60. Прекратяване и ликвидация на търговските дружества.

Обща част; търговско качество; търговски регистър; дружествено право (ТЗ, ЗППЦК, ЗКФН); несъстоятелност.

60. Прекратяване и ликвидация на търговските дружества.

от atanassoff » Вто Мар 16, 2010 2:39 pm

60. Прекратяване и ликвидация на търговските дружества.
по лекционния курс на проф. А. Калайджиев - 2008 - 2009

1. Понятие за ликвидация. Нормативна уредба: чл. 266 – 274 ТЗ.

1.1 Понятие. Терминът „ликвидация” има две значения:
Като състояние или етап от съществуването на едно търговско дружество. Това е последният етап от съществуването му. Законът не казва дали то продължава да е търговец, но във всички случаи неговата търг. правоспособност е силно ограничена.
Като система от правни действия, които се извършват в последователност. Но ликвидацията не е прозиводство по смисъла на гражданския процес. Тя представлява система от действия, в рамките на която се довършва изпълнението на сключените вече сделки, събират се вземанията, осребрява се имуществото, удовлетворяват се кредиторите, оставащото имущество се разпределя между съдружниците респ. акционерите и ТД се заличава от търг. рег.
1.2. Сравнение с несъстоятелността. И при ликвидацията и при несъстоятелността се извършват сходни действия: събират се вземания, изпълняват се задължения, а наличното имущество се осребрява. Съществуват обаче и съществени разлики между ликвидация и несъстоятелност:
1) Ликвидацията е извънсъдебно производство съдът не я ръководи, а по начало не се и намесва в нея (освен по изключение), докато несъстоятелността е съдебно производство, в което съдът играе много активна роля. Несъстоятелността представлява хетерогенно производство, включващо съставни производства.
2) Ликвидацията се различава съществено от несъстоятелността по своето предназначение. Ликвидацията е в интерес на съдружниците или акционерите, тъй като по принцип дружеството има достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите. Целта на ликвидацията е имуществото да се разпредели между съдружниците и акционерите. При несъстоятелността е обратно – няма имущество за кредиторите и целта е да се защитят техните интереси, да се разпредели наличното имущество справедливо между тях.
3) Разлика има и от гледна точка характера на производството – при ликвидацията има повече диспозитивни норми, докато при несъстоятелността основно императивни.

2. Ликвидатор.

2.1. Ликвидаторът като орган. При ликвидацията, органът, който я извършва, е ликвидаторът. Ликвидатори може да са физически или юридически лица, макар че в практиката са физически лица. Ликвидаторите представляват ТД и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Не се формира колегия дори и да има повече от един ликвидатор. Ликвидаторите упражняват активното представителство съвместно, а пасивното – разделно.
Ликвидаторите имат право на възнаграждение. То се определя от това кой е инициаторът на ликвидацията (чл. 266, ал. 5 ТЗ): при АД и ООД – от ОС; при СД, КД, КДА – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници; от съда или длъжностното лице по регистрацията.
2.2. Назначаване на ликвидаторите. Ликвидаторът се назначава от ОС или от съдружниците, където няма ОС. Възможно е ликвидаторите да са посочени в дружествения договор респ. устава.
При капиталовите търговски дружества, законът предвижда, че ликвидатор може да се назначи от съда по искане на 1/20 от капитала при уважителни причини – право на малцинството (на практика “важни причини” означава съдружниците да не са доволни от действията на ликвидатора). Това правило на практика се отнася до АД и КДА, защото при ООД има правило, че същото действие може да се извърши от 1/10 от капитала или от да се иска от контрольора. Това са хипотезите, когато мнозинството е злоупотребило с правата си.
При ООД има и специално правило, че ако не е предвидено друго в дружествения договор управителят е ликвидатор.

3. Етапи на ликвидацията.

