30. (СУ) Трудово възнаграждение.

Разработки по трудово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

30. (СУ) Трудово възнаграждение.

от atanassoff » Пон Мар 23, 2009 3:46 pm

30. ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.

1. Обща характеристика.

1.1. Понятие за трудово възнаграждаение.

Трудовото възнаграждение (ТВ) е един от най-важните институти на ТП. То е основният стимул на работника и служителя да отдават своята работна сила. Същевременно то е оценка за качествата на работника или служителя. То е паричен израз на стоката работна сила, за която работодателя заплаща. Работната сила е основен източник за обогатяване на работодателя и неговия икономически стимул да наема работници и служители.
По своята юридическа същност ТВ се явява насрещната престация на работодателя по ТПО срещу изразходваната работна сила. То изразява едно от основните начала на трудовото право – принципът за възмездния характер на труда. Той не може да бъде дерогиран от страните по ТПО и всяко противоречие с него води до недействителност на ТД.
ТВ е парично задължение на работодателя срещу работната сила, която получава. Паричния характер на престацията позволява да намерят приложение общите правила на ЗЗД – чл. 10; чл. 81, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.

1.2. Отграничение от други плащания.

1.2.1. От обезщетенията по Гл. 10, раздел III КТ. Задължението на работодателя в тези случаи би могло да бъде, за да възмезди работника или служителя за виновно причинени вреди; други обезщетения имат компенсационен характер за разходи в повече, които работника или служителя прави в изпълнение на своята ТФ (напр. разходи при командировка); други обезщетения имат благодарствен характер (напр. чл. 222, ал. 3 КТ).

1.2.2. От обезщетенията в осигурителното право при неработоспособност. В този случай обезщетенията заместват липсващия доход на работника и служителя в следствие на настъпила неработоспособност.

1.2.3. От плащанията по граждански правоотношения – напр. договори за поръчка, изработка и т.н. Тук плащането е за осъществен труд и резултат, докато в ТП заплащането е за полагането на труда, независимо от резултата.

2. Правна уредба.

Правната уредба на ТВ включва различни по вид и степен нормативни актове. А оглед на интереса, който тези норми защитават, те имат императивен или относително императивен характер. Член 48 КРБ установява сред основните права на гражданите правото на минимално ТВ и заплащане съответно на труда на гражданите. Конвенция 26/1928 регулира методите за определян на минималната работна заплата, а конвенция 95/1949 урежда закрилата на ТВ. Вътрешната уредба на ТВ включва чл. 12, чл. 242 – 272 КТ (обща уредба), а освен нея и в редица закони се съдържат специални правила – ЗМВР, ЗДАНС, ЗСВ и др. Основополагащо значение има Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с постановление на МС 4/2007 г. В зависимост от спецификата на ТФ съществува и особена уредба за различни видове работници и служители – за учителите, за работниците и служителите в бюджетни организации, за работниците и служителите в държавната администрация.
Понятията „трудово възнаграждение” и „работна заплата”, използвани в различни текстове съответно на КЗ и на Наредбата са синонимни. В Наредбата те се явяват целеви понятия като минимална работна заплата, основна работна заплата и т.н.

3. Системи за определяне на работната заплата.

Начинът, по който се определя равностойността на работната заплата се детерминира от системите за определяне на работната заплата. Това са съвкупността от правила, които установяват съотношението между количеството труд, отдаден от работника или служителя и размера на ТВ. Системата служи като измерител, позовавайки се на определени критерии за измерване на работната сила: продължителност на работно време и интензивността на труда. Така се формират две системи за определяне на отдадената работна сила: повременна и сделна.

3.1. Повременна система. Повременната система отчита работното време – при нея размерът на ТВ се определя от времето, което работника или служителя прекарва при работодателя. Не се отчита количеството и качеството на извършения труд. Тази система се използва за дейности при които не може да се измери престирания труд. Когато ТВ се определя по тази система времето прекарано при работодателя е основание за претенция.

3.2. Сделна система. Сделната система отчита количеството продукция, произведено през работното време. Измерването става с мерни единици: метър, килограм, брой и т.н. Това не превръща ТД в договор за изработка, тъй като работника респ. служителя е задължен да престира своята работна сила в рамките на работното време (както и да спазва трудовата дисциплина – бел. А.А.).

3.3. Корекции при двете системи. И двете системи за определяне на ТВ разкриват недостатъци. Повременната система не отчита количеството престиран труд, а при сделната система страда качеството. Така се явява нуждата от коректив, който да отстрани тези недостатъци на системите. Това е т.нар. „бонусна система”. Тази корективна система при повременната система се състои в постигането на определен резултат, при сделната система корекцията е насочена към повишаване на качеството (колкото по-малък е бракът, толкова повече бонуси получава работника или служителя).
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта