Основни понятия в Данъчното право

[soraya]

* субект на облагане - лице, на което данъчният закон възлага тежестта за плащане на данъка, т.е. това е длъжникът във връзка, с чието имущество или доход се свързва данъчното задължение. Субект може да е ФЛ, ЮЛ или друга социална даденост, която данъчният закон е определил като субект на облагане (чл.9, ал.2 ДОПК)

*данъчно задължено лице (ДЗЛ)- по-широко понятие и обхваща всички лица, на които данъчният закон възлага задължения, свързани със събирането на данъци, вкл. и 3ти лица, на които данъчният закон възлага задължение да удържане или внасяне на данъка или предвижда, че отговарят за чуждото задължение (чл.14, ДОПК)

*данъчен обект -имущество или оценима в пари даденост, с която е свързано възникването на данъчното задължение. Тя е елемент от ФС, пораждащ данъчното правоотношение

*данъчна основа - облагаем доход - трансформиран за целите на облагане, обект на облагане. Към данъчната основа се прилага предвидената в закона данъчна ставка. Данъчната основа има различна стойност от обекта на облагане

*данъчна единица - свързва се с данъчната основа, като определя от какво се състои. Може да е квадратура, кубатура, тегло

*данъчна ставка - определена величина в проценти или промили, която, отнесена към данъчната основа, дава размера на данъка. Така се определя дали данъкът е прогресивен или пропорционален.

*данъчна година - в България съвпада с календарната

*данъчни декларации - обслужват събирането на данъка и се приемат за извънсъдебно признание за посочените в тях факти. Подаването им е предвидено като задължение. Фактите в тях не обвързват органите по приходите и те могат да извършват проверки.

*данъчни привилегии:
1. Данъчни облекчения - по-благоприятен режим с оглед обекта/ субекта на облагане - РКС №12/ 1994г.
2. Отношение на мястото на държавата сред останалите кредитори за вземанията от данъци (чл.136, ЗЗД и чл.722, ТЗ)