1. Понятие за застрахователно право.

Разработки по Застрахователно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

1. Понятие за застрахователно право.

от atanassoff » Пет Мар 20, 2009 6:28 pm

Л-1/18.03.2009г.
1. ЗАСТРАХОВАНЕ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО.

1. Застраховане.

Причините за бума в застраховането в последните години се съдържат от във фактори, които стоят в основата на застраховането като цяло, както и във фактори, които са от обществен характер.

1.1. Фактори с определящо значение за застраховането.

1.1.1 На първо място сред тези фактори е нуждата от сигурност срещу погиване респ. повреждане на имуществото, както и нуждата от сигурност на личните блага на човека. Този фактор битува в индивидуалното и социалното съзнание в продължение на хилядолетия. Правните субекти се опитват да отстранят източниците на повишена опасност за човека и неговото имущество било като ограничат вредите, било като се прекъсне причинната връзка между потенциално опасно събитие и вредоносния резултат, било като се компенсират самите вреди. Усъвършенстването на технологиите неминуемо води до редица отрицателни явления – болести, смърт и т.н., което от своя страна води до усъвършенстване и на застрахователната материя.
Компенсирането на вредите може да се осъществи по няколко различни начина: като се възложат на лицето, което (виновно или не) е причинило вредите; самото лице, което е изложено на опасност да създаде собствена гаранция; създаването на общ гаранционен фонд, средствата от които се натрупват от широк кръг лица и се разпределят само за онези, които са засегнати от сбъднат риск. Именно общият гаранционен фонд има застрахователен характер. Паричните средства в него се натрупват като застрахователни премии и при сбъдване на застрахователното събитие от тези средства се изплаща обезщетение респ. застрахователна сума.
Следователно основните компоненти на застраховането като дейност са наличието на дадено благо, застрашеност на това благо от вредоносно засягане. Последиците от застрахователното събитие се компенсират от застрахователно обезщетение или застрахователна сума. Застраховането представлява договорен способ за прехвърляне на риска от застрахования към застрахователя. Застрахователят го преразпределя било на фонда от премии, било на други лица (съзастрахователи, презастрахователи.

1.1.2. Вторият фактор, който детерминира развитието на застраховането това е усъвършенстването на статистическите и математическите методи за изчисляване сбъдването на застрахователните събития.

1.1.3. Тласък на застрахователната дейност дават и икономическите и финансови методи за управление на застрахователния портфейл. Този фактор намира израз в две насоки: при рисковите застраховки и тяхното усъвършенстване; и в появата на нови продукти – спестовните застраховки (при тях застрахователят дължи престация, независимо от сбъдването на застрахователно събитие, а е достатъчно сбъдване на определени обстоятелства – женитба, възраст, записване във ВУЗ и т.н.).

1.1.4. Върху формирането на застрахователното право оказва влияние и членството на Р. България в Европейския съюз и актовете на общностното право. Нормите на КЗ са хармонизирани с около 29 директиви (225/1964; 166/1972; 1/1973; 473/1978; 5/1984; 641/1984; 344/1987; 232/1990; 87/2002; 14/2004 и др.).

1.2. Понятие за застраховане.

Член 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) дава легално определение за застраховането. Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности. Такива дейности според по нататъшния текст на закона са 1. оценка на застрахователния риск; 2. определяне на застрахователната премия; 3. установяване на настъпило застрахователно събитие; 4. определяне размера на причинените вреди; 5. управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя; 6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане); 7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" по раздел II, буква "А", т. 18 от приложение № 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.

Легалното определение отразява икономическата характеристика на застраховането, но не отразява неговата правна характеристика. Начина на управление на средствата, прехвърлянето на рисковете, услугите при застраховката помощ при пътуване – всички те имат търговски характер. Застраховането в чл. 3 КЗ е определено от гледна точка на застрахователя, а една от особеностите на КЗ е неговият технически характер.
Според правното разбиране застраховането представлява набиране на средства, чрез които се набира застрахователно покритие и изразходването им като обезщетения и суми въз основа на договор, както и свързаните с това дейности.

2. Предмет на регулиране на застрахователното право.

Застрахователното право (ЗП) разкрива в своя предмет на регулиране поне два типа отношения.
Първият тип отношения са тези, които са свързани с учредяването, функционирането, прекратяването на застрахователя като организационна форма и отношенията между застрахователите. В този кръг отношения се включват и правоотношенията между застрахователя и държавата, свързани с тези отношения. Тези правоотношения имат публичен характер. Правомощията на регулиращия орган – комисията за финансов надзор, указват публична уредба. Такива са отношенията във връзка с искането за издаване на лицензия, надзора и надзорните мерки и т.н. Следователно ЗП в тази му част е по-скоро публичен дял. Тази част от материята се обособява като застрахователно устройствено право.
Вторият тип отношения са чисто частноправни – това са отношенията между застрахователя и застрахования. Те формират договорното застрахователно право, което има своя обща и специална част.
Следователно ЗП е комплексен клон на законодателството, който регулира разнотипни групи отношения.

3. Източници на застрахователното право.

3.1. Източници на ЗП в исторически смисъл.

У нас застраховането има дълга преистория. В първия ЗЗД (1892) то намира обща, а в първия ТЗ – своята детайлна уредба. От 1908 г. негови източници са Закона за морската търговия и Закона за застрахованието. Публичноправната материя на ЗП се регулира от 1926 от Закон за държавния контрол върху частните застрахователни предприятия. През 1936 Наредбата-Закон за взаимнозастрахователните дружества ограничава кооперативното сдружаване.
След преврата започва периода на социалистическото право – ЗДЗИ установява държавния монопол в застраховането. В последствие след разпадането на монопола ДЗИ и БУЛСТРАД са приватизирани. В уредбата на задължителното застраховане са въведени множество подзаконови нормативни актове, които регулират първични обществени отношения.
С приемането на Закона за застраховането устройствената материя е уредена в него, докато договорната се урежда последователно в ЗЗД, ТЗ, а последно в КЗ.

3.2. Характеристика и основни моменти в КЗ .

КЗ въвежда общи императивни изисквания към застрахователите, както и някои специални изисквания към определени видове застрахователи. Той запазва (но смекчава) контрола върху застрахователите. Предмет на регулиране са общите положения на отделните видове застрахователни договори, както и фигурите на застрахователните посредници (застрахователен брокер и застрахователен агент). Изчерпателно и педантично са регулирани усложненията в субектния състав на застрахователните дружества (сложни договорни типове). Предмет на регулация е и задължителното застраховане, което акцентира върху два типа застраховки – гражданска отговорност и злополуки.КЗ съдържа и понятията за надзорни органи, актове; урежда принудителните административни мерки и процедурата за тяхното налагане.

4. Отграничения на застраховането от сходни правни фигури.

Общото между двете системи е, че те са системи за материално обезпечаване на лица за сметка на обособен фонд, в който с набират парични вноски и от който се изплащат обезщетения или суми при настъпване на определени от закона или договора случаи. Следователно и при двете системи се осъществява разпределение на вреди от настъпване на определено вредоносно събитие.

Въпреки посочените общи черти, двете системи разкриват множество и съществени различия:
- В основанията – Основанието за застраховане се определя на основата на договор между застрахованото лице и застрахователната институция и само по изключение е задължително по силата на закона. Основанията за общественото осигуряване са изрично предвидени в закона.
- В обсега и целта – Общественото осигуряване покрива временна или трайна нетрудоспособност, настъпили поради болест, бременност, раждане, навършване на определена възраст. Застраховането има по-широко приложно поле и обхваща освен горепосочените вреди, така и вреди, причинени на имуществото на обезпеченото лице.
- В правопораждащия факт – Застрахователното отношение се поражда по силата на договр между страните, докато при общественото осигуряване не е налице договор.
- Спрямо кръга на застрахованите лица – Осигурени са само изрично предвидени в закона физически лица, докато застраховани могат да бъдат физически лица, юридически лица, както и имущество.
- В начина на набиране и ползване на средствата – При застраховането застрахователната сума се определят индивидуално за всеки застрахован (в договора). При общественото осигуряване размерът на вноските се определя предварително и еднакво за всички осигурени лица (в зависимост от размера на осигурителния доход). Застрахователния фонд се набира от вноските на самите застраховани лица (с изключение на застраховките в полза на трето лице), докато при общественото осигуряване осигурителните вноски се дължат от работодателя.
- Осигурителният орган е по правило бюджетно учреждение и само при допълнителното осигуряване – търговско дружество. Застрахователят е винаги частноправен субект – лице, което е търговец (Акционерно дружество).

____________________________________________
Източници:

1. Лекционен курс на проф. Иван Русчев (СУ "Св. Климент Охридски)

2. Голева, П., Българско застрахователно право, С., 1997, с. 14-17;
3. Голева, П., Застрахователно и презастрахователно право, С., 2000, с. 19-45;
4. Средкова, Кр., Осигурително право, С., 2006, с. 42-43;
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта