регрес

Тематична съдебна практика по Застрахователно право

регрес

от b_one » Вто Авг 04, 2009 4:31 pm

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

София, 30.04.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 13.04 две хиляди и девета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ДАРИЯ ПРОДАНОВА



при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т.дело №677/2008 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни против решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което частично е отменено решение №54/04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от ЗПАД”Б” , гр. С. против ответницата Р. Г. Б. от гр. Г. обратен иск с правно основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице за разликата над 20 000 лв. до 20 120 лв. и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от датата на плащане на обезщетението- 02.11.2004 год. до завеждане на исковата молба-06.01.2006 год. за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв. Софийският окръжен съд е уважил така предявените обективно съединени искове в пълния им размер, като е приел, че са налице предпоставките на чл.81 ЗЗ, отм. във вр. с чл.19, ал.1,т.2 Наредба за задължителното застраховане, отм., включително и наличието на валиден договор за застраховане, доказан с представеното копие от застрахователна полица по задължителна застраховка “гражданска отговорност”, сключен от Ж. П. Т. , собственик на лек автомобил “Б” с Д. К. № С* управляван от ответницата Р. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския окръжен съд в частта, с която предявения от ЗПАД”Б” , гр. С. против Р. Б. иск на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. е уважен за сумата 20 000 лв., представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице, както и в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 633.05 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение. За да отхвърли иска за главницата с посоченото по-горе правно основание за сумата над 20 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят няма право с регресния си иск срещу виновния водач за настъпване на ПТП, употребил алкохол, да претендира и разноските по застрахователното производство/в случая изплатен хонорар на вещо лице/. Искът за претендираното обезщетението за забава е отхвърлен частично, защото въззивният съд е счел, че отговорността на водача по регресния иск не произтича от непозволено увреждане, той не изпада в забава с плащането от застрахователя на увреденото лице, а след изтичане на срока, даден от застрахователя на застрахования в отправената до него покана за плащане.

Касаторът ЗПАД”Б“ обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 1 633 лв. до пълния предявен размер от 2 912.21 лв., като твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че отговорността на застрахования е на деликтно основание, а регресното и суброгационното право на застрахователя възникват със заплащане на обезщетението, поради което вземането става изискуемо от този момент.

Касаторът Р. Б. обжалва решението, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдена да заплати сумата 20 000 лв., изплатено от застрахователя обезщетение за причинените на третото лице неимуществени вреди и както и сумата 1 633.05 лв.- обезщетение за забава. Навежда всичките отменителни основания на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

С определение №27 от 14.01.2009 год. по т.д. №677/2008 год. на ВКС, І Т. О. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е отменено решение №54 от 04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен искът на З. “Б” против Р. Г. Б. по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата над 1633.05 до предявения размер от 2912.21 лв. Същественият материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата е от кой момент се дължи законна лихва върху платеното от застрахователя обезщетение след суброгация му в правата срещу застрахования. В подкрепа на това подържано основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът ЗПАД”Б” гр. С. е посочил и представил решение от 04.07.2006 год. по гр.д. №12697/2005 год. на ГК на СРС и решение от 20.09.2004 год. по гр.д. №4887/2003 год. , СГС, ІV Г, за които няма данни да са влезли в сила, както и окончателните решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС. Ответникът е представил окончателното решение №250 от 28.07.2005 год. по в.гр.д. №54/2005 год. на ГК на ВТАС.

ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира, че въпросът от кой момент застрахователят може да претендира лихвата върху паричното си вземане на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. срещу застрахования, следва да се определи от правната същността на регресното право на застрахователя срещу застрахования и неговата функция. По принцип застрахователят се освобождава от задължението си към застрахования, в случаите, когато последният умишлено е причинил риска или с поведението си е увеличил вероятността за настъпването му в степен, за която застрахователят не носи отговорност. При задължителната застраховка ”гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на МПС, когато щетите на увреденото лице са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол, обаче, застрахователят по силата на закона се задължава да заплати на третото увредено лице/чл.81, ЗЗ, отм./ и има регресно право срещу застрахования причинител на щетите/чл.19 Наредба за задължително застраховане, отм. и чл.81 ЗЗ, отм./. Задължението на застрахователя е вторично, произтичащо от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. В този случай застрахователят изпълнява чуждо задължение-това на деликвента. Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му иинтерес/арг. от чл.74 ЗЗД/.
Това право, обаче, не е същинско застрахователно право, каквото е регресното право по чл.402 ТЗ. То възниква по силата на закона при наличие на вече прекратено застрахователно правоотношение, поради виновното причиняване от застрахования на застрахователното събитие, поради което се изключва и приложимостта на чл.392 ТЗ, отм. относно началото на погасителната давност, относима към изискуемостта на вземането. С това право се съчетава законодателната гаранция за третото увредено лице да получи обезщетение за причинените му вреди, поради вредоносно поведение на застрахования, когато той е лишен от застрахователна закрила, с наказателната санкция срещу граждански отговорните лица.

Вземането по регресния иск произтича от закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от същия закон застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая правилно Софийският апелативен съд е приел, че ответницата по регресния иск с правно основание чл. чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. Р. Б. изпада в забава след изтичане на десетдневния срок, даден й с отправената от застрахователя-ищец покана, връчена й на 27.04.2005 год. Тази е и правилната съдебна практика, застъпена в посочените по-горе влезли в сила решения, а именно решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС.,

Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, частта, с която е отхвърлен искът, предявен от ЗПАД”Б” гр. С. против Р. Г. Б. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв.

В останалата част решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав е влязло в сила.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:
 
Мнения: 146

Re: регрес

от jafiso » Пет Яну 22, 2010 2:50 pm

(чл. 213 КЗ)

Решение № 20 от 27.02.2008 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 2940/2007 г., 2-ри гр. с-в, докладчик председателят Миглена Площакова

чл. 213 КЗ

чл. 45 ЗЗД

чл. 86 ЗЗД

Регламентираното с нормата на чл. 213 от КЗ право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират само физическите лица. Общината, като юридическо лице, не би могла да отговаря по чл. 45 ЗЗД. Тя би могла да носи отговорност само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

————————————————————————————————


Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЗПАД "ДЗИ - ОЗ" твърди, че на 15.05.2007 г., при управление на л. а., марка "Р. М.", с ДК № РВ ... АМ в гр. П., по северното платно на бул. "Ц. ш." в района на "С. м.", водачът му е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били получени значителни увреждания по ходовата част на автомобила. Досежно автомобила, собственикът бил сключил с ищцовото дружество договор за застраховка "автокаско", обективиран в застрахователна полица № А03074191 от 13.11.2006 г.

В изпълнение на задълженията си по този договор ЗПАД "ДЗИ - ОЗ" изплатило на пострадалия при произшествието застрахователно обезщетение в размер на 119,02 лв., формирано като сбор от сумите 69,02 лв. без ДДС смяна на пружина на преден ляв амортисьор и 30,22 лв. без ДДС вложен труд за възстановяване на автомобила.

Предвид обезщетяването на увредения, ищецът счита, че е встъпил в правата му да иска възстановяване на вредите от отговорния за произшествието. Счита, че отговорност за произшествието носи Община П., тъй като Общината е собственик на пътищата на територията на гр. П. и като такъв, на основание чл. 31 от ЗП, е длъжна да ги поддържа, ремонтира и осигурява възможността за тяхното ползване по предназначение.

Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община П. да заплати сумата 119,02 лв., представляваща стойността на вредите, причинени при описаното ПТП върху л. а. "Р. М.", с която сума ЗПАД "ДЗИ - ОЗ" е обезщетило собственика на увредения автомобил. Претендира присъждането на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Търси се и сумата 5 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо върху претендираната главница за периода от получаването на покана за доброволно изпълнение - 18.07.2007 г., до датата на подаването на исковата молба. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Община П. оспорва исковете, счита същите за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 972024 от 16.05.2007 г. се установява, че на 15.05.2007 г., около 19,30 часа, в гр. П., в северното платно на бул. "Ц. ш.", при надлез "С. м." е станало пътно-транспортно произшествие. С протокола е констатирано, че участник в произшествието е лек автомобил "Р. М.", с ДК № РВ ... АМ, собственост на З. Г. К., управляван от Е. П. К. В обстоятелствената част на протокола е отразено, че водачът на автомобила е попаднал в необезопасена дупка на пътя. Констатирано е, че върху автомобила са били нанесени щети по ходовата му част. Протоколът е подписан от водача на лекия автомобил и от длъжностното лице, което го е съставило - Р. К., младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция.

Протоколът е издаден по молба-заявление на Е. К., подадено на 16.05.2007 г. до ОДП - П.

Лицето, управлявало автомобила, е разпитано като свидетел по делото. Св. Е. К. разяснява, че на връщане от гр. Д. на входа на гр. П., с предната лява гума на автомобила е навлязъл в дупка с денивелация 10 - 15 см и 30 - 40 см в диаметър. Дупката била в средата на пътното платно и не била обозначена по никакъв начин. При попадането в дупката се чул шум от скърцане и стържене. Рязко спрял. Наложило се да се обади на близък, който да го изтегли. Непосредствено след инцидента уведомил Полицията, но тъй като нямало дежурен същия ден (произшествието е станало след 19 часа), протоколът се съставил на следващия ден. Свидетелят лично завел служителя на полицията до мястото на произшествието, за да му покаже дупката, след което бил съставен протоколът за ПТП. Установило се, че автомобилът имал счупена пружина, която при ремонта била сменена. "ДЗИ - ОЗ" покрило разходите по ремонта на тази пружина, а свидетелят сам заплатил за смяната и на другата пружина.

От представения заверен препис от застрахователен договор е видно, че ЕТ "Д-р З. К. - АИППМП", собственик на л. а. "Р. М.", с рег. № РВ ... АМ (л. 4), е сключила застрахователен договор със ЗПАД "ДЗИ - ОЗ" за застраховка "автокаско" за процесния л. а. Срокът на договора и съответно на покритието е от 17.11.2006 г. до 16.11.2007 г. Следователно, договорът е действал към м. 05.2007 г., когато се е осъществило произшествието.

В ищцовото дружество е била образувана преписка по щета под номер 4201151071605/2007 г. Съставено е опис-заключение, според което увредена и за смяна е пружина предна лява амортисьор. Извършването на ремонта е възложено на доверен сервиз - ТПК "Т." с възлагателно писмо от 29.05.2007 г. (л. 12). За стойността на ремонта довереният сервиз е издал на името на ЗПАД "ДЗИ - ОЗ" фактура за сумата 119,09 лв., от които 69,02 лв. стойност на пружина предна, 20,47 лв. труд по възстановяване и 9,75 лв. стенд преден мост. На 18.05.2007 г. ремонтът е завършен, като автомобилът е предаден на ищеца с приемо-предавателен протокол, без забележки от страна на възложителя.

През м. 06.2007 г. ищецът е наредил по сметката на ТПК "Т." да се преведе сумата от 119,09 лв. Видно от положените банкови референции, преводното нареждане е изпълнено.

Изготвено по делото е заключение по автотехническа експертиза, допуснато по въпросите, формулирани от ответната страна досежно механизма на произшествието и причините за увреждането. Вещото лице М. е дало отговори, след като е съобразило, че към момента на произшествието автомобилът, произведен през 1996 г., е бил в експлоатация 11 години. При положение, че превозното средство е било изправно, поддържано в добро състояние според експлоатационните норми и скоростта е била в рамките на разрешената за съответния път (50 км/ч.), не е възможно само от наличието на дупка на пътя да настъпят уврежданията по описания начин. Най-характерната повреда при преминаване през дупка би била изкривяване на джанта и/или спукване на гума, а в случая гумата и джантата не са били увредени, поради което и усилието, което е понесло окачването при попадането в дупка, е било по-малко от максимално допустимото. В случая, най-вероятната причина за счупването на пружината е умората на материала. Възможно е да са били налични дефекти - микропукнатина и това в комбинация с преминаването през дупката да е предизвикало счупването на пружината. За безстопанственост от страна на водача на МПС не би могло да се говори, тъй като нито дефект в пружината, нито умората на материала могат да бъдат констатирани от водача.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно чл. 213 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като, съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират само физическите лица. Общината, като юридическо лице, не би могла да отговаря по чл. 45 ЗЗД. Тя би могла да носи отговорност само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата.

Не се доказа по пътя на пълното главно доказване от ищцовата страна, че вредите, настъпили върху лекия автомобил, застрахован при ищеца, са настъпили именно в резултат на попадането на автомобила в необезопасената неравност на пътното платно.

От заключението по допуснатата САвтЕ, неоспорено от страните, може да се направи извод, че най-вероятната причина за скъсването на предна лява пружина е естествената умора на материала на автомобила, който е в експлоатация 11 години.

Проведеното от ответната страна доказване е насрещно и като такова, може да се задоволи с това да бъде непълно, но достатъчно, за да разколебае достоверността на главното доказване на ищцовата страна.

Така, въз основа на изслушаната САвтЕ, съдът приема, че недоказана по делото е причинно-следствената връзка между бездействието на служителите на Общината в поддържането на пътя и настъпилата имуществена вреда.

Ето защо, искът, като недоказан, следва да бъде отхвърлен. Доколкото се отхвърля искът за главницата, неоснователен се явява и искът за присъждането на акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Ответната страна не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът,

РЕШИ:

Отхвърля обективно съединените искове, предявени от ЗПАД "ДЗИ - ОЗ", със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. Б." № ..., със съд. адрес гр. П., бул. "Ш. с." № ..., ет. ..., адв. М. М., предявени против община П., с адрес гр. П., пл. "С. С." № ..., за присъждане на сумата 119,02 лв., представляваща стойността на имуществените вреди, претърпени от собственика на л. а. "Р. М." с ДК № РВ ... АМ, вследствие на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 15.05.2007 г. в гр. П., в северното платно на бул. "Ц. ш.", при надлез "С. м.", вследствие на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, с която сума ищецът е обезщетил собственика на автомобила като обезщетение по застраховка "Автокаско", ведно със сумата 5 лв. обезщетение за забава, дължимо за периода от 18.07.2007 г. до датата на подаването на исковата молба - 13.08.2007 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщението от страните за неговото изготвяне.
Аватар
 
Мнения: 203

Re: регрес

от jafiso » Пет Яну 22, 2010 2:52 pm

Решение № 7 от 28.01.2008 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1807/2007 г., 2-ри гр. с-в, докладчик председателят Миглена Площакова

чл. 213, ал. 1 КЗ (изм.)

чл. 45 ЗЗД

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск по чл. 213 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. Пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от ФС на деликта.

Материалните правоотношения се уреждат от нормите, съществували по времето на възникването им и не се преуреждат от впоследствие приетите материалноправни норми, щом на тях не е изрично придадена обратна сила.


————————————————————————————————


Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането.

Ищецът ЗПАД "Б." твърди, че на 18.01.2006 год., при управление на л. а., марка "Ф.", модел "П.", с ДК № ..., ответникът Г. В. П. е нарушил правилата за движение и движейки се, без да се съобрази с пътната обстановка, е ударил спрелия пред него л. а. "Х.", с рег. № ..., собственост на "ОК. С.", като му е нанесъл имуществени вреди. По отношение на увредения автомобил била сключена валидна застраховка "К." с ищцовото дружество. Ищецът образувал преписка по щета, в хода на която се събрали доказателства относно наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение по договора за застраховка. Застрахователят възложил на доверен сервиз извършването на ремонта, който бил на стойност 561,77 лв. Тази сума били изплатена по банков път на 10.04.2006 год.

Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът Г. В. П. да заплати на ЗПАД "Б." сумата 561,77 лв., представляваща стойността на вредите, причинени при описаното ПТП върху л. а. "Х.", която сума ЗПАД "Б." е изплатило на собственика на увредения автомобил. Претендира присъждането на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Г. В. П. не оспорва иска по размер. Счита, че след като е имал валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" ищецът е следвало да предяви регресната си претенция към ЗК "Б. и." АД. Смята, че с решението по настоящото дело следва да се ангажира и отговорността на третото лице - помагач.

Третото лице - помагач на страната на ответника - ЗК "Б. и." АД, редовно призовано за съдебно заседание, не е изпратило представител, не е ангажирало доказателства и не е взело становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 839459 се установява, че на 18.01.2006 год. около 10 часа в гр. С., на бул. "А. Й.", в района на кръговото движение при четвърти километър е станало пътно-транспортно произшествие. Участници в произшествието са били лек автомобил "Ф. П.", с ДК № ..., собственост на М. М., управляван от ответника Г. В. П., и лек автомобил "Х.", модел "Л.", с ДК № ..., собственост на "О'к. С.", управляван от Ч. В. В., в обстоятелствената част на протокола е отразено, че водачът на л. а. "Ф.", при движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост - мокра настилка, реализира ПТП със спрелия пред него л. а. "Х.". Описани са областите на увреждане на л. а. "Х." - деформирана задна броня, заден капак и ляв стоп. Отразено също така е и че на П. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 562923. Протоколът е подписан от служителя на КАТ, който го е съставил и от двамата водачи на леки автомобили без възражения.

По съществото си протоколът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 143 ГПК. Издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, който съставлява доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Същият не е оспорен от ответника. Съставлява пълно доказателство за удостоверените в него факти.

Не е представен описаният в протокола акт, нито са налице доказателства за това дали въз основа на него е съставено и наказателно постановление, но деянието на ответника и неговата противоправност се установяват в достатъчна степен от приетия и неоспорен протокол за ПТП.

От представената застраховка "Булстрад бонус каско" е видно, че "О. К. С." АД е сключил валиден застрахователен договор със ЗПАД "Б." за застраховка "К." за всички рискове, досежно л. а. "Х.", модел "Л.", с рег. № ...... Срокът на договора и съответно на покритието е от 21.08.2005 год. до 21.08.2006 год. Следователно, договорът е действал към м. 01.2006 год., когато се е осъществило произшествието.

В ЗПАД "Б." е била образувана преписка по щета под номер 470105060601492. Изготвен е опис, според който на ремонт подлежат облицовка на задна броня, капак заден, престилка задна и стоп ляв, с което застрахованият се е съгласил (л. 10).

На 19.01.2006 год. е изготвено възлагателно писмо, с което при съгласието на собственика на л. а. "Х." ремонтът на автомобила е възложен на автосервиза, стопанисван от "О'К. С.". Довереният сервиз е приел извършването на ремонта, който според калкулацията на л. 9 е бил на стойност 561,77 лв. За тази сума е издадена и фактура от 24.02.2006 год., с издател - довереният сервиз и получател на доставката - ищцовото дружество.

На 31.03.2006 год. е изготвен доклад по щетата, с предложение в полза на "О'К. С." АД да се изплати сумата от 561,77 лв., след което да се търси регресна отговорност от П.

Досежно размера на причините щети, по делото е допуснато изготвянето на САвтЕ. Според заключението на в. л. инж. М. стойността на нанесените щети е 561,92 лв., като повредите върху л. а. "Х." съответстват на механизма на произшествието, описан в протокола за ПТП.

С платежно нареждане от 10.04.2006 год. сумата от 561,77 лв. е изплатена на "О'К. С." АД. Не се спори, че платежното нареждане е прието за изпълнение.

Установява се, че към момента на процесното произшествие досежно л. а. "Ф." е имало валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на автомобила М. Й. М. и ЗК "Б. и." АД. Периодът на застрахователното покритие е от 01.01.2006 год. до 31.12.2006 год. Поради това, и молбата на ответника П., като водач на застрахования автомобил, да поиска привличането на застрахователното дружество като трето лице - помагач, е била основателна и поради тази причина - уважена.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните фактически и правни изводи:

Съобразно чл. 213 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.

От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 213 КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от ФС на деликта.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че Г. П. е нарушил правилата за движение, движел се е със скорост, несъобразена с пътната обстановка и с мократа пътна настилка, което съставлява в нарушение на задълженията му, вменени с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата за движение П. е допуснал ПТП на 18.01.2006 год. В резултат на това противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на автомобил "Х." - "О'К. С." АД. Вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по настоящото дело не се установи, законовата презумпция остана необорена. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът е имал валидна застраховка "Автокаско" при ЗПАД "Б.", което е обезщетило пострадалия за причинените му от делинквента вреди.

Ето защо и на основание чл. 213 КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това, искът за присъждането на сумата 561,77 лв. е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 09.05.2007 год., до окончателното плащане.

Във връзка с искането на ответната страна да бъде ангажирана отговорността на ЗК "Б. и." АД, следва да се посочи следното: Иск против ЗК "Б. и." АД не е предявен. При водещ принцип за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не би могъл да ангажира отговорност на лице, която не е надлежно надлежно потърсена, посредством редовна искова молба.

Наред с това, съобразно чл. 213, ал. 1 предл. второ КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". От текста на нормата следва, че предявяването на иск срещу застрахователя е възможност за ищеца като застраховател по имуществена застраховка, но не и негово задължение.
Според нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ, в редакцията й, действала към деня на произшествието (18.01.2006 год.) и към момента на обезщетяването на пострадалия (март 2006 год.), не се е съдържа правилото, допълнително въведено с изменението, публикувано в ДВ, бр. 97/2007 год., според което, когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение, на основание чл. 268. Материалните правоотношения се уреждат от нормите, съществували по времето на възникването им и не се преуреждат от впоследствие приетите материалноправни норми, щом на тях не е изрично придадена обратна сила.

Следователно, за ищеца е била налице възможност да поиска връщане на сумата, изплатена като обезщетение по имуществена застраховка, от застрахователя на л. а. "Ф." по застраховка "Гражданска отговорност", но това не е негово задължение, а само негова правна възможност. Преценявайки предоставените му от закона алтернативни възможности, ищецът е предпочел да ангажира отговорността на прекия причинител. От своя страна, ответникът не е предяви обратен иск против третото лице - помагач, поради което и липсват предпоставките с решението по настоящото дело да се ангажира отговорността на ЗК "Б. и." АД и той да е субектът, който ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 561,77 лв.

На основание чл. 64, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Разноските се констатираха в размер на 22,50 лв. ДТ и 100 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. внесен депозит по САЕ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН .................., с постоянен адрес: гр. П., ул. "К. Р." № ..., вх. ..., ет. .., ап. ..., да заплати на ЗПАД "Б.", със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "П." № ..., със съдебен адрес гр. П., ул. "Р. Д." № ..., адв. П. Ц., сумата 561,77 лв., представляваща стойността на имуществените вреди, причинени виновно от П., вследствие на ПТП, настъпило в гр. С. на 18.01.2006 год., при управление на л. а. "Ф.", модел "П.", с ДК № ......, които вреди са причинени върху л. а., марка "Х.", модел "Л.", с ДК № ..., с която сума ЗПАД "Б." е обезщетило собственика на автомобила - "О'К. С." АД, като обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско", ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 09.05.2007 год., до окончателното плащане, както и сумата 172,50 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - Застрахователна компания "Б. и." АД.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщението от страните за неговото изготвяне.
Аватар
 
Мнения: 203


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron