26. Статут и правомощия на Сметната палата.

Разработки по финансово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

26. Статут и правомощия на Сметната палата.

от atanassoff » Чет Сеп 11, 2008 8:38 am

26. СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА. АКТОВЕ НА ОРГАНИТЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА.

Всички страни с модерно финансово законодателство са създали такъв орган за контрол по изпълнението на бюджета (всички видове бюджети + контрол върху публичните средства). Този контролен орган се нарича Сметна палата. В исторически план в Европа той съществува от три – четири века. В България Сметната палата е създадена на 17.12.1880 г. Тя е действала до края на 1947 г. Тогава Конституцията (от 1947 г.) е предвидила Сметната палата да бъде закрита и нейните функции да бъдат възприети от Държавния финансов контрол. Конституцията от 1991 г. предвиди създаването на такъв орган. ВНС в последния ден от съществуването си окончателно прие Закон за Сметната палата. Той беше изпратен на президента за обнародване. Той наложи отлагателно вето и го върна на ВНС. Междувременно то се разпусна и аконопроектът беше предмет на обсъждане на следващото НС. Възможно ли е, допустимо ли е при върнат законопроект да се произнася новоизбраното НС? А допустимо ли е закон да е приет от ВНС, а по отлагателното вето да се произнася обикновено?
— Нормативна уредба – това е третият закон за Сметната палата след промените от 1991 г. – брой 109 ДВ/2001 г., посл. Изм. – брой 37 ДВ/2006 г.
— Правна характеристика на Сметната палата – В предните два закона имаше легални определения и то сравнително точни. Сега в чл.1 – чл.4 ЗСмП горе долу се прави опит да се даде легално определение.
→ Сметната палата е държавен орган – притежава белезите, характерни за всички държавни органи – има властнически и санкционни правомощия, издава задължителни актове и т.н.
→ Сметната палата е орган за външен за бюджета одит (проверка)
→ контролът, който Сметната палата упражнява, е външноведомствен – тя заема самостоятелно място между държавните органи и не може да бъде причислена към някоя от познатите категории държавни органи и е натоварена с правомощия да контролира въобще.
→ причислява се към контролните държавни органи
→ Сметната палата е специализиран контролен орган, защото осъществява контрол само по повод бюджета в държавата. Не е с обща, а със специална компетентност.
→ Сметната палата е независим орган, т.е. независим от всички други държавни органи, но най – вече от изпълнителната власт. Тя стои най – близо до изпълнителните органи, прилича на тях, но не се причислява към нито един от тях. Нещо повече – тя контролира МС и отделните министри във връзка с това, което те вършат по отношение на държавния бюджет.
→ бюджет на Сметната палата – при приемането на бюджета на Сметната палата изпълнителната власт не взема никакво участие. Проектобюджетът на Сметната палата се изготвя от самата нея, изпраща се на МС, респективно на Министерство на финансите и се добавя към държавния бюджет – в парламента. Той не се “пипа” от изпълнителната власт. Бюджетът на Сметната палата се проверява от нарочна комисия, избрана от парламента. Сметната палата има определена зависимост от НС – избора на членовете й става с решение на НС; тя се отчита пред НС по подобие на БНБ и главния прокурор; по решение на парламента Сметната палата е длъжна да прави пет проверки годишно на обекти, посочени от НС. Тази зависимост на Сметната палата от НС е несъщинска.
→ Сметната палата се причислява към висшите държавни органи – аргументи:
↔ посочена е в Конституцията
↔ начинът на избирането й
↔ правомощията, които притежава
→ Ако Сметната палата трябва да бъде причислена към някой от органите, това е Конституционният съд.
→ В Европа съществуват два вида сметни палати – такива, които притежават по – широки правомощия (за предварителен, текущ и последващ финансов контрол) и такива с по – тесни (само текущ и последващ – като в България). Сметната палата не може да налага вето по отношение приемането на бюджета.
— Устройство – чл.5 – чл.24 ЗСмП
→ юридическо лице със седалище в София със самостоятелен бюджет, при приемането на който органите на изпълнителната власт не вземат никакво участие – не могат да го променят. Те само изпращат едно становище до НС.
→ колективен орган – има председател и десетчленен състав. Членовете й трябва да имат само българско гражданство, без друго. Избират се за мандат от 9 години. У нас в момента действа вторият мандат. Председателят на Сметната палата не може да бъде преизбиран за втори мандат. Първо се избира той и в едномесечен срок той прави избор за останалите 10 члена. Когато има освободен член на Сметната палата – по същия начин. Във всички случаи преизбраният член продължава мандата, не апочва отначало. При избора на председател и членове има едно много важно ограничение – не е възможно да бъде избрано лице, което последните три години е било министър или член на някоя от държавните агенции, тъй като ще се стигне до ситуацията като член на Сметната палата той да проверява себе си. Други изисквания: да имат висше икономическо или юридическо образование; за председател - минимум 15 г. трудов стаж, а за член – минимум 10 г.; не трябва да са осъждани; не могат да бъдат избирани лица, които са роднини по права линия. Полагат клетва.
→ към самата Сметната палата се създават отделения (спорт, съдебна власт, промишленост и т.н.
↔ на централно ниво
↔ по места има териториални поделения
→ към тях се създават сектори. За отделенията като ръководител отговаря член на Сметната палата. Към териториалните поделения се назначават лица, наречени директори. Секторите се ръководят от одитори/ревизори.
— Прявомощия на Сметната палата – чл.53 ЗСмП – контролира публични държавни средства. Горе долу дейността на Сметната палата прилича на тази на органите на държавния финансов контрол – проверяват законосъобразността и целесъобразността, но за да се стигне до налагане на юридическа отговорност трябва да има констатирана незаконосъобрзаност.
— Органи на Сметната палата и актове, които те издават
→ има един колективен орган – самата Сметна палата
→ председателят има самостоятелни правомощия ≠ от тези на Сметната палата
→ членовете на Сметната палата ръководят отделенията към Сметната палата и => също се явяват държавни органи
→ одиторите/ревизорите към секторите също притежават правомощия на държавни органи
→ директорите на териториалните поделения
→ ръководителят на контролния екип
→ председателят на Сметната палата и членовете й не могат да упражняват друга дейност с изключение на научна и преподавателска
→ Сметната палата е сериозна институция с множество разнообразни дейности, по повод на които се издават различни актове. Някои от тях са властнически (административни, финансови).
↔ такъв е одитният доклад, който се издава от ръководителя на екипа, който е ивършил съответната проверка. Той съдържа становище и оценки.
↔ решенията на Сметната палата – те са актове на Сметната палата като колективен орган.
Това са двата основни вида актове. Иначе съществуват и други – заповеди, мерки и т.н.
Важно значение имат и констатираните по време на проверките вреди. Сметната палата не може сама да търси гражданска/имуществена отговорност. Тя изпраща одитния доклад на органите на Държавния финансов контрол. В не малко случаи по време на одита се разкриват данни за извършено стопанско престъпление. Тогава те се изпращат до органите на прокуратурата.
→ Сметната палата има правомощия и във връзка с нормотворческата дейност. По искане на НС и МС Сметната палата дава становища по различни законопроекти, свързани с бюджета, по финансиране на едно или друго мероприятие с бюджетни средства, по даване на държавни гаранции за едно или друго мероприятие. По инициатива на самата Сметна палата с цел подобряване на дейността, свързана с изпълнението на бюджета, тя може да прави предложения за промени в законодателството. (чл.6 ЗСмП).
→ чл. 7 ЗСмП – сътрудничеството на Сметната палата с други органи и организации
↔ с органите на Агенцията за държавната финансова инспекция
↔ с различни органи по повод събирането на бюджетните приходи
↔ с Европейската Сметна палата – европейски орган с правомощия на територията на Европа.
Всичко това се прави на базата на споразумения.
Сметната палата има много задачи. Най – важната от тях е да съдейства за доброто, перфектното управление на бюджетните средства в страната. Обектите, които са предмет на проверка от органите на Сметната палата - това са всички лица, които боравят с публични държавни средства.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Re: 26. Статут и правомощия на Сметната палата.

от DirtyVersion » Чет Яну 27, 2011 8:57 pm

Сметна палата(темата е съобразена с новия закон за сметната палата,който влиза в сила на 04.01.2011)

Важността, която бюджетът има за всяка една държава определя необходимостта от създаването на специализиран орган за контрол за изпълнението на бюджета с наименованието Сметна палата. В България още през 1880 г. се приема закон за Върховната сметна палата. Следват множество закони. 1947 когато органът се закрива и функциите му се поемат от Държавния финансов контрол. Едва с конституцията от 1991 г. в чл.91 се предвижда създаването на такава институция. През 1991г ВНС приема такъв закон. Президентът налага вето, а събранието се разпуска и тогава възникват 2 конституционни проблема – може ли по върнат закон да се произнесе следващо НС и може ли първото да е ВНС , а второто да е обикновено НС. Едва през 1995г. се приема нов Закон за сметната палата. Той действа до 2001 когато се приема отново нов закон и сега от септември месец 2010г се прие последният действащ Закон за сметната палата. По всички действащи закони Сметната палата е била колегиален орган, а в последния закон тя се превръща в едноличен – председател и 2ма зам. председатели. В ЕС има също Сметната палата.

Сметната палата е държавен орган, който упражнява властнически правомощия. Тя се причислява към висшите държавни органи, защото съществуването й е установено в КРБ. Председателят и зам.председателите се избират от НС, а правомощията й са да контролира МС и министрите и други органи по изпълнението на бюджета. Изрично в чл3 на закона във връзка с чл62 е подчертана независимостта на Сметната палата и отчитането й пред НС. Независимостта на СП се изразява и в това, че според чл16 от ЗУДБ - СП както и ВСС изготвят самостоятелно своите бюджети. Изпълнителната власт не може да внася корекции в тях, само НС.

Сметната палата е специализиран контролен орган, защото предназначението й е да контролира изпълнението на бюджета от страна на други държавни органи. В България СП осъществява само последващ, текукщ и последващ контрол за изпълнението на бюджета. Председателят на СП дава становище по изпълнението на различните видове бюджети – чл6/5 във връзка с чл54. Също така върху дейността на СП по повод годишния й финансов отчет се извършва проверка от независима комисия, определена от НС – чл63. Контролът, който осъществява СП, доколкото тя заема самостоятелно място в системата на държавните органи, е външно ведомство. В чл.2 е определена основната задача на СП – от него се прави изводът, че контролът е за законосъобразното и целесъобразното управление на публичните средства. Като понятията за ефективно, ефикасно и икономично управление са дадени в ДР на закона. Юридическа отговорност възниква само във връзка със законосъобразността.

СП осъществява контролните си правомощия чрез одит. Понятието одит има легално определение в §1 т.1 от ДР. В чл6 е описан предметният обхват на проверката – можем да го разделим на 3 групи :
• в ал1 са посочени различните видове бюджети.
• в ал2 са изброени други бюджетни средства като са посочени изрично средствата от фондовете и програмите на ЕС, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели.
• в ал3 е разширен обхватът на контрола като се включват държавните предприятия на чл62/3 на ТЗ, търговските дружества с над50% държавно или общинско участие или ЮЛ, които имат задължения, гарантирани от държавата или с държавно или общинско имущество.
По смисъла на закона одитирана организация е всяка организация, която подлежи на одит съгласно изискванията на чл6. А одитиран обект е програмата, дейността или функцията в рамките на отделна одитирина организация или в рамките на публичния сектор като цяло.

Като учреждение СП е ЮЛ със седалище София. Съставът на СП е от председател и 2ма зам. председатели, избирани от НС. Мандатът на председателят е 6 години, на зам. председателите 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран. Важно ограничение е, че лицата не трябва да са били членове на правителството или ръководители на централен или местен орган през последните 3 години, предхождащи избора. Правомощията на председателят са изброени в чл20. Функционалната и териториалната организация е посочена в чл21 като одитната дейност се организира в дирекции, към които могат да се обособят отдели и сектори, както и изнесени работни места на територията на страната. Друг нов момент, е че към СП се изгражда консултативен съвет –чл22, в който участват председателят и 5ма членове, избирани също от НС за 5 години. Това е нова структура, която е трудно да се определи каква е, но притежва белезите на надзорен орган, въпреки че контролът е единствето от страна на НС по повод... , защото той /съветът/ дава само становища по различните въпроси – чл22.
Същинската одитна дейност се осъществява от председателят, зам.председателите и одиторите/така се наричат контролните органи/. Одитната дейност на СП се осъществява въз основа на одитна програма – чл7, особеното е, че НС може със свое решение да възлага до 5 одита годишно извън предвидените в програмата. Самата програма се предоставя на НС, а за средствата от ЕС – на Европейската СП и ЕК. В чл5 са посочени различните видове одити – финансов одит; одит за съответствие при финансовото управление; одит на изпълнението и специфични одити. За тях има легални определения – съответно в т2,3,4 на § на ДР. На понятието на финансов одит в двете му разновидности според стандартите, които се използват при одитната дейност се разбира проверка на сметките, финасовата и друга документация на одитирания обект за установяване на законосъобразността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитане на имущество. Или се разграничава одит на финансовите отчети и тяхната заверка и одит на самото финансово управление. Докато при одита на изпълнението се включва проучване и оценка на дейностите на одитирания обект по отношение на ефективността и тяхната икономичност или казано на юридически език – целесъобразното упражняване на тези дейности. Специфични одити са тези, които се възлагат със специален обект, със специален закон – напр. на политическите партии.

Одитите се възлагат със заповед на зам. председателя, а тези по решение на НС – такава на председателя. Правомощията на одиторите са както на всички контролни органи – чл37. На тези правомощия съответства задължението на ръководителите и длъжностните лица за съдействие. Като при това съдействие не могат да се позовават на държавна, търговска или служебна тайна.

Одитният процес преминава най-общо в следните етапи :
1. Планиране на одитната задача – изучава се предварително одитираният обект и се изготвя програма за одит. Проучва се правната рамка, условията, при които се осъществява дейността, организацията, структурата на обекта
2. Изпълнението на одитната задача – при него се изграждат констатациите и оценките на одитния екип и се събират доказателства.
3. Докладването се извършва като се изготвя одитен доклад, а за финансовите одити за заверка на отчетите – одитно становище.
4. Контрол за изпълнение на препоръките – на този етап се проследява изпълнението на препоръките за подобрение на дейността.

В 14 дневен срок от завършване на одите се изготвя проект на одитен доклад, по който проект на одитен доклад Директорът на дирекция се произнася с мотивирано писмено решение в 2 варианта – одобряване на одитния доклад или връщане с указания – чл44. Одобреният одитен доклад ръководителят на одитираната организация може да дава възражения и обяснения. Вече зам. председателят на СП изготвя мотивирано заключение по тези възражения и ги представя на председателят. Председателят или другият зам. председател издава окончателен доклад. Окончателният доклад се изпраща на ръководителя на одитирания обект за сведения или за предприемане на конкретни действия. Докладът може да се изпрати и на други органи пак за сведения или за предприемане на съответни действия. Като мярка за въздействие в чл42 се предвижда възможността при незаконосъобразно събиране или разходване на публични средства да се уведеми съответният компетентен орган да предприеме мерки за спиране на действия. В чл48 е уреден контролът за изпълнение на препоръки – при неизпълнение на препоръките доклад се изпраща до НС, МС или съответния ОС. Нов момент е чл50 и допуска председателят да поиска освобождаване от длъжност на лице при незаконосъобразно поведение или при неизпълнение на препоръки. Друга мярка за въздействие е чл51 – искане до МнФ да ограничи разходите по бюджета на съответната организация. Последната мярка – чл55 – е сезиране на компетентните органи за търсене на имуществена или административно-наказателна отговорност. Тоест СП не реализира имуществена, дисциплинарна отговорност, не реализира и други принудителни мерки, а сезира за това други органи. При данни за престъпление доклакът се изпраща на прокуратурат. Единствената административно-наказателна отговорност предвидена в закона е за нарушение на задължението за съдействие при чл38 при провеждане на одита и втората хипотеза е за неуведомяване на председателя за предприетите мерки за имуществена или административно-наказателна отговорност.

Одитните доклади се оповестяват когато не представляват защитена от закона тайна ; на интернет страницата на СП или по друг подходящ начин. При финансовия одит, свързан със заверката на годишните финансови отчети чл53 освен одитния доклад се изготвя и становище най-общо със заключение за заверка или за отказ от заверка на съответния отчет. При отказ от заверка отново се уведомява МнФ, за да предприеми мерките, които той има правомощието да упражни по чл38 от ЗУДБ.
Аватар
 
Мнения: 17


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта