31. Банково право (СУ)

Разработки по финансово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

31. Банково право (СУ)

от northern-star » Сря Авг 13, 2008 11:29 pm

31. Банково право

Банковото право:
>> е съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг обществени отношения
>> не е самостоятелен правен отрасъл
>> съдържа публичноправна (характеризираща се с властнически метод на правно регулиране; обхваща дейността на Централната банка, банковия надзор на БНБ) и частноправна материя (банкови сделки)

Банките в България са акционерни дружества и затова режимът им е по ТЗ. БНБ е централна банка с емисионни функции и е създадена през 1879г. Банките не участват пряко в стопанската и търговска дейност, а косвено я стимулират с помощта на кредитирането. Те са в основата на капиталовия, паричния и валутния пазар.
В основата на банковата дейност стои неправилният банков влог. При обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата. Влогоприемателят полага грижата на добър стопанин, влогодателят си остава собственик. При банковия влог се дават заместими вещи пари. Влогодателят получава лихви като възнаграждение.
Важните закони са: Закон за БНБ; ЗКИ; Закон за банковата несъстоятелност; Закон за гарантиране на влоговете.
При влогонабирането банката е пасивен субект – явява се длъжник. При кредитирането е активен субект – явява се кредитор.
С оглед качеството на държавен орган банките се делят на национални и търговски. Разграничават се още банки, учредени в България и банки, регистрирани в чужбина с клонове в България.

Капиталът на банките е паричен и се състои от такъв, който е привлечен от акционерите и чужд – заемен капитал. Банковата печалба е положителният финансов резултат за една година от разликата между приходите и разходите. Приходите са лихви по кредити и комисионни за услугите; разходите са лихвите по влоговете, административно-стопанските разходи и такива по покриване на несъбираеми вземания.

Банковият надзор е вид финансов надзор и се осъществява от БНБ и под формата на вътрешен банков контрол в рамките на търговските банки.
Банковата ликвидност се изразява във възможността на една банка по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения.
Банковата ликвидация се свързва с преустановяване на дейността на доброволни или принудителни основания. БНБ проверява дали банката е платежоспособна или дали е нужно да се пристъпи към банкова несъстоятелност.
Аватар
 
Мнения: 307

Re: 31. Банково право

от atanassoff » Чет Сеп 04, 2008 10:37 am

31. БАНКОВО ПРАВО

Понятието банково право се употребява само в обективен смисъл като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Господстващо мнение в теорията е, че банковото право не е самостоятелен отрасъл, а има комплексен характер като съдържа в себе си публично правна материя, която е част от Финансовото право и се съдържа в Закона за Българската Народна Банка (ЗБНБ) и Закона за кредитните институции. Тук се разглеждат дейността на БНБ, банковият надзор, даване и отнемане на лицензи, санкционни правомощия на БНБ, банковата несъстоятелност и т.н.
От друга страна Банковото право има и частно правен характер – в основата на банковата дейност стоят банковите сделки, които са вид търговски сделки, уреждат се от ТЗ с метода на равнопоставеност.
В основата на банковото право стои понятието БАНКА, което води началото си от Древен Рим, където търговци сарафи са изнасяли монети за размяна на маси, наречени „банки”. Необходимостта от банките се обуславя от функция на парите, които са всеобщ еквивалент на стойността, поради което е необходима институция, която да ги създава (дейност на Централната банка), институция, която да съхранява парите и където те да се натрупват, както и институции за стимулиране на стопанската и търговската дейност с помощта на кредитирането. В една стабилна икономически страна започването на бизнес става с кредити, които са обезпечени с ниски лихвени проценти.
Банките вършат множество услуги, с които улесняват търговския обмен.
За поява на банковата дейност може да се говори от момента, в който едно лице привлича чужди средства и същите отдава на кредит на 3-то лице. Ако едно лице дава свои средства в кредит, това е лихварство. За да съществуват банки, трябва да са налице поне 2 вида дейнос – влогонабиране и кредитиране (икономически понятия), т.е. договор за влог и договор за заем/кредит (юридически понятия).
Първи банки – Италия, Германия, Холандия.
В България – 1864г. В Русе по време на Мидхад паша е създадена взаимно спомагателна (спестовна) каса. БНБ – 1879г. След това много частни банки. През 1947г. – монопол върху банковото дело, който постепенно се разчупва от 1987г. и с Конституцията на 1991г. не съществува. В основата на банковата дейност стои т.нар. неправилен (банков) влог. Има различия с обикновения влог. При обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата вещ. През това време влогодателят остава собственик на вещта и при погиването й, това е за сметка на собственика. Влогоприемателят полага грижа на добър стопанин и му се плаща за това от влогодателят.
При банковия влог се дават заместими вещи – пари, а не индивидуализирани. Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Когато се сключва договор за влог, банката става собственик на парите, а влогодателят губи това си качество като се трансформира в кредитор и има вземане по отношения на банката. Щом банката е собственик на парите, тя може да се разпорежда с тях и може да отдава същите пари на кредит на 3-ти лица. За това, че използва средствата, влогодателят получава възнаграждение под формата на лихви. Те идват от получените лихви от кредити, които винаги са по-високи.
Източници на публичното и частното право – ЗБНБ, който урежда статута на Централната банка, но съдържа разпоредби и за търговските банки. Закона за кредитните институции – урежда статута на търговските банки и отношенията им с Централната банка, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за потребителските кредити и др, някои разпоредби на Търговския закон се отнасят и до банковите сделки, няколко подзаконови нормативни акта – наредби идаване от УС на БНБ.
В чл. 2 от Закона за кредитните институции са посочени видовете банкова дейност – влогонабиране и кредитиране (най-важните в чл. 2(1) на закона).
— Банкова система – начело стои БНБ, която регулира и контролира банковата дейност на субектите на банковото право. На второ място стоят банковите финансови институции Чл. 3 Закона за кредитните институции – понятие за „финансова институция” – това е лице, различно от кредитна институция, което извършва само част от дейностите по ал.2 или извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това са търговските банки и клоновете на чуждестранни банки. Доколкото банки се създават в услуга на лицензионен режим, финансовият иск се регистрира в БНБ, освен ако друг закон не изисква наличие на разрешително за дейността им. Съществуват също и небанкови финансови институции (финансови къщи, обменни бюра, брокери и инвестиционни посредници.
Една банка не може да съществува без влогонабиране и кредитиране, тъй като в основата на банковата дейност стои направения влог. По влоговата дейност банката се явява длъжник, а вложителят има вземане спрямо нея. Сделките, които обслужват влоговата дейност са пасивна дейност. При кредитирането банката има вземане по отношение на кредитополучателя и е активен субект. С оглед на това дали банката е преимуществено държавен орган или само гражданско правен субект, разграничаваме търговски и централни банки. Централната банка е една в държавата и освен, че е гражданско правен субект има и правомощия на държавен орган. Често банките се наименуват – земеделски, инвестиционни и т.н., но наименованието не е ограничение да се извършва дейност в други отрасли. Всички банки се наричат търговски, не защото са свързани с отрасъла търговия, а защото са търговски дружества. По Закона за кредитните институции – чл. 7 банките са акционерни дружества. С оглед националната принадлежност – български и чужди банки, като чуждите могат да предоставят услуги в България директно или чрез клон.
— Основни понятия в банковото право
→ банков капитал - Когато говорим за банков капитал, имаме предвид съвкупността от много парични средства, с които разполага една банка и които имат за предназначение да носят печалби като резултат от осъществената банкова дейност. Особеното е, че той е основно паричен, тъй като в основата на банковата дейност стоят парите. Втората особеност на банковия капитал е, че разделя се на две части - собствен (от вноски на акционери и придобит от банката) и чужд (привлечен) капитал – идва от влогонабиране и от ралични банкови сметки и е многократно по - голям от собствения.
→ банкова печалба - Банковата печалба е положителният финансов резултат на банката за една година, т.е. разликата между приходи и разходи. Основните приходи за една банка идват от лихвите по кредити и различни комисионни - такси за оказани от банката услуги. Основните разходи са лихви, административно-стопански разходи и покриване на несъбираеми вземания. Печалбата се разпределя според изискванията на банковото законодателство и устава на банката.
→ банкови гаранции
↔ същинска банкова гаранция – услуга, която банката извършва, когато става гарант. Тя се намесва в търговското правоотношение. Има кредитор и длъжник. Кредиторът иска от едно лице гаранция, че ако длъжникът не изпълни задължението си, ще плати третото лице (банката). Банката става гарант като сключва два договора – гаранционен договор (банката дава гаранция на кредитора, че при определени условия ще плати тя) и договор с длъжника (ако се наложи да плати, банката трябва да е сигурна, че ще си възстанови парите и сключва договор с длъжника, който гарантира с имущество, стоки, ценни книжа и валута).
↔ житейска банкова гаранция – има се предвид обепечението, което дава кредитополучателя на банката, която му отпуска кредит – чрез залог, ипотека, поръчителство.
→ банков контрол - Банковият контрол е вид финансов контрол. Той може да се раздели на две части - осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки - гл. 11 ЗКИ, като обхваща и контрол върху други предприятия, за които се предполага, че осъществяват финансова дейност; вътрешен банков контрол – самоконтрол на търговските банки по отношение на служителите и т.нар. кредитни инспектори - чл. 74 ЗКИ. Организацията му е елемент, задължителен от устава на банката.
→ банкова тайна - Чл. 62 ЗКИ – свързва се с неразпространяването на данни относно авоарите по сметки и сделките по тях. Обхваща действащи и закрити сметки и всички операции със сумите в тях. Това е вид служебна тайна и неправомерното й разкриване е скрепено със санкция. Отнася се до служители на банката и други лица, на които данните са станали известни. Неправомерното й разкриване е уредено в чл.62 ЗКИ.
→ банкова ликвидация – преустановяване дейността на банката без да е неплатежоспособна. Бива доброволна или принудителна (отнемане на лицензията), като се иска и разрешението на БНБ. При банковата несъстоятелност, банката преустановява дейността си на основание неплатежоспособност.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron