководи п-са и събирането е свързано с особени затруднения - събират се по делегация. В досъдебното производство органът, който ръководи процеса, може да възложи на компетентен орган от друг район с постановление да извърши дадено следствено действие. Делегират се превомощия. Органът, който получи постановлението, извършва съответното действие и връща протокола на делегиращия орган за да го присъедини към док. материали. В съдебната фаза съдът може да извърши съдебна проръчка / делегация към друг съд, но винаги районен съд ( разпит на свидетел или вещо лице, много рядко друго). Съдът, който разглежда делото, трябва да изготви специален лист с участието на страните. Преди това той трябва да насрочи делегация. Подсъдимият има право да присъства на разпита. След провеждане на разпита съдът по делегацията връща съответния протокол на решаващия орган, който, за да го включи в док. материалии, трябва да го прочете. Разпит на обвиняем по делегация не се допуска- чл.115, ал.2. Възможна е и съдебна поръчка в чужбина. Тя се извършва, когато се налага разпит на свидетел или обвиняем, като съдът изготвя въпросния лист и го изпраща на съответния съд чрез МВнР. Делегацията в чужбина се извършва по правилата на местния закон. Когато се преценява годността й , преценката се прави в РБ, но по местния закон, където е извършена.
3. Проверка - Извършва се със същите док. средства, с които се извършва събирането на доказателствата - повторен разпит, очна ставка (разновидност на разпита), повторен оглед. Проверката се извършва по време на събирането на док. материал и след това. Това става по инициатива на ръководещия орган или по искане на заинтересуваните лица. Веднъж събрани, док. материали се използват от всички в процеса. Тази страна, която е поискала включването им, не може да сика елиминирането им. Няма свидетели на защитата или на обвинението - свидетелите са на съда! - затова не може да се иска елиминирането им.
4. Оценка - Разлика между доказателствата и изводите, които се правят за тях. Изводите се основават на доказателствата, но не са доказателства. Исканията, бележките и възраженията, както и речите на страните не са док. средства. Оценката на док. материал се прави през цялото време, а не само при вземане на решението. Всеки оценява док. материали, но меродавна е оценката на съда.


Видове доказателства ( Д ) и видове доказателствени средства (ДС)

Уводни бележки:
Видовете доказателства се обединяват около 4 групи. Но това е една класификация на Д.-та, която за съжаление няма ясна законова основа. Сравнявайки глава 12 и глава 13, НПК, откриваме непоследователен и непрецизен подход. В глава 13 има две особености, които трябваше да са и в глава 12 : 1) Глава 13 е озаглавена „Доказателствени средства”; 2) В чл. 114 от гл.13 са посочени видовете ДС. Логично е същият подход да го има и в института на доказателствата, т.к. Д. и ДС са доказателствения материал. Но глава 12 е озаглавена „ Веществени доказателства”, а не „Доказателства” и няма текст, който да сочи, че освен веществени има и други видове Д. Правилно би било : Да се озаглави „Доказателства” и да се посочи, че „ Видовете Д. в НП-с са веществени и други видове, които отговарят на глава 14, НПК”.

Видове доказателства :

Исторически се оформят различни видове Д.
В теорията на формалните доказателства : Биват
- съвършени и несъвършени - в зависимост от това кой е носителят на доказателствата ( духовник, гражданин и т.н.)
- пълни и непълни - според процентното съдържание на презумираната доказателствена стойност, която имат тези Д. (на духовник- 100%, на благородник - 80%)
Днес различаваме 4 групи :
1) Преки и косвени
2) Първични и производни
3) Обвинителни и оправдателни
4) Веществени и невеществени (Веществените са само едни от възможните в НП-с)


Въпрос 5 : Преки и косвени доказателства


Критерий за това делене е отношението на Д-та към основния факт ( на престъплението).
1. Преките - непосредствено установяват обстоятелствата, вкючени в предмета на доказване.
2. Косвените - при тях не се открива такова непосредствено отношение на Д. към предмета на доказване. Само по себе се косвеното Д., изолирано от другите, не може да даде информация за предмета на доказване. Косвените Д-ва могат да послужат за разкриване на истината в НП-с , само ако се установи връзка с други факти , които като цяло,като комплекс мога да допринесат за разкриване на обективната истина.
Деленето на Д-та на преки и косвени няма значение за процеса на допускане, събиране , проверка и оценка на Д-та. Практическото му значение е във възможностите за доказване с преки или косвени Д-ва и с постановяването на осъдителна присъда.
Пътят на доказването при използване на преки и косвени Д-ва е различен. (Една осъдителна присъда може да бъде основана и само на косвени Д-ва) :
1. При преките е достатъчно да се установи истинността им, за да може да се постанови присъда, вкл. осъдителна.
2. При косвените пътят на Д. е по- дълъг. Сами за себе си те не могат да послужат за решаване на делото. ВС в практиката си постанови какви са условията, за да може да се основе една присъда само на косвени Д-ва :
1) Да се установи достоверността на косвените Д-ва - не може да е само едно Д-во.
2) Да е налице система от косвени Д-ва.
3) Да не е хаотичен сбор от Д-ва - Трябва да има връзка между косвените Д-ва , като всяко следващо допълва информацията за престъплението ; няма прекъсване на връзката между Д-та и те като хармонична с-ма възпроизвеждат истината относно предмета на доказване.
4) Изводът от тази верига от Д-ва, която не се прекъсва, да е един и да не поражда съмнение.


Въпрос 6 : Първични и производни Д-ва. Обвинителни и оправдателни Д-ва.

1. Първични и производни :
Критерий за това делене е източникът на сведение за факта на прест-то, близостта му до обстоятелствата, които подлежат на доказване.
1) Първични - Напр. възприятията на свидетел очевидец.
2) Производни - Напр. възприятията на лице, на което свидетел очевидец е разказал спомените си за престъпното събитие.
При наличие и на двата вида винаги се използват първичните. Но това не означава, че е изключено използване на производни. Според правната теория и практика има 3 хипотези , при които се използват производните Д.-ва. :
1- Когато е невъзможно да се възпроизведат първичните ( напр. ако са изгубени, унищожени), т.е. тук те заменят първичните.
а) трябва да се установи истинността на производното Д.
б) трябва да се посочи точно първичното Д., което се заменя.
в) трябва да е допустимо ( напр. да не са екстрасенски възможности).
2- Когато са изгубени първичните, да могат да се разкрият чрез производните.
3- Когато е необходимо да се проверят първичните.
2. Обвинителни и оправдателни :
Критерий за това делене е какво е отношението на Д-та към предмета на доказване, към обвинението и защитата.
1) Обвинителни - обосновават обвинението, но могат да се отнасят и към изясняване на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието.
2) Оправдателни - Имат за насоченост пълно или частично опровергаване на обвинението или събиране на данни, свързани със смекчаване на отговорността при индивидуализация на наказанието.
Практическо значение на това деление : Свързано е с начина на осъществяване на дейността на различните процесуални субекти. Държавните органи са длъжни да събират и обвинителни, и опрвдателни Д-ва. Има и други процесуални субекти, които не могат никога да участват обективно в процеса на доказвае : Защитникът - функцията по защитата е еднопосочна дейност, само в полза на представляваното лице. Ако той иска да се събират и други Д-ва освен тези, които са в полза на представляваното лице, ще се опорочи съдебният акт. Гражданите, които представляват собствени интереси - въпрос на лична преценка е как ще се защитят.


Въпрос 7 : Веществени и невеществени Д-ва

Уредбата е в НПК. Критерият за това делене е какво е естеството им :
1) Веществени Д-ва- факти от външния мир.
2) Невеществени Д-ва - факти от вътрешния, душевен мир - възприятията на обвиняемия и свидетелите.
Веществените Д-ва (ВД) са посочени в чл.109, НПК. Законодателят възприема два подхода :
1- Прави опит за относително по- ясно посочване на предмети, които са ВД.
2- Дава възможност извън посочените предмети ВД, съобразно конкретното дело, да се съберат и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на делото.
Прилагане на ВД и НД към делото - Чл.110 подробно описва как трябва да бъдат описани, фотографирани конкретните Д-ва, които да се приложат по делото. За разлика от невеществените (НД), ВД винаги могат да се приложат по делото директно, ако е възможно. Невеществените Д-ва трябва да бъдат възпроизведени , закрепени в материален носител, за да станат част от материалите по делото : свидетелски възприятия => свидетелски показания => протокол. Прилагането на едно ВД винаги предполага и съответното доказателствено средство : Напр. Приложен е пистолет , намерен до трупа. За да се удостовери връзката му с предмета на доказване и истинността му, се съставя протокол за оглед, фотосномка , т.е. те са доказателствените средства. ВД, което е приложено по делото, винаги върви с доказателственото средство.
Пазене на ВД - чл.111 - ВД, които се прилагат по делото, се пазят до завършване на нак. производство. През 1999г., поради прекомерната продължителност на нак.производство ( пострадалите са лишени от вещите си), се даде възможност и преди това вещите да се върнат на собствениците им. С новия НПК „собствениците” се промени на „правоимащите”- т.е. необходимо е да има правно основание. Ал. 2 на чл.111 предвижда изискванията, за да се върнат вещите преди завършване на производството :
- Връщането де не попречи на разкриване на обективната истина.
- Да не са предмет на адм. нарушение ( иначе ще се попречи на реализиране на адм. отг.)
- Да има разрешение на прокурора. Според ал.3 при отказ на прокурора лицето има право да обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Няма въззивно обжалване. Съставът е едноличен, в закрито заседание разглежда жалбата, произнася се с определение, което е окончателно.
Видове ВД - ВД се делят на ВД в тесен смисъл и писмени ВД. Основание за това делене ни дава чл. 112, ал.3, съгласно който „ Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като ВД, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, ЮЛ и ФЛ.” Тази разпоредба дава основание в рамките на ВД-ва да се разделят два подвида. Писмените Д-ва се характеризират предимно с тяхното съдържание. Важно е да се разграничават писмените доказателства и писмените доказателствени средства.
Значение на ВД : Като правило те са по-трайни, за разлика от НД, при които с течение на времето възприятията изчезват, избледняват.

Въпрос 9: Видове доказателствени средства. Гласни ДС

Определение за ДС за първи път дава новият НПК в чл. 105, ал1. Според чл.105,ал1 “Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.”Чл. 114 прецизно представя трите вида ДС – гласни, веществени и писмени.

Гласни доказателствени средства :

Уредба :Раздел II на глава 13. * Чл. 123 и чл.124 трябва да бъдат разгледани във въпрос 36 от част I.: Защита на свидетел.
Гласните ДС по новия НПК са : обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля. По действащия НПК + обясненията на заподозрения и уличения.
1.Обяснения на обвиняемия – Това се изявления, направени в НП-с по предвидения в НПК ред и форма, с които се възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за делото. Обясненията на обвиняемия имат сложна характеристика – от една страна са ДС от категорията на гласните ДС, а от друга страна са средство за защита. Посочени са в чл.55,НПК като едно от правата на обвиняемия, включено в сложно съставното му право на защита.
Кога са ДС и кога средство за защита? Дали изразът “ДС” или “средство за защита” има по- широко съдържание от гледна точка на поведението на обвиняемия?
А) Средство за защита - Средство за защита са , когато обясненията на обвиняемия са насочени към изясняване предмета на доказване по делото ( целия предмет, някои обстоятелства или част от обстоятелство). Средство за защита са обяснения, които най-често са насочени към изясняване предмета на доказване от позицията на защитата, но може да не се ограничават само до предмета на доказване ( Когато обвиняемият възразява срещу показания на свидетел, т.к. смята , че ще бъде необективен напр.)
Обясненията като средство за защита имат по- широко съдържание, а като доказателствени средства – те са лимитирани само до предмета на доказване.
ДС и средство за защита - напр. чл. 115, ал.4 – Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения. Обвиняемият може да дава и неверни обяснения, без да носи отговорност за това.
Ред и форма (чл.115,ал.1) : За да бъдат годни гласни ДС, обясненията трябва да са годни по реда и формата в закона. Ред – непосредствено пред конкретен орган; Форма– устна. За да бъдат правно валидни, трябва да са дадени непосредствено и устно пред органа по ръководство и решаване в дадения процесуален стадий.
Право на защита – Обвиняемият може да поиска да даде обяснения в писмена форма. Но ако желае те да бъдат включени в доказателствения материал и оценявани наравно с останалите, трябва да се съобрази с реда и формата по НПК. Изключение : чл.115, ал.2 – Възможност да бъде разпитан по делегация или видеоконференция. Има 2 изисквания – Обвиняемият да е извън пределите на страната и разпитът да не попречи на разкриване на обективната истина . Тези две изключения не в еднаква степен се свързват и не в еднаква степен се проявява непосредствеността( при видеоконферентната връзка разпитът се провежда от съответен орган, а при делегацията – от друг) .
Б) Доказателствено средство - Обясненията на обвиняемия е ДС, което по нашия закон е равнопоставено на останалите ДС. В закона има правила за гарантиране на достоверността им, за да са равнопоставени с останалите ДС :
1) Устно и непосредствено от съответния орган.
2) Правилата за провеждане на разпита ( способ за събиране на това ДС) са относително прецизирани:
- През деня, освен ако не търпи отлагане
- В свободен разказ се излагат възприятия относно предмета на доказване.
- Едва след това могат да му се задават въпроси. Според чл. 138,ал. 5 трябва да са ясни, конкретни, свързани с обстоятелствата по делото, да не подсказват или подвеждат към определен отговор. Практиката приема за опорочени , при които въпросите са двусмислени, използвано е насилие (психическо, физическо) и продължителността на разпита не трябва да е прекомерна – Тези изисквания ги няма в закона.
- Има и разпит пред съдия.
В) Самопризнанието – чл.116 – ал.1 : “ Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.” И чл.2 – “Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото .” Възпроизведен е конституционния принцип – чл. 31, ал.2, КРБ. Самопризнанието е напълно приравнено на останалите Д-ва по своето значение. Ако се установи истинността на направеното самопризнание, това е особено важно, заради най- близката връзка. Самопризнанието е личен акт, може да бъде направено само от обвиняемия в устна форма. Трябва да е несъмнено, изрично и правдоподобно ( от обективна и субективна страна).
От субективна страна- да е направено съзнателно, ясно, да дава подробни отговори на всички въпроси, не трябва да е изтръгнато с хитрост , насила или да е направено по грешка. * В англо- саксонската с-ма, ако направи самопризнание, което е несъмнено, това е смекчаващо вината обстоятелство – пропуска се съдебното следствие и се преминава към налагане на наказание – това е така, т.к. той облекчава системата. В България законодателят е повлиян от тази идея. Тя се открива в споразумението – при което е възможно да се слезе под минимума- и при новата диференцирана процедура по глава 7, НПК.
От обективна страна - споразумението ще бъде правдоподобно, ако има опора в доказателствата по делото.Иначе не е правдоподобно. Затова държавните органи не трябва да спират да събират и други доказателства след получаване на самопризнанието.
В теорията няма единство по въпроса дали самопризнанието е средство за защита. Акад. Павлов смята, че не е, защото то привнася обвинителни Д-ва. В теорията преобладава мнението, че също е средство. Последиците от него , а не съдържателната му част , са оценяването му винаги като смекчаващо обстоятелство. Но това не означава,че ако не направи самопризнания, ще е отегчаващо.
Когато при самопризнанието се разкриват и обстоятелства, които се отнасят до престъпно поведение на друг обвиняем или подсъдим – нарича се “оговор”. ВС установява условия, при които да се признае :
- да се подкрепя от други Д-ва
- да се установи, че обвиняемият е нямал интерес да го направи.

2. Свидетелски показания : Дават сведения, които свидетелят е възприел и имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Свидетелят никога не дава показания за собствената си престъпна дейност. Показанията могат да се отнасят до предмета на доказване като цяло, до група факти и обстоятелства или до отделен факт. Те също са лични . Свидетелят не може да бъде представляван/заместван. Показанията възпроизвеждат невеществени доказателства. Свидетелят е длъжен да възпроизведе само това, което възприел, но не и анализи, съждения, оценки.
Показанията са доказателствено средство, но не и средство за защита. Дават се устно и непосредствено пред съответния орган.
Свидетелските показания трябва да се различават от показанията, които дават поемните лица. Последните са свидетели в съдебното производство, ако се наложи да се проверява истинността на съставения протокол от следственото действие. Поемните л-а участват само в досъдебната фаза на п-са. Ако бъдат разпитани в съдебното производство, те не могат да бъдат приравнени на същинските свидетели, т.к. възприятията им не се отнасят до предмета на доказване ( т.е. не отговарят на чл.117) . Отнасят се до начина, по който е извършено следственото действие и вярното му отразяване в протокола.
Забрана за определени лица да бъдат свидетели – чл.118, ал.1 и ал.3 :
1) ал.1 е свързана с гарантиране на истинността на свидетелските показания – това са лица, които са участвали в същото производство в друго процесуално качество. Това би попречило на лицето да посочи фактите по делото такива, каквито са възприети. Качеството “свидетел” има приоритет пред всяко друго процесуално качество. Напр. , ако съдия е станал свидетел на прест-е, той ще е свидетел, а не съдия по делото. Ако е съдия, той трябва да изгражда вътрешното си убеждение само от това, което е в папките на делото.
Изключения : чл.118,ал.1,
т.1 – Обвиняемият, за когото производството е прекратено или завършило с влязла в сила присъда. Винаги е възможно едно прекратено производство да бъде възобновено. Ако е постановена присъда и е влязла в сила – винаги има възможност за възобновяване на делото.
т.2 – Пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник – могат да бъдат и свидетели.
т.3 – Поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. Тази разпоредба се наложи в НПК под изричното изискване на експертите на Европейската комисия. Друг е въпросът , ако са били дознатели при военни дела.
Ал.2 – “Лицата, които са извършили действия по разследването и съдебни следствени действия , не могат да бъдат свидетели, вкл. и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в рози кодекс.” => Ако е присъствал служител на МВР или военна полиция, ще се разпитва. Но ако самият той е изготвил процесуален акт, който напр. е порочен, не може да бъде разпитван за това, което той е извършил ( Напр. ,ако той свидетелства за подхвърлено доказателство, така удостоверява порочния си акт).
2) ал.3 – Забрана да се разпитват като свидетели лица, които поради определени недостатъци не могат правилно да възприемат фактите и да дават достоверни показания.

В НПК има две разпоредби, които освобождават свидетеля от задължения да дава свидетелски показания : чл.119 и чл.121-
- чл.119 го освобождава изобщо от задължението да свидетелства, ако обвиняемият по делото му е в близки родствени отношения ( съпруг, възходящ, низходящ, брат и сестра) или лице, с което се намира във фактическо съжителство.
- чл.121 го освобождава да дава показания за определени обстоятелства по въпроси, отговорите на които ще уличат него или същия кръг лица в прест-е.

Сравнение м/у чл. 119, чл.121 и чл.123( Защита на свидетеля – виж.)- По чл.119 кръгът от лица е по- ограничен – “…..лица. с които се намира във фактическо съжителство”. По чл.123 – “ … особено близки отношения” => По- широк кръг лица ще бъдат защитени от чл.123 – това ще стимулира свидетеля да даде показания.

Права и задължения на свидетеля – чл. 120 и чл. 122 НПК – виж.

Сравнение м/у ОБЯСНЕНИЯ и ПОКАЗАНИЯ :

1) Обясненията – съчетават ДС и средство за защита.Обвиняемият е субект на НП-с.
Показанията – само ДС. Свидетелят е само участник, който няма право на защита.
2) Обвиняемият дава сведения за собствената си престъпна дейност, а свидетелят- за чужда.
3) Обвиняемият не е длъжен да дава обяснения, а свидетелят – напротив, длъжен е да дава показания.
4) Обвиняемият не носи отговорност, ако откаже да даде обяснения, а свидетелят – носи.
5) Обвиняемият не е длъжен да говори истината, е свидетелят – е длъжен.
6) Когато е призован , участието на свидетеля е задължително. Обвиняемият има случаи, при които може и да не присъства като подсъдим (чл.269, ал.1- когато е обвинен за тежко прест-е, е задължително да присъства) – Иначе не е , стига съдът да не реши обратното.
7) Свидетелят може да бъде разпитван по делегация, а при обвиняемия това е по изключение.



II семестър - Маргарита Чинова


I I I. ОСОБЕНА ЧАСТ

Въпрос 1 : Обща характеристика на досъдебното производство

Защо има предварителен и подготвителен характер? Защо има централно място? За този въпрос се отнася същото като за Въпрос 21 от част I - виж!
Характерно е , че съдът събира и проверява всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство, макар и да са събрани по перфектен начин! Действията, които могат да се повторят , се повтарят, а тези, които не могат, не се повтарят. Но събраните док-ва от тези неповторими действия, се проверяват - Напр. съдът ще разпита двете поемни лица, присъствали на претъпсването и изземването.


Въпрос 2 : Образуване на досъдебното производство


1. Обща характеристика на образуването :

1) С приемането на новия НПК може да се каже, че законът легално реши въпроса- образуването е ли самостоятелен стадий на НП-с или не е. За практиката това няма значение. Дълго време имаше такава дискусия. Според чл.192,НПК -Стадии на досъдебното производство са 1.Разследването и 2.Действия на прокурора след приключване на разследването.
2) Образуването на досъдебното производство (ДП) е действие, подробно регламентирано в НПК и което се извършва винаги преди предварителното разследване, без да е част от самото предварително разследване.
3) Образуването на ДП има като непосредствена цел да се сложи началото на процеса, като от момента на образуването тече и началният срок за разследването.
4) С новия НПК правилото е : При образуването на производството може да се извършва предварителна проверка . От това правило има изключения- те се свързват със случаите, когато трябва да се извършат неотложни следствени действия. Именно тази неотложност на следствените действия прави абсолютно ненужна и нодопустима предварителната проверка.

2. Предпоставки за образуване на досъдебното производство. Те са четири :
1) Законен повод - Законен повод е всяка информация, която е съобщена или по друг начин е доведена до знанието на компетентен държавен орган и в която се съдържа съобщаване, че е извършено престъпление. Законните поводи са посочени в закона изчерпателно и са 4 :
а) чл. 208, т.1 - съобщение до органите на ДП за извършено престъпление:
- Чл. 208, т.1 ще бъде изтълкуван и приложен правилно само при систематическото му тълкуване с чл. 209.
- Всяко съобщение за извършено престъпление е законен повод. И е бвз значение кой е направил събщение - пострадал, гражданин, държавен орган, организация.
- За събщението за извършено престъпление няма предписани задължителни реквизити, които да са условие за валидността му. То може да е писмено, устно, направено по факс, интернет, телефон, присъствено, неприсъствено. Единствено важно е , че не може да е анонимно. Анонимни съобщения не са законен повод, но ако в тях се съдържа конкретна информация и става въпрос за тежко престъпление - те са повод да се предприемат всякакви проверки- не по реда на НПК, а по реда на ЗМВР и всеки друг нормативен акт.
- Това , което има значение при този законен повод, е информацията, която се стдържа в съобщението , да е получена от орган на досъдебното производство - НПК казва кои са тези органи - дознателски органи, следствие, прокуратура. Това условие е абсолютно.
б) чл. 208, т.2 - информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване - тя винаги ще е законен повод.
в) чл. 208, т.3 - лично явяване на дееца пред органите на ДП с признание за извършено престъпление :
- Правилното разбиране на т.3 може да стане само при систематичното й тълкуване с чл.210.
- Става въпрос за лично явяване- невъзможно е чрез представител.
- Явяването с признание за извършено престъпление не е равнозначно на самопризнание по смисъла на НПК. Това признание е извънпроцесуално действие, затова не само не е самопризнание, но и то не може да се използва като доказателствен материал след образуване на делото.
- При лично явяване е налице законене повод, но само когато признанието е направено пред орган на досъдебното производство.
г) чл. 208, т.4 - Непосредствено разкриване от орган на ДП на признаци на извършено престъпление:
- Това не означава органът на ДП да е бил свидетел на прест-то, защото според постоянната практика на ВКС : Ако един орган на ДП е станал свидетел на прест-е , той нито е компетентен да образува дело, нито е компетентен да разследва случая.
- т.4 има предвид няколко хипотези :
 Когато в хода на предварителното разследване органът на ДП е установил информация и за друго извършено прест-е, независимо дали от същото лице или от всяко друго.
 При осъществяване на общ прокурорски надзор- т.е. надзор за законност в/у дейността на администрацията по смисъла на КРБ и ЗСВл. - Ако прокурорът, извършвайки такава проверка, констатира признаци на извършено прест-е.
 Когато прокурорът осъществява надзор за законност в/у местата за лишаване от свобода и констатира в хода на тази проверка, че са извършени престъпни деяния.

2) Достатъчно данни за извършено престъпление- чл.211 - това е втората предпоставка за образуване на ДП. Без законен повод не може нито да се образува, нито да започне ДП. Без достатъчно данни обаче може да се образува и може да започне ДП - Във всички случаи , когато трябва да се извършат неотложни следтвени действия, при които НПК освобождава държ. органи от задължението да събират и проверяват достатъчно данни за изв. прест-е.
- чл.211 прави опит , твърде несполучлив, да дефинира понятието „достатъчно данни”- Според ал.1 достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено прест-е. Но неизвестно е и какво е „основателно предположение”:
- Основателно предположение може да се обясни така : Предположение не означава една версия, която е правдоподобна, но не е проверена ; не означава убеждение, че е извършено прест-е. Ако се изисква убеждение, това ще означава, че НП-с ще се изнесе извън процеса и престъплението ще се доказва, но не по правилата на НПК. Предположение означава да са събрани толкова и такива данни, които, анализирани в своята съвкупност, ще доведат до единствено възможен извод, че е извършено престъпление. Основателно предположение означава, че изводът за изв. прест-е се базира единствено в/у обективни данни, събрани и проверени по повод на изв-то прест-е.
- За образуване на ДП се изискват достатъчно дани за изв. прест-е, но не и за извършителя. Затова , дори когато няма никаква информация за извършителя, но има достатъчно данни за прест-то, се образува предварително производство(ДП).
- За да се образува ДП, не се изискват данни за правната квалификация на деянието Необходимо и достатъчно е органът да разполага с достатъчно данни за изв. прест- е от общ характер.

*На практика хипотезите на образуване на досъдебното производство могат да се обобщят/ групират в 3 групи:
 Първа хипотеза : Самият законен повод е придружен с достатъчно данни за изв.прест-е, при която хипотеза прокурорут , без да извършва каквото и да било друго , изготвя постановление за образуване слага началото на процеса ( Прокурорът получава съобщение - законен повод- което е молба за образуване на ДП, която съдържа обяснения, медицинско и т.н. - те са достатъчно данни.)
 Втора хипотеза : Зконният повод не е придружен с достатъчно данни за изв. прест-е. В този случай се извършва предварителна проверка. Прокурорът може сам лично да направи предварителна проверка и основанието за това е чл.119, ЗСВл., според който прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения, да извършва лични проверки, да призовава граждани и да постановява принудително довеждане, ако не се явят по неуважителни причини. Обикновено прокурорът изпраща други органи да правят предварителни проверки - полицейски, административни, митнически. На практика не прокурорът изв. тези проверки. Обикновено на основание чл. 119, т.4, ЗСВл. той възлага на съответните органи да извършват проверки и ревизии и в определен срок да му докладват получените резултати. Затова на практика в тази хипотеза прокурорът възлага на полицейски органи извършването на проверка, данъчни, митнически и т.н.
Разликите м/у предварителната проверка и разследването могат да се обобщят така:
1- Целта на предварителната проверка (ПП) е събиране и проверка на достатъчно данни за изв. прест-е. А целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за изв. прест-е и да се повдигне обвинение пред съда.
2- По време на ПП не се изв.следствени действия, не се събират доказателства, не важи НПК. Извършват се действия, предвидени в други закони или подзаконови НА - ЗМВР, ЗСВл., ЗСРС(специалните разузнавателни средства) и мн. др. По време на разследването се изв. само онези действия, предвидени в НПК.
3- Събраната информация по време на ПП не може да е доказателство в образувания процес след проверката.Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тагава ще са налице доказателства.

Чл.207 ,НПК дава отговор на въпроса дали по новия НПК може да има предварителна проверка - Според чл.207 за образуване на ДП са необходими „законен повод и достатъчно данни за изв. прест-е” =>Ако има законен повод , но няма достатъчно данни - тогава се прави предварителна проверка, а основанието за това е в ЗСВл.
След като проключи ПП прокурорът, ако рещи, че са събрани достатъчно данни, изготвя постановление за образуване на ДП.
Когато прокурорът след извършена проверка констатира, че не са сънрани достатъчно данни, но и не е направено всичко възможно за това, той ще разпореди допълнителна проверка и може да разпорежда такава толкова пъти, колкото намери за необходимо.
Когато след приключване на на ПП прокурорът констатира, че не са събрани достатъчно данни за изв. прест-е и е направено всичко възможно за това, той изготвя постановление за отказ да се образува ДП.- чл. 213.

 Трета хипотеза : На практика това е случаят,когато от самия законен повод (съобщението напр.) може да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни следствени действия. В тази хипотеза законът в чл.212, ал.2 презумира с необорима презумпция, че ДП се счита за образувано с извършването на първото действие по разследването , когато то е оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци. *Обискът е вид претърсване. И при обиск може, въпреки,че изреждането е изчерпателно!

3) Компетентен орган- това е третата предпоставка. Само прокурорът е компетентен да образува ДП. Тук трябва да се има предвид, че при неотложни следствени действия по чл. 212, ал.2, при бързото и незабавното производство, досъдебното производство се счита за образувано с извършване на първото действие по разследването.
4) Надлежен акт - четвъртата предпоставка. Той е постановление за образуване на досъдебно производство.
- чл. 214,ал1 сочи задължителните реквизити на постановлението за образуване.
- Прави впечатление, че измежду задължителните реквизити не се съдържа изискване в това постановление да се съдържа името на лицето, срещу което се образува ДП , както и правната квалификация. С тълк. реш. 2/ 2002г. по несъмнен начин се установиха следните правила :
o В постановлението за образуване на ДП не трябва да се вписва името на лицето, дори когато има данни за това лице.
o Лицето, срещу което е образувано ДП, не е процесуално качество, защото нашият НПК не му предписва нито права, нито задължения.
o Лицето, срещу което е образувано ДП, не е лице, срещу което е повдигнато обвинението, не е обвиняем.
o Практиката в постановлението да се вписва името крие сериозни рискове да се накърнят на това лице основни права и свободи.


3. Особени случаи на образуване на ДП :

1) Става въпрос за т.нар. дела от частно-публичен характер , при които , за да се образува ДП, е необходима още енда предпоставка, а именно подадена тъжба до прокурор от пострадалия от престъплението - чл. 207, ал. 2,3,4 - виж!
2) При незабавното производство не се извършва предварителна проверка, не се издава постановление за образуване , а производството се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследването- презумпция. Чл. 212,ал.2 е общата нак.процедура, тук тази е диференцирана - Тук няма значение кое е първото действие за разлика от чл.212,ал.2.- по който е само оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване и на разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
3) При бързото производство по чл.356,ал.3 въпросът за образуването е решен по абсолютно същия начин, както при незабавното.
* Каква е разликата при образуване на бързо и незабавно (чл. 356,ал.3 и чл.362, ал.3 и чл.212, ал.2 )


Въпрос 3 : Извършване на разследването


Новият НПК категорично установява кои са стадиите на досъдебното произвоство : 1)Разследване и 2) Действия на прокурора след разследването.

РАЗСЛЕДВАНЕ :


I. Действия, които се извършват в I стадий на досъдебното производство, а именно разследването:
1. След като се образува досъдебното производство, разследващият орган извършва всички действия по разследването, които са необходими и възможни във всеки конкретен случай. Тук и в тази връзка разследващият орган е самостоятелен да реши какви действия да извърши и в каква поредност да ги извърши. Това е неговата т.нар. оперативна саностиятелност.
* Терминологично уточнение : Гл. 14 от НПК е озаглавена “Способи за доказване” и те са изчерпотелно посочени – разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства.
“Действия по разследване” = “Способи за доказване”. Използвайки термина способ за доказване, НПК има предвид самото доказване ; а под действия по разследването се има предвид самата дейност. Просто са наречени по различен начин , но се едно и също.
Образувато на производството (Въпрос 2) е процесуално действие. Всички действия, които нямат за резултат събиране на доказателства, не са способи за доказване, а са процесуални действия ( напр. образуване на производството, привличане на О. и т.н.)
2. Когато разследващият орган реши, че е събрал достатъчно доказателства за вината на конкретното лице в извършване на конкретното престъпление, той докладва на прокурора и след този доклад изготвя постановление за привличане на обвиняем.- чл.219, ал. 1.
1) С изготвянети на това постановление и чрез него именно се конституира фигурата на обвиняемия. От този момент по делото има обвиняем. Това постановление е правно основание да бъде наречено лицето “обвиняем” в призовката, която му се изпраща и да бъде привлечен като обвиняем.
2) С постановлението за привличане на О. не само се конституира фигурата на О., но нещо повече – в това постановление се формулира конкретното обвинение. Ако постановлението не съдържа фомулировката на обвинението, ВКС приема, че е налице съществено процесуално нарушение.
3) чл.219,ал.3 съдържа изчерпателно реквизитите на постановлението за привличане на О.:
а/ Дата, място на издаване и орган, който го издава. Тълкувателно решение 2 / 2002г. оказва , че тези реквизити са задължителни, но ако постановлението не е подписано от разследващият орган и се установи, че това е технически пропуск , то може да се подпише и по- късно , без да се връща делото за доразследване.
б/ Трите имена на лицето, което се привлича като О. Този реквизит означава, че не може да се привлича като О. неизвестно лице, че привличането е винаги по повод конкретно лице.
в/ Деянието, за което са привлича лицето и правната му квалификация. Фактическите твърдения/ изводи/ констатации означават : деянието, описано, както се е случило в конкретния случай ( напр. счупил прозореца и проникнал или разбил вратата и проникнал и т.н.). Правната квалификация е правният извод : в случая - взломна кражба, т.е. осъществил е състава на това престъпление.
Според ВКС ( Тълк. Реш. 2/2002 ) това е абсолютно задължителен раквизит и разследващият орган трябва на опише времето , мястото и всички фактически съставомерни признаци за обективната и субективната страна на престъпното деяние. В това решение се оказва, че няма пречка някои съставомерни признаци да се опишат в обобщен вид , като напр. при кражба или присвояване, ако предмет на кражбата/ присвояването са множество еднородни вещи, не е необходимо да се описва всяка вещ и отделната й цена. Достатъчно е да се посочи родовия признак на всички веши и общата им цена.
г/ Доказателствата, на които се основава привличането на О. също се описват в постановлението. Според същото тълк. реш. Този реквизит не е задължителен, защото изречението по т.4 на чл.219,ал.3 завършва с израза “ако това няма да затрудни разследването”. В същото решение ВКС е приал, че непосочването на доказателствата чрез описването им в постановлението за привличане на О. не противоречи на европейските стандарти и тук е цитирано рещението на делата Лами срещу Белгия, Нийлсен срещу Дания, Фокси Кембъл срещу Обединеното Кралство и др. => Европейските стандарти не изискват нито да се посочват доказателствата, а още по-малко да се показват на обвиняемия.
д/ Мярката за неотклонение, ако такава се взиама.
е/ Правата на О. по чл.55, вкл. и правото му да откаже да даде обяснения и правото му да има защитник.
3. След изготвяне на постановлението за привличане на О., О. се призовава, за да му бъде предявено това постановление.
1) Процедурата по предявяването на постановлението е изчерпателно посочена в чл. 219, ал. 4-7, НПК.
2) Предявяванвто на постановлението означава да се даде възможност на О. в присъствието на неговия защитник да се запознае, т.е. да прочете постановлението за шривличане на О. С новия НПК освен това, разследващият орган е длъжен да му връчи и препис от постановлението.
3) Предявяването на постановлението има за непосредствена цел да научи О. в какво е обвинен. Без да знае това, той не би могъл да се защити. Затова ВКС констант؁ఀно е приемал, че непредявяването на постановлението на О. е съществено процесуално нарушение, зашото ограничава правата на О.
4) Привличането на О. е действие, различно от предявяването на постановлението, т.к. при привличането на О. се формулира обвинението с постановление, а с предявявавне на постановлението О. се запознава с обвинението.
5) Не може да се изготви обвинителен акт и далото да се внесе в съда, ако преди това по време на разследването лицето не е било привлечено като О. и не му е било предявено обвинението.
6) Не може да има разлика нито във фактическите, нито в правните изводи на постановлението и обвинителния акт.
4. След като предяви постановлението за привличане на О., съгласно чл. 221, разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия.
1) Рзпитът на О. е първото средство за защита, което има на разположение О., след като му е предявено постановлението за привличане на О.
2) Именно защото разпитът е и първото средство за защита на О., НПК изисква този разпит да стане незабавно, а това значи веднага, щом това е възможно и забрана разследващият орган да върши други действия след предявяване на постановлението за привличане на О.
5. След разпитът на О. разследващият орган продължава да извършва едни или други действия по разследването. Целта им е различна от действията, извършвани преди привличането на О. В случая разследващият орган цели да извърши всички действия по разследването, за да провери обясненията на О. или да установи всички факти, които ще бъдат оценявани като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
6. Когато разследващият орган реши, че е извършил всички действия по разследването за разкриване на обективната истина, преди да предяви разследването , докладва на прокурора.
1) Докладва за втори път на прокурора. Както при това докладване, така и за докладването преди привличането на О., НПК не поставя никакави изисквания. Затова е вярно, че докладването може да е устно, по телефон, присъствено, неприсъствено и т.н.
2) Това докладване има изключително значение, защото, ако прокурорът по- късно констатира някакви пропуски, когато вече делото му е изпратено, той не може да го връша за доразследване. Затова всички пропуски трябва да се оправят именно при това дикладване.
3) След докладването ппокурорът може да констатира :
 че са допуснати съществени процесуални нарушения;
 че не са събрани всички доказателства;
 че трябва да се извърши ново привличане на О. ( напр. ако О. е бил привлечен за кражба, а се констатира, че е грабеж)
В тези хипотези или прокурорът, или разследващият орган по негово указание, отстраняват така допуснатите нарушения.
7. След доклада на разследващия орган пред прокурора разследващият орган пристъпва към предявяване на разследването. - чл.227 - чл.231, НПК- виж.
1) Предявяването на разследването е действие, различно от предявяване на постановлението за привличане на О. Разликата е в непосредствената цел : Постановлението се предявява, за да научи О. в какво е обвинен, а пазследването се предявява, за да научи О. съдържанието на всички материали, които са приложени по делото. - както тези от действиятя по разследването, така и тези от другите процесуални действия.
2) Предявяването става в кабинета на разследващия орган, като се дава възможност на заинтересованите лица да прочетат всички, приложени по делото материали, за което се определя срок, който е различен в зависимост от обема на делото, от неговата фактическа и правна сложност - чл.228
3) С новия НПК се предвиди възможност разследването да се предявява и на пострадалия в присъствието на неговия повереник. Предявяванвто на разследването на О. в присъствието на неговия защитник е задължително, докато предявяването на разследването на пострадалия и повереника му не е , т.к. чл. 227,ал.3 поставя условието пострадалият да е направил искане да му се предяви разследването.
4) За предявяване на разследването са съставя протокол , който се подписва от О. , пострадалия и техните защитници и повереници, затова че са се запознали с материалите по делото. В този протокол се вписват още техните искания, бележки и възражения, които се правят. Според ВКС непредявяването на разследването е винаги съществено процесуално нарушение. Но невписването в протокола на престъплението, в което е обвинено лицето, не е съществено процесуално нарушение. Така е , защото при предявяване на разследването не се повдига обвинение и затова не е нужно в протокола да се вписва престъплението.
5) Когато при предявяване на разследването са направени искания, бележки и възражения, това е третият задължителен път, когато разследващият орган докладва на прокурора, който се произнася по тях.
6) Ако прокурорът уважи направените искания напр. за събиране на нови доказателства, след извършване на допълнителните действия по разследването, разследващият орган отново предявява разследването по същите правила.
8. След като предяви разследването, разследващият орган изготвя своя заключителен акт, който е обвинително заключение, заключение за прекратяване или заключение за спиране.
1) Заключителният акт на разследващия орган не е юридически акт, защото заключението не поражда каквито и да било правни последици. То не е задължително дори за прокурора. Зтова прокурорът може да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда, независимо че по делото е изготвено заключение за прекратяване например.
2) В заключението на разследващия орган няма нужда да се описва престъплението, в което е обвинено лицето, защото това заключение не формулира обвинение.
3) В тълк. реш. 2/2002г. много вярно е указано, че ако заключението на разследвщия орган не съдържа всички реквизити така, както изисква НПК, това не е съществено процесуално нарушение.
* Забележка : В действащия НПК се говори за „постановление с мнение за спиране/прекратяване”. Според ЗНА, ако е постановление, то е юридически акт, а ако е такъв, то той трябва да поражда правни последици. А в случая не поражда - това е небрежност на законодателя.
9. След като изготви заключението си, разследващият орган изпраща делото на прокурора, от който момент започва вторият стадий на досъдебната фаза.


II. Обща характеристика на разследването :

1. С новия НПК, независимо дали разследването се извършва от дозанател или следовател, то се извършва по абсолютно еднакви правила, без изключение. Затова по новия НПК няма полицейско производство и предварително производство. Дейността е единна, няма диференциране- винаги е разследване.
2. Разследването се извършва като правило от разследващ орган ( следовател, дозанател), но прокурорът може да извършва отделни действия по разследването и отделнидруги процесуални действия.
3. С новия НПК прокурорът може да извършва цялостно разследване по всяко дело, което прецени, че е необходимо, в която хипотеза не изгитвя заключение.
4. С новия НПК за пръв път бе установена фигурата на наблюдаващия прокурор и екипното разследване. Що се отнася до фигурата на наблюдаващия прокурор , тя не е непозната на практиката. Новото е ,че за пръв път бе легално установена със закон. А що се отнася до екипното разследване , то наистина е нещо непознато и ново за законодателството и практиката.
- Наблюдаващ прокурор - Това е винаги конкретен прокурор, който е образувал производството, осъществява постояненен надзор за законност и ръководство при провеждане на разследването и решава всички въпроси, които се поставят в хода на разследването и след неговото приключване и участва в съдебното заседание на първата инстанция при разглеждането на обвинителния акт, който той е внесъл.
- Екипно разследване - То е установено по следния законодателен механизъм : Според чл.46, ал2,т.1, която е обща правна норма, прокурорут е длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. Специалната разпоредба на чл. 196 изчерпателно сочи какви методи може да използва прокурорът, за да реализира общото си правомощие по чл. 46 : напр. да проверява всички матерали по делото, да дава указания, които са задължителни, да отменя всички актове на разследващите органи, да заменя един разследващ орган с друг. Т.е. чл.196 не е специален по отношение на чл.46, а го допълва.Всички тези правомошия дотук прокурорът упражнява по собствена инициатива.
За да се получи екипно разследване, НПК установява задължение за разследващите органи по чл. 203,ал.3 системно да докладват на прок.. А в три случаи, които бяха разгледани по-горе, това докладване е задължително и се прави по инициатива на разследващия орган.
Така се получава екип м/у разслед.органи и прокурора, при който разследващият орган е напълно процесуално подчинен на прок. и в който решаващият орган е прокурорът. Тази екипност е гарантирана и чрез невъзможността прок. да връща делото на разсл. орг. за доразследване, както и чрез решението искането за задържане под стража да се прави само от прок.; както и всички искания за разрешение от съда за извършване на обиск, претърсване, изземване и т.н. - само от прокурора.
5.С новия НПК на разсл. орг. е отнето правомощието да задържа дори и до 24 часа и при незабавното и бързото производство. Става дума за разследващ орган, който е полицейски и дознател. Дознател може да бъде лице, което е назначено на длъжност „дознател”. За да е дознател, трябва да е завършил висше юридическо образование. Получава се , че всеки полицейски орган, извън дознател може да задържи до 24 часа, а не и дознателят. ( по ЗМВР). А по новия НПК само прок. може да задържа О., може да го задържа до 72часа и на едно единствено основание - когато прок. е направил искане до съда за задържане под стража и го задържа до 72 часа, за да бъде доведен до съда, когато съдът ще се произнася по искането му за мярка за неотклонение задържане по стража. По новия НПК има само тези два вида задържане : 1)под стража- чл.64,ал.1 и 2)до 72 часа, но за да бъде доведен в съда - чл.64,ал.2, НПК.


Въпрос 4 : Предпоставки за привличане на обвиняем


1. Обща характеристика на привличането на О.
Общи правила :
1) По на нашето право, като правило без изключение, привличането на О. е винаги процесуално действие, което означава, че 1 лице миже да бъде привлечено като О., но само след като е образувано ( с постановление на прок.) или е започнало досъдебното производство ( счита се за образувано с първото процесуално действие).
2) Привличането на О. се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и да са събрани всички док-ва.
3) Привличането на О. може да се извърши както от разследващите органи, така и от прокурора. Това не следва от чл.219,ал.1. Това следва от чл.46,ал.2,т.2 в частта „и други процесуални действия”. А привличането на О. е процесуално действие.
4) Актът, с който 1 лице се привлича като О. , е постановление за привличане на О. Но от това правило има изключения. Изключенията са чл.219,ал.2 , чл.356,ал.4 и чл.362,ал.4, в които хипотези не се изисква да се изготвя постановление за привличане на О.
5) С постановлението за привл. на О. се конституира фигурата на О. и именно от този момент трябва да намери пълно приложение разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция ( предполагам, че става ? за ЕКЗПЧОС) , която постановява правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление, на надлежна съдебна процедура. Това всъщност е правото на защита. От този момент сме длъжни да осигурим всичките му права , предписани в чл.6.
6) Привличането на О. в крайна сметка не може да се отрече, че по своята същност е формулиране на конкретно обвинение срещу конкретно лице. Затова е вярно, че с привличане на О. не само се конституира фигурата на О., но и за първи път възниква функцията по обвинението.
7) С отменения НПК това действие бе обозначено в НПК с израза „Повдигане на обвинение”. С новия НПК това действие се обозначава с израза „Привличане на обвиняем”, а действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда - „Повдигане на обвинение пред съд”. Възприемането на тази лексика в новия НПК бе направено, за да се отграничи по един недвусмислен начин привличането на О. и привличането към наказателна отговорност. Според Решение N14 на КС по конституционно дело N1 от 1999г. привличането на О. или повдигането на обвинение в хода на пазследването не е привличане към нак. отг., защото 1 лице може да е привлечено като О., но да не бъде привлечено към нак. отг., ако производството бъде прекратено или спряно. Затова привличането на О. от разследващ орг. не е противоконституционно и не противоречи на чл.127, КРБ, според който прокурорът привлича към нак. отг. лицата, извършили престъпление и това правомощие е поверено единствено и само на прокурора. Изготвянето на обвинителния акт от прок. и внасянето му в съда, което действие по НПК е наречено „Повдигане на обвинение пред съд” без съмнение е равнозначно на „привлиане към наказателна отг.”, така , както е обозначено същото действие в КРБ.
* По дела от частен х-р - сигналът до съда е частна тъжба от частен тъжител и пак се нарича привличане към нак. отг. Привличането към нак. отг. е свързано със сезирането на съда.
8) С тълк. реш. 2/2002г. на ВКС бе уточнено, че привличането на О. в хода на разследването е неокончателно, работно обвинение. А внасянето на обвинителния акт в съда е наречено в това тълк. реш. окончателно обвинение.
9) По нашето право не може да бъде формулирано окончателно обвинение, без да е формулирано преди това предварителното обвинение, т.е. без да е било провлечено лицето като О. , при това за същото деяние и със същата правна квалификация. Защо? С привличането на О. няма никакво съмнение, че се гарантира правото на защита на О., че това лице , именно защото е О., ще разполага с многобройните процесуални права, които са предвидени в НПК и ще може да вземе участие при извършване на разследването. Но от друга гледна точка е не по-малко важно и следното - че, след като лицето е конституирано като О. и именно защото е О., по отношение на това лице могат да се постановят десетките мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК.
10) Европейските стандарти за обвинение : Решенията, които можем на погледнем, са Девеер, Минели, Агоза, Екле.
1. Според практиката на Европейския съд в Страсбург обвинение може да има независимо дали има разследване или не.
2. Според същите стандарти обвинение е налице, когато компетенъен орган на държавна власт прави изявление срещу конкретно лице, в което изявление се съдържа твърдение, че това лице е извършило престъпление.
3. Според Европейския съд обвинението може да е писмено, устно, мълчаливо, чрез конклудентни действия. Като класически хипотези на мълчаливо обвинение се сочи : претърсването, изземването, обиск, снемане на имунитет, запечатване на помещение.
11) Понятието „обвинение” по чл.6 от ЕКЗПЧОС е автономно понятие за Евр. съд, защото Евр. съд може да приеме, че е налице обвинение и тогава, когато в съответното национално законодателство деянието не е обявено за престъпление.
Напр. : Да премахнеш печат, поставен от компетентен орган в/у помещение в България е престъпление , но в Германиия не е. Евр. съд не се интересува от това какво предвижда нац. законодат. Евр. съд приема, че е престъпление, ако има предвидена пенална санкция и => щом е престъпление, има О. и обвинение и попада под чл.6, ЕКЗПЧОС.

2. Трите групи предпоставки за повдигане на обвинение :

1) Фактичски предпоставки :
С новия НПК едно лице може да бъде привлечено като О. по принцип, когато са налице достатъчно доказателства за вината му в извършването на конкретно престъпление (чл.219, ал.1). Но едно лице може да бъде привлечено като О. и без да са налице доказателства за вината му, когато е достатъчно да са налице фактически данни , че е извършило престъпление (чл.219,ал.2).
2) Материално- правни предпоставки :
- Да се касае за деяние, което е съставомерно и е извършено от наказателно-отговорен субект .
- Да не са налице условията за освобождаване от нак. отг. и налагане на възпитателни мерки по смисъла на чл.24, ал.1, т.8.
- Да не са налице условията, които ще доведат до изключване или погасяване на нак. отг. ( смърт, давност, амнистия, невменяемост и т.н. по чл.24 )
3) Процесуално- правни предпоставки :
- Компетентен орган - прокурор и разследващи органи.
- Надлежен акт - постановление за привличане на О. или протоколът от първото действие по разследването срещу лицето- имат едни и същи задължтелни реквизити - чл.219,ал.3.
- Да са спазени изискванията на КРБ за снемането на имунитета по отношение на лицето, което ще се привлече като О.
- Да не е налице предпоставката по чл. 24,ал.1, т.6 - non vis in idem- спрямо същото лице за същото престъпление да няма незавършено производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

3. Обяснение на фактическите предпоставки за привличане на О.

1) чл.219,ал.1- „Когато се съберат достатъчно доказателства за винивността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на нак. производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съдтсвяне на съответно постановление.” Какво означава на практика изразът „достатъчно доказателства „? Този израз може да бъде обяснен първо с обективни критерии , които се обобщават така:
а) Преди да привлече О. разследващият орган трябва да е извършил всички необходими и възможни действия по разследването.
б) При след така извършените действия разследващият орган е направил единствено възможен извод, че конкретното лице е извършило престъплението.
в) Събраните док. материали не трябва да са противоречиви. Ако са противоречиви обаче и противоречията не могат да бъдат преодоляни и ако се даде вяра на едната група доказателства, ще се приеме, че престъплението е извършено от лицето Х, а ако се даде вяра на другата група, ще се приеме, че е извършено от лицето У. => При условие, че тези противоречия не са преодоляни, не може да се пристъпи към привличане на О.
От субективна страна изразът „достатъчно доказателства” не означава разследващият орган да е убеден, че това е лицето, извършило престъплението. Към този момент убеждение не е възможно, защото към момента на привличането на О. лицето не е и не може да се разпитва като обвиняем, а и обясненията, които дава , не са и не могат да бъдат проверени. Затова достатъчно док-ва означава : да се направи основателно предположение за извършено престъпление и за вината на лицето:
а) Предположението е основателно, защото се базира ка конкретни доказателства или на конкретни фактически данни.
б) Става въпрос за предположение, защото при привличането на О. у разследващия орган има съмнение, но това съмнение се базира не на събрания и проверен док. материал, а на обстоятелството, че не е разпитан О. и не са изслушани и проверени обясненията му.

2) чл. 219, ал.2- „Рзаследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.”:
- ал.2 на чл.219 е диспозитивна правна норма - Това следва от употребената дума „може”, поради което , когато се извършва действие срещу конкретно лице, то може да се привлече като О., но разследващият орган може да реши и да не го привлича- нещо, което противоречи на здравата житейска и правна логика и на европейските стандарти.
- Думата „акта” в ал.2 означава протокола и този извод следва от систематичното тълкуване на ал2. с ал.3.
- За привличането на О. по ал.2 е необходимо да се извърши действие по разследването, към което НПК поставя две изисквания :
I. Първото изискване към действието по разследването е това действие да е първото срещу лицето.
* Незабавно производство и бързо производство се считат за образувани с извършване на първото действие по разследването, независимо какво е то. А по общата процедура- чл.212,ал2 - се счита за образувано само в изчерпателно посочените случаи - „когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.”
На практика е възможно първото действие по разследването да е и действието, чрез което производството се счита за образувано, а в същото време да е действието, чрез протокола на което лицето се привлича като О. Този извод следва от систематичното тълкуване на чл.219, ал.2 и чл.212, ал.2.
II. Второто условие е действието по разследването да е срещу лицето.
- Действията са принудителни и такива , които не са принудителни. Тези, които са принудителни е посочено в НПК, че са принудителни и е посочено най-често принудата, която се използва.
- Тълкуването на израза „ разследване срещу лицето” би означавало, че действието по разследването не може да се проведе без участието на лицето, без значение дали е принудително или не е .
- Друго възможно тълкуване : Същото, но действието трябва да е принудително. Това второ тълкуване означава, че разпознаването, следственият експеримент и т.н. не са действия срещу лицето - защото за тях в НПК не е предвидена принуда.


* Действие срещу лице , с което се привлича обвиняем, е само това действие, което НПК предписва, че може да се извърши принудително.


Въпрос 5 : Действия на прокурора след приключване на разследването. Обвинителен акт.


I. Действията на прокурора след приключване на разследването (ДПСПР) са самостоятелен стадий на НП-с и този извод е верен по следните съображения :
1. С новия НПК – ДПСПР са установени в самостоятелна гл.18, НПК.
2. С новия НПК легално , използвайки самостоятелен текст на чл.192, законодателят установи, че стадиите на досъдебното производство са :
- разследване
- действия на прокурора след приключване на разследването.
3. В този стадий единствено прокурорът е органът, който може да осъществява дейността.
4. Този стадий има строго специфична непосредствена задача, която е различна от тази на другите стадии. Непосредствената задача на този стадий е да се реши от прокурора окончателната съдба на досъдебното производство.
5. Различни са методите и средствата, с които се извършва дейността в този стадий. При него не се събират доказателства, не се извършват следствени действия. Единственото изключение е по чл.242,ал.2, по силата на който прокурорът сам отстранява или нарежда на разследващите органи да отстранят съществени процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването.
6. В този стадий прокурорът решава 3 въпроса :
1) Дали делото да се прекрати
2) Дали делото да се спре
3) Дали делото да се внесе в съда.
7. Прокурорът в този стадий не затвърждава заключението на разследващия орган, а издава свои актове. Например, ако разследващият орган е изпратил делото със заключение за прекратяване, то прокурорът трябва да издаде постановление за прекратяване , за да се прекрати производството, а не може само да утвърди заключението на разследващия орган.
8. Заключенията на разследващия орган в никаква хипотеза не са задължителни за прокурора. Затова е възможно разследващият орган да е изготвил заключение за прекратяване на производството, а прокурорът да е изготвил обвинителен акт и обратно.
9. В този стадий прокурорът може да изготви обвинителен акт, постановление или предложение :
1) При изготвянето на обвинителен акт делото се внася в съда и по този начин обвинението е повдигнато пред съд, а лицето е привлечено към нак. отговорност, затова е очевидно, че обвинителният акт на прокурора не е решаващ обвинителен акт.
2) Прокурорът издава постановление в 2 случая:
- Когато прекратява производството
- Когато спира производството.
Постановленията са от категорията решаващи юр. актове, защото чрез тях делото се прекратява / спира.
3) Прокурорът изготвя предложения в 2 случая:
- Когато предлага на съда О. да бъде освободен от нак. отговорност и да му бъде наложено административно наказание при предпоставките на чл.78, НК.
- Предложение за решаване на делото със споразумение.
10. Именно защото става въпрос за самостоятелен стадий, НПК предписва и срока, в който трябва да бъде извършена тази дейност- чл. 242,ал.3 – “най-късно 1 месец”. Този срок е инструктивен.

II. Обвинителен акт на прокурора. Белези:

1. Обвинителният акт (ОА) се изготвя във втория стадий на досъдебното производство. Затова е вярно, че от тази гл.т. той се явява единственото средство , чрез което се формулира окончателното обвинение на досъдебната фаза. Доколкото постановлението за привличане на О. формулира предварително / неокончателно обвинение.
2. ОА не е от категорията решаващи юр. актове, защото чрез този акт не се решават нито въпросите за фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, нито пък въпросите за вината и наказанието.
3. ОА от др. гл.т. е единственото средство , чрез което се повдига обвинение пред съд – чрез внасянето му в съда.
4. От друга гл.т. ОА е и единственото средство, чрез което лицето се привлича към нак. отговорност по смисъла на чл.127, КРБ. Изводът е верен, защото ОА съдържа искане, отправено до съда, за решаване на фактическите констатации на вината и наказанието.
5. ОА от др. гл.т. е и единственото средство, чрез което се слагат рамки в процеса на съдебното доказване. Изводът е верен, защото съдът може да проверява, но само фактическите констатации, отразени в ОА, да разглежда делото само във връзка с обвинението, което е инкриминирано в ОА и само по отношение на лицето, срещу което е повдигнато обвинение с ОА.
6. Предпоставките за изготвяне на ОА са изчерпателно посочени в чл. 246,ал.1 и са една положителна и две отрицателни:
1) положителна – Когато прокурорът е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.
2) отрицателните – Когато няма основание за прекратяване или за спиране.
В тази връзка могат да се формулират поне две съществени различия между фактическите предпоставки за привличане на обвиняем и тези за изготвяне на ОА.
1) От обективна страна :
-ОА се изготвя , когато е завършено разследването, когато са извършени всички действия, когато са събрани всички доказателства и е разкрита обективната истина.
- Привличането на О. обективно се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и преди да са събрани всички доказателства.
2) От субективна страна :
- ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, че е извършено престъплението и вината е на извършителя. “Убеден” означава абсолютна увереност , който изключва всякакво съмнение за извършеното престъпление и вината на извършителя – чл.264,ал1.
- Докато, когато се привлича О., НПК не изисква , а и не може да изисква убеждение, че лицето е извършило престъплението. Достатъчно е да се направи предположение – извод, т.е. основателно предположение за вината на лицето за извършеното престъпление.
След като е внесен ОА в съда, не може да се откаже образуването на съдебно производство. Така е , защото внасянето на ОА е конституционно правомощие, което е предоставено само на прокурора, а съдът не е орган, който има правомощието да привлича към нак. отг. лицата.
7. В чл. 246, ал.2 ,НПК са посочени задължителните реквизити на обстоятелствената част на ОА. Според ТР 2/2002г. от тези реквизити не са задължителни само два :
1) Да се посочват смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и
2) Да се посочват условията за прилагане на чл.53, НК.
Липсата на всеки друг реквизит според ВКС винаги ще означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което делото ще бъде върнато на ДП за допълнително разследване.
В чл.246, ал.3 се сочат задължителните реквизити на заключителната част на ОА и от тях според ТР 2/2002г. не е задължително посочването само на :
- има ли основание за прилагането на чл.53, НК.


Въпрос 6 : Прекратяване и спиране на ДП


I. Обща характеристика на прекратяването – Важи всичко, което е изучено по Въпрос 9 от Общата част на конспекта.
II. Основания за прекратяване – чл.243, ал.1 – От текста е видно, че т.1 препраща към общите основания за прекратяване по чл.24, ал2, а т.2 установява едно специфично, изключително основание, на което само прокурорът може да прекрати делото.
От общите основания за прекратяване по чл.24 единственото реабилитиращо основание е по чл.24,ал.1, т.1, а всички други са нереабилитиращи, защото прилагането им е свързано с условието за доказване на вината на извършителя и с доказването на деянието.
т. 1 гласи “деянието не съставлява престъпление”. Ако деянието е извършено в състояние на невменяемост, основанието за прекратяване е по т.1, а ако става невменяем след деянието – по т.5. Ако се докаже в хода на разследването, че такова деяние не е извършено – има празнота в закона. С аргумент на по- силното основание се преодолява. Основанието за прекратяване ще е по т.1 .
т.7 касае т.нар. частно-публични дела. Прокурорът не може да образува такова дело без тъжба на пострадалия. От частно- публичен х-р са около 20 престъпления и се разглеждат като частно- публично обвинение.
т.8 – единствено за чл. 61 , НК става дума.
т.9 – Това са делата от публично-частен х-р. Случаите на публично-частно обвинение са два : чл.343 ( Не е сигурна Чинова, че са два).
т.10 – чл. 479 и чл. 480, НПК
т.11 – Няма как да се приложи, ако не се допълни НК.

III. Характеристика на прекратяването като процесуално действие :
1. Извършва се с постановление, което се издава във втория стадий на съдебната фаза.
2. Това постановление трябва да съдържа общите реквизити по чл. 199, ал.2 и специалните по чл. 243,ал2.
3. Препис от това постановление задължително се изпраща на О., пострадалия и ощетеното ЮЛ, защото това са изчерпателно изброените граждани, които могат да обжалват постановлението на прокурора.
IV. Съдебният контрол при прекратяването. – Процедурата е посочена в чл.243, ал.4 -7 вкл. и от тези текстове могат да се направят следните изводи:
1. Съдебният контрол е двустепенен, защото постановлението може да се обжалва пред първоинстанционен съд, а определението на 1-инстанционния съд- пред въззивния. След което постановлението влиза в сила и е окончателно.
2. След като е предвиден съдебен контрол, принципът е актовете да не могат да се обжалват по общия ред на чл.200 пред горестоящата прокуратура.
3. Делото при подадена жалба срещу постановлението за прекратяване се разглежда в закрито заседание , поради което лицето, което обжалва, няма възможност да вземе участие.
4. Съдебният контрол не е по същество, а е контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението.
5. Съдът е вярно, че може да отмени и обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, както е вярно, че при това връщане може да дава задължителни указания. По- важно е , че задължителните указания не могат да са по същество, а трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона ( НК и НПК).
6. Съдът не може да дава указания кое лице да бъде привлечено като О., за какво престъпление, при каква правна квалификация, какъв да е обемът на обвинението, какви действия по разследването да се извършат.
Какви изводи могат да се направят при тълкуването на чл.243, ал9 –
- Докато не е изтекъл срокът за обжалване, О. и пострадалият не могат да обжалват постановлението по общите правила на чл. 200, т. е пред горестоящият прокурор, а могат само пред съд.
- След като изтече срокът за обжалване, О. и пострадалият също не могат да обжалват пред горестоящият прокурор по правилата на чл.200.
- След като изтече срокът за обжалване е вярно, че постановлението за прекратяване може да се отмени от горестоящия прокурор, но това, както следва от ал.9, става служебно.
Служебно означава, че прокурорът може да отмени постановлението, когато по собствена инициатива е предприел проверка или след получен сигнал на О., постр. или др. лице.
Когато постановлението на прокурора е било потвърдено от съда, то влиза в сила, има законна сила и не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възстановяване на нак. дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства.
Когато постановлението не е било обжалвано, то макар и да влиза законно в сила, няма сила на пресъдено нещо, защото на основание ал.9 всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът ще е окаже отново висящ , при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението.
Интересът на О. е да се обжалва делото пред съд. Проблемът е , че ако О. обжалва, за да се сдобие със силата на пресъдено нещо, той трябва да има правен интерес, защото в противен случай жалбата му няма да бъде допусната. О. обжалва – ако е прекратено по т. 1, не може да обжалва, а ако е по някоя друга точка – може да обжалва- това е неговият интерес.


V. Спиране на производството.
1. Основания за спиране – чл.244, ал.1 и ал.2
2.Спирането на производството от прокурора се извършва по правилата на чл.244, ал3.
3.Съдебният контрол при спирането е едностепенен и процедурата е описана в чл.244, ал.5 и ал.6. За този контрол важи всичко, което бе казано при прекратяването.
4.Спряното производство се възобновява от прокурора по правилата на чл.245, ал.2 и ал.3.

Въпрос 7 : Обша характеристика на първоинстанционното производство


1. Според новия принцип, регламентиран в чл.7, НПК – “ Съдебното производство заема централно място в НП-с”. Понятието съдебно производство е легално и това понятие означава, съд. производство включва 4 негови стадии :
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
2) Съдебно заседание на първа инстанция.
3) Съдебно заседание на въззивна инстанция.
4) Съдебно заседание на касационната инстанция.
Понятието първоинстанционно производство не е легално. Но няма съмнение, че първоинстанционното производство включва :
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и
2) Самото съдебно заседание на първата инстанция.
Понятието съдебно заседание на първа инстанция е легално и обхваща цялата дейност , свързана с разглеждане и решаване на делото по същество.
И така Въпрос 7 означава да се посочи най-вече общата характеристика на съдебното заседание на първа инстанция.

3. Съдебното заседание на първа инстанция (СЗПИ) е изключителен стадий на НП-с и тази му изключителност може да се аргументира така :
1) Всички стадии, които предшестват СЗПИ не решават делото по същество, а единствено подготвят СЗПИ. Стадиите на досъдебната фаза имат за непосредствена цел не да се реши делото по същество, а да се съберат и проверят всички доказателства, които са необходими, за да се повдигне обвинение пред съд. Първият стадий, който предшества СЗПИ, също не решава въпросите по същество, а има за цел да се образува съдебното производство, да се предаде О. на съд и да се подготви провеждането на СЗПИ, за да се проведе успешно и срочно, без отлагане на същото.
Всички стадии, които се провеждат след СЗПИ, имат за непосредствена цел да се провери правилно ли е протекла дейността в СЗПИ и правилна ли е постановената присъда. Тези стадии имат контролен характер. Прави се оценка за законосъобразност.
Извод: От изложеното е очевидно, че само СЗПИ има изключителната задача делото да се разгледа и реши по същество. Стадиите , които предхождат СЗПИ го подготвят, а тези, които се извършват след СЗПИ , проверяват извършената дейност и постановените актове.
2) Само в СЗПИ делото се решава по същество, което означава, че съдът се произнася за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, които приема за установени, правната квалификация, извършителя и вината му, има ли наказателна отговорност и ако има , какъв да бъде размерът на наказанието.
3) Този стадий обикновено приключва с присъда, която се издава в името на народа. Въззивната инстанция също може да постанови присъда, но това е изключение и хипотезите, при които е възможно да стане това са три и са изчерпателно посочени в закона- чл.336,ал.1. Касационната инстанция също може да постанови присъда, но само в един случай, и то оправдателна- чл.354, ал.1, т.2.
В същото време СЗПИ може да приключи не с присъда, а с определение или разпореждане за прекратяване, спиране на производството или за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване.
4) Пределите на СЗПИ се определят от правилото , че съдът проверява само деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и само за лицето, срещу което е изготвен обвинителният акт.
5) СЗПИ е единственият стадий , в който намират най-пълно проявление, при това всички основни принципи на НП-с. Само за СЗПИ намира пълно проявление и принципът за непосредственост и устност. И в тази връзка само съдебните органи са неизменни в своята дейност и не могат да бъдат заменяни в хода на п-са. Това правило не важи за прокурорските и органите по разследването.
6) Само при извършването на дейността в СЗПИ се събират по едно и също време и на едно и също място всички участници в процеса.
7) В СЗПИ по делата от общ характер присъствието на прокурора е винаги задължително и няма изключение от това правило – чл. 268.
8) Присъствието на подсъдимия в този стадий е също задължително, но само когато става въпрос за повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът може да се разпореди подсъдимият да се яви и в други хипотези, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина. Чл. 269, ал.1,2 НПК има предвид дефиницията, дадена за тежко престъпление в чл. 93, НК : Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.
* Изразът “повече от” се различава от изразите “ не по-малко от” и “над 5г. напр.”, които от своя страна са равнозначни. Последните два означават, че минимумът , предвиден в закона , трябва да е 5 години . ( напр. 5 - 15г.). А при “повече от 5г.” трябва 5г. да се включва в санкцията, но не и да е минимумът ( напр. наказание 3 – 8г. е “повече от 5г.”).
Провеждането на СЗПИ по правилата на задочното производство е изключение, защото макар и да са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1-3, съдът може да не проведе задочен процес, ако реши, че отсъствието на подсъдимия ще затрудни разкриването на истината в конкретния случай. Задочен процес означава, че има подсъдим, но той не участва – не е установено местоживеенето му и не може да се призове.
9) Само в този стадий на процеса може да вземат участие съдебни заседатели.
10) Само в това СЗ, при това задължително , се провежда пълно съдебно следствие. Изключение има при някои диференцирани процедури – споразумението и съкратеното съдебно следствие. Вярно, че в СЗ на въззивния съд може да се проведе съдебно следствие, но то никога не е задължително, а още по-малко е задълж. да се проведе пълно съд. следствие. В касационната инстанция няма съдебно следствие.
11) СЗПИ е абсолютно неизбежен, т.е. задължителен стадий, без него няма същински НП-с. Нещо повече – НП-с може да приключи с този стадий, когато актът, който е постановен, не бъде обжалван / протестиран – влиза в сила.

Въпрос 8 : Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
I. Обща характеристика на този стадий :

1. Става въпрос за самостоятелен стадий на НП-с, който има самостоятелни и строго специфични форми на дейност, както и строго специфична непосредствена задача.
2. В правната доктрина и практиката този стадий е прието да се обозначава като междинен, защото дейността, която се извършва в този стадий, се извършва след приключване на ДП и преди да е започнало СЗПИ. Затова този стадий нито е част от ДП, нито е част от СЗПИ.- между двете е.
3. Специфичната задача на този стадий може да се обобщи така :
1) В този стадий се образува съдебното производство.
2) В този стадий О. се предава на съд.
3)В този стадий се извършват всички онези технически подготвителни действия за успешното започване и приключване на СЗПИ.
4) Този стадий е абсолютно неизбежен, винаги задилжителен, когато е внесен обвинителен акт по делата от общ характер или е подадена тъжба от пострадалия по делата от частен х-р. Нещо повече – в този стадий може да се приключи и самият НП-с, когато напр. именно на този стадий делото се прекрати поради смърт, давност и др.
4. В този стадий при никакви условия делото не може да се реши по същество!!! Този извод означава, че :
1) По време на този стадий не могат да се извършват следствени действия, което означава, че не могат да се събират и проверяват доказателства.
2) В този стадий не може да се и оценява събраният и проверен по делото доказателствен материал. При това не може да се оценява нито от гледна точка на неговата достатъчност ( дали разследването е обективно, всестранно и пълно или не е), нито пък от гл.т. на неговата достоверност.
5. Този стадий от една гл.т. има за цел да обезпечи държавните интереси при разглеждане на нак. дела, като постави за разглеждане само нак. дела, по които е извършена необходимата подготовка, за да се гарантира, че ще приключат успешно и без отлагания, с което ще се спестят време, сили и средства на държавата.
6. Този стадий от друга гл. т. може да се определи и като гаранция за защита правата и законните интереси на гражданите. Той осигурява да бъдат поставени в положение на подсъдими само онези обвиняеми , за които са налице предпоставките за това, като по този начин на подсъдимите се спестява съдебното заседание, а то значи публично разглеждане на делото и публично огласяване на обвинението.
7. От др. гл.т. този стадий може да се определи и като средство за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на ДП. Изводът е верен, т.к. ако са допуснати съществени процесуални нарушения, О. няма да бъде предаден на съд, а делото ще се върне на прокурора за поправянето им. С новия НПК в този стадий се установи задължителен, при това съдебен контрол върху мярката за неотклонение, постановена в ДП и мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията. Това е видно от чл. 256,ал.1, т.2,3.
8. Предвид специфичната задача, която се решава на този стадий, при извършване на дейността в него някои принципи въобще не намират проявление (обект.истина, публичност), а на други принципи проявлението е твърде ограничено.
9. В този стадий се решават само 4 въпроса така, както са изчерпателно посочени в чл.248,ал2. Прави впечатление, че в този стадий не се проверява нито правната квалификация на деянието, нито дали обвинителният акт е обоснован, нито дали е налице непълнота на доказателствата.
10. Новият НПК също не предписва задължение да се издава нарочен акъ за предаване на съд. Затова на практика ще се задава въпросът в кой момент и по какъв начин О. се предава на съд.
11. В този стадий все още не са окончателно оформени страните. Те са в процес на конституиране и затова ще е верен изводът, че принципът на състезателност не намира, ако не въобще, то поне пълно проявление в този стадий на п-са.
12. Участниците, които извършват или вземат участие при извършването на дейността в този стадий , са :
1) Председателят на съда (не на състава), който образува съдебното производство и разпределя делото на съдия – докладчик.
2) Съдията -докладчик , който извършва цялата дейност в този стадий след образуване на производството.
3) Обвиняемият, който може да прави различни искания, по-важните от които са :
- да се измени МН “задържане под стража”
- да даде отговор на връчения му препис от обвинителния акт и да излижи своите възражения, както и да направи искания.
4) Пострадалият и ощетеното ЮЛ в хода на този стадий могат да правят искания, да се конституират като ЧО и/или ГИ.

II. Действия, които се извършват и решения, които се вземат в този стадий на процеса :
1. Образуване на съдебното производство :
1) абсолютно продължително действие
2) редът и предпоставките са в чл.247
3) Съдебното производство се образува или когато е внесен обвинителен акт по дело от общ характер, или е внесена тъжба по дело от частен х-р.
4) Съдебното производство, както по обвинителен акт, така и по тъжба на пострадалия, се образува от председателя на съда с разпореждане и този извод следва от граматическото тълкуване на чл.247,ал.1, т.1 и 2 и по-точно от съюза “и”.
5) Председателят на съда не може да откаже да образува съд. производство (СП) при внесен обвинителен акт и това следва per argumentum a contrario от чл.247,ал.2.
6) Единствената предпоставка , при която се образува СП по дела от общ х-р, е внесен обвинителен акт. Внесен обв. акт означава обвинителният акт да отговаря на всички формални задължителни реквизити, които са условие за неговата валидност : компетентен орган ( само прокурор) , името на лицето, което се привлича като О. и формулираното обвинение. Ако се има предвид ТР 2/2002г., може да се направи извод, че подписът не е елемент от обвинителния акт, който може да го направи невалиден, ако липсва. Липсата на подпис е обикновено въпрос на технически пропуск и може да се поправи , като прокурорът подпише обвинителния акт, без да се връща делото за допълнително разследване ( така е според ТР2/2002г.)
7) Внасянето на обв.акт в съда по своята същност, според понятийния апарат на НПК, е : “повдигане на обвинение пред съд”, а според понятийния апарат на КРБ е :“привличане към нак.отг – равнозначни са. Председателят на съда не може да откаже да образува СП при внесен обв. акт именно поради това. Обратното би означавало съдът да изземе правомощия от прокурора, при това предоставени му с КРБ.
2. Предаване на съд :
1) Преди да реши въпроса за предаването на съд, съдията-докладчик, на когото е разпределено делото от председателя на съда по правилата на чл.248,ал1, трябва да провери въпросите така, като са подробно описани в чл.248,ал.2:
т.1 : Подсъдно ли е делото на този съд. При тази проверка, ако констатира, че делото не е подсъдно на съда, на друго основание, ще прекрати СП и ще изпрати делото на компетентния съд : чл.249, ал.1, който препраща към т.1 на ал.2.
т.2 : Проверява има ли основания за прекратяване на нак. производство. Когато приеме, че има такива, на друго основание, чл.250 – прекратява нак.производство.
- От тази разпоредба е видно, че съдията- докладчик на първо място може да прекрати нак. производство при наличие на една от общите предпоставки за прекратяване по чл.24 , НПК – чл.250,ал.1,т.1.
- От тази разпоредба е видно, че съдията-докладчик не може да прекрати нак.произв. , ако става въпрос за чл.24,ал.1,т.1,5,11. Това е така, защото това са основания, свързани с решаване на въпроси по същество, а в този стадий не могат да се решават въпроси по същество. => В тези случаи той ще насрочи СЗ, т.к. той не може да прекрати производството. В СЗ също е невъзможно делото да се прекрати, поради това че деянието не съставлява престъпление(чл.24,ал1,т.1), затова в тази хипотеза съдът ще постанови оправдателна присъда – чл.289,ал.1.
- Съдията –докладчик може да прекрати делото и на едно строго конкретно основание, което не се съдържа нито в общите правила за прекратяване но чл.24, нито за който и да било друг стадий на п-са : чл.250,ал1,т.2 – Деянието така, както е описано в обвинителния акт, не е съставомерно. (Напр. лицето, с/у което се внася обв. акт, е на 13г., малолетен- но това не е взето предвид от прокурора и преди това от разследващите органи). Деянието, така, както е описано не съставлява престъпление, а не, че не е съставомерно, защото събраните доказателства водят до това.

Въпрос 9 : Действия по даване ход на делото в съдебно заседание
В съдебната фаза има два стадия:
1) Подготвителни действия за разглеждане на делото в СЗ.
2) СЗ в първа инстанция.

Съдебното заседание в първа инстанция има 5 етапа. Първият е :
Действия по даване ход на делото в съдебно заседание:

1. Чл. 271, ал.1 – Откриване на СЗ:
НПК не казва в какво точно се състои откриването на СЗ. Според практиката се изразява в следното : влиза председателят на състава, вижда дали всички членове на състава са налице; когато установи, че са налице, обявява, че се открива СЗ по нак. дело от общ / частен характер, номер, година, по кой член на НК. Поканват се лицата от коридора. Оттам нататък следват законно регламентираните действия на съдебния състав.
* В подготвителните действия за разглеждане на делото в СЗ – съдия- докладчик, а тук – вече съдебен състав.
Основна цел на този етап е да провери непосредствено в конкретния момент дали има пречки за разглеждане на делото по същество.
2. Председателят проверява дали са се явили всички лица и дали са редовно призовани. Решаващо тук е редовното призоваване – Изисква като минимум да са потърсени лицата на адресите им. Новият НПК – чл.271,ал.5 – изрично предвижда , че ако пострадалият и наследниците му не са намерени на посочения от тях адрес – не се отлага делото. Преди да се закрепи в законова разпоредба, това е било самата практика.
чл.271,ал.2 : Ако са редовно призовани и не са се явили:
1) т.1 – прокурорът. Трябва да се отчита,че прокурорът не участва по дела от частен х-р, освен в случаите на чл.48,49,50, НПК. Т.е. в тази хипотеза става въпрос за престъпления от общ х-р : чл.268 – участието на прокурора по такива дела е задължително.
Изключение : чл.378, ал.1, изр.2 : При една от диференцираните нак. процедури : макар от общ х-р, прокурорът може да не се яви. Това е единственото изключение за прест-я от общ х-р – освобождаване от нак. отг. и налагане на административно наказание.
2) т.2 – подсъдимият. Делото се отлага, когато не се яви, ако явяването му е задължително, , освен в случаите на чл.269,ал.3. Ако е редовно призован, но не се яви? Трябва съдът да си постави въпроса по какви причини не се е явил – ако са уважителни, делото ще се отложи, за да му се гарантира правото на защита. Ако не са уважителни? Задължително ли е участието му? Чл.269 казва кога е задължително участието му :
- при дела за тежки престъпления (независимо дали са от общ или от частен х-р);
- при леки престъпления, само по чл.269,ал.2 е задължително участието му- когато съдът разпореди подсъдимият да се яви, когато това е необходимо за разкриване на обект. истина.
=> Ако участието му не е задължително, делото не се отлага. Ако е редовно призован, има уважителни причини и не се е явил, делото се отлага.
Изключения : чл.269, ал.3 : Когато това няма да попречи за разкриване на ОИ, делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия , ако:
т.1 – Не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия , без да уведоми съответния орган – Основно изискване за всяка МН е да се уведомява органа, ако сменя адреса си.
т.2 – Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Т.е. тези две условия трябва кумулативно да са налице. Съдът е длъжен да провери пак, въпреки че прокурорът го е направил. Ако не го направи, присъдата се минира. Какво означава “щателно”? – Да провери не само на адреса по Л.К., но и на всички други адреси, за които има макар и оперативна информация; по затворите; дали е напускал страната да се провери по информация на органите на МВР; правят се справки за променена адресна регистрация. Обикновено се обявява за общодържавно издирване.
т.3 – Когато се намира извън пределите на РБ и :
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Тези три точки са три хипотези на задочно производство.
3) т. 3 на 271 / 2- защитник. Делото се отлага, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Замяна на защитник може да стане само по искане или със съгласието на О. – чл.96.ал.2.
Новото в НПК е ал.3 на чл.271 – Ако защитниците са повече от 1, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Това се въведе, за да не могат многократно да се отлагат съдебните заседания.
4) чл.271, ал.4 – частен тъжител. Ако не се яви, без уважителни причини, нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява. Ако той е упълномощил повереник и той се яви вместо него, тази разпоредба не се прилага, т.к. явно ЧТ има интерес и не може да се говори за мълчаливо оттегляне на частната тъжба.
Но по новия НПК повереникът не е страна. Т.е. няма да има страна по обвинението – но това е чисто теоритичен спор.
5) чл.271,ал.5 – След като провери присъствието и причините за отсъствието на тези страни, съдът преминава към проверка на явяването на пострадалия и наследниците му. Пострадалият е само ФЛ. СЗ не се отлага , ако те не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване. Ако са се явили, съдът ги запитва дали искат да се конституират като ЧО или ГИ ( постр. или ощетеното ЮЛ, т.е. претърпелите вреди). Съдът се произнася с определение по направените искания за конституиране на нови страни. Ако допусне конституирането им като ЧО/ГИ, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване – ТР 2/ 2004г. Когато бъде постановена присъдата, може да се обжалва тя, като се посочи и това като съществено процесуално нарушение. Ако определението е за отказ :
- ако се отказва да се конституира като ЧО – частна жалба / протест – чл.271, ал.6, изр.2
- ако се отказва да се конституира като ГИ – определението не подлежи на обжалване отделно от присъдата – ТР 2/ 2004г. Така е , т.к. лицето не губи възможността да предяви претенцията си по граждански ред – аргумент на ТР.
Чл.271,ал.7 – Когато делото за пръв път влиза в СЗ още няма конституирани ЧО, ГИ и ГО. Ако са конституирани още в първото СЗ (има такъв вариант) или се отнася за следващо СЗ : Ако не са се явили те или поверениците им без уважителни причини, делото се разглежда без присъствието им, освен ако изрично е поискано продължаването на делото.
Чл. 271, ал.8 - Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на СЗ, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Може ли този член да се приложи по аналогия и за првовача и тълковника? Ако са призовани във връзка с показанията на свидетел, ако без него може, може и без тях. Но ако са необходими във връзка с правото на защита на някоя от страните, не може без тях (подсъдим, пострадал). Неприсъствието им ще е абсолютно основание за отлагане на делото.
Чл. 271,ал.10- Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от 3 месеца. Тази разпоредба нова и е в съответствие с чл.22 – разглеждане на делото в разумен срок. Но истинската причина за забавяне на делата е тяхното отлагане, а не това, че се насрочват след n-броя месеца. Затова критиците са срещу този срок в ал.10. Търси се изход от тази разпоредба и той е намерен в чл.22, ал.2, от която се прави извод, че сроковете са задължителни за органите на ДП, но са препоръчителни за съдилищата.
Чл.271, ал.11 – Санкционни последици при неявяване – глоба.

3. Проверка на самоличността на подсъдимия и свидетелите : чл.272 и 273
Новото в чл.272 е ал. 2 – При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификация може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. – Най- често при нелегално преминаване на граница на лица с неустановена самоличност, без документи.
Свидетелите – те винаги се запитват за родство с подсъдимия и се предупреждават са наказателната отг. , която носят при лъжесвидетелстване.
Чл. 273,ал.1 – Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват като ЧО, ГИ и ГО. Ако бъде нарушена тази разпоредба или се установи за някой , който не е бил посочен като свидетел, че е присъствал по време на цялото СЗ, а се наложи да бъде разпитан, то в тези случаи : Според практиката ще могат да бъдат разпитани, но техните показания трябва да се оценяват много внимателно.
4. Чл. 274 – Отводи.
5. Чл. 275, ал1.- Възможност на страните да правят нови искания по доказателствата.(нови доказателства). Тази разпоредба трябва винаги да се тълкува с принципната разпоредба на чл.107, ал.4 – Не може да се откаже събирането на док-ва, само защото искането не е направено в определен срок.
Обща разпоредба на чл.270, ал.1 – Могат да се правят искания за изменение на МН по всяко време.
6.Обикновено в този етап почти винаги, без да са задължени, съдилищата правят опит да помирят страните (по дела от частен х-р). Ако този опит е успешен , това е основание за прекратяване на нак. производство.


Въпрос 10 : Съдебно следствие

Това е вторият етап на СЗ в първа инстанция.
Съдебното следствие е централен етап. В него се събират и се проверяват доказателствените материали, които единствено могат да послужат за основаване на присъда.
1. Започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора / на частната тъжба от ЧТ. – чл.276, ал.1
-ал.2 – Ако е предявен гр. иск, той се прочита от ГИ.
-ал.3- Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
Тези текстове в тази последователност са задължителни.
2. Събиране и проверка на док. материал. : НПК не предвижда неизменен ред за това. Традиционно се започва със събиране на гласни ДС и конкретно с :
1) Разпит на подсъдимия – чл.277, ал1.- Председателят го поканва да даде обяснения по обвинението.
ал.2 – Може да дава обяснения във всеки момент на съд следствие- Веднага, щом пожелае да даде обяснения – Това правило го има и в чл.115, ал.3. Ако подсъдимият пожелае по конкретен повод да даде обяснения, обикновено в практиката председателят казва, че ще му даде думата по- късно.
ал.3 – Ред за задаване на въпроси.
ал.4 – председателят и др. членове на съд. с-в могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите на страните. Това е тенденция от доста време – съдът проявява активност по изключение ( състезателност – но , само ако страните не са се справили и ако ще се попречи за разкриване на ОИ, тогава съд. с-в задава въпроси- Т.е. на ОИ се дава предимство за сметка на състезателността ).
Чл. 278 допуска разпит на подсъдимия да се проведе в отсъствието на другите подсъдими, ако има такива, когато това се налага за разкриване на ОИ. Това допускане е правомощие на съда във връзка с нормалното протичане на п-са. А чл. 267 е санкция за неправомерно поведение.
- чл.278,ал.2 – Когато се върне , му се прочита протокола.
Чл. 279 предвижда възможност да се прочетат обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на ДП пред съдия или съд. с-в. Новост в чл.279 е, че е прибавен “обвиняемия”. Няма законова възможност обясненията на О. , дадени в ДП не пред съдия, да бъдат включени в доказателствения материал по делото. Освен изискването да са дадени пред съдия или друг с-в на съда , кумулативно трябва да е налице и една от точките на ал.1 на чл. 279 :
- т.1 – Лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими.
- т.2 – Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
- т.3 – между обяснения, дадени в ДП, и на съдебното следствие има съществено противоречие.
- т.4 – подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нищо.
Според ТР 52/ 1989г. обяснения на заподозрян от ДП не могат да бъдат четени, а и по новия НПК вече няма заподозрян.
чл. 279 говори за “обяснения”- Не може да е разпитван като свидетел в ДП и да си е признал всичко – трябва да е разпитван като О.
2) Разпит на свидетел – чл.280 и чл.281 – от закона.
3) Разпит на вещо лице – чл.282 – от закона.

4) След гласните ДС се преминава към събиране на другите док материали. Те ще се приобщят към док. материал чрез прочитане – чл. 283 – протоколите и други документи , които съдържат факти от значение за делото.
5) Предявяване на веществените доказателства.

6) Оглед – НПК се спира само на огледа, но това не значи, че в съд. производство са ограничени другите способи за събиране на доказателства.
Стига се до изчерпване на док. материали – чл. 286 - края на съд следствие. Това не означава, че повече не могат да се събират док. материали.

3. Възможности за възобновяване на съдебното следствие – три :
1) чл.294 – По време на съдебните прения.
2) чл.299 - При последната дума на подсъдимия. Но изявленията му извън съд. следствие нямат док. стойност. Първо трябва да се възобнови съд. сл. и тогава .
3) чл.302 – При оттегляне на съд. с-в за постановяване на присъдата.
4. Спиране / прекратяване на нак. производство в СЗ.
чл. 289, ал.1 - Пропуснати са т.1 и т.11 на чл.24, ал.1.
ал.3 – Когато прекратява нак. производство съдът задължително се произнася по веществените доказателства, отменя всички МПП, с изключение на мярката за обезпечаване на гр. иск.
ал.4 – Определението за прек. подлежи на обжалване с частна жалба.
чл.290 – Спиране.
5. Прекратяване на съд. производство и изпращане на делото на съответния прокурор. чл.288,
т.2 – при объркана родова подсъдност.
т.1 – ако е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на О. или защитника му. – По тази точка много се спори, смята се , че мястото й е в общите разпоредби на съдебното производство.



Въпрос 11 : Изменение на обвинението в съдебното производство

Уредба – чл.287, НПК.

І. Дефиниция – Внасянето на корекции във фактическото съдържание или в правната квалификация на предявеното обвинение, формулирано в обвинителния акт.

След ’99 върху този институт влияят три нови виждания на законодателя :
1) Приема се ,че откритото и състезателно съд. производство дава много по-големи възможности за правото на защита и разкриване на ОИ.
2) Бързината е от голямо значение – недопустимо е излишно връщане на делата.
3) Връщането облагодетелства прокурора, давайки му възможност да поправи грешки.
След ’99 остават само две хипотези на връщане, а с новия НПК- хипотезата е само една. До ’99 всяко съществено изменение на обвинението водеше до връщане на делото.
ІІ. Обща характеристика –
1. Непосредствена задача – да гарантира правото на защита на О. спрямо фактите и спрямо правното положение поне в две инстанции. Такава трябва да е формулировката. Във ІІ инстанция не може да се прави изменение на обв.
2. Винаги е свързано с повдигането на ново обвинение и предявяването му на подсъдимия.
3. Винаги е съществено процесуално нарушение осъждането по непредявено обвинение. Но има изключение : еднакво или по- леко престъпление – по- лека квалификация.
4. Първоначалното обвинение престава да съществува. Последици от това:
1) В диспозитива на присъдата съдът не се произнася по първоначалното обвинение.
2) чл.336, ал.1, т.1 и чл.354, ал.2, т.4 не визират изоставеното обвинение чрез института на изменение на обвинението.
5. Да отговаря на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

ІІІ. Особености : ал.1 гласи : Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на ДП, прокурорът повнига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
1. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – Когато в съд. сл. се установят обстоятелства, които не са включени в обвинителния акт, има изменение, но когато е съществено : ТР 57 / 1984г.- “Съществено” е, когато новите обстоятелства изменят ФС на описаното в обвинителния акт деяние. Напр. установява се , че не е имало превишена скорост, а несъобразена скорост.
Теорията смята, че определението на ТР не правилно, т.к. НПК говори за изменение на обстоятелствената част, а не на ФС. Следва да се имат предвид и всички нови обстоятелства, които влияят в/у отг. на О. ( отегчаващи).
Практиката също се ориентира в тази посока – 723 / 1992 на І-во нак. отделение.
Има съществено изменение, винаги когато обстоятелствата, на които се основава обвинението :
1) влошават положението на О.
2) и/или поставят нови задачи пред защитата.
Приема се , че не може а бъде осъден за по- голяма сума от посочената в обвинителния акт.
2. Закон за по- тежко наказуемо престъпление- Кога има такъв? Само когато се променя квалификацията в по-тежка или когато квалификацията е същата, но има възможност за налагане на по-тежко наказание. НПК говори за “закон за по-тежко наказуемо престъпление”, т.е. преминава се към нова пр. квалификация и тя е по-тежка. А тя е по-тежка, когато санкцията е по-тежка – по-тежко наказание е това, което е по-напред в изброяването на чл.37, НК.
* При еднакъв минимум и различен максимум – по-тежко е това с по-високия максимум. Обратно – по-тежко е това с по-високия минимум.
* Ако има кумулативни и самостоятелна санкция – по-тежко е това с кумулативната санкция.
* Ако минимумът е по-висок от минимумът на другата санкция, а максимумът е по-нисък от максимума на другата.- В този случай следва да се прецени дали обвинението се поддържа в превес на смекчаващите или в превес на отегчаващите отг. обстоятелства. В превес на смекчаващите – санкцията с по – висок минимум е по-тежка. В превес на отегчаващите – тази с по- висок максимум е по-тежка.
Ако някой от тези критерии не може да се приложи :
3. Закон за еднакво наказуемо престъпление.
4.Закон за по-леко наказуемо престъпление – обратното на разгледаното.
5.Закон за същото наказуемо престъпление. – Използва се само в чл.337, ал.1, т.1. Проф. Чинова смята, че същото наказуемо =еднакво наказуемо – синоними са.
Друго виждане – Правната квалификация остава идентична, но се променя обстоятелствената част на обвинението. При съществена промяна – трябва да се измени обвинението.
Друга хипотеза : Правната квалификация се променя в по-тежка, но вида на престъплението е същия и санкцията остава в същите рамки ( умишлено- включва се после и особено мъчителен начин). В този случай има ли закон за по-тежко наказуемо престъпление? Акад. Павлов смята , че има. Проф. Чинова смята, че в случая няма, но това не е справедливо и счита, че трябва да се промени редакцията. Чинова смята, че трябва не само да се променя пр. квалификация, но и се променя в нов вид престъпление и то е с по-тежка санкция – тогава ще има закон за по-тежко нак. прест-е.

ІV. Изменение на обвинението – уредба – чл.287, НПК:
1. Изменение е допустимо, само когато новите обстоятелства не са били известни на органа на ДП – ал.1. Трябва за пръв път да са били установени в съдебното следствие. Това е новост в НПК. Съдът трябва да прецени допустимостта , дали са били известни новите обстоятелства. Ако да, изменението ще е недопустимо.
Ново обвинение се повдига, ако е налице или съществено изменение , или закона за по-тежко наказание.
СЗ се изменя и се предявява ново обвинение, а не се връща делото в ДП. Изключение : чл.287, ал.2 – Новото обвинение е за престъпление, което е подсъдно на по-горен или военен съд – тогава съдът прекратява съд. производство и изпраща делото на съответния прокурор.
Отпада от НПК възможността да се върне в ДП, когато е било необходимо разследване от следовател, а е извършено от дознател.
2. Процесуални гаранции на правото на защита :
1) чл.287, ал.3- Съдът отлага СЗ, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение – Така е , т.к. те са поставени пред нови факти или нова пр. квалификация.
2) чл. 287, ал.4- Когато съществено е изменена обстоят. част на обвинението, обясненията на О., дадени до момента на изменението , не могат да се ползват.
3. Процедура – НПК не казва нищо, а ТР не е актуално вече.
1) Повдигането на новото обв. от прокурора - устно в СЗ го формулира и се вписва в протокола.
2) Съдебният с-в с определение приема обвинението. Пита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Прокурорът трябва да формулира обвинението максимално ясно, за да се запише в протокола. Не трябва да се променя формулировката от съда, защото ще се получи все едно съдът е формулирал обвинението, което би било съществено процесуално нарушение.
Може ли съдът да откаже да приеме новото обвинение? Може,когато при съпоставяне на материалите от ДП с тези в съдебното установи, че обстоятелствата са били известни на органите на ДП. Преди не е можело , но изискването на ал.1 на чл.287 е новост в НПК и =>сега може. ТР от 1984г. не е актуално.
4. Изменение на обвинението по дела от частен х-р – чл.287, ал.6.- “ако на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част”. ЧТ е длъжен да посочи фактите, не е длъжен да дава пр. квалификация, тя се дава от съда. Такова изменение не може да настъпи , ако е изтекъл преклузивния срок по чл.81, ал.3.
5. чл. 287, ал.7 – Друга хипотеза : Когато хак. производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съд. сл. се установи, престъплението е от общ х-р, съдът прекратява СП и изпраща делото на прокурора. Критика : Съдът се ангажира с обвинението, т.к. изпраща делото на прокурора. Изпращането на материалите на прокурора не го задължава да образува нак. производство, а е само законна предпоставка. Смята се , че не е същинско изменение на обвинението.
6. чл.287, ал.5 – Друга хипотеза : Води се производство от общ х-р. В хода на производството се установява, че престъплението е от частен х-р. Ако нак. производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81,ал3, прокурорът или ЧО могат да поискат съдът да се произнесе с присъдата и по обвинението за престъплението от частен х-р. Тук не се изоставя първото обвинение. С диспозитива съдът ще се произнесе и по двете => Не е същинско изменение на обвинението.
7. Въззивна инстанция : Законодателят е предвидил три случая, които не са изменение на обвинението, но са свързани с оези въпрос :
1) чл. 336, ал.1, т.1 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първа инстанция.
2) т.2 – Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в І инстанция. За да има съответно обвинение в І инст. , това означава, че обвинението трябва да е по същите фактически обстоятелства и със същата правна квалификация.
3) чл. 337, ал.1, т.2 – Въззивният съд може да приложи закон за същото , еднакво или по-леко наказуемо престъпление. – Тук няма “ако е имало съответно обвинение в І инст.”- сериозно се критикува.

* Чл. 212 от стария НПК, сега чл.225, е бил озаглавен Изменение на обвинението.Сега не се води така, но на практика е изменение на обвинението в ДП.


Въпрос 12 : Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

І. Съдебни прения : Уредба – чл. 291- 299 вкл.
1. Съдебните прения са третият самостоятелен етап на СЗПИ, който етап има строго специфична задача, а именно да се изслушат съдебните прения, които произнасят страните.
2. Съдебните прения започват след приключване на съдебното следствие и обхващат речите на страните.
3. Съдебните речи по наказателни дела са винаги устни. Никоя страна, без изключение, не може да депозира своята съдебна реч, без да я произнесе устно. Това не означава, че речта не може да е и написана. Важното е да се прочете. Произнасянето на съдебни речи устно е едно от направленията на принципа на устността. Устността при съдебните речи даже може да се каже, че е условие за валидността им.
4. Пренията на страните представляват цялостна равносметка на резултатите от проведеното съдебно следствие, която се прави било от гл. точка обвинението, било от гл.т защитата. Целта на съдебните прения е да се подпомогне съда при решението на въпросите по същество.
5. В чл. 291, ал. 2 НПК посочва реда, по който се произнасят съдебните прения : прокурор/ЧТ , ЧО и повереника му , ГИ и повереника му, ГО и повереника му, защитник, подсъдим.
1) Редът, по който се произнасят съдебните прения, е задължителен, т.к. чл. 291, ал.2 е императивна правна норма.
2) От разпоредбата е очевидно, че съдебните прения винаги започват с реч на този, който е формулирал обвинението и който има тежест да го докаже. Затова по делата от общ х-р съд. прения започват с реч на прокурора, а по дела от частен х-р – с речта на ЧТ.
3) От разпоредбата е очевидно, че по време на съдебните прения последен говори подсъдимия и това се обяснява с неговото право на защита. Когато подсъдимият произнася своята реч и говорейки последен, той вече знае позицията на всички други страни.
4) По нашия НПК право на съдебна реч има отделно и защитника , и подсъдимия. Упражняването на право на съдебна реч на единия не може да блокира това право на другия.
6. Страните могат да се позовават в своите речи само на доказателствени материали, които са събрани и проверени в хода на съдебното следствие – това е легално заявено в чл.292, НПК.
7. Страните не могат да бъдат ограничавани във времето за произнасяне на своите речи – чл.296, НПК.
8. НПК не предписва какво трябва да е съдържанието на съдебните прения, нито каква трябва да е структурата на самата съдебна реч. На практика , след като се знае кои въпроси решава съда в присъдата, може да се направи верен извод и за съдържанието на самите речи. Затова на практика във всяка съдебна реч има поне три части:
1) Анализ на събраните и проверени по делото доказателства, за да се предложи на съда извода на страната за фактическите обстоятелства на извършеното престъпление. (НПК – “фактически констатации”).
¬ 2) Във втората част на съдебната реч трябва да се аргументира вината на лицето и правната квалификация на извършеното деяние.
3) В третата част страната предлага на съда какво наказание да бъде наложено.
При анализа на разпоредбите на НПК, свързани със съдебните прения, ще стане очевидно ясно, че прокурорът и гражданите, които защитават чужди права и законни интереси, ( защитник и повереник), имат не право, а задължение да произнасят съдебна реч. А гражданите, които защитават свои права и законни интереси, (подсъдим, ЧО, ГИ, ГО) нямат задължение , а само правото, ако това засяга интереса им, да се включат в пледоарията и да произнесат своя реч.
Що се отнася до прокурора, то е вярно, че не е длъжен да сочи точния размер на наказанието в абсолютна цифра, което трябва да постанови съдът. Прокурорът обаче задължително трябва да посочи дали наказанието трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, т.е. под средния размер към минимума, дали при превес на отегчаващите вината обстоятелства, т.е. над средния размер кум максимума или при баланс на едните и другите – по средата. В същото време на практика не се спори, че прокурорът е длъжен да посочи вида на наказанието, длъжен е да посочи също, ако предлага наказанието да се определи като минималното или максималното, предвидено в закона, трябва ли да се приложи чл.66 или чл. 64, НК – условно осъждане. Тези правила с новия НПК ще имат изключително значение, защото новият НПК за І път установи т.нар. правило “ преклудиране на исканията на държавните органи и гражданите, които осъществяват обвинение”.
9. Съдебните прения нямат никакво отношение към доказването. Те нито са доказателства, нито са ДС, нито са способ за събиране и проверка на доказателства. Друг е въпросът , че по време на съдебните прения страните могат да поискат извършване на допълнителни следствени действия. Ако съдът уважи такива искания, той възобновява съдебното следствие, за да извърши исканите действия и събере исканите доказателства – чл. 294, НПК.
10. Както е видно от чл.295, страните имат право освен на пледоария, и на реплика по повод твърденията и доводите на противниковата страна. Подсъдимият винаги има право на последна реплика – чл.295, ал2.
11. По нашия НПК в никой момент , вкл. и по време на съдебните прения, прокурорът не може да оттегли обвинението; веднъж внесъл обвинителния акт, той не може да се разпорежда с него. По нашето право (континенталната пр. с-ма) прокурорът не може да оттегля обвинението , но може да се откаже от обвинението. Когато се откаже от обвинението, съдът не прекратява делото, както е при оттегляне на обвинението, а продължава и се произнася винаги с присъда. (може и осъдителна) – чл.293, НПК.

ІІ. Последна дума на подсъдимия (ПДП) – Уредба- чл. 297 – 299 вкл.

1. ПДП е самостоятелен етап на СЗПИ- четвъртия, който етап има свои специфични задачи и форми на дейност.
2. ПДП започва веднага след съдебните прения.
3. Подсъдимият има право и на съдебни прения, и на последна дума. А не или на едното, или на другото, както е в някои държави. Според ВКС непредоставянето на възможност на подсъдимия да произнесе пледоария или ПДП е винаги съществено процесуално нарушения (СПН).
4. ПДП се предоставя , за да може той да изрази “своето окончателно отношение към обвинението” – чл. 297, ал.2. Изразът означава последно, преди съдът да се оттегли за постановяване на присъда, да може подсъдимият да заяви признава ли се за виновен или не и последно какви искания има към съда по повод формулираното обвинение.
5. ПДП не може да се ограничи по време и той може да бъде прекъснат, но само когато явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото – чл.298, НПК.
6. Ако по време на ПДП подсъдимият изнесе за І път факти , които не са известни на съда, съдът може да възобнови съдебното следствие, да извърши съответните следствени действия и да провери тези факти. Съдебното следствие е единствената част от СЗПИ, в която могат да се извършват следствени действия и да се събират доказателства. В никой друг етап не е възможно това. Затова съдебното следствие се възобновява.
7. ПДП не е разпит на подсъдим. Казаното от него не може да се отъждествява с обясненията на подсъдим, които са устно ДС.


Въпрос 13 : Постановяване на присъдата
(ПП)


Уредба – чл. 300- чл.310, НПК
1. ПП е последният пети самостоятелен етап на СЗПИ.
2. Присъдата се постановява веднага , след като приключи ПДП. Между ПП, съдебните прения и ПДП съдът не може да разглежда други дела. Нарушаването на това правило винаги е СПН, защото това правило е принципното изискване на НПК за непрекъснатост на СЗ, което пък в същото време е гаранция за принципа на непосредствеността.
3. Присъдата е валидна, в смисъл действителна, едва след като е била обявена. Обявяването може да стане по единствено възможен начин, предписан в НПК, а именно като се прочете от председателя на състава в публичното СЗ, което е същото, а не се открива ново СЗ. Очевидно, че присъдата е произнесена, не само когато е постановена, не само когато е подписана, но и едва след като е обявена. Затова е вярно, че обявяването на присъдата е един от конститутивните елементи за действителността й.
4. В практиката и доктрината правилно се приема, че присъдата е основен акт, който се постановява в НП-с, защото :
1) Всички други актове или подготвят постановяването на правилна присъда, или осъществяват контрол над същата.
2) Присъдата е единственият юр. акт, който решава въпросите за деянието, вината, правната квалификация и наказанието, при това вярно,че с възможност да бъде обжалвана или протестирана, но сроковете за това са преклузивни. А прокурорът и ЧО не могат да обжалват и протестират присъдата, ако тя е постановена в съответствие с техните искания.
3) СЗПИ , което е главен стадий на НП-с, обикновено приключва с присъда. Но възможно е съдът да се оттегли на съвещание за постановяване на присъда като пети етап на СЗ, а да не постанови такава. Когато напр. ще вземе решение:
- да прекрати производството
- да спре производството
- да възобнови съдебното следствие, когато констатира, че за да постанови присъда, трябва да се съберат и други доказателства.
- да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за допълнително разследване, когато установи, че е допуснато СПН на ДП.
4) Присъдата е единственият юр. акт, който се постановява след извършване на дейност, в хода на която са намерили проявление всички основни принципи.
5) Само с присъда един гражданин може да бъде признат за виновен или невинен. Но е не по-малко важно , че присъдата се явява онова фактическо и правно основание, което е абсолютно необходимо, за да се реализира наказателната отговорност, като се изпълни наложеното наказание.
5. В НПК и на практика присъдата се определя като правилна, респ. неправилна. Това обаче е родово понятие, т.к. е правилна тази, която е законна, справедлива и обоснована.
6. Присъдата се постановява на тайно съвещание. Тайно, защото на това съвещание участва само съдът и не се допуска дори съдебният секретар. Нещо повече- В НПК нарушаването на тайната на съвещанието е обявено като абсолютно касационно основание.
7. Присъдата решава 12 въпроса така, както са изчерпателно посочени в чл.301, ал.1. Измежду тях има въпроси, които са по същество и които не се отнасят до решаването на въпроси по същество – разноски по делото, веществените док-ва, режим за изтърпяване на наказанието и т.н.
8. Нашият НПК допуска , когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои въпроси, в срока за обжалване да се произнесе допълнително с определение : случаите, когато пропускът не е въпрос по същество. Чл. 306, ал.1 посочва случаите, в които съдът може да се произнесе с определение.
9. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, може да се произнесе в срока за обжалване, но с допълнителна присъда- чл.301, ал.3
10. Никоя присъда, независимо дали осъдителна или оправдателна, не може да почива на предположения- чл. 303, ал.1. Съдът може да постанови осъдителна присъда, но само когато обвинението е доказано по несъмнен начин – чл.303, ал.2. Ако обвинението не е доказано по несъмнен начин, по аргумент за противното от чл.303, ал.2, съдът ще постанови оправдателна присъда, а няма да прекрати производството.
11. Присъдата има задължителни реквизити и на трите свои части – уводна част, мотиви, диспозитив.- чл.305 (не е нужно да го знаем наизуст).
12. Съдът не може да отлага обявяването на дизпозитива на присъдата. Той само може да отлага обявяването на мотивите. Освен това диспозитивът винаги се подписва от всички съдии и съдебни заседатели, докато мотивите се подписват от съдебните заседатели, само ако присъдата е постановена при особено мнение.
13. Според общоприетата практика на ВС мотивите трябва да отговарят на следните изисквания :
1) Да са изчерпателни, пълни : Това означава , че съдът трябва да е аргументирал защо дава вяра на тези док. материали , а на друга група приема, че са недостоверни и не им дава вяра; трябва да мотивира защо е дал вяра или е приел , че обясненията на подсъдимия са недостоверни; трябва да аргументира защо деянието се приема, че е умишлено; защо не следва да се приложи условно осъждане; с кои действия/ бездействия са причинени вредите и в какво се изразяват същите, вкл. и като размер; трябва да посочи кои са смекчаващите и кои са отегчаващите вината обстоятелства и т.н.
2) Мотивите не трябва да са противоречиви : Т.е. не трябва да съдържат твърдения, които са взаимно изключващи се; аналогични твърдения; не трябва да има позовавания, които противоречат на закона или морала.
3) Мотивите не трябва да противоречат на диспозитива на присъдата.

Извод : В практиката на ВС константно се приема, че във всички тези случаи, т.е. ако мотивите са непълни/ противоречиви или противоречат на диспозитива, е налице СПН.

Въпрос от 39 – до 44 вкл., част ІІІ от конспекта – ОТПАДАТ !
Въпрос 17, 18 и 19 от част ІІІ – може би отпадат, но не е сигурно.
Въпрос 17 : Правомощие на въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане
Уредба : чл.335, НПК
Въпрос 18 : Правомощие на въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова присъда
Уредба : чл.336, НПК
Въпрос 19 : Изменение на присъдата на първа инстанция . Потвърждаване на първоинстанционната присъда
Уредба : чл. 337 и чл. 338
* Ако тези въпроси – 17, 18 и 19 не отпаднат, можем да ги развием на базата на въпрос 14, т.к. там е общата характеристика на въззивното производство.
!!! Въпрос 14 : Обща характеристика на въззивното производство

1. Предмет на въззивното производство (ВП) са :
1) Невлезли в сила присъди – тук изключения няма, става въпрос за всяка такава присъда.
2) Определенията, с които се прекратява нак. производство, както и няколко други определения, така , както са изчерпателно посочени в чл. 341, ал.1, НПК.
2. Непосредствената задача на въззивната инстанция (ВИ) е изрично посочена в чл.313, НПК, от който текст е очевидно, че задачата на ВИ е да провери правилността на невлязлата в сила присъда. Употребената дума “правилна” е използвана като родово понятие , защото присъдата е правилна, когато е законна, справедлива, обоснована.
- Присъдата е законна, когато е постановена в пълно съответствие със закона, като тук думата закон означава НК или НПК. Ако не е правилно приложен НК, непосредственият резултат е грешка в правната квалификация. Когато неправилно е приложен НПК, непосредственият резултат е СПН.
- Присъдата е несправедлива, когато наказанието е определено в рамките на санкцията, предвидена за конкретното престъпление, но така определеното наказание не е правилно индивидуализирано, защото не са отчетени мотивите , подбудите, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
- Присъдата е обоснована, когато фактическите констатации на държавния орган в пълна мяра и адекватно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
3. ВП се осъществява от окръжните съдилища, когато се атакува присъда на районния съд и от апелативните, когато се атакува присъда на окръжния.
4. ВИ, когато се произнася по същество, постановява решения или присъди. Във всички останали случаи се произнася с определения.
5. ВИ е именно въззивна, защото съдът проверява както правилно ли е приложен закона, така и правилни ли са фактическите констатации на І инстанция. Оттук може да се направи извод, че ВИ е последната инстанция по фактите, защото следващата и последна касационна инстанция не може да проверява по какъвто и да било начин установените по делото фактически констатации. Затова ще е верен и друг извод : По нашето право фактическите обстоятелства се установяват в две инстанции – І инст. и ВИ, а правилното приложение на закона също се контролира от две инстанции – ВИ и касационната.
! 6. ВИ не само проверява дали фактическите констатации са правилно установени. Нещо повече – тази инстанция може като резултат от тази проверка да приеме нови фактически положения – чл. 316, НПК. Всъщност ВИ вярно да се определи като инстанция по същество или като втора първа инстанция, но не поради друга причина, не защото може да проверява фактическите положения, а защото може , като ги провери и констатира, че са неправилни, да приеме други.
7. ВП е различно от касацията, защото в касационната инст. се проверява само правилното приложение на закона. Фактическите констатации, такива, каквито са приети, касационният съд нито може да проверява, нито може да оспорва, нито може да приема нови фактически положения. ВИ освен това проверява както факт. констатации по делото, така и правилното приложение на закона.
8. ВП е различно от контролно-отменителното, каквото съществуваше у нас до 1998г., когато бе заменено с въззивно. При контролно- отменителното производство съдът също проверява дали фактическите констатации са правилно установени, но разликата е , че когато този съд констатира, че са неправилни, не може да установява нови фактически положения като ВИ, а единственото му правомощие е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане с цел да се установят тези нови факт. положения.
9. ВИ има и контролно-отменителни, и контролно-решаващи правомощия. Решаващите правомощия на ВИ са : когато потвърждава присъдата , изменява присъдата, когато намалява/ увеличава наказанието, когато постановява нова присъда, когато прекратява и когато спира производството. ВИ има и контролно-отменителни правомощия : когато отменя присъдата и връща делото или на ДП за допълнително разследване, или на І инст. за ново разглеждане.
От изложеното може да се направи извод, че нашето ВП не може да се определя като класически, пълен въззив, при който делото винаги се решава по същество и съдът няма контролно-отменителни правомощия. Контролно-решаващите правомощия са типични за ВИ, а контролно-отменителните – за касационната. Затова може да се направи верен извод, че нашето ВП е смесена нак. процедура, при която се преплитат и взаимно допълват контролно-решаващи, т.е. типични въззивни правомощия, с контролно-отменителни, т.е. типични касационни правомощия.
10. Във ВП намира пълно приложение ревизионното начало – чл.314. От тази разпоредба могат да се направят следните изводи :
1) Ревизионното начало приложение в три направления :
1- По отношение основанията за обжалване. Тук правилото е : Съдът може да отмени или измени присъдата и на основание, което не е посочено в жалбата/протеста.
2- По отношение на лицата подали жалба. Тук правилото е : Съдът отменя присъдата или я изменява и по отношение на лицето, което не е подало жалба.
3- По отношение частите на присъдата. Правилото е : Съдът отменя присъдата и в необжалваната й част.
2) Второинстанционната проверка, благодарение на ревизионното начало, се извършва не в рамките на подадените жалби и протести, а само по повод на тях.
3) Благодарение на ревизионното начало и посредством този способ, въззивният съд осъществява контрол както в/у дейността, извършена в ДП, така и над дейността, извършена в І инст. Изводът е верен, защото ако е допуснато СПН, делото се връща на стадия, на който е допуснато, без значение дали е на досъд. или съдебна фаза.
11. Във ВИ намира пълно проявление т.нар. забрана да се влошава положението на подсъдимия (reformatio in peius).
1) Тази забрана осигурява, при това в пълна мяра, свободата (а не правото) на подсъдимия да обжалва присъдата, защото при съществуването на такава забрана той винаги ще е сигурен, че няма да стане причина, сам със собствената си жалба, да утежни положението си.
2) Забраната намира приложение във ВИ и при връщане на делото за ново разглеждане.
3) По нашето право да се утежни положението на подсъдимия означава :
1 – да се увеличи наказанието
2 – да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (по-тежка правна квалификация).
3 – да се отмени оправдателна присъда.
4) Тази забрана обаче не е абсолютна. Тя може да бъде дерогирана, нейните пр. последици могат да бъдат отстранени. Единственото средство, за да се дерогира забраната и да се утежни положението на подсъдимия, е СЪОТВЕТНИЯТ протест на прокурора или СЪОТВЕТНАТА жалба на ЧО/ЧТ. “Съответен” означава протестът/жалбата да са подадени с искане да се влоши положението на подсъдимия, а това значи с искане да се увеличи нак., да се приложи по-тежка пр. квалификация или да се отмени опревдат. присъда.
12. Чрез ВП се допуска подмяна на вътрешното убеждение на съда и съдебните заседатели с вътрешното убеждение на професионалните съдии. И това е една от честите причини ВП да бъде отричано и критикувано.
13. Във ВИ не действа принципът на непосредствеността, защото въззивният съд може да реши делото по същество и само на базата на установените по делото доказателства от І инст. Но дори когато въззивният съд лично е събрал доказателствения материал, неговото решение пак ще бъде основано на доказателствата, които е събрал лично, но и на онези, които са събрани от друг съд. Поради което принципът на непосредствеността и в този случай няма да намери пълно приложение.
14. Във ВИ се провежда съдебно следствие, но тук са важни три правила :
1) Да се проведе съдебно следствие никога не е задължително.
2) Да се проведе пълно съд. следствие като повторение на съд. следствие на І инст. също никога не е задължително.
3) ВИ може и да не проведе съд. следствие.
15. Във ВИ съществува забрана, макар и същата да не е декларирана изрично, че въззивният съд не може да прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в І инстанция. Тази забрана следва от систематичното тълкуване на чл. 335, 336, 337, 334 т.5 и т.4 и 338, НПК.
Когато ВИ констатира СПН, единственото й правомощие е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
От изложеното дотук може да се направи извод, че ВИ не може да връща делата за допълнително разследване, отменяйки присъдата, нито във връзка с фактическите констатации, нито във връзка с правната квалификация. ВИ, ако факт. констатации са неправилни, ще приеме други, различни. Ако тези нови факт. констатации говорят за приложение на закон за същото/по-леко наказуемо престъпление, че измени присъдата. Ако те говорят за закон за по-тежко нак. престъпление, ще постанови нова присъда, ако за по-тежката квалификация има обвинение в І инст. А ако няма обвинение в І инст. за тази по-тежка квалификация, ще потвърди присъдата.
16. ВИ може да намалява, но и да увеличава наказанието. Изводът е верен, защото при такива хипотези присъдата се изменява – чл. 337.
17. С новия НПК за І път се въведе т.нар. институт на преклудиране на исканията на прокурора, на ЧО и ЧТ. Според чл. 318, ал.2 и 4 прокурорът, както и ЧО и ЧТ не могат да протестоират/обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
18. При оценката на доказателствения материал за ВИ не съществуват каквито и да било ограничения:
1) Когато оценява доказателствата, въззивният съд проверява :
І – Дали използваните доказателства са конкретни факти на обективната действителност, индивидуализирани и определени по време и място.
ІІ - Дали те се намират във връзка с предмета на доказване.
ІІІ – Дали те могат да допринесат за изясняване на събитието на престъплението.
ІV – Дали те са събрани и проверени по реда на НПК.
2) Когато оценява ДС, въззивният съд проверява :
І – Дали използваните ДС са допустими, т.е. дали са предвидени в НПК.
ІІ – Кои от ДС са достоверни, т.е. правилно възпроизвеждат факти от обективната действителност.
ІІІ – Въззивният съд проверява обсъдени ли са противоречията в доказателствения материал.
ІV – Обсъдени ли са всички събрани по делото ДС.
V - Дали някои от ДС не са изопачени.
VІ - Проверява мотивите на І инст. и аргументите на съда защо е дал вяра на едни ДС, а не на други; има ли противоречия м/у мотиви и диспозитив и т.н.
19. След като оцени по описания начин събраните по делото док. материали, въззивният съд има неограничени правомощия да оцени и фактическите констатации . В тази връзка по-конкретно може :
1) Да приеме за установен един факт, който І инст. е приела за неустановен.
2) Да приеме за неустановен факт, който І инст. е приела за установен.
3) Да приеме други фактически положения, различни от приетите от І инст.
20. Когато ВИ приеме нови факт. положения, а както и ако потвърди тези на І инст., въззивният съд има неограничени правомощия да прави и други правни изводи :
- Да приеме, че трябва да се приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление и да измени присъдата.
- Да приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и ако е имало обвинение в І инст., да отмени присъдата и да постанови нова ; а ако е нямало, да потвърди присъдата.
Въззивният съд може още:
- Да приеме, че едно обстоятелство е отегчаващо, макар в І инст. да е прието , че е смекчаващо и обратно.
- Да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно.
- Да приеме, че е налице довършено престъпление, а не опит и обратно.
- Да приеме, че е налице маловажен случай или големи, особено големи размери и т.н.


Въпрос 15 : Образуване на въззивното производство. Доказателства пред въззивната инстанция


І. О Б Р А З У В А Н Е Н А В П :

1. Общи предпоставки за образуване на ВП :
1) Наличието на право на обжалване , което да е предвидено в НПК. В тази връзка правилото е : Всички страни без изключение имат право да атакуват присъдата.
2) Наличието на накърнен правен интерес:
1- Гражданите, страни в процеса, имат право да атакуват присъдата при условие, че е накърнен техен личен интерес или интерес на страната, която представляват.
2- Прокурорът има право да атакува неправилна присъда, независимо чий интерес е накърнен – личен или обществен.
3) За да се образува ВП, е необходим и конкретен субект на правото, който да атакува присъдата.
1- !!!!!- По нашето право жалбата и протестът не са предпоставка за конституирането на даден участник като страна във ВП. Жалбата и протестът се явяват само основание да се пренесе разглеждането на делото от първата във ВИ. Т.е. ако има протест от прокурорът напр. , с това той не се конституира като страна във ВИ. А след като се пренесе разглеждането на делото от І инст. във ВИ, страните са същите като в І инст.
2- Субект на правото да се протестира присъдата е прокурорът. Но това означава , че може да атакува присъдата всеки прокурор от съответната прокуратура, а не само този, който е участвал в СЗ и след това е постановена присъдата. Може да протестира присъдата и всеки горестоящ прокурор. * Само съдиите са неизменни в своята дейност, е прокурорите са взаимозаменяеми в дейността си.
3- Гражданите могат да обжалват присъдата и това им право не зависи от това дали са взели или не участие при разглеждане на делото в І инст.
4) Срокът за обжалване / протестиране на присъдата (атакуване е общият термин) е по чл.319 – 15-дневен от обявяване на присъдата. Тук е важен въпросът какъв е характерът на срока – преклузивен или инструктивен? Той е преклузивен и това е очевидно от разпоредбата на чл.323, ал.1, т.2, според която жалбата и протестът се връщат, ако не са подадени в този срок.
5) По нашето право е недопустим отказ от право на обжалване. Такъв отказ, дори да е направен и независимо как е направен, не може да породи правни последици. Въпреки направения отказ, ако не е изтекъл срокът за обжалване, страната може да обжалва/протестира.
6) По нашето право е допустимо оттегляне на веднъж подадена жалба / протест, като срокът за това е до началото на съдебното следствие. Правилата за оттегляне са по чл. 324- виж.

2. Конкретното право на страните да атакуват присъдата :
1) Прокурор – чл.318, ал.2 :
1- Правилото на ал.2 на първо място означава, че прокурорът може да протестира всяка присъда, на всяко основание, във всичките й части и по отношение на всички лица.
2- Прокурорът може да обжалва както оправдателна, така и осъдителна присъда.
3- Прокурорът може да протестира както в полза на обвинението, така и искане да се облекчи положението на подсъдимия.
4- С новия НПК обаче правото на прокурора да протестира присъдата е ограничено чрез установяване на преклудиране на неговите искания. Тук правилото е : Прокурорът не може да протестира присъда, ако тя е постановена в съответствие с неговите искания. Исканията на прокурора могат да се отнасят до (според Чинова) :
1. допуснато СПН;
2. допусната непълнота на доказателствения материал;
3. фактически положения, при които е прието , че е извършено престъпно деяние;
4. вината;
5. наказанието;
Примери:
- Ако при разглеждане на делото е допуснато СПН, а прокурорът не е направил искане за отстраняване на същото, той не може да атакува присъдата поради допуснато СПН. Ако прокурорът е направил искане за допуснато СПН, но съдът не го е уважил, прокурорът може да атакува присъдата на това основание, т.к. тя не е постановена в съответствие с исканията му.
- Ако прокурорът не е направил искане за събиране на доказателства и след постановяване на присъдата той констатира, че е постановена при непълнота на доказателствата, не може да протестира присъдата на това основание. Но ако е правил искане за събиране на нови док-ва и съдът не го е уважил- може.
- Ако присъдата е постановена при тази пр. квалификация, при която прокурорът е пледирал, не може на това основание да я атакува.
- Прокурорът не сочи наказанието в абсолютни цифри. Сочи задължително минимум или максимум, има ли чл. 66, има ли чл.64. Обикновено казва : да се наложи наказание при превес на смекчаващи / отегчаващи вината обстоятелства или при баланс. Ако е искал наказание при превес на смекчаващи, а съдът е наложил наказание при превес на отегчаващи, може да атакува присъдата, т.к. не е в съответствие с исканията му.
Според друго мнение в теорията изр.2 на чл. 318, ал.2 включва в израза “исканията на прокурора” само тези за правната квалификация и наказанието. Чинова не съгласна с това.
2) Подсъдимия – чл.318, ал. 3:
1- Подсъдимият може да обжалва всяка присъда във всичките й части и на всички основания.
2- Принципно правило е , че подсъдимият не може да обжалва оправдателна присъда, но има две хипотези, когато това е възможно:
1. По делото е предявен граждански иск, присъдата е с оправдателен диспозитив, но е осъдителна в гражданската й част. Подсъдимият ще обжалва именно тази част на оправдателната присъда.
2. Не е предявен граждански иск, а присъдата е оправдателна. В тази хипотеза подсъдимият може да обжалва мотивите и основанията за оправдаването му, когато съдът е приел, че извършеното деяние не е престъпление, но е граждански деликт. Неговият правен интерес в този случай е, че пострадалият ще изчака присъдата да влезе в сила и ще заведе граждански иск пред гр. съд. А присъдата е задължителна за гр. съд относно това дали е извършено деяние, дали е виновно, дали са причинени вреди и има ли причинна връзка м/у деянието и причинените вреди. Подсъдимият обжалва напр. , че деянието е случайно, а случайното деяние не е и деликт.
3- Задочно осъдения подсъдим също има право да обжалва присъдата.
4- Свободата на подсъдимия да обжалва е гарантирана със забраната да се влошава положението му.
3) Защитници и повереници и правото им да обжалват присъдата- чл.318, ал.6: (*всичко, което бъде казано по тази точка, важи и за защитника, и за повереника.)
1- Ал.6 на чл.318 установява самостоятелно право на защитника/повереника да обжалва присъдата, което означава, че защитникът може да обжалва присъдата и без съгласието на подсъдимия. Достатъчно е да е бил редовно упълномощен за този стадий. Нещо повече – защитникът може да обжалва присъдата въпреки волята на подсъдимия, когато той настоява, че не желае неговата присъда да бъде обжалвана. Така е,т.к. ал.6 създава самостоятелно право за защитника/повереника.
2- Когато защитникът счита, че присъдата е правилна и няма основание, на което да бъде обжалвана, а подсъдимият настоява да се обжалва присъдата: единият вариант е подсъдимият да оттегли пълномощното и да си търси друг защитник. Другият вариант, ако не го е оттеглил, е : За да остане защитникът самостоятелна страна, но и да не престане да бъде защитник, той ще помогне фактически за написването на жалбата, но няма да я подпише. Ще започне ВП, а адвокатът не може да откаже да участва във ВИ , ако не е съгласен с жалбата, т.к. страните се конституират същите като от І инстанция след подаване на жалбата.
В тази хипотеза, за да не се накърни самостоятелното право на защитника да обжалва, но за да може в същото време той да не напусне позицията за защитник, ще е длъжен да помогне на подсъдимият да изготви жалбата, а във ВИ ще участва като страна.
3- За повдигане на жалба от защитника не е необходимо изрично пълномощно, достатъчно е общото пълномощно за този стадий.
4- Редовно упълномощения защитник може да подава жалба, независимо че не е взел участие в І- инст. производство.
5- Защитникът има пр. да обжалва , но това му право е ограничено, т.к. има пр. да обжалва само в интерес на подсъдимия.
6- Защитникът няма право да оттегля подадена жалба без съгласието на подсъдимия – чл.324, ал.2.
4) Частен обвинител – чл. 318, ал.4:
1- ЧО може да обжалва всяка присъда, на всички основания и във всичките й части , при условие, че са накърнени негови права и законни интереси.
2- С новия НПК обаче правото на ЧО да обжалва е преклудирано по същия начин, както за прокурора и тук важат същите правила.
5) Граждански ищец, граждански ответник – чл.318, ал5:
1- ГИ и ГО могат да обжалват присъдата , но само в гражданската й част и само ако са накърнени техни интереси.
2- Тези лица не могат да обжалват присъдата във връзка с наказателната отг., вината и наказанието.
3- ГИ и ГО могат да обжалват присъдата в гражданската й част, независимо дали тя е осъдителна или оправдателна.

ІІ. Д О К А З А Т Е Л С Т В А П Р Е Д В И .

1. Според чл.315, НПК във ВИ се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани и проверени по реда на НПК. Тази разпоредба означава:
Употребената дума “доказателства” не трябва да се тълкува буквално, защото в случая не става въпрос за доказателства, а за някакви материали, които биха могли да послужат като доказателства, но след като приключи СЗ и ВИ ги събере и провери по реда на НПК. Става въпрос за възможност да се представят всякакви вещи , предмети, книжа, които след като бъдат събрани и проверени, ще послужат като веществени доказателства; да се представят документи, които след като се съберат и проверят, ще послужат като писмени ДС; става въпрос да се направят искания за нови следствени действия – разпити, експертизи и т.н.

2. Доказателствата пред ВИ се допускат по правилата на чл.327, НПК:
1) Доказателствата се допускат в закрито СЗ, при това от същия с-в на съда, който ще разглежда делото по същество.
2) В това закрито СЗ, независимо дали е направено искане или не, съдът трябва да реши дали се налага повторен разпит на подсъдим. Така е , т.к. чл.327, ал.2 е императивна ПН.
3) В това СЗ съдът трябва да реши дали се налага разпит на нови свидетели и назначаване на нови експертизи по правилата на чл.327, ал.4.
4) В това СЗ съдът решава дали се налага повторен разпит на свидетел и експерти – чл.327, ал.3.
5) Допускането на док. материал във ВИ става по същите правила, като при І-та инстанция. ДС се допускат, при условие че са допустими, т.е. предвидени в НПК, а доказателства- при условие че са относими , т.е. имат връзка с предмета на доказване и могат да допринесат за изясняването му.
6) На практика се поставя важният въпрос: Въззивният съд може ли да допуска нови док-ва служебно, без да са му били поискани от страните? Отговорът е може и това следва от разпоредбата на чл.107, ал.2, НПК, който текст се намира в общата част на закона. Това означава, че намира приложение във всички стадии на НП-с, ако друго не е предвидено,а за ВИ друго не е предвидено.
7) За представяне на док-ва пред ВИ има два срока :
1- по чл.320, ал.1, който текст сочи, че доказателствата се представят с жалбата и протеста.
2- по чл.327, ал.5, който текст сочи, че писмени и веществени доказателства се представят до даване ход на делото във ВИ.
Големият проблем е какъв е характерът на тези срокове и може ли, ако доказателствата не са представени с жалбата / протеста или до даване ход на делото, да бъдат представени по време на съдебното следствие или след приключването му- по време на съд. прения или последната дума на подсъдимия. Сроковете са инструктивни заради правилото на чл.197, ал.4- Каквито и срокове да са предвидени в НПК за представяне на док-ва, независимо че са пропуснати, не може да се откаже събирането им.


Въпрос 16 : Ред за разглеждане на делото от въззивната инстанция


І. Процедурата, която се осъществява пред І инстанция при подадена жалба / протест:
1. Жалбата / протестът се подават чрез съда, постановил присъдата – чл.319,ал.2.
2. Какво трябва да съдържат е подробно описано в чл.320, ал.1 и 2.-виж. Проблемът е липсата на някой от тези задължителни реквизити означава ли , че жалната е невалидна? Отг. на въпроса се съдържа в чл.323, ал.1, т.1, според който жалбата и протестът се връщат, ако не отговарят или ако не съдържат задължителните реквизити по чл.319, ал.1 и 2 и ако в 7-дн. срок недостатъкът не е поправен. Очевидно, че жалбата / протестът, ако не съдържат всички задълж. реквизити, са невалидни и ВП няма да бъде образувано. Но практиката на ВКС е друга : Жалбата и протестът не следва да се връщат, ако не съдържат доказателствата; ако не съдържат конкретно искане, дори ако не се посочва кои са онези конкретно обстоятелства , останали неизяснени.
3. Към жалбата / протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни – чл.320, ал.4.
4. Първоинстанционният съд съобщава на заинтересованите страни за постъпилите жалби и протести и им изпраща препис- чл.321.
5. До даване ход на делото в СЗ страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на жалбата / протеста. – чл.320, ал.3.
6. След изтичане сроковете за обжалване делото, заедно с постъпилите жалби, се изпраща на ВИ. – чл.325.

ІІ. Ред за разглеждане на делото в СЗ:
1. СЗ е публично и не е задължително провеждането на съдебно следствие.
2. Призоваването на страните става по същите правила както в І инст.- чл.328.
3. Участието на прокурора в СЗ е задължително и неучастието му, независимо причините, е винаги СПН.
4. Участието на другите страни, вкл. подсъдимия, никога не е задължително. ВКС тук има константна практика :
1) Ако страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход, допуснато е СПН.
2) Ако страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини за неявяването си и въпреки това съдът е разгледал делото, допуснато е СПН.
5. СЗ на въззивния съд също има 5 етапа:
1) Действия по даване ход на делото – чл.330.
2) Съдебно следствие- чл.331, ал.2, 3 и чл.332. Чл. 332 се тълкува във връзка с чл.317 => Важат правилата за І инст.
3) Съдебни прения – чл.333, ал.1.
4) Последна дума на подсъдимия – чл.333, ал.2.
5) Постановяване и обявяване на присъдата и решението – чл.339 и чл.340.

Въпрос 20 : Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията

*-определенията- постановяват се от съдебен състав.
-разпорежданията- постановяват се еднолично.

І. Обща характеристика на това производство:
1. Става въпрос за едно производство, което също се развива и осъществява пред въззивен съд и в което се разглеждат частни жалби и протести, но само срещу определения и разпореждания, които са постановени от І инстанция!
2. Това производство е регламентирано в Гл. 22, а редовното ВП- в гл.21. За производството по гл. 22 НПК употребява израза “частен протест” и “частна жалба”. Определението “частен” не означава нищо съдържателно. То се употребява в НПК, за да е ясно, че производството, което трябва да се осъществи, е не редовното ВП, а това по гл.22.
3. От гл.т. начина, по който могат да се обжалват, определенията се класифицират в три групи:
1) Определенията,които се атакуват точно както присъдите, по правилата на редовното ВП, посочени в чл.341, ал.1.
2) Определенията, които се атакуват по реда на извънредното ВП по гл.22 чрез частни жалби и протест. Тук правилото е : На съответното място в НПК самият НПК винаги и изчерпателно сочи, че въпросното определение се атакува с частна жалба / протест по реда на гл.22. Напр. чл.247, ал2 ; чл.251, ал.4 ; чл.256, ал.2 и 4; чл.270, ал.4. В чл.341, ал2 се потвърждава казаното дотук.
3) Всички други определения, извън тези по ал.1 и ал.2 на чл.341, не подлежат на обжалване и протест- чл.341, ал.3.
4. Производството по частна жалба / протест е производство, което се рзавива и осъществява преди да е приключило І-инст. производство.Т.е. това производство се осъществява в хода на друго висящо производство.- Процедура в процедурата, процес в процеса. Това е нещо изключително и не се отнася за друго производство.
5. Изключителното на това производство е , че съдът, който е постановил своя акт, може сам да го отмени или измени, което е принцип на дейност на органи на изп. власт, но не и на органи на съд. власт. Само в това производство е допуснато едно огромно изключение.
6. Това производство може да се развие и осъществи само пред І инст. Единствено в хипотезите, когато съдът не е изменил / отменил определението си, производството ще се пренесе във ВИ. Оттук може да се направи важен извод, че жалбите и протестите винаги имат деволотивно действие по гл. 21, а частните жалби / протести не винаги имат такова.
7. Частните жалби/протести не винаги имат и суспензивно действие, защото принципът е : Подаването на частна жалба / протест не спира нито производството пред І инст., нито спират изпълнението на определението, което е атакувано. Но е вярно, че както І инст., така и ВИ могат изрично да постановят такова спиране – чл.343.
8. Когато І инст. решава въпроса при подадена частна жалба/протест, го решава в закрито СЗ, а ВИ има дискреция да прецени закрито или публично СЗ с призоваване на страните.
9. Независио дали въпросите по частна жалба/протест са решени в І инст. или от ВИ, решението е винаги окончателно и е винаги по същество – потвърждава определението/ отменя го или го изменя.

ІІ. Срокове и ред за разглеждане на частна жалба/ протест:
1. Срокове- чл.342
2. Ред за разглеждане – чл.345- виж закона.


Следващ въпрос: Възобновяване на наказателни дела!!!

Способите за проверка се делят на редовни и извънредни. Възобновяването на наказателните дела се явява извънреден способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Той се явява извънреден способ поради три съображения: 1. предмет на възобновяването са влезли в сила СА, които са породили своето действие за разлика от редовните способи, които имат за предмет невлязъл в сила СА; 2. сп. К. съдебната система се дели на 4 звена, а редовното производство по наказателни дела е триинстанционно. При възобновяване на наказателни дела ст. въпрос за извънинстанционен способ. Възобновяването като стадий на процесуалното развитие стои извън инстанционното разглеждане на делата. Нещо повече – при възобновяване не е необходимо изчерпването на интанции. Акт, постановен от ПИС, от съдия-докладчик, също може да е предмет на възобновяване; 3 възобновяването е извънреден способ, защото в случаите, когато ст. въпрос за възобновяване при новооткрити обстоятелства трябва производството да се постави в действие от компетентен държавен орган. В случая волята на страните няма процесуално значение за образуването и развитието на това производство. То се развива ex officio.
Три форми на възобновяване съществуват:
1. възобновяване при новооткрити обстоятелства – основания по чл. 422
2. когато е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2 – осъден за престъпление от ОХ, при положение, че са били налице условията за прилагане на чл. 78а НК
3. възобновяване по искане на задочно осъдения

Предмет

Влезли в сила присъди и решения. Освен това определенията, с които се прекратява досъдебното производство, тогава когато е обжалвано постановление на прокурора; определенията, с които е утвърдено споразумението, както и определението, с което се прекратява наказателното производство. Извън това се допуска да се разглежда и определението, тогава когато се изисква разследване на делото от съда по искане на обвиняемия, като основания за това са съществено процесуално нарушение или едно от основанията по чл. 422, ал.1:
1. някои от доказателствата, в/у които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането се окажат неистински (най-широк смисъл). Няма се предвид неистинност на доказателствата. Това е всичко, което е повлияло в/у самото доказателство, то не е автентичната следа, а върху него е имало допълнително въздействие, което го е променило и няма да може да бъде постигната справедлива присъда по делото
2. когато съдия/ съдебен заседател/ дознател/ следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство. Характерът на самото престъпление трябва да е във връзка с разглежданото наказателно производство. Не всяко престъпление може да води до възобновяване. На възобновяване подлежи не само делото, което е във връзка с извършеното престъпление, а на възобновяване подлежат и всички тези дела, които към този момент са били разглеждани от лицето, което е извършило престъплението. Идеята е да се премахнат всички съмнения, че чрез извънправни средства е повлияно разследването на наказателните дела
3. чрез разследването се разкриват обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда, постановил решение, определение или разпореждането. Това са такива доказателства или обстоятелства, които субективно не са били включени в доказателствения материал. Т.е. компетентните държавни органи не са изпълнили задачата си за обективност, пълнота и всестранност на разследването. На втора място, невключването може да е резултат на обективна пречка. Т.е. компетентният държавен орган да не е знаел и да не е могъл да знае за наличието на тези обстоятелства и доказателства, независимо, че те са съществували към момента на образуването на наказателното дело, освен това е възможно тези обстоятелства и доказателства да са възникнали след приключване на наказателното дело.

Общото между тези три групи обстоятелства е, че те трябва да бъдат установени по реда на НПК, като в първите два случая обстоятелствата трябва да бъдат установени с присъда, а в случая има две наказателни дела: едно, което се иска възобновяване и едно, по което се установяват обстоятелства по възобновяването. Тъй като е възможно в определен случай да не може да се стигне до постановяване на присъда, то в този случай крайният процесуален акт ще служи като основание за възобновяване на наказателното производство. Затова текстът на ал. 2 на чл. 422 е такъв. В тези три случая компетентен да направи предложението за възстановяване е окръжният или съответният военен прокурор. Срокът, в който се извършва, започва да тече от момента, в който трябва да бъдат установени доказателствата, като този срок е обвързан с това в каква насока се прави предложението. Тогава когато се иска влошаване на положението на подсъдимия, това означава, че се иска да се отмени оправдателна присъда, иска се да се отмени прекратяван на наказателното производство, иска се да се увеличи наложеното наказание, иска се да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. В този случай срокът е 6 месеца от установяване на обстоятелството. Във всички останали случаи срок няма. Презумпцията е, че срок следва да има само за хипотези, при които ще бъде влошено положението на подсъдимия.

4. чл. 422 ал. 1 т. 4 – с решение на ЕС по правата на човека е установено нарушено на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Тази разпоредба е свързана с Европейската К, примата на международното право и с решенията на ЕСъд.
5. чл. 422 ал. 1 т. 5 – това е едно от важните основания за възобновяване на наказателното производство. Особено е приложното поле. Тъй като става въпрос за проверка по касационен ред, не всички актове подлежат на касационно обжалване. В ТР №1 2003 г. се казва могат ли по този ред да се променят актове, които не подлежат на обжалване на касационно основание. Критерий не е дали предвидено или не, а дали фактически конкретното дело е преминало през касационно разглеждане. С други думи и актове, които не подлежат на касационно разглеждане и при които има допусната неправилност могат да бъдат предмет на възобновяване на наказателното производство. Целта е да може в крайна сметка всички актове да могат да стигнат до касационна инстанция, като това е свързано с принципът назаконността и принципът на равенството на гражданите.

В чл. 348 ал. 1 т 1-3 са посочени основанията за отмяна или изменение на присъдата в касационната инстанция. Три са касационните основания: 1. нарушение на материалния закон 2. съществено нарушение на процесуалните правила 3. явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се да са допуснати съществени процесуални нарушения. По този начин се създава обективна възможност за решаване дела по целесъобразност. Отмяната се допуска само ако е в интерес на определен участник – обвиняем, т. е. Процесуалния акт трябва да обслужи определен интерес

6. чл. 422 ал. 1 т. 6 – лицето трябва да се намира в друга страна, като в зависимост от договореностите може да бъде искано това лице да бъде екстрадирано у нас и тогава държавата, която ще го изпрати у нас може постави условие за прекратяване на наказателното производство. Компетентен орган е главният прокурор, като той е обвързан да направи такова предложение в 1 - месечен срок, когато става въпрос за решение на ЕСъд и 1 - седмичен срок, когато става въпрос за екстрадиция.

Друг вид възобновяване имаме когато осъденият поиска да бъде възобновено наказателното производство поради неприлагане на чл. 78а НК. Идеята е, че в много голяма степен следва да се разчита на замяната на наказателната отговорност с административно наказание. Искането може да бъде направено от подсъдимия, което трябва да се направи в 6 – месечен срок от осъждането \от момента, в който влиза в сила актът, с който се установява осъждането\.
Друга хипотеза имаме при задочното производство по чл. 423. имат се предвид случаите, когато наказателното дело се е водило задочно, т. е. Наказателното дело е гледано при отсъствието на обвиняемия, като в случай, че лицето е било редовно призовано, не е присъствало при извършване на процесуалните действия то няма да е в състояние да иска възобновяване. Т. Е. Задочно производство има тогава когато обвиняемия официално не е знаел, че е има наказателно производство. В този случай в 6 – месечен срок от узнаването на крайния процесуален акт, осъденият задочно може да иска възобновяване на производството.
Процесуален ред: започва с искане чрез първоинстанционния съд, защото делото е там. Компетентен да разгледа предложението е състав на ВКС, който се състои от 3 съдии. Искането се разглежда в открито заседание, в което задължително участва прокурор, с призоваване на страните. Правомощия на ВКС: 1. да не уважи искането; 2. да отмени съответния процесуален акт и да върне делото за разглеждане с указание от кой стадий от наказателното производство. Делото винаги се връща в началото на стадия; 3. да отмени съответните актове и да прекрати/ спре наказателното производство, като прекратяването/ спирането става на общите основания за това. Новото е възможността подсъдимият да се признае от съда за невиновен в рамките на фактическото положение по влязлата в сила присъда. Т.е. и в случая съдът действа в рамките на установеното фактическо положение (субсидиарно прилагане на правилата за касационно производство, а това винаги означава действия в рамките на установената фактическа обстановка); 4. съдебната инстанция да измени съответния процесуален акт, като това се прави в интерес на осъдения

Особени правила

НПК познава както особени правила, така и особени производства. Особените производства са такива, които в една или друга степен са свързани с реализирането на наказателната отговорност, но те по съществото си не представляват наказателен процес, доколкото в тях не се решават въпросите за отговорността и вината. Те обикновено следват решението на тези два въпроса. За разлика от тях особените правила означават процесуални правила, които се прилагат в наказателния процес и водят в известен смисъл до неговото модифициране.
Три групи особени правила:
- такива правила, които водят до обогатяване на процесуалните институти и предвиждат допълнителни процесуални гаранции. Такива особени правила и нас са: особени правила за разглеждане на дела с/у непълнолетни; добавят се допълнителни гаранции
- съществуващи и представляващи алтернатива на действията по общия ред правила. Такива са делата, свързани с особените правила, които са подсъдни на военни съдилища. Институтите са същите
- такива, които водят до редуциране на наказателното производство (отпадат цели процесуални институти/ гаранции)

Особени правила по бързото производство и незабавното производство

Идеята не на двете е максимално да се съкрати срокът от извършване на престъплението до постановяване на влязъл в сила съдебен акт. И в двата случая става дума за така наречените флагрантни или очевидни престъпления – такива, за които още в самото начало са налице достатъчно доказателства, за да се стигне до осъдителна присъда. И при двете производства липсва формализацията при образуването на наказателното производство и при повдигане на обвинението.
За бързото производство – чл. 356, ал. 1 са посочени основанията. Четири са. Това производство винаги съществува възможност да бъде върнато по общия ред при фактическа или правна сложност. Всичко става в 7дн. срок. Съдията-докладчик има възможност да върне делото или да го насрочи в 7дн. срок от постъпването му. Произнасянето на присъдата става с мотиви. Срокът за обжалване е 7дн.
Незабавно производство – основанията са същите като при бързото, но кумулативно дадени. Срокът за разследване е 3 дни. Делото се изпраща на прокурор, който се произнася незабавно и той от своя страна го изпраща в съда.

Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия

Предпоставки:

Изминали са две години от повдигнато обвинение за тежко престъпление и една година в останалите случаи. Има възможност обаче за недобросъвестно поведение на органите на досъдебното производство. След като изтече този срок, молбата се подава до съответния ПИС, като съдът трябва незабавно да изиска делото. След като делото стигне до съда, той на практика прави формална проверка дали са налице основанията. Ако две годишният срок не е изтекъл, делото се връща на прокурора с указание в двумесечен срок то да бъде или прекратено или внесено в съда. Ако в двумесечен срок това указание на съда не бъде изпълнено, то съдът ще изиска делото и ще го прекрати. Ако бъде внесен обвинителен акт и по него има допуснато процесуално нарушение, то съдът може еднократно да върне делото с указание в едномесечен срок това процесуално нарушение да бъде отстранено. Ако това не стане, съдът изисква делото и го прекратява.

Съкратено съдебно следствие

Идеята е да не се повтарят действия с цел процесуална икономия, които вече са били извършени в досъдебното производство и да се вземе предвид направените самопризнания по определени факти и обстоятелства от обвинителния акт. Целта е бързина. За това трябва да има решение на съда. При предварителното изслушване страните могат да дадат съгласието си да не се провеждат всички процесуално-следствени действия. Подсъдимият може да направи самопризнания и по този начин да се скъси съдебното следствие. В случая на обвиняемия задължително трябва да бъде назначен защитник. Съдът може да се базира на обстоятелства, без те да бъдат събирани в рамките на съденото следствие. Целта е неговото скъсяване.

Особени правила при престъпления, извършени от непълнолетни

Допълнителни процесуални гаранции при разглеждане на делата – засилена защита на непълнолетния обвиняем, което се изразява в: 1. разследването с/у непълнолетни се извършва от специализирани разследващи органи; 2. прилагат се други мерки за неотклонение, като в основата си са надзорни мерки; 3. събиране на данни за личността на непълнолетния – възможност да се допускат педагог или психолог при разпит на непълнолетен обвиняем; 4. особеност при предявяване на разследването – родителят има особено процесуално качество, има възможност да вземе участие в наказателното производство; 5. съставът на съда винаги обхваща съдебни заседатели, като за тях има ценз – учители, възпитатели, а по стария НПК и родители. Съдебното заседание се провежда при закрити врати, частен обвинител не се допуска, допуска се разследване извън съдебната зала.


21-ви въпрос

Обща характеристика на касационното производство:

- в НПК КП е регламентирано не като извънредно производство, а като редовна 3-та инстанция за проверка на съдебните актове. Това следва от две съображения: 1. съдебните актове, които подлежат на касация, не са влезли в сила и не подлежат на изпълнение; 2. за да се образува КП е достатъчно да е подадена жалба/протест, за разлика от извънредния способ, наречен възобновяване на наказателни дела, който може да се осъществи ако е направено искане от упълномощено лице (прокурор – главен, окръжен)
- КП съдържа ред изключителни елементи: 1. изключителни основания, 2. изключителни правомощия, 3. изключителен съд, който разглежда делата, независимо кой съд е постановил акта, единствено компетентен е ВКС, 4. изключителен е и предмета на КП, защото подлежат на касация само присъди и решения, определения, постановени от въззивен съд, 5. с новия НПК се засили изключителността на КП, защото на касация подлежат не всички съдебни актове на въззивния съд
- На касация подлежат само актове на въззивния съд, като от това следват следните изводи: 1. по нашето право не се познава директната касация, защото ако съдебния акт, постановен от първа инстанция не е бил атакуван пред въззивен съд, независимо по какви причини, той не подлежи на касация. Съдебният акт не може да се атакува директно пред ВКС, 2. това правило води и до извода, че НПК не допуска „прескачаща” касация. На касационен контрол подлежат само актове вече проверени в 2 инстанции по същество.
- Касационната инстанция проверява само правилното приложение на закона, като тук „закона” значи НК и НПК
- Касационната инстанция нито може да проверява, нито оспорва, нито да приема нови фактически положения. Фактическите положения касационната инстанция приема такива, каквито са, без значение дали са правилно установени
- Касационната инстанция се произнася с решения, когато става въпрос за въпроси по същество; може да постанови оправдателна присъда; определение при решаване на процедурни въпроси. Касационната инстанция може да постановява решение, с което да измени присъдата, а също и оправдателна присъда, което значи, че КИ притежава не само касационни, но и решаващи правомощия, типични за въззивното производство. Може да връща делата за разглеждане, което е типично касационно правомощие. Извод: касационното производство не може да се определя като чиста касация, при която е характерно, че единственото правомощие на съда е да отмени присъдата и да върне делото – няма решаващи правомощия. Нашето КП е смесена процедура, при която се преплитат класическото контролно-отменително с класическото решаващо правомощие.
- В КП по принцип не намира приложение ревизионното начало. Касационният съд не може да увеличава наказанието, защото при тази хипотеза (чл.354, ал. 3, т. 1), правомощията на ВКС не е да измени присъдата и да увеличи наказанието, а да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
- ВКС несъмнено може да променя правната квалификация, като прилага закон за по-леко или еднакво наказуемо престъпление, защото според чл. 354, ал. 1, т. 2, правомощието му е да измени присъдата
- когато ВКС установи, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в ПИ, ВКС потвърждава присъдата. Това следва от чл. 354, ал. 1, т. 2 и 354, ал. 2 и 3 (правило на изключеното трето).
- Когато ВКС констатира, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в ПИ, може да измени присъдата и да приложи по-тежка правна квалификация, ако не се изисква увеличение на наказанието (чл. 354, ал. 2, т. 4). Ако прилагането на по-тежка правна квалификация е свързано и с увеличение на наказанието, ще потвърди присъдата (съотнасяне на чл. 354, ал. 2, т.4 и 354, ал. 3, т.1 – последната хипотеза се прилага само когато не се налага да се променя правната квалификация, а когато се при така установената правна квалификация, трябва да се увеличи наказанието)
- В КИ намира ли приложение забраната да се утежнява положението на подсъдимия? В нормите, регламентиращи КП, няма текст, който да установява такава забрана, но има забрана да се утежнява положението, когато присъдата е отложена и върната за разглеждане от нов състав, чл. 355, ал. 2 и 3. Поради това ВКС няма да отмени присъдата и върне делото за утежняване положението на подсъдимия, ако по делото няма протест или жалба с такова искане. ВКС няма да отмени присъдата и да върне делото, не защото не може, а защото е безпредметно заради чл. 355, ал. 2 и 3.
- В касационната инстанция не намира приложение правилото за преклудиране на исканията, възраженията и бележките на прокурор, ЧО, ЧТ, а съществува във въззивното производство. Прокурорът и частния обвинител могат да подават касационни жалби, независимо, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с техните искания
- Пред касационната инстанция могат ли да се представят материали и да се иска събиране на доказателства? Не защото се събират доказателства само когато трябва да се установяват факти. Когато се установяват събраните и проверени доказателства, изводът след тая оценка е винаги за фактите и никога за правото. Правните изводи следват от фактите, не от доказателствата. КС не оценява и не проверява фактическите положения. Не във връзка с фактическите положения – чл. 353, ал. 5. В такъв случай как се разбира 351, ал. 1, какви данни? В КИ няма пречка да се представят материали които се проверяват в съдебното заседание и са доказателство, но не за фактите по делото, а за самото касационно основание (които не оспорват фактите по делото, но доказват касационното основание).
- Смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са правен извод, а не фактически
- Има разлика м/у налагане и индивидуализиране на наказанието

Въпрос 27

3 са – чл. 348.

1. нарушение на закона

- не е приложен законът, които трябва да бъде приложен: означава отменена норма или още не влязла в сила
- нарушението на закона като основание има предвид винаги материален закон
- материален закон се разбира НК или всеки друг материален закон към който бланкетна норма на НК препраща
- може да е и подзаконов нормативен акт, ако НК препраща към него
- като не е приложен или неправилно е приложено тълкувателно решение на ВКС
- касационната инстанция проверява дали е правилно приложен закона, но само на базата на установените фактически положения такива, каквито са, без да проверява правилността им
- нарушаването на закона не може да е съществено или несъществено. Щом е нарушен материалния закон, това винаги е основание за отменение, изменение, постановяване на присъда
- същественото процесуално нарушение е основание, но само да се отмени присъдата, а при нарушение на закона може да се измени или постави нова
- чл.348, ал. 2 – двете хипотези на нарушаване на закона:

1. законът е приложен неправилно – случаите, при които ще е налице нарушение на закона, са 4: 1. правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й, очертаваща законния състав на диспозицията. Става въпрос за класически случай на грешка в правната квалификация; 2. правна норма от общата част на НК, от раздел престъпления, е изтълкувана и приложена неправилно. Става въпрос за правни норми, които установяват повторно престъпление, опасен рецидив, съучастие, съвкупност и т.н.; 3. правни норми от особената част на НК не са изтълкувани и приложени правилно в санкционната й част – приложена е извън рамките на санкцията на нормата; при самото налагане на наказанието, защото то е определено извън пределите на санкцията на нормата. Когато е правилно наложено в рамките на санкцията, но не е правилно индивидуализирано, е налице основание номер 3; 4. правна норма от общата част на НК, раздел „наказание” не е изтълкувана и приложена правилно – погасяване на нак. Отг., реабилитация, условно осъждане, освобождаване от наказателна отговорност.
2. не е приложен законът, които е трябвало да бъде приложен. На практика случаите се обособяват: 1. приложен е недействителен НК; 2. приложен е действащ НК, но разпоредба, която е отменена; 3. приложен е действащ НК, но разпоредбата, която се прилага е изменена, 4. приложен е материален наказателен закон, към който бланкетна норма не препраща; 5. приложен е закон, към който бланкетна норма препраща, но е изменена или отменена

3. Съществено процесуално нарушение

Чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 4

- тук става въпрос за нарушение на НПК. Нарушението е когато конкретна разпоредба, макар и императивна, не е приложена, или е изтълкувана и приложена неправилно
- нарушението на НПК, за разлика от нарушението на НК, може да е съществено и несъществено. Законът отдава значение и свързва с правни последици единствено същественото процесуално нарушение
- от анализа на чл. 348, ал. 3, следва, че съществено процесуално нарушение са 2 групи – абсолютни и условни (относителни)

Продължение на 27

Касационни основания
Съществено процесуално нарушение- нарушение на НПК (не е приложен или е приложен неправилно). Две групи процесуални нарушения – абсолютни и относителни. АПН са посочени в закона изчерпателно и са 4 – чл 348 ал. 3 т. 2-4. Става въпрос за АПН защото след като бъде констатирано, че е допуснато такова нарушение със самият този факт и без да се правят оценки присъдата се отменя. При допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, съдът не се интересува и не прави оценка, нито дали процедурното нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали пн е ограничило правата на страните. Такива оценки съдът не прави, защото нямат правно значение.

Условни/ относителни процесуални нарушения

ОПН не са и няма как да бъдат изброени изчерпателно в закона. Става въпрос за Опн, тъй като закона не ги сочи, а сочи критериите, от които се ръководи съда когато решава дали допуснатото нарушение е съществено. Както е видно от чл. 348 ал. 3 т. 1 критерият, от който се ръководи съда, за да реши дали ПН е съществено е: довело ли е до ограничаване правата на страните. Без значение е дали допуснатото ОПН е довело до постановяване на неправилна присъда. Единственото, което оценява ВКС и има правни последици е имало ли е ограничение на правата на страните. При преценката на ОПН има 2 етапа: 1- съдът решава коя е разпоредбата на НПК, която е нарушена и по къв начин е нарушена, не е приложена или е приложена неправилно. 2- тук съдът решава, така допуснатото нарушение на НПК довело ли е или не до ограничаване правата на обвиняемия и другите страни.
Практиката на ВКС във връзка с преценката на нарушав. правата на страните може да се обобщи така: страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход и е решено; страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини, но делото е разгледано; делото е решено без участието на прокурор; делото е решено без да е изпратен препис от обвинителния акт на подсъдимия; делото е решено без да се съобщи на пострадалия, че може да е ГИ; подсъдимия е осъден по обвинение, което не е било формулирано и не е било предявено на подсъдимия; отказана е последна дума на подсъдимия; на защитника/ подсъдимия е отказан препис; някоя от страните е била отстранена без необходимите предпоставки; при дела, за които е задължително участието на защитник, такъв не е участвал; при задължителна експертиза, такава не е проведена и т.н.
ПН за да бъде основание за отмяна на присъдата трябва освен да е съществено, да не е и било отстранено. (обвиняем е непълнолетен, предявено му е обвинение и е разпитан без участието на защитник; след това отново е предявено и е разпитан с участието на защитник) чл. 348 ал. 3 т. 1 изисква нарушението да не е отстранено – ТР 2 от 2002, а сега и в самия закон.
Нпк в чл. 348, ал. 4 поставя още 1 изискване – допуснато СПН да не е отстранимо. Процесуалното нарушение няма да е отстранимо при условие, че повтарянето на действията, при което е извършено нарушението, е невъзможно или безпредметно. Невъзможно е да се повтори самото следствено действие например: обиск, изземване, оглед на местопроизшествие. Безпредметно е да се повтаря следственото действие, когато: обвиняемият е непълнолетен, не е имал защитник, но към момента на констатиране на това, той вече е навършил пълнолетие.
При допуснато съществено процесуално нарушение, НПК казва, че важат общите правила. Винаги е основание за отмяна на присъдата, не за нейното изменение. При това делото се връща за разглеждане на стадия, на който е допуснато нарушението, а самото допуснато процесуално нарушение се поправя чрез повторно извършване на действието, при което е допуснато нарушението и свързаните с него. Например извършено при предявяване на обвинението, то ще се поправи като то отново се предяви, но и отново се извърши разпит на обвиняем, защото 2-те действия са пряко свързани.
ТР 2/2002 не се счита за отменено. Прие се, че е допуснато СПН и при извършване на действия по разследването или съдебно-следствени действия, делото не се връща за доразследване, макар ПН да е отстранимо, а съдът е длъжен да обяви протокола от извършеното действие за невалиден, което означава да не може да се позове на този протокол при постановяване на присъда или решение. Друг е въпросът, че фактите, които се възпроизвеждат в протокола, няма пречка да се доказват по друг начин чрез други способи.

3. явна несправедливост – чл. 348, ал. 1, т.3 във вр. с т. 5. НПК прави опит да дефинира явната несправедливост на наказанието като основание за касация. При това основание наказанието е правилно наложено, но не е правилно определено, т.е. индивидуализирано. При това основание наказанието е определено в рамките на санкцията на правната норма, но е допусната грешка при неговото индивидуализиране, т.е. при прилагането на чл. 54 НК. Става дума за Явна несправедливост. На практика хипотезата на явна несправедливост може да се обобщи така: при превес на смекчаващите вината обстоятелства наказанието е определено над средния размер към максимума; при превес на отегчаващите вината обстоятелства наказанието е определено под средния размер към минимума; при баланс вместо към средата е определено към минимума или към максимума.

28 въпрос

Общи правомощия на ВКС.
1 фактите - ВКС не може да оценява приетите по делото фактически констатации, нито за да ги оспори, нито за да приеме нови. За това в тази връзка ВКС не може: да приеме за установен един факт, който долустоящия съд е приел за неустановен и обратното; не може да оспори и приеме нови.
2 ВКС има правомощие да прави нови правни изводи на базата на установеното по делото фактическо положение. Когато ВКС приеме, че трябва да се приложи закон за по-леко или същото престъпление той има и решаващо правомощие – да измени присъдата.
Когато приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което има обвинение в първата инстанция и не се налага увеличение на наказанието ВКС също има решаващо правомощие да измени.
Имайки право да прави нови правни изводи ВКС може: 1- да приме, че става въпрос не за смекчаващи, а за отегчаващи вината обстоятелства и обпратното. 2- да приеме, че става въпрос не за опит, а за довършено престъпление и обратното. 3- да приеме, че става въпрос за маловажен случай, за големи размери, за особено големи размери и обратното. 4- да приеме, че става въпрос за съизвършителство, а не за помагачество и т.н.
3 По отношение на доказателствения материал (събиране и проверка)
- ВКС не може да проверява доказ материал от гледна точка на неговата пълнота/ непълнота, т.е. не може да проверява дали са събрани всички необходими доказателства по делото.
- ВКС не може да проверява дали е налице непълнота на доказ материал, щото няма такова основание за касация.

Много често непълнотата е резултат от допуснато СПН (страната е искала да представи доказателства, но са отхвърлени). ВКС прием, че присъдата трябва да бъде отменена поради допуснато СПН, ограничило правата на страната. Възможно е никоя от страните да не е правила искане за събиране на доказателства, съществени за делото, но и съдът не е приложил чл. 107 ал. 2, т.е. не събрал служебно такива. И при тази хипотеза е допуснато съществено процесуално нарушение. ВКС не може да оценява достоверността на ДС(доказателствата са факти, които или ги има, или не, а ДС са начин на възпроизвеждане), защото при тази оценка следва извода за фактическите положения, а тях ВКС не може да оценява. ВКС не може да оценява постановения съдебен акт с оглед неговата обоснованост: 1. формално такова основание за касация няма (в ГПК има), 2. присъдата е обоснована като събраните по делото доказателствени материали съответстват на приетите фактически изводи. Съдът не може да оценява фактическите изводи, включително и затова дали съответстват на доказателствата. 3. необосноваността може да е резултат на допуснато СПН, в които хипотези практиката на ВКС е непротиворечива. Присъдата се отменя поради допуснато процесуално нарушение. СПН, които винаги водят до необоснованост могат да се обобщят така: 1. съдът е игнорирал/ не е обсъдил всички събрани и проверени по делото доказателствени материали. Съдът в мотивите си анализира доказателствените материали по делото. 2. не са обсъдени противоречията в доказателствения материал. 3 съдът е изопачил събраните по делото доказателствени материали. 4. съдът се е позовал по доказателства, които не са събрани и проверени по реда на НПК (например детектор на лъжата), свидетел разпитан в досъдебната фаза, но неразпитан в съдебната. 5. ще е допуснато СПН когато мотивите на присъдата са противоречиви, безсмислени и т.н. 6. когато има противоречие между диспозитив и мотиви. 7. ВКС оценява обективната страна на вътрешното убеждение; когато има грешка във вътрешното убеждение – СПН

Грешките, допуснати от съда при формиране на вътрешното си убеждение, от субективна страна е равно на необоснована присъда, но това ВКС не оценява. В същото време грешката допусната от съда при изграждане на вътрешното убеждение от обективна страна е СПН и е основание за отмяна на присъдата.
Грешката в обективна страна е равна на необоснована присъда, а грешката от субективна страна е СПН.
8. ВКС обаче винаги може да оценява дали при събиране и оценяване на доказателствените материали е бил спазен НПК.
Въпросът, е че според ТР 2 от 2002, когато съдът констатира допуснати СПН при извършването на действия по разследването или съдебно-следствени действия не отменя присъдата и не връща за ново разглеждане, а обявява, че доказателственото средство не може да се използва. 9. ВКС може да постановява оправдателна присъда – 354 ал. 1 т. 2, когато деянието не съставлява престъпление; възможно е в 3 случая: 1- фактическите положения, така както са изложени без да ги проверява ВКС очевидно са несъставомерни факти. 2- съдебният акт е явно необоснован и хипотезите са – за фактическите положения приети по делото няма нито док-ва; приложените док-ва са коренно противоречиви

25 въпрос

Предмет на касационно обжалване
Когато става въпрос за предмет на КО – чл. 346. Всички присъди с изключение на тези по чл.78а НК и всички решения, с изключение на тези, с които се отменя присъдата и се връща за ново разглеждане.
На ОС на касация подлежат само присъдите, с изключение само на тези по чл. 78а НК. Решенията не подлежат на касация

Предели на касационна проверка – чл. 347 ???
- даден е легален израз на ревизионното начало
Къде намира приложение ревизионното начало?:
- ревизионното начало не намира приложение по отношение на частите на присъдата, щото според чл. 347 ал. 1 касац съд проверява само в обжалваната част, от което няма изключение
- по отношение лицата, подали жалбата също не намира приложение, щото според чл. 347 ал. 1, ВКС отменя присъдата само по отношение на лицата подали жалба, но от това има изключение в ал. 2. ВКС може да отмени присъдата и по отношение на лице, което не е подало жалба, ако е в негов интерес.
- В НПК няма изричен текст, но по аргумент за противното от чл. 347 ал. 1 се извежда, че ВКС може да проверява присъдите и на непосочено основание

След установяване на касационното производство ВКС приемаше, че ревизионното начало не намира приложение и по отношение на основанията и се смяташе, че ВКС не може да отменя присъдата на непосочено основание. Сега може да се отменят съд актове и на непосочени основания само когато непосоченото основание е Абсолютно ПН.

Право на жалба и протест – чл. 349 – важи всичко казано за жалбата и протеста във въззивното производство. Разликата е обстоятелството, че тук няма преклудиране.


26 въпрос
- подаване на касационна жалба и протест – чл. 350 ал. 3,4
- съдържание на жалбата и протеста – чл. 354 ал. 1,2
- оттегляне – чл. 352
- ред за разглеждане на жалбата/ протеста – чл. 353
- няма съд следствие, съдебните прения се определят от съда, не то закона. Няма разпоредба за последна дума на подсъдимия.
- няма разпоредба за препращане при липса на особените правила
- страните не са задължени да присъстват, но е задължително да са редовно призовани.

29 въпрос

Чл. 355 – връщането на делото е общ институт на НК-с, щото делото може да се върне и от всички инстанции и от съдията докладчик.
Връщането на делото за ново разглеждане се прави на различни основания в различните хипотези.
Касационната инстанция може да върне делото за ново разглеждане или на ВИ или на ПИ или на досъдебното производство.
При новото разглеждане на делото съдът е същият, но в друг състав.
При новото разглеждане важат същите правила като и при първото.
При новото разглеждане се провежда пълно съдебно заседание, независимо на кой етап е допуснато процес нарушение. При новото разглеждане съдът може да събира служебно нови док-ва, а страните могат да искат събирането им.
При новото раздглеждане на делото съдът може да се позове само на доказателства, които е събрал и проверил лично. Производството по повторно разглеждане не е друго произ-во, действията извършени до тогава запазват своята стойност.
При новото разглеждане на делото съдът решава само онези части от присъдата, които са били отменени и не се занимава с другите, които са влезли в сила. Обикновено завършва с присъда, но може и от този момент и от този съд да върне делото на досъдебната фаза.
Подлежи на обжалване по общите правила и тук важи забраната за влошаването на положението на подсъдимия чл. 355 ал. 3,4.
Дават се задължителни указания – чл. 355 ал. 1 т. 1 – указва се стадия, а не етапа, от който започва разглеждането на делото.













































НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
Лекции проф.Екатерина Трендафилова



I. OБЩА ЧАСТ


Въпрос 6: НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО
РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА; КАТО ДЕЙНОСТ С ОПРЕДЕЛЕНИ УЧАСТНИЦИ



Това е вид държавна дейност с предмет разглеждане и решаване на нак. дела. Тя се осъществява от държ. органи, но в нея участват и граждани. Държ. органи обаче имат задължение ех lege да осигурят нормално провеждане и приключване на НП-с. Като правило дейността на д. органи в НП-с е подчинена на служебното начало. Като вид дейност на държ. органи е подчинена и на принципа на законността. Бълг. законодател се въздържа да възприеме принципа на целесъобразността- открива се в дейността на прокурора и разследващите органи. Държ. органи са длъжни, ако има предпоставки, да встъпят в действия. Те не могат да преценят дали да започнат или да се въздържат от нак. производство.
НП-с е дейност , която се осъществява по дела от общ х-р в досъдебното и съдебното производство, а по дела от частен- само в съдебното производство.
НП-с е дейност, която се осъществява въз основа на нормите на НПК. Той дава възможност да се преценят като доказателства и резултати, получени при приложението на друг закон извън НПК. Това беше допуснато с промените от 2003г.- възможност доказателства, събрани със специални разузнавателни средства ,не по повод НП-с , да могат да се използват в НП-с. Това е много конфликтен проблем. За първи път се допуска пробив в тази насока .
НПК определя и реда за извършване нак.- процесуалната дейност ,като следва да се подчертае значението на извършването на тази дейност по определен ред!:
-Този ред е така установен, че да гарантира правата на засегнатите от процесуалната дейност срещу основни посегателства на техни конституционни права. Тези правила гарантират засегнатия от произволни действия.
-Гарантиране на истинността на резултатите от нак.-процесуалната дейност.- Значението на поемните лица например.
НП-суалната дейност включва дейността по доказване, но и такава, която не е свързана с доказването. Доказването е сърцевината на НП- суалната дейност- Заради нея е структуриран НП-с, изградени са различни институти, различни правила. НП-суалната дейност включва и действия по образуване на нак. производство, привличане на обвиняемия, предявяване на разследване, контролни правомощия на прокурора, изготвяне на обвинителния акт или постановление.
В НП-суалната дейност участват освен държ. органи и всички граждани, за които НПК предвижда процесуално качество. Гражданите осъществяват своята дейност въз основа на диспозитивното начало ( без защитниците и поверителите).
НП-суалната дейност е фиксирана върху крайна цел- постановяване на присъда. Усилията на всички са насочени към съдебния акт, който след влизане в сила единствен поражда правни последици. НП-с завършва с присъда, която ако не подлежи на обжалване или изтече срока за обжалване, влиза в сила. – налице е материално отношение м/у държавата и извършителя на престъпление.
НП-с е дейност с определени участници : 2 групи.- държ. органи и граждани.
Имало е и трета група- представители на обществеността. През ’93-‘95г. са редуцирани и отпадат обществените обвинители, общ. защитници и общ. поръчители. Остават съдебните заседатели, но те не са отделна група, т.к. нямат самостоятелна роля в процеса ; включени са в състава на съда, който като колегиален орган трябва да реши изхода от делото.

1.Държавните органи са съдът и органите на досъдебното производство.
1)Съдът е единствения колегиален орган в НП-с. Съставът му е различен в зависимост от това в коя инстанция е и в зависимост от сложността на делото.
- I инстанция- съставът е различен- от 1998г. - при дела с неголяма сложност- 1-личен състав за престъпления с наказание до 5г. или по- леко. В другите случаи съставът варира- 1 съдия и 2-ма съд. заседатели при наказание 5-15г., а при наказание не по-малко от 15г. или доживот- 2-ма съдии и 3-ма съд. заседатели.
- Въззивна и касационна инстанция- 3-ма съдии.
Съставът на съда трябва да остане непроменен от момента на започване на разглеждане на делото по същество. Това е така, т.к. съдът лично трябва да събере и възприеме доказателствата, въз основа на които ще формира вътрешното си убеждение и ще вземе решение.
2)Органи на досъдебното производство: прокурор и разследващи органи.
- Прокурор- може да има и повече от един. За разлика от съда не е задължително те да са непроменени в хода на целия процес. Прокурорът е само страна в производството пред съда и не решава съществото на делото. Той участва в съдебното и досъдебното производство. : В досъдебното производство той е наречен dominus litis – господар на досъд. производство. За него разследват разследващите органи- те са му ръце, а той е главата. Те действат под ръководството и надзора на прокурора. Тяхното участие приключва в досъдебната фаза, те не решават как ще се развие производството. Това е правомощие на прокурора . Той е субект на обвинението- може да привлече извършителя под нак. отговорност пред съда. Прокурорът решава как конкретно да се развие производството- ако повдигне обвинение пред съда, той го поддържа пред съда.
- Разследващи органи- Следствени и дознатели. Следствените органи са органи на съдебната власт. Дознателите са органи на изпълнителната власт. Дознателите по действащия НПК са служители на МВР, назначени със заповед на министъра, а също и митнически служители за определени престъпления, назначени със заповед на министъра на финансите.


2. Гражданите.:

1)Граждани, които участват в защита на собствени права и законни интереси- обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. По новия НПК отпадат фигурите на задържан и уличен.
-Обвиняемият и гражданския ответник се конституират в п-са противно на волята им. Гражданският ответник е лице, извън обвиняемия, което носи гражданска отговорност за причинени от обвиняемия вреди- родител, работодател. За обвиняемия има изключение- когато повод да се образува нак. п-с е личното му явяване с признания.
-Частният обвинител( за дела от общ характер), гражданският ищец и частният тъжител( за дела от частен характер) встъпват в процеса само в зависимост от собствената си воля. Частният тъжител може да бъда от една страна оприличен на частния обвинител и гражданския ищец, а от друга- на прокурора. Общото с първите двама е диспозитивният принцип за встъпването им в процеса. А с прокурора- че и двамата са главни обвинители.
Искането на частния тъжител трябва да е под формата на писмен акт. Гражданският ищец и частният обвинител участват само в съдебната фаза на процеса. До 2003г пострадалият можеше да участва и в досъдебната фаза. Пострадалият по дела от частен характер, когато не се приеме тъжбата му, има право да обжалва пред три инстанции- пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на нак. производство и т.н.
Пострадал е материално-правно понятие - лице, което може да встъпи в процесуалното си качество на частен обвинител/ тъжител или граждански ищец. Той придобива цял комплекс от процесуални права.
2) Граждани, встъпили в п-са в защита на чужди права и законни интереси. :
- Защитник – защитава правата и интересите на обвиняемия.
- Повереник – представител е на всички други граждани в процеса .
3) Участници, които встъпват в п-са заради знанията и опита им.- те подпомагат разкриването на истината – свидетели , поемни лица, специалисти -технически помощници, преводачи, тълковници, експерти(наричат се вещи лица в новия НПК). Тази група участници не защитава ничии интереси.

В рамките на “участниците” в п-са има по-тясно понятие – “субекти” на НП-с. Не всички участници са субекти. Субектите вкл. 3 елемента:
1/ да участват в НП-с по линията на една от функциите на НП-с.
2/ да участват в защита на собствени, чужди или държавни интереси.
3/ да притежават такива процесуални права, упражняването на които придвижва п-са напред.
Гражданите, които не са субекти на п-са са тези, които подпомагат НП-с. Те имат права, но упражняването им няма значение за придвижването на процеса.
Най-тясно е понятието “страни”- има ги само в съдебната фаза на п-са. Това са страните по обвинението и по защитата. Те са субектите в съдебното производство + съда. Сраните по новия НПК са : подсъдим , защитникът му , прокурор/ частен обвинител , частен тъжител , граждански ищец , граждански ответник. Без поверениците.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ между участниците:

I. Задължителни и незадължителни- Задължителните са:
-по дела от общ х-р : съд, прокурор, обвинител и защитник + разследващите органи.
-по дела от частен х-р : изброените + частния тъжител.
II. Участници и в двете фази на п-са и такива, които са към първата или към втората фаза.
- прокурор – и в двете фази. Той е участникът с най- дълготрайно участие в п-са – образува нак. производство и след влизане в сила на присъдата я привежда в изпълнение.
- обвинител и защитникът му – и в двете фази.
- разследващи органи – само в първа фаза.
- съд – по правило само в съдебната фаза, но изключение е институтът на съдебния контрол.
III. Субект на НП-с и субект на наказателно-процесуално правоотношение. В последното участват всички, които имат опр. процесуално качество. Второто понятие е по-широко от първото. Субектът на НП-с е и субект на нак.-проц. правоотношение.
IV. Субекти на НП-с и субекти на материалното правоотношение. Последното има за страни държавата и извършителя. Има съвпадение м/у субектите на НП-с и субектите на материалното ПО, ако се установи с влязла в сила присъда , че извършителят е съшият.


Въпрос 8 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДИНСТВО ОТ ФАЗИ , СТАДИИ , ЕТАПИ - КАТО СТРУКТУРА


1. Фази :
По дела от общ характер – досъдебна и съдебна.
По дела от частен х-р – само съдебна.
Двете фази имат специфични задачи:
На съдебната фаза- това е същностната задача на НП-с : да се разгледа и реши естеството на делото => Съдебното производство се определя като централно производство, но по- правилно е да се каже ‘главно’.
Досъдебното производство има подготвителен характер- неговата цел е да обслужи задачата, която трябва да реши обвинителя ; да се съберат доказателства, въз основа на които да се реши дали има достатъчно обстоятелства да се привлече пред съда лицето от досъдебното производство.
2. Стадии: Тези две фази имат свои части- процесуални стадии, е някои от стадиите имат свои етапи. Всеки стадий има своя непосредствена задача и не могат да се извършват действия извън същността на тази задача- това се отнася до етапите.
I фаза:
1/ Предварително разследване.
2/ Действия на прокурора след приключване на разследването.
II фаза:
1/ Действия преди разглеждане на делото в съдебна зала.
2/ Съдебно заседание на I инстанция.
3/ Въззивна инстанция.
4/ Касационна инстанция.
5/ Влизане в сила на акта.
6/ Действия по изпълнение на акта.
7/ Възможност за възобновяване на нак. дело.

2. Етапи:
В рамките на I инст.
1) Подготвителна част на съдебното заседание.
2) Съдебно следствие.
3) Съдебни прения.
4) Последна дума на подсъдимия.
5) Постановяване на присъда.
В рамките на въззивната инст.
Тук съдебното следствие не е задължително.
В рамките на касацията.
Тук никога не се провежда съдебно следствие. Не могат да се установяват нови фактически положения.

При престъпления от частен х-р няма I фаза. Ако частният тъжител е в безпомощно състояние обаче, прокурорът образува делото и то се води като от общ х-р – с I и II фаза.
Поемните лица никога не участват като такива в съдебното производство,а като свидетели.



Към Въпрос 8 : ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАДИИТЕ И ФАЗИТЕ

I. Досъдебно производство:
До 1999г. производството започваше с постановление, което имаше тази единствена цел.
С въвеждането на полицейското производство, началото се поставя с първото извършено процесуално действие. Ако са извършени неотложни следствени действия, процесът започва с първото неотложно действие.
1. Първи стадий – Образуване на наказателното производство
Т.е., при втората хипотеза този етап не съществува. Този стадий има смесена същност (изричен акт + извънпроцесуални действия)
2. Втори стадий – Предварително разследване
Това е централният стадий на досъдебното производство. От неговото провеждане зависи в значителна степен по-нататъшното развитие на процеса. При порок в разследването може да се стигне до отмяна на присъдата дори в касационната инстанция.
Законът вменява в задължение на компетентните държавни органи, при извършено престъпление да разкрият истината за това деяние. Предварителното разследване се състои в събиране на доказателства, подчинено на целта по доказване на обвинението.
Рамките, в които се извършва разследването, са: извършване на престъплението и участието на лицето в него, степента на вредата, обстоятелствата.
Когато в резултат на следствените действия се съберат достатъчно доказателства за виновността на дадено лице, разследващите органи са длъжни да пристъпят към
3. Трети стадий – Привличане на обвиняемия
Достатъчно доказателства за виновността на лицето са тези, които насочват към единствено възможния извод, че лицето е извършител на престъплението, като към този момент тези доказателства не се разколебават от други обстоятелства по делото.
4. Четвърти стадий – Предявяване на обвинението
5. Пети стадий – Разпит на обвиняемия, който следва незабавно след предявяването на обвинението.
Трети, четвърти и пети стадий се осъществяват, при първия подход – с нарочното постановление за започване на производството, а при втория подход – със самото първо процесуално действие (например – извършване на обиск)
Постановлението ще съдържа доказателствата, на които се позовава обвинението, но само ако не биха затруднили разследването. На практика те не се посочват. Според някои твърдения това затруднява защитата на обвиняемия. Но, според Европейската конвенция за защита правата на човека, това не нарушава стандартите. Практиката на Европейския съд по правата на човека също е в подкрепа на това твърдение.
Значението на тези обстоятелства е свързано с предявяването на обвинението (запознаване с акта, с който лицето е конституирано като обвиняем). Веднага се пристъпва към разпит на обвиняемия, ако той пожелае да даде обяснения. Според ТР № 2 на ОСНК на ВКС, това е работен, първоначален вариант на обвинение, което винаги може да претърпи изменение.
Когато разследващият орган прецени, че е изчерпал всички възможности на разследването, се пристъпва към
6. Предявяване на разследването
То винаги е последващо спрямо предявяването на обвинението. Тук обвиняемият се запознава с целия събран доказателствен материал. В зависимост от обема, сложността, броя на обвиняемите, времето за запознаване е различно.
Може да се направи искане за извършване на пропуснато следствено действие. Това, ако бъде допуснато, може да доведе до нови разследвания и отново трябва да се постанови края на разследването.

Новости в НПК:
- Докладване – от разследващия орган до прокурора, относно привличане на обвиняемия
- Прокурорът може да вземе активна позиция в хода на предварителното производство.
- предявяването на разследването трябва да стане едва след пълното запознаване на прокурора с делото. Целта е още в хода на процеса да се коригират всички установени пропуски и недостатъци. Той или сам извършва тези следствени действия, или ги възлага на разследващия орган.
- Разследващият орган дава заключение – за това, какво е установил, какви доказателства са събрани за това и как да се развие делото по-нататък – с обвинително заключение или заключение за прекратяване на производството или за неговото спиране. Но не той решава как да се развие делото, а само прави обосновано предложение. Решава единствено прокурора.

7. Действия на прокурора след завършване на разследването
Той проверява извършеното при предварителното разследване и взема решението относно как да продължи производството. Той трябва да прочете критично цялото дело и да си даде отговор на редица процесуални въпроси. И в този последен стадий прокурорът може да извършва следствени действия или само да осъществи контрол и да даде задължителни указания на разследващия орган.

II. Съдебна фаза

1. Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание
Делото се разпределя на съдия-докладчик, който осъществява подготовката. той трябва да реши дали да се предаде обвинения на съд или не.
2. Производство пред първа инстанция
Това е централния стадий на тази фаза. Тук се разглежда и решава съществото на делото. Тук се фокусират както предхождащите, така и последващите стадии. Етапи:
а) даване ход на делото;
б) съдебно следствие;
в) съдебни прения;
г) последна дума на подсъдимия;
д) постановяване на присъдата.
3. Втора (въззивна) инстанция
Целта на този стадий е да се прецени правилността на постановената присъда. Задължително са налице 4 от етапите [а), в), г) и д)]. Не е задължителен етапът на съдебното следствие, но винаги може да се проведе по решение на въззивния съд.
4. Касационна инстанция
Тук никога няма съдебно следствие, защото се прави проверка само относно правилното приложение на закона, но не и на фактическите обстоятелства. Законът не допуска установяването на нови фактически положения на този стадий от процеса.
5. Привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда
Според едни автори това е последен стадий на процеса, но според други той е изобщо извън производството. Но понеже това е задължение, възникващо при постановяване на присъдата, то няма как да не се изпълни.
6. Възобновяване на процеса
Право да възобновят процеса имат прокурорът или осъденият. Искането се прави пред ВКС, който може да спре изпълнението и постанови възстановяването на производството. Възобновява се от стадия, за който има съмнение за допусната нередност или пропуск.


Не всички стадии са задължителни.
Задължителни са: I.1., I.2., II.1., II.2., II.5.
Незадължителни са: II.3., II.4., II.6.
За II.3. има и едно ограничение ex lege за да не се проведе – обвиняемия прави декларация, че приема споразумението и се отказва от понататъшното съдебно разглеждане на делото. Това са делата, (подсъдни на районен съд) при които се прилага чл. 78а от НК (Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание).

Диференцирани процедури
Традиционният процес трябва да остане за делата по престъпления с по-висока степен на обществена опасност или значение. За останалите случаи са предвидени особени процедури, уредени в част пета от новия НПК – бързо производство, незабавно производство; чл. 78а НК; решаване на делото със споразумение; особени правила при делата срещу непълнолетни; срещу военни и др.
Производства във връзка с наказателния процес, но невключващи се в него:
Отмяна на зачитането на работните дни; замяна на наказанието с по-тежко; принудителни административни мерки; процедура по освобождаване от понататъшно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” поради реабилитация и т.н.


Въпрос №7: НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ , КОЯТО СЕ РАЗВИВА ПО ЛИНИЯТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ

Функциите биват основни и допълнителни. Основните функции се откриват във всеки наказателен процес, докато допълнителните – само при тези, в които е предявен иск за претърпени вреди.

Теорията безспорно приема, че основните функции са:
1. По ръководство и решаване.
2. По обвинение.
3. По защита.
Допълнителни функции са:
1. По обосноваване на гражданския иск.
2. По защита срещу гражданския иск.
В наказателно-правната теория функцията се определя като насоката на даден вид дейност, както и самата дейност (акад. Павлов – „Проблеми на основните функции на наказателния процес” 1966г.).
В наказателния процес дейността се развива с тези функции, но това не означава, че те възникват по едно и също време. В началото възниква първа функцията по ръководство и решаване. Приключват обаче по едно и също време – с приключване на висящността на процеса с влизането в сила на присъдата.

I. Водеща е функцията по обвинението – привличане на обвиняемия, предявяване на обвинението и защитата му пред съда. включва различни видове обвинения – държавно и частно. държавното обвинение (ДО) се осъществява от прокурора (П), а частното – от частен обвинител (ЧО) (по делата от общ характер (о.х.д.)) или частен тъжител (ЧТ) (при делата от частен характер (ч.х.д.)).
Държавното обвинение действа служебно, на принципа на законността. Частното обвинение действа на принципа на диспозитивността.
При неуспех на държавното обвинение, възможно е държавата да бъде привлечена под отговорност, а при частното обвинение – само за разноските по делото (ЧТ) и последиците от оправдателната присъда (ЧО и ЧТ). При ч.х.д. не е възможно прилагането на принудителни мерки. При о.х.д. ЧО не може да предлага такива мерки.
ДО трябва да се осъществява обективно. Трябва да се събират и проверяват доказателства, които както подкрепят, така и опровергават обвинението. ЧО няма такова задължение.
ДО трябва да проявява активност при разследването, докато ЧО – не.
Когато ДО се откаже от обвинението си, това не обвързва съда, но ако ЧО го направи, това води до прекратяване на производството.
ДО не може да влияе върху изпълнението на влязлата в сила присъда, докато ЧО може да поиска това, но своевременно (преди да е започнало привеждането в изпълнение на наказанието).
При ч.х.д. ЧТ е главен субект на обвинението. При о.х.д. ЧО никога не е задължителен субект; той е акцесорен, незадължителен субект на процеса.

II. Функция по защитата
Защитната функция се предопределя от обвинителната функция. Тя трябва да го опровергае. Достатъчно е да се внесе съмнение в тезата на обвинението. Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Тази функция се осъществява само от граждани (2 категории):
- Действащи в свой личен интерес (обвиняем/подсъдим(О/П))
- Действащи в защита на чужд личен интерес (защитник(З))
Тази функция изцяло се подчинява на принципа на диспозитивността. Защитата обаче трябва също да е активна и да изяснява фактите и правните положения, но само тези, които са в полза на О/П.
Но функциите на защитника не са идентични с тези на прокурора, макар и двамата да представляват чужди интереси. П винаги е активната страна, защото той е инициатор на процеса, докато З може да предприеме изчаквателна тактика.
Тази дейност е еднопосочна, З действа само в полза на О/П, за разлика от П. В противен случай това може да доведе дори до отмяна на постановената присъда.


Въпрос №7: (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ) – продължение

III.Функция по ръководство и решаване(ФРР)

Тази функция е единство от действия по ръководство на процеса в различните му стадии и решаване на всички въпроси, които възникват в хода на процеса и в края на съответния процесуален стадий.
Характерно за нея, както и за обвинителната функция, е, че тя също трябва да бъде осъществявана обективно. Това е важно доколкото ръководството и решаването са свързани с въпросите по същество по делото и във връзка с приключването на съответния процесуален стадий. Прокурорът също трябва да е обективен, т.к. задвижва втората съдебна фаза, ангажира дейността на всички други участници в процеса и е налице опасност от неоправдано ангажиране на държ. органи и гражданите. Особено голямо значение има да се осъществява тази функция обективно, когато съдът се произнася с решение, т.к. присъдата след влизане ж сила поражда правно действие.
В досъдебната фаза ФРР се осъществява от прокурора и от разследващите органи, а в съдебната- от съда.
Има зависимост м/у процесуалните функции. Обвинителната ф-ция определя рамките и интензивността на другите ф-ции. Обвинителната не възниква първа в НП-с. Първа възниква ФРР- в хода на процеса ще се събират доказателства, които водят до привличане на определено лице в качеството му на обвиняем. Втора е обвинителната ф-ция, а веднага след нея е ф-цията по защита. Всички ф-ции се прекратяват с преустановяване на процеса- с влязъл в сила съдебен акт или с нестабилното постановление на прокурора за прекратяване на процеса.
* Уточнение за обвинителната ф-ция: В рамките й се разкрива обвинение, което може да се характеризира по 2 начина. :1) едно нестабилно обвинение , първоначален, работен вариант на обвинение- когато при предварителното разследване лицето се привлече като обвиняем; 2) когато се повдига обвинението пред съда- то е трайно, повдига се с обвинителния акт- обвинението е доказано по безспорен начин. Това обвинение определя предмета на доказване в съдебното производство. Докато работният вариант на обвинение може да се променя в хода на разследването. Според чл.287,НПК, обаче, прокурорът повдига ново обвинение, ако на съдебното следствие се разкрият обстоятелства, които не са били известни на органите на предварителното производство и са основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Този подход отговаря на разпоредбите на чл. 30/ 1, КРБ и на решението на КС, според което с обвинителния акт се повдига обвинението пред съда. Има изключение- при новата процедура ‘незабавно производство’ ,ако извършителят е заловен при извършване на престъплението, тук ще се открият всички функции, трите ф-ции ще възникнат едновременно.

В наказателно-процесуалната теория се обсъждат въпроси във връзка с това дали в НП-с няма място за още ф-ции –1) ф-ция по разследването , 2)ф-ция надзор за законност и 3)ф-ция наказателно преследване.
1)по разследването- не може да се приеме като основна ф-ция,т.к. разследването се разкрива само в някои от стадиите на НП-с. То е дейност по събиране и проверка на доказателства- в досъдебното производство, а в съдебното само пред първа инстанция и евентуално пред втора. Не се приема за ф-ция, т.к.характерна особеност на ф-циите е ,че те се откриват в хода на целия п-с.Приема се, че разследването е иманентна част от обвинителната ф-ция и от ФРР, защото и двете ф-ции могат да се осъществят само , ако има п-с на събиране и проверка на доказателства.
2) надзор за законност- свързваше се с дейността на прокуратурата, като част от него беше и обвинението. Такъв надзор имаше прокуратурата само в някои соц. страни. Но и тогава не се приемаше, че е основна ф-ция, т.к. основните ф-ции имат за своя насоченост предмета на доказване. Надзорът за законност никога не е имал такава насоченост. Той представлява- следене дали дейността на органите, включително на съда, съответства на закона; тази дейност се откриваше само по дела от общ характер, а характерно за наказателно-процесуалните ф-ции е , че се осъществяват и по дела от частен х-р.
3)наказателно преследване- акад. Павлов смята, че то винаги трябва да има конкретна насоченост с/у определено лице. По повод чл.70 и чл.103, КРБ и във връзка с проблема за имунитета възниква необходимостта да се тълкува израза “възбуждане на наказателно преследване”. Решение N10/1992г. не дава ясен отговор на съдържанието му – КС определя възбуждането на нак. преследване като: процесуалните действия на разследващите органи по привличане на отговорност или изключване на тази отговорност по отношение на конкретно лице. А това се препокрива с обвинителната ф-ция. В същото реш. на КС – нак. преследване започва с образуване на предварителното производство, т.е. много преди повдигане на обвинението. И действащият НПК, и новият в чл.341/1, приемат нак. преследване за равно на нак. производство.
Нак.-процесуалните ф-ции се осъществяват по начало от отделни субекти. Това е абсолютно задължително за съдебната фаза, т.к. е състезателна. В досъдебната фаза има обединение на ФРР и ф-цията по обвинение в един субект- прокурора и разследващите органи.
*Уточнение за НП-с като фази и стадии- по новия НПК: чл. 192: Досъдебното производство вкл. разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- 2 стадия! Първият може да започне по два начина.


Въпрос 4 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО ЛИНИЯ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И ПРАВООТНОШЕНИЯ (НПД и НПП)



НПД- Волеви актове на процесуалните участници, които са правно регламентирани. Видове:
1.В зависимост от това кой осъществява НПД: -такива, които пряко засягат развитието на п-са и се осъществяват от субектите на НП-с и -такива, които не влияят пряко в/у развитието на п-са- осъщ. се както от субектите на п-са, така и от гражданите, които не са субекти на п-са. Правно регламентирани са, защото законът урежда условията, при които те се осъществяват и реда за извършването им
2.В зависимост от това дали се извършват в съответствие или в нарушение на законовите изисквания биват: съвършени и порочни. Когато НПД са порочни, разграничаваме: 1) нарушения, които са абсолютно неприемливи и се явяват основание за отмяна на постановения съдебен акт- това са абсолютни нарушения на процесуалните правила, за които законодателят презюмира, че винаги се отразяват неблагоприятно на съответния акт и той винаги подлежи на отмяна. Напр. Отнемане правото на последна дума на подсъдимия .
2)относителни нарушения на процесуалните правила- те не се считат за опорочени до такава степен, че порокът сам да предопределя неправилен акт. Дава се възможност на органът по ръководство и решаване да прецени как това нарушение се е отразило на постановения съдебен акт. В зависимост от тази преценка актът остава в сила или се отменя.
НП-с е дейност на последователно сменящи се НПД и НПП- динамика на п-са. НПД е ЮФ за извършване на НПП. То от своя страна предизвиква извършване на НПД. И така до приключване на НП-с.
Характер на НПП-я. За разлика от гражданските правоотношения , те имат властнически характер. Това е така,т.к. от едната страна на НПП винаги стои държавен орган, не кой да е , а този, които в съответния процесуален стадий осъществява ФРР на въпросите по делото. От другата страна може да бъде всеки процесуален участник- държ. орган, гражданин, субект на п-са или участник, които не е субект на п-са.
В досъдебната фаза правоотношенията възникват м/у прокурор/разследващ орган и всеки друг участник в п-са.
В съдебната фаза – между съда и всеки друг участник в п-са.
НПП-я са властнически, т.к. от държавния орган, които осъществява ФРР, се очаква да се произнесе и по въпросите, които конкретното правоотношение поставя.(напр. При разпит на свидетел съдът преценява дали въпросите са относими по делото). НПП-е никога не възникват м/у страните, нито м/у гражданите.
Какви са отношенията м/у защитник и обвиняем, м/у гражд. ищец и гражд. обвинител и т.н? Те са предпоставка за възникване на процесуалната фигура на защитника и повереника, могат да доведат и до отпадане на този участник; могат да доведат до извършване на НПД-я и НПП-я. Те обаче не стават НПП-я, те са си типични граждански правоотношения- това са отнош.-я м/у равнопоставени субекти, стоящи извън НП-с, макар да възникват заради НП-с. При тях липсва държ. орган, които да осъществява ФРР.


Въпрос 10. СИСТЕМА И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС



НПК в глава II предвижда на преден план основните принципи. Това са основни ръководни положения, върху които се изграждат всички институти в НП-с. Те са фундамента на съответната наказателно- процесуална система. Те в синтезиран вид олицетворяват същността на системата, философията, на която тя се гради. От това какви са основните принципи може да се направи извод за същността на българския НП-с. Той е такъв, какъвто е деклариран чрез основните си принципи, те заявяват неговата същност.
Всички правни с-ми са изградени на основата на отнапред изяснени принципни положения. Подходът е различен- 1) изведени са най-отпред в кодекса в самостоятелна част. 2)извличат се от целия закон. В действащия, а и в новия НПК е възприет първият подход.
Действащият НПК определя гл.II като ‘Основни начала’- Това е термин, въведен от акад. Павлов – такива положения, които дават началото на системата. В новия НПК този термин се заменя с ‘Основни принципи’- така се следва по- типичния термин. Акад. Павлов ги определя като основната нормативна канава, на която е изграден п-са. (вж. Принципите от з-на).
Има и други принципи,които ги нямаше в гл.II. –Принцип на ускореното нак. производство; сега го има в чл.22 - ‘Разглеждане и решаване на делата в разумен срок’-това е нов принцип. – ‘Централно място на съдебното производство и подготвителен х-р на досъдебното’ – това също е нов принцип, които досега се е извличал по тълкувателен път- чл.7.
Извън гл. II не могат да се открият други основни принципи, но в гл.II се откриват и основни процесуални гаранции, свързани с някои от тези принципи.
Основните принципи са и позитивно-правни норми, които: 1)се прилагат директно, 2)служат за запълване на празноти в нак. уредба и 3)се използват при тълкуване на норми на НПК, които са с неясно съдържание.
Основните п-пи се проявяват в п-са по начало като цяло. Всички те намират приложение в съдебната фаза и най-вече в I инстанция. В досъдебното производство някои от тях не намират приложение или намират твърде ограничено приложение. Напр. Досъдебното производство е закрито непублично, затова чл.20 тук не намира приложение. Изключение от това правило са съдебните заседания по налагане на някоя от мерките, които са от досъдебното производство, но се разглеждат публично. Друг п-п е състезателното начало- то има много ограничено място в досъдебното производство. Участието на съдебни заседатели пък е налице само във II фаза.
Основните п-пи са система, която само в своето единство се явява фундамента на НП-с. Нарушенията на някои от п-пите се отразяват на останалите( напр. Нарушението на п-па на независимостта на органите рефлектира в/у п-па на откриване на обективната истина).
В гл.II трудно можем да открием система на подреждане. Основните п-пи се характеризират с това, че някои от тях са и конституционно закрепени, други са само процесуални, а трети са принципни положения, заимствани от Европейската конвенция за защита правата на човека( такъв е принципа за разумния срок).


Въпрос 11 . УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.


Това е първият принцип, който е уреден и в КРБ- чл.123 : В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. В новия НПК уредбата е в чл.8 и сл.. В действащия НПК до 1995г. се откриваха още 3 форми на участие на гражданството в п-са : институт на обществените обвинители, на обществените защитници и на общественото поръчителство за превъзпитаване.
Цел на института на съдебните заседатели(СЗ) : Възможност за гражданите да участват активно в НП-с- като участват и в състава на органа, призван да реши делото. Така те осъществяват контрол в/у това как държ. органи упражняват правомощията си. Освен това се избягва и типизацията на случаите; те допринасят и за житейското осмисляне на казуса.

Участието на гражданството в п-са има дълбоки корени във всички правни системи. В англосаксонската също, но там има особености. Те са следните:
1) Не всяко дело се разглежда с жури- правото на процес с жури е конституционно закрепено за всеки гражданин, но той трябва да го поиска. В останалите случаи делото се разглежда от т. нар. “съд на пейката”- от съдии.
2) СЗ се избират на абсолютно произволен принцип, като това става най-често по номера на картата им за управление на МПС.
3) Страните имат право да установят окончателния състав на журито- не позитивно, а като правят отводи(немотивирани) на някой от журито. В този случай се провежда проучвателна кампания за СЗ. След като всяка от страните направи отводи, останалите от журито остават.
4) Съставът на журито се произнася само по въпросът за виновността. За да се обяви за виновен, решението трябва да е взето при абсолютно мнозинство.
5) Съставът е различен- може да е 9, 11 души и т.н.
6) Има изключителна отговорност от страна на СЗ, както и гордост, че са СЗ. Съществува голямо доверие в журито- член на обществото се признава за виновен от същото това общество. Идеята за жури е била възприета както от американското общество, така и от английските колонизатори.
7) Решението на журито е винаги абсолютно задължително за съда. Има обаче в практиката ,макар и редки, случаи, когато съдът е отхвърлял решението им.

Институтът на СЗ в България:
СЗ участват в състава на колегиален орган- съда- те нямат самостоятелно и независимо участие. Според чл.9, НПК те се назначават по установения ред. ЗСВл. Съдържа подробна уредба на института на СЗ- чл.45-чл.51 вкл. (вж. ЗСВл.!) .За назначаването им е възприет същият подход, който е за магистратите. В ЗСВл. Се сочи кои лица могат да са СЗ, как се назначават, освобождават, какъв е мандатът им и колко време трябва да участват при решаването на дела в рамките на 1 година.
Кого представляват СЗ?- Гражданството, обществеността. Те никога не могат да представляват свои лични права и тесни интереси на определена група от обществеността. Те трябва да встъпят , да изразят общото виждане по определен въпрос.
СЗ се назначават за 5г.; участват в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на 1г. Този срок се удължава, ако разглеждането продължи над 60 дни, т.к. НПК изисква съставът на съда да бъде непроменен до края на делото. СЗ не могат да получават конкретни указания от Общинските съвети, гражданството или от отделни граждани. Те имат еднакви права със съдиите, участват в обсъждането на всички въпроси по делото; имат равен глас с този на съдиите; изказват се и гласуват преди съдиите, за да не се влияят от тях; имат право на особено мнение, което трябва да мотивират; подлежат на същите основания за отвод като съдиите- чл.29.
Съставът на съда включва СЗ само като I инстанция, но и като I инстанция не винаги ги включва. Следвайки препоръка на Съвета на министрите , нашият НПК през 1998г възприе следното- чл.28 : Когато за престъплението се предвижда наказание до 5г. лишаване от свобода или друго по-леко, с-вът на съда е едноличен. В зависимост от степента на обществена опасност и тежестта на съответното престъпление- различен брой : 1 съдия и 2-ма СЗ, когато за престъплението е предвидено 5-15 години лишаване от свобода. А ако наказанието е не по-малко от 15г или друго по-тежко, с-вът е 2-ма съдии и 3-ма СЗ. СЗ са винаги повече на брой от съдиите( в редица случаи могат да решат делото по същество, като съдиите останат на особено мнение.) Освен това СЗ могат да отменят разпорежданията на председателя на състава- чл.266/ 4, НПК.
СЗ участват в п-са по линията на ФРР на държ. органи и имат правомощията на държ. орган.
Според чл.51, ЗСВл. Министърът на правосъдието, съгласувано с ВСС , издава Наредба за ....
Когато не са участвали СЗ, а е трябвало, е налице процесуално нарушение от категорията на абсолютните п-суални наруш.- чл.348/ 3, т.3, НПК. Незаконен ще е състава и ако броят на СЗ е бил различен от посочения в чл. 28, НПК. В з-на са предвидени и други случаи.


Въпрос № 12: Независимост на държавните органи, назначаемост и несменяемост


Това е принцип на НП-с , който е закрепен в КРБ, ЗСВл. и НПК. Според чл.117 от КРБ съдебната власт е независима при осъществяяане на функциите си. – подчинява се само на закона. ЗСВл. в чл. 1, ал.2 също прогласява съдебната власт за независима.
Уредбата в НПК : чл.10 от НПК има по-широко предназначение, т.к. се отнася до органите на нак. Производство, а те включват и тези, които са извън съдебната власт. Става въпрос за дознателите като разследващ орган, които са органи на изпълнителната власт, но от гледна точка на тяхната функция в п-са принципът за независимост се прилага и към тях. Акад. Павлов свързва независимостта функцията по ръководство и решаване. Но принципът за независимостта се отнася до държавните органи , независимо по линия на коя функция участват в процеса. Принципът за независ. Е свързан с редица други основни принципи- п-па на формиране на свободно вътрешно убеждение, п-па на защита., има непосредствено значение за решаване задачите на НП-с.
Понятие за независимост : При осъществяване на правомощията си държ. органи не се ръководят от искания и претенции на който и да процесуален участник, държавни органи, длъжностни лица и граждани, стоящи извън процеса. Но това не означава независимост от всичко- а подчиненост на доказателствата по делото и на закона.
Гаранции: Независимостта на държ. органи в НП-с трябва да бъда скрепена с гаранции, за да не е само прокламирана и за да поражда съответните последици. Гаранциите са на конституционно ниво, в устройственото законодателство, в НПК. Налице са общи гаранции за всички държ органи ( под въпрос са дознателите ) и специфично проявление на независимостта за всеки отделен орган. Независимостта и гаранциите з анея нея не с асъздадени в интерес на държавните органи , а в интерес на правосъдието. Те са заложени и в редица международни и европейски стандарти, много от които са и в действащото ни законодателство. Гаранциите са следните:
1) Разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.- чл.8, КРБ. Това не означава крайност на разделението, за да не се стигне до това, че изначалната идея да породи порочна практика.=> Разделението на властите трябва да бъда продъжено с взаимен контрол между тях. Ако няма взаимни механизми за контрол , може да се стигне до произволни действия и накърняване на правовия ред и интересите на гражданите ( Изпълнителната власт осъществява контрол в съдебната, а съдебната има контролни правомощия върху актовете на изпълнителната вл.)
2) Самостоятелен бюджет на съдебната власт. – чл. 117, ал.3, КРБ. Той е част от държавния бюджет, но в рамките на държавния бюджет е определен отделно, а органът на управление на съд. вл. го разделя между трите звена на съд . власт и вътре в тях.
3) Създаване на самостоятелен орган на управление на съдебната власт – ВСС. Уредбата е в чл. 129 и сл., КРБ и гл. II, ЗСВл. ВСС е единственият орган, който решава кадровите въпроси за органите на съдебната власт- съдии, прокурори и следователи.-те се повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. Председателят на ВКС и на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от длъжност от президента по предложение на ВСС. Те са негови членове по право. Общо членовете на ВСС са 25- останалите са юристи с високи професионални и нравствени качества и минимум 15-годишен юр. стаж. 11 от членовете се избират от НС и 11- от съд. вл. Всс определя състава и осъществява организацията на съдебната власт.
4) Осъществяване на дисциплинарна отговорност от ВСС.- чл. 168 от раздел II на гл.14, ЗСВл. Определят се какви са дициплинарните наказания, основанията за дисциплинарна отговорност, кои може да иска възбуждане на дисциплинарно производство, как се осъществява то. В чл.184, ЗСВл. се предвижда контрол от страна на ВАС по отношение на наложеното дисцишлинарно наказание.- т.е. и в този случай не бива да остава в рамките само на този орган, а подлежи на обжалване.
5) Департизация на органите на съдебната власт. – Това е забраната, съгласно чл. 12 , ЗСВл. за съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии, организации, движения и коалиции, кито имат политическа насоченост. Става дума за департизация, а не за деполитизация. Това не означава, че те не могат да се обединяват в професионални организации- Съюз на съдиите, Съюз на прокурорите, Камара на следователите.
6) Забрана да заемат определени други длъжности за времето, през което са съдии, прокурори, следователи- чл. 132, ал.1, т.1-5, ЗСВл : Не могат : 1. Да бъдат народни представители, министри, зам-министри, кметове и общински съветници; 2. Да упражняват адвокатска професия и дейност; 3. Да вземат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи; 4. Да упражняват търговска дейност или да участват в органи на ТД, кооперации или ЮЛНЦ, които осъщ. търг. деиност.; 5. Да извършват услуги по граждански договор, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на НА, както и за упражняване на авторски права.
7) Забрана да изразяват предварително становище повъзложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. –чл.137, ЗСВл. Целта е да не се ангажира професионалната общност със становището на някой от тази област. Чл. 138 съдържа и забрана да дават правни консултации.
8) Имунитет по Конституция- До промените от 2003г на КРБ магисратите имаха имунитет на народни представители. Сега те имат т.нар. функционален имунитет : Не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове. Изключение- когато са осъществили умишлено състав на престъпление от общ х-р с действията си или актовете си. Те не могат да носят и дисциплинарна отговорност за деиствията и актовете си- единствено може да има инстанционна проверка.
9) Забрана да бъдат задържани- чл. 132, ал.3, КРБ. Тази забрана не се прилага за тежко престъпление и то ако има разрешение на ВСС. Разрешение на ВСС не се изисква в случаите, когато магистратът е заварен при извършване на тежко прест. Обвинение срещу магистрат за извършено умишлено престъпление от общ х-р може да бъде повдигнато също само с разрешение на ВСС – ал.2. И при задържане , и при повдигане на обвинение разрешението на ВСС се дава, след като бъде сезиран от главния прокуртор или наи-малко от 1/5 от членовете на ВСС.
10) Назначаване и несменяемост на магистратите. – чл.129, КРБ. Назначават се от ВСС при наличие на предпоставките от ЗСВл. и стават несменяеми след изтичане на определен период от време. След измененията от 2003г (чл.129, ал.3 ) този срок се удължава от 3 на 5 години. След изтичане на 5-те години те не стават автоматично несменяеми- трябва да има атестация, тя се докладва на ВСС и той взема решение. Несменяемите също могат да бъдат освобождавани при условията на чл.129, ал.3, т.1-4 : пенсионна възраст, оставка, влизане в сила на присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление и невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 год. Основанието по т.5 беше предвидено в ЗИДЗСВл., но е обявено за противоконституционно. Сега е намерило място в КРБ : т.5 – Тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Преценката се прави от ВСС , но има и съдебен контрол от ВАС.
Всички тези гаранции не означават липса на контрол в/у съдебната вл. Никоя власт не трябва да остане безконтролна.

Контролни механизми:

Правомощия на министъра на правосъдието- Чл.26, ал.1, ЗСВл. гласи, че м-рът на правосъдието ръководи заседанията на ВСС, но не участва в гласуването. Но за нарушения на органите на съдебната власт отговорност носи правителството на делата пред съда в Страсбург, затова м-рът би трябвало да има право на глас във ВСС. Гл. III от ЗСВл. дава уредба относно м-ра на правосъдието. Според чл.35 б към м-ра на правосъдието има инспекторат. Правомощията му са изчерпателно посочени- проверява организацията на съдебната дейност, на администрацията й , образуването и движението на делата, анализира и обобщава върнати и отсрочени дела и т.н. Ал. 2 на чл. 35 б забранява на инспектората да проверява дейността на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП. Тя е неприемлива, т.к. с ратификацията на Европейската конвенция за правата на човека Б-я възприе и един от основните й принципи- всеки съд да решава делата в разумен срок. А няма контрол за насрочването и деижението на делата във Върховните съдилища и Главна прокуратура.
Други правомощия на м-ра : Издава наредбата за съдебните заседатели; оправомощен е , заедно с председателя на ВКС и главния прокурор да прави предложения до КС; изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съд.вл. и го внася за разглеждане във ВСС, след одобрението му- в НС; внася ежегодно в НС доклад за престъпността и т.н. (вж. ЗСВл.) Тези правомощия обаче не се от таково естество, че да влияят на вътрешното убеждение на магистратите.


Независимост на съда


Прави се разлика относно приложението на този принцип в сравнение с другите органи. Това е така т.к. съдът решава съществото на делото и той в най-голяма степен трябва да е независим. Съдът е независим 1. От страните по делото и 2. От по-горните съдебни инстанции.
1. От страните по делото: За съда не са задължителни техните становища относно обстоятелствата по делото, доказаността им, а и относно доказателствата, които да бъдат събрани. Той преценява исканията за събиране в зависимост от това дали те имат отношение по делото.
Той е независим и от становищата на страните в пледоароюиите им. Съдът ще се произнесе само след анализ на доказателствата и приложимия закон.
Съдът е независим и от исканията на оргните на досъдебното производство за вземане на определена мярка за процесуална принуда. Отново се ръководи само от доказателствата и закона. Той обаче е обвързан относно процеса на доказване в рамките на повдигнатото от обвинителния акт обвинение. Обвинителният акт определя предмета на доказване. Съдът ще допуска такива доказателства, които изясняват предмета на доказванв, формулиран от обвонителния акт. Но оттам самостоятелно определя дали е доказано повдигнатото обвинение.
Той е необвързан и от позицията на прокурора, ако заяви, че се отказва от обвинението- чл. 293, НПК. В този случай съдът пак трябва да се произнесе по вътрешно убеждение ( За ралика от американската с-ма – по нея, ако прокурорът се откаже, всичко приключва.)
Съдът е независим и при искане на главния прокурор, окръжния, военния прок. за възобновяване на наказателното дело, а също и когато задочно осъдения направи такова искане.
2. От по-горните съдебни инстанции : В чл.355 става дума за задължителните указания, с които касационната инстанция връща делото за преразглеждане. Тези указания са в три насоки, но не определят как да се реши делото по същество.
Според чл.124, КРБ ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното е еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Става въпрос за тълкувателните решения на ВКС- правомощие при противоречива практика да тълкува каква е вярната воля на закона. Така се гарантира и принципът за равенство м/у гражданите.

Независимост на прокурора

Тя се проявява особено заради различната структура на прокурорската институция и функцията, която той осъществява- обвинителната ф-ция. Прокуратурата у нас е единна и централизирана. Само в Италия е децентрализирана, както у нас са съдилищата. Централизирана е т.к. прокурорската институция представлява обвинението от страна на държавата и волята й трябва да е една и съща на всички нива.- чл.127, КРБ- Привлича към отговорност и поддържа обвинението по дела от общ х-р. Прокурорът няма правомощия да реши делото и това дава възможност той да бъде заменян от прокурор от същата прокуратура или от по- горестояща. Според чл,126, ал.2 главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори. Има разбиране, че това правомощие предопределя единна и централизирана прокуратура, но това не е така.
Съгласно чл. 116, ал.3, ЗСВл по-горестоящият по длъжност прокурор може писмено да изменя, отменя постанивленията на по-долустиящия или да дава писмени указания, които са задължителни. Но оттук не следва, че прокурорът не остществява своята дейност според принципа за независимост. Ако получи указания (чл115 и 116 ) , те трябва да са в писмена форма и тогава са задължителни. Смисълът е , че писмените указания се прилагат към материалите по делото и прокурорът може винаги да се разгранияи от становището на този, който е дал указанията.
Прокурорът е независим от съда, той поддържа позиция, която счита, че може да обоснове. Ако се измени фактическата обстановка, прокурорът повдига ново обвинение- чл.287, НПК, т.е. той има автономни правомощия, съдът не може да му попречи.
В досъдебното производство се упражнява съдебен контрол по отношение на действията на органите , които засягат права на човека- напр. мярка за неотклонение. Целта е хезависим орган (съда ) да каже дали има смисъл това посегателство или е произвол. Така се постига баланс м/у процесуалните правомощия на прокурора и грижа за правата на засегнатите. Убеждението си прокурорът излага в мотивите.

Независимост на разследващите органи


Според чл. 52 , НПК това са следователи и дознатели. Следователите са магистрати, те са част от съдебната власт, а дознателите са към изпълнителната вл. Поставя се въпросът за възможното влияние от страна на административния ръководител в/у разследването. По новия з-н подхода на законодателя към следователи и дознатели е унифициран, но по стария не е било така. Разследващите органи са значително по- ограничени при осъществяване на правомощията си, т.к. те са призвани да разследват за прокурора ; те са органи, които преустановяват дейността си в досъдебното производство с приключване на разследването. От органите на досъдебното производство единствено прокурорът продължава и в съдебната фаза- за да докаже обосноваността на обвинението. Затова тои се определя като dominus littis в досъдебното производство с негови подчинени. Законът предвижда множество правимощия по ръководство и контрол в/у разследващите органи, а гл. прокурор може да удължи срока на разследването до изтичане на давността. Разследващите органи са длъжни да изпълняват указанията на прокурора, да го информират за хода на разследването, да се консултират с него и т.н. Функцията на прокурора е свързващото звено със съдебната фаза.
Разследващите органи имат право на оперативна самостоятелност- какви действия, в каква последователност ще ги извършат. Никакви указания не са задължителни за тях, когато те се произнасят окончателно със заключение за разследването. Тогава действат само въз основа на вътрешното си убеждение, изградило се от доказателствата и закона.


Въпрос № 13 : Официалното начало (ОН)


ОН не е уреден в КРБ. Този принцип намира място в гл.II на НПК –“ Основни принципи”- чл.13. Но това, което е особено е , че е уреден заедно с принципа ‘разкриване на обективната истина’. Това не е грешка, а подход на законодателя, т.к. ОН се свързва само с работата на държавните органи, които, когато упражняват правомощията си ex officio, осигуряват разкриването на обективната истина. Разкриването на обект.истина е преди всичко задължение на държ.органи в п-са. ОН е неразривно свързано с п-па на обективната истина.
ОН е принцип, съгласно който държ.органи са длъжни да упражняват всички възложени им от закона правомощия, когато възникнат предпоставките, посочени в НПК за това : образуване на п-са, осъществяване процеса на доказване, решаване на въпросите по делото, привеждане в изпълнение на влязъл в сила акт- ex officio от органите, които имат правомощия.

Този п-п се появява по-късно в развитието на правото, когато изкристализира идеята, че че осъществяването на нак.преследване трябва да е държ.правомощие. В Римското право не се открива ОН.
Наказателното преследване се осъществява по две линии :
1) По линия на частното обвинение- пострадалият или наследниците му предявяват свое искане за нак.преследване.
2) Популярно обвинение- всеки гражданин може да повдигне обвинение- това обвинение има смисъл само там, където всеки гражданин се чувства отговорен и съпричастен за правовия ред.
ОН възниква с държавността- държавата е отговорна за защитата на гражданите с/у посегателства. ОН е основната разлика м/у ГП-с и НП-с . В ГП-с водещо е диспозитивното начало. Напълно е изключено служебното начало. В НП-с ОН е сериозно застъпено, а диспозитивното има приложение за гражданите, които осъществяват лични права и законни интереси.

1.Пострадалият в действащият п-с може да участва по дела от общ х-р, но волята му е без значение за започванете и движението на п-са.
2.По дела от частен х-р инициативата за започване на п-са е на поцтрадалия, поради по- ниската степен на обществена опасност на определена категория престъпления. Но , след като той заяви волята си , ОН се разкрива в това , че решението да се образува п-с е на съда- т.е. съдът ръководи и такива дела. Волята на пострадалия има значение и във връзка с привеждане в изпълнение на присъдата при дела от частен х-р- чл.414, НПК. В този случай той може да поиска да не се привежда в изпълнение, ако още не е започнало то. Това също е изключение от ОН.
3.Има и трети вид производство : частно- публично. То се въведе със ЗИДНПК от 2003г. То е за престъпления с по- висока степен на обществена опсност от тези от частен х-р, но не толкова, колкото делата от общ х-р. Служебното начало е застъпено в по- голяма степен, но донякъде зависи от волята на пострадалия. Биват два вида:
- Частно- публични производства, при които ,за да се започне НП-с, към класическите предпоставки – законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление – трябва да е налице и тъжба .- чл.207/ 2, чл.24/1,т.7, НПК. След като веднъж е изявил воля за започване на производството, пострадалият не може да влияе в/у хода на п-са.
- Производства по дела, които започват само при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Пострадалият обаче може да заяви, че не желае този п-с, но не по-късно от началото на съдебното следствие. Волята му тук е отрицателна, а в първия случай е положителна ( чл24/1,т.9 - транспортни престъпления- преценява се и волята на пострадалия, но и не може да се чака неговата воля, за да се извърши оглед напр.)
-

Проявление на служебното начало в дейността на държвните органи в НП-с :

От момента, в който възникнат предпоставките за това, органите трябва да реализират правомощията си- да действат активно. Нашият закон прави разлика м/у ОН в отделните органи:
1) Силно е застъпено ОН при дейността на прокрора и разследващите органи- те са по- активни. При съда въпросът не стои така- тоиюй трябва да се произнесе по повдигнатото обвинение въз основа на доказателства, които се събират главно по инициатива на обвинението- той има по- пасивна роля.
2) Органите на досъдебното производство събират доказателства служебно или по искане на заинтересуваните лица- чл.107/1, НПК. Съдът събира доказателства по направените от страните искания и ако прецени, че още са необходими, по свой почин- ал.2. ОН в работата на съда се проявява, едва когато страните са изчерпали исканията си и остават празноти в доказателствения материал, съдът ще се включи.
ВКС е ограничен при проверката на делото в рамките на основанията и страните, които са обжалвали. Но той може да упражни правомощията си и по отношение на необжалвалите лица, ако ще е в техен интерес.


Равенство на гражданите пред нак.производство
13 въпрос


1. отнася се до всички граждани,встъпили в едно или друго процес.качество- субекти или участници и не субекти в п-са;
2. отношение на гражданите,които имат едно и също процес.качество( не може да се равнопоставя О или свидетел,а 2 вещи лица и др.). може лица ,встъпили в 1 процес.качество,да са поставени в различен режим- когато има 1/няколко лица,които са О – на единия мярката за неотклонение ще е задържане под стража,на друг може да е гаранция. Тук не се накърнява п-па: поставянето им в различен режим се определя не по целесъобразност,а от ясно дефинирани законови критерии. Прилагането на тези критерии,зависи от конкретните доказателства по делото. Освен това,винаги е възможно,да се промени процес.режим на тези О.
Гаранции за осъществяване на п-па:
1. наличие на едни и същи съдилища за всички граждани,които са изрично създадени с конституционни и законови норми.
2. забрана да се създават извънредни съдилища( чл.119/3,КРБ и чл.6/2,НПК);
3. задължение на съда,прокурора и разследващите органи да прилагат закона еднакво спрямо всички( чл.11/2,НПК);
4. наличие на едни и същи материални и процес.закони,които се прилагат;
5. правомощие на ВКС,свързано с тълкувателната практика,която цели еднакво тълкуване на закона( чл.124,КРБ);
6. нак.произв.се води на български език( чл.21/1,НПК), а за тези,които не владеят бълг.език- право на преводач.

Публичност( П) 18 въпрос


І.Този п-п е закрепен в КРБ- чл.121/3-разглеждането на делата от всеки съд е публично,както и в чл.20,НПК. В теорията съществуват различни становища за и против този основен п-п. Възражения :
1. опасения,че публичното разглеждане на делата,ще пречи за разкриване на ОИ- според Трендафилова това опасение не е основателно.
2. опасението,че не винаги 1 П заседание има възпитателно въздействие,т.к. често публиката добива информация,за успешно използвани престъпни техники- не е основателно;
Публичното разглеждане и решаване на делата се явява :
• важна гаранция за контрол както в/у съда,така и в/у държавното обвинение;
• дава информация на обществото как функционира НП-с;
• дава правни знания на присъстващите в съд.зала.
ІІ. Съдържание :
1. отнася се само до съд.фаза на п-са;
2. отнася се и до ДП,при което участва съда и се решават важни въпроси,свързани с посегателства в/у основните права на гражданите.
Не е П произнасянето на съда по искане за претърсване и изземване-това е оперативно произнасяне на съда, не е П и ,когато се иска вземане на мерки за обезпечаване на граждански иск-глоба/конфискация,както и искането за използване на СРС. Този п-п се отнася да разглеждане на всички дела в съд.фаза,до всички съдилища и до всички съдебни инстанции. Не е единствено П дейността на съдията-докладчик в съд.фаза. П не е абсолютен п-п, изключения,които са посочени от закона :
1. свързани с предмета-чл.263/1,НПК- разглеждане на делото при закрити врата :
• за запазване на държавни тайни;
• за запазване на нравствеността. Тук законът е императивен.
2. чл.263/2 ,НПК - по преценка на съда
3. свързани с личността – свидетел с тайна самоличност
Според чл.264,НПК на тези заседания могат да присъстват определени лица,но само ,ако председателят на съда ,им разреши. Виж в ал.2 случаите,когато тази хипотеза не може да се приложи.
Разглеждането на делата при закрити врата се отнася само до събиране,проверка на доказ.,но винаги присъдата се обявява публично( за да породи правни последици)-чл.263/3,НПК.
4. друго изключение се съдържа в чл.265,НПК- определени лица,които не могат да присъстват:
• не навършили пълнолетие лица- опасността е в това,че не могат да направят трезва преценка;
• въоръжени лица- за да се осигури нормалният ход на п-са.
В чл.267,НПК се предвижда,в кои случаи определени лица,могат да се отстранят от съд.зала : общият критерии е нарушаване на реда в съдебна зала. Ал.1 – нарушаване от страна на субектите на п-са,встъпили в защита на свои лични права и законни интереси. Тогава :
• 1во председателят ги предупреждава;
• Може да ги отстрани от съд.зала,когато продължават да нарушават
Ал.2 е ,за да се гарантира ПЗ на тези субекти- съобщават им се действията,чрез прочитане на съд.протокол,а това е задължително,защото само написаното в протокола,се е случило.
Ал.3- нарушаване на реда от страна на процес.участници,които представляват чужди интереси. Използва се друг подход:
• Отново председателят предупреждава,но ако продължава да нарушава;
• Те не се отстраняват ,а делото може само да се отложи.
Ал.4 – до всички други лица,които нарушават реда-както другите участници,които не са страни,така и присъстващите в съдебна зала-публиката. Председателят еднолично може да ги отстрани. Разпорежданията на председателя могат да се отменят от състава на съда-чл.266,НПК.
Особени правила по дела,свързани с непълнолетни лица – съд.заседания са закрити,обратно на п-па на публичността.

Непосредственост ( Н) и устност ( У)
19 въпрос

Не са конституционно закрепени,откриват се в гл.2,чл.17,18,НПК.
І. Устност –1. означава,че действията,които се осъществяват в нак.произв.,се извършват устно,освен в случаите,предвидени в НПК. Проявява се и в 2те фази и за разлика от п-па за публичност,У гласи- устно извършване на нак.произв.. Отнася се до обясненията на О(чл.115,НПК) и показанията на свидетеля-(чл.117,НПК)- за да са валидни(да могат да се използват),трябва да са дадени в устна форма. Следователно писмените обяснения на обвиняемия ,дори и нот.заверени, няма да са годни док.средства.
2. този п-п се отнася до всички искания,бележки и възражения-но тук няма императивно изискване на закона. Може да се направи писмено искане-пострадалият де встъпи като граждански ищец. Участието в съд.прения поначало е устно,но няма проблем да се направи писмено,но трябва да се прочете.
3. Този п-п се отнася и до обявяване на присъдата,чрез нейното прочитане.
ІІ. П-п на Н- чл.18,НПК- свързва се с п-па за взимане на решения по вътр.убеждение и разкриване на ОИ. Съгласно чл.18- всички органи по ръководство и решаване,основават решенията си в/у док.материал. Н също се отнася и до 2те фази. Този п-п е от изключително значение за правилното формиране на вътр.убеждение. В ДП има по-пълно проявление на този п-п,отколкото в съд.фаза. това се отнася до континенталния тип системи( Б-я). Англо-саксонската правна с-ма не допуска док.,които не са събрани непосредствено пред съда.
Изключения от п-па за Н в съдебна фаза :
1. да се прочетат обяснения на О и показания на свидетел,дадени в ДП-чл.279,281,НПК- могат да се прочетат и от ДП. Континенталната с-ма допуска повече отклонения от п-па за Н,отколкото англо-саксонската(при доказателств.средства);
2. „задочно произв.”-чл.269/3,НПК- когато делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
3. възможността за разпит на О чрез видео-конферентна връзка- за ДП;
4. съдът може да не проведе съд.следствие,ако страните се съгласят;
5. институт на „споразумението”- гл.29,НПК-когато съдът обявява споразумение,без той самия да събира доказателства;
6. институт по гл.28,чл.78а,НК-съдът може директно да ползва доказателства,събрани в ДП.
Изискванията,които НПК поставя в съдебното произв.по отношение на състава на съда и провеждането на съд.заседания- с оглед осигуряване на Н и правилното формиране на вътр.убеждение. чл. 258,НПК поставя императивно изискване,делото да се разглежда и реши от един и същи състав. Това означава,че от началото на съд.следствие,до постановяване на присъдата,съставът трябва да остане един и същ. Етапът по даване ход на делото предхожда съдебното следствие ,а изискването за съд.състав важи от момента на началото на съд.следствие и всичко,което следва в процеса. Съд.следствие трябва непосредствено да събира и възприема док.материал.
Институтът на т.н ”запасни съдии и съд.заседатели”-чл.260,НПК-могат във всеки един момент да встъпят в делото. Тези съдии и съд.заседатели трябва да присъстват от началото на делото,лично и непосредствено да възприемат док.материал,без да стават членове на състава на съда. Права :
- да задават въпроси;
- да инициират събирането на доказателства,не посочени от страните.

Те не са членове на състава на съда,т.к в противен случаи,съставът би бил незаконен(броя).
Непрекъснатост на съд.заседания- друго изискване с оглед на провеждане на п-па на Н. Н се проявява в ДП,защото то се развива по т.н „горещи следи” и самите органи трябва да събират доказателства,които се събират за първи път. НПК- не допуска доказателства ,събрани преди процеса или от друго разследване!!!!!!!!!!!!!!
Прокурор – разчита на дейността на разследващите органи и ефективно встъпва във произв.,когато получи следственото дело. Когато прокурорът сам провежда разследването – чл.46/2,т.2,НПК или ако не се е възползвал от тази възможност,когато получи следственото дело,може да допълни док.материал,като сам събере доказателства.
Тези 2 п-па поначало се предполагат,като е възможно да съществува Н без У(пр: събиране на доказателства от съд.състав).

Разкриване на ОИ и оценка на док.материал
16 и 17 въпрос


П-път на ОИ е уреден в КРБ,гл. VI,чл.121/2, а в НПК – чл.13. съществува различен подход при уредбата в КРБ и в НПК. В КРБ се говори за установяване на истината в произв.по делата,а в НПК- свързва се с компетентността на съответните органи,които трябва ад вземат всички мерки за разкриване на ОИ. Също така в КРБ се говори само за истина(разкрива се формалната истина),а не за ОИ. „Обективна” – това,което в действителност се е случило. Законодателят запазва и в новия НПК ОИ – акцент в/у задачата на държавата да отрази това,което в действителност се е случило. Освен това в КРБ се говори за „постановяване” на истината,а в НПК- „разкрива се”.
ІІ. Същност – ОИ се счита за разкрита,когато констатациите по присъдата се явят пълно и точно отражение на фактите и обстоятелствата по предмета на доказване на конкретното дело. Дали истината е разкрита ,се решава след като съд.акт ,се подлага на проверка в следващи инстанции-инстанционен контрол. След като се изчерпят възможностите за такъв контрол,този съдебен акт разкрива истината. Но ,ако се окаже,че съд.акт не разкрива истината,произв.по делото може да се възобнови.
III. разлика м/у ОИ и формалната истина :
1. при формалната истина доказателствата са с преустановена док.сила,докато при ОИ-няма доказателства с предварително преустановена док.стойност. Осъдителната присъда може да се постанови,само когато няма съмнение за виновността и тя не се разколебава от други док..
2. при формалната истина самопризнанието се поставя над всички останали док,докато системата на ОИ равнопоставя самопризнанието с всички останали доказателства.

ІV. Разлика м/у истината и ОИ – в НП-с подлежат на доказ.само обстоятелствата,включени в предмета на доказване. Според чл.13/2,НПК ОИ се разкрива само по реда и със средствата,предвидени в този кодекс,докато в другите области на познанието- с всички средства,допустими от закона.
V. разлика м/у истината и вероятността – истината е процес на постепенно разкриване,но се счита,че е установена с крайния акт. Вероятността съществува в началното развитие на процеса( в ДП),тя е степен на възможност,определени факти и обстоятелства,да се случат по определен начин.
Коя истина трябва да се разкрие в НП-с? – относителната или абсолютната? – от философска гл.т. само относителната истина може да се разкрие. В НП-с законодат.залага на задължението на държавните органи,да осигурят разкриването на истината- абсолютно точно да се разкрият обстоятелствата. Предметът на док.по нак.дела,който се ограничава само до определени обстоятелства,изчерпателно посочени в чл.102,НПК ,се свързва с разкриване абсолютно точно на предмета на док..
2.присъдата ,постановена в НП-с,поражда своите последици преди всичко в/у живота на осъдения и затова всички обстоятелства трябва да са точно разкрити,а не приблизително.
3. законът предопределя и поведението на държавните органи в п-са-абсолютно точно да събират доказателства.

От п-път на ОИ пряко произтичат изискванията за обективност,всестранност и пълнота на изследването- чл.14/1,НПК
Тези изисквания са включени в формулировката на п-па на оценката на док.материал по вътрешно убеждение и по същество се свеждат до гаранции,произтичащи от ОИ,че вътрешното убеждение на съда и разследващите органи ще отрази правилно обективната действителност,интересуваща п-са.
1.обективност – необходимо е да се съберат и проверят всички материали за и против дадена версия,т.е когато са събрани всички доказателства,подкрепящи обвинението.
2. всестранност – трябва да се изяснят и да се изследват всички възможни версии,произтичащи от материалите по делото,и преди всичко версиите,свързани с характера на деянието и неговия автор.
3.пълнота – трябва да бъдат изследвани всички обстоятелства,включени в предмета на доказване и трябва да се съберат всички доказателства,имащи отношение към тези обстоятелства.
VI. гаранции за разкриване на ОИ :
1. задължение на държавните органи,които съгласно чл.13/1,НПК – мерки. Компетентност на съда е да допуска доказ.,допустими по делото,както и тази по чл.107/2,НПК,когато страните са изчерпали своите възможности. Органите на ДП имат задължение за активно поведение. Прокурорът също трябва да проявява активност,той може и сам да осъществи разследването-нови права по НПК.
2. непосредственост,устност,ПЗ,състезателността;
3. институт на съд.контрол в/у ДП;
4. предвиденият процес.ред и форма на извършване на процес.действия- 2 предназначения:
• гарантиране осигуряването на истинността на получения резултат( при обиск-участие на поемни лица);
• защита правото на засегнатите от съответните процес.действия,от произволни,недопустими действия;

5. инстанционният контрол в/у 1во-инстанционната присъда;
6. институт на възобновяване на нак.дела.
актовете на правораздавателните органи винаги трябва ад са мотивирани- чл.121/4,КРБ. ОИ е особено значим процес.п-п,който е вписан в задачите на НП-с в чл.1/1,НПК. Тя се използва като критерии при осъществяване на множество процес.институти- чл. 25,26,69,107,111,138,НПК.


Въпрос 17 : Оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение


Уредба: Този принцип има уредба в НПК. В КРБ не откриваме текст, който пряко го регламентира. Може да се извлече от разпоредбата на чл.121, ал.4, задължаваща към всеки акт на правораздаването да има мотиви. В чл.14 от НПК се съдържа регламента на вземане на решение по вътрешно убеждение като основен процесуален принцип.
Този принцип има най- пряка връзка с принципа на разкриване на обективната истина и оттук – за решаване задачите на НП-с. Този прицип идва да замени системата на формалните доказателства, при която няма възможност да се прецени достоверността и пълнотата на доказателствата, да се прецени доказателствения материал в съвкупността му и да се взема решение въз основа на тази свободна преценка за достоверност и достатъчност на доказателствата. При тази система доказателствата с предварително преценена доказателствена стойност. При системата на формалните доказателства самопризнанието е поставено над останалите доказателства- „Самопризнание- царицата на на доказателствата”. Постепенно с развитието на правосъзнанието и човешките ценности към наказване на действително виновните тази система се заменя с принципа на свободното вътрешно убеждение ( не се отнася само за съдиите) . За да се разграничи от формалната истина започва да се говори за материална (обективна) истина. Тази свобода в преценката на доказателствения материал на възможност да се действа по вътрешно убеждение, а убеждение, което трябва да се обосновава на доказателствата по делото и на закона. Чл.14, ал. 2 е текст, който преминава и новия НПК. Доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила => Законодателят не приема принципа на формалната истина.
До кого се отнася принципът на вътрешното убеждение? Пътвоначално този принцип се е наричал принципът на свободното съдийско убеждение- съдът решава съществото на делото. Прочитът на чл.14, ал1 сочи, че според бълг. законодател не само той, но и прокурорът и разследващите органи подчиняват дейността си на принципа на вътрешно убеждение. Държавните органи са подчинени и на този процесуален принцип : 1. Трябва да действат по вътрешно убеждение, 2. а за да действат така, трябва да са действали обективно , всестранно и пълно – това е връзката с обективната истина.
Но принципът на вътрешно убеждение ( ВУ) намира приложение и при други участници в НП-с : 1. вещо лице, което има за задача при изготвяне на експертното заключение да изрази вътрешното си убеждение относно изводите изводите по задачите, поставени на експертизата. Ако две вещи лица имат различни заключения, всеки от тях сам го обосновава своето, а не се прави едно общо. 2. защитник- също действа по ВУ, основано на доказателствата и закона. При противоречие между ВУ за защитника и определени искания на подзащитния- той продължава да действа според ВУ си и по линия на защитната функция, но няма да бъде заставен да действа срещу ВУ си. Ако подзащитният не е съгласен, може да го отстрани. Най- важно е приложението на този принцип обаче при съда.
Изграждане на вътрешното убеждение : ВУ се изгражда в резултат на събиране и проверка на доказателствата- постепенен, противоречив и сложен процес. ВУ се изгражда от органите, които ги събират. При прикурора- той изгражда ВУ въз основа на доказателствата, събрани от разследващите органи. Законът допуска, ако желае прокурорът, да повтори някои следствени действия или да извърши други. Той трябва да изгради В си У при използване на правомощията, които законът му е възложил.
Според акад. Павлов : ВУ има обективна и субективна страна . От субективна страна- то е процес на изграждане на виждане в съзнанието на субекта.- субективна увереност в правилността или неправилността на определено положение и готовност да се действа съобразно тази увереност. Не е достатъчно да се изгради увереност, а и това да се обективира в действията на прокурора ( напр. внасяне на обвинението в съда). От обективна страна- ВУ трябва да се основава на доказателствата по делото и закона.
Законът поставя изискване за обективност , всестранност и пълнота към съда и разследващите органи , които са необходимо условие за правилно изграждане на ВУ и разкриване на обективната истина (ОИ).
Разлика между вътрешното убеждение и обективната истина :
ОИ е разкрита, когато констатациите в присъдата са тъждествени на станалото в действителност, което е предмет на делото. ВУ е субективна увереност, че такова тъждество е постигнато. ВУ може да бъде проверявано само по реда на инстанционното производство. Затова КРБ- чл.121,ал.4- изисква всеки акт на правораздаването да бъде мотивиран.
Практиката на ВС изгражда три хипотези, при които ВУ (от обективна страна) се приема за неправилно:
1) Случаите, при които ВУ е изградено въз основа на данни, които не са събрани по реда на НПК, т.е. не са доказателства по смисъла на чл.104 от новия НПК. Законодателят правилно изисква ВУ да се основава на доказателствата по делото и когато това не е станоло по реда в закона, актът ще се отмени, т.к. това ВУ е порочно. Така се постига 1) гарантиране истинността на резултатите и 2) правата на засегнатите. Законодателят счита, че ще бъде доказателство този факт, който е преминал през реда за събирането му в закона, който ще гарантира неговата истинност + правата на обвиняемия.
2) Игнорирането на определени доказателства – Обикновено по наказателните дела има противоречиви позиции. Може много рядко всички доказателства да са само в една посока => някои от доказателствата няма да бъдат взети предвид и това е нормално. Но игнориране е налице, когато в мотивите на присъдата доказателството не е обсъдено и не са посочени причините, поради които не се приема.
3) Изопачаване същността на доказателствата по делото- когато им се придава съдържание, каквото те не носят.
Затова всеки акт на правораздаването трябва да е мотивиран, т.к. така може да се прецани дали ВУ е правилно формирана
Стругович – руски процесионалист- казва : „Въпреки разследването не е преодоляно съмнението във виновността”. Осъдителната присъда обаче никога не може да почива на съмнения. А оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които са съмнение в невинността.


Въпрос 21: Централно място на съдебното производство


Новият НПК въведе два нови принципа в НП-с : Централно място на съдебното производство и Разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Уредба : Уредбата на първия е в чл.7, НПК : ал.1 подчертава централното място на съдабното производство , а ал.2 дефинира същността на досъдебното производство- подготвителен характер. В тази част на НПК се дават фундаментите , върху които е изграден целия процес. Същинският процес е съдебното производство- това е становище на законодателя, което трябва да е изразено тук. Спорно е дали „централно място” е най- правилният израз. По делата от частан характер няма преди това друга фаза. Може би би било по-правилно да се нарича „главно” – така се нарича в немския процесуален закон. Когато е приет действащият НПК (1974г) ,се поддържа това, че съдебната фаза е централна, но редица решения поставят това под въпрос: Даваше се възможност за многократно връщане на делото в досъдебното производство, за да може обвиняемият да се защити още от първа фаза. Законодателят с промените на НПК реши друго – Делото няма да се прекратява в съдебното производство , а само ще се отложи, за да може подсъдимият да подготви защитата си. Това връщане водело до изключително забавяне на делата. Действащият НПК, в по-стари редакции , допускал много отклонения от „централното място”- доказателственият материал от досъдебното производство да се използва в съдебното, като се приравни на доказателствата, събрани в съдебната фаза : допускаше се прочитане в съдебното производство на обяснения и показания, дадени в досъдебното, като с прочитането се приравняват на събрани в съдебната фаза ( напр. при констатция на противоречие в казаното пред съда и преди това ). Те могат да се ползват в съдебната фаза, но при надлежни гаранции за истинността и правата на засегнатите. Съдът трябва да прецени дали са налице предпоставките за това посегателство върху правата им- напр. претърсване, оглед. Гласните доказарелствени средства- за да бъдат зачетени усилията на органите, те могат да се ползват, но ако са събрани при услови, сходни на условията в съдебната фаза : пред съд и в присъствието на обвиняемия.
Досъдебното производство правилно в чл.7, ал.2 е определено като производство с подготвителен характер. В него не трябва да се решава съществото на делото, а да се подготви изграждането на ВУ на прокурора, който да реши кои от правомощията си да упражни.

Съмнение в някои от инстититите на НП-с:

1)Споразумението- При споразумение за определена категория престъпления прокурорът със защитника и съгласието на обвиняемия за постигнатото споразумение, което дава отговор на всички въпроси на присъдата. Това се внася в съда. В този случай производството не се развива в съдебната си фаза. Съдът , независим орган от извършеното разследване, решава дали да се приеме това споразумение и да го одобри, ако не противоречи на закона и морала. Актът на съда- определение-има последиците на влязла в сила присъда. Така се съкращава и разтоварва производството. Няма споразумение за оправдаване обаче.
2)Съкратено съдебно следствие пред I инстанция- това е нова процедура, уредена в гл.27, НПК. Идеята е взаимствана от английския процес. При самопризнание, което е непротиворечиво с доказателствата по делото , делото приключва със значително по- благоприятни последици за подсъдимия. Така е , когато подсъдимият приема всички доказателства или част от доказателствения материал в обвинението. Ако приема всички- чл.55 – присъда. В другия случай- ще се съберат само доказателствата, за които няма съгласие. Тук делото се решава въз основа на писмени доказателства от досъдебното производство. Новият НПК не възприема нещо от бъезото производство : дознателят не е длъжен да привлече лицето като обвиняем, а директно дава материалите на прокурора и той за първи път повдига обвинеието. Би трябвало прокурорът да може да прецени има ли нужда да повдига обвинение още в досъдебното производство.
3)Новият НПК, провеждайки идеята за „централно място на съдебната фаза”, запази разбирането, което е от 2003г. в НПК – делото да не се връща от съдебната в досъдебната фаза за всяко съществено процесуално нарушение. Когато нарушението прави определени доказателства негодни- т.е. не са събрани по надлежния ред. Неправилно е делото да се връща, т.к. така съдът подпомага страната на прокурора. Това, което трябва да направи , е да изключи доказателствата като негодни. А и много от тези прицесуални действия вече не могат да се извършат ( оглед напр.). Освен това така много се забавя производството. Сега уредбата е следната- връщане, когато нарушенията са свързани с правото на защита на обвиняемия.
Да се ползват доказателства, събрани при условия, сходни с тези в съдебното производство.

Въпрос 22: Разглеждане и решаване на делото в разумен срok


Уредба: Този принцип също е нов и е въведен с новия НПК. Регламентът му е в чл.22, НПК. Този принцип е директно взаимстван от Европейската конвеция за защита правата на човека и основните свободи- чл.6, ал.1. В практиката на Европейския съд най-много осъдителни решения има по чл.6.Той се отнася до всички производства ; урежда правото на сраведлив процес , независим и безпристрастен съд. Ал. 2 и ал. 3 на чл.6 са само за наказателния процес , а ал. 1 – за всички производства.
Разумният срок : Разумният срок е поставен като едно от изискванията за справедлив процес в чл.6, ал.1.
1) Кой срок от кога започва да тече и кога приключва? –
Началото на срока : Практикта на Европейския съд възприема два подхода : чл.219, НПК. Първият подход : Счита се ,че е налице обвинение, когато лицето е официално уведомено, че е извършено престъпление – постановление на прокурора – чл.219, ал.1.
Вторият подход : Европейският съд смята, че има и друг подход, при който е повдигнато обвинението – приложението на мерки, които съдържат в себе си насоченост към лицето като обвиняем, третират го така- чл.219, ал.2 ( напр. при обиск протоколът да конституира лицето като обвиняем)
Докога тече срока : Крайният момент е , когато според националния законодател актът , който се произнася по обвинението , става окончателен – влизане в сила на присъда / постанновяване на постановление. В някои правни системи този срок приключва в първа инстанция- претовареност на производството + там, където има жури- неприемливо е тяхното решение да се отменя от професионалисти. В България има различен подход в зависимост от престъплението.
2) Как да се тълкува разумният срок? -
По начало всеки е склонен да преценява нарушаването на разумния срок от позицията на прекомерна продължителност. Но на практика може да има нарушаване на разумния срок и при прекалено прибързано производство. Разумният срок трябва да се преценява конкретно по всяко дело. Европейският съд по правата на човека няма стандартизиран подход, т.к. всяко дело е уникално. Има изградени критерии обаче : 1) преценява се характера на делото и 2) поведението на страните.
1)Характера на делото : преценява се конкретно сложността на фактическата обстановка и дали то поставя сложни правни проблеми.
2)Поведението на страните : държавният обвинител и обвиняемият ( най- често жалбоподател). Ако органите не са проявили усърдие по време на производството, страда не само обвиняемият, но и принципът за разкриване на обективната истина. Укорително е и поведението на обвиняемия , когато той с действията си е забавил делото - бави го нарочно, иска експертизи за едно с също нещо и т.н. Как ще реши съдът конкретна жалба, когато е имало неусърдие на дуржавен орган , а и укорително поведение на обвиняемия - ще се преценят и двете.
В европейската практика често държавите възразяват , че се намират в преход. Това няма значение за съда- държавите са длъжни така да организират законодателството и практиката си , че да не нарушават принципите на Конвенцията. България поне в законодателството възприема правилните решения.
В НПК разумният срок се заложи в чл.22 : три хипотези:
1) Отнася се до съда - ал.1
2) Отнася се до прокурора и разследващите органи -ал.2
3) Отнася се до приоритетното разглеждане на делата, по които обвиняемият е задържан под стража- ал.3
Прави впечатление, че законодателят разграничава изискванията към съда и органите на досъдебното производство в ал.1 и ал.2.

1. За органите на досъдебното производство : Да организират производството така, че да спазят сроковете в НПК- това е дейност, койато започва на тъмно и постепенно се формира единна позиция . Но осигуряване на разкриваемостта има при бързо и своевременно разследване. Затова - разумен срок в досъдебното производство- чл.234, НПК : ал.1- обичайно това е 2 месеца ;
ал.2 - прокурорът може да определи по- кратък. Има възможност и срокът да бъде удължен с 4 месецс. Но новият НПК поставя ново изискване за това :
1) кумулативно фактическа и правна сложност ; 2) искане 15 дни преди изтичане на 2-месечния срок ; 3) искането до прокурора да не е голословно, а да съдържа причините, какви действия са извършени и какво трябва да се извърши, което обуславя необходимостта за удължаване.
ал.3 , изр. 2 - безсрочно удължаване в изключителни случаи само от главния прокурор.
Законът предвижда и две други решения :
- Преклузивен срок- 2 години при тежко престъпление и 1г. в останалите случаи, от момента на привличане на лицето като обвиняем.
- Ако разследващият орган не поиска удължаване на срока и продължи разследването, извършените след изтичане на срока действия няма да могат да се ползват в съда.
По отношение на досъдебната фаза има редица други решения, целящи ускоряване на процеса:
 правомощия на прокурора по отношение на разследващите органи - интензивно взаимодействие между тях;
 забрана да възразяват срещу разпорежданията на прокурора;
 задължение да го информорат за хода на разследването;
 задължение да му докладват преди да привлекат към обвинение;
 невъзможност прокурорът да връща делото за доразследване;
 ако констатира нарушения трябва или сам да ги отстрани, или да укаже това на разследващите органи;

2. За съда : чл.252, ал.1 и чл.271, ал.10
В новия НПК се ограничиха още повече възможностите да се връщат делата : от прокурора на разследващите органи, от съда- само,когато е нарушено правото на защита и от ВКС- само когато не може да реши въпроса.
- Бързи производства- решения в посока на ускоряване.
- От 2003г. - Разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия - отговаря на чл.31, ал.1, КРБ. Възможност за обвиняемия 2 години, за тежки прстъпления, и 1 година, за останалите, след повдигане на обвинението да поиска делото да се разгледа от съда.
- Във връзка с разумния срок и чл. 5 от Конвенцията ( право на лична свобода и неприкосновеност) задържането под стража и проверката на основанието за това - в най- кратък срок. => то също е подчинено на разумния срок и чл.5 от Конвенцята.

Наказателен процес
лекция – Иван Летников
06.12.2005г.

Субекти в наказателния процес

Субекти в наказателния процес са тези, които осъществяват поне една функция (защита на свои / чужди законни права и интереси) и имат права, с които могат да влияят на хода на процеса.

Въпрос 24 : Съд

I. Освен посочените белези, за съда се приема, че е главен субект. Това се определя от две отправни точки – структурата на наказателния процес и правомощията, с които съда разполага.
1. По отношение на структурата на наказателния процес и неговата логика: Процеса минава през три типа етапи.
- Първият, при който се събират доказателства (следствени етапи). В нашия процес има три такива етапа – предварително производство, досъдебна фаза, съдебно следствие в първа инстанция и съдебно следствие във въззивна инстанция.
- Следващ тип – етапи, при които се вземат решения – действията на прокурора след приключване на предварителното производство в досъдебната фаза, а в първа инстанция – произнасянето на присъда, респ. – решение.
- Трети тип етапи – контролни етапи. С тях се контролира извършеното до този момент. Това са: подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и касационната инстанция.
Има съществена разлика в протичането на процесуалните действия в досъдебното и съдебното производство, произтичащи от различното проявление на основните начала в процеса. В досъдебното производство проявлението е твърде специфично, докато най-пълното проявление на принципите на наказателния процес е в съдебното заседание на първа инстанция.
Съдът работи в най-благоприятна процесуална среда, но той решава и най-важните въпроси в наказателния процес.
2. По отношение на правомощията – три различни правомощия от гледна точка на виновността:
1) Доказване на виновността (извършва се от органите на досъдебното производство)
2) Възможност за решаване на въпроса за виновността (предоставена е на прокурора – след приключване на предварителното производство)
3) Съдът ( и само той) може да признава дадено лице за виновно.
Според чл. 415 НПК всички актове на съда са със задължителна сила и по отношение на всички, включително и по отношения на гражданския съд. За разлика от съдебните, актовете на прокурора на са задължителни, те не влизат в сила. Съдът има изключителни правомощия и в досъдебното производство, относно мерките за процесуална принуда – те или се вземат от съда, или подлежат на съдебен контрол:
- използване на процесуално-следствени принудителни действия (претърсване, изземване, специални разузнавателни средства)
- установяване на някои доказателствени средства в досъдебното производство – разпит пред съдия.
- актовете по хода (решаването) на досъдебното производство също подлежат на съдебен контрол. В тази връзка – чл. 7 НПК.
II. Състав на съда:
Съдебният състав трябва да е законен. Ако е налице незаконен състав – абсолютно процесуално основание за касационно обжалване на присъдата – чл. 438, ал.3, т. 3 НПК.
Условия за законност:
1. Да участват необходимия брой съдии и съдебни заседатели:
А) Като първа инстанция районният и окръжният съд имат три формата за състав:
- Един съдия – за присъди до пет години лишаване от свобода;
- Един съдия и двама съдебни заседатели – за присъди над пет години лишаване от свобода.
- Двама съдии и трима съдебни заседатели – за присъди с не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор (със или без замяна).
Б) Като въззивна инстанция окръжният или апелативният съд е в състав от трима съдии;
В) Като касационна инстанция (ВКС) – трима съдии.
2. Да са назначени по установения от закона ред:
А) За съдиите – назначават се от Висшия съдебен съвет. Цензови изисквания, сред които стаж (2, 5, 8, 12 години).
Б) За съдебните заседатели – назначават се по предложение на съответните Общински съвети.
- За районния съд се избират от общото събрание на съдиите от окръжния съд;
- За окръжния съд – от общото събрание на съдиите от апелативния съд.
3. Да не са налице основанията за отвод (чл. 29 НПК). Не могат да участват съдии или съдебни заседатели, които са заинтересовани или предубедени. Предубеденост е изградено вътрешно убеждение, което е манифестирано, т.е. да се очаква, че това лице ще поддържа това си убеждение.
При свидетелите е различно (това качество изключва качеството „съдия”). Тук действа принципа за непосредствеността. Съдът трябва да е максимално близко до престъплението, но не толкова близко, че да е очевидец.
Основанията за отвод биват абсолютни и относителни:
А) Абсолютните са по чл. 29, ал. 1 НПК. Те не се преценяват – ако фактът е налице, следва отвод за лицето.
Б) по ал. 2 са относителните предпоставки. При тях има място за преценка, което се прави от съответният съд. За да се стигне до отмяна на присъдата, тя трябва да е постановена в резултат на неправилна преценка на съда, който е трябвало да си направи отвод. Ако състава е бил друг, друга е щяла да бъде и присъдата.
III. Актове на съда.
Съдът се произнася с:
1. Присъда (като първа инстанция и като въззивна инстанция) – когато се решава въпроса за виновността и отговорността.
2. Решение (като въззивна и касационна инстанция) – когато се произнася относно жалба / протест или при възобновяване на наказателни дела.
3. Определение – във всички останали случаи.
4. Разпореждане – когато се произнася председателя на съда, съдия-докладчик, председател на състав.
Съдът се произнася в съвещания, на които съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите.

Въпрос 25 : Подсъдност. Видове

Подсъдност означава компетентност на даден съд да разгледа определена категория наказателни дела. Тя е определена отнапред със закон. Наказателният процес не позволява отклонение от законовия ред. Видове:
1. Предметна – разпределяне на наказателните дела между различните по ранг съдилища.
А) На районния съд са подсъдни всички, с изключение на изрично посочените, че не са му подсъдни. Т.е. основен съд като първа инстанция е районния съд.
Б) На окръжния съд са подсъдни изброените в НПК престъпления.
2. Местна – разпределението на наказателните дела между еднаквите по ранг съдилища. Критерий е местоизвършването на престъплението.
Особена подсъдност по чл. 35, ал. 3 НПК – за лица с имунитет или членове на Министерския съвет е компетентен Софийският градски съд.
Особена подсъдност има и за престъпленията, извършени в чужбина, за военните престъпления (т.е. извършени от военнослужещи) и т.н.
Това, от което се ръководи съда е обстоятелствената част на обвинението, а не правната квалификация.
Винаги по-тежкото престъпления влече след себе си подсъдността (както родовата, така и местната).
Промяна на подсъдност – може да се променя само местната.
3. Функционална подсъдност – съотношението между първа, въззивна и касационната инстанции.
РС->ОС->ВКС или
ОС->АС->ВКС
Спорове за подсъдност: Такъв спор може да има само между съдилища. Не може между съд и прокуратура. Внася се един обвинителен акт в един съд, той счита, че делото не му е подсъдно и го изпраща на друг съд. Ако вторият съд не се съгласи с това – въпросът се повдига пред ВКС.


Въпрос 26 :Прокурор (липсват разследващи органи)

I. Обвинителна функция: Обвинението е формулирано и обосновано на основата на това, че определено лице е извършило дадено престъпление.
II. Типове обвинение:
1. Частно обвинение – повдига се и се поддържа от пострадалия (у нас това са делата от частен характер - ч.х.д.).
2. Популярно обвинение – всеки да може да повдига обвинение спрямо всеки (не съществува у нас).
3. Публично обвинение – повдига се и се поддържа от прокурора (или от друг държавен орган, ако е предвидено по Конституция – у нас не е предвидено).
4. Частно-публичен характер на делата – ограничава се възможността държавата да образува наказателни дела за определен кръг престъпления. Необходима процесуална предпоставка е частната тъжба на пострадалия, отправена до прокурора. Той преценява дали са налице основанията за наказателно производство и оттам се движи като дело от общ характер (о.х.д.)
5. Дела от т. нар. „публично-частен характер” – по чл. 343 и 343а от НК. Става въпрос за основания за прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият пожелае това. (Такива например са някои случаи на автотранспортни произшествия; при тях разследването започва служебно и незабавно. По-късно обаче пострадалият може да прекрати производството).
III. Предпоставки за повдигане на обвинението: Две групи – фактически и юридически:
1. Фактически. Когато са налице достатъчно основания за повдигане и няма основания за прекратяване на производството (чл. 219 НПК). Фактическата предпоставка са именно достатъчното доказателства. Достатъчност – качествен критерий, от който може, към даден момент, да се направи несъмнен извод, че е извършено престъпление (формирано е вътрешното убеждение). Съмнения може да има на този етап, но те не са на базата на събраното, а на това което предстои да се събере. Доказателствата са събрана по установен ред информация. Обвинението не може да се основава на извънсъдебно събрана информация.
2. Юридически – не трябва да са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Биват материални и процесуални:
А) Материални:
- че деянието е престъпление;
- не са налице основания за давност или амнистия;
- деецът не е починал;
- след деянието деецът не е изпаднал в трайно психическо разстройство, изключващо вменяемостта;
- не подлежи на мерки за обществено възпитание;
- не е лице под прикритие.
Б) Процесуални:
- срещу същото лице и за същото престъпление има влязла в сила присъда или висящо производство или определение / постановление за прекратяване на наказателното производство;
- имало е тъжба до прокурора (при делата от частно-публичен характер) и не е поискано прекратяване в случаите по чл. 343.
- компетентни органи – прокурор и органи на разследването, в рамките на компетентността си – родова и местна.
- повдига се с акт (постановление по чл. 219 НПК) или с акта за първото извършено следствено действие от органа. Пред съда обвинението се повдига с обвинителен акт.
- особени процесуални изисквания – когато има лице с имунитет, който трябва да бъде снет. Има решение на Конституционния съд от 1993г. – тълкуван е чл. 90 от конституцията – за възбуждане на наказателно преследване. Възбуждането на наказателното преследване е елемент от предварителното производство, според КС. Самият НПК не борави с този термин. Не може да се образува изобщо предварително следствие. Трябва да събрани данни, а те не могат да се съберат по надлежен ред, ако няма започнало следствие. Сега, по новия НПК, има разработен механизъм за преодоляване на това.
- да не са налице основания за спиране, но само при внасяне на обвинителният акт в съда. Ако са налице – задължение за спиране. Но при повдигане (чл. 219), то може да се повдигне, дори да има основания за спиране. С него се налагат мерки за неотклонение. (По същия механизъм – спиране до отпадане на обвинението).


Пострадал, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник

Въпрос 35 : Граждански ишец и граждански ответник ( ГИ и ГО )

Основни признаци на гражданския иск в наказателния процес :
В НП-с гражданският иск се разглежда като процесуален институт - правно средство за търсене на парично обезщетение за причинените от инкриминираното деяние вреди. Предявява се от пострадалия и прокурора срещу обвиняемия или лицето, което носи гражданска отговорност за действията на подсъдимия ( гаранционна отг.) или срещу двамата. Разглежда се въз основа на наказателно- процесуалните норми. Този иск в НП-с е публично- правен институт, т.е. няма смесен процес, а има наказателен процес и всички правоотношения са наказателно-процесуални правоотношения, регулирани от номите на НПК. Чл. 88, ал.1 от НПК - Привличане на грачданско-процесуални норми в НП-с и те стават наказателно-процесуални.
=> Това е наказателно-процесуален институт.
Защо съществува гражданският иск в НП-с? :
o Икономия на сили , време и средства за държавните органи и гражданите.
o Осигурява по-голяма пълнота на докажателствения материал - ГИ може да поиска доказателства, непоискани от друг .
o Пострадалият може да се ползва от събраните доказателствени материали по делото и от официалното начало.
o Не е необходима процесуална форма за молбата.
o Обезщетението ще бъде получено по-бързо - с присъдата.
o ГИ не дължи разноски.
Промени в законодателството : От 2003г. се ограничават процесуалните възможности на ГИ . ГИ може да се конституира чак в съдебната фаза на п-са. ( чл. 73, ал.1 ) . Чл.73, ал.2 дава възможност на ГИ още в досъдебната фаза в качеството си на пострадал да иска от първоинстанционния съд обезпечаване на бъдещия граждански иск. Ако НП-с завърши с влязла в сила осъдителна присъда , по силата на чл.63, ал. 1, „д” от НПК гр. иск ще се освободи от държавни такси. Друга промяна : Към чл.126, „а” се създава буква „s”( ? )- Производството ще бъде бързо. Непредявяването на гр. иск в НП-с води до по- големи възможности в ГП-с.

I.Предпоставки за възникване на фигурата на гражданския ищец :

1. Материално- правни :
1) Деяние, инкриминирано като престъпление. Според раздел I, абзац I от Постановление на Пленума на ВС тъкмо деянието , предмет на обвинението е основание за гр. иск в НП-с.
2) Вреди - имуществени , неимуществени- НПК не прави ограничение , а чл.51, ал1 от ЗЗД казва „всички вреди”. В постановление на Пленума на ВС- претърпените загуби са основание да се конституира лицето като ГИ. За пропуснатите ползи не може да се предяви гр. иск в НП-с - трябва в самостоятелен граждански процес да се търсят - според практиката на ВС. Пропоснатите ползи са резултат на гражданско- провна сделка, затова не може да се търсят в НП-с. Обезщетението по гр. иск в НП-с не може да се основава на гр.-пр. сделка.
Няма значение дали престъплението е от частен или от общ х-р. Не е нужно вредите да са елемент от фактическия с-в на престъплението, т.е. да са накърнени съставомерни интереси. => Гр. иск може да се предяви и при формалните престъпления. Но е задължително вредите да са пряка и непосредствена последица от престъплението.
Практиката на ВС приема,че ако са нанесени средна и лека телесна повреда, допустим е гр.иск и за леката, и за средната телесна повреда. Възможно е на едно лице да е причинена средна, а на друга- лека. Този, който е претърпял лека- също може да предяви гр. иск ( т.к. не е съставомерна. Дори ако деликтът въобще не е инкриминиран, също може да се предяви гр.иск.
При хулиганство няма изискване за причинени вреди. Ако са причинени неимуществени вреди , може в същото производство да се предяви гр.иск за тях.
В чл.102, НПК е очертан предметът на доказване. „Характерът и размерът на вредите” са в самостоятелна група- в т.2. Ако бяха съставомерни, щяха да са в т.1- „извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него”.
3) Причинна връзка между деянието и вредите- според чл.51, ЗЗД вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Гражданският иск в НП-с не може да бъде на договорно основание или на договорно и деликтно основание (според практиката - 257 от 2003г. на Второ). Може да бъде приет гр. иск само на деликтно основание. Отрича се възможността при ПТП гр. иск да бъде предявен и срещу застрахователя, т.к. отговорността му произтича от договора за застраховка. Отговорността на застраховател и извършител не е истинска солидарна отг. Акад. Павлов поддържа, че ако застрахователят плати, може да встъпи в правата на пострадалия и да предяви гр.иск - теорията смята обаче, че това е недопустимо.
4) Вина на дееца - умисъл или непредпазливост.

2. Процесуално- правни предпоставки

1) Процесуална правоспособност - кой има право да предяви гр. иск? Граждански ищец- това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което встъпва и участва в НП-с с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди. Според чл. 84, НПК -ГИ могат да бъдат пострадалия и наследниците му , както и ЮЛ, претърпяло вреди от престъплението - за последното само имуществено обезщетение за имущ. вреди. =>
- Пострадал- ФЛ- и за имущ. , и за неимущ. вреди.
- Наследниците- Понятието на чл.84, НПК за наследници не е идентично с това на ЗН. Смъртта в пряка причинна връзка ли е с престъплението? Ако не е , неимуществени вреди търпи само увреденото лице. Само то може да прецени дали да търси обезщетение => искът от наследниците може да е само за имущ. вреди. Правото на обезщетение за неимущ. вреди е строго лично. Ако пострадалият не е предявил такъв иск , никой не може . Ако е предявил- след смъртта му наследниците встъпват в производството и поддържат гр.иск. ( При престъпления, при които се търсят имуществени вреди , не могат да се търсят неимуществени вреди в резултат на имуществените.) Ако смъртта е в пряка причинна връзка с престъплението : Наследниците по ЗН в този случай се явяват пострадали по смисъла на чл. 84, НПК, те търпят страданията. Но гр. ищци могат да са не всички наследници по смисъла на ЗН. В този случай: Постановление 4, 1961г. гласи : „Само най- близките роднини на починалия - съпруг, низходящи, възходящи”. Постановление 5 от 1965г. вкючва и отгледаното, но неосиновено дете , този, който е съжителствал с починалия на съпружески начала, ако съжителството не противоречи на закона и на морала. Изброяването е изчерпателно. Изброените лица могат дори да не са наследници по ЗН. Практиката на ВС : какво означава „ най- близките”- Постановление 2 от 1984г. - „ Не всеки възходящ и не всеки низходящ, а само тези от първа степен (родители и деца).”
Кога са налице имущ. вреди -според практиката на ВС : Лицето, което е било лишено от издръжката на убития; разходи за лечение, за погребение. Лихви- при деликта те имат характер на санкция, т.к. обезщетението при деликт е изискуемо то момента ан деликта. То е и носимо задължение - размер, определен от МС. ВС приема , че лихвите са санкция и не се взимат предвид при определяне на обезщетението, но ще се присъдят, само ако са изрично поискани. Давност - тече от момента на откриване на дееца.- чл.104, ЗЗД.
2) Процесуална дееспособност- като в ГПр.
3) Да има образувано наказателно производство и да е в съдебната фаза.
4) По същия гр. иск да няма влязло в сила съд. решение, спогодба и т.н.
5) Да се подаде молба - чл.85, ал.1. Може да е устна или писмена (ал.2) - това е облекчение от правилата на ГПК.
6) В молбата да се посочи конкретно размера на обезщетението - Постановление 9 от 1961г. задължи съдилищата да искат да се посочи отделно за имущ. и за неимущ. вреди.
7) Подсъдността на гр.иск е подчинена на подсъдността на нак. дело.
8) Молбата да е подадена в срок- най-късно до започване на съдебното следствие в първа инстанция. Гаранция за спазване на срока - чл.255, НПК- За насрочването на заседанието се съобщава на пострадалия / наследниците му или на ощетеното ЮЛ.
9) Искът да е предявен на лице, посочено в чл.86,НПК - подсъдимия или други лица, които носят гр. отг. за вредите, причинени от престъплението.
10) Искът да бъде приет за съвместно разглеждане с наказателното дело- с мотивирано постановление на съдебния с-в. От този момент се коституира фигурата на гражданския ищец. При отказ да бъде приет иска за съвместно разглеждане- не може да се обжалва. Тълкувателно решение 2 / 2004г., ОСГК - В такъв случай мойе да предяви иска си в самостоятелен гр. п-с.

Процесуално положение на гражданския ищец :

1. ГИ е субект на НП-с - Той осъществява допълнителна функция, защитава лични права и интереси ( не е длъжен да сочи доказателства, които не са в негов интерес, не е длъжен да реагира, когато това не е в негов интерес - обратното е при прокурора и защитника, те защитават чижди права и интереси ). Чл. 87, НПК предоставя на ГИ широки права: да участва в съдебното производство , да иска обезпечаване на гр. иск , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГИ ипражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гр.иск.
От това , че ГИ е субект на НП-с =>
-Исковата молба не трябва да отговаря на изискванията на ГПК,
- подсъдността следва тази на нак. дело,
- може да използва само доказателствени средства по НПК,
- не могат да се правят искания , типични за ГП-с ,
- не могат да се предявяват насрещни и обратни искове.
2. ГИ е страна в НП-с.
3. ГИ е допълнителен участник в НП-с, а не основен- акцесорността означава, че може да обжалва съдебните актове само в гражданската им част ; зависи от основанието и размера в обвинителния акт- ако се промени обвинението, тогава може и той да промени искането си; недопустимо е да установи обстоятелства , които са от значение само за наказателната отговорност.
Макар и акцесорен , той е самостоятелен субект - действа по вътрешно убеждение, не е подвластен на становището на прокурора , трябва да бъде уведомен и призован редовно.
Съвместимост с други процесуални качества- може да бъде частен тъжител, частен обвинител и свидетел.


II. Фигурата на гражданския ответник

Според чл.89, НПК -ГО е лице, което без да е участник в извършването на престъплението, е привлечено да отговаря за причинените от престъплението вреди. Подсъдимият никога не може да бъде ГО. ГО са лицата, които носят гаранционна отговорност- родители, осиновители, настойник / попечител , ЮЛ-работодатели -за престъпления по повод служебните задължения
ГО отговаря солидарно с подсъдимия. Ако подсъдимият не носи гр. отг., такава не може да се търси и от ГО. Фигурата на ГО се коституира с предявяване на гр.иск срещу него.
Права на ГО- чл. 90, НПК- да участва в съд. производство , да се запознава с делото и да прави небходимите извлечения , да представя доказателства , даправи искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГО упражнява правата си в пределите, необходими за защита срешу предявения против него гр.иск.
Процесуално положение на гражданския ответник :
ГО защитава свои права и законни интереси. Той не е защитник на подсъдимия, може да е дори и срещу неговата позиция.
Съвместимост с други процесуални качества : Той може да има качеството единствено свидетел.


Въпрос 27 : Пострадал. Частен обвинител

I. Пострадал

Същетвуват теоритични спорове относно фигурата на пострадалия :
 Той е субект на НП-с, защото осъществява макар и ограничена дейност насочена към регулиране / обезпечаване на обвинителната функция, ръководно- решаващата функция; защитава собствените си права и интереси, влияе върху процеса.
 Той не е субект на НП-с - тази теория отрича значението на дейността му за някоя от функциите на НП-с и според нея правата му не влияят върху хода на процеса.
 ВС, Тълкувателно решение 2 / 2002г.- „ НПК не познава процесуалното качество пострадал. Това е материално- правно понятие , с което законодателят посочва кой може по-късно да се конституира като частен обвинител, граждански ищец, частен тъжител. Той не е участник в НП-с, няма процесуални права в НП-с.” => Пострадалият не е участник, няма права, които да бъдат спазвани и => делото не може да се връща в досъдебната фаза поради нарушаване на процесуалните права на пострадалия.
 Новият НПК- урежда въпроса в нова посока : Той отрича аргументите на ВС, също и резултата от тълкуването му. Чл.248,ал.2,т.3 и чл.249, НПК - съдията-докладчик , ако констатира съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство , трябва да върне делото от съдебното в досъдебното производство за допълнително разследване. На пострадалият се дават необходимите му процесуални средства за защита на неговите права и интереси, т.е. той има процесуални права - чл. 15, НПК- Право на защита.
=> Пострадалият е процесуално понятие и е участник в НП-с. Спорът е дали е субект или не , но той е нетипичен участник.

Процесуален статут на пострадалия (П ) като съвкупност от процесуални права :
Легална дефиниция - чл.74, ал.1- Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ал.2- При смърт на лицето това право преминава върху наследниците му => првото на П. да участва в НП-с е наследимо. Новата ал.3 отрече практиката на ВС, според която , когато има независимо извършителство и единият е пострадал, той може да предяви права срещу другия. Ал.3 гласи- Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

1. Права на П. по общата норма на чл.75, ал.1 - Пострадалият, респ. наследниците му, има статут, който включва процесуални права - част от тях ги дава общата норма на чл.75, ал.1:
1) Да бъда уведомен за правата си в наказателното производство- за това му право има гаранция - чл.75, ал.2- Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни не само да посочат правата му, но и да ги конкретизират и да осигурят условия за упражняването им. Това право на П се конкретизира в чл.73, ал.1 (да му разяснят пр. да предяви гр.иск в съд. производство) ; чл.227, ал.7 (преди предявяване на разследването разследващият орган е длъж. да разясни на явилите се лица техните права.) ; чл.228, ал.2 ( ако някой от явилите се не е в състояние да проучи материалите по производството, разследващият орган е длъж. да му ги разясни , а при нужда, да му ги прочете.) ; чл.257 ( съдията-докладчик взема небходимите мерки, за да осигури на П възможност да се запознае с материалите по делото и да направи извлечения).
2) Право да получи защита за сигурността си и за сигурността на близките си - конкретизира се с чл.67- Забрада за доближаване на П.
3) Право да бъде информиран за хода на нак.производство- ако има посочен адрес и е направил искане. Конкретизира се в чл.255 ( съобщения за насрочване на съд. заседание) и чл.227, ал.8 ( Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.)
4) Право да участва в нак. производство съгласно установеното в този кодекс - конкретизира се в чл.224 ( присъствие на П при извършване на действия по разследването- ако не е предвидено, органът на досъдебното производство може да му разреши ).
5) Право да обжалва актовете, които водят до обжалване или спиране на нак.производство -конкретизира се в чл.243,ал.3 и чл.244,ал.3 (прекратяване и спиране от прокурора- препис от нак.постановление се изпраща и на П и той може да го обжалва в 7-дн. срок пред съответния първоинстанционен съд.), чл.250 и чл. 251 ( прекратяване и спиране от съдията-докладчик - препис от разпореждането се изпраща и на П и той може да го обжалва.).
6) Право да има повереник - това право и правото да участва в нак.производство гарантират, че ще може да упражни и другите си права.

2. Права на П. в специалната част на НПК :

1) Права, които влияят върху хода на процеса :
 чл.207 във връзка с чл.24,ал.1,т.7 , НПК - В предвидените в особената част на НК случаи производството от общ х-р се образува по тъжба на П. до прокурора и не се образува или се прекратява, ако липсва тъжба на П. - такива са престъпленията по чл.161,ал.2 ; 175,ал.2 ; 193,а, НК- те са от частно-правен х-р- за да започне нак.преследване е необходима тъжба на П.
 чл.207 във връзка с чл.24,ал1, т.9, НПК - Става въпрос за престъпления от частно- публичен х-р. При тях П. може да поиска до започване на съд.следствие пред първоиннстанционния съд прекратяване на производството - чл.343,ал.2 и чл.343а, ал.2, НК. Но в тези случаи волята му няма значение за започване на производството.
 чл.213, НПК - ал.1- При законен повод прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което трябва да уведоми П. Прокурор от по-горестояща прокуратура може по свой почин или по жалба на П. да отмени постановлението по ал.1 и да разпореди образуване на нак.производство.-ал.2.
 чл.247,ал.1, т.2, НПК- образуване на нак.производство пред първа инстанция- при дела от частен х-р - по частна тъжба на П.
2) Права, които водят процеса в една или друга посока :
 чл.229, ал.1, НПК - след като проучат материалите по разследването, съответните лица, вкл. П., могат да правят искания, бележки и възражения.
 чл.243,НПК - право да обжалва постановлението на прокурора за прекратявяне на нак.производство- пред две инстанции.
 чл.244, НПК- право да обжалва постановлението за спиране на нак.прозводство- само пред една инстанция.
 чл.250 и чл.251, НПК - разпореждането на съдията-докладчик, с което той спира или прекратява нак.производство подлежи на обжалване от П. по реда на гл.22.
3) Право на пострадалия да обжалва отказа на съда да бъде конституиран като частен обвинител - чл.271, НПК
4) Право да поиска обезпечаване на гр.иск.
5) Право да поиска да бъде конституиран като частен обвинител или/и като граждански ищец - чл.76 и чл.84, НПК

Някои случаи, в които законодателят е преценил, че други принципи са по-важни от участието на П. :
а) Бързото производство - чл.356, НПК - При бързото производство не му се предявява разследването, нито може да участва като граждански ищец и частен обвинител.
б) Незабавно производство - Същите права са му отнети - чл.362,ал.5 и чл.365.
в) При прекратяване на нак.производство чрез споразумение в досъдебната фаза - чл.382,ал.10 - П. има право само да бъде уведомен за определението на съда и за правото му да предяви гр.иск за неимуществени вреди в самостоятелен гр. п-с ( имуществените трябва да бъдат възстановени по споразумението, иначе то не се допуска ).

II. Частен обвинител (ЧО) : предпоставки за възникване на фигурата му:
1. Процесуална правоспособност- чл.76, НПК- Лице, претърпяло имущ. или неимущ. вреди от престъпление, което се преследва по общия ред (не от общ х-р). Може да има ЧО и при престъпления от частен х-р ( чл.48,49,50 дават правомощия на прокурора при определени обстоятелства да преследва престъплението по общия ред, но престъплението ще си е от частен х-р). Наследниците- същото като при ЧТ. Особеност- ако почине ЧО и няма наследници, няма да се прекрати делото , т.к. остава прокурорът, който же поддържа обвинението.
2. Вреди - същото като при частния тъжител. За разлика от ЧТ тук вредите не е нужно да са съставомерни.
При разглеждане на дела срещу непълнолетни не може да участва ЧО - чл.392,ал.4, НПК.
3. Процесуална дееспособност- същото като при ЧТ.
4. Необходимо е да е образувано производство от общ х-р.
5. Молба за участие в съд.производство като ЧО - чл.77,НПК- може да е в устна или писмена форма и да е подадена в срок- краен срок е до началото на съд. следствие. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и за обстоятелствата, на които се основава. Актът, с който се уважава молбата се различава от акта, с който се открива нак.производство по тъжба на ЧТ ( разпореждане на председателя на РС) , а тук е определение на съдебния състав. Определението може да се обжалва, ако е отказ, с частна жалба- по реда на гл. 22.

Права на ЧО- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съд. производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Процесуално положение на ЧО :
ЧО е акцесорен участник в НП-с; не може да влияе на хода на нак. производство; не е обвързан от прокурора ( той поддържа обвинението в съда наред с прокурора, но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа - чл.78) ; може да обжалва присъдата само в наказателната й част.

Въпрос 28 : Частен тъжител


Частен тъжител има при престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер ). За разлика от престъпленията от частно-публичен х-р, има 4 групи престъпления от частен х-р :
1. Чл. 161,ал.1 НК - Престъпления против телесната цялост и здравето ; обида и клевета; издаване на чужда тайна и принуда.
2. Чл. 175, ал.1 НК - Престъпления против правата на гражданите.
3. Чл. 218 в, НК- Престъпления против частната собственост.
4. Чл. 348 б, НК- Престъпления против транспорта.
5.
Причини за запазване на частния обвинител :
- Значително по- ниската степен на обществена опасност.
- Засягат строго лични интереси.
- Свързани са със специфичните отношения на родство.

Предпоставки за конституиране на частния тъжител :
1) Процесуална правоспособност- Право на тъжба - призната от закона възможност едно лице да сезира съда с искане за наказателно-правна защита и така да се установи в НП-с като страна, която повдига и поддържа обвинението - като главен обвинител.
Право на тъжба - характеристика :
- делимо и самостоятелно- колкото пострадали, толкова права на тъжба.
- наследимо- чл.80, изр.2 - наследява се правото на тъжба, а не правото на защита ( то не може да се наследява) .Това наследяване не е идентично с наследяването в гр.право. Тук всеки от наследниците наследява за себе си право на тъжба. Наследници по закон и по завещание- законът не поставя изискване да са само по закон. Ако вече е подадена молба от пострадалия и той почине, наследниците могат само да встъпят в п-са. Те не са обвързани от това, което той е поддържал като теза. Ако след това и наследникът почине, неговите наследници не могат да встъпят в п-са- само еднократно преминава по наследство правото на тъжба. Ако пострадалият няма наследници, прекратява се нак.производство.
2) Пострадал по смисъла на чл.80, НПК - Лице, чийто съставомерен интерес е бил накърнен. Престъпленията от частен х-р са резултатни - в състава им е посочена негативна промяна в действителността. Пострадал по см. на чл.80 е този, който има пряк и непосредствен интерес тази промяна да не настъпи. Пострадал по см. на чл.80 може да е само ФЛ, а частен тъжител ще стане само това ФЛ, което упражни правото си на тъжба по съответния начин.
3) Вреди, които са причинени с това престъпление- това са увреждащи резултатни престъпления - вредите са имуществени и неимуществени , но да са пряка и непосредствена посленица от деянието.
4) Процесуална дееспособност - като в ГПр.
5) Подаване на тъжба пред компетентен съд. - задължително в писмена форма.
- Да е подписана от подателя (чл.81), но няма пречка и от упълномощено лице. Ако не е подписана, все едно няма тъжба - сроковете продължават да текат. Подписът на легитимираното лице не може да се потвърди от наследниците.
- Да съдържа данни за лицето, което я подава - трите имена и местоживеене.
- Данни за лицето, срещу което се подава- трите имена и местоживеене. Чл.83 дава право на П. да иска от органите на МВР съдействие, когато не може да установи данните на лицето.
- Данни за обстоятелствата около извършеното престъпление - тъжбата трябва да очертава максимално ясно предмета на доказването.
- Време и място на престъплението - Времеизвършване и времеузнаване на престъплението.- има разлика м/у тях. Ако липсва посочване на времеузнаването- не би трябвало да се дава ход , а да се поиска конкретизация, т.к. от това зависи преклузивния 6-месечен срок за тъжбата. Времеизвършването е от значение за давностния срок. Ако липсват данни за местоизвършването, ВС приема, че местно компетентен е РС, където е подадена тъжбата.
- Не е необходимо в тъжбата да има пр. квалификация- за факти, които не са посочени в тъжбата обаче , съдът не може да даде пр. квалификация.
- Да е указано изрично, че се иска нак.преследване.
- Да се приложи доказателство за платена държавна такса.
- Тъжбата трябва да е подадена до компетентен съд- ако не е , това не влияе на преклузивния срок ; дори по грешка да е подадена до прокурор или да разследващ орган - също.
- Да е подадена с толкова преписи, колкото са подсъдимите.
- Да не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок - чл.81,ал.3- от узнаване на престъплението / от момента на съобщаване, че е от частен, а не от общ х-р - Ако в хода на производството от общ х-р се установи, че е от частен х-р, срокът започва да тече от момента, в който се съобщи на пострадалия това.
Производството пред първа инстанция се образува по тъжба на пострадалия - с разпореждане на председателя на съда ( чл.247,ал.1,т.2)- От този момент възниква фигурата на частния тъжител.
Ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 , НПК , нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява. Разпореждането на председателя на съда,с което се отказва образуване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от момента на съобщаването на П. за това.


Процесуално положение на частния тъжител :

1. Субект на НП-с - осъществява основна функция на НП-с,обвинителната; осъществява лични права и интереси; има широки процесуални права ( да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в съдебното призводство, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда ,които накърняват неговите права и законни Субект на интереси и да оттегля жалбата си.) ;
2. Той у. частва в съд. производство сам => е страна в НП-с.
3. Той е абсолютно необходим / задължителен участник, а не акцесорен. Това не значи, че той лично трябва да участва в нак. производство- може да упълномощи повереник ( чл.24, ал.4, т.5- нак.производство не се образува ,а образуваното се прекратява, ако частният тъжител не е намернен на посочения от него адрес или не се яви в съд. заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини ; тази разпоредба не се прилага, ако вместо него се яви повереник.)
4. Той е господар на обвинението и на целия НП-с - От волята му зависят пределите на обвинението, предметът на доказване.
- Той има възможност да прекрати нак. производство- чл.24,ал.4, т.3,т.4,т.5 - три хипотези - е изрично оттегли тъжбата си; мълчаливо с конклудентни действия ( не бъде намерен на посочения адрес или не се яви в съд. заседание и не изпрати повереник) и като постигне помирение с дееца. В тези случаи съдът е обвързан да прекрати нак.производство. Прокурорът обаче не може да прекрати нак.производство в съдебната фаза.
- Той има право да не допусне изпълнението на вече наложено с влязла в сила присъда наказание - ако го е поискал преди да започне неговото изпълнение ( чл.84,ал.3, НК и чл.414,ал.1, т.3, НПК ) .
Съвместимост с други процесуални качества - Може да бъде още само граждански ищец. Не може да бъде разпитван като свидетел ( чл.93,ал.3). Дори да стане гр. ищец, пак не може да бъде разпитван като свидетел. Защо не може да бъде свидетел?- частната тъжба определя предмета на доказване и не може обстоятелствата, които подлежат на доказване да бъдат доказвани с твърденията на този, който има интерес същите да бъдат приети за доказани.

Сравнение между частен обвинител, прокурор и частен тъжител :
И тримата са субекти на НП-с; страни в съдебната фаза на п-са; осъществяват обвинителна функция. Но частният тъжител може да влияе върху хода на п-са и да доведе до неизпълнение на наказанието. Прокурорът и частният тъжител - упражняват правата си, ако желаят и в каквато интензивност желаят. Прокурорът е длъжен да упражнява правомощията си. Частният тъжител е пълен господар на обвинението. Частният тъжител (ЧТ) и частният обвинител (ЧО) - частният тъжител може да прекрати наказателното производство, а частният обвинител не може. ЧТ е главен участник в нак. производство, а ЧО - акцесорен. ЧТ определя кръга на доказване, а ЧО действа в пределите на доказателствата, очертани с обвинителния акт на прокурора. ЧТ не може да бъде разпирван като свидетел, а ЧО може.


Въпрос 29: Обвиняем


Фигурата на обвиняемия в НП-с се води като централна. В глобален аспект на наказателното правоотношение - т.к. реализирането на отговорност към държавата и обществото срещу извършителя на едно противоправно деяние е доста широка дейност : Започва от материалното право, минава през процеса и завършва с изпулнение на наложеното наказание. Но НП-с по принцип се развива за обвиняемия - целта е да се докаже, че е извършил престъпление и да му се определи отговорност. Затова се приема , че е централна, главна фигура. Но не вярно, че не може да има НП-с без обвиняем : НП-с има и преди повдигане на обвинението , както и след постановяване на присъдата. Но НП-с не може да се развие и да постигне целите си без обвиняем.
Съществува тенденция за защита правата на пострадалото лице. Законодателят лансира повече неговите права. Но въпреки това може да се каже , че НП-с се развива за обвиняемия - постигат се основни задачи на НП-с.

1.Фигурата на обвиняемия- понятие :
Терминът е родов. Срещат се и подследствен и подсъдим. Подследствен се среща повече в практиката, а подсъдим е почти навсякъде употребен в съдебната фаза. Родовото понятие е обвиняем, а другите две са видовете- в съдебната фаза- подсъдим, а в досъдебната- подследствен.
Легална дефиниция : чл.54, НПК - „Обвиняемият е лицето, което е привлечено в това му качество при условията и реда, предвидени в този кодекс.”

2. Предпоставки за възникване : За обвиняемия като фигура има специален ред за възникване. Фигурата на обвиняемия възниква само в един образуван НП-с. Предпоставките се делят на фактически, материално- правни и процесуално- правни. В момента, в който има образуван НП-с, НПК визира процесуални предпоставки, при които възниква фигурата на О.- чл.219, НПК:
1) За да се привлече едно лице като обвиняем, се изискват достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липсата на основания за прекратяване на нак. производство. Чл. 219,ал.2- Независимо дали привличането ще стане, когато производството е образувано по чл.207 или при неотложни действия с извършване на първото действие, предпоставките винаги ще са „ достатъчни доказателства”. Актът за първото дейтвие е достатъчно доказателство. Фктите от обективната действителност са данни, а когато бъдат събрани по определения ред, ще бъдат доказателства. При привличане на О. трябва да има достатъчно доказателства.
2) Трябва да има наказателно отговорно лице. - Ако то не носи нак. отг. поради някаква причина, О. не може да възникне. ЮЛ-а нямат нак. отг.
3) Трябва да има акт на компетентен орган- прокурор ( постановление)
=> Дотук - това значи „ при условията и реда на този кодекс”- чл.54,НПК.

3. Процесуално положение на О. :
О. е субект и страна в НП-с. Той е самостоятелен субект. В съдебната фаза О. има качеството на страна. Като субект и страна НПК при определяне на процесуалното му положение му дава определени права :
!!! ПРАВА на ОБВИНЯЕМИЯ - чл. 55, НПК !!! НАИЗУСТ !!!

1) Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
2) Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.
3) Да се запознае с делото, вкл. и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения.
4) Да представя доказателства.
5) Да участва в нак. производство.
6) Да прави искания, бележки и възражения.-
7) Да се изказва последен,
8) Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
9) Да има защитник. О. има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и др. процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
10) Подсъдимият има право на последна дума.

Фигурата на обвиняемия. Съвместимост.- О. осъществявяа функцията по защита - процесуални действия, насочени към частично или изцяло оборване на насочените към него доказателства. При О. няма съвместимост с друго процесуално качество. Когато отговаря по граждански иск, той си отговаря като обвиняем. Няма деление на гражданската и наказателната отговорност - те са вплетени.

4. Видове защита на обвиняемия :
Дели се в зависимост от субекта. В чл. 55,ал.1 едно от правате на О. е да има защитник.
1) Лична защита- Осъществява се , когато О. упражнява самостоятелно правата си по чл. 55.
2) Защита, осъществявана от защитник- Осъществяването на тази защита не означава, че О не може да осъщ. личната си защита. Това не е пречка за упр. на правата на О. по чл.55. Това е израз на самостоятелността му като фигура. Правата на защитника също не зависят от правата на О.- той също е самостоят. фигура.
Защитата от защитник бива няколко вида. Критерий е задължителното участие на защитник.- Видове:
а) Задължителна (необходима)- В чл.94, НПК се изброчват в 9 точки случаите на необходима защита (виж). В тези 9 точки има деление с оглед волята на О.: има две хипотези, при които , ако подсъдимият поиска, участието не е задължително- т.4 и т.5- това е условно необходима защита. В останалите случаи е абсолютно необходима.
б) Доброволна - Тя бива 2 вида.
-Участието на защитник в п-са се определя от желанието на подсъдимия. Законодателят е преценил, че в тези случаи няма да се накърнят правата на О., ако не участва защитник. А при деветте точки на чл.94, ако не участва защитник, ще има съществено процесуално нарущение.
-Ако О. няма финансови средства, може да поиска от Съвета на САК да определи защитник, който за сметка на САК ще го защитава- това е доброволна защита по назначение (По Закона за адвокатурата)
- По Закона за првната помощ има служебни защитници- това не е доброволна защита по назначение.
- Разграничение от чл.94, ал.1, т.9 - В този случай защитник му се назначава от съда за сметка на бюджета, „ако интересите на правосъдието налагат това”.
в) Служебна защита- това е задължението на съда и органите на досъдебното производство да събират доказателства, които подкрепят и които оборват обвинението- чл.107, ал.3. Някои автори приемат, че това е служебна защита, а други- че е свързана с разкриването на обективната истина. Въпросът е спорен.
Служебна защита # Служебен защитник - няма такова понятие ( сл.защитник) в НПК, а се среща в други нормативни актове.


Въпрос 30 : Мерки за процесуална принуда ( М П П)

1. Понятие за мерки :
Една от процесуалните гаранции на правото на защита е неприкосновеността на личността. Според чл.17, ал.1, НПК спрямо гражданите в НП-с не могат да се вземат мерки, които не са предвидени в НПК. Този член изисква всякаква процесуална принуда да бъде регламентирана в НПК. Уредбата на МПП е в раздел II от Главата за обвиняемия, т.к. най- често се прилагат за О.
2. Същност на МПП : Установени в закона правила за поведение, целящи бързо и ефективно провеждане на НП-с. Те нямат санкционен характер. Те не са санкция за извършено престъпление от О. Само в определени хипотези МПП се явяват санкция за неправомерно процесуално поведение.- МПП отстраняване от съдебна зала се налага напр. , когато дадено лице не спазва реда в съдебната зала. Санкционен х-р има и замяната на една мярка за неотклонение с друга, по- тежка. Но при всички положения МПП имат организационен х-р. МПП преследват чисто организационни цели.
3. Видове МПП:

1) Мерки за неотклонение-чл.56 и сл.- най- често се прилагат.
2) Забрана за доближаване до пострадалия- чл.67
3) Забрана за напускане пределите на РБ- чл.68
4) Отстраняване на О. от длъжност- чл.69
5) Настаняване в психиатрично заведение- чл.70
6) Принудително довеждане- чл.71
7) Мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемането на вещи в полза на държавата- чл.72
8) Мврки за обезпечаване на гражданския иск- чл.73
9) Отстраняване от съдебна зала- чл.267
4. Мерки за неотклонение. Обща характеристика. (МН)
МН се налагат само по отношение на О. при всяко дело. МН се вземат с цел (чл.57) обвиняемият да не се укрие, да не извърши ново прест. или да не осуети привеждането на присъдата в изпълнение. ( организационен х-р)
Индивидуализация- МН, както и всички МПП ,се индивидуализират. В чл.56, ал.3 и в чл.61, ал.2, НПК са посочени критериите, от които съответният орган, определящ МН или МПП , се влияе. чл.56 / 3 :
- степента на обществена опасност на прест.
- доказателствата с/у О.
- здравословното състояние, семейно положение, възраст и други данни за личността на О.
- чл.61 / 2: имущественото положение на О. ( при опр. на гаранцията)
МПП, в частност МН, се вземат с процесуален акт на комп. орган.- чл.59. Компетентният орган се определя от стадия, в който се намира процеса.( прокурор, разследващи органи, съд). Определени мерки в досъдебното производство задължително се вземат от съда : домащен арест и задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и мерките за обезпечаване. Всички ограничителни действия, които представляват значително посегателство в/у правата и свободите на гражданите задължително се вземат от съд.


Въпрос 31 : Видове МН. Подписка , гаранция, домашен арест


Освен МН , изброени в чл.58 - подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража- НПК въвежда по отношениена опрделени катагории лица специфични мерки: за непълнолетни (чл.386) и за военни (чл.401)
- ¬¬чл.386/1 - въвежда надзор на родителя / попечителя ; на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния ; на инспектора при детската педагогическа стая / на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни.
- чл.401/1 - въвежда поставяне под най- близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармените помещения.

1. Подписка : Предвидена е в чл. 58,т.1. Според чл.60 подписката се състои в поемане на задължение от О. да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тя е неточно описана. По принцип МН целят О. да се явява, когато бъде призован. Подписката е най- леката и най- често налаганата МН. Проблемът, освен теоритична, има и практическа страна- напр. тези, чиято професия налага да пътуват, на практика биват санкционирани чрез подписката. Идеята не е да се санкционират такива случаи. Задължението за явяване произтича от статута му на О. МН обезпечава това явяване, а не цели да санкционира О.
2. Гаранция : чл.58, т.2. Според чл.61, ал.1 гаранцията може да бъде в пари или ЦК. В практиката обаче няма случай на гаранция в ЦК.Никой не иска да ги приема, т.к. има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. Според чл.61, ал.2 при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състияние на О. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите/ЦК се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по- тежка мярка (чл.66, ал.2). Въпросът е трябва ли да се съобрази и тук имущ. положение на О.? Би трябвало- да. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по- тежка МН- задържане под стража. ( чл.61,ал.5). Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава ( ал.8). Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата. Разпоредбата на чл.61,ал.4, изр.1 дава възможност гаранцията да бъде внесена от О. или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Аганцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията. Гражданският ищец също може да поиска възбрана върху гаранцията. Затова на практика се внася от трето лице и така не може да се насочва принудително изпълнение към нея.
3. Домашен арест : чл.58,т.3. Чл. 62,ал.1 дава легално определение : Домашният адрес се състои само в забрана О. да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Както и при задържането под сража целта е О. да бъде изолиран. Но тази МН трябва да се взима изключително рядко, защото ефективността й е под съмнение. В много случаи тази МН дори е по- тежка с оглед конкретните обстоятелства- напр. ако един самотник не може да напуска жилището си, въжниква въпросът от какво ще се препитава. Другият проблем е какво точно включва понятието „жилище”?

Въпрос 32. Задържане под стража : чл.58, т.4.

Изпълнява се в местата за лишаване от свобода или в следствения арест : има ограничен достъп, определен ражим и т.н.
Предпоставки за тази най- тежка мярка : Взема се в случай на тежки престъпления- чл.63,ал.1- тежко е престъплението, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и има реална опасност О. да се укрие или да извърши рдуго престъпление. Тук има реална опасност- това е разликата с другите МН. Чл. 63, ал.2 предвижда хипотезите, в които законодателят предварително е счел, че има реална опасност да се укрие или да извърши ново престъпление (виж). Счита се , че степента на обществена опасност е достатъчно висока, за да има реална опасност. Винаги ли в тези случаи задържането под стража е задължително? Формулировката в НПК навежда на мисълта, че- да. Но органът, който налага МН е съдът и той преценява реална ли е опасността или не. Според ал.3 на чл.63, когато опасността О. да се укрие или да извърши прест. отпадне, МН задържане под стража може да се измени в по- лека или да се отмени. МН задържане под стража в досъдебното производство е срочна- чл.63, ал.4-( виж). За задържането под стража незабавно се уведомява : семейството на О.; работодателя на О., освен ако О. заяви, че не желае това; МВнР, когато О. е чужд гражданин.( ал.7). Децата на О., ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно в детска стая, детска градина или интернат.
Компетентен орган да взема тази МН е винаги съд. В досъдебното производство, с оглед степента на засягане на правата и основните свободи на О.- винаги от първоинстанционния съд по искане на прокурора.- чл.64, ал.1. В чл.64(виж) е описано самото производство и обжалването. В досъдебното производство, не само че мярката се взема от съд, но и контролът в/у нея също се осъществява от съд- чл.65.(виж) За да се предотвратят неоснователни чести молби за изменение на МН, ал.6 на чл.65 предвижда следното : Когато искането е направено от О. или неговия защитник и с определението на съда се потвърждава МН, съдът може да определи срок , в който ново искане на същите лица е недопустимо.- не повече от 2 месеца от влизане в сила на определението, като това не се прилага , ако причините за молбата са влошаване на здравословното състояние на О.
Чл.66,ал.1 предвижда последиците от нарушаване на МН, т.е. ако О. бъде призован да се яви за опр. процесуално действие и не се яви без уважителни причини - дава се възможност МН да бъде заменена с по- тежка. При гаранцията- конфискува се в полза на държавата, но се допуска да не се премине към задържане под стража , а да се определи по- висока гаранция.


Въпрос 33 : Други мерки за процесуална принуда

1. Забрана за доближаване до пострадалия : чл.67, НПК (виж)- Тази МН е нова в НПК. В Закона за защита срещу домашното насилие има такава мярка. Тази МН не е приложима към всички престъпления- не при всички прест. има пострадал, а и е приложима при някои, при които доближаването може да има психическо въздействие. Тази мярка не осуетява неявяване при призоваване, а обезпечава единствено психическото спокойствие на пострадалия. МН могат да се прилагат кумулативно с МПП. Всички МПП могат да се прилагат кумулативно по принцип. За забраната за доближаване няма санкция.
2. Забрана за напускане пределите на РБ : чл.68, НПК (виж). Когато се въведе за първи път през 1994г., представляваше само уведомяване на граничните пунктове и нищо повече. В сегашния си вид е от 1997г. Проблем- има такава същата полицейска мярка и има колизия между двете мерки. Създава се правен хаос при опит 1 лице да атакува тази мярка и да поиска евентуално напускане на страната по важни причини.- виж процедурата в чл.68.
* Останалите МН от въпрос 33 не са преподавани на лекция. Има ги в НПК, както следва:
3. Остраняване на обвиняения от длъжност : чл.69, НПК
4. Настаняване в психиатрично заведение : чл.70, НПК
5. Принудително довеждане : чл.71, НПК
6. Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата : чл.72, НПК
7. Мерки за обезпечаване на гражданския иск : чл. 73, НПК




I I . ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРАВО


Доказването е централно във всеки вид процес. За доказването можем да четем учебника на акад. Павлов, но със закона. Новият НПК внася особено много промени в доказателственото право.(ДП). ДП по начало е изградено на принципите на Континенталната правна система. НПК в областта на ДП направи преструктуриране- осъвършенстване, нови институти. Но се основава на класическото ДП.

Въпрос 2 : Предмет на доказването (Д.)

1. Понятие за доказване: Процес, в който обективната истина трябва да стане логически очевидна. Това се извършва чрез оценката на факти, отнасящи се до главния факт с помоща на всички прийоми на формалната логика и ........... Само по реда и чрез средства на НПК.
2. Предмет на доказване : Съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото. ( Обстоятелства - това са недоказаните факти, а Факти - това са доказаните факти ). Изясняването на предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на Д.
Предели на Д. - Кръгът от доказателствен материели, които трябва да се съберат и оценят. Законът и правната теория дават само общи указания относно предмета на Д. Той е конкретен по всяко отделно дело. Предметът на Д. е очертан от материално- правна наказателна норма. Но той вкючва и редица други обстоятелства, свързани с реализирането на нак. отг. Обстоятелствата, бключени в предмета на Д. могат да се класифицират в три групи. Тази класификация е условна, поредността на включените обстоятелства също е условна, но в определени случаи е задължителна (напр. не може да се разискват въпросите за нак. отг. преди да се изясни има ли престъпление.) Класификация :
I група - Обстоятелства, свързани с вида и размера на нак. отг., които пораждат, изключват или погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.
1) Обстоятелства, които изключват нак. отг.
 явна малозначителност на деянието
 неизбежна отбрана
 крайна необходимост
 оправдан стопански риск
 залавяне на престъпник
2) Обстоятелства, които погасяват нак. отг.
 давност
 амнистия
 смърт на дееца.
3) Обстоятелства, които водят до отпадането на нак. отг.
 при неплащане на издръжка - плащането й.
В I група се включват обстоятелства, които се свързват с това има ли извършено престъпление ; участвал ли е О. в неговото извършване ( когато на един О. се преписват няколко престъпления, се доказва всяко едно по отделно ) ; самоличността на О.- това са идентифициращите данни за лицето; има ли основания, които изключват, погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.
=> В I група се включват обстоятелства относно това съществува ли нак. отг. за конкретно лице.
II група - Обстоятелства от значение за характера и степента на нак. отг. на О. Ако се установи според I група обстоятелста, че деецът носи нак. отг. - пристъпваме към II група- Обстоятелства, необходими , за да се извърши правилна индивидуализация на наказанието. Предвидени са в чл.54 от НК :
 подбуди, смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието
 тук се вкл. и доказателства за личността на дееца - като се преценява поведението му преди и след деянието, извъд деянието.
 тук се вкл. и обстоятелства, които налагат заменяне на наказанието с административно наказание или с мерки за обществено въздействие (при непълнолетни).
III група - Обстоятелства, свързани с основанието и размера на гражданската отг. - Само ако съдът е приел за съвместно разглеждане гражд. иск за причинените от престъплението вреди. Нерядко въпросите на гражданския иск се изясняват със самото доказване на престъплението, т.е първа група обстоятелства. Гражд. иск в НП-с е само деликтен и неговото основание е извърщеният деликт. Всяко резултатно престъпление е един деликт, който е с толкова висока степен на обществена опасност, че е въздигнат в престъпление. Но ако гражд. иск е предявен за неимуществени вреди, те трябва да се доказват отделно.
3. Доказателствени факти :
Главен факт (основен) - Търсеният в НП-с факт. Всички обстоятелства от трите групи образуват главния факт.
Доказателствени факти - Отнасят се към една от трите групи и са свързани с главния факт.
Контролни факти - Не са свързани с главния факт, но пряко или косвено свидетелстват за достоверността на едни или други доказателствени материали.( Напр. един свидетел твърди, че О. се е намирал в Лондон- този факт е контролен, той не е свързан с престъплението. Но може да служи за алиби).
Насочващи факти - факти, които изобщо не могат да се поставят в основато на обвинението или присъдата, но дават основание в каква насока да се извършва диренето. Тези факти имат значение за престъплението, но не могат да служат за установяване на авторството на едно или друго престъпление.
* Могат ли да се доказват отрицателни факти? Да, чрез положителните. В НП-с подлежи на доказване, не само че прест. е извършено, но и, че не е ; че подсъдимият е автор на прест., но и, че не е и т.н.
* Доказват ли се факти, които са професионална тайна? Адвокат не може да си позволи да разгласява факти, които са му поверени в това му качество. Могат да се доказват, но с други средства, а не може той да бъде разпитван за тези факти.
* Доказват ли се свръхестествени обстоятелства? Те не са обстоятелства по смисъла на закона. Но трябва да се различават от факти, които не могат да се обяснят поради недостатъчно човешко познание.
* Доказват ли се безспорните обстоятелства? Да, и те подлежат на доказване в НП-с. Самопризнанието на О. не освобождава органите от задължението им да събират доказателства. В ГП-с подлежат на доказване само относимите спорни факти и ги доказва този, който ги твърди и черпи права от тях
* Доказват ли се ноторните факти(общоизвестни) ?Те са известни на неограничен кръг от хора, но задължително на съда и страните. Не се нуждаят от доказване.
* Доказват ли се правните норми? Римска максима - „ Съдът знае закона”. Законът не се нуждае от доказване. Става дума за местния закон. Нормите на чуждестранното право се доказват, защото съдът не е длъжен да го знае.
* Доказват ли се презумпциите? Когато се установи един факт и от това се прави извод за съществуването на друг. В НП-с няма човешки презумпции, не се допускат. В НП-с не може да има необорими презумпции.
* Подлежат ли на доказване неопределените факти?-„никога”, „някога”, „всякога”- Тези факти не подлежат на доказване. На доказване подлежат само фактите, определени по време и място.

Предметът на доказване трябва да обхване всички възможни версии за престъплението и неговия автор. В хода на п-са предметът на доказване се изменя- съединяване/отделяне на дела ; всяка нова версия на разследване води до промяна на предмета на доказване ; изменение на обвинението също.


Въпрос 3 : Тежест на доказване

Този въпрос е основен за всеки вид процес. В гражданския и административния п-с говорим за разпределяне тежестта на доказване. ( В стария процес се е наричала доказателствено бреме.)
1. Определение - Тежестта на доказване е онова задължение за доказване, което, ако не бъде изпълнено, възникват неблагоприятни последици за неговия носител, а именно - твърдяните факти се считет за нестанали.
2. Обвиняемият и доказателствената тежест ( ДТ ) - О. не носи такава тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на О., не обосновава обвинението. Съгласно чл.103, ал.2 „О. не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал.3 - „Не може да се правят изводи във вреда на О., поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.” О. има и право на мълчание. От процесуалното му поведение не може да се правят изводи в подкрепа на обвинението. Има ли право да лъже? Не, защото няма насрещно задължение да му се осигурят условия за упражняването на това право. Но О. няма задължение да говори истината, т.к. неговите обяснения не могат да бъдат санкционирани. Инач