3.1. Приемане на акт, с който да се прекрати ТД, но това не води до изгубване на търг. качество. Със същото репение би трябвало да се определи и ликвидатор и срок за ликвидацията. Възможно е ОС или съдружниците при персоналните ТД (с единодушие) да вземат решение за ликвидация. Възможно е съдът да вземе решение за прекратяване на ТД. Тези, които прекратяват ТД не винаги назначават ликвидатора.
3.2. Вписване на решението за ликвидация. При капиталовите ТД вписването има конститутивно действие, докато при персоналните няма такова действие. Изменя се фирмата на ТД, като се добавя означението „в ликвидация”. Вписват се и ликвидаторите и представят образци от подписите си. Следователно е налице промяна в управителния орган, във фирмата и в правосубектността на ТД.
Ликвидаторите трябва да обявят специална покана в търг. рег. към кредиторите, за могат последните да предявят вземанията си. Ако кредитор не предяви вземането си то не се губи, но не се знае какво ще стане с имуществото (в този случай съответната част от имуществото трябва да се внесе по сметка в банка). Ако има спорни вземания имуществото се разпределя само ако се осигури обезпечение за спорните кредитори.
3.3. Устанвояване състава на имуществото. Съставя се начален баланс и доклад и те се представят от ликвидаторите на ръководния орган (съдружниците). След приключването на всяка календарна година се прави годишно приключване – прави се годишен счетоводен отчет и доклад към него, които се представят на ръководните органи.
3.4. Сърцевината на ликвидацията включва действия по изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и превръщане на имуществото в пари. Законът не ограничава способите за това – всякакви сделки са допустими (прехвърляне на отделни обекти от имуществото на ТД на кредиторите, даване вместо изпълнение по съгласие с другите кредитори и на съдружниците). Под “събиране на вземанията” се разбира вземания, които произтичат от друг юридически факт, а не от сделки. Нови сделки са допустими само доколкото са свързани с ликвидацията. Не трябва да се увреждат правата на трети лица или на съдружниците, освен ако не дадат съгласие за това. Възможно е и прехвърляне на имущесво на съдружниците, но и тук е необходимо съгласие на кредиторите. При даване вместо изпълнение вместо пари от осребряване на имуществото, съдружникът получава актив (това е свръзано с ликвидационния дял на съдружника).
Ръководният орган взима решение за отписване на несъбираемите вземания – става въпрос за счетоводна операция, а не за опрощаване (целта е ускоряване на производството).
3.5. Окончателен баланс. След тези действия се съставя окончателния баланс. Имуществото се разпределя между съдружниците не по-рано от 6 месеца от датата на обявяване на поканата в търг. рег.
3.6. Заявление за прекратяване на юридическото лице и заличаването му от търговския регистър. По време на висящ процес според проф. А. Калайджиев ТД не следва да се заличава.Според чл. 273, ал. 2 ТЗ ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, съдът назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.

Ако съдът установи, че е на лице неплатежоспособност или свръхзадълженост и открие производство по несъстоятелност, ликвидационното производство се спира, от деня на вземането на решение за обявяване в несъстоятелност производството по ликвидация се прекратява. Когато ликвидационното производство се спира съда по несъстоятелността трябва незабавно да уведоми съда по ликвидацията. В случай на ликвидация, ликвидаторите са тези, които представят документите въз основа на които съдът открива производството по несъстоятелност – началния баланс и техния доклад. Не се провежда оздравително производството, защото законодателят предполага, че съдружниците са започнали производството по ликвидация, за да увредят кредиторите.

4. Продължаване и преобразуване на дружество в процес на ликвидация. (чл. 274 ТЗ)

4.1 Преобразуване. Законът допуска преобразуването на ТД в процес на ликвидация. По принцип не трябва предварително да се вземе решене за излизане от ликвидацията, освен при отделяне (тогава решението трябва да се вземе). Взима се решение за преобразуване. Ако дружеството се влее важи правилото за 6 месечното отделно управление
4.2. Продължаване на ТД. Съществува възможност при определени предпоставки да се излезе от производството по ликвидация:
Продължаването е възможно ако прекратяването е извършено на 2 основания – изтичане на срок или решение на компетентните органи, но не и на други основания. Според проф. Герджиков продължаването може да се извърши и на други основания – напр. осъществява не целта, която си е поставило дружеството.
Не трябва да е започнало разпределянето на имуществото между съдружниците/акционерите.
Необходими условия за продължаване на дружеството са:
Решение на съдружниците (за АД – с 3/4 от представения капитал, а за останалите ТД – с единодушие).
Избиране на органи.
Вписване на пдрължаването, което има само оповестително действие.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